site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 15 март в историята

15 март 2024 г., петък, 11-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Агапий и 6-те мъченици с него. Св. мчк Никандър.

В България се отбелязва:

Денят на здравния инспектор. Годишнина от разкриването (1967) на специалността "санитарен инспектор" с постановление от Министерския съвет поради нарасналите изисквания за хигиенен контрол и осъзнатата значимост за прилагане на хигиенните принципи. Съгласно Закона за здравето, приет от 39-ото Народно събрание на 29 юли 2004 г., наименованието на длъжността "санитарен инспектор" е променено на "здравен инспектор".

По света се отбелязва:

Световният ден за правата на потребителя. Отбелязва се от 1983 г. под егидата на Международната организация на потребителите. Годишнина от произнасянето (1962) на реч от президента на САЩ Джон Кенеди за основните права на потребителите пред парламента на страната - Конгреса. На 16 април 1985 г. с резолюция 39/248 на Общото събрание на ООН са приети Насоки за защита правата на потребителите. В България денят се чества от 1991 г. Мотото на деня за 2024 г. е : "Изкуственият интелект - надежден за потребителите".

Световният ден на съня. Отбелязва се от 2008 г. през третия петък на март преди пролетното равноденствие по инициатива на Световното дружество на съня. Целта е да се повиши информираността на международната общност за значението на съня за здравето на хората, както и за превенцията и управлението на разстройството на съня. Мотото на деня за 2024 г. е: "Сънят е важен за общото здраве".

Международният ден за борба с ислямофобията. Отбелязва се от 2023 г. с резолюция A/RES/76/254 от 15 март 2022 г. на Общото събрание на ООН, за да се насърчи глобалния диалог за постигане на мир и толерантност, основани на зачитане на човешките права и на многообразието от религии и вярвания. В резолюцията се подчертава, че тероризмът и насилственият екстремизъм не може и не следва да се свързват с никоя религия, националност, цивилизация или етническа група.

Международният ден за действия за защита на тюлените. Денят се отбелязва по инициатива на Международния фонд за защита на животните (IFAW) в знак на протест срещу лова на тюлени и търговията с тюленови продукти. Най-мащабният в света лов на тюлени се провежда в Канада всяка година в края на март и началото на април. През 2010 г. Европейският съюз забранява търговията с тюленовите продукти от съображения за хуманно отношение към животните.

Националният празник на Унгария. Ден на началото на революцията и освободителната борба (1848-1849).
              
На този ден в България:

1882 - Издаден е първият пощенски запис от Пощенското управление. Вътрешните пощенски записи са въведени с Привременен устав за пощите и телеграфите, приет с Указ 275 от 24 април 1881 г., с който се утвърждава изключителното право на държавата върху пощенските и телеграфни съобщения.

1900 - В Казанлък излиза от печат първият и единствени брой на сп. "Български артист", първото българско списание за театър и музика, с редактор-стопанин Радул Канели.

1902 - Излиза бр. 1 на сп. "Български турист", илюстровано месечно списание, орган на Българското туристическо дружество (от 1931 г.  Български туристически съюз (БТС). Списанието излиза до 1943 г. с прекъсване от 1915 г. до 1921 г. Създадено е по идея на писателя Алеко Константинов, по чиято инициатива е създадено първото туристическо дружество в България - Клуб на българските туристи (27 август 1895), и под редакцията на Александър Теодоров-Балан. То отразява развитието на българското туристическо движение.

1990 - Сключено е Генерално споразумение между правителството, Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) и Националния съюз на стопанските ръководители, в съответствие с което на 5 април 1990 г. е създадена Национална комисия за съгласуване на интересите. На 4 януари 1993 г. се преименува в Национален съвет за социално партньорство, а от 2 март 1993 г. - в Национален съвет за тристранно сътрудничество.

1993 - Учредена е партия Български земеделски народен съюз "Александър Стамболийски". С решение от 26 януари 2006 г. се преименува в Земеделски съюз "Александър Стамболийски".

1998 - В базиликата "Свети Петър" в Рим папа Йоан Павел Втори обявява за блажен българския католически епископ на Никополската епархия д-р Евгений Босилков (светско име Винченцо Босилков). През 1952 г. Евгений Босилков заедно с католическите свещеници Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков са арестувани и обвинени в създаване на шпионска и заговорническа католическа организация в България от 40 души. Съдебният процес срещу тях започва на 29 септември 1952 г. На 3 октомври 1952 г. Върховният съд произнася смъртни присъди за Евгений Босилков, Йосафат Шишков, Павел Джиджов и Камен Вичев. Те са разстреляни в нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 г.

1999 – Започва да функционира Национална здравноосигурителна каса (НЗОК). Касата е създадена със Закона за здравното осигуряване, приет от 38-ото Народно събрание на 4 юни 1998 г., с който в България се въвежда задължително здравно осигуряване. Основна задача на НЗОК е да осъществява и администрира задължителното здравно осигуряване, в частта му по управлението на събраните средства и заплащането на използваните здравни дейности и лекарства в определен обхват и обем в полза на здравноосигурените лица.

2005 - Народното събрание приема Закон за генетично модифицираните организми. Законът урежда обществените отношения, свързани със работата с генетично модифицирани организми (ГМО) в контролирани условия, освобождаването им в околната среда и пускането им на пазара. Забранява се в България да се извършват генетични модификации с маслодайна роза, лоза и тютюн.

2007 - Върховният касационен съд оправдава окончателно всички подсъдими по делото за убийството на бившия министър-председател Андрей Луканов - Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Ангел Василев и Юрий Ленев. На 8 юни 2006 г. Софийският апелативен съд отменя изцяло доживотните присъди, които Софийският градски съд  е издал за подсъдимите през 2003 г.

2011 - Народното събрание приема Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

2015 - В новата община Сърница за първи път се произвеждат избори за общински съветници и кмет на община. Общината с административен център Сърница, област Пазарджик, е създадена с Решение 285/9 май 2014 г. на Министерския съвет за административно-териториални промени в границите на община Велинград, област Пазарджик, което влиза в сила на 1 януари 2015 г.

2021 - Академията на САЩ за кинематографично изкуство и наука номинира българката Мария Бакалова за наградата "Оскар" в категорията за най-добра актриса в поддържаща роля за изпълнението й във филма "Борат 2". В тази категория са номинирани и актрисите  Глен Клоуз за "Елегия Хилбили", Оливия Колман за "Бащата", Аманда Сайфред за "Манк" и Юн Ю-джун за "Минари". Мария Бакалова е първата българска актриса, номинирана за награда "Оскар".

2023 - В Бургас компанията от отбранителната индустрия "Интернешънъл арморд груп" ЕООД започва изграждането на производствена база за бронирани автомобили. Първа копка на обекта правят собственикът на компанията Антон Стефов, заедно с изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции Богдан Богданов, изпълнителния директор на Националната компания "Индустриални зони" ЕАД  Антоанета Барес и кмета на община Бургас Димитър Николов.  Инвестицията е за над 20 млн. лева. Новият завод ще бъде на площ от 150 000 кв./м.

На този ден по света:

1493 - Завършва първата експедиция на испанския мореплавател Христофор Колумб за откриването на западен път към Индия. Христофор Колумб потегля на 3 август 1492 г. от пристанището Палос де ла Фронтера в Испания с екипаж от 90 души на борда на три кораба - "Санта Мария", "Пинта" и "Ниня", към Канарските острови, където се подготвя за презокеанското плаване. На 6 септември 1492 г. корабите отплават, за да търсят западен път към Индия, пресичат Атлантическия океан и на 12 октомври 1492 г. достигат суша. Това става официалната дата на откриването на Америка. На следващия ден екипажът слиза на брега на остров, наречен от Колумб Сан Салвадор. От 14 до 24 октомври 1492 г. експедицията изследва редица острови от Бахамския архипелаг, от 28 октомври до 5 декември 1492 г. - участък от североизточното крайбрежие на остров Куба, а на 6 декември 1492 г. достига о. Хаити. През нощта на 25 декември 1492 г. корабът "Санта Мария" засяда на риф и е изоставен. На 16 януари 1493 г. корабите "Ниня" и "Пинта" отплават обратно за родината. Завръщат се в Палос де ла Фронтера, Испания, на 15 март 1493 г.

1848 - Начало на Унгарската буржоазна революция - революция в Унгарското кралство в състава на Австрийската империя. Водачи на революцията са Лайош Кошут, Шандор Петьофи, Пал Вашвари и др. Целта на революцията е установяването на демократични права и свободи и национална независимост на Унгария. Потушена е на 13 август 1849 г.

1906 - Във Великобритания е създадена автомобилостроителната компания "Ролс-Ройс лимитед" от британските индустриалци Чарлз Ролс и Хенри Ройс.

1907 - Във Финландия са произведени първите парламентарни избори, в които участват и жени. Съгласно приетата на 20 юни 1906 г. нова конституция финландските жени първи в Европа получават избирателни права и правото да бъдат избирани. В 200-членния парламент на страната са избрани 19 жени.

1911 - Основан е "Аустрия" - Виена, австрийски футболен клуб.

1917 - Последният руски император Николай Втори абдикира по време на Февруарската революция в Русия, започнала с въстание на 12 март 1917 г., в полза на своя брат княз Михаил Александрович, който на следващия ден също се отрича от престола и оставя въпросът за формата на управление на страната да се определи от Учредителното събрание. Създадено е Временно правителство като висш орган на държавната власт.

1972 - Премиера в Ню Йорк, САЩ, на филма "Кръстникът" на американския режисьор Франсис Форд Копола по мотиви на едноименния роман на американския писател Марио Пузо. Главните роли се изпълняват от Марлон Брандо, Ал Пачино, Джеймс Каан и др. Филмът получава три награди "Оскар" през 1973 г. - за най-добър филм, за най-добър актьор (Марлон Брандо) и за най-добър адаптиран сценарий (Марио Пузо и Франсис Форд Копола).
 
1990 - Михаил Горбачов е избран за първи и единствен президент на Съюза на съветските социалистически републики (СССР). На 25 декември 1991 г. официално подава оставка от поста. На 26 декември 1991 г. по време на последното заседание на Върховния съвет на СССР е приета Декларация, с която официално се прекратява съществуването на СССР като държава и субект на международното право.

2001 - За първи път от повече от 50 години 600 семейства от КНДР и Република Корея си разменят писма.
 
2012 - В Турция е арестуван о.з. ген. Ергин Сайгун в рамките на разследването на предполагаемия план за военен преврат под кодово име операция "Чук". Предполагаемият заговор е разкрит през 2010 г. Според обвинението превратът е подготвен през 2003 г. от турски военнослужещи, недоволни от идването на власт през 2002 г. на Партията на справедливостта и развитието.  По делото за разследване на операция "Чук" има 365 заподозрени, а с ареста на Сайгун броят на предполагаемите участници в заговора, които са зад решетките, става 250.

2013 - Общокитайското събрание на народните представители (парламентът) утвърждава Ли Къцян за председател на Държавния съвет (министър-председател) на Китай. Той получава 99,7 процента от 2949-те подадени гласове. Трима делегати гласуват против кандидатурата му, а шест се въздържат.

2015 - В редица градове на Бразилия около един милион души участват в демонстрации срещу корупцията, икономическите трудности и повишаването на цените, с искания за импийчмънт на президентката Дилма Русеф. Демонстрации има в Рио де Жанейро, в столицата Бразилия, в гр. Сао Пауло, където в протеста се включват над 500 000 души.

2019 - В град Крайстчърч, Нова Зеландия, в джамиите Ан Нур и Линууд е открита безразборна стрелба по богомолци, събрали се за петъчната молитва. Убитите в двете джамии са 51 души на възраст от 3 до 77, сред които има жени и деца, а 49 са ранени. Сред убитите и ранените има граждани на Бангладеш, Йордания, Пакистан, Турция, Малайзия, Саудитска Арабия и Индонезия. На 28 август 2020 г. австралийският гражданин Брентън Тарант е осъден на доживотен затвор без право на замяна по обвинения за убийство, опит за убийство и тероризъм - най-строгата присъда в историята на Нова Зеландия.

2020 - Саудитската петролна компания "Сауди Арамко" обявява публично годишните си резултати, което се случва за първи път в историята й. Компанията обявява спад от 20,6 на сто на нетната си печалба за 2019 година до 88,2 млрд. долара. За сравнение през 2018 година тя е била 111,1 млрд. долара.

2022 - Министър-председателите на Полша, Чехия и Словения Матеуш Моравецки, Петър Фиала и Янез Янша пристигат на посещение в Киев - първо посещение на чуждестранни правителствени ръководители от началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Тримата имат среща с президента на страната Володимир Зеленски, на която отправят послание за солидарност с Украйна.

2023 - Френският Център "Помпиду" и Саудитска Арабия подписват споразумение за партньорство за създаването на бъдещ музей на съвременното изкуство, посветен на художници от арабския свят. Музеят ще се намира в Ал Ула, в северозападната част на кралството и откриването му е планирано за 2027-2028 г. Споразумението предвижда "Помпиду" да предоставя своя научен и технически опит при обучението на персонала, особено в областта на съхранението, управлението на колекциите и посредничеството, както и да подпомага организирането на културни програми и събития.

Родени на този ден българи:

Иван Драсов, революционер, деец на българското националноосвободително движение (1848-1901).
Бил е секретар на Ловчанския революционен комитет, съратник на Васил Левски и Христо Ботев. Избран е в Българския революционен централен комитет (1875). Участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875) и на Априлското въстание (1876). След освобождението на България от османско иго (1878) е първи кмет на Ловеч. През 1899 г. е окръжен управител на Варна. Избиран е за депутат. Бил е окръжен управител в Берковица, Трън, Севлиево, Свищов, Търново. Дописник на в. "Право", сътрудник и редактор на в. "Възраждане", прави опити и като преводач.

Борис Дрангов, военен деец (1872-1917).
Участник в Илинденско-Преображенското въстание  като войвода на чета (1903), в Балканската война (1912-1913), бил е командир на 9-и пехотен полк по време на Първата световна война (1914-1918), в която загива. Автор е на много публикации по военна педагогика, на книгата "Помни войната! Съвети за строеви офицери" (1916) и др.

Стоян Коледаров, журналист, издател и преводач (1878-1946).
Пръв редактор уредник на в. "Ученически защитник" (1894-1895). През 1896 г. основава и редактира сп. "Съвременна младеж". Основател и редактор на в. "Търновски театър" (1903). Участва в редактирането на сп. "Западно ехо" (1921-1924), сп. "Славянска беседа", сп. "Обществено подпомагане" и др. Сътрудничи на в. "Мир", в. "Литературен глас" и др. Превежда от руски и френски език творби от Максим Горки, Лев Н. Толстой, Александър Дюма-баща и др.

Стефан Танев, журналист (1888-1952).
Започва работа като банков чиновник. Работил е като репортер (от 18 октомври 1908) във вестник "Дневник", където е забелязан от издателя Атанас Дамянов, който оценява таланта му. Главен редактор на в. "Утро" (1 февруари 1911-8 септември 1944). Във вестника  публикува на части нашумели книги и романи, въвежда шаржа и карикатурата, подържа тематични страници като "Весело Утро", "Кукуригу", прави фоторепортажи. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на доживотен затвор за "продажна и жълта журналистика". Умира през 1950 г. в Сливенския затвор при неизяснени обстоятелства. През 2002 г. Международна фондация "Св. св. Кирил и Методий" учредява студентска стипендия на негово име.

Хрисан Цанков, оперетен и театрален режисьор (1890-1971).
Режисьор на Народния театър "Иван Вазов" (1 април 1926-20 февруари 1935; 1 август 1936-31 декември 1942) и първи режисьор на театъра (1 януари 1943-15 януари 1945). Преподавател по актьорско майсторство и режисура в Драматичната школа при Народния театър (1937) и в Държавната театрална школа в София (1943-1944). Режисьор на Народния театър в Габрово (1945-1948), главен режисьор на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (1948-1957). Режисьор е на множество театрални, оперни и оперетни постановки и детски спектакли. Автор на драматизации и на статии за театралното изкуство, превежда пиеси.

проф. Иван Унджиев, филолог и историк (1902-1979).
Заместник-директор на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (1950-1953). Водещ специалист по история на българското Възраждане. Старши научен сътрудник в Научния институт "Ботев - Левски" (1953-1959). Старши научен сътрудник (1960-1966) и завеждащ секция "Възраждане"(1966-1971) в Института за история при Българска академия на науките. Секретар на Съюза на научните работници в Българи (1966-1976). Автор е на "Васил Петлешков" (1935), "Васил Левски. Биография" (1947), "Христо Ботев" (1956), "Карлово - история на града до Освобождението" (1962), "Васил Левски. Живот и дело"  (1967) и др. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на науката" (1974).

Борис Крумов, писател (1923-2015).
Участник в антифашистката съпротива. Редактор на в. "Народна армия" (1950-1953), сп. "Пропагандист и агитатор" (1953-1955), сп. "Септемврийче" (1961-1967). Главен редактор на в. "Антени" (1968-1970). Редактор в издателство "Народна младеж" (от 1972).  Автор e на разкази, повести, романи, на произведения в областта на детско-юношеската литература. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1983), на златен медал "Иван Вазов" на Съюза на българските писатели за 2013 г. (май 2014).

Атанас Божков, изкуствовед и художествен критик (1929-1995).
Директор на Националната художествена галерия (1964-1966). Заместник-председател на Комитета за изкуство и култура (20 май 1967-17 март 1972). Основател и дългогодишен  ръководител на катедрата "История и теория на изкуството" в Художествената академия в София. Съветник в посолството на България в Италия и генерален консул в Република Сан Марино (1972-1977). Автор е на монографии за Александър Мутафов (1954), Данаил Дечев (1955), Илия Бешков (1958) и др.

проф. Крикор Азарян, режисьор и театрален педагог (1934-2009).
Режисьор в Драматичния театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив (1966-1969), в Театър "Българска армия" (1969-1978, 1990-2009), в Народния театър "Иван Вазов" (1978-1983), в Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов" (1984-1987), в Театър "София (1987-1990).  Преподавател във Висшия институт за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (1970-2005). Преподавател (от 2005) по актьорско майсторство в Нов български университет.  Председател на Българската асоциация на режисьорите в театъра (юни 2001-14 декември 2009). Поставя повече от 100 пиеси. Носител на орден "Стара планина" първа степен (19 май 2005), на "Специалната награда на София" за цялостното творчество (17 септември 2007), на  наградата на Съюза на артистите в България "Икар" за цялостен принос в развитието на българския театър и за режисура (2008), на почетен "Аскеер" за "Трилогията - Чехов" ("Чайка" в Театър "Българска армия", "Три сестри" в Младежки театър "Николай Бинев" и "Вишнева градина" в Народен театър "Иван Вазов")(2010, посмъртно) и др. На негово име на 26 октомври 2015 г. се създава театър "Азарян".

проф. Иван Маразов, изкуствовед, културолог и траколог (1942).
Директор на Института по изкуствознание при Българската академия на науките (1988-1991). Министър на културата (10 юни 1996-12 февруари 1997). Преподавател в департамент "Изкуствознание и история на културата" на Нов български университет и ръководител на департамента (1995-2006). Автор е на над 25 научни книги и над 500 статии, издадени в България и в чужбина. Член е на Флорентинската академия "Медичи" (1988). Носител е на академичната награда на БАН в областта на изкуството и изкуствознанието за книгите му "Мит, ритуал и изкуство у траките", "Видимият мит", "Митология на златото" и "Митология на траките" (1996), на международната награда "Солензара" на Френския културния институт "Солензара" в Париж  за цялостна научна дейност и по-специално за трудовете му върху тракийската история и изкуство (20 октомври 1996), на наградата на издателска къща "Христо Ботев" за принос към българската култура (2 юни 1997), на  наградата "Д-р Иван Селимински" на община Сливен, която се присъжда ежегодно на видни изследователи и научни дейци за принос в историко-краеведската дейност и опазване на културно-историческото наследство на Сливен и Сливенския край (2018). Удостоен със званието "Почетен професор на Нов български университет" (24 март 2012).

Янчо Патриков, състезател по борба свободен стил и треньор (1944-2014).
Печели златен медал от Европейското първенство през 1969 г. в София.

Стоян Алексиев, актьор и режисьор (1951).
Играл е в Драматичните театри в Шумен, Варна и Пловдив. От 1988 г. е част от трупата на Народния театър "Иван Вазов" в София, с прекъсване в периода 1 октомври 1997-2000 г., когато е директор на Драматичния "Стоян Бъчваров" във Варна. Играл е в редица филмови и телевизионни продукции, сред които: филмите "За къде пътувате" (1986), "Вчера (1988)", "Време разделно" (1988), "Куршум за рая" (1992), "Бай Ганьо" (1991), "Сирна неделя" (1993), "Откраднати очи" (2004), телевизионния сериал "Откраднат живот" (2016) и др.
Озвучава филми и сериали, сред които "Срещи с Джордан", "Изгубени" "Извън играта", "Кунг-фу пилета", "Илай Стоун", "Шоуто на Шантавите рисунки", "Кейси под прикритие", "Шрек", "Аз, проклетникът", "Колите" и др. Носител на наградата "Аскеер" на Театъра на Българската армия за водеща мъжка роля (24 май 2004), на наградата "Златен век" на Министерството на културата (29 ноември 2016).
 
Калуди Калудов, оперен певец тенор (1953).
Дебютът му е на сцената на Пловдивската опера на 15 януари 1978 г. От  12 декември 1978 г. е солист на Софийската опера (дн. Софийска опера и балет), на чиято сцена пее в продължение на 12 сезона. Основател на оперния фестивал "Вива ил канто" в Чешин, Полша (1992) и негов артистичен директор (1992-2005).  Води майсторски класове във Варна, както и в Румъния, Бразилия, Полша, Финландия. Преподавател в Музикалната академия на Катовице, Полша (2003). Хоноруван преподавател (от 2006) в Нов български университет. Директор на Оперно-филхармоничното дружество - Пловдив (2009-4 август 2010). В репертоара му са над 60 тенорови партии. Почетен е гражданин на Варна (2003).

Йорданка Стефанова, актриса (1955).  
Играла е в театрите в Сливен, в Стара Загора, в Перник, в Нов драматичен театър "Сълза и смях", в театър "Българска армия", в Сатиричния театър, в Театър 199, в Малък градски театър "Зад канала" и др. Участва във филмите "Господин за един ден" (1983),  "Съседката" (1988), "Светото семейство" (2009) и в телевизионния сериал "Клиника на третия етаж". Носителка е на награда "Аскеер" за водеща женска роля за "Чайка" (2001), на награда "Аскеер" за водеща женска роля за "Къщата на Иван"(2004).

Илиана Раева (Илиана Сиракова), състезателка по художествена гимнастика, треньор и спортен деец (1963).
Състезателка по художествена гимнастика на клуб "Левски" и едно от "златните момичета" от националния отбор на България с треньор Нешка Робева през 80-те години на 20-и век. На Световното първенство в Лондон, Великобритания, през 1979 г. печели златен медал на бухалки, сребърен медал на топка и 4-о място в могобоя. Абсолютна европейска шампионка в многобоя (златен медал в многобоя и златни медали на въже, обръч и бухалки и сребърен медал с лента) на Европейското първенство в Амстердам, Нидерландия, през 1980 г. Тя е първата абсолютна европейска шампионка на България по художествена гимнастика. На Световното първенство в Мюнхен, Германия, през 1981 г. печели сребърен медал с лента и бронзов медал на въже. На Европейското първенство в Ставангер, Норвегия, през 1982 г. печели бронзов медал в многобоя и бронзови медали на въже, обръч, бухалки и лента. През 1983 г. на състезание от световната купа в Белград, Сърбия, печели 4-то място в многобоя и бронзови медали на обръч и лента.  От 1983 г., когато приключва състезателната й кариера, е треньорка в "Левски". На 16 декември 1993 г. тя създава  свой клуб по художествена гимнастика "Илиана". През 2004 г. е старши треньор на ансамбъла по художествена гимнастика на България. Главен треньор на националния отбор по художествена гимнастика на България (2007-2012). От 14 ноември 2012 г. е председател на Управителния съвет на Българската федерация по художествена гимнастика. Основател и председател на партия "Обединена България" от 22 юни 2013 г., с която последно е участвала на местните избори през 2015 г. Почетен гражданин на София (17 септември 2021).

Мирослав Ненков, лекар анестезиолог (1969).
Работил е в болница "Царица Йоанна" и болница "Лозенец" като координатор по донорство, и в кардиохирургията на болница "Св. Анна" в София. Координатор по донорство (2009-2018) и началник отделение в Клиниката по анестезиология, реаниматология и интензивно лечение във Военномедицинска академия в София (2009-май 2023). Заместник-министър на здравеопазването (20 март-май 2013). Министър на здравеопазването (6 авуст-7 ноември 2014). Заместник-министър на здравеопазването (12 май-10 ноември 2017).

Веселин Топалов, шахматист (1975).
През 1989 г. в Пуерто Рико става световен шампион за юноши до 14-годишна възраст, а през 1990 г. завършва втори на Световното първенство за юноши до 16 години.  През 1992 г. получава гросмайсторска титла от Световната шахматна федерация (ФИДЕ) и е обявен за най-многообещаващ шахматист в света. През 1993 г. за първи път влиза в първите 10 на световната ранглиста, а през пролетта на 2006 г. става номер 1 в класацията. Печели бронзов медал от световното първенство през 2004 г. в Триполи, Либия. През 2005 г. в Сан Луис, Аржентина, става 19-ият световен шампион в историята. През 2023 г. Световната шахматна федерация заличава имената на световните шампиони Веселин Топалов,  Руслан Пономарьов, Рустам Касимджанов и Александър Халифман. Спортист на България за 2005 г. През 2005 г. печели и най-голямата шахматна награда - "Шахматен оскар". Избран за "Мъж на годината" в България за 2005 г. (заедно с Цонко Цонев).

Александър Райчев-син, пианист и композитор (1975).
Живее и твори в Германия. Изнася концерти във Франция, Испания, Италия, САЩ, Швеция, България и Япония. Носител на награда на Съюза на българските композитори за най-добро изпълнение на българско произведение (1990) и др. Обявен е за "Млад музикант на годината" за 1999 г. в годишната класация на радиопредаването "Алегро виваче" по Българското национална радио (2000).

На този ден са родени и:

Николай Лвов, руски архитект (1751-1803).

ген. Андрю Джаксън, американски военен деец  и политик (1767-1845).
Военен губернатор на щата Флорида (10 март-31 декември 1821). Седми президент на САЩ (4 март 1829-3 март 1837).

Паул фон Хайзе (Паул Йохан Лудвиг фон Хайзе), немски поет и писател (1830-1914).
Автор е на 24 тома с разкази, 6 романа, около 60 пиеси и 9 поетически сборника, сред които са "Арабиата" (1855), "Марион" (1855), "Момичето от Трепи" (1858), "Андреа Делфин" (1859), "Портрет на майката" (1859), "Деца на света" (1873), "В рая" (1875), "Мерлин" (1892) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1910 г. за художествеността, дължаща се на идеализма, който той показва в продължение на дълъг, продуктивен творчески път като поет, драматург, романист и автор на световноизвестни разкази. Той е първият германски писател, получил Нобелова награда.

Емил фон Беринг, немски бактериолог (1854-1917).
Носител на първата Нобелова награда за физиология или медицина за 1901 г. за работата му върху серумната терапия, специално за прилагането й при дифтерия, с което отваря нов път за медицинската наука и дава на лекарите победоносно средство против болестта и смъртта.

Якуб Ханецки, полски революционер (1879-1937).
Участник в полското и руското революционно движение.

Луиджи Лонго, италиански политик (1900-1980).
Генерален секретар на Италианската комунистическа партия (1964-1972). Председател на Италианската комунистическа партия (1972-1980).

Юзеф Чехович, полски поет (1903-1939).
Автор е на поетичните сборници "Камък" (1927), "Ден като всеки ден" (1930), "Балада от отвъдната страна" (1932), "В светкавицата" (1934), "Нищо повече" (1936), "Човешки глас" (1939) и др.

Маргарет Уебстър, американска актриса, продуцент и режисьор (1905-1972).
    
Зара Леандер (ист. име Сара Стина, по баща Хедберг), немска актриса и певица от шведски произход (1907-1981).

Николай Минх, съветски композитор и диригент (1912-1982).

Едуард Томас (Едуард Донал Томас), американски лекар хирург и трансплантолог (1920-2012).
Той започва своите изследвания за трансплантацията на костен мозък за лечение на левкемия през 1957 г. Неговата разработка е публикувана в сп. "Ню Ингланд Джърнъл оф Медисин" през м. септември 1957 г. През 1963 г. се премества в Сиатъл, където продължава изследванията си в тази насока и през 1969 г. сформира екип, с който започва да извършва първите клинични изпитания за присаждане  на костен мозък за лечение на левкемия. В края на 1970 г. групата от Сиатъл извършва първата успешна трансплантация на костен мозък, а през 1975 г. са публикувани резултати, показващи, че 13 от 100 случая са успешни.  Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1990 г. заедно с американския лекар хирург Джоузеф Мъри за открития, свързани с трансплантирането на органи и клетки при лечението на заболявания на човека.

Алдо Николай, италиански драматург (1920-2004).
Автор e на пиесите "Госпожа стихийно бедствие", "Пеперуди, пеперуди", "Хамлет в пикантен сос", "Не си ли яздила камила?" и др.

Нгуен Ко Тхак, виетнамски политик (1923-1998).
Министър на външните работи (7 февруари 1980-10 август 1991).

Юрий Бондарев, руски писател, сценарист и общественик (1924-2020).
Участник във Втората световна война (1939-1945) като  командир на артилерийско оръдие. Като младши лейтенант завършва Чкаловското артилерийско училище (1944). Два пъти е раняван (първия път - край Сталинград, 1942), след второто си раняване (1945) е демобилизиран от армията. Удостоен е с два медала "За храброст". Първите си разкази публикува през 1949 г. в сп. "Огоньок", "Смена" и "Октомври". През 1953 г. излиза сборникът му с разкази "На голямата река". Автор на книгите с проза "Незабравимото" (1954), "Младостта на командира" (повест, 1956), "Батальоните молят огън" (повест, 1958), "Последните залпове" (повест, 1959), "Трудна нощ" (разкази, 1959), "Късно вечер" (1962), "Тишина" (роман,1962); "Тишина. Двамата" (романи, 1964), "Горящият сняг" (роман, 1970), "Игра" (разкази, 1972), "Повести" (1973), "Бряг" (роман, 1975), "Очакване. Страници от бележника" (1976), Избрани произведения в два тома (1977), "Малария" (1977), "Мигновения" (миниатюри, 1978), "Три повести" (1980), "Избор" (роман, 1981), "Изкушение" (роман, 1992), "Несъпротивление" (роман, 1996), "Бермудският триъгълник" (роман, 2000) и др. Произведенията му са превеждани на повече от 70 езика. По негови сценарии и произведения са заснети филми. Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (1984). Носител на Ленинска награда (1972). Два пъти носител на Държавна награда на СССР (1977, 1983).

акад. Жорес Алфьоров, руски физик (1930-2019).
Носител на Нобелова награда за физика за 2000 г. заедно с немския физик Херберт Крьомер и американския учен Джак Килби. Жорес Алфьоров и Херберт Крьомер получават по една четвърт от наградата за разработването на полупроводникови хетероструктури, използвани във високочестотните схеми и оптоелектрониката, а Джак Килби получава другата половина от наградата за участието си в изобретяването на интегрални схеми.

Йежи Хофман, полски режисьор (1932).
Режисьор е на над 30 филма. Едни от най-известните сред тях са екранизацията на трилогията на Хенрик Сенкевич "Пан Володийовски" (1969), "Потоп" (1974), "С огън и меч" (1998).

Юрий Горобец, руски актьор (1932-2022).
Играл е на сцените на театър "Маяковски" (1972-1982), МХАТ, "М. Горки" (1989-1992) и Московския драматичен театър "А.С. Пушкин" (1961-1990; и от 1998). Участвал е във филмите "Жажда", "Елате утре", "Синята чаша", "Екипаж" и др.

Валентин Распутин, руски писател (1937-2015).
Представител на т.нар. селска проза. Автор е на романите "Пари за Мария" (1968), "Живей и помни" (1975), "Прощаване с Матьора" (1976), "Пожар" (1985) и др.

Валерий Угаров, съветски режисьор и аниматор (1941-2007).
Участвал е в създаването на някои от сериите на анимационната поредица "Ну, погоди!". Режисьор е на "Халифът-щърк" (1981), "Вълшебната флейта" (1997) и др.

Иван Чуркович, футболист от СР Югославия (вратар), треньор и сръбски спортен деец (1944).
Президент на ФК "Партизан" (Сърбия) (1989-2006). Президент на Сръбския олимпийски комитет (2005-2009). Бил е и вицепрезидент на Сръбската футболна асоциация.

Маркус Мерк, международен футболен съдия от Германия (1962).

Оливие Жан, канадски състезател по шорттрек и бързо пързаляне с кънки (1984).
Олимпийски шампион  през 2010 г. във Ванкувър, Канада (5000 м - щафета, шорттрек). От световни първенства по шорттрек печели четири златни, два сребърни и два бронзови медала. От световни отборни първенства по шорттрек  печели един сребърен и един бронзов медал. На Световното първенство по бързо пързаляне с кънки през 2017 г. в Република Корея печели бронзов медал.

Пол Погба, френски футболист (1993).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия, сребърен медал от Европейското първенство през 2016 г. във Франция и златен медал от Лигата на нациите през 2021 г. в Италия.

Това е денят на смъртта на:

Гай Юлий Цезар, римски пълководец, писател (100 г. пр. н. е. -44 пр. н. е.).
Автор е на "Записки за Галската война" (58 пр.н.е.)

Луиджи Керубини, френски композитор от италиански произход (1760-1842).
Автор е на оперите "Елиза" (1794), "Медея" (1797), "Два дни" (1800) и др.

Хенри Бесемер, британски инженер и изобретател (1813-1898).
Разработва технология за получаване на стомана от чугун, публикувана на 10 януари 1855 г. и патентована на 22 септември 1856 г.

Амалия Скрам, норвежка писателка (1846-1905).

Христо Белчев, български финансист, поет и политик (1857-1891).
Главен ревизор, главен секретар в Министерство на финансите (1885-1890). Министър на финансите (2 ноември 1890-15 март 1891). Автор е на любовно-сантиментални, патриотични и социални стихотворения и на фейлетони. Убит на 15 март 1891 г. от политически противници.

Александър фон Цемлински, австрийски диригент и композитор (1871-1942).

Жан Ришар Блок, френски писател (1884-1947).

Николай Бухарин, съветски интелектуалец и политик (1888-1938).
Редактор на в. "Правда" (1918-1929). Участник в т. нар. антисъветски деснотроцкистки блок. Осъден e на смърт в Третия московски процес (2-13 март 1938), по време на който 21 души, някои от които са били ръководители на Комунистическата партия на Съветския съюз и на правителството, са обвинени в държавна измяна, шпионаж, диверсия, терор и др. Разстрелян е на 15 март 1938 г. Реабилитиран е посмъртно на 4 февруари 1988 г.

Стефан Гендов (Стефан Димов Хаджигендов), български журналист, театрален критик и писател (1889-1951).
Сътрудник и редактор в редица вестници и списания, сред които сп. "Факел" (1913-1914), сп. "Комедия" (1920), в. "Нова комедия" (1921),  в. "Пламък" (1924-1925), в. "Пладне" (1934), сп. "Нов път" (1936-1938) и др. Автор е на пиесите "Любовта е по-силна от смъртта" (1916), "Буря над равнината" (1943) и др.

Дмитрий Фурманов, руски писател (1891-1926).
Автор на романа "Чапаев" (1923).

Артър Холи Комптън, американски физик (1892-1962).  
Носител на Нобелова награда за физика за 1927 г. за откриването на ефекта, наречен на негово име. Той си поделя наградата с шотландския физик Чарлз Уилсън, който получава наградата за метода му да направи пътя на електрически заредените частици видим чрез кондензация на парата.

Рене Клер (ист. име Рене-Люсиен Шомет), френски режисьор (1898-1981).
Режисьор е на филмите "Красавиците на нощта" (1952), "Големите маневри" (1955) и др.

Бенджамин Спок, американски лекар педиатър (1903-1998).
Автор е на книги за отглеждане на деца. Неговата книга "Грижи за бебето и детето" (1946) е преведена на 39 езика.

Иван Ковачевски, български вирусолог и фитопатолог (1904-1995).
Един от създателите на растителното защитно дело в България. Работил е предимно в областта на вирусологията. Проучва вирусни бактерийни и гъбни причинители на болести по растенията, като някои открива и проучва за първи път, както и болести, причинявани от висши паразити. Открил е 103 неизвестни в България причинители на болести, от които над 60 по културните растения. Началник на отдел при Софийската земеделска опитна станция (1931-1935). Директор на Института за защита на растенията (1941-1973). Чл.-кор. на БАН (1961), чл.-кор. на Академията на селскостопанските науки на Германската демократична република (1971).

Аристотел Онасис, гръцки бизнесмен, корабен магнат (1906-1975).

акад. Емилиян Станев (ист. име Никола Стоянов Станиев), български писател (1907-1979).
Сътрудничи на сп. "Съдба", "Завети", "Златорог", "Изкуство и критика", "Венец", "Българска реч" и др. Завежда отдел "Белетристика" във в. "Литературен фронт" (1950-1955). Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (6 юли 1962-1964; 15 април 1966-1976). Депутат в 6-ото Народно събрание (1971-1976). Автор е на повестта "Крадецът на праскови", на романите "Иван Кондарев", "Антихрист" (1970), "Търновската царица" (1974) и др. По негови произведения са създадени филмите: "В тиха вечер" (1959), "Крадецът на праскови" (1964), "Иван Кондарев" (1973). Автор е и на множество произведения за деца - приказки, повести, разкази и сборници. За повестта "Когато скрежът се топи" Емилиян Станев е вписан в Почетния списък на Международния съвет за детската книга през 1979 г.  Лауреат на Димитровска награда (1964), удостоен със званията "Заслужил деятел на културата" (1963), "Народен деятел на културата" (1966). Носител на орден "Народна република България" трета степен, (1959), на почетния знак на София - първа степен (1977), на голямата награда за литература "София" за 1977 г. Почетен гражданин на Елена (2000, посмъртно). По случай 100-годишнината от рождението му и като признание за неговия изключителен принос към световната съкровищница на литературата и културата, ЮНЕСКО обявява 2007 година за година на Емилиян Станев.

Надя Тодорова, българска оперна певица (1908-1976).
От 1932 г. пее на сцената на Народната опера в София. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носителка на орден "Кирил и Методий" (14 март 1959).

Виктор Вазарели, френски художник от унгарски произход (1908-1997). 
Родоначалник на оптичното изкуство - оп арт.

Венета Славчева, българска актриса (1909-1980).
Играла е в Русенския общински театър (1931-1933), в пътуващите театри "Мара Тотева" на Георги Донев и "Нов свят" (1936-1937), в Софийския пътуващ театър (1937-1939), в театрите във Варна (1939-1941 и от 1943) и в Пловдив (1941-1942). Удостоена е със званията "Заслужил артист" (22 май 1963) и "Народен артист" (май 1972). Носител на орден "Народна република България" първа степен (29 януари 1980).

Георгиос Ралис, гръцки политик (1918-2006).
Министър на външните работи (10 май 1978-9 май 1980). Министър-председател на Гърция (9 май 1980-20 октомври 1981).

Виторио Греготи, италиански архитект (1927-2020).
Архитект на квартала Бикока в Милано, Италия, на Олимпийския стадион в Барселона, Испания, на операта на  Екс-ан-Прованс, Франция, на културния център Белем в Португалия и др.

Любка Рондова, българска народна певица (1936-2016).
Солистка в Ансамбъла за народни песни и танци "Гоце Делчев" към Съюза на македонските културно-просветни дружества в София (1960-1989). Изпълнителка на автентични народни песни, създава и свои авторски песни. Има многобройни записи в Българското национално радио. Издава три албума "Смиляна" (2001), "Песните са моите деца" (2003), "Дъщеря на Егея" (2008). Носителка на орден "Кирил и Методий" втора степен, на орден "Стара планина" първа степен (18 май 2002).

Иван Георгиев, български лекар и политик (1941-2012).
Oще като ученик основава нелегалната при комунистическия режим Българска национална партия (1 септември 1955), участва във формирането на структурите на партията и ръководи нейната младежка организация. Заради дейността си е осъден на 5 години затвор. Oсновател и председател на Българската национално-радикална партия (БНРП) от учредяването й (15 ноември 1989-15 март 2012).

Стефан Джамбазов, български журналист, режисьор и сценарист (1951-2021).
Бил е сценарист и режисьор във филмовото студио "Време" и в Студиото за телевизионни филми "Екран".  Директор на програма "Христо Ботев" на Българското национално радио (1997-1998). Работил е във в. "Култура", в. "Демокрация", в. "Банкеръ" и в. "Новинар", както и във Френско международно радио RFI и Инфорадио. Завеждащ отдел "Вътрешна политика" и първи заместник главен редактор в информационна агенция БГНЕС (2010-2013). През 2014 г. заедно със Зелма Алмалех създават сайта "Въпреки.com", а през 2018 г. фондация "Въпреки".

Волен Николаев, български поет, преводач, сценарист и режисьор (1954-2011).
Работил е като журналист към сп. "София", сп. "Общество и право", Радио София. Автор на повече от 600 текста на песни от българската естрада, сред които песни на "Щурците" ("Хамлет", "20 век", "Конникът", "Вкусът на времето", "Стълбата"). Автор е и на над 600 статии и 1000 радиорепортажа, както и на два филма - "Лято в бяло", "Конче мое", на спектаклите "Силует на едно желание", "Антиревю", "Дневна любов", "Преди и след началото" - пантомима и други, на стихосбирките "Взаимност", "Вкусът на времето", "Силует на едно желание", "Досие на сърцето".

/КГ/АЯ