site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 8 март в историята

8 март 2024 г., петък, 10-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Теофиликт, еп. Никомидийски.

По света се отбелязва:

Международният ден на жената. Денят се отбелязва, за да се отбележат социалните, икономическите, културните и политическите постижения на жените. Първият Национален ден на жените е отбелязан в САЩ на 28 февруари 1909 г. по предложение на Социалистическата партия на САЩ. През 1908 г.  в Ню Йорк е проведена стачка с участието на 15 000 жени за по-добри условия на труд и за предоставяне на избирателни права. На Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген, Дания (26-27 август 1910) с участието на над 100 жени от 17 страни е прието решение да бъде установено отбелязването на  международен ден на жената, за да се почете движението на жените за техните права. За първи път Международният ден на жената е отбелязан на 19 март 1911 г. в Австрия, Германия, Дания и Швейцария. От 1917 г. Международният ден на жената се отбелязва на 8 март по Григорианския календар. Дотогава в някои държави денят се е отбелязвал на 23 февруари по Юлианския календар. Международният ден на жената е отбелязан за първи път от ООН през 1975 година, която е обявена за Международна година на жената. На 16 декември 1977 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, обявяваща Ден на ООН за правата на жените и международния мир, който да се отбелязва всеки ден от годината от държавите в съответствие с техните исторически и национални традиции. Мотото на деня за 2024 г. е:  "Да вдъхновим приобщаването на жените", като акцентът е включването на жените във всички области на живота независимо от възраст, раса и вероизповедание.

На този ден в България:

1864 - В Букурещ излиза бр. 1 на в. "Бъдущност" - седмичник под редакцията на Георги С. Раковски в сътрудничество с Димитър Великсин и с румънския публицист и учен Богдан Хъшдеу. Печата се в печатницата на Стефан Расидеску, българин от Казанлък. С "Бъдущност" Раковски продължава революционно-демократичната линия на своите вестници "Българска дневница" и "Дунавски лебед" и създава традиция на двуезични българо-румънски вестници. Поради революционния дух на вестника богатите акционери спират издръжката му и той прекратява съществуването си. Последният брой на вестника излиза на 17 май 1864 г.

1949 - Произнесени са присъдите срещу евангелски пастори, в процес по дело номер 248 на Софийския окръжния съд, организиран от комунистическата власт, с който се слага началото на откритите и масови гонения на вярващите в България. Арестувани са 24 пастори, от които 15 са изправени на съд по обвинение  в противодържавна дейност, шпионаж и финансиране от американската и британската легации. Процесът започва на 26 февруари 1949 г. Четирима от подсъдимите са осъдени до живот, други четирима - на по 15 години строг тъмничен затвор, трима - на по 10 години строг тъмничен затвор, а останалите - на различни срокове затвор.

1988 - В София в Дома на киното е създаден Обществен комитет за екологична защита на Русе след прожекцията на филма на Юри Жиров "Дишай", посветен на обгазяването на Русе от химическия комбинат в румънския град Гюргево. Сред основателите са Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, които на 28 септември 1987 г. организират в Русе първата по време на комунистическия режим екологична демонстрация в България срещу почти десетилетното обгазяване на града. В ръководството на комитета от 33 души са Венета Цветанова, Виолет Цеков, Христо Смоленов, Светлин Русев, Нешка Робева. За председател е избран писателят Георги Мишев.

1993 - България подписва в Брюксел, Белгия, Европейско споразумение за асоцииране на страната към Европейската общност (ЕО). Споразумението е подписано от министър-председателя и министър на външните работи Любен Беров и министъра на външните работи на Дания, която председателства Европейската общност, Нилс Хелвег Петерсен. Споразумението влиза в сила от 1 февруари 1995 г.  

2001 - Четири космически апаратури, създадени в Българската академия на науките, са изведени с американската совалка "Дискавъри" към Международна космическа станция. Те ще измерват  дозата радиация, която се натрупва в различни точки на  американския модул "Дестини" и в телата на астронавтите.

2007 - С решение на Софийски районен съд е отстранен от длъжност изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" Асен Друмев. Срещу него е повдигнато обвинение за нанесени щети за над 1 млн. лв., свързани с наемането на два регионални офиса на Разплащателната агенция - в Пловдив и в Разград. Според обвинението офисите са наети от частни собственици, на които неправомерно част от наема е изплатен авансово.

2008 - В Пловдив е учредена Българска антикорупционна коалиция от над 30 неправителствени организации с финансовата подкрепа на Европейската дирекция срещу измамите и корупцията - ОЛАФ. Целта й е да разследва и публикува всички злоупотреби и случаи на политическа корупция свързани с европейските фондове.

2016 - Конституционният съд обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, с която пакетът на заболяванията се разделя на основен и допълнителен и трябва да се определя с наредба на министъра на здравеопазването, която да се актуализира веднъж годишно в срок до 31 октомври на съответната година.

2017 - Министерският съвет одобрява присъединяването на България към Международния алианс за възпоменание на Холокоста. Към този момент в организацията членуват 31 държави, със статут на наблюдатели са 11 държави, сред които и България.

2018 - В София на двудневно държавно посещение пристига емирът на Катар шейх Тамим бин Хамад Ал Тани по покана на президента Румен Радев.

2019 -  В Силистра е регистриран температурен рекорд - отчетени са 24,3 градуса. Досега най-високата температура е измерена в града на 8 март 1975 г. - 22,4 градуса. В Русе е измерена максимална температура от 25 градуса на сянка, което е рекорд за тази дата. През 2002 г. в града е измерена температура от  24,5 градуса.

2020 - В полунощ на 7 срещу 8 март 2020 г. на извънреден брифинг в Министерския съвет началникът на Националния оперативен щаб ген.-майор проф. Венцислав Мутафчийски съобщава, че в България са регистрирани първите два случая на заразени с новия коронавирус "Ковид-19" - мъж на 27 г. от Плевен и жена на 75 г. от Габрово.

2021 - В Лос Анджелис, САЩ, актрисата Мария Бакалова печели наградата "Изборът на критиците" за най-добра актриса в поддържаща роля за филма "Борат 2".

2022 - Във Враца е открит първият в страната Контролно-консултативен център, който ще следи от разстояние здравния статус на възрастните хора в Северозападна България и ще предупреждава за риск от здравни инциденти. 

2023 - В Берлин, Германия, в рамките на изложението И Те Бе (ITB) България  е отличена с наградата "Най-добра дестинация за региона на Балканите за 2023 година", а служебният министър на туризма Илин Димитров получава приза "Министър за региона на Балканите за 2023 година” на Асоциацията на тихоокеанските журналисти, пишещи за туризъм.
          
На този ден по света:

1618 - Немският математик и астроном Йоханес Кеплер формулира Закона за движение на планетите, който описва зависимостта между времето за въртене на планетите и тяхното разстояние до Слънцето - т.нар. Трети закон на Кеплер. Немският математик и астроном Йоханес Кеплер установява, че квадрата на периода на въртене на избрана планета е същия, както и нейното средно разстояние от Слънцето, повдигнато на 3-а степен.

1899 - Основан е "Айнтрахт" - Франкфурт на Майн, немски футболен клуб.

1974 - Открито е международното летище "Шарл дьо Гол" в Роаси, Франция.

2005 - Лидерът на чеченските сепаратисти Аслан Масхадов е убит при специална операция на руските федерални сили в селището Толстой-Юрт, Грозненски район на Чечения. Задържани са негови близки съратници.

2008 - В Рим, Италия, полага клетва коалиционното правителство на Силвио Берлускони, съставено от партиите "Народ на свободата", Северна лига и Движение за автономия след победата на дясната коалиция на Силвио Берлускони на предсрочните парламентарни избори на 13 и 14 април 2008 г.

2013 - В Чехия встъпва в длъжност новият президент на страната Милош Земан, избран на 26 януари 2013 г. на първите в историята на страната преки президентски избори.  

2014 - Пътнически самолет "Боинг 777" на малайзийската авиокомпания "Малейжа еърлайнс" с 239 души на борда - 227 пътници (граждани на Русия, Украйна, Китай, САЩ, Италия и Франция) и 12 души екипаж, изчезва от радарите. Самолетът излита малко след полунощ местно време от Куала Лумпур, Малайзия, за Пекин, Китай, и в 2:40 ч. радарната връзка с него е изгубена над Виетнам. Малайзийските власти започват издирвателно-спасителна операция в обширни райони на Югоизточна Азия и Индийския океан, но не са открити никакви останки от самолета. На 29 януари 2015 г. властите на Малайзия обявяват за загинали всички пътниците и членовете на екипажа.

2015 - Армиите на Нигер и Чад започват операция по суша и въздух срещу ислямистите от групировката "Боко Харам" в Нигерия. Операцията започва от югоизточната част на Нигер, който има обща граница с Нигерия. Североизточна Нигерия е смятана за район под контрола на "Боко харам". Настъплението се води на два фронта, чиито щабове са в зоната на градовете Босо и близо до Дифа, столица на едноименната провинция на Нигер.

2016 - В Измир, Турция, в рамките на четвъртото заседание на Висшия съвет за сътрудничество между Гърция и Турция, министър-председателите на двете страни Алексис Ципрас и Ахмет Давутоглу подписват шест споразумения за сътрудничество. Подписаните документи се отнасят до актуализация на споразумението за връщане в Турция на нелегални мигранти, за откриване на самолетна връзка между Атина и Анкара, подписан е меморандум за сътрудничество между пристанищата на Измир и Солун, за изграждане на високоскоростна железопътна линия, която да свързва гръцкия пристанищен град Игуменица с Истанбул, и за развитие на туристическото сътрудничество между двете страни, както и за сътрудничеството между гръцката агенция АНА-МПА и Анадолската агенция.

2017 - В Румъния за първи път се отбелязва Денят на жената като официален празник. На 10 март 2016 г. е обнародван закон, съгласно който 8 март ще се отбелязва официално като Ден на жената, а 19 ноември - като Ден на мъжа. Целта е да бъде "премахната дискриминацията между мъжете и жените и да се повиши степента на осъзнаване чрез помиряване между семейния и личния живот".

2019 - В Скопие, Република Северна Македония, заместник-министърът на външните работи на Гърция Сия Анагностопулу и министърът на външните работи на Северна Македония Никола Димитров подписват споразумение за откриване на граничния контролно-пропускателен пункт "Лемос - Маркова нога" в района на Преспанското езеро, закрит през 1967 г. по решение на Гърция.

2020 - В Москва, Русия, е регистрирана рекордно висока температура на въздуха от 8,5 градуса по Целзий, което до този момент е най-високата измерена температура на въздуха в над 140-годишната история на метеорологичните наблюдения в Москва.

2022 - В Гърция в пристанището „Агии Теодори“ е проведена церемония по кръщаването на първия танкер в света с възможност за задвижване с амоняк - танкерът "Крити Фючър". Танкерът с водоизместимост от 156 000 тона и с дължина от 274 метра. може да се задвижва с конвенционални горива, но без особени усилия двигателят му може да преминава към работа на амоняк - гориво с нулеви въглеродни емисии.

2023 - По повод Международния ден на жената - 8 март, Бразилия публикува данни, според които броят на убийствата на жени и момичета заради пола им се увеличил с 5 процента на годишна база и е достигнал 1400 през 2022 г. Това е най-големият брой убийства заради на пола на жертвите от 2015 година насам.

Родени на този ден българи:

проф. Димитър Митов, литературен и театрален критик и преводач (1898-1962).
Работи като библиотекар (1922-1929) и преподавател (1926-1941) във Френския институт в София. Редактор и сътрудник на редица периодични списания - "Развигор" 1923-1925), "Литературни новини" (1927-1928) и др. Създател и редактор на в. "Литературен глас" (1928-1944). Преподавател (от 1944) по история на театъра в Държавното висше театрално училище и  първи ректор на театралното училище (1948-1951, 1954-1961). Превежда художествена литература от френски език. Изследва западноевропейската и българската литература между двете световни войни, занимава се и с въпроси на следвоенната световна литература и на театъра. Автор е на "Писатели и книги" (3 тома, 1934-1937), "История на западноевропейската култура" (5 тома, 1950-1953), "Литература, театър, публицистика" (1960).

ген.-лейт. Крум Радонов, военен деец (1912-2002).
Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). Един от основателите (1941) и командир на Разложката партизанска чета, от април 1943 г. е командир на Разложкия партизански отряд "Никола Парапунов", от март 1944 г. е командир на Четвърта въстаническа оперативна зона, от м. август 1944 г.- заместник-командир на Рило-Пиринския партизански отряд. Участник в Отечествената война на България като командир на бригада (1944-1945). Служи в Българската народна армия (БНА) от ноември 1945 г. като командир на съединение, заместник-командир на отделение и заместник-началник на Главното политическо управление на БНА (1957-1960), началник на управление (1962-1966), заместник-началник на Генералния щаб на БНА (1966-1973). Председател на Съюза на бойците против фашизма и капитализма в България (24 януари 1990-1991). Депутат от 5-ото до 8-ото Народно събрание (1966-1986). Носител на орден "Георги Димитров" (1972, 1982), на орден "Кирил и Методий" (март 1978), на орден "Народна република България"  първа степен (1959, 1962, 1964). Удостоен със званието "Герой на Народна република България" (март 1982).

Петър Христосков, цигулар, композитор и музикален педагог (1917-2006).
Първия си самостоятелен концерт изнася на 9-годишна възраст. Като студент в  Музикалната академия е свирил в Академичния симфоничен оркестър и в Царския военен симфоничен оркестър.  Концертмайстор на  Софийската филхармония (1952-1954).  От 1945 г. е преподавател по цигулка в Музикалната академия. Бил е декан на Инструменталния факултет и 15 години завеждащ Катедра по цигулка в Музикалната академия. Като композитор е автор на повече от 40 опуса - 12 капричии оп.1 и 24 капричии оп.24 за соло цигулка, три концерта за цигулка, два концерта за пиано, два за чело, два за цигулка и чело, един за цигулка, чело и пиано, три рапсодии за соло цигулка, две сюити за соло цигулка, соната за цигулка и пиано, една симфония, един концерт за оркестър, пиеси за цигулка, виола, чело, пиано, концертино за цигулка, детски албум за цигулка и др. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (май 1967). Носител на орден  "Народна република България" първа степен за големия му принос музикално-изпълнителското изкуство и във връзка с 70-ата годишнина от рождението му (20 март 1987).

проф. Димитър Бойков, скулптор (1927-2000).
Работил е в областта на портретната, фигуралната, монументалната, декоративната скулптура и малката пластика. Бил е преподавател в Националната художествена академия. Автор е на композициите "Гъдулар" (1957), "Братя Миладинови", релеф (1960), "фигура на народната артистка Катя Попова" (1966, в Плевен), "Паметник на Кресненско-Разложкото въстание" (1967, в с. Кресна), на монументалната пластика "България" във фоайето на Националния дворец на културата и др. Удостоен е със званието "Заслужил художник" (1975) и със званието "Лауреат на Димитровска награда" за 1982 г. за скулптурната му композиция "Възкресение" в пантеона на Г.С. Раковски в Котел (юни 1982). Носител на орден "Народна република България" първа степен за активното му участие в изграждането на на обект "Пантеон на възрожденците в Русе (октомври 1978), на наградата на Съюза на българските художници за 1979 г. (януари 1980), на наградата за монументална скулптура "Иван Лазаров" за 1986 г. (януари 1987).

Видин Даскалов, оперетен артист и режисьор (1929-2001).
От 1953 г. е артист в Държавния музикален театър "Стефан Македонски" и директор на театъра (1989-1991). В 40-годишната си творческа дейност е пресъздал над 120 роли сред които на Менелай от "Хубавата Елена", Иван в "Българи от старо време", Хитър Петър от "Имало едно време", Бони в "Царицата на чардаша" , Жупан в "Графиня Марица",  Никош във "Веселата вдовица", Хоров в "Службогонци", Сирано в "Сирано дьо Бержерак",  Санчо в "Човекът от Ла Манча" и др. Режисьор е на постановките на "Прилепът", "Веселата вдовица", "Време за любов" и др. Лауреат на Димитровска награда трета степен (1959). Удостоен е със званията "Заслужил артист" (22 май 1963) и "Народен артист" (май 1982). Носител на наградата "Алегро виваче" на Българско национално радио - програма "Хоризонт", по повод 70-годишнината му (28 март 2000).

Тодор Симов, състезател и треньор по волейбол (1929-2020).
С националния отбор по волейбол за мъже печели два бронзови медала от световните първенства през 1949 г. и 1952 г. и един бронзов медал от Европейското първенство през 1955 г., златен медал на Световните студентски игри през 1954 г. На Световното първенство през 1956 г. е обявен за най-добър разпределител. Треньор на националния отбор по волейбол за жени на Куба (1968-1971), с който печели златните медали на Панамериканските игри през 1971 г.  През 1972 г. е треньор на българския мъжки национален отбор, с който печели четвърто място на Олимпийските игри през 1972 г. в Мюнхен, Германия. Носител на орден "Стара планина" първа степен (30 август 2011). Почетен гражданин на Перник (4 декември 2014).

проф. Милко Коларов, композитор, диригент и музикален педагог (1946).
Диригент на Габровския камерен оркестър (1973-1991). По негова инициатива през 1976 г. е създаден фестивалът "Дни на камерната музика"  в Габрово. В продължение на 8 години е диригент на Симфоничния оркестър на Варненската филхармония, диригент на Варненската опера. Заместник главен редактор на Българското национално радио (1980-1984). Концертмайстор на Националния оркестър в Лисабон, Португалия (1988-1991).  Бил е преподавател по полифония и симфонична оркестрация във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" и диригент и на Симфоничния оркестър на Музикалното училище във Варна. От 2000 г. е председател на фондация "Добри Христов". Основател и ръководител от 13 март 2005 г. на  Камерния ансамбъл "Симфониета". Автор е на балетни и оперни постановки, оратория, сюити за хор и оркестър, симфонична музика, солови и хорови песни, филмова музика и т.н. През 2015 г. името и творчеството му са включени в музикалната енциклопедия "Гроув енциклопедия", чието начало е поставено през 1885 г. Три пъти е носител на Награда "Варна" (1979, 1984, 1996). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен с огърлие за особено значимите му заслуги в областта на културата и изкуството (30 май 2018). Почетен гражданин на Габрово (11 май 2006). Почетен гражданин на Варна (15 август 2019).

проф. Митко Динев, скулптор (1949).
Преподавател по скулптура в Националната художествена академия (НХА).  Бил е ръководител на Международния отдел на НХА.

Чавдар Цветков, футболист и спортен деец (1953).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Спортист" (Своге), "Славия" (София), "Аустрия Виена" (Австрия), "Ираклис" (Солун, Гърция) и "Арис" (Лимасол, Кипър). За националния отбор по футбол има изиграни 57 мача и отбелязани 15 гола. Почетен гражданин на София (2013).

Велизар Бинев, актьор (1967).
В актьорската си кариера има участие в над 85 филма - чужди продукции, както и в българските - "Мисия Лондон" (2010), "Бензин" (2017), в телевизионните сериали "Четвърта власт" (2013) и "Връзки" (2015) и др.

Александър Воронов, актьор (1971).
Занимава се с озвучаване на реклами, филми и сериали. Най-известен е с дублажите си върху сериалите "Стъпка по стъпка", "Спешно отделение", "Семейство Сопрано", "Малкълм" и "Грозната Бети", анимационния филм "Аладин" и др. Носител на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България в категорията "Златен глас" за дублажа в сериала "Щурите съседи" (27 март 2011).

Таня Колева, състезател по лека атлетика (овчарски скок) (1972).

Даниела Йорданова, състезателка по лека атлетика (1976). 
Печели бронзови медали на Европейското първенство през 2006 г. в Гьотеборг, Швеция, на Световното първенство през 2007 г. в Осака, Япония,  и  на Световното първенство в зала през 2008 г. във Валенсия, Испания.

митрополит Киприан (светско име Огнян Добринов Казанджиев), Старозагорски митрополит (1976).
Приема монашество на 1 септември 1996 г. Йеродякон (от 8 септември 1996), йеромонах (от 14 септември 1996). Ефимерий в Казанлъшкия манастир "Св. Богородица" (октомври 1996-края на 1998). От 2000 г. е протосингел на Врачанска митрополия като в това си качество е бил изпълняващ длъжността игумен на Черепишкия манастир "Успение Богородично"; на Градешкия манастир "Св. Йоан Предтеча"; изпълняващ длъжността игумен на Тръжишкия манастир "Св. прор. Илия", председател на църковното настоятелство при катедралния храм "Св. Апостоли" във Враца, на митрополитския храм "Св. Николай" във Враца, на храм "Св. Софроний епископ Врачански" във Враца и на храм "Св. Георги" в гр. Мездра. Бил е диригент на епархийския хор на Врачанската митрополия "Св. Софроний Врачански". Архимандрит (от 31 август 2003). Протосингел на епархията на САЩ, Канада и Австралия (февруари 2006-1 август 2007). Траянополски епископ и викарий на Врачанския митрополит (3 март 2008-11 декември 2016). От 11 декември 2016 г. е Старозагорски митрополит.

На този ден са родени и:

Карл Филип Емануел Бах, немски композитор и пианист (1714-1788).
Той е вторият син на Йохан Себастиан Бах.

Ян Потоцки, полски писател, историк, етнограф (1761-1815).
Автор е на романа "Ръкопис, намерен в Сарагоса", публикуван за първи път през 1847 г. На 23 декември 1815 г. се самоубива.

Николай Кравков, руски фармаколог (1865-1924).
Основоположник на фармакологията в СССР. Носител на Ленинската награда (1926).

Пьотър Лебедев, руски физик (1866-1912).

Иван Скворцов-Степанов, съветски политик, историк и икономист (1870-1928).
Автор е на трудове по история на революционните движения и атеизма. Първи народен комисар по финансите на РСФСР (1917). Главен редактор на вестниците "Известия" (1925-1928) и "Ленинградска правда" (1926-1928).

Франко Алфано, италиански пианист и композитор (1875-1954).
Автор е над 10 опери, сред които е "Сирано дьо Бержерак" (1936).

Ото Хан, немски химик (1879-1968).
Открива деленето на атомното ядро (1938), което е първата крачка към използването на ядрената енергетика. Носител на Нобелова награда за химия за 1944 г. за откритото на него делене на тежките ядра.

Едуард Кендъл, американски биохимик (1886-1972).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1950 г. заедно с швейцарския химик от полски произход Тадеуш Райхщайн и американския лекар Филип Хенч за открития, свързани с хормоните на надбъбречната кора, тяхната структура и биологично действие.

Виктор Дени (ист. име Виктор Денисов), съветски художник график (1893-1946).

Хауард Ейкън, американски математик (1900-1973).
Автор е на множество статии в областта на електрониката, теорията на превключването и обработката на данни. Създател е на автоматичната изчислителна машина Марк I (1944), която може да извършва пет аритметични операции (добавяне, изваждане, умножение, деление и позоваване на предишни резултати). Това е първата машина от подобен род. Конструирана е общо 765 000 компонента. Дължината на машината е 15 м, височината - 2,4 м, тежала е 35 т и е съдържала 800 км проводници. Следват модификациите Марк II (1947), подобрена версия на първия модел, която използва електромеханични релета, Марк III (1949), при която част от компонентите са електронни и изцяло електронната Марк IV (1952), разработена за Военновъздушните сили на САЩ.

Хорхе Саламеа, колумбийски писател, дипломат и политик (1905-1969).

Константинос Караманлис, гръцки политик (1907-1998).
Основател (28 септември 1974) и председател на партията "Нова демокрация" (28 септември 1974-8 май 1980). Министър-председател на Гърция (6 октомври 1955-2 март 1958; 17 май 1958-20 септември 1961; 4 ноември 1961-17 юни 1963; 23 юни 1974-9 май 1980). Президент на Гърция (15 май 1980-10 март 1985; 4 май 1990-10 март 1995).

Евгени Матвеев, руски актьор и режисьор (1922-2003).
Играл е в Малий театър (1952-1968). Дебютира в киното през 1955 г. с филма "Добро утро". Участвал е във филмите "Разораната целина" (1958), "Възкресение" (1962), "Родна кръв" (1964), "Ярост" (1966), "Сибирячка" (1972), "Емельон Пугачов" (1979) и др. Като режисьор дебютира през 1967 г. с филма "Цигани" (1967). Режисьор e на филмите "Пощенски роман" (1969), "Смъртен враг" (1972), "Земна любов" (1975), "Съдба" (1978), "Особено важна задача" (1980), "Луди пари" (1981), "Победа" (1984), "Съдба" (1977), "Завещание" (1987), "Мястото на убиеца е свободно" (1990), "Да обичаш по руски" (1995,1996,1999), "Губернаторът" (1999) и др. Народен артист на СССР (1974), Носител на Държавна награда "Братя Василеви" на РСФСР (1974), на Държавна награда на СССР (1978).

Франсиско Рабал, испански актьор (1925-2001).
Участвал е в над 200 филма и театрални постановки и е работил с някои от най-големите филмови режисьори, сред които Луис Бунюел, Лучино Висконти, Карлос Саура и Педро Алмодовар. Участвал е във филмите "Прахосницата", "Виридиана" (1961), "Затъмнението" (1962), "Дневна красавица" (1967) и др. Носител на награда на кинофестивала в Кан (1984) за ролята си във филма "Невинни светци", на награда "Гоя" (1999) за най-добър актьор за ролята си във филма "Гоя в Бордо" (1999).

проф. Гедеминас Йокубонис, литовски скулптор (1927-2006).
Народен художник на Литовска ССР (1965). Народен художник на СССР (1987).
 
Лидия Скобликова, руска състезателка по бързо пързаляне с кънки и треньор (1939).
Шесткратна олимпийска шампионка - печели два златни медала през 1960 г. в Скуо Вали, САЩ, и четири златни медала през 1964 г. в Инсбрук, Австрия. От световни първенства печели два златни, един сребърен и три бронзови медала.

Андрей Миронов, съветски актьор и певец (1941-1987).
Участвал е във филмите "Три плюс две" (1962), "Пази се от автомобила" (1966), "Диамантената ръка" (1968), "Старци-разбойници" (1971), "Невероятните приключения на италианците в Русия" (1974), "Сламената шапка" (1974), "Дванадесетте стола" (1976), "Човек от булеварда на Капуцините" (1987) и др. Народен артист на РСФСР (1980).

Владимир Корбин, съветски режисьор и сценарист (1942-1999).
Режисьор е на научно-популярни и документални филми. Носител на наградата "Ника" за 1994 г. за най-добър научно-популярен филм.

Теофило Кубиляс, перуански футболист, треньор и спортен деец (1949).
През 2000 г. е определен за най-добър футболист на Перу от Международната федерация по футболна история и статистика в анкетата "Футболист на 20 век".

Владимир Васютин, съветски летец космонавт (1952-2002).
Командир на космическия кораб "Союз Т-14" (17 септември-21 ноември 1985) заедно с Георгий  Гречко и Александър Волков.

Мохамаду Идрису, камерунски футболист (1980).

Лоран Пишон, френски футболист (вратар) (1981).

Рио Мавуба (Рио Антонио Зоба Мавуба), френски футболист (1984).

Алан Пулидо, мексикански футболист (1991).

Това е денят на смъртта на:

Франческо Сфорца, италиански аристократ (1401-1466).
Представител на благородническата династия Сфорца. Херцог на Милано (1450-1466).

Ектор Берлиоз, френски композитор и диригент (1803-1869).
Представител на романтизма. Автор е на симфониите "Фантастична" (1830), "Харолд в Италия" (1834), "Ромео и Жулиета" (1839), оперите "Проклятието на Фауст" (1846), "Бенвенуто Челини" (1838) и др.
 
Йоханес Дидерик ван дер Ваалс, нидерландски физик (1837-1923).
Носител на Нобелова награда за физика за 1910 г. за неговата работа върху уравнението на състоянието на газове и течности.

граф Фердинанд фон Цепелин, немски инженер и конструктор (1838-1917).
Създател на дирижабъла, наречен в негова чест цепелин (1898). Извършва първия полет с дирижабъл край Боденското езеро, Германия, продължил 18 минути (2 юли1900). Неговият първи модел е LZ-1, с обем 11 300 куб. м, дължина 128 м и се задвижва с два двигателя с вътрешно горене на "Даймлер" с по 15 конски сили всеки.

Уилям Тафт, американски политик (1857-1930).
27-и президент на САЩ (4 март 1909-3 март 1913). Председател на Върховния съд на САЩ (1921-1930).

Петър Дървингов, български военен деец и историк (1875-1958).
Участва като войвода на чета в Горноджумайското въстание (1902) и като командир на Беласичкия отряд в Илинденско-Преображенското въстание (1903). Бил е преподавател във Военното училище в София. През 1911 г. става помощник-началник на разузнавателната секция към Щаба на армията.  Началник-щаб на Македоно-одринското опълчение по време на Балканската война (1912-1913). През Първата световна война (1914-1918) е командир на 1-ви полк от 11-а пехотна дивизия (май 1916),  началник-щаб на Моравската областна военна инспекция (1917). В края на войната последователно заема длъжностите командир на 10-и пехотен полк и командир на 1-ва бригада на 10-а пехотна Беломорска дивизия. Чл.-кор. на Българската академия на науките (1932). Автор е на редица научни трудове като "Самоучител на възрастни хора", "От Пловдив и София към Цариград и Скопие. Паралел на военните действия", "Пирин и борбата в неговите недра", "История на Македоно-одринското опълчение", "Действията на 11 пехотна македонска дивизия от Криволак до Богданци - 1915 г.", "Духът на бългaрската история", "Опитите на българите да пресъздават себе си", "Физическо и нравствено възпитание на българския народ" и "Книга за българския войник - неговия морален лик".

Шърууд Андерсън, американски писател (1876-1941).

Елена Кулчицкая, украинска художничка (1877-1967).

Хосе Раул Капабланка, кубински  шахматист (1888-1942).
Световен шампион 1921 г. до 1927 г.

Гало Гонсалес Диас, чилийски политик (1894-1958).
Генерален секретар на Чилийската комунистическа партия (21 юли 1949-8 март 1958).

Уилям Уолтън, британски композитор (1902-1983).
 
проф. Тодор Герасимов, български археолог и нумизмат (1903-1974).
Уредник в Народния археологически музей (1932-1949), завеждащ секцията по епиграфика и нумизматика в музея (1965-1972). Преподавател (от 1947) по нумизматика в Софийския университет "С. Климент Охридски". Работил е във всички области на античната, средновековната нумизматика и сфрагистика. Автор е на научни трудове, сред които "Първата златна монета на цар Иван Асен II" (1935), "Проучване върху Мадарския скален релеф" (1956) и др. Бил е главен редактор на сп. "Нумизматика". Член на Международната федерация по медалистка (1945-1974). 

полк. Петко Попганчев, български летец (1905-2008).
Работил е като авиоинженер, конструктор и шеф-пилот в първите български авиационни заводи, бил е авиоинструктор.  Има над 1000 облетени самолета и десетки хиляди часове във въздуха. Като авиатор има няколко лични рекорда: през 1933 г. прави 127 свързани лупинга със самолет един след друг; през 1940 г. установява ненадминат рекорд на гръбно летене - 33 минути, през които не спира да изпълнява допълнителни фигури от висшия пилотаж; през 1952 г. установява рекордно изпълнение на бавно тоно (хоризонтално преобръщане през крило) в продължение на 41 секунди.

Лео Конфорти (Леон Наимов Конфорти), български актьор (1911-1970).
Актьор в театъра в Русе (1938-1940) и в театъра в Бургас (1940-1941). През 1942-1944 г. е изпратен в еврейски трудов лагер, а в продължение на една година от септември 1944 г. участва във фронтовия театър "Младост" при Първа българска армия. Актьор в Народния театър за младежта (1947-1949) и в Народния театър "Иван Вазов" (1949-1970). Умира на 59 години в гримьорната на Народния театър "Иван Вазов", получавайки инфаркт. Има над 80 роли в театрални постановки и филми. Участвал е във филмите "Отново в живота" (1947), "Любимец 13" (1958), "Хитър Петър" (1960), "Инспекторът и нощта" (1963), "Веригата" (1964) и др. Един от първите естрадни изпълнители. Удостоен със званията "Заслужил артист" (1965) и "Народен артист" (1969). 

Иван Пръмов, български политик (1921-2005).
Министър на земеделието и горите (17 юли 1957-26 ноември 1962). Избиран е за депутат в 3-ото и 4-ото Народно събрание (1958-1965), депутат от 5-ото до 9-ото Народно събрание (1966-1990). Секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия (26 ноември 1962-21 юли 1978). Председател на Централния кооперативен съюз (31 октомври 1978-26 август 1986). Извънреден и пълномощен посланик на България в Полша (септември 1986-27 януари 1988). Носител на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959), на орден "Георги Димитров" (август 1971, 1981).

Мозес Мабида, южноафрикански политик (1923-1986).
Генерален секретар на Комунистическата партия на Република Южна Африка (1978-1986).

Джордж Ола, американски химик (1927-2017).
Носител на Нобелова награда за химия за 1994 г. за приноса му в химията на карбокатионите.

проф. Моско Москов, български езиковед (1927-2001).
Работил е в областта на общото, индоевропейското, славянското, балканското и алтийско-тюркското езикознание. Бил е преподавател в Катедрата по езикознание на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на повече от 350 труда, от които 15 книги, монографии, университетски учебници, учебници по български език за средното училище. Съавтор е на учебно помагало по езикознание, претърпяло няколко издания след  1966 г. Автор на "Езикознание. В помощ на учителите по български език" (1982), "Български правопис" (1968), "Български език и стил" (1974), "За чист български език" (1976), "Знаете ли българския правопис" (1980), "Именник на българските ханове. Ново тълкуване" (1988) и "Език и езикознание" (2000). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1974).

Макс фон Сюдов (ист. име Карл Адолф фон Сюдов), шведски актьор (1929-2020).
Участвал е в близо 200 филма и телевизионни продукции. Получава известност с участието си в 11 филма на шведския режисьор Ингмар Бергман, сред които са "Седмият печат" (1957), "Поляната с дивите ягоди" (1957), "Лицето" (1958) и "Срамът" (1968). През 1965 г. дебютира в Холивуд като Исус във филма "Най-великата история, разказвана някога". Участвал е във филмите "Заклинателят" (1973), "Флаш Гордън" (1980), "Бягство към победа" (1981), "Конан Варварина" (1982), "Никога не казвай никога" (1983), "Хана и нейните сестри" (1986), "Пеле Завоевателя" (1987), "Хана и нейните сестри" (1986), "Пробуждане" (1990), "До края на света" (1991), "Вражески води" (1997), "В какво се превръщат мечтите" (1998), "Версенжеторикс" (2001), "Специален доклад" (2002), "Злокобен остров" (2010), "Ужасно силно и адски близо" (2011), "Междузвездни войни: Силата се пробужда" (2014), в три епизода в сериала "Игра на тронове" (2016) и др.

Георги Данаилов, български писател, драматург и киносценарист (1936-2017).
Драматург в театър "Сълза и смях" (1976-1992). Председател на Агенцията за българите в чужбина (30 ноември 1992-6 февруари 1995). Автор е на книгите "Деца играят вън" (1970), "При никого" (1973), "Убийството на Моцарт" (1982), "До Чикаго и назад - 100 години по-късно" (1990, 1992) и др.; на пиеси и филмови сценарии сред които "Хирурзи" (1977), "Похищение в жълто" (1981), "За къде пътувате?" (1986), "А сега накъде?" (заедно с Рангел Вълчанов) (1988), "Лагерът" (заедно с Георги Дюлгеров) (1990) и др. Негови книги и пиеси са превеждани на арменски, руски, немски, полски, румънски, словашки, чешки и други езици. Носител на наградата на "П. Р. Славейков" за 1991 г. за приноса му в литературата и киното за деца, на наградата "Чудомир" за разказа "Кметът анархист" (1991), награда за есеистика на международния конкурс "Русо" в Париж, Франция (1997), Наградата на София за ярък принос в изкуството и културата (18 септември 2002), статуетката "Аполон Токсофорос" на "Аполония 2002" (2002), на Литературната награда "Стоян Михайловски" (7 януари 2003), на Годишната награда в международния конкурс за къс хумористичен разказ на фондация "Алеко Константинов" за разказа му "Симулант" (Свищов, 2005), на наградата "Златен век" - огърлие на Министерство на културата за принос в развитието на българската култура и духовност (18 май 2016). Почетен гражданин на Свищов (2002).

Любен Петков (Любен Петков Желязков), български писател и издател (1939-2016).
Работил е като журналист в Радио Варна (1965-1966), във в. "Народна младеж" (1969), в сп. "Младеж" (1969-1973). Редактор в издателство "Български писател" (1974-1989) и в сп. "Съвременник" (1990-1992). Директор на издателство "Отечество" (1993-2000). Автор е на романите "Зелени кръстове" (1968), "Преображение господне" (1990), "Убийство" (1992), на повести и разкази, както и на книги за деца - "Кошничка с диви ягоди" (1975), "Око на света" (1988), "Сладкишът на доктор Сириус" (2004), "Край огъня - приказки от Странджа" (2010) и др. Книгите му са преведени на руски, сръбски, полски, унгарски, чешки, испански и др. езици. Носител на Голямата литературна награда на Бургаския регион "Златен Пегас" за цялостно литературно творчество (2005), на литературната награда на Министерството на образованието и науката "П. Р. Славейков" за 2008 г. (2009). Почетен гражданин на Бургас (2009).

Десислав Чуколов, български политик (1974-2022).
Член на Централния сбор на партия "Атака" от основаването й на 17 април 2005 г., от 21 декември 2008 г. е заместник-председател на партията. Депутат в 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-20 май 2007). Депутат в Европейския парламент (6 юни 2007-14 юли 2009). Депутат от 41-ото до 44-ото Народно събрание (2009-2021).
/КГ/АЯ/МГ/