site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 18 март в историята

18 март 2024 г., понеделник, 12-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Кирил, патриарх Йерусалимски.
Св. Кирил Йерусалимски е живял около 313-386 г. Съдбата му е свързана с борбата срещу ереста на ариантите. Много от властващите императори поддържали арианството и св. Кирил многократно бил подлаган на преследване и изгнание. По времето на Констанций (337-361), оклеветяван от арианския епископ, бил изпратен на заточение. По-късно, през краткото управление на Юлиан (361-363) се върнал в Йерусалим. Новият император отначало демонстрирал веротърпимост, но впоследствие се оказал жесток гонител на християните и покровител на езическата вяра, поради което в историята е наречен Отстъпник. Той виждал, че езичеството не е в състояние само да противостои на християнството. Затова решил да усили позициите си с помощта на юдейството. Възвърнал правата на евреите и всячески ги подкрепял да обновят разрушения Соломонов храм. Ентусиазираните юдеи от всички страни се стекли в Йерусалим и повели отново борба срещу Христовите последователи. Св. Кирил оглавил съпротивата на християните срещу многобройния противник. Това предизвикало гнева на Юлиан, който отстранил и изпратил на заточение предания епископ. След смъртта на Юлиан Отстъпник св. Кирил оглавил Йерусалимската църква, но за кратко време. При император Валент, ревностен привърженик и покровител на арианската ерес, бил отстранен отново от епископството си и изгонен за трети път от Йерусалим. Бил освободен при император Теодосий Велики. Св. Кирил застанал начело на Йерусалимската църква и мъдро ръководил паството си до края на живота си. Св. Кирил Йерусалимски е известен с ценното си богословско книжовно дело. До нас са стигнали 24 "Огласителни слова" - поучения за подготвящите се да приемат Христовата вяра. В тях е отразен цялостният мироглед на светеца, който е посветил живота си на правилното изповядване на Христовото учение.

В България се отбелязва:

Празникът на радиотехническите войски. Отбелязва се от 1993 г. Годишнина от създаването (1952) на първата в България радиотехническа част със Заповед 108 на министъра на народната отбрана чрез реорганизиране на съществуващата Въздушно-предупредителна служба на Въздушни войски, създадена през 1940 г.
 
На този ден в България:

1943 - С поверително Писмо I-УО 2019  от 18 март 1943 година на началника на Въздушните войски генерал-майор Димитър Айранов е сформирана Парашутна дружина в състава на Българската армия - първото парашутно поделение в армията. Неин командир е кап. Любомир Ноев. Личният състав на дружината завършва курс на обучение във военно-парашутното училище в Брауншвайг, Германия. Общият личен състав е 427 души, от които 19 офицери, 60 подофицери и 348 войници. Дружината е дислоцирана на летище Враждебна край София и включва две леки роти и една тежка, щабна рота, транспортно ято и пионерно-щурмова рота.

1952 - Със Заповед 108 на министъра на народната отбрана се реорганизира съществуващата Служба за въздушно предупреждение и се създава първата в България радиотехническа част.

1990 - Учреденият на 8 февруари 1989 г. Независим профсъюз "Подкрепа" се преименува в Конфедерация на труда "Подкрепа" (КТ "Подкрепа") по време на първата  си Национална конференция (17-18 март 1990).

1992 - България подписва в Хелзинки, Финландия, Конвенция за опазването и използването на трансграничните водни течения и международните езера. Ратифицирана е от 39-ото Народно събрание на 17 септември 2003 г. и в сила за България от 26 януари 2004 г.

1997 - Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) приема решение за промяна методиката за определяне на ежедневните централни курсове на конвертируемите валути към лева, които се определят въз основа на дневните обеми купена и продадена валута на междубанковия валутен пазар. Решението е взето във връзка с наблюдаваната от началото на м. март 1997 г. тенденция на нарастване на реализираните ежедневни обеми на междубанковия валутен пазар, както и с отсъствието на големи колебания на курсовете на чуждестранните валути към лева. Отменени са решенията на Управителния съвет на БНБ от 6 и 24 януари 1997 г. относно определянето на централния валутен курс.

1998 - Висшият съдебен съвет приема Решение за създаване на Военноапелативен съд и на Военноапелативна прокуратура, които започват да функционират на 1 април 1998 г.

1999 - 38-ото Народно събрание приема Закон за защита на потребителите и за правилата за търговията, с който се създава Комисия по търговия и защита на потребителите. С приетия на 24 ноември 2005 г. Закон за защита на потребителите от 40-ото Народно събрание, който влиза в сила от 10 юни 2006 г., се преобразува в Комисия за защита на потребителите.

2004 - 39-ото Народно събрание ратифицира Северноатлантическия договор (подписан във Вашингтон, САЩ,  на 4 април 1949 г.). Същия ден законът е публикуван в "Държавен вестник". Северноатлантическият договор влиза в сила за България на 29 март 2004 г. На този ден на  церемония в министерството на финансите на САЩ министър-председателят Симеон Сакскобургготски връчва ратификационния документ за присъединяване на България към организацията на Северноатлантическия договор на държавния секретар на САЩ Колин Пауъл, който ги приема от името на САЩ - страната депозитар на договора.

2012 - Отчетени са 12 температурни рекорди в страната. Най-топло е в Лом - 26,7 градуса, Велико Търново - 25,8 градуса, във Видин - 25,6 градуса. В Добрич са измерени рекордните за града 24,6 градуса, в Казанлък - 22,3 градуса, в Кнежа - 24,6 градуса, в Монтана - 24,5 градуса (най-висока в историята на измерванията, които датират от последните 60 години), в Ново село - 25,5 градуса (най-високата температура след 1951 г., когато е измерена 22,8 градуса), в Оряхово - 24,5 градуса, в Плевен - 24,5 градуса, а в Свищов - 25 градуса. Температурен рекорд е регистриран и на връх Мусала - 2,6 градуса. Там досега най-високата температура на този ден е измерена през 1947 г. и е била 2,2 градуса.

2015 - Народното събрание приема промени в Закона за банковата несъстоятелност, според които преди да постанови решение по искане на Централната банка за откриване на производство по несъстоятелност, съдът ще назначава временен синдик в банка с отнета лицензия, когато квесторите са назначени от Централната банка преди решението за отнемане на лицензията за банкова дейност.

2017 - В технологичния парк край Монтана швейцарската фирма "Палемонтех" открива завод за производство на метални и мрежести палети, които се изнасят в Швейцария. За изграждането му са вложени 6 млн. лв. Гости на откриването са посланикът на Швейцария в България Денис Кнобел, заместник-министърът на икономиката Любомир Ганчев, областният управител на Монтана Иван Сергисов, кметът на града Златко Живков, бизнесмени от  България и Швейцария.

2018 - Българската телеграфна агенция поставя началото на нова борова гора край с. Арбанаси, община Велико Търново. Засадени са 250 фиданки от вида черен бор върху терен, поразен от пожар преди години. Поводът за инициативата е 120-годишнината на БТА. Акцията по залесяването е ръководена от директора на Държавно горско стопанство  "Болярка" инж. Йордан Бобонков, неговият заместник инж. Надко Найденов и Милко Денев - експерт по възобновяване на горите към Североцентралното държавно предприятие. В залесяването се включват кореспондентите от Стара Загора, Пловдив, Плевен, Пазарджик, Сливен, Враца, Видин, Шумен, Хасково, Кюстендил, Велико Търново, Босилеград и Тараклия.

2019 - В 14:11 ч. в Силистра е регистриран температурен рекорд от 27,1 градуса. По-късно същия ден - в 17:00 ч. е регистриран нов рекорд - 27,8  градуса. Досегашният температурен рекорд за дата 18 март е 23,8 градуса, измерен през 2012 г.

2021 - На заседание на Столичния общински съвет е прието решение за реставрация на къщата, в която е живяла Райна Попгеоргиева, известна като Райна Княгиня, намираща се в София на ул. "Софроний Врачански" 119 със средства от Специализирания общински приватизационен фонд в размер до 402 000 лв.

2023 - В Пловдив Съвместното командване на специалните сили (СКСО) отбелязва 80 години от сформирането (1943) на Парашутната дружина и създаването на българските Специални сили. Във връзка с годишнината в зала "България" на Международен панаир – Пловдив са връчени награди на военнослужещи, цивилни, офицери от запаса, представители на медии и общественици. Тържеството завършва с премиерата на филма "Специалните", посветен на 80-ата годишнина на Специални сили на Българската армия.

На този ден по света:

1871 - Във Франция е провъзгласена Парижката комуна - правителство на работническата класа. Въстанието на парижките работници избухва в резултат влошаване на положението в страната по време на Френско-пруската война (1870-1871) и нарасналото социално недоволство. Oпитите на правителствените войски за обезоръжаването им са неуспешни и те завладяват важни държавни институции и свалят правителството на министър-председателя Адолф Тиер. В периода на управление на Парижката комуна армията и полицията са разпуснати, църквата е отделена от държавата, въведени са равни трудови и граждански права на мъже и жени, дадена е пълна свобода на словото и печата. Парижката комуна е ликвидирана от правителствените войски на 28 май 1871 г.

1900 - Основан е "Аякс" - Амстердам, нидерландски футболен клуб.

1904 - Основан е Австрийският футболен съюз.

1919 - Основан e "Валенсия", испански футболен клуб.

1921 - В Рига, Латвия, е подписан Рижкият мирен договор между СССР и Полша, с който се слага край на  Съветско-полската война (1919-1920) и се установява границата между двете страни. Влиза в сила на 30 април 1921 г.

1921 - В Кронщат, СССР, е потушено антиболшевишкото въстание на моряците от Балтийския флот, избухнало на 1 март 1921 г. При потушаването му са арестувани около 2500 матроси, над 1000 са убити, а около 2000 са ранени. Между 6000 и 8000 матроси емигрират във Финландия.

1932 - Основан е "Реал Сарагоса", испански футболен клуб.

1958 - В Москва, СССР, се открива първият международен конкурс "Пьотър Ил. Чайковски". Проведен е в две категории - пиано и цигулка. Закрит е на 14 април 1958 г.

1959 - Във Вашингтон, САЩ, Конгресът (парламентът) на САЩ приема закон, съгласно който Хавайските острови се включват в състава на САЩ като 50-и щат. Влиза в сила на 21 август 1959 г.

1962 - Подписани са Евианските споразумения между Франция и временното правителство на Алжир, сформирано на 19 септември 1958 г. Споразуменията са подписани в края на Евианската конференция, открита на 7 март 1962 г. в Евиан ле Бен, Франция. Те слагат край на установения със закон от 20 септември 1947 г. колониален режим на Франция в Алжир. Споразуменията предвиждат прекратяване на военните действия на територията на Алжир, започнали в края на 1955 г. (т. нар. Алжирска война), провеждане на референдум по въпроса за самоопределението на страната и в случай на избор на независимост на Алжир да бъде създадена алжирска държава с пълен суверенитет във вътрешната и външната политика. В замяна Франция се задължава да предостави на Алжир икономическа, финансова и техническа помощ, както и в сферата на културата, на основата на двустранни споразумения между двете страни. Френските компании запазват правата си за добив и износ на петрол. Приета е и специална декларация по военните въпроси, която задължава Франция в рамките на три години да изтегли войските си от Алжир, изтеглени окончателно през юли 1964 г. На 1 юли 1962 г. в Алжир е произведен референдум за самоопределението на страната, в който над 90 процента от избирателите гласуват за независима алжирска държава. На 5 юли 1962 г. официално е обявена независимостта на страната. На 30 юли 1962 г. Франция признава независимостта на Алжир.

1965 - От космодрума в Байконур е изстрелян космическият кораб "Восход-2" с екипаж Павел Беляев и Алексей Леонов. За пръв път в историята на космонавтиката човек излиза в открития Космос. Полетът е с продължителност 1 денонощие 2 часа и 2 минути. Алексей Леонов прекарва в открития Космос 12 минути и 9 секунди.

1994 - Във Вашингтон, САЩ,  е подписано споразумение между Босна и Херцеговина и самообявилата се на 3 юли 1992 г. Хърватска република Херцег-Босна за създаване на Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация) в рамките на Босна и Херцеговина. Споразумението е подписано от министър-председателя на Босна и Херцеговина Харис Силайджич, президента на самообявилата се Хърватска република Херцег-Босна Крешимир Зубак и министъра на външните работи на Хърватия Мате Гранич. На 31 август 1996 г. Хърватската република Херцег-Босна, престава да съществува съгласно Договора за мир в Босна и Херцеговина (т. нар. Дейтънско споразумение), подписан на 21 ноември 1995 г. в Дейтън, САЩ.

1996 - При пожар в дискотека във филипинската столица Манила загиват 150 души.

2004 - Към организацията Африкански съюз официално е открит Африкански парламент. На официалната церемония присъстват 180 депутати, представляващи 36-те страни, които вече са подписали учредителния протокол на парламента.

2006 - Иранските власти освобождават от затвора журналиста Акбар Ганджи след 2244 дни, прекарани в затвора. Арестуван през 2000 г., той е осъден през 2001 г. на шест години затвор за това, че в свои публикации е обвинявал висши представители на режима в Иран, че са замесени в серия убийства на местни интелектуалци от опозицията и писатели през 1998 г.

2009 - В Азербайджан е произведен референдум, на който 92 процента от избирателите одобряват поправка в конституцията, съгласно която президентът ще може да бъде избиран неограничен  брой пъти вместо досегашното ограничение за не повече от два последователни мандата.

2012 - В Берлин, Германия, са произведени предсрочни президентски избори. С 991 гласа "за" от общо 1228 членове на Федералното събрание за президент на Германия е избран Йоахим Гаук, издигнат от Германската социалдемократическа партия. На 17 февруари 2012 г. президентът Кристиан Вулф подава оставка заради обвинения в корупция, основаващи се на твърдения, че е приемал услуги от заможни приятели, докато е бил министър-председател на провинция Долна Саксония от 4 март 2003 г. до 1 юли 2010 г.

2013 - Кнесетът (парламентът) на Израел избира за свой председател депутата от партия "Ликуд" Йоел (Юлий) Еделщайн - първият рускоезичен политик на поста. Той е роден през 1958 г. в Черновци, Русия. В Израел живее от 1987 г. 

2014 - Главният редактор на британския в. "Гардиън" Алън Ръсбриджър е удостоен с Наградата на европейската преса за публикуването на разкритията за американските програми за шпионаж от бившия сътрудник на разузнаването на САЩ Едуард Сноудън. В "Гардиън" разкрива първи през юни 2013 г. мащабите и съмнителните методи на следене на електронните комуникации от западните спецслужби.

2015 - В столицата Тунис двама въоръжени мъже нападат музея "Бардо", като взимат за заложници група туристи. Убити са 21 души и са ранени 44 души.

2016 - В Брюксел, Белгия, Европейският съюз и Турция постигат споразумение за миграцията, което цели да се спре потокът от мигранти от Турция през Егейско море към страните от ЕС. Съгласно споразумението незаконно пристигналите мигранти от гръцките егейски острови в Турция ще бъдат връщани на принципа  "един за един", т. е. за един върнат от егейските острови в Турция сирийски бежанец от Турция в страна от ЕС ще бъде пренастанен друг сирийски бежанец.

2018 - В Русия са произведени президентски избори. Президентът Владимир Путин е преизбран за нов шестгодишен мандат със 76,66 процента от гласовете или над 59 млн. души. Втори остава кандидатът на Комунистическата партия Павел Грудинин с 12 процента. Ултранационалистът Владимир Жириновски е трети с 5,85 процента. Избирателната активност е 67,49 процента (73 432 312 души).

2020 - Норвежката академия на науките обявява носителите на наградата за математика "Абел" за 2020 година. Това са израелско-американският учен Хилел Фюрстенберг и руският учен Григорий Маргулис за пионерската им работа в разработването на пробабилистични и динамични методи в теорията на групите, теорията на числата и комбинаториката.

2021 - В Испания Конгресът на депутатите (долната камара на парламента) приема с 202 гласа "за", 141 "против" и 2 "въздържали се" Закон за легализиране на евтаназията и подпомогнатото самоубийство за хора, които страдат от сериозни и нелечими или изключително тежки заболявания и искат да сложат край на живота си. С това Испания става четвъртата страна от ЕС, позволяваща подобни действия след Белгия, Люксембург и Нидерландия.

2022 - Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган открива моста "Чанаккале 1915" - най-дългият висящ мост в света, който свързва Европа и Азия в района на Дарданелите. Общата дължина на шестлентовия мост е 4608 метра и той осигурява шосейна връзка между Лапсеки и Гелиболу, която до момента се извършва чрез фериботи.  Това е един от най-големите транспортни проекти в историята на Турция, реализацията, на който започва на 18 март 2017 г. 

2023 - В крайбрежния регион Гуаяс в Еквадор е регистрирано земетресение с магнитуд 6,7 по скалата на Рихтер, при което загиват 15 души и над 400 са ранени. Епицентърът на труса е в Балао, на около 140 километра от пристанището Гуаякил, на дълбочина от 44 километра. Нанесени са значителни материални щети. Земетресението е усетено и в съседно Перу.

Родени на този ден българи:

акад. Тодор Самодумов, учител и педагог (1878-1957).
Учител в различни селища в България (1896-1909). Преподавател в Учителския институт в Пловдив (1910-1921) и в Учителския институт в София (1921-1923). Редактор в сп. "Наука и възпитание" (1923-1925), сп. "Народна просвета" (1928-1934; 1945-1957), сп. "Росица" (1934-1945). Един от основателите на Научното социологическо дружество (1932).  Член-основател на Съюза на научните работници в България (1944).  Председател на Съюза на работниците по просветата (1947-1951). Пръв председател на Националния комитет за защита на мира (1948). Член на Националния съвет на Отечествения фронт (1948-1952). Директор на Педагогическия институт при Българската академия на науките  (1952-1957). Депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949). Автор е  на научни студии в областта на педагогиката и  психологията, сред които "Волята и нейното значение при възпитанието" (1906), "Основи на новата педагогика" (1931), "Обществени основи на възпитанието" (1938), "Семейството и училището" (1948), "Същността на учебния процес" (1950) и др. Лауреат на Димитровска награда първа степен (1950). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1956, 1957).

Желю Минчев, оперен певец баритон, един от основателите на българския оперен театър (1888-1972).
Един от основателите и част от състава на Българската оперна дружба (1 август 1907-1929). След 1929 г. в продължение на няколко години той изнася концерти из цялата страна, на които изпълнява български народни песни. През 1937 г. Желю Минчев се премества във Виена, Австрия, където работи като вокален педагог и подготвя артисти за оперната сцена. Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1970).

Павел Елмазов, оперен певец бас (1898-1975).
От 1919 г. е солист в театър "Ренесенс". Солист в Софийската народна опера (1924-1969). Изпълнил е повече от 60 роли. Сред тях са Дядо Недялко от "Гергана", Хайнрих от "Лоенгрин", Самуел в "Бал с маски", Спарафучиле в "Риголето",  Нурабад в "Ловци на бисери", Цунига от Кармен", Канчиано в "Четиримата грубияни", Мазето от "Дон Жуан",  Раемфис в "Аида", Албер в "Еврейката" и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1949). Лауреат на Димитровска награда (1951). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1958) и на орден "Червено знаме на труда" (1959).

Йовчо Караиванов, народен певец (1926-1996).
Бил е солист в Държавния ансамбъл за народни песни и танци. Представител на тракийската народно-певческа школа. В родното му село Селиминово в негова памет се организира конкурс за млади изпълнители на народни песни "С песните на Йовчо Караиванов".

акад. Евгени Головински, химик (1934-2021).
Работи в областта на биоорганичната химия и фармакобиохимията. Има приноси по създаването на нови методи за синтез на важни групи органични съединения, предимно биологичноактивни вещества и по изясняването на биохимичните механизми на действие на лекарствени средства. Бил е главен редактор на популярната българска енциклопедия "България А-Я", член на Управителния съвет на БАН (1991-1994), председател на Съвета за издателска дейност на БАН (1993-1997), председател (1998-2001) и почетен председател на Хумболтовия съюз в България. Ръководител на Научно-информационния център "Българска енциклопедия на БАН" (2002-2009).  Чл.-кор. на Българската академия на науките (1989). Дългогодишен университетски преподавател. Основател и пръв ръководител на катедра "Химия" на Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград (1987-2000). Автор е на над 224 научни статии, на 26 обзори, монографии и учебници. Има 43 авторски свидетелства и 4 чуждестранни патенти.  Автор е на книгите "Научното любопитство", "Вълшебството на кислорода", "Столетия в един живот" (2012). Почетен гражданин на Бургас (2000) и Благоевград (2006).  Носител на орден "Св.св. Кирил и Методий" (22 април 2008). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (18 март 2013).

Стефан Чирпанлиев, писател, журналист и литературен критик (1936-2002).
Автор е на романи, повести, произведения за деца и юноши, радиопиеси и пиеси за куклен театър, критически и публицистични материали в централния и местен периодичен печат. Сред тях са сборникът с разкази "Докато превали" (1970), "Медвенският размирник. Документална повест за детството на Захари Стоянов" (1978), повестта за деца "Измисленият остров" (1981), сборникът с разкази и новели "Внезапни прагове" (1987), романът "Утро за изповеди" (1989) и др. Негови творби са превеждани на немски, руски, полски, украински, молдовски, сръбски, словашки, турски, френски, есперанто и други езици. Председател на Дружеството на писателите в Ямбол (1992-21 юни 2002). Носител на Националната награда за литература "Захари Стоянов" (1981), на литературната награда "Васил Карагьозов" (1986), на орден "Кирил и Методий" втора и първа степен.

Костадинка Миладинова, художничка (1940).
Работи в областта на графиката, илюстрацията, екслибриса, литографията, гравюрата и акварелната живопис, а също и с корк. Илюстрирала е над 100 книги за деца и възрастни. Над 20 години работи в списание "Пламъче". Има над 15 самостоятелни изложби и множество участия в общи изложби.

проф. Валентин Мутафчиев, стоматолог ортодонт (1943).
Един от пионерите в прилагането на съвременните ортодонтски апарати и подходи в България. Заместник-декан на Стоматологичния факултет  в Медицинския университет в София (1990-1994, 1999-2003) и ръководител на Катедрата по ортодонтия на Стоматологичния факултет (1992-2007). Председател на Българското ортодонтско общество (1991-2007) и почетен председател. Съосновател и вицепрезидент на Световната федерация на  ортодонтите (WFO) (2001-2003). Главен редактор на сп. "Ортодонтски преглед" - издание на Българското ортодонтско общество (1999-2010). Автор е на 5 изобретения и 25 рационализации, на учебник по ортодонтия и на над 80 научни публикации. Почетен гражданин на Трявна (23 май 2010).

проф. Цекомир Воденичаров, лекар (1949).
Бил е заместник-декан на Медицинския факултет към Медицинския университет в София и ръководител на Секцията по медицинска етика в Катедрата по социална медицина на Медицинския факултет. Ръководител на Катедра по социална медицина и здравен мениджмънт на Медицинския факултет в София (2000). Основател и първи декан на Факултета по обществено здраве към Медицинския университет в София (2001-2019), който от 26 октомври 2020 г. носи неговото име - Факултет по обществено здраве "Проф. д-р Цекомир Воденичаров". Проф. Цекомир Воденичаров разработва "Социално-либералния модел" в системата на здравеопазване в България. Автор е на повече от 300 публикации, 11 монографии и др.  Носител на наградата "Златна панацея" на Медицинския университет в София за изключителен принос към академичната, научноизследователската и експертна дейност (2005). Първи носител на наградата "Здравен политик - мениджър на годината" за 2008 г. на Националното сдружение по здравна политика и мениджмънт (2009). Носител на орден "Св. Св. Кирил и Методий" огърлие (6 юли 2019).

Стоянка Груйчева, състезателка по гребане и спортен деец (1955).
Олимпийска шампионка през 1976 г. в Монреал, Канада. Печели и бронзов медал от Олимпиадата през 1980 г. в Москва, Русия. И двата медала печели заедно със Сийка Келбечева-Барбулова в дисциплината "двойка без кърмчия". Носител е на орден "Стара планина" първа степен (26 юни 2012). Почетен гражданин на град Пловдив.

Веско Велев, художник живописец (1956).
Участвал е в много национални и международни изложби, пленери и фестивали. Реализирал е повече от 30 самостоятелни изложби. Носител на наградата от Есенния салон в София (1993), на отличието на галерия "Ирида" за художник на годината (2000).

проф. Георги Арнаудов, български композитор, музикант и педагог (1957).
Дългогодишен преподавател в Националното музикално училище "Любомир Пипков". През 1993 г. e един от съоснователите на Международния фестивал за съвременна музика "Музика Нова-София", както и председател на Организационния комитет на фестивала  (1996-1998). От 2000 г. е преподавател в в департаменти "Театър" и "Музика" на Нов български университет.  От 2018 г. е заместник ректор по Научноизследователската и творческата дейност на Нов български университет. През 2006 г. става основател на Auditum - серия от спектакли и концерти, както и на фестивала "Звук и връзка". Автор на симфонични, камерни, вокални и хорови творби, произведения за пиано, сценични творби, музика към театрални и балетни постановки, мултимедиен театър, хореографски инсталации и др. Има издадени 4 авторски компактдиска. Носител е на наградата  на Организацията на европейските радиостанции (1985), на наградата на Международната федерация на музикалната младеж  (1985), на наградата "Златната Арфа" (1986), на наградата на Съюза на българските композитори  (1986, 2005), на Международната премия "Карл - Мария фон Вебер"  (1989), на наградата на Национално музикално училище "Любомир Пипков" (2004) във връзка със 100-годишния юбилей на училището,  с почетния знак "Златен век" - звезда и грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност (28 март 2017), на наградата "Златно перо" на "Класик ФМ радио", галерия "Макта"  и "Кантус фирмус" за изключителен принос към българската култура и изкуство (24 май 2017), на Наградата "Музикант на годината" на Българското национално радио и предаването "Алегро виваче" (2018).

Николай Илчевски, журналист и писател (1958).
Един от основателите на  в. "Пловдивски новини" и негов главен редактор (1992). Бил е директор новини и административен директор на кабелна телевизия "Евроком" (2000-2001). Автор е на книгите "10 приказки които разтърсиха света (1992), "Коляното на стоножката"  (1996), на сборника "500 патагонизма" (1998)"Хубавата Ив Анка"  - пародия на телевизионните сапунки (2003), "Пловдив най най най" (2012), "Записки от сeлската кръчма" (2020),  "Кукумяв" (2021), "Следа от самодива" (2021), "Наръчник на щастливия землянин" (2022) и др.

Катя (Екатерина Михайлова), естрадна певица (1958).   
Пее в дует със Здравко Желязков (известни като Катя и Здравко) в дует "Ритон", който е създаден през 1975 г. В периода 1977-1979 г. двамата пеят под името  "Студио 2".  През годините имат издадени 12 албума, сред които "Сингъл" (1980),"Прегърни ме" (1981), "Дует Ритон" (1983), "Накъдето ми видят очите" (1987), "Хитовете на Ритон" (1990),  "Джалма" (1994), (1996), "Болка от любов" (1997),"Купете сърцата ни" (2000), "Цяла нощ" (2001), "Две звезди - Златна колекция" (2007), "Пътят към твоето сърце" (2015), "Ритон в ритъма латино" (2016), "Златен ритон" (2017) и др.  Имат над 2500 концерта в България и зад граница. Носители са на голямата награда на журито от фестивала "Златният Орфей" с песента "Огън и дим" (1997), на първа награда на журито от фестивала "Златният Орфей" за песента "С приятели е по-добре" (1998), на награда "Кристална Лира" за цялостно творчество на Съюза на българските музикални и танцови дейци (1998). Избрани за дует на годината в класацията на "Мело ТВ Мания" (2001), Награда за цялостно творчество на БГ-радио "БГ вдъхновение" (2020).

Васил Етрополски, състезател и треньор по фехтовка (1959).
Печели златен медал на Световното първенство през 1983 г. във Виена, Австрия. От световни първенства печели и два сребърни медала (1985, 1987) и два бронзови медала (1985, 1986). През 1983 г. печели турнира "Мастърс", на който се състезават 8-те най-добри състезатели по фехтовка за сезона. Васил Етрополски, единственият българин, печелил Световна титла и Световна купа по фехтовка. На Олимпийските игри през 1980 г. в Москва, Русия, заема четвърто място. Спортист на България за 1983 г. През 2009 г. създава Фехтовална академия "Васил Етрополски". Носител на орден "Стара планина"  втора степен (22 юли 2013).

Христо Етрополски, състезател и треньор по фехтовка (1959).
Бронзов медалист на Световното първенство през 1983 г. във Виена, Австрия, и сребърен медалист на Световното първенство през 1985 г. в Барселона, Испания.

Петя Страшилова, състезателка по лека атлетика (1965).

проф. Иво Петров, лекар кардиолог (1965).
Проф. Иво Петров е първият инвазивен кардиолог в България, който имплантира ендопротеза при аортна аневризма  и дисекация (включително за първи път в света при дете). Работи в Клиниката по кардиология на болница "Св. Екатерина" (1992-2004). Ръководител на клиниката по кардиология, ангиология и електрофизиология в МБАЛ "Токуда" (ноември 2006-декември 2012). От декември 2012 г. е началник на Клиника по кардиология и ангиология към "Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център". Бил е председател на Дружеството на кардиолозите в България и съпредседател на Българското дружество по ендоваскуларна терапия. Многократно е бил Национален консултант по кардиология и инвазивна кардиология. Общински съветник в София (мандат 2019-2023) и заместник-председател на Столичния общински съвет (12 ноември 2019-25 май 2022). Обявен е за "Мъж на годината" в класацията на Дарик радио (2018). Понастоящем е медицински директор на "Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център".

Лазар Лазаров, български икономист и политик (1970).
От 1995 г. последователно е заемал консултантски, експертни и управленски позиции в Националната служба по заетостта (понастоящем Агенция по заетостта), Българската стопанска камара, Икономическия и социален съвет, Народното събрание, Министерството на труда и социалната политика и Фонд „Условия на труд“. Бил е съветник на министъра на труда и социалната политика (август 2005 - ноември 2007). Заместник-министър на труда и социалната политика (ноември 2007 - юли 2009). Главен експертен сътрудник към Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание (август 2009 - юни 2013). Заместник-министър на труда и социалната политика (юни 2013-август 2014; ноември 2014-май 2016; февруари 2017-май 2017; септември 2017-август 2022). Служебен заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика (2 август 2022-6 юни 2023).

Красимир Ципов, юрист и политик (1973).
Депутат от 41-ото до 43-ото Народно събрание (14 юли 2009-10 ноември 2014). Заместник-министър на вътрешните работи (10 ноември 2014-27 януари 2017; 10 май 2017-16 юли 2019). Депутатът в 44-ото Народно събрание (17 юли 2019-26 март 2021).

Деян Иванов, състезател по баскетбол (1986).

Калоян Иванов, състезател по баскетбол (1986).

На този ден са родени и:

Уилям Кримър (Уилям Рандал Кримър), британски политик и пацифист (1828-1908).
Той е сред основателите на Международната работническа асоциация и председател на британската секция. Носител на Нобелова награда за мир за 1903 г. за усилията му да бъде установен световен мир чрез международен арбитраж. Отказва да приеме наградата, считайки, че това би било отстъпление от позицията му на работнически лидер, но през 1907 г. я приема като признание за работническата класа.

Стефан Маларме (ист. име Етиен Маларме), френски поет (1842-1898).
Представител на символизма. Автор е на "Следобедът на един фавън" (1876), "Иродиада" (1864-1867) и др.

Николай Римски-Корсаков, руски композитор, педагог и диригент (1844-1908).
Автор е на 15 опери, 3 симфонии, симфонически картини, камерна музика. Сред тях е симфоничната сюита "Шехерезада" по "1001 нощи" в 4 части, оперите с исторически сюжет "Царска годеница", "Псковитянка" и "Сервиля".

Рудолф Дизел, немски инженер (1858-1913).
Създател на двигателя с вътрешно горене, известен като дизелов двигател, патентован на 23 февруари 1893 г.

Янис Розентал, латвийски художник (1866-1916).
Автор е на картините "Автопортрет" (1900), "Портрет на П. Федер" (1901), "Край масата" (ок. 1900), "След богослужение" (1894), "Ликуващи деца", "В ателието на художника", "Жена в бяло", "Парижко кафене" (1908), "Аркадия" (1910), "Стрелец" (1914), "Принцеса с маймунка" (1913), "Ранна пролет в Курземе (Курландия)" (1909), "Портрет на Малвина Вигнер-Гринберг" (1916) и др.

Николай Бердяев, руски философ (1874-1948).
Автор е на книгите "Светосъзерцанието на Достоевски" (1923), "Философията на неравенството" (1923), "Смисълът на историята" (1923), "Новото средновековие" (1924), "Самопознанието (опит за философска автобиография)" (1949, публикувана след смъртта му) и др.

Джан Франческо Малипиеро, италиански композитор (1882-1973).

Рене Клеман, френски режисьор (1913-1996).
Режисьор е на филмите "Битка за релси" (1946), "Под яркото слънце" (1960), "Как да живеем добре" (1961) и др.

Егон Бар, немски политик и журналист (1922-2015).
Говорител на кмета на Западен Берлин Вили Брант (1960-1966). Министър за специални поръчения (15 декември 1972-7 май 1974), министър на икономическото сътрудничество (10 юли 1974-14 декември 1976). Депутат в Бундестага (долната камара на парламента) (1972-1990). Мениджър на Германската социалдемократическа партия (15 декември 1976-23 февруари 1981). Директор на Института за изследвания на мира и сигурността към Хамбургския университет (1984-1994). Той е един от архитектите на т.нар. "източна политика" на Германската федерална република, отстояващ сближаване със Съветския съюз и другите социалистически страни.

Фидел Рамос, филипински политик (1928-2022).
Началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на Филипините (25 февруари 1986-м.януари 1988). Министър на отбраната на Филипините (януари 1988-11 юли 1991). Президент на Филипините (30 юни 1992-30 юни 1998).

Криста Волф, немска писателка, драматург и литературен критик (1929-2011).
Авторка е на "Разделено небе" (1963), "Размисли за Криста Т." (1968), "Какво остава" (1979), "Касандра" (1983), "Пъкленост" (2002) и др.

Джон Ъпдайк, американски поет и писател (1932-2009).
Автор е на четирилогия за Заека - първият роман е "Заеко, бягай" (1960), "Кентавърът" (1963), "Вещиците от Истуик" (1984) и др. Два пъти носител на наградата "Пулицър" - за романа "Заека богат" (1982) и за романа "Заека се укроти" (1991).

Фридрих Горенщейн, руски писател и сценарист (1932-2002).
Автор е на 17 филмови сценария, 5 от които реализирани. Сред тях са "Соларис" (1972) на режисьора Андрей Тарковски, "Седмият куршум" (1972) на  режисьора Али Хамраев, "Робиня на любовта" (1975) на режисьора Никита Михалков и "Комедия от грешки" (1978) на режисьора Вадим Гаузнер.

Фредерик Вилем де Клерк, южноафрикански политик (1936-2021).
Министър на пощите, телекомуникациите, социалното обезпечение и пенсиите на Република Южна Африка (1978-1979). Министър на енергетиката на Република Южна Африка (1980-1982). Министър на вътрешните работи на Република Южна Африка (1982-1985). Президент на Република Южна Африка (20 септември 1989-9 май 1994). Носител на Нобелова награда за мир за 1993 г. заедно с южноафриканския политически деец и общественик Нелсън Мандела за приноса му в премахването на системата на апартейда в Република Южна Африка.

Ингемарк Стенмарк, шведски състезател по ски алпийски дисциплини (1956).
Двукратен олимпийски шампион през 1980 г. в Лейк Плесид, САЩ. На Олимпийските игри през 1976 г. в Инсбрук, Австрия, печели бронзов медал. Трикратен носител на Световната купа по ски - алпийски дисциплини - през 1976 г., 1977 г. и 1978 г. Носител на най-високото отличие на Норвегия, което се връчва на ски състезатели - "Холменколен медал" (1979).

Люк Бесон, френски режисьор, сценарист и продуцент (1959).
Режисьор е на филмите "Никита" (1990), "Леон" (1994), "Петият елемент" (1997), "Такси" (1998), "Жана д'Арк" (1999), "Уасаби" (2001) и др.

Ванеса Уилямс, американска певица, актриса и продуцентка (1963).
Тя е първата чернокожа "Мис Америка" (17 септември 1983). Участвала е във филмите "Заличителят" (1996), "Танцувай с мен" (1998), "Коледната песен на една звезда (2000)", "Ваканцията на семейство Джонсън" (2004), "Той е много по-известен от теб" (2012), в сериалите "Грозната Бети" (2006), "Хана Монтана" (2009), "Парк авеню 666" (2012) и др. Има издадени 8 студийни албума. Удостоена със звезда на холивудската Алея на славата (2007).

Бони Блеър, американска състезателка по бързо пързаляне с кънки (1964).
Петкратна олимпийска шампионка - през 1988 г. в Калгари, Канада, през 1992 г. в Албервил, Франция, когато печели два златни медала и през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия, когато печели два златни медала. В Олимпийските игри през 1988 г. в Калгари, Канада, печели и един бронзов медал. От световни първенства печели три златни (1989, 1994, 1995), четири сребърни медала (1987, 1990, 1992, 1993) и два бронзови медала (1986, 1988). Печели и един златен медал по шорттрек на Световното първенство през 1986 г.

Мигел Ерера, мексикански футболист и треньор (1968).

Алексей Ягудин, руски състезател по фигурно пързаляне (1980).
Олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. Четирикратен световен шампион (1998, 1999, 2000, 2002) и трикратен европейски шампион (1998, 1999, 2002). От световни първенства печели и един сребърен медал (2001) и един бронзов медал (1997), а от европейски първенства печели и два сребърни медала (2000, 2001).

Себастиан Фрей, френски футболист (вратар) (1980).

Тимо Глок, немски автомобилен състезател (1982).
Участва във "Формула 1".

Гордън Шилденфелд, хърватски футболист (1985).

Мауро Сарате, аржентински футболист (1987).

Това е денят на смъртта на:

Иван Грозни (Иван Четвърти Василиевич), руски държавен деец (1530-1584).
Велик московски княз (4 декември 1533-16 януари 1547). Първи руски цар (16 януари 1547-18 март 1584).

Валантен Аюи, френски педагог (1745-1822).
Автор е на система за обучение на слепите.

Пиер Бертло (Пиер Йожен Марслен Бертло), френски химик и политик (1827-1907).
Автор е на многобройни научни трудове в областта на органичната химия. Министър на образованието (11 декември 1886-30 май 1887). Министър на външните работи (1 ноември 1895-25 март 1896).

Кузман Шапкарев, български книжовник, учител, фолклорист и етнограф (1834-1909).
Работи като учител по гръцки и български език в Струга, Охрид, Прилеп, Кукуш, Битоля (1856-1874). По негово предложение са открити Солунската българска мъжка гимназия "Св. Св. Кирил и Методий" и Солунската българска девическа гимназия "Св. Благовещение". Действителен член на Българското книжовно дружество (1900). Автор е на сборника "Български народни умотворения" (1891-1894), който съдържа 1300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла. Сътрудничи на възрожденския периодичен печат с дописки по просветни и обществени въпроси. Издава учебници. Пише статии по езикови въпроси. Застъпва се за съчетаване на източнобългарските и западнобългарските диалекти в книжовния език.

Тадеуш Корзон, полски историк (1839-1918).

Герард Адриан Хайнекен, нидерландски предприемач, основател на компанията за производство на бира "Хейнекен" (1841-1893).
През 1864 г. той купува пивоварната "Хайстак" - най-голямата в региона на Амстердам и на 11 януари 1873 г. основава компанията "Хайнекен".

Лидия Чарская, руска писателка (1875-1937).
Авторка е на "Приказките на княгиня Джаваха" (1922), "Приказките на небесната фея" (1926), "По неволя крадец" (1934) и др. 

Георгий Седов, руски хидрограф и полярен изследовател (1877-1914).

Михаил Герджиков, български революционер, деец на националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско (1877-1947).
Избран за член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1900). Присъединява се към четата на Христо Чернопеев, от 1901 г. ръководи самостоятелно част от нея. Организатор и един от ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа (1903). През Балканските войни (1912-1913) ръководи доброволчески отряд, който действа в помощ на Българската армия. Сътрудничи на вестниците "Нова балканска трибуна" (1909-1917), "Юг" (1918-1944), "Знаме" (1924-1934) и др.

ген. Хосе Рафаел Габалдон, венецуелски политик и общественик (1882-1975).
Председател на Венецуелския комитет на мира (1949). Член на Световния съвет на мира (1950).

Норберт Винер, американски математик (1894-1964).
Смятан за основоположник на кибернетиката (1948).
 
Луис Бромфийлд, американски писател (1896-1956).
Автор е 30 романа, сред които "Фермата" (1933), "Нощ в Бомбай" (1940) и др. През 1927 г. получава американската награда за литература "Пулицър" за романа си "Ранна есен" (1926).

Ерих Фром, американски психоаналитик и социолог от немски произход (1900-1980).
Представител на неофройдизма.

Тинка Краева-Кънчева, българска оперетна актриса (1910-1970).
От 1929 г. играе в Кооперативния театър, театър "Одеон", Художествения оперетен театър, Народната оперета и Държавния музикален театър "Стефан Македонски". Изиграла е над 200 роли.

Одисеас Елитис (ист. име Одисеас Алепуделис), гръцки поет (1911-1996).
Автор е на стихосбирките "Ориентации" (1940), "Слънцето първо" (1943), "Достойно ест" (1959), "Угризенията на небето" (1960), "Цар-Слънце" (1971), "Дървото на света и четиринадесета красота" (1971), "Мария Нефеле" (1978), "Три поеми под благоприятен флаг" (1982), "Частен път" (1990) и др. През 1973 г. издава сборниците с есета "Открити карти" и "Художникът Теофилос", а през 1990 г. публицистичната му книга "Общественото и личното". Носител на Нобелова награда за литература за 1979 г. за поезията си, която на фона на гръцката традиция описва с чувствена сила и интелектуална яснота борбата на съвременния човек за свобода и съзидание.

Бърнард Маламъд, американски писател (1914-1986).
Автор е на "Цената на живота" (1950) "Наемателите" (1971), "Моделът" (1983) и др. Носител на награда "Пулицър" (1966).

Чък Бери (ист. име Чарлс Едуард Андерсон), американски ритъм енд блус и рокмузикант (1926-2017).
Въвежда китарния риф като отличителна черта в рок композицията. Въведен е в Залата на славата на рокендрола (1986). Носител на награда "Грами" (1984) за специален принос към музиката и развитието на звукозаписната индустрия.

Спас Джонев, български актьор (1927-1966).
Работил е в театрите в Свищов, Бургас, Русе (1944-1953) и в Народен театър "Иван Вазов" в София (1953-1966). Освен като актьор се изявява й като рецитатор. Лауреат на Димитровска награда (1951).

кап. Мария Недялкова, български летец (1927-2005).
Тя е първата българка, летяла на моторен самолет - първият й полет е на 4 септември 1947 г. Има 8000 часа пролетяно време на 10 типа самолети.

проф. Донка Петканова-Тотева, български литературен историк (1930-2016).
Доайен в изследването и изучаването на средновековната българска литература и култура. Основателка на Катедрата по кирилометодиевистика към Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1980) и неин ръководител (1980-1992). Преподавателската й работа е свързана в редица европейски и български университети, сред които Хумболтовия университет в тогавашния Източен Берлин (1965-1968), Свободния университет в тогавашния Западен Берлин (1976-1979), Кьолнския университет (1983-1985), Залцбургския университет (1987-1990), Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", Бургаския свободен университет и др. Автор на трудове в областта на българската средновековна литература, сред които "Дамаскините в българската литература" (1965), "Апокрифна литература и фолклор" (1978), "Старобългарска литература IX-XVIII век" (1992),"Енциклопедичен речник" (съставителство, обща редакция и авторство на над 100 статии, 2003), "Българска средновековна литература" (2001), "По книжовния друм на миналото" (2005), "Разноликото Средновековие" (2006) и др. Автор е на история на средновековната българска литература ("Старобългарска литература IX-XVIII в.") (1982-1983; 1992; 1997), която е базисен наръчник на студенти и докторанти. Носителка на Хердерова награда за научни постижения, допринасящи за съхраняване и умножаване на европейското културно наследство в духа на мирното разбирателство между народите (1988), на Голямата награда на Българската академия науките (1988), на орден "Стара планина" първа степен за дългогодишната й научноизследователска и преподавателска дейност и по повод 80-годишнината й (7 юли 2010), на почетен знак със синя лента на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Григор Вачков, български актьор (1932-1980).
Играл е във  Врачански народен театър (1955-1956) и Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1956-1980). Запомнящи се са ролите му в пиесите на писателя Йордан Радичков - "Лазарица" и "Суматоха". Има роли в 44 български игрални филма, сред които "Хитър Петър" (1960), "Тютюн" (1962), "Смърт Няма" (1963) "Горещо пладне" (1966), "Бялата стая" (1968), "Последно лято" (1974), "Мъжки времена" (1977), "Мера според мера" (1981), в телевизионния сериал "На всеки километър", в телевизионните адаптации по Йордан Радичков "Яйцето"(1979) и др. Удостоен със званията "Заслужил артист" (1969), "Народен артист" (1978). Лауреат на Димитровска награда (колективна за филма на "Всеки километър", 1971). Удостоен със званията "Заслужил артист" и "Народен артист" (1978). Носител на златен медал за ролята на Иван Ефрейтор (от филма "Последно лято") на фестивала за авторски филми в Сан Ремо, Италия (1974), наградата на Съюза на българските филмови дейци за цялостно творчество (1981, посмъртно) и др.

Джон Филипс, американски музикант и певец (1935-2001).
Основател на групата "Мамас енд папас", съществувала от 1965 г. до 1968 г. с кратко възстановяване през 1971-1972 г.

Стефан Стайчев, български актьор, режисьор и театрален педагог (1939-2021).
Работил е като актьор в Драматично-куклен театър в Силистра (1961-1966), в Народен театър "Иван Вазов" (1966-1970). Режисьор в театър "София" (1970-1978,1982-1997). Бил е преподавател по актьорско майсторство в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Специализира режисура в Москва, Русия (1972). От 1979 г. е режисьор в Драматично-куклен театър в Силистра, а от 1980 г. - художествен ръководител и директор. Автор е на игрални пиеси, между които "Рисунки през август" (1979), "Свободно място във влака" (1966) и др.

Антъни Мингела, британски драматург, сценарист и режисьор (1954-2008).
Режисьор е на филмите "Английският пациент" (1996), "Талантливият мистър Рипли" (1999), "Играта" (2000), "Студена планина" (2003), "Взлом" (2006) и др. Носител на награда "Оскар" "(1997) за най-добър режисьор за филма "Английският пациент".

Гидо Вестервеле, немски политик (1961-2016).
Вицеканцлер на Германия (28 октомври 2009-6 май 2011). Министър на външните работи на Германия (28 октомври 2009-17 декември 2013). Председател на Свободната демократическа партия (2001-2011). Той е първият хомосексуален министър в германско правителство.

Наташа Ричардсън, британска актриса (1963-2009).
Участвала е във филмите "Готик" (1986), "Месец на село" (1987),"Зелда" (1993), "Вдовица на планината" (1994), "Нел" (1994),"Капан за родители" (1998), "Петзвезден романс" (2002) и др. Носителка на награда "Тони" за мюзикъла "Кабаре" (1998). Умира в болницата "Ленокс" в Ню Йорк, САЩ, след инцидент по време на частен урок по ски в курорта Мон Тремблан, Канада, на 18 март 2009 г.

/КГ/АЯ