site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 14 март в историята

14 март 2024 г., четвъртък, 11-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Бенедикт.

По света се отбелязва:

Световният ден за профилактика на бъбречните заболявания. Отбелязва се от 2006 г. през втория четвъртък на март по инициатива на Международното дружество по нефрология и на Международната федерация на фондациите за бъбречни заболявания, с цел да се повиши информираността на международната общност за бъбречните заболявания, ранното им диагностициране и начините за превенция. Мотото на деня за 2024 г. е: "Здрави бъбреци за всички".

Международният ден за действия в защита на реките. Отбелязва се от 1998 г. по инициатива на международни екологични  организации, сред които International Rivers. Целта е да се информира международната общност за  значението на реките за екосистемите, продоволствената сигурност и поминъка на хората, както и  за достъпа  им до чиста течаща вода. Мотото на деня за 2024 г. е: "Вода за всички", като е акцентът е за това колко е важен  достъпът на вода за хората.

Международният ден на математиката. Отбелязва се от 2020 г. с решение на 40-ата Генерална конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) по предложение на Международния математически съюз. Целта е да се насърчи образованието в областта на математиката и да се обърне внимание на ролята на математическите науки за справянето с предизвикателствата, сред които изкуственият интелект и изменението на климата. Мотото на деня за 2024 е: "Игра с математиката".

Денят на числото "пи". Отбелязва се от 1988 г. по инициатива на американския физик Лари Шоу, който избира датата 14 март или 3.14 по американския модел на календарен запис месец/ден. Числото "пи" е математическа константа, наричана още "Лудолфово число" или "Архимедова константа" и представлява съотношението на дължината на окръжността към нейния диаметър, което приблизително е 3,14159. Древногръцкият математик Архимед е първият, който използва алгоритмичен подход за изчисляване на числото (около 250 г. пр.н.е.). През 1706 г. британският учител по математика Уилям Джоунс  за първи път използва символ, за да обозначи математическата константа в своя труд Synopsis Palmariorum Matheseos ("Нововъведение в математиката"), базирана на неговите учебни записки. Той нарича числото "пи" на името на първата буква от гръцката дума "perimitros", която означава "периметър".

На този ден в България:

1897 - В "Държавен вестник" е обнародван Закон за задължително носене на местни дрехи и обувки от държавните чиновници, приет на 22 февруари 1897 г. от 9-ото Обикновено народно събрание. Законът влиза в сила на 14 септември 1897 г. С него държавните, общинските и окръжните чиновници и служители, които получават заплати, както и  народните представители, се задължават по време на изпълнение на служебните си ангажименти да бъдат облечени с дрехи и обувки - родно производство. Законът е внесен от министъра на търговията Иван Евстратиев Гешов. За неспазването му са регламентирани наказателните мерки за чиновниците, като глобата е от 10 до 60 лв. За всеки фабрикант или търговец, който продава чужди материали за облекло и обувки, вместо родно производство, са предвидени глоби от 100 до 1000 лв. и затвор от 1 до 6 месеца. С този закон се стимулират всички процеси в производството и търговията с български дрехи и обувки. Това е един от малкото закони, за които няма информация кога е отменен, което предполага, че е валиден до отменянето на Търновската конституция.

1916 - 17-ото Обикновено народно събрание приема Закон за въвеждане на Григорианския календар в България. Законът е обнародван с Царски указ 8 на 21 март 1916 г. в бр. 65 на "Държавен вестник". Съгласно закона Юлианският календар се заменя с Григорианския календар, като промяната влиза в сила на 1 април 1916 г., когато дните на календара се преместват с 13 напред - след 31 март 1916 г. следва 14 април 1916 г.

1924 - В "Държавен вестник" е публикуван Закон за Българската народна банка, приет от 21-ото Обикновено народно събрание, с който се цели  засилване самостоятелността на банката. Прекратява се правото на БНБ да издава банкноти със сребърно покритие.

1963 - Учредена е Българска федерация по кану-каяк. За поставяне на начало на кану-каяка в България се смята 1924 г., когато Българският народен морски сговор внася от Германия две спортни лодки русалки - "каяци". През 1954 г. е проведено първото републиканска първенство по кану-каяк на България.
 
1992 - Учреден е Съюз на частните хлебопроизводители. През 1995 г. се преобразува във Федерация на хлебопроизводителите и сладкарите в България.

2000 - Автобус "Чавдар", обслужващ редовната междуградска линия Враца-Мездра, излиза от платното край Враца и пада в 5-метровото дере. Загиват 3 души и 14 са ранени.

2001 - В Кюстендил официално е открит Институт по земеделие към Националния център за аграрни науки (дн. Селскостопанска академия). Институтът е правоприемник на откритата със Заповед 2646 на Министерството на земеделието и държавните имоти от 19 декември 1929 г. Овощарска опитна станция в Кюстендил, която в края на 1944 г. прераства в Овощарски изпитателен институт. С ПМС 270/15 декември 2000 г. Институтът по овощарство в Кюстендил, Комплексната опитна станция в Сандански и Опитната станция по ягодоплодни култури в Костинброд, се преобразуват в Институт по земеделие със седалище Кюстендил.

2003 - В Севлиево е открит завод "Сиби" за производство на ръкохватки за санитарна арматура. Построен е с инвестиция от 7 млн. долара на италианската фирма "Ефебиесе" (дъщерна фирма на италианската компания "Филор груп" ООД).

2004 - Възстановеният православен храм "Свети Софроний Врачански" в Червен бряг е осветен от Плевенския митрополит Игнатий.

2009 - Филмът "Дзифт" на Явор Гърдев получава специалната награда на журито на 13-ия "София филм фест" за първи филм "noir" в българската кинематография, и наградата на "Кодак" за най-добър български игрален филм.

2018 - Със 118 гласа "за", 4 "против" и 35 "въздържал се" Народното събрание приема актуализираната Стратегия за национална сигурност, внесена от Министерски съвет. Срокът на действие на документа е до 2025 г., като основни акценти в него са миграционният натиск, корупцията и киберсигурността.

2022 -  В София на тържествено заседание в зала "Проф. Марин Дринов" на Българската академия на науките (БАН) по повод 75 години от създаването на Института по микробиология "Стефан Ангелов" на БАН са връчени ежегодните награди на фондация "Акад. Стефан Ангелов" за най-добра работа на млад микробиолог на Кристиана Амирова, редовен докторант в Института по микробиология на БАН (първо място) за работата й, свързана с възможностите за третиране на дегенеративни заболявания, и на Лидия Цигорийна, редовен докторант в Института по инженерна химия на БАН (второ място) за разработката й, свързана с получаването на ценното органично съединение бутандиол, което намира приложение в химическата и фармацевтичната промишленост, при синтеза на полимери и като добавка към горивата.

2023 - Романът "Времеубежище" на писателя Георги Господинов, преведен от Анджела Родел, е включен в дългия списък на номинациите за международната литературна награда "Букър" за 2023 година, в който са избрани 13 от 134 книги. Георги Господинов е първият българин, номиниран за престижното отличие. В дългия списък от 13 претенденти съдържа три езика - български, каталунски и тамилски - които никога не са се появявали досега.

На този ден по света:

1847 - Премиера на операта "Макбет" от италианския композитор Джузепе Верди по мотиви от едноименната трагедия на английския поет и драматург Уилям Шекспир в "Театро ала Пергола" във Флоренция, Италия.

1881 - Румъния е провъзгласена за кралство. Монархията е премахната на 30 декември 1947 г., когато е провъзгласена Румънската народна република.

1993 - В Андора е произведен референдум, на който е одобрена първата в историята на княжеството конституция със 74,2 процента. Преди това, на 2 февруари 1993 г., конституцията е одобрена от парламента. На 29 и 30 април 1993 г. конституцията е ратифицирана от съуправителите на страната и влиза в сила на 4 май 1993 г. Ратифицирана от съуправителите на страната. Влиза в сила на 4 май 1993 г.

2002 - В Черно море започва строителството на втория етап от морския участък на газопровода "Син поток" между Русия и Турция. Тръбопроводът ще пресича акваторията на Черно море и ще излиза на турското крайбрежие в околностите на град Самсун. Изпълнението на проекта започва на 15 декември 1997 г. На 17 ноември 2005 г. в гр. Самсун, Турция, се провежда официалната церемония по откриването на газопровода.

2004 - В Китай парламентът - Общокитайското събрание на народните представители, одобрява за първи път в историята поправки в конституцията в защита на човешките права и частната собственост.

2007 - В Либия Генералната дирекция по печата издава книгата "Престъплението на века - версиите на престъпниците и свидетелствата на жертвите" под редакцията на главния редактор на в. "Аш Шамс" Алмаргни Джума, в която на 80 страници са описани историите на 426-те либийски деца, заразени със СПИН в една от болниците на Бенгази през 1998 г., свидетелства на родителите на заразените деца и пълни подробности от делото. Включен е и пълен списък с имената на заразените деца и майки, както и списък с имената на починалите до момента на съставянето на книгата.

2013 - Общокитайското събрание на народните представители (парламентът) официално утвърждава кандидатурата на Си Цзинпин на поста председател на КНР (президент на страната). Той е избран и на поста председател на Централния военен съвет на КНР. Парламентът одобрява Ли Юанчао за нов заместник-председател на КНР (вицепрезидент на Китай).

2014 - В гр. Тимбукту в Мали започва реконструкцията на древните гробници, които са включени в Списъка на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО. Тези важни съоръжения, които свидетелстват за културния разцвет на Тимбукту през 15-и и 16-и в., когато градът е икономически, интелектуален и духовен център, са разрушени от въоръжени екстремисти по време на окупирането от тях през м. юли 2012 г. на северните и централните райони на страната. 

2015 - В Сендай, Япония, генералният секретар на ООН Бан Ки-мун открива Третата световна конференция на ООН за намаляване на риска от природни бедствия. Участват над 8000 делегати от целия свят. Участниците одобряват нова Рамкова програма за действия за следващите 15 години. Страните, подписали документа, се задължават да изпълняват международните ангажименти за намаляване на риска от възникване на стихийни бедствия.             

2018 - В Република Македония парламентът гласува с 64 гласа "за", нито един против и без въздържали се, законът за употреба на езиците, с който албанският език става втори официален език в страната.

2019 - В Анкара, Турция, президентът Реджеп Тайип Ердоган открива най-голямата болница в страната. Новооткритата градска болница „Билкент“ е с капацитет 3633 легла и 131 операционни, е и най-голямата болница в Европа и трета по големина в света.

2021 - В Йерусалим, Израел, официално е открито посолство на Косово. Двете страни установяват дипломатически отношения на 1 февруари 2021 г. Косово е първата европейска страна с мюсюлманско мнозинство, която установява посолство в Йерусалим.
    
2022 - Президентът на Русия Владимир Путин подписва закон, който разрешава гласуването онлайн в цялата страна. Електронното гласуване ще бъде възможно в цялата страна за всички видове избори и референдуми, местни и национални.

2023  - Земетресение с магнитуд 5,6 по скалата на Рихтер е регистрирано в крайбрежието на чилийския регион Араукания. Трусът е на дълбочина 10 километра. Епицентърът е на 159 километра югозападно от Лебу - град с около 22 000 жители. Няма сведения за пострадали и за разрушения.

Родени на този ден българи:

Никифор Попфилипов (Никифор Попфилипов Стоянов), писател и педагог (1867-1942).
Работил е като учител в Самоковско, Софийско, Трънско и Якоруда. Сътрудничи с разкази на вестниците "Лъч", "Просветно единство", "Лик" и др., както и на списанията "Искра", "Просвета", "Венец", "Съвременник" и др. По негова инициатива за пръв път в гимназията в Якоруда са открити ученическа читалня и театрален салон, доставен е "кинематографичен апарат". Автор е сборниците с разкази "Ситни дребни" (1907), "Златни нанизи" (1938), "Планинка" (1940) и др., на краеведческите книги "Якоруда, Разложко. Историко-етнографски очерк" (1933), "Якоруда в сън" (1938) и "Пенджикът на Якоруда" (1941).

Елена Снежина (ист. име Елена Янкова Кирчева), актриса (1881-1944).
Участвала е в трупите на Свободния театър (1905-1906) и Народния театър "Иван Вазов" (1906-1944). Освен в театъра има роли и в киното: "Дяволът в София" (1921), "Безкръстни гробове" (1931), "Грамада" (1936). От 1989 г. нейното име носи самодейният театър към читалище "Васил Левски" в родния й град Карлово.

ген.-лейт. Щерьо Атанасов, военен деец, политик и историк (1902-1967).
Офицер в Съветската армия, в Испанската републиканска армия по време на Гражданската война, (1936-1939). Помощник-командир на Първа българска армия през Втората световна война (1944-1945). Заемал е висши командни длъжности в Българската армия (1945-1965).Член на ЦК на БКП (1941-1962), депутат в 1-ото Народно събрание (1950-1953). Съавтор на историческите трудове "Българското военно изкуство през феодализма" (1958), "Българското военно изкуство през капитализма" 1959) и др. Носител на орден "Георги Димитров" (1959, 1962, 1964), на орден "Народна република България" втора  степен (1953), на орден "Народна република България" първа степен (1958).

Никола Ланков, български поет (1902-1965).
Участва в Септемврийското въстание (1923) като командир на чета. Редактира вестник "Амнистия" и хумористичното списание "Дъмпинг", сътрудничи на хумористичния вестник "Хоровод", в. "Заря", организира в. "Брод" и първата писателска кооперация за книгоиздаване. Секретар на нелегалната организация на писателите комунисти. След 1944 г. заема различни обществени постове - народен обвинител в централния състав на Народния съд и редактор на в. "Народен съд", редактор на сп. "Южни славяни" (1945), член на бюрото на Славянския комитет. Заместник-главен редактор на сп. "Наша родина" (1954-1965). Главен редактор на в. "Народна култура" (януари 1959-27 май 1965). Автор е на лирика, пътеписи, публицистика, стихотворения и поеми за деца и юноши. Лауреат на Димитровска награда (1951), носител на орден "Народна република България" първа степен (1962). Удостоен е със званието "Народен деятел на културата" (1965).

проф. Георги Димов, литературовед (1918-1994).
Един от основателите (1962) и ректор (1968-1970) на Висшия педагогически институт "Братя Кирил и Методий" във Велико Търново. Заместник-директор на Института за литература при БАН (1966-1974). Заместник-директор (1974-1986) и директор (1986-1988) на Единния център за език и литература. През 1976-1983 г. чете лекции в Сорбоната, Франция, в италианските университети в Неапол и Рим, и други европейски университети и академии, Йелския университет в САЩ. Автор е на книгите:  "Иван Д. Шишманов. Литературен историк и критик", "Българската литературна криза през Възраждането", "Из историята на българската литературна критика",  "Литературна критика и литературен процес", "Иван Вазов и българската литературна критика" и др. Съставя и издава "Архив на Г. С. Раковски. Писма и ръкописи на Раковски" (1952), редактира литературни и документални сборници.

Димитър Шишманов, журналист и писател (1919-2002).
Участник във Втората световна война (1939-1945). От 1947 г. до 1984 г. работи в Българската телеграфна агенция (БТА) като репортер и редактор в редакция "Вътрешна информация", главен редактор на редакция "Информация за чужбина", кореспондент на БТА в Турция, заместник-главен редактор на редакция "Международна информация", кореспондент на БТА в Париж, политически наблюдател и главен редактор на редакция "Политически анализи и коментари". Сътрудничи на всекидневници и на други периодични издания. Автор е на книгите "Работническото и социалистическото движение в Турция" (1965), "Съвременна Турция" (1965), "Европа, гледана от Париж" (1974), "Кръв и карамфили в Лисабон" (1975), "Елисейският дворец през Петата република" (1984), "Изстрели над Босфора" (1987), "Необикновената история на малоазиатските българи" (2000).

Дучо Мундров, режисьор (1920-2012).
Режисьор-постановчик в Студио за игрални филми "Бояна" (1954-1988). Режисьор е на игрални и документални филми - "Пленено ято", "Димитровградци", "Командирът на отряда", "В края на лятото", "Никола Вапцаров", "Пеньо Пенев", "Червените календари", "Кървавата картотека" и др. Един от инициаторите за създаването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България (1988). Носител е на орден "Народна република България" трета степен (1980), на орден "Стара планина" първа степен за особено големия му принос в областта на българското игрално и документално кино (11 декември 2000).

Ясен Антов, писател и журналист (1929-2009).
Работил е във в. "Народна младеж" (1949), в."Народен спорт" (1953), в. "Стършел" (1961-1990), в. "Поглед"(1986-1991), в. "Ехо" (1990-1992), както и в Българска национална телевизия и Българско национално радио. Заместник главен редактор на в. "Стършел" (1961-1990), главен редактор на в. "Поглед" (1986-1991) и в. "Ехо" (1990-1992).   Бил е водещ на предаването "Гъливер" по радио "Франс Ентернасионал" /РФИ/ (2002-2003), за което през 2003 г. получава голямата награда от Фестивала за радио и телевизионни програми "Осмата муза". Бил е председател на Българската асоциация на журналистите и писателите по туризъм, председател на творческия фонд на Съюза на българските журналисти. Носител е на много отличия, сред които и националната литературна награда "Чудомир" (1978, 1984, 2001), Годишната награда на Съюза на българските журналисти за цялостен принос към българската журналистика (2002).

Петър Алипиев, поет и преводач (1930-1999).
Работил е като литературен редактор в Радио София и Държавно издателство "Георги Бакалов", Варна. Секретар на Дружеството на преводачите във Варна (1970-1990). Превежда автори от световната поезия., а неговата поезия е превеждана на почти всички европейски езици. Автор е на книгите "Лирика" (1961), "Без малко Тиртей. Картини от една изложба" (1992), "Българска поезия. Антология" (1994) и др.

Георги Тамбуев, журналист, публицист и политик (1933-2003).
Главен редактор в Студията за документални филми "Екран" (1971). От 1973 г. работи във в. "Труд"  като завеждащ отдел и отговорен секретар , във в. "Работническо дело"  като завеждащ отдел и член на редколегията, репортер във  в. "Поглед",  член на редколегията на в. "Дума". Заради поредицата от публикации "Корупция, облечена във власт", публикувана във в. "Труд", през 1878 г. е уволнен и изключен от Българската комунистическа партия, след 10 ноември 1989 г. е реабилитиран.  Член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото Народно събрание (1991-1994). Автор е на книгите "Корупция, облечена във власт" - за аферите преди 10 ноември 1989 г. , "Власт, облечена в корупция" - за периода след 10 ноември 1989 г. , "Особено мнение" (2004) и др. Носител на специалната награда за журналистика "Черноризец Храбър" (2003, посмъртно).

Надка Караджова, народна певица (1937-2011).
Кариерата й започва на 16 години като певица в Държавен ансамбъл с диригент Филип Кутев, където пее 40 години. Една от основателките на квартет "Славей" (1991). Пяла е и в хоровете "Космически гласове" (1994) и "Големите гласове на България". Записва над 300 солови народни песни, има стотици студийни записи за фонда на Българското национално радио, издава 27 албума. През 1994 г. името й е включено в Световната енциклопедия по музика, издадена в Лондон, Великобритания. Носител на орден "Кирил и Методий" (1971), на орден "Народна република България" трета степен (1993), на орден "Стара планина" втора степен (1997).

Петър Берон, биолог, зоолог, спелеолог и политик (1940).
Работи като биолог и научен сътрудник в Института по зоология към Българската академия на науките (БАН) (1963-1978). Ръководител (1979-1996) на секция "Зоология" в Националния природонаучен музей при БАН и директор на музея (15 декември 1993-11 юли 2005).  Бил е заместник-председател на Български туристически съюз и повече от 20 години председател на Българската федерация по спелеология. Участвал е в експедиции за проучване на пещерната фауна на Нова Гвинея, Турция, Албания, Словения, Чехия, Словакия, Румъния, Унгария, Франция, Испания, САЩ, Мексико, Боливия, Перу, Куба, Доминиканската република, Китай, Виетнам, Тайланд, Непал и др. Участва в учредяването на независимото сдружение "Екогласност" (април 1989),  първи председател на Контролния съвет на сдружението, а по-късно и секретар на сдружението. Секретар на Съюза на демократичните сили (СДС) (7 декември 1989-6 юли1990) и председател на Националния координационен съвет на СДС (3 август-6 декември 1990). Участник в "Кръглата маса" (16 януари-15 май 1990). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Депутат и заместник-председател на 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-26 юни 2009). Автор е на биографичната книга "Живот ли бе, да го опишеш". Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (20 септември 2010),  на Отличителен знак на Българската академия на науките за заслугите му в областта на акарологията и зоогеографията и по повод неговата 80-годишнина (9 октомври 2020).

проф. Николай Аретов, писател, литературовед, литературен критик и преводач (1954).
От 1982 г. работи в Института за литература при Българската академия на науките, където е заместник-председател на Научния съвет на Института (1999-2011). Бил е  редактор (1982) в сп. "Литературна мисъл", член на редколегията (от 1990), заместник главен редактор (от 2000) и главен редактор на списанието (от 2012). Преподавател в Софийски университет "Св. Климент Охридски" (2000-2004) и във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий"(2003-2005). Носител на Националната награда "Христо Г. Данов" в категория "Хуманитаристика" (2012).

Валери Симеонов, предприемач и политик (1955).
Основател и мажоритарен собственик на телевизия СКАТ. Един от тримата основатели на партия Национален фронт за спасение на България (НФСБ) и неин съпредседател  (17 май 2011-6 декември 2014), от 6 декември 2014 г. е председател на партията. Депутат в 43-ото Народно събрание (2014-2017) и 44-ото Народно събрание (19 април-4 май 2017, 21 ноември 2018- 20 ноември 2019). Заместник министър-председател за икономическата и демографската политика (4 май 2017 -21 ноември 2018). Заместник-председател на 44-ото Народно събрание (20 ноември 2019-26 март 2021). Носител на Медал на честта на Армения за особени заслуги към Република Армения (26 май 2016).

Цветанка Христова, състезателка по лека атлетика (хвърляне на диск) и треньор (1962-2008).
От олимпийски игри печели сребърен медал през 1992 г. в Барселона, Испания, и бронзов медал през 1988 г. в Сеул, Република Корея. Световна шампионка през 1991 г. в Токио, Япония. От световни първенства печели бронзов медал през 1987 г. в Рим, Италия. Европейска шампионка през 1982 г. в Атина, Гърция. От европейски първенства печели и един сребърен медал през 1986 г. в Щутгарт, Германия.

Пламен Цеков, лекар и политик (1964).      
Бил е управител на Многопрофилната болница "Свети Николай Чудотворец" в Лом. Депутат в 41-ото Народно събрание (14 юли 2009-29 март 2012). Заместник-председател на парламентарната Комисия по здравеопазването (29 юли 2009-14 юли 2010). Управител на Националната здравноосигурителна каса (29 март 2012-4 юли 2013). От 5 май 2015 г. е управител на Многопрофилната болница за активно лечение "Д-р Стойчо Христов" в Севлиево.

Светлозар Костов, юрист (1964). 
Следовател в Окръжна следствена служба в Бургас (1990-1992). Прокурор в Районна прокуратура в Айтос (1992-1997). Заместник окръжен прокурор на Бургас (1997-2011). Ръководител на Специализираната прокуратура (30 юни 2011-септември 2015).

бриг. ген. Тодор Коджейков, военен деец (1968). 
От 30 юли 1993 г. е на кадрова военна служба, като последователно е заемал длъжностите разузнавач, инспектор, главен инспектор, началник група и началник на сектор. Заместник-началник на Националната служба за отбрана (24 септември 2009-23 май 2012). И. д. началник на Национална служба за охрана (23 май 2012-26 април 2013) и неин началник (26 април 2013-17 май 2014). Генерален директор на "Авиоотряд 28" (октомври 2015-юни 2021).  

Предраг Пажин, български футболист от сръбски произход и треньор (1973).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Сутиеска Никшич" (Югославия), "Рудар Плевля" (Югославия), "Партизан" (Югославия), "Левски" (София), "Коджаелиспор" (Турция), "Спартак" (Плевен), "Бенджинк Гуан" (Китай), "Шахтьор Донецк" (Украйна), "Шандон Лунен" (Китай), "Локомотив" (Мездра) и "Ботев" (Козлодуй). За българския национален отбор по футбол има изиграни 32 мача.

Георги Петков, футболист (вратар) (1976).
През футболната си кариера е играл в отборите на "Хебър" (Пазарджик), "Славия" (София), "Левски" (София) и "Еносис Паралимни" (Кипър). За националния отбор по футбол има изиграни 18 мача.

Христо Маринов, състезател по борба класически стил и спортен деец (1987).
Печели златен медал на Световното първенство през 2010 г. в Москва, Русия. Печели златен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Белград, Сърбия. От европейски първенства печели и един сребърен медал (2004) и един бронзов медал (2011). От 7 април 2017 г. е председател на Българската федерация по борба.

На този ден са родени и:

Георг Филип Телеман, немски композитор (1681-1767).
Представител на барока.

Габриел Боно дьо Мабли, френски философ и историк утопист (1709-1785).

Йохан Щраус (баща), австрийски композитор, цигулар и диригент (1804-1849).
Автор е на 152 валса, 32 кадрила и 13 полки.

Джовани Скиапарели, италиански астроном (1835-1910).
През 1877 г.  започва да прави топографска карта на планетата Марс, като именува моретата и използва думата "канали", за да опише линейните образувания по повърхността.

Паул Ерлих, немски лекар, бактериолог и биохимик (1854-1915).
Един от основоположниците на имунологията и химиотерапията. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1908 г. заедно с  руския учен ембриолог, бактериолог и имунолог Иля Мечников за работата им върху теорията на имунитета.

Едуард Тол, руски геолог и полярен изследовател (1858-1902).

Алберт Айнщайн, немски физик (1879-1955).
Формулира Специалната теория на относителността (30 юни 1905), която описва физичните явления в инерциални отправни системи. През 1915 г. той създава Общата теория на относителността, която описва природата на гравитацията и уравненията на гравитационното поле. Общата теория обяснява аномалното поведение на орбитата на Меркурий, предсказва отклонението на светлинните лъчи в гравитационното поле на Слънцето и отместването на спектралните линии на атомите в гравитационно поле. През 1916-1917 г. Алберт Айнщайн развива теорията за принуденото излъчване, основа на съвременната квантова електроника. През 1924 г. работи върху квантовата теория на идеалния газ въз основа на публикация на индийския физик Шатендранат Бозе, като така възниква статистиката на Бозе-Айнщайн. Носител на Нобелова награда за физика за 1921 г. за заслугите му в теоретичната физика и в частност за откриването на законите на фотоелектрическия ефект.

Пьотър Триодин, съветски композитор (1887-1950).
Автор е на първата съветска опера "Княз Сребърен" (1923), на операта "Степан Рязин" (1925), на 2 симфонии (1910, 1920), на сюити, песни и др.

Раймон Арон, френски философ, социолог и политолог (1905-1983).
От 1947 г. е един от най-влиятелните колумнисти на френската преса - първо на в. "Фигаро", а по-късно на сп. "Л'Експрес". Автор е на книгите "Демокрация и тоталитаризъм" (1956), "18 лекции за индустриалното общество" (1968), "История и диалектика на насилието" (1973) и др.

Лес Браун (ист. име Лестър Реймънд Браун), американски джазмузикант (1912-2001).

Анатоли Бадхен, съветски диригент (1922-1989).
 
Анатоли Соловьов, съветски актьор (1922-2000).
Участвал е във филмите "Момиче с характер" (1939), "Суворов" (1940), "Борецът и клоуна" (1957), "Хляб и рози" (1960),"Световен шампион" (1965), "Гълъб" (1979), "Златното руно" (1981), "Завещание" (1985) "Земята на моето детство" (1986) и др.

Джон Уейн, американски писател и критик (1925-1994).
Представител на течението "сърдити млади хора" през 50-те години на 19-и век.

Егор Яковлев, съветски журналист, публицист и писател (1930-2005).
Главен редактор на сп. "Советская печат" (от 1967 г. -  сп."Журналист") (1967-1968). Заместник-председател на Агенцията по печата "Новости" и главен редактор на в. "Московские новости" (1986). Председател на Общосъюзната телерадиокомпания (ВТРК) "Oстанкино" (1991-1992). Генерален директор (1992) на издателската къща "РТВ-Пресс", която през 1993 г. започва да издава в. "Общая газета" (1993-2002).

Куинси Джоунс (Куинси Дилайт Джоунс младши), американски джаз композитор и музикален продуцент (1933).
Създател на биг бенда "Джоунс бойз" (1960). Музикален ръководител на компанията "Мъркюри рекърдс" в Ню Йорк от 1961 г. и неин вицепрезидент от 1964 г. Автор е на музиката за над 40 филма. Продуцент е на албума на американския певец Майкъл Джексън "Off the Wall" (1979). Основател на звукозаписния лейбъл "Куест рекърдс" (1980). Сред албумите му са "Big Band Bossa Nova" (1962), "Body Heat" (1974), "Sounds... and Stuff Like That!!" (1978), "The Dude" (1981), "Back on the Block" (1989) и "Q Soul Bossa Nostra" (2010). Носител на 28 музикални награди "Грами", награда "Джийн Хершолт" за хуманитарни заслуги, връчвана от Академията за кинематографично изкуство и наука на САЩ (1995). Въведен е в Залата на славата на рокендрола (2013).

Рита Тъшингам, британска актриса (1945).
Участвала е в над 50 филма, сред които "С вкус на мед" (1961), "Доктор Живаго" (1965) и "Капанът" (1966).

Албер Втори, принц на Монако (1958).
Обявен за наследник на Рение Трети (поради смъртта му) на 6 април 2005 г., официално се възкачва на престола на 12 юли 2005 г. Коронясан на 19 ноември 2005 г.    
                               
Никола Анелка, френски футболист (1979).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия.

Хосе Хуан Васкес, мексикански футболист (1988).

Готоку Сакаи, японски футболист (1991).

Симон Байлс, американска състезателка по спортна гимнастика (1997).
На Олимпийските игри през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия, печели четири златни медала и един бронзов медал. От олимпийски игри печели и един сребърен медал и един бронзов медал през 2021 г. в Токио, Япония. От световни първенства печели 23 златни медала, 4 сребърни медала и 3 бронзови медала.

Това е денят на смъртта на:

Фридрих Клопщок, немски писател (1724-1803).
Смятан за основоположник на сантименталната поезия. Най-известното му произведение е поемата "Месия" (1748-1773).

Игнаций Красицки, полски писател сатирик (1735-1801).
Представител на Просвещението. Автор е на повестите "Приключенията на Николай Дошвятчински", "Пан Подстолий", поемите "Мишеида", "Монахомахия" и др. През 1781 г. създава първия в Полша енциклопедичен речник.

Карл Маркс, немски юрист и философ (1818-1883).
Създател на марксизма и на научния комунизъм. Автор е на "Капиталът", излязъл от печат на 14 септември 1867 г. Заедно с Фридрих Енгелс написват "Манифест на комунистическата партия" (1848) - първият програмен документ на научния комунизъм, в който са изложени основните идеи на марксизма.

Джордж Истман, американски предприемач (1854-1932).
Създател на фотографския филм и на фотоапарата "Кодак", положили началото на любителската фотография. През 1881 г. Истман създава компанията "Истман драй плейт", преименувана по-късно на "Истман Кодак" (1892). През 1885 г. създава фотографския филм. На 4 септември 1888 г. регистрира търговската марка "Кодак". Самоубива се на 14 март 1932 г.

Пьотър Лебедев, руски физик (1866-1912).

проф. Стоян Киркович, български лекар интернист и учен (1875-1960).
Началник на Второ вътрешно отделение на Александровска болница (1914-1920). Един от основоположниците на българската научна школа по вътрешни болести и на Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1918), основател и завеждащ Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести (1920-1947) при факултета. Ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1930-1931). Деец на Българския червен кръст. Автор на множество научни книги, сред които и някои от първите български учебници и ръководства по вътрешни болести. Написаният от него учебник "Пропедевтика на вътрешните болести"(1931) е всеобщо признат за класически труд в българската медицинска книжнина. Лауреат на Димитровска награда (1971, посмъртно).

Кирил Гюлеметов, български поет, преводач, читалищен и театрален деец (1883-1913).
Сътрудничи на сп. "Българска сбирка" (1894-1915), сп. "Илюстрация Светлина" (1897-1934) и сп. "Народен живот" (1903-1905). Редактор на ръкописния периодически лист "Брациговски глас" (1903). По време на Балканската война (1912-1913) е редник в 27 Чепински полк. Издава стихосбирките "Зари, цветя и песни" (1905) "Съзерцания" (1909), пише разкази. Превежда творби от  Хайнрих Хайне и Михаил Лермонтов.

Клемент Готвалд, чехословашки политик (1896-1953).
Генерален секретар на Чехословашката комунистическа партия (1929-1945) и неин председател (1945-1953). Министър-председател на Чехословакия (2 юли 1946-15 юни 1948). Президент на Чехословакия (14 юни 1948-14 март 1953).

Николай Фол, български писател, драматург, режисьор и преводач (1898-1969).
Основател на детски театрални школи, на които е директор-режисьор (1932-1939 с прекъсвания; и през 1951). Директор-режисьор на Софийския областен театър и на театрите в Русе, Варна и Пловдив (1934-1944). Режисьор в театрите в Сливен, Пазарджик, Русе, Габрово, Плевен, Бургас и Враца (1947-1963). Основава театър "Възраждане" в София (1938) и театрална школа за възрастни при читалище "Славянска беседа" (1951). Участва в редактирането на сп. "Българан" (1916-1924) и сп. "Маскарад" (1922-1923). Автор е на разкази, на пиеси за възрастни и деца: "Царкинята с девет пръста" (1932), "Сватбата на мишока Мики" (1943) и др. Превел е около 30 пиеси от немски и руски език.

проф. Никола Пенев, български лесовъд (1900-1979).
До 1944 г. е учител в София. Бил е служител в Министерството на земеделието и държавните имоти, управител на народния парк "Витоша", началник отдел в Централния горски научноизследователски институт. Работи по проблемите на преустройството на горското стопанство и увеличаването на продуктивността на горите. Преподавател (от 1944) в Лесовъдния отдел на Агрономо-лесовъдния факултет в Пловдив. Ръководител на Катедрата по общо лесовъдство във Висшия лесотехнически институт в София (1949-1964). Работи в Института по гората при Българската академия на науките /БАН/ (1964-1978). Чл.-кор. на БАН (1971).

Хауард Ейкън, американски математик (1900-1973).
Създател е на автоматичната изчислителна машина Марк І (1944), предшественик на съвременния електронен цифров компютър. Тя може да извършва пет аритметични операции - добавяне, изваждане, умножение, деление и позоваване на предишни резултати. Дължината й е 15,3 м, височината - 2,4 м, теглото - 35 тона. Следват модификациите Марк ІІ (1947), подобрена версия на първия модел, която използва електромеханични релета, Марк ІІІ (1950), при която част от компонентите са електронни, и изцяло електронната Марк ІV (1952), разработена за Военновъздушните сили на САЩ.

Недялка Симеонова, българска цигуларка и музикален педагог (1901-1959).
Първата българска цигуларка - виртуоз, обявена от американската критика през 20-те години на 20-и век за една от трите най-добри цигуларки в света. Концертмайстор в Кооперативния театър в София (1933-1939). Свири в Белградския симфоничен оркестър (1940) и в Дрезденската филхармония (1941-1942). Концертира в Германия (1941-1942). Била е солистка в Народния оркестър при Радио София. Преподавател в Музикалната академия в София  (1937-1939; 1946-1959). Първа концертмайсторка на създадения през 1948 г. Симфоничен оркестър на Българската телевизия и радио. Носителка  на специален царски орден за граждански заслуги (1932). Удостоена е със званието "Заслужила артистка" (1950). Лауреат на Димитровска награда втора степен (1950). От 1971 г. в родния  й град Хасково всяка година се организират музикални дни "Проф. Недялка Симеонова".

Фред Цинеман, американски режисьор от австрийски произход (1907-1997).
Режисьор е на филмите "Гражданинът Кейн" (1941), "Точно по пладне" (1952), "Оттук до вечността" (1953), "Човек на всички времена" (1966),  "Джулия" (1977) и др. Носител на наградата "Оскар" (1938) за късометражния филм "Тези майки можеше да са живи". Филмът "Оттук до вечността" (1953) получава осем награди "Оскар", а филмът "Човек на всички времена" (1966) - шест награди "Оскар".

Аурелио Печей, италиански икономист и предприемач (1908-1984).
Основател на международната неправителствена организация Римски клуб (1968), в която членуват водещи икономисти и учени.

Владимир Дуров, съветски цирков артист - клоун и дресьор (1909-1972).
Внук е на Анатолий Дуров, основател на цирковата династия Дурови. Народен артист на СССР (1967).

Александър Лактинов, съветски художник (1910-1972).

Уилям Фаулър, американски физик (1911-1995).
Носител на Нобелова награда за физика за 1983 г. за теоретичното и експерименталното изучаване на ядрените реакции, които са от значение при образуването на химичните елементи във Вселената. Той си поделя наградата с  американския астрофизик от индийски произход Субраманиан Чандрасекар, който я получава за теоретичното изучаване на физичните процеси, съществени за структурата и еволюцията на звездите.

Кирил Молчанов, съветски композитор и диригент (1922-1982).

Замфир Иванов (Фирко), български журналист, поет и фотограф (1926-2005).
Бил е кореспондент на Българската телеграфна агенция и на столични всекидневници. Автор е на "Бележити журналисти от Сливен", "Истинският Трендафил Акациев" и др. Почетен гражданин на град Сливен за приноса му в развитие на българската журналистика, фотография и туризма (31 март 2005 г., посмъртно).

Ленарт Мери, естонски писател и политик (1929-2006).
Министър на външните работи на Естония (11 март 1990-6 април 1992). Посланик на Естония във Финландия (1992). Президент на Естония (6 октомври 1992-8 октомври 2001).

Клод Симоне, френски футболист и спортен деец (1930-2023).
Президент на Френската футболна федерация (1994-2005). Член на Изпълнителния комитет на Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА) (2000-2002).

Беньо Бенев, български художник график (1932-2006).
Работил е в областта на графичния дизайн и пространственото оформление.

Петър Чернев, български актьор (1934-1993).
Главен художествен ръководител и директор в Народния театър за младежта (1984-юни 1990). Удостоен със званието "Заслужил артист" (1974). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (1984).

Валентин Распутин, съветски писател (1937-2015).
Представител на т.нар. селска проза. Автор е на романите "Пари за Мария" (1968), "Живей и помни" (1975), "Прощаване с Матьора" (1976), "Пожар" (1985) и др.

прoф. Стивън Хокинг (Стивън Уилям Хокинг), британски математик, физик и астрофизик (1942-2018).
През 1963 г., когато е на 21 години, той е диагностициран за болестта амиотрофична латерална склероза (АЛС) или болестта на Лу Гериг - болест на моторните неврони (прогресивна и почти неотменно фатална болест, която засяга мускулите на цялото тяло). От 1985 г. Стивън Хокинг може да разговаря единствено чрез компютър и специален софтуер, който чете движенията на един мускул на бузата му и на очите му. До 2009 г. в продължение на 30 години той е Лукасов професор по математика и теоретична физика в университета в Кембридж. Научните му трудове са свързани с космологията (изучаването на Вселената), квантовата механика и Теорията на суперструните. През 1974 г. Стивън Хокинг доказва, че черните дупки всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като "лъчение на Хокинг". През 1983 г.  той изказва предположението, че въпреки че Вселената няма граница, тя има краен размер във времевото пространство. Според него Вселената е "крайна" но "неограничена", така както е крайна и неограничена земната повърхност. Носител на 12 почетни титли, на Ордена на Британската империя, а през 2009 г. е награден с Президентския медал на свободата - най-високото гражданско отличие в САЩ.

/КГ/АЯ