site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 16 март в историята

16 март 2024 г., събота, 11-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. ап. Аристовул. Св. мчци Савин и Папа.

По света се отбелязва:

Денят на пачуърка в САЩ. Отбелязва се от 1989 г. през третата събота на  март по инициатива на Сдружението за културно наследство в Кентъки, за да се  отбележат богатите традиции в изработката на пачуърк в района. Денят на пачуърка започва да се отбелязва като национален ден в САЩ от 1992 г.

На този ден в България:

1911 - Сформирано е правителство с министър-председател Иван Гешов. Кабинетът е образуван от членове на Народната и Прогресивнолибералната партия. Управлява до 1 юни 1913 г.

1923 - Подписан е Протокол между правителството на България с министър-председател Александър Стамболийски и Междусъюзническата комисия по облекчаване на репарационните плащания, наложени на България съгласно Ньойския мирен договор, наложен на страната след поражението й в Първата световна война (1914-1918).  Според Протокола българският дълг се разделя на две части, като първата част от 550 млн. златни франка трябва да се изплати в срок от 60 години при 5 процента лихва след 1 април 1923 г., а втората част от 1700 млн. златни франка трябва да се изплати след 1 април 1953 г., без да текат лихви по нея.  Ньойският мирен договор е подписан на  27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен между България и страните от Антантата (Великобритания, Франция и Русия). От българска страна е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски. От България е откъсната площ от 11 278 кв. км с българско население - Южна Добруджа, Западните покрайнини - Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия, и на страната са наложени тежки репарации на обща стойност 2 милиарда и 250 милиона златни франка, платими за 37 години при лихва от 5 процента.

1936 - В бр. 59 на "Държавен вестник" е обнародвана Наредба-закон за защита на родната природа, с която се поставя начало на българското законодателство в областта на защитата на природата и опазването на околната страна. За първи път са формулирани категориите защитени територии и са предвидени планове за тяхното управление. С наредбата са обявени и някои природно-исторически места с национално значение: Вола, Бузлуджа, Шипка, Оборище. Наредбата-закон действа до 1960 г., когато е приет Указ за защита на родната природа.

1945 - В София е открит учредителният конгрес на Общия работнически професионален съюз (ОРПС), който продължава до 20 март 1945 г. През 1972 г. организацията се преименува в Български професионални съюзи, а на 25 ноември 1989 г. в Независими български професионални съюзи (НБПС). На 17 и 18 февруари 1990 г. е проведен 11-ят извънреден конгрес на НБСП, който прераства в учредителен конгрес на Конфедерация на независимите синдикати в България. Регистрирана е на 23 август 1993 г. С решение 59 от 22 февруари 1993 г. на Министерски съвет КНСБ е призната за  представителна организация на работниците и служителите на национално равнище в тристранното сътрудничество (работодатели - синдикати- изпълнителна власт). От 29 ноември 1995 г. е член на Международната конфедерация на свободните профсъюзи, а от 14 декември 1995 г. - на Европейската конфедерация на профсъюзите.

1964 -  В библиотеката на Националния стадион “Васил Левски” се провежда първото делегатско събрание за учредяване на Българската федерация по художествена гимнастика към Българския съюз за физкултура и спорт. За председател на федерацията е избрана Надя Ганчева, за заместник-председател - Иванка Чакърова. За отговорен секретар и за учебно-спортната дейност е избрана  Лиляна Цветкова, която е първата специалистка по художествена гимнастика в България.

1972 - Жителите на село Барутин, община Доспат, излизат на протест срещу насилствената смяна на имената на българските мюсюлмани. Протестът е разпръснат от  части на армията и милицията.  В изпълнение на решение на Секретариата на Централния комитет на Българската комунистическа партия от 17 юли 1970 г. "За по-нататъшното подобряване на работата за национално осъзнаване и патриотично възпитание на българите с мохамеданска вяра" Окръжният комитет на БКП в гр. Смолян провежда мероприятия за възстановяване на българските имена сред българските мюсюлмани в Смолянски окръг. На 13 март 1972 г. работни групи от Окръжния комитет на БКП  започват  агитационна работа по изпълнение на решението в селата Барутин, Доспат, Чавдар и Касъка. В с. Касъка  жените се опитват с колове и брадви да изгонят групите, но след намесата на кварталния отговорник с няколко милиционера те са разпръснати. В селата Доспат и Чавдар работата по смяната на имената преминава без съпротива. След като за с. Барутин предварително е получена информация, че се подготвя организирана съпротива, Окръжното управление на МВР в Смолян изпраща в Барутин сили, които да възстановят реда и осигурят нормални условия за работата на комисиите по смяна на имената. При възникналите сблъсъци между силите на реда и жителите на селото загиват двама души, шестима са ранени и 44 души са арестувани.

1978 - Самолет ТУ-134 на БГА "Балкан", изпълняващ редовен полет по маршрут София - Варшава катастрофира край врачанските села Тлачене и Габаре в 13,52 часа. Загиват всичките 73 души на борда, от които 27 българи, 39 поляци и 7-членният екипаж. Сред загиналите са треньорката на националния отбор по художествена гимнастика Жулиета Шишманова, помощничката й Румяна Стефанова и момичетата от отбора. В самолета пътува и полска правителствена делегация, юношеският отбор по баскетбол на Полша, юношеският отбор по футбол на България с треньор Георги Димитров (Червения).

1990 - Излиза бр. 1 на в. "Подкрепа". Последният брой на вестника излиза на 2 март 1994 г.

2006 - Омбудсманът на България Гиньо Ганев и Асоциацията на организациите на българските работодатели учредяват Обществен съвет за взаимодействие, чиято основна цел е да съдейства на омбудсмана в усилията му за преодоляване на бюрокрацията и корупцията в отношенията между администрацията и фирмите. 

2009 - Излиза бр. 1 на в. "Анонс" - безплатен седмичник. Последният брой на вестника излиза на 10 декември 2013 г.

2013 - Българската православна църква е номинирана за Нобелова награда за мир по предложение на депутата Лъчезар Тошев, заместник-ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа,  и е по повод  70-ата годишнина от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война (1939-1945). Досега това е единствената религиозна институция, която е получила номинация за високото отличие.

2016 - Върховният административен съд окончателно потвърждава решението на Административния съд в Бургас, с което забранява строителството върху три дюни, разположени в защитената зона "Ахелой-Равда-Несебър". Делото, известно под името "Дюнигейт", започна през 2013 г. Тогава по протест на Окръжната прокуратура Административният съд в града отменя решението на директора на РИОСВ - Бургас за строителството в този район. Имотът попада в границите на защитената зона "Ахелой-Равда-Несебър" за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна. На мястото на дюните е било предвидено да има жилищни сгради и паркинг.

2018 - Актьорът Васил Михайлов е удостоен с Наградата на София за изключителен принос в развитието на киноизкуството и по повод неговата 80-годишнина. Наградата му е връчена в рамките на 22-рия "София филм фест".

2019 - Областният управител на Софийска област Илиан Тодоров и Джао Хуей - генерален директор на Службата за външни работи на Народното правителство на провинция Джянси, Китай, подписват Меморандум за сътрудничество в областта на образованието между Софийска област и провинция Джянси. Меморандумът включва насърчаване и подкрепа между съответните образователни отдели, колежи и университети за сътрудничество и обмен на делегации и студенти, материали, научни изследвания. Ще бъдат обучавани изявени ученици и студенти, за да се засили взаимното разбирателство и да се насърчи приятелски обмен. По силата на меморандума Народното правителство на провинция Джянси дава пет пълни стипендии на студенти от Софийска област за втората половина на 2019 г. за обучение във висши училища в китайската провинция. 

2022 - В България на двудневно посещение пристига европейският главен прокурор Лаура Кьовеши по покана на министър-председателя на България Кирил Петков.

2023 - В София се провежда тържествено честване на 30-годишнината от създаването на Факултета за френско обучение по електроинженерство към Техническия университет (ТУ) в София. Честването е под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова, която е наградена от Академичното ръководство на ТУ в София  със златен медал за приноса й към франкофонията в България и специално за подкрепата й за френското инженерно обучение.

На този ден по света:

597 пр. н. е. - Йерусалим, столица на Юдея, е превзет от войската на вавилонския цар Навуходоносор Втори.

1521 - Испанска експедиция, начело с португалския мореплавател Фернандо Магелан, открива Филипините. Архипелагът е наречен Филипини в чест на испанския крал Филип Втори (1556-1598).

1792 - В Стокхолм, Швеция, на маскараден бал кралят на Швеция Густав III е ранен смъртоносно от дворцови заговорници. Той умира на 29 март 1792 г., а убийството му е послужило за сюжет на операта "Бал с маски" на италианския композитор Джузепе Верди, чиято премиера е в театър "Аполо" в Рим на 17 февруари 1859 г.

1802 - С Акт на Конгреса на САЩ, подписан от президента Томас Джеферсън, е създадена Военната академия Уест Пойнт в щата Ню Йорк. Официалното откриване на академията е на 4 юли 1802 г.

1912 - Основан е "Стабек" - норвежки футболен клуб.

1930 - Във Великобритания е издаден патент за реактивния двигател. Изобретен през 1928 г. от британския инженер и летец Франк Уитъл, през октомври 1932 г. патентът е публикуван официално. На 12 април 1937 г. е създаден първият в света реактивен самолет "Глостър Е 28/29", който извършва успешен пробен полет на 15 май 1941 г.

1962 - От полигона "Капустин яр" в Астрахановска област в СССР е изстрелян първият спътник от серията "Космос" - "Космос 1" за изследване на околоземното пространство. Oт 1962 г. в околоземна орбита са изведени повече от 2500 спътници от серията  "Космос".

1968 - Американски морски пехотинци избиват над 500 жители на село Ми Лай в южновиетнамската провинция Сонг Ми по време на войната във Виетнам (4 август 1964-27 януари 1973).

1978 - Край бреговете на Франция, на 100 км от полуостров Бретан, катастрофира танкерът "Амоко Кадис". Танкерът, превозващ 227 000 тона суров петрол, е собственост на американската петролна компания "Амоко ойл" и плува под либерийски флаг. Силна морска буря поврежда рулевия механизъм на танкера, който се блъска в подводна скала, разцепва се на две и потъва. В морето се изливат 223 000 тона нефт, в резултат на което са засегнати 360 км от атлантическото крайбрежие на Франция. Това е една от най-големите екокатастрофи в света.

1978 - В Рим, Италия, терористичната организация "Червените бригади" отвлича италианския политик Алдо Моро, министър-председател (5 декември 1963 - 5 юни 1968, 23 ноември 1974 - 30 април 1976) и председател на Християндемократическата партия (14 октомври 1976 -16 март 1978), с искане да бъдат освободени от затвора членове на организацията. Тялото му е намерено на 9 май 1978 г.

1988 - Иракските военновъздушни сили използват боен газ при бомбардировка по време на войната между Ирак и Иран (22 септември 1980-20 август 1988) срещу кюрдите в гр. Халабджа, близо до границата с Иран. Загиват около 5000 души, повечето кюрди, предимно жени, деца и възрастни хора. Нападението е извършено в изпълнение на операция "Анфал", пет месеца преди окончателно да приключи войната. Град Халабджа се намира в зоната на активните бойни действия между иракската и иранската армия и е едно от средищата на кюрдската съпротива срещу иракския президент Саддам Хюсеин през 80-те години на 20-и в. Бомбардировката с химическо оръжие - газ табун и зарин, е по нареждане на ръководителя на партията "Баас" за кюрдските райони и братовчед на Саддам Хюсеин Али Хасан ал Маджид, наречен по-късно Али Химика.

1998 - Ватикана публикува документа "Ние помним. Размисли за Шоа", в който изразява съжаление за грешките на католиците по време на Холокоста.

2006 - В Чехия Камарата на депутатите одобрява т. нар. акт на регистрирано партньорство. Законът позволява на хомосексуални двойки, регистрирали партньорството си пред властите, да имат същите права на наследяване и здравни услуги като хетеросексуалните женени двойки, но не им разрешава да осиновяват деца или да сключват брак.

2008 - Главният изпълнителен директор на инвестиционната банка "Беър Стърнс" Алън Шварц продава банката на "Джей Пи Морган Чейз" при занижената цена от 2 долара на акция или общо 236,2 милиона долара (151,79 милиона евро). "Джей Пи Морган Чейз" обявява, че ще гарантира целия бизнес на банката - като търговията и инвестиционното банкиране, докато акционерите на "Беър Стърнс" одобрят споразумението. Придобиването включва и сградата на управителните органи на "Беър Стърнс" в центъра на Манхатън в Ню Йорк.

2009 - В Санкт Пьолтен, Австрия, започва процес срещу Йозеф Фрицъл по обвинение, че в продължение на 24 години е държал дъщеря си, от която има 7 деца (едно от които умира), затворена в подземен бункер в дома му в гр. Амщетен. Той е арестуван на 26 април 2008 г. На 19 март 2009 г. Йозеф Фрицъл е осъден на доживотен затвор, като това е първият случай на осъдителна присъда за поробване в Австрия.

2011 - Конституционният съд на Полша обявява, че указите на Държавния съвет на Полската народна република (ПНР), с които през декември 1981 г. е обявено военното положение в страната, са противоконституционни.  По данни на Института за национална памет около 170 000 души са били осъдени съгласно правните постановки на военното положение. Военното положение в Полша е въведено през нощта на 12 срещу 13 декември 1981 г. Арестувани и интернирани са около 3000 опозиционни дейци, включително всички ръководители на профсъюза "Солидарност" и неговият председател Лех Валенса. В населените места са разположени военни части, наложена е цензура на телефонните разговори и писмовната кореспонденция. Закрити са всички вестници с изключение на партийния орган "Трибуна люду" и военният вестник "Жолнеж волношчи". 

2013 - В Зимбабве е произведен референдум за приемане на новата конституция на страната. От 6,6 милиона регистрирани избиратели 3,36 млн. души одобряват новата конституция, а 200 000 гласуват "против". Избирателната активност е малко над 50 процента, което означава, че близо 95 процента от упражнилите правото си на глас са подкрепили основния закон. Новата конституция предвижда намаляване на пълномощията на президента - за да влязат в сила президентските укази ще трябва да бъдат одобрявани с мнозинство от правителството, обявяването на извънредно положение от държавния глава трябва да получи потвърждение от законодателния орган и се ограничават мандатите на президента до два от по 5 години. Създава се и Конституционен съд с по-големи правомощия от Върховния съд.

2014 - В Автономната република Крим е произведен референдум, на който гласоподавателите трябва да отговорят на два въпроса - дали желаят Автономната република Крим да стане субект на Руската федерация и дали трябва да бъде върната конституцията на Украйна от 1992 г., според която Автономна република Крим е част от Украйна. Според резултатите 96,6 процента от гласоподавателите гласуват "за" включването на  Крим в състава на Русия. Същия ден в Севастопол, Украйна, е произведен референдум за включване на града в състава Русия. Според резултатите 95,6 процента от гласувалите в Севастопол се обявяват за присъединяването на града към Русия. На 18 март 2014 г. в Москва, Русия,  президентът на Русия Владимир Путин, председателят на Държавния съвет на Република Крим Владимир Константинов, министър-председателят на Република Крим Сергей Аксьонов и кметът на Севастопол Алексей Чалий подписват Договор между Руската федерация и Република Крим за приемане в Руската федерация на Република Крим и образуването  в състава на Руската федерация на нови субекти. В договора е записано, че от деня на приемането в Руската федерация на Република Крим, в състава на Руската федерация се образуват нови субекти - Република Крим и град с федерално значение Севастопол.

2016 - Властите в Германия забраняват дейността на неонацистката екстремистка групировка "Белите вълци".

2018 - Си Цзинпин е преизбран от Общокитайското събрание на народните представители (парламента) за председател на Китай (президент) без ограничение за броя на мандатите. Ван Цишън, бившият ръководител на Комисията на Китайската комунистическа партия за проверка на дисциплината, е избран за заместник-председател на Китай (вицепрезидент). Си Цзинпин е преизбран и за председател на Централния военен съвет.

2019 - Представители на ООН и на правителствата на Мозамбик, Малави и Зимбабве, съобщaват че циклонът Идай, връхлетял трите южноафрикански държави е засегнал общо над 1,5 млн. души. Циклонът, който на 14 март връхлита град Бейра в Централен Мозамбик, а след това се насочва на запад към Зимбабве и Малави, причинява смъртта на над 140 души, стотици хора са в неизвестност, а десетки хиляди, предимно в бедни селски райони, са лишени от достъп до пътища и телефон.

2020 - Руски и европейски глациолози, изследвали спътникови снимки на Голям Кавказ, обявяват, че общата площ на ледниците му е намаляла с 16 процента - от 692 кв. км на 590 кв. км, между 1986 г. и 2014 г. Според резултатите от изследването на Института по география на Руската академия на науките причината е  повишаването на летните температури на въздуха и увеличаването на слънчевата радиация за сметка на изменение на циркулацията и преобладаването на антициклони през лятото на фона на неизменно количество валежи.

2022 - В Япония край остров Хоншу на дълбочина от 60 км под океанското дъно е регистрирано земетресение с  магнитуд от 7,4 по скалата на Рихтер. Загиват четирима души, ранените са над 100. Трусът оставя без електричество над 2 милиона домакинства в района на Токио.

2023 - Парламентът на Молдова гласува закон, съгласно който изразът "молдовски език" се заменя с израза "румънски език" в цялото законодателство на Република Молдова. Стъпката има за цел да разреши спорa за това дали езикът, който се говори в страната, е "молдовски" или "румънски”.

Родени на този ден българи:

Иванка Димитрова, актриса (1920-2002).
Играла е в Скопския народен театър (1943-1944), в Плевенския областен театър (1944) и в Народния театър "Иван Вазов" (1944-1990) и др. Участва във филмите "Пътят към София", "Малкият Содом" и др. Директор на Габровския театър (1989-1991). Лауреат на Димитровска награда (май 1950). Удостоена със званията "Заслужил артист" (1963), "Народен артист" (май 1970). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (декември 1954), на орден "9 септември 1944 г." втора степен (1959), на орден "9 септември 1944 г." първа степен (март 1970), на орден "Георги Димитров" (5 октомври 1982).

ген.-лейт. Денчо Знеполски (ист. име Младен Гюров Гигов), политически и военен деец (1920-1989).
От 1935 г. е член на Българската комунистическа партия (БКП). Кандидат-член на Централния комитет на БКП (1966-1976). Началник-щаб и командир на Трънския партизански отряд, командир на Втора софийска народоосвободителна бригада, заместник-командир на Първа партизанска дивизия (септември 1943-9 септември 1944). Участва в Отечествената война на България (1944-1945) като командир на Първи гвардейски народоосвободителен полк. Депутат в 6-ото  и 7-ото Народно събрание (1971-1981). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1959), на орден "Народна република България" втора степен (1964), на орден "Народна република България" първа степен (1970), на орден "Георги Димитров" (1980). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (1980).

Вела Пеева (ист. име Величка Пеева, нелегално име Пенка), деец на революционното младежко движение (1922-1944).
Участник в партизанското движение в България през годините на Втората световна война (1939-1945). От 1939 г. е член на Революционния младежки съюз (РМС), а от 1943 г. на БКП. През април 1943 г. става партизанка в отряд "Антон Иванов", а от м. ноември 1943 г.  - в чета "Братя Кръстини", която по-късно прераства в партизанска бригада "Чепинец". В края на м. март 1944 г. попада в засада, от която успява да се измъкне. Ранена, тя се укрива в планината в продължение на 37 дни. На 3 май 1944 г. е обкръжена от ловна рота в местността Бялата скала и след 5-часова престрелка се самоубива, за да не попадне в плен. През 1948 г. селата Чепино, Лъджене и Каменица са обединени в град Велинград, носещ името на Вела Пеева, родена в с. Каменица.

Методи Андонов, режисьор (1932-1974).
Бил е режисьор в Драматичния театър в Бургас (1955-1959).  Режисьор  на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов"(1959-1970) и негов директор и художествен ръководител (1969-1970). Преподавател по актьорско майсторство и режисура във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов". Режисьор е на постановките: "Сватба", "Юбилей" от Антон Чехов, "Смъртта на Тарелкин" от Александър Сухово-Кобилкин", "Кавказкият тебеширен кръг" от Бертолт Брехт, "Ревизор" от Николай Гогол, "Кандидати за славата" от Иван Вазов, "Суматоха" от Йордан Радичков и др.  Режисьор е на филмите "Бялата стая" (1968),  "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), "Козият рог" (1972), "Голямата скука" (1973). Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1967). Лауреат на Димитровска награда за 1976 г. (посмъртно) - за режисура и постановка на "Ревизор" в Държавния сатиричен театър и за филма "Козият рог" (17 юни 1976). Носител на награди за филма "Козият рог" от кинофестивалите във Варна, България (1972), Карлови Вари, Чехословакия (1972), Чикаго, САЩ (1973), Коломбо, Шри Ланка (1973) и Сантарен, Португалия  (1974).

Пенка Коева, оперна певица (1932-2007).
През 1948 г. е приета в Музикалната академия в София в класа по оперно пеене на изтъкнатия български композитор и вокален педагог проф. Георги Златев-Черкин. Още в студентските си години се изявява като гостуващ солист на Шуменската, Плевенската и Варненската филхармония, както и на сцената на Софийската държавна опера. Тя е сред основателите на Пловдивската опера през 1953 г. заедно с Алексей Милковски, Иван Вампиров, Райна Кошевска, Таня Карловска, Руслан Райчев и нейна солистка до 1996 г. Носителка на много награди от български и международни певчески конкурси. Лауреат на Димитровска награда (1959).

проф. Нено Неновски, юрист (1934-2004). 
Съдия в Конституционния съд (19 септември 1991-22 септември 1994). Председател на ръководството на Правната секция при Съюза на учените в България (1990-1991). Член-учредител на Българската асоциация по философия на правото и социална философия (1985) и неин председател (1990-2004). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1995). Член на Президиума на Висшата атестационна комисия (1995-1997). Автор е на книгата "Конституцията, анотирана с тълкуванията на Конституционния съд" (юли 2001). Главен редактор на сп. "Правна мисъл" (1995-1999) и на сп. "Юридически свят" (1999-2004).

проф. Иван Шопов, инженер химик (1935).
Развива и утвърждава полимерната наука в България. Директор на Института по полимери към Българската академия на науките (1989-2003). Председател на Съюза на химиците в България (1999-2007), основател и председател на Българското полимерно дружество. Автор е на 25 изобретения и на над 90 научни трудове, публикувани в международни и български списания. През 2003 г. проф. Иван Шопов учредява и финансира ежегодна национален конкурс за наградата "Проф. Ив. Шопов" на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите". Носител на орден "Св. Св. Кирил и Методий" (1985), на златна значка "Проф. Ас. Златаров" на Федерацията на научно-техническите съюзи (2001), на Почетен знак на БАН "Марин Дринов" на лента (2005).

Янко Динков (Янко Динков Георгиев), футболист и треньор (1937).
През футболната си кариера e играл за отборите на  "Марек" (Дупница) и "Академик" (София). Носител на званието "Заслужил треньор" (1978) и носител на Златната значка на Българския футболен съюз. Почетен гражданин на Дупница (19 октомври 2013). На 25 януари 2024 г. Общинският съвет в Дупница приема решение тренировъчното игрище на стадион "Бончук" да се казва "Спортен комплекс - Янко Динков".

Нейка Кръстева, журналист (1956).
Работила е във вестниците "Вечерни новини", "Отечествен фронт", 168 часа", "Стандарт". Главен редактор на в. "Политика" (януари 2008-октомври 2010).  Авторка е на книгата "Присъдата" (2019).

Валентин Христов, състезател по вдигане на тежести (1956).
Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 1980 г.  в Москва, СССР. От световни първенства печели два златни медала - 1975 г. и 1977 г. и два сребърни медала - 1979 г. и 1980 г. От Европейски първенства печели три златни - 1975 г., 1976 г. и 1977 г. и два сребърни медала - 1974 г. и 1980 г. През спортната си кариера подобрява многократно световни рекорди. Валентин Христов печели и олимпийската титла на игрите в Монреал, Канада, през 1976 г., която му е отнета заради положителна допинг проба. Спортист на България за 1975 г. Почетен гражданин на Перник (24 май 1974).

Кристина Белчева, актриса и певица (1960).
Играла е в театъра в Ловеч, в Младежкия театър в София, Нов театър - НДК. Била  е водеща в продължение на 7 години на предаването "Най-хубавото нещо" по телевизия "7 дни". Водеща на предаването "Часът на думите" по програма "Христо Ботев" на Българското национално радио и главен експерт в дирекция "Култура на Столична община. Пее самостоятелно и в дует със съпруга си - поетът, композиторът и певец Михаил Белчев.

На този ден са родени и:

Питер Хофт, нидерландски поет, драматург и историк (1581-1647).
Представител на Ренесанса в литературата.

Георг Ом, немски физик (1789-1854).
Открил експериментално (1826) и доказал теоретично (1827) фундаменталния закон за електрическата верига, известен като Закон на Ом. Единицата за електрическо съпротивление - ом, носи неговото име.

Сюли Прюдом (ист. име Рьоне Франсоа Арман Прюдом), френски поет (1839-1907).
Носител на първата Нобелова награда за литература за 1901 г. за високия идеализъм и за необичайното съчетаване на душевност и талант, за което свидетелстват неговите книги.

Александър Попов, руски физик и електротехник, изобретател на електрическата връзка без проводници, смятан за баща на радиото (1859-1906).
На заседание на Физическото отделение на Руското физико-химическо дружество той представя доклад за използването на електромагнитните вълни при предаването на информация без проводник (7 май 1895). Приемникът на Александър Попов е награден с Големия златен медал на Световното изложение в Париж (1900). С постановление на Министерския съвет на СССР от 1945 г. 7 май е обявен за Ден на радиото. Със същото постановление се учредява и златен медал "Александър Попов"  като признание за заслугите на учения.

Реза Хан, ирански монарх, първи шах на Иран от династия Пахлави (1878-1944).
Шах на Иран (до 22 март 1935 - Персия) от 12 декември 1925 г. до 16 септември 1941 г.

Александър Беляев, съветски писател фантаст (1884-1942).
Автор е на романите "Главата на професор Доуел" (1925), "Над бездната" (1927), "Човекът амфибия" (1928) и др.

Ернест Камий Лабрус, френски историк (1895-1988).
Автор е на петтомния фундаментален труд "Социално-икономическа история на Франция от 15-и век до наши дни".

Фредерик Райнс, американски физик (1918-1998).
Носител на Нобелова награда за физика за 1995 г. за откриването (1931) на елементарната частица неутрино. Той си поделя наградата с американския физик Мартин Пърл, който я получава за откриването на субатомната частица тау лептон.

Тонино Гуера, италиански писател и сценарист (1920-2012).
Сред филмите, заснети по негови сценарии са: "Забриски пойнт" (1970), "Червената пустиня" (1964), "Идентификацията на една жена" (1982), "Амаркорд" (1973), "Казанова" (1965), "И корабът плава" (1983). Той е и сред сценаристите на "Брак по италиански" (1964). Автор е на сценариите на руските филми "Носталгия"(1983), "Белият празник" (1997), "Часовник без стрелки"(2001).

Владимир Комаров, съветски космонавт (1927-1967).
Два пъти Герой на СССР (1964, 1967). Загива по време на полет с космическия кораб "Союз-1" на 24 април 1967 г.

Сергей Юрски, руски актьор (1935-2019).
Участвал е в над 40 филма, сред които "Човек отникъде" (1961), "Златният телец", "Мястото на срещата не се променя", "Кралят-елен","Малки трагедии","Търсете жената","Любов и гълъби", "Кралица Марго" и др. 

Тереза Берганца, испанска оперна певица (1935-2022).
През 1957 г. тя прави дебюта си като Дорабела в "Така правят всички жени" на фестивала в Екс ан Прованс. През 1960 г. Тереза Берганца изпълнява в Кралската опера "Ковънт гардън" във Великобритания ролята на Розина в "Севилският бръснар" на италианския композитор Джоакино Росини, която по-късно става една от коронните в нейния репертоар. Гастролирала е на най-големите оперни сцени - в Чикаго, Ню Йорк (дебют в Метрополитън опера през 1967 г.), Виена, Париж, Залцбург. Тереса Берганца е първата жена, избрана за член на Кралската академия за изящни изкуства "Сан Фернандо".

Бернардо Бертолучи, италиански режисьор (1940-2018).
Режисьор е на филмите "Преди революцията" (1964), "Конформистът" (1970), "Стратегията на паяка" (1970), "Последно танго в Париж" (1972), "Двадесети век" (1976), "Последният император" (1987),  "Чай в пустинята" (1990), "Малкият буда" (1993), "Открадната красота" (1996), "Мечтатели" (2003) и др. Последният му филм е "Аз и ти" (2012). Носител на две награди  "Оскар" (1988), на две награди "Златен глобус" (1988), на награда на Британската академия за кино и телевизия (БАФТА) (1989), Почетна награда "Златна палма" на кинофестивала в Кан (2011) и др. През 1988 г. филмът му "Последният император" печели девет награди "Оскар" за всяка категория, в която е номиниран, включително за най-добър филм и най-добър режисьор. Удостоен е със звезда в Алеята на славата в Холивуд (2013).

Карлос Салвадор Билардо, аржентински футболист и треньор (1938).

Томрис Инджер, турска актриса (1948-2015).
Актрисата, родена в България, е популярна с ролите си в турското кино, театър и телевизионните сериали, сред които сериалите "1001 нощ" и "Любов и наказание" и др.

Изабел Юпер, френска киноактриса (1953).
Участвала е във филмите "Валсиращите" (1974), "Плетачката на дантели" (1977), "Лулу" (1980), "Истинската история на дамата с камелиите" (1980), "Безупречна репутация" (1981), "Дълбока вода" (1981), "Мадам Бовари" (1991), "Раздялата" (1994), "Церемонията" (1995), "Сантименталностите на съдбата" (2000), "Пианистката" (2001), "Аз и моята сестра" (2004), "Габриел" (2005), "Копакабана" (2010), "Любов" (2012), "Тя" (2016), "Щастлив край" (2017) и др. Носителка на наградата на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (БАФТА) (1978), на наградата "Златен глобус" (2017) и др.

Карлос Карбайо, международен футболен съдия от Испания (1971).

Даниел Шрайнер, австрийски футболист (1986).

Бърнард Паркър, южноафрикански футболист (1986).

Тио Уолкът, английски футболист (1989).
С отбора на "Арсенал" (Англия), печели ФА Къп и Суперкупа три пъти. През 2012 г. Уолкът е обявен за най-бързия футболист в света от Bleacher Report.

Това е денят на смъртта на:

проф. Никола Пиколо (ист. име Никола Савов Хаджиилиев), гръцки учен, лекар, писател, драматург и преводач от български произход (1792-1865).
Първоначално учи в гръцкото училище в родния си град Велико Търново. Продължава обучението си в гръцкия лицей "Св. Сава" в Букурещ, Румъния. Ненавършил още пълнолетие той е учител по френски език в лицея. По-късно е преподавател по история в гръцката Велика школа на остров Хиос (1815-1818). За кратък период живее в Одеса, Украйна, където ръководи местният гръцки театър, който поставя и две негови авторски творби "Леонид" и "Смъртта на Демостен". Подпомага българското образователно дело, като изпраща книги за търновските училища. Преподава философия в Йонийската академия на остров Корфу (1823-1824) и във връзка с това прави гръцки превод на Декартовото "Разсъждение за метода" (1824). Доктор на литературата (1824), професор по философия (1825), доктор по медицина (1829). През 1829 г. той завършва медицина в Италия  и от същата година практикува професията си в Париж, а от 1830 г. в продължение на 11 години е доктор в Букурещ, Румъния, където е и главен инспектор на училищата и болниците (1831-1839). От 1840 г. до края на живота си живее в Париж, където работи като лекар, а по-късно се отдава на научна дейност в областта на класическата филология. Прави преводи от френски, английски и немски на новогръцки и от старогръцки на френски. Автор е на гръцки на стихосбирката "Утехи" (1839) и др.

Албер Гоба, швейцарски политик и специалист по международно право (1843-1914).
Директор на Постоянното международно бюро за мир (1906). Носител на Нобелова награда за мир на 1902 г. за приноса му в организирането на международния арбитраж, която си поделя с Ели Дюкомен, който я получава за приноса му за мирното сътрудничество между народите.

Селма Лагерльоф, шведска писателка (1858-1940).
Автор е на романите "Сага за Йоста Берлинг" (1891), "Невидими връзки" (1894), "Чудесата на антихриста" (1898), "Ерусалим: В Даларна" (1901), "Ерусалим: В Божи гроб" (1902), "Чудното пътуване на Нилс Холгерсон" (1906) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1909 г. за високия идеализъм, яркото въображение и духовната извисеност, които характеризират творчеството й.

Август Васерман, немски микробиолог и имунолог (1866-1925).
През 1906 г. разработва заедно с Алберт Найсер и Карл Брун метод за серодиагностика на сифилиса (проба Васерман).

Мара Белчева, българска поетеса и преводачка (1868-1937).
От 1904 г. сътрудничи  на сп. "Мисъл" (1892-1907) и на др. издания. Милосърдна сестра и учителка в София по време на Втората балканска война (1913). Редактор е на антология с творби на Пенчо Славейков "Избрани съчинения" (1923), в която помества спомени за поета, по-късно издадени в "Пенчо Славейков. Бегли спомени" (1923). Автор е на стихосбирките: "На прага стъпки" (1918), "Сонети" (1925), "Избрани песни" (1931). Превежда "Тъй рече Заратустра" от Ницше (1915), драмата "Потъналата камбана" от Хауптман (поставена през 1922 г.) и др.

Oбри Биърдсли, британски художник, график (1872-1898).
Един от основоположниците на стила сецесион.

Константин Бранкузи, френски скулптор от румънски произход (1876-1957).
Представител на абстрактното изкуство - един от създателите на минимализма.

Джон Маклауд, шотландски физиолог (1876-1935).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1923 г. за откриването на инсулина, която си поделя с Фредерик Бантинг. На 27 юли 1921 г. те за първи път изолират инсулин и доказват лечебното му действие при диабет. Двамата работят заедно с канадския физиолог Чарлз Бест, който по време на откритието не присъства и заради това не е удостоен с наградата. Менторът му Фредерик Бантинг поделя с него своята част от паричната й стойност и публично му изказва благодарност за работата.

Вацлав Талих, чехословашки диригент и цигулар (1883-1961).

Селман Ваксман, американски микробиолог (1888-1973).
Изучава почвените микроорганизми актиномицети, като през 1940 г. извлича от тях вещество - актиномицин, способно да унищожава болестотворни микроорганизми. Установява, че вещества с подобно действие, наречени от него антибиотици (1941), се образуват от други организми, главно низши гъби. Носител на Нобелова награда за физиология и медицина за 1952 г. за изолирането (1943) на стрептомицина - първото ефективно средство против туберкулозните бактерии.

Артюр Адамов, френски писател авангардист (1908-1970).
Представител на т.нар. театър на абсурда.

Камал Джумблат, ливански журналист и политик (1917-1977).
Основател и лидер на Прогресивната социалистическа партия на Ливан (1949-16 март 1977). Убит на 16 март 1977 г.

сър Дерек Бартън (Дерек Харолд Ричард Бартън), британски химик (1918-1998).
Открива нов метод за анализ на структурата на органичните молекули (конформационен анализ), чрез който изследва химичните свойства на стероидите и други природни съединения. Носител на Нобелова награда за химия за 1969 г. заедно с норвежкия химик Од Хасъл за приноса им за откриването на понятието конформация и приложението му в химията.

акад. Азаря Поликаров, български философ и физик (1921-2000).
От 1952 г. работи в Института по философия на Българската академия на науките (БАН), завеждащ секцията "Философски въпроси на естествознанието" в института (1962-1967). Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1952-1956; 1961-1984). Гостуващ професор в Лайпцигския университет (1956-1958) и в Хумболтовсия университет в Берлин, Германия (1958-1960; 1962). Бил е преподавател и в Славянския университет, а след 1993 г. - и в Нов български университет в София. Главен специалист в отдела за философия на ЮНЕСКО в Париж, Франция (1967-1970). Научен сътрудник в университетите на Бостън и Питсбърг в САЩ (1971-1973). Директор на Центъра за научна информация с Централна библиотека и научен архив при БАН (1972-1992). От 1976 г. е член на Международния институт по философия в Париж. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Работи в областта на методологията (евристика, философски проблеми на науката) и историята на науката. Автор е на "Увод в теорията на относителността" (1941), "Проблеми на научното познание от методологична гледна точка" (1977), "Логика, философия и методология на науката" (1996) и др. Лауреат на Димитровска награда (1974). Удостоен е със званието "Народен деятел на науката" (1981). Носител на орден "Народна република България" първа степен (октомври 1981).

Теню Пиндарев, български график и карикатурист (1921-2010).
Редактор във в. "Стършел" и отговорен секретар на сп. "Карикатура" (1946-1981). Автор е на илюстрациите в книгите "Краят на едно детство" от Тодор Харманджиев, "Разкази и фейлетони" от Иля Илф и Евгений Петров, "Шофьорът на началника" от Черьомухин, "Тихо, кротко" от Никола Ланков и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (август 1971). Удостоен е със званието "Заслужил художник" (май 1978). Носител на наградата за карикатура и рисунка "Чудомир" за 1993 г. и на втора награда "Чудомир" за 1996 г. (25 март 1996). Почетен гражданин на Казанлък (4 юни 2004).

Александър Есенин-Волпин, съветски поет, математик и дисидент (1924-2016).
Той е един от първите правозащитници в СССР през 60-те години на 20 в. През м. декември 1965 г. организира в Москва демонстрация с участието на близо 200 души с искане за публичен процес в защита на писателите Юлий Даниел и Андрей Синявски, арестувани за това, че са публикували творбите си в чужбина. Безпрецедентният дотогава в СССР протест е сред основните прояви, положили начало на дисидентската дейност в Съветския съюз. Във връзка с писани от него антисъветски стихове и за дисидентски прояви Александър Есенин-Волпин прекарва близо 7 години в затвора. Принуден е да емигрира през 1972 г., когато се заселва в САЩ и преподава математика в университети в Бостън.

Георги Димитров (Червения), български футболист и треньор (1931-1978).
През футболната си кариера е играл в отборите на "Черноморец" (Бургас), "Черно море"  (Варна) и ЦСКА (София). За  национален отбор по футбол има изиграни 30 мача и отбелязани 7 гола. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия. Загива при катастрофа на самолет ТУ-134 на БГА "Балкан", пътуващ от София до Варшава (Полша) на 16 март 1978 г.

Жулиета Шишманова, българска състезателка и треньорка по художествена гимнастика (1936-1978).
Като ученичка започва да се занимава със спортна гимнастика в Поморие при Димитър Иванов. През 50-те на 20-и век Жулиета Шишманова се насочва към художествената гимнастика, където дава началото на българската школа в този спорт. Била е треньор на Мария Гигова, Нешка Робева, Красимира Филипова, Румяна Стефанова, които под нейно ръководство печелят световни и европейски отличия. Именно нейната състезателка Мария Гигова е и гимнастичката, която носи първите световни успехи на България в този спорт - на Световното първенство през 1967 г. в Копенхаген, Дания, печели първия златен медал (на обръч) за България. Председател на Българската федерация по художествена гимнастика (1976-1978). Жулиета Шишманова загива в самолетната катастрофа край врачанското село Тлачене на самолет на БГА "Балкан" ТУ-134, пътуващ от София до Варшава (Полша).  През 1979 г. в нейна памет турнирът за купата на в. "Студентска трибуна", който се провежда от 1968 г., е преименуван  в Турнир за приз "Жулиета Шишманова". На 19 декември 2000 г. Жулиета Шишманова е определена за Треньор номер 1 на столетието от Българската федерация по художествена гимнастика. През 2000 г. е избрана за "Личност на века" от "Лайънс клуб"-Несебър. На 9 декември 2017 г. в родния й град Несебър е открит нов площад, който носи името на Жулиета Шишманова. Тя е първият Почетен гражданин на Несебър (27 април 1972).

Драгомир Шопов, български поет, писател, публицист (1938-2022).
Редактор в Българско национално радио (БНР) (1967-1972). Отговорен редактор в БНР (1972). Заместник главен редактор на в. "Земеделско знаме" (от 1974). Депутат в 37-ото и 38-ото Народно събрание (1995-2001). Председател на партия "Български земеделски съюз - Александър Стамболийски - 1899" (1999-2006). Автор е на над 23 книги - поезия, публицистика, стихове за деца. По негови стихове са създадени популярни песни. Творбите му са преведени на полски, руски, румънски, френски, английски, сръбски и други езици. По негов текст Виктор Чучков създава детската песен "Дъга", която през 1984 г. получава "Златна звезда" на фестивала в Болоня, Италия.

Кадир Кадир, български юрист и политик (1940-2009).
Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Заместник-председател на 36-ото Народно събрание (4 ноември 1991-17 октомври 1994). Член на Сметната палата (24 ноември 1995-16 март 2009).

Рашко Сугарев, български писател, майстор на късия разказ (1941-1995).
Редактор на сп. "Тракия" (1973-1975). Редактор в издателство "Народна младеж" (1978-1980) и във Военното издателство в София (1980-1992). Автор е на сборници с разкази, повести и романи - "Ние праведните" (1971), "Дунавско хоро" - повест (1976),"Балада за князе"  - разкази и повести (1982),"Отказ от наследство" - роман (1984), "Преображения. господни" - роман (1988), "Светлината на онези дни"- новели (1988) и др. Произведенията му са преведени на немски, руски и чешки език. През 1998 г. Националният дарителски фонд "13 века България" учредява на негово име Национална награда "Рашко Сугарев" за най-добър публикуван къс разказ от автори до 35 години.

/КГ/АЯ