site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 13 март  в  историята

13 март 2024 г., сряда, 11-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Никифор, патриарх Константинополски.

В България се отбелязва:

Празникът на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров".
Годишнина от рождението (1899) на композитора проф. Панчо Владигеров (1899-1978). Академията е създадена през 1921 г. с Указ 145 на цар Борис III, обнародван в "Държавен вестник" от 21 юли 1921 г., и носи името на композитора Панчо Владигеров съгласно Постановление 52 на Министерския съвет от 2 март 1995 г.
 
На този ден в България:

1921 - Съгласно решение на Светия синод на Българската православна църква е създадена Присинодална сбирка към Светия синод, която през 1923 г. се обособява като Църковен историко-археологически музей с четири отдела: иконографски, художествено-индустриален, историко-архивен и отдел "Ръкописи и старопечатни книги". С Постановление на Министерския съвет от м. октомври 1968 г. се преименува на Национален църковен историческо-археологически музей.

1951 - В София се провежда обединителен конгрес на организациите на слепите и се създава Общ съюз на слепите в България, в който се вливат Съюзът на слепите в България (създаден на 28 март 1921 г. като Дружество на българските слепи и преименуван на 27 август 1946 г. в Съюз на слепите в България), дружество "Тъмнина" (на загубилите зрение от войните) и дружество "Мрак" (на загубилите зрение работници при трудови злополуки). Организацията има за цел да защитава специфичните права и интереси на слепите граждани и тяхната интеграция в обществото.

1973 - Прието e Постановление 7 на Министерския съвет и на Централния съвет на Българските професионални съюзи за въвеждане на намалено работно време и петдневна работна седмица в България през шестата петилетка (1971-1975). Въвеждането на намаленото работно време се извършва на етапи. През 1973 г. е въведено в Бургаски, Варненски, Видински, Врачански, Кърджалийски, Кюстендилски, Пазарджишки, Пернишки, Пловдивски, Русенски, Смолянски, Сливенски и Хасковски окръг. През 1974 г. - в София-град, София-окръг, Благоевградски, Великотърновски, Ловешки, Михайловградски, Плевенски, Разградски, Силистренски, Толбухински, Търговищки, Шуменски и Ямболски окръг. През 1968 г. в България започва експериментално въвеждане на петдневна работна седмица в Габровски и Старозагорски окръг и в някои основни предприятия в страната. Резултатите за нейната ефективност са отчетени през 1970 г.

1981 - На връх Рожен в Родопите на 1759 м надморска височина е открита Националната астрономическа обсерватория "Рожен" - най-голямата астрономическа обсерватория на Балканския полуостров и в Югоизточна Европа.  Обсерваторията е база за оптически наблюдения и изследвания в областта на астрофизиката, като редовната й наблюдателна дейност по научни програми започва през м. септември 1980 г.

1993 - Учредена е фондация "Панчо Владигеров" в Шумен. Дейността й е свързана с развитието и утвърждаването на духовните ценности в гражданското общество посредством популяризирането на творческото дело и идеи на проф. Панчо Владигеров. Фондацията организира международни и национални конкурси за пианисти и цигулари на името на Панчо Владигеров.

1996 - 37-ото Народно събрание приема Закон за събиране на държавните вземания. С него се уреждат правомощията на органите по събирането и производството по принудителното събиране на държавните вземания.

1997 - Учредено е Сдружение на българските частни радиостанции (АБРО), което през октомври 2002 г. се преобразува в Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори.

2002 - Народното събрание повторно приема върнатия от президента Георги Първанов Закон за приватизация и следприватизационен контрол, приет на 21 февруари 2002 г. При прегласуването законът е подкрепен от 127 народни представители, 38 гласуват "против". В мотивите на президента за налагане на вето се посочва, че съществени елементи от приватизационния процес не се уреждат от закона, а се възлагат на Министерския съвет, не се създават нови гаранции за инвеститорите в българската икономика и дори се отстъпва от вече постигнати позиции. В основата на мотивите за връщане на закона е това, че социалните права на гражданите не само трябва да се запазват, а и да се разширяват.

2006 - В Европейския парламент в Страсбург, Франция, за първи път са организирани  Дни на България. Събитието се провежда по време на пленарната сесия (13-16 март 2006). Проявата е под патронажа на Джефри ван Орден, докладчик за България в Европейския парламент, и на заместник-председателя на парламентарната група на ЕНП Лоренцо Чеза. 

2014 - С 16 гласа "за", 5 "против" и 3 "въздържали се" Висшият съдебен съвет (ВСС) освобождава от длъжност члена на ВСС Камен Ситнилски за уронване на престижа на съдебната власт, след като в някои медии са разпространени записи от разговори на Камен Ситнилски и прокурори, в които се обсъжда неговият избор за член на ВСС.

2018 - В София тех парк е открито първото изложение за стартиращи иновативни фирми Sofia Startup Expo 2018.

2020 - С решение на Народното събрание се обявява извънредно положение на територията на България заради разпространението  на КОВИД-19. Преустановяват се посещенията в увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове, търговски обекти и центрове, заведения за обществено хранене с изключение на магазините за хранителни стоки, аптеките и дрогериите. Преустановяват се учебните занятия и всички извънкласни мероприятия (занимални, клубове, зелени училища, екскурзии и други) в училищата, университетите и в другите обучителни институции и организации и др.

2022 - В Интер експо център в София се провежда седмото Национално събрание на политическа партия ГЕРБ. Бойко Борисов е преизбран единодушно с 943 гласа "за" председател на партията. Преизбрани са и заместник-председателите на партията Томислав Дончев и Даниел Митов.

2023 - В София Националната художествена академия (НХА) отбелязва 75-ата годишнина от създаването на специалност "Стенопис" с изложба в галерия "Академия". Експозицията "Стенопис - 75 години самостоятелна специалност в НХА" представя работата на студенти, докторанти и преподаватели през последните години и е заключително събитие в честването на годишнината.

На този ден по света:

1781 - Британският астроном Уилям Хершел открива планетата Уран. Наречена е така в чест на гръцкия бог на небето Уран. 

1829 - Във Виена, Австрия, е създадено "Първо дунавско параходно дружество", което слага началото на редовното корабоплаване по р. Дунав.

1917 - В Петроград (дн. Санкт Петербург) излиза  бр. 1  на в. "Известия на Петроградския съвет на работниците депутати" (дн. в. "Известия").

1938 - Обявено е присъединяването на Австрия към Германия (аншлус), след като страната е окупирана (11-12 март 1938) от хитлеристките войски.

1979 - В централните банки на Германия, Дания, Ирландия, Италия, Франция и трите страни от Бенелюкс - Белгия, Люксембург и Нидерландия, е въведена Европейската валутна система. Решението за създаването й е взето на срещата на високо равнище на Европейската общност в Бремен, Германия (6-7 юли 1978), потвърдено с резолюция на Европейския съвет от 5 ноември 1978 г., за да се избегнат колебанията в oбменните курсове, които могат да затруднят търговията помежду им.

1998 - Президентът на Република Корея Ким Те-чжун oбявява амнистия за 5,5 млн. затворници. Това е най-голямата амнистия в историята на страната до този момент.

1999 - Дванадесет души загиват при бомбен атентат в препълнен с пoсетители търговски център в азиатската част на Истанбул.

2007 - Парламентът на Грузия гласува единодушно - със 160 гласа "за" и нито един "против", за присъединяване на Грузия към НАТО.

2013 - Около 18.05 ч. по Гринуич от комина на Сикстинската капела се издига бял дим, което е сигнал, че конклавът от 115-те кардинали е избрал нов папа след Бенедикт Шестнайсети. Това е аржентинецът Хорхе Мария Берголио, кардинал на Буенос Айрес, който приема папското име Франциск. Той е първият папа от двете Америки и първият йезуит, станал папа.

2014 - Парламентът на Сирия приема нов изборен закон, според който право да се кандидатират на президентски избори ще имат лица, които са живели 10 години без прекъсване в Сирия до номинирането си, чиито родители са сирийци, и които нямат друго освен сирийско гражданство.

2015 - При преминаването на тропическия циклон "Пам" над архипелага Вануату, в южната част на Тихия океан, загиват 24 души. Скоростта на поривите на ветровете в епицентъра на циклона достига 270 км/час (75 м/сек).

2016 - В Анкара, Турция, при атентат с кола бомба на автобусна спирка на бул. "Ататюрк" близо до парк "Гювен" загиват 37 души и над 120 са ранени. Отговорност за атентата поема кюрдската въоръжена групировка "Ястреби за свободата на Кюрдистан".

2017 - Парламентът на Великобритания окончателно одобрява законопроект, даващ право на правителството да активира член 50 от Лисабонския договор, с което да започне процедурата по излизане на страната от Европейския съюз.

2018 - Парламентът в Турция одобрява промени в изборното законодателство, които позволят формирането на предизборни коалиции в страната.

2020 - Встъпва в длъжност първата жена президент на Гърция - Катеринa Сакеларопулу. Тя е избрана от парламента на 22 януари 2020 г. с 261 гласа "за" от общо 300.

2022 - Галина Данилченко е назначена за временен кмет на окупирания от Русия южен украински град Мелитопол. Това е първото по рода си назначение от началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. До този момент Галина Данилченко е депутат в градския съвет на Мелитопол от украинската проруска партия "Опозиционна платформа - За живота". Кметът на Мелитопол Иван Фьодоров е задържан на 11 март 2022 г. от руските въоръжени сили.

2023 - Дизайнерката на костюми Рут Картър става първата чернокожа жена с две награди "Оскар". Рут Картър получава отличието за дизайна на костюмите за филма "Черната пантера: Уаканда завинаги". Първият й "Оскар" е за оригиналния филм "Черната пантера" (2018) от киновселената на "Марвел". На церемонията през 2019 г. тя става първата афроамериканка, отличена в категорията.

Родени на този ден българи:

Иван Найденов, книжовен деец (1834-1910).
Екзархийски надзирател на българските училища в Одринско (1888-1892). Редактор на в. "Право" (1869-1873) и в. "Напредък" (1874-1877). Отговорник на сп. "Читалище" (1870-1875). Сътрудничи с преводи от френски и гръцки език на сп. "Българска книжица". Автор е на "Францушко-български разговорник" (1858), "Кратка числителница" (1869). Превежда "История на българите" от Константин Иречек, "Духът на законите" от Шарл дьо Монтескьо и др.

Кръстю Станчев, журналист и общественик (1879-1944).
Редактор на в. "Работническа борба" (1903-1908), на сп. "Ново общество" (1906-1909), сп. "Млад работник" (1906-1908) и сп. "Обществена мисъл" (1909) заедно с Янко Сакъзов, Кръстю Пастухов  и др. Основател (заедно с Кирил Коларов) на в. "Камбана" (1907), главен редактор на в. "Заря" (1929-1944). Участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение (1912-1913). Главен редактор на в. "Независимост" (1921-1924), издател и главен редактор на в. "Свобода" (1925-1926). Главен редактор на в. "Заря" (1929-1944).

проф. Панчо Владигеров, композитор, пианист, диригент и педагог (1899-1978).
Диригент и композитор в театъра на Макс Райнхарт в Берлин, Германия (1920-1932). Концертира в Германия, Франция и други страни. От 1932 г. в продължение на 40 години е преподавател по пиано, камерна музика и композиция  в Държавната музикална академия в София. Един от учредителите на първото българско дружество на композиторите Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" (24 януари 1933). Автор е на пет концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър, седем симфонични български танца, "Българска сюита" (1927), операта "Цар Калоян" (1936), балета "Легенда за езерото" (1946), много солови песни, камерна музика, клавирни пиеси и др. Едно от най-известните му произведения е Българска рапсодия "Вардар", написана през 1922 г. за цигулка и пиано, а през 1928 г. оркестрирана от композитора. Единствената му опера "Цар Калоян" е първата българска опера, представена на чужда сцена. Носител е на две Менделсонови премии на Берлинската академия на изкуствата (1918,1920), на Хердерова награда (1968), на орден "Георги Димитров" (1967, 1969, 1974), на орден "Народна република България" първа степен (1959 - два пъти). Лауреат на Димитровска награда (1950, 1953). Почетен гражданин на Шумен (24 декември 1974). С Постановление 52 на Министерския съвет от 2 март 1995 г. Държавната музикална академия носи неговото име.

Илия Иванов, оперен режисьор (1901-1958).
Средищен директор и прогимназиален учител (1935-1937) в с. Новоселци, където създава и ръководи детски театър. Бил е режисьор в Софийската народна опера. Лауреат на Димитровска награда втора степен (1951).

Йордан Спиров, актьор (1928-2012).
Играл е в Софийски областен театър (1946-1947), в театрите във Враца (1953-1959), Пловдив (1959-1964) и Благоевград (1964-1978), в театър "София" (1978-1979). Участвал е във филмите "Години за любов" (1957), "Мъже в командировка" (1968), "Записки по българските въстания" (1976-1980), "Всичко е любов" (1979), "Боянският майстор" (1980), "Хотел Централ" (1983), "Лавина" (1982), "Да обичаш на инат" (1986), "Спасението" (1984), "Черно и бяло в цвят" (2012), "Славата на България" (2004) и др. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1975).

проф. Исак Паси, философ и изкуствовед (1928-2010).
От 1953 г. до 1959 е преподавател по марксистко-ленинска философия във Висшия медицински институт в Пловдив. От 1960 г. до 1993 г. е преподавател във Философския факултет на  Софийския университет "Св. Климент Охридски", като е бил ръководител на катедра "Логика, етика и естетика" в университета и от 1968 г. до 1970 г. -  заместник-декан на Философско-историческия факултет. Автор е на повече от 30 труда, на монографиите "Трагичното" (1963), "Смешното" (1972), "Естетика на Кант" (1976), "Немска класическа естетика" (1982), "Метафората" (1983), "Фридрих Ницше" (1996), "Артур Шопенхауер" (1998), "Сьорен Киркегор" (1998), "Съвременна испанска философия" (1999), "Руски мислители" (2000), "Биография на духа" (2000) и др. Автор е на "Философски литературни етюди" (1968), "Френски моралисти" (1978), "Есета" (1981), "Проблеми, хора, спомени" (1992), "Мислители и мисли" (1994), "Фрагменти. Миниатюри. Пътувания" (1998), "Философски миниатюри и фрагменти" (2000), "Мотиви на човешкото поведение" (2006). Носител на орден "Стара планина" първа степен (16 май 2003) и на орден "Св. св. "Кирил и Методий" огърлие (26 февруари 2008). Удостоен с Почетния знак на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (19 март 2008).

Стефан Грозданов, футболист и треньор (1946).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Спартак" (София), "Балкан" (Ботевград) и "Етър" (Велико Търново). През 2015 г. е избран за първи председател на Асоциацията на футболните треньори в България.

Бина Харалампиева (Добрина Харалампиева-Енева), театрална режисьорка (1948).
Била е режисьорка в театрите в Смолян (1971-1974), в Габрово (1974-1978), в Ловеч (1978-1980), в Димитровград (1980-1987), във Враца (1987-1995). Директор на Драматичния театър във Враца (август 1992-май 1995). От май 1995 г. е директор на Малък градски театър "Зад канала". Бина Харалампиева има повече от 50 години професионален опит като театрален, оперен и телевизионен режисьор. Реализирала е повече от 100 театрални постановки в България. Била е режисьор на концерти, телевизионен театър, на телевизионната поредица "Университет за зрители" на постановката на операта "Дон Жуан" и др. Носителка на наградата на Столична община за театрален мениджмънт и режисурата на "Канкун" (2011), на награда "Златен Кукерикон" н Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“  за режисурата на спектакъла "Господин Балкански" (2013). Удостоена със Значка на София за ярки постижения в изкуството (17 септември 2016). Носителка на награда "Златен век" с огърлие на Министерството на културата (24 март 2018), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (4 февруари 2019). Почетен гражданин на София (17 септември 2019).

Румяна Бъчварова, социолог и политик (1959).
Ръководител отдел "Анализ на програмата" В БНР (1985-1995). Главен изпълнителен директор на социологическа агенция "Маркет Линкс" (2001-2009). Началник на политическия кабинет на министър-председателя и секретар на Съвета за развитие при Министерски съвет (2009-2013). Депутат в 43-ото (27 октомври-7 ноември 2014) и 44-ото Народно събрание (19 април-5 май  2017). Заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация (7 ноември 2014-27 януари 2017). Министър на вътрешните работи (11 март 2015-27 януари 2017). Началник на кабинета на министър-председателя Бойко Борисов (май 2017-17 април 2019). Посланик на България в Израел (17 април 2019-31 май 2023). Понастоящем е асоцииран старши сътрудник в Центъра за изследване на демокрацията.

Бойко Ламбовски, поет, публицист и преводач (1960).
Работил е като журналист и преводач на свободна практика, като преподавател по литературно майсторство в Студентския дом на културата в София, директор на Националния център за книгата към Министерство на културата (1 февруари 1995-юни 1997), като редактор в различни вестници и списания. Председател (от 2013) на българския П.Е.Н.-център. Заедно с Мирела Иванова е автор и водещ на телевизионните предавания "Петък 13" и "Остров за блажени" по Българската национална телевизия. Пише поезия, есеистика, публицистика, проза, литературна критика, сценарии, фейлетони. Автор е на 12 книги с поезия, публицистика, проза. Превеждан е на много езици, а самият той е и преводач от френски, руски и английски език. В негов превод са излезли над 15 издания.  Носител на Националната награда "Владимир Башев" за дебютна книга с поезия - "Вестоносец" (1987), на Националната награда "Гео Милев" на едноименната международна фондация за цялостен принос в изкуството (1997), Годишната награда на Съюза на писателите за книгата с публицистика "Глупак в подлеза на света" (2007), награда за поезия "Златен ланец" на вестник "Труд" (1996, 1999, 2000, 2008) и др.

Петър Курдов, футболист и треньор (1961).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Марица" (Пловдив), "Левски" (София), "Ботев" (Пловдив), "Локомотив" (София), "Янтра"  (Велико Търново), "Славия" (София), "Майнц 05" (Германия) и "Майорка" (Испания). За националния отбор по футбол има изиграни 8 мача и един отбелязан гол.

Росен Белов, актьор (1975).
Играл е в Драматичен театър "Рачо Стоянов" в Габрово и Драматично-кукления театър "Васил Друмев" в Шумен. От 2000 г. играе в състава на театър "София". Преподавател е в Детска театрална работилница „Мариян Бачев и Аркадия Фюжън Арт”.

Георги Иванов, състезател по лека атлетика (тласкане на гюле) (1985).
Печели златни медали от Световното първенство за юноши (2001) и от Световното първенство за младежи (2004). Печели бронзов медал от Европейското първенство за юноши (2003). Атлет на България за 2004 г. (заедно с Ивет Лалова), за 2013 г. и за 2014 г.

Радослава Мавродиева, състезателка по лека атлетика (тласкане на гюле) (1987).
Печели златен медал на Европейското първенство на закрито през 2019 г. в Глазгоу, Великобритания. Печели сребърен медал на Европейското първенство на закрито през 2017 г. в Белград, Сърбия, и бронзов медал на Европейското първенство на закрито през 2015 г. в Прага, Чехия. Почетен гражданин на Сливен (18 април 2019).

На този ден са родени и:

Джоузеф Пристли, британски химик, физик и философ (1733-1804).
Открива 10 газа, вкл. кислород, азот, амоняк, въглеводород и хлороводород. Полага началото на изучаването на фотосинтезата, установявайки, че въздухът, богат на въглероден двуокис е опасен за човека, но е добър за растенията. Установява, че зелените растения прочистват въздуха, отделяйки кислород.

Карл Фридрих Шинкел, немски архитект и художник (1781-1841).
Проектира сградата на първия държавен музей в Германия, открит на 3 август 1830 г. и известен като Стария музей в Берлин.

Пърсивал Лоуъл, американски астроном (1855-1916).
Посветил живота си в търсенето на деветата планета в Слънчевата система - Плутон, открита след смъртта му от Клайд Томбо (18 февруари 1930), учен от обсерваторията, създадена от Лоуъл (1905). Официално за откриването на Плутон е обявено на 13 март 1930 г. в деня на 75-ата годишнина от рождението на Пърсивал Лоуъл, който търси планетата от 1905 г. и не доживява откритието.

Хуго Волф, австрийски композитор (1860-1903).

Константинос Теотокис, гръцки писател (1872-1923).

Антон Макаренко, руски педагог и писател (1888-1939).
Създава трудово-възпитателна колония за малолетни престъпници (1920-1928) и детска комуна (1927-1935). Автор е на 60 трудове и книги, в  които описва опита си, сред които "Педагогическа поема" (1933-1935), "Марш на 30-те години" (1932), "Книга за родители" (1937) и др. Разработил собствена система за превъзпитаване на "проблемните" подрастващи.

Фриц Буш, немски диригент и пианист (1890-1951).

Джон ван Флек, американски физик (1899-1980).
Носител на Нобелова награда за физика за 1977 г. заедно с британския физик Невил Франсис Мот и американския физик Филип Андерсън за техните фундаментални теоретични изследвания на електронния строеж на магнитни и неподредени системи.

Георгиос Сеферис, гръцки поет (1900-1971).
Постоянен представител на Гърция в ООН (1956-1957). Посланик на Гърция във Великобритания (1958). След излизането на първия му сборник с поеми "Завой" (1931) Георгиос Сеферис е наречен "поет на бъдещето". Автор е на "История в митове" (1935), "Корабен дневник I" (1940), "Тетрадка за упражнения" (1940), "Поеми" (1940), "Корабен дневник II" (1945), "Корабен дневник III" (1955) и др. Негови произведения са преведени на повечето европейски езици. Носител на Нобелова награда за литература за 1963 г. за неговите забележителни лирични творби, вдъхновени от дълбоко усещане за гръцкия свят на културата.

Никифор Колофидин, съветски актьор (1902-1978).
Участвал е във филмите "Майка", "Доброволци", "Беларуската гара" и др.

Сергей Михалков, руски поет, драматург и баснописец (1913-2009).
Класик на руската детска литература. Автор е на два химна на СССР и на химна на Руската федерация.

Юзеф Шайна, полски художник и театрален деец (1922-2008).
Творбите на Юсеф Шайна - картини, гравюри и инсталации, пресъздават преживяното в нацистките концентрационни лагери в Аушвиц-Биркенау и Бухенвалд, в които той е прекарал четири години от живота си. След края на Втората световна война (1939-1945) Юзеф Шайна учи в катедрата по графика на Академията за изобразително изкуство в Краков, а след това изучава и сценография. През 50-те години на 20 век той става един от съоснователите на театър "Людови" в Нова Хута - работническото предградие на Краков, където разработва концепцията за пластичен театър. По-късно тя е доразработена от Тадеуш Кантор и Йежи Гротовски. 

Игор Романов, руски писател сатирик (1927-2009).

Владимир Маканин, руски писател (1937-2017).

Махмуд Даруиш, палестински поет (1941-2008).
През 1960 г. той публикува първата си стихосбирка "Птици без криле". Автор е на поемата "Смърт, победих те" (1998) и др.

Бруно Конти, италиански футболист и треньор (1955).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1982 г. в Испания.

Хорхе Сампаоли, чилийски футболист и треньор (1960).

Едгар Давидс, нидерландски футболист от суринамски произход (1973).

Мануел Паскуал, италиански футболист (1982).

Това е денят на смъртта на:

Никола Боало-Депрео, френски поет и литературен критик (1636-1711).
Автор е на "Сатири" (1660-1668), "Послания" (1669-1695), поемата-трактат "Поетическо изкуство" (1674), "Аналой" (поема, 1674-1683), "Диалог за героите на романа" (1688), "Критически размисли за Лонгин" (1694-1710), "Писма до Шарл Перо" (1700) и др.

Йохан Бьотгер, немски химик (1682-1719).
Първи в Европа успява да получи твърд и фин порцелан (1707), който приличал много на внасяния по това време порцелан от Китай. Основател на майсенската порцеланова манифактура (23 януари 1710).

Хенри Шрапнел, британски военен деец и изобретател (1761-1842).
Изобретил артилерийският снаряд, който носи неговото име (1784).

Тонка Обретенова (баба Тонка), участничка в българското националноосвободително движение, майка на 7 деца (1812-1893).
Взема участие в национално-освободителното движение. Организира бунт на жените в Русе срещу владиката Синесий (1862). Оказва сериозна организационна, морална и финансова помощ на Русенския частен революционен комитет. Животът й е тясно свързан с национално-освободителното революционно дело, в което вземат участие синовете й, подпомагани и поощрявани от нея. Къщата им край брега на Дунав служи за убежище и скривалище на революционери, в нея се устройват събрания, води се военно обучение. Тя се грижи за арестуваните революционери. Успява да погребе Стефан Караджа и да запази черепа му. Благодарение на нея и синовете й Русе се утвърждава като важен канал между Българският революционен централен комитет (БРЦК)  в Букурещ и вътрешните революционни комитети. На нейното име е именувано село в община Попово, Математическата гимназия в Русе носи нейното име, както и залив на антарктическия остров Ливингстън.

Адолф Андерсен, немски шахматист, математик и философ (1818-1879).
Един от създателите на съвременната шахматна композиция. Победител в първия в света международен шахматен турнир в Лондон, Великобритания (1851).

Александър Втори, руски император (2 март 1855 - 13 март 1881) (1818-1881).
Той премахва крепостното право в Русия (3 март 1861). Убит при атентат на 13 март 1881 г.

Сюзън Антъни, американска защитничка на правата на жените (1820-1906).
Съоснователка заедно с американската активистка Елизабет Стантън на Националната асоциация за избирателните права на жените в САЩ (1869). Президент на Националната асоциация за избирателните права на жените (1892-1900). Сюзан Браунел Антъни е първата жена в историята на САЩ, изобразена върху монета (1979).

Бенджамин Харисън, американски политик (1833-1901).
23-и президент на САЩ (4 март 1889-4 март 1893).

Илайхю Томсън, американски физик и изобретател (1853-1937).
Прави редица открития в областта на променливия ток и радиологията. През 1980 г. изобретява генератор с висока честотност. Един от основателите на електрическата индустрия в САЩ.

Рокуел Кент, американски художник и писател (1882-1971).

Цветан Минков, български писател и литературен историк (1891-1967).
Бил е гимназиален учител в Лом, Бургас и София (1914-1948). За първи път печата през 1909 г. хумористични стихотворения в сп. "Барабан", сътрудничи на сп. "Гражданка" (Бургас), "Литературна беседа" (Пловдив), "Демократически преглед", "Читалище", "Българска мисъл", "Училищен преглед", "Листопад", "Съдба", на в. "Мисъл и воля", "Литературен глас" и др. Редактира литературния седмичник "Глобус" (1927-1928) и библиотека "Литературни разбори" и "Родна книга". Участва в авторския колектив на "История на българската литература" (т. II, 1966), в съставянето на справочника "Български писатели" (1961). Автор е на над 1500 статии, рецензии, книги, студии за творчеството на български писатели, както и на 12 исторически романа и на голям брой по-малки очерци и разкази, печатани като отделни книжки на библиотека "Древна България". Популяризира българския фолклор, като подбира  и издава български фолклорни творби, сред които сборникът народни песни "Мене ме, мамо, змей люби" и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (май 1961).

Иво Андрич, югославски писател (1892-1975).
Автор е на разкази, романи, поезия на сръбски и хърватски език и е считан за представител на хърватската сръбската и босненската литература. Автор е на поетическите книги "От морето" (1918) и "Вълнения" (1920), прозаическата книга "Пътят на Алия Джерзелез" (1920), романите "Мостът на Дрина" (1945), "Травнишка хроника" (1945), "Госпожицата" (1945) и др. Член на Сръбската академия на науките и изкуствата (от 1926). Носител на Нобелова награда за литература за 1961 г. за епическата сила, с която проследява темите и рисува човешките съдби от историята на своята страна.

Ханс-Георг Гадамер, немски философ (1900-2002).
Създател на новата херменевтика - метод за изследване на текстове ("Истина и метод", 1960).

проф. Борис Колев, български художник и изкуствовед (1906-1982).
Преподавател по рисуване в Пещера, Мездра и София (1934-1945). Секретар на Съюза на българските художници (1948-1951). От 1945 г. е преподавател по рисуване във Висшия ижинерно-строителен институт, декан на Архитектурния факултет на института (1968-1970). Автор е на монографии, студии и критики, сред които "Атанас Михов" (1954), "Ян Матейко" (1971), "Българска графика" (1960), "История на изкуството" (1961) и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1977). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959), "Народен орден на труда" сребърен (21 май 1966), "Червено знаме на труда" (1966, 1977), Народна република България" втора степен (1970).

Лъчезар Станчев, български поет, преводач и журналист (1908-1992).
Главен редактор на сп. "Чавдарче" (1946-1948) и сп. "Дружинка" (1948). Началник на кабинета на председателя на Президиума на Народното събрание (1949-1953). Редактор във в. "Литературен фронт" (1952-1953), главен редактор на сп. "Славейче" (1957-1967). Завеждащ отдел в държавно стопанско предприятие "Хемус" (1967-1969), завеждащ редакция в агенция "София-прес" (1969-1971). Автор е на стихосбирки, на творби за деца - стихове, художествена проза, пиеси и др. Превежда художествени творби от френски, руски, румънски и други езици. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" по случай 24 май (1976). Носител на орден Кирил и Методий" втора степен (септември 1959),  на орден "Георги Димитров" (1983), на орден "Народна република България" първа степен по случай 70-ата годишнина от рождението му и за неговата литературна дейност (октомври 1978), на Полската международна литературна награда "Януш Корчак" (август 1985), на наградата "П. Р. Славейков" на Министерството на народната просвета за цялостното му литературно творчество за деца през 1985 г. (април 1986) и др.

проф. Бернхард Гжимек, немски зоолог и пътешественик (1909-1987).
Изследвал поведението на животните, директор на Франкфуртската зоологическа градина (1945-1974), създател на популярни филми за животни, автор и издател на книги за животни, както и на енциклопедия, носеща неговото име. За документалния си филм "Серенгети не трябва да загине" (1959) получава "Оскар" (1960).

Иван Ночев (Джон Ночев), американски авиоинженер от български произход (1916-1991).
От 1962 г. е американски гражданин. Създава специализираната в областта на аерокосмическите изследвания фирма "Ланчия" (1965). Автор е на теоретични постановки и изчисления в аеродинамиката. Изобретява двигателите на модула "Орел", с който американските астронавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин кацат на Луната (1967). 

Кшищоф Кешловски, полски кинорежисьор (1941-1996).
Режисьор е на филмите "Кинолюбител" (1979), "Станция" (1981), "Случай" (1981), "Без край" (1984), "Двойният живот на Вероника" (1990), трилогията "Три цвята" - "Синьо" (1993), "Три цвята" - "Бяло" (1993), "Три цвята" - "Червено" (1994) и др.

доц. Петър Парижков, български поет, преподавател и общественик (1944-2007).
Отговорен секретар и завеждащ отдел "Поезия" на в. "Пулс" (1968-1988). От 1994 г. е преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии,  ръководител на катедра "Книга и общество". Бил е заместник-главен редактор на сп. "Издател" " и член на редакционния комитет на в. "За буквите - О писменехь". Преподавател във Великотърновския университет  "Св. св. Кирил и Методий" и в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Изследванията му са в областта на историята на българската книга, книгоиздаването и книготърговията. Автор е на "Откриване на радия" (1975), "Възрожденски книжари" (в съавторство) (1980), "Апостоли на книгата", (кн. I, 1984; кн. II, 1986), "Отец Матей Преображенски" (1985), "Свищов - книжовен център на Възраждането", "Родословен знак" (2007), "Пияни от оптимизъм" (2009), "Дъга" (2010). Участва в създаването на "Енциклопедия Българска книга" (2004) и др.

Илиян Симеонов, български режисьор и сценарист (1963-2008).
Режисьор е на филмите "Молитва за езерото Байкал" (1991), "Граница", съвместно с Християн Ночев (1993), "Имам една идея" (1997), "Сомбреро блус" (1998), "Ярост" (2001), "Пазачът на мъртвитe" (2006) и др. Носител на награда на Съюза на българските филмови дейци за най-добра постановка за 2006-2007 година (28 февруари 2008).

/КГ/АЯ