site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 19 февруари в историята

19 февруари 2024 г., понеделник, 8-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Неделя Месопустна. Св. ап Архип, Филимон и мчца и равноап. Апфия. Преп. Доситей.
Месни Заговезни е винаги в неделя - осем седмици преди Великден. В съботата преди Месни заговезни е Задушница, когато се прави помен за мъртвите. Денят получава названието си от традиционната вечеря с месни ястия, след която е забранено да се яде месо до края на Великия (Великденския) пост. По традиция малко преди вечеря на Месни заговезни младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза. От Месни заговезни започва 40-дневният Великденски пост, през който не може да се консумират храни от животински произход и да се пие алкохол. Седмицата между Месни и Сирни Заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост. През тази седмица църквата подготвя вярващите за изпитанието на строгия пост и разрешава консумацията на мляко и всичко, произведено от него. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчание. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.

На този ден в България:

1882 - В София е положен основният камък на храм-паметника "Св. Александър Невски". По време на Учредителното народно събрание (10 февруари-16 април 1879) в знак на признателност към руския народ за освобождението на България от османско иго (1878) българският политик и общественик Петко Каравелов поставя идеята за изграждане на храм-паметник, отдаващ почит към освободителите. На 17 декември 1880 г. 2-ото Обикновено народно събрание взима решение за изграждането на катедрала в София, която да носи името на руския княз светец Александър Невски, небесният покровител на царя освободител Александър II. На 19 февруари 1882 г. е положен основният камък на най-високото  място в града за времето си, югоизточно от църквата "Св. София". Строителството започва на 7 август 1904 г. и продължава до 1912 г. Построен е по проект на руския архитект  проф. Александър Померанцев в сътрудничество с руските архитекти Александър Смирнов и Александър Яковлев и българските архитекти Петко Момчилов и Йордан Миланов.  Храмовата камбана оглася  София за първи път през 1913 г. Освещаването на храма се извършва на специална церемония в три поредни дни - 12, 13 и 14 септември 1924 г.,  тъй като храмът има три престола. Същата година е обявен за паметник на културата, а през 1951 г. - за Патриаршеска катедрала. Храмът е монументална петкорабна кръстокуполна базилика с преддверие и кула камбанария над него. Изграден е по образец на византийския тип катедрали в Русия от втората половина на 19 в., като са използвани и средновековни български и други архитектурни форми.  Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и побира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В подземието на храма се намира Крипта - с иконна сбирка от 1965 г.

1886 - В Букурещ, Румъния, е подписан мирен договор, с който се прекратява Сръбско-българската война от 1885 г. (т.нар. Букурещки мирен договор). Съдържа единствен член: "Възстановява се мирът между сръбското кралство и българското княжество от деня на подписването на настоящия договор". Подписан е от Абдулах Меджит паша, пратеник на султана, от българския делегат Иван Евстратиев Гешов и от сръбския представител Чедомир Миятович. Независимо от военните победи на България Великите сили не допускат никакви юридически разпореждания в нейна полза. Договорът е първата стъпка към международното признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885).

1897 - В София е подписано българо-сръбско споразумение за териториално статукво на Балканите и сътрудничество по църковни и училищни въпроси в Македония от княз Фердинанд I и министър-председателя Константин Стоилов, от българска страна, и от сръбския крал Александър I Обренович и министър-председателя Джордже Симич от сръбска страна. Документът на практика не влиза в сила, а през месец октомври 1897 г. е и официално отменен от дошлото на власт в Белград правителство на Владимир Джорджевич.

1930 - Излиза бр. 1 на в. "Ехо" - независим информационен всекидневник под редакцията на Младен Исаев. Последният брой на вестника излиза през 1934 г.

1951 - В движение е пуснат първият български тролейбус ТБ-51. Направен е в завод "Шести септември" в София по образец на руския тролейбус МТБ-82.

1991 - В България се въвежда междубанков валутен пазар. Премахва се фиксирания курс на лева към долара. Българската народна банка (БНБ)  започва да определя ежедневно централни курсове на чуждестранните валути към лева, а търговските банки определят курсовете, по които се купуват и продават чуждестранни валути. Първият централен междубанков курс на щатския долар към лева е за 19 февруари - 1:28.250 лв.
Междубанковият валутен пазар в България се въвежда с Постановление 15 от 8 февруари 1991 г. на Министерския съвет, съгласно което Управителният съвет на БНБ отменя основния курс на БНБ и пазарния курс на Българската външнотърговска банка, които са установени с Постановление 32 на Министерския съвет от 1990 г. Отменя се и обменният курс на БНБ, установен с Протокол 13 на Министерския съвет от 31 март 1990 г.

1999 - 38-ото Народно събрание приема Закон за деноминация на лева и за изменение в мащаба на цените, съгласно който от 5 юли 1999 г. българският лев се деноминира, като 1000 лв. се заменят за 1 нов лев.

1999 - Учреден е Съюз на производителите на консерви в Република България. От 17 април 2003 г. е Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци.

2015 - В София в резиденция "Бояна" представители на администрациите за горите и горското стопанство от 8 балкански страни - Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Република Северна Македония, Сърбия, Турция и Черна гора, подписват Меморандум за сътрудничество, който предвижда учредяване на Форум "Балкански гори" с цел координиране работата между отговорните администрации за горите и горското стопанство по отношение на изготвяне и представяне на общи политики, позиции, обмен на информация, подпомагане на научно-изследователска дейност и предлагане на конкретни действия за опазване и устойчиво управление на горите.

2016 - Със 130 гласа "против" и 5 "въздържали се" 43-ото Народно събрание отхвърля вота на недоверие към правителството на Бойко Борисов за провал в политиката в сектор "здравеопазване". Вотът е внесен на 11 февруари 2016 г. от 69 народни представители от парламентарните групи на "БСП лява България" и Движението за права и свободи и двама независими - Велизар Енчев и Георги Кадиев.

2019 - Посланикът на Венецуела в България Ориета Капони участва в дискусия "Венецуела и светът", организирана от Съюза на българските журналисти, Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, Българското дипломатическо дружество и Асоциацията за приятелство "България-Венецуела". В дебатите участват също дипломати, университетски преподаватели и журналисти. Наред с посланичката на Венецуела, присъстват също посланиците на Палестина - д-р Ахмед ал Мадбух, доайен на дипломатически корпус в България, и на Куба - Каридад Ямира Куето Милиан, която представя декларация на кубинското правителство, апелираща за спешна реакция срещу заплахата от военна интервенция във Венецуела.

2020 - Народното събрание приема промени в Закона за собствеността, с които давността за придобиване на земеделски земи, собственост на държавни и общински училища, спира до 31 декември 2022 г., по аналогия с тази на имотите - частна държавна или общинска собственост. Народното събрание приема и промени в Закона за независимия финансов одит, според които за 2020 г. за местата за настаняване, регистрирани по Закона за туризма, се прилага размерът на туристическия данък за места за настаняване, категоризирани с една звезда.

2021 - Народното събрание приема промени в Закона за движението по пътищата. С промените се дава възможност на лица, извършили продажба на пътни превозни средства преди 27 декември 2017 г., да сигнализират органите на МВР за настъпилата промяна в собствеността, като се допусне отразяване на промяната по искане на продавача. Срокът за това е до 31 декември 2023 г. В този случай регистрацията на превозното средство ще се счита за служебно прекратена след представяне от прехвърлителя в отдел/сектор "Пътна полиция" при съответната областна дирекция на МВР на копие на документ, удостоверяващ прехвърлянето на собствеността на превозното средство.

2022 - От космическата площадка на НАСА на източния бряг на щата Вирджиния, САЩ, в Космоса към Международната космическа станция е изстреляна ракета на фирмата Northrop Grumman - Antares с прибора Liulin-SET, разработен в Института за космически изследвания и технологии на Българската академия на науките. Приборът е част от  модулът ARMAS. Ръководител на колектива, разработил прибора, е проф. Цветан Дачев. Членове са учените доц. Митьо Митев, Борислав Томов, Юрий Матвийчук и Пламен Димитров от секцията "Слънчево-земна физика". Това е 23-ият прибор, разработен в секцията, който ще работи в космоса. Модулът ARMAS и включеният в него Liulin-SET ще измерват едновременно дозата космическа радиация.

2023 - В "Квадрат 500" на Националната художествена галерия президентът Румен Радев открива мултимедийната дигитална експозиция "Изповедта на Апостола". Експозицията е част от Националната програма за отбелязване на 150-годишнината от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. Автори на експозицията са Иво Милев и Димитър Гочев.  Излъчена е възстановка на съдебния процес срещу Васил Левски на мащабна видеостена чрез холографска технология.
 
На този ден по света:

1855 - Директорът на Парижката обсерватория френския математик Урбен Леверие представя пред Парижката академия на науките синоптична карта. Това е първата в света синоптична карта, която представлява географска карта, на която с помощта на условни знаци са нанесени данни от метеорологични станции.

1861 - В Петербург, Русия, император Александър Втори подписва Манифест за отмяна на крепостното право. Подписани са още 17 законодателни акта за положението на селяните, освободени от крепостничеството, съгласно които крепостните селяни получават лична свобода, но трябва да откупуват ползваната дотогава от тях земя. Сведения за крепостничеството има от 11 в., а в края на 16 в. през 1592 г. или 1593 г. то е въведено официално с указ на цар Фьодор I. Текстът на указа обаче не е намерен, налице са само косвени доказателства за неговото съществуване. Крепостното право като система на социални отношения в Русия и обхващащо определени категории от селското население на Русия юридически е оформено окончателно с "Кодекса на съвета" от 1649 г.

1938 - Завършва първата руска научна експедиция до Северния полюс, започнала на 21 май 1937 г. Ръководена е от полярния изследовател Иван Папанин.

1945 - Начало на сражението между войските на САЩ и Япония за о. Иводзима в Тихия океан по време на Втората световна война (1939-1945). Това е първата военна операция на САЩ на територията на Япония. На 26 март 1945 г. американските войски напълно завладяват острова. Територията остава под контрола на САЩ до 1968 г.

1999 - В Ирак духовният водач на мюсюлманите шиити аятолах Мохамед Садек ас Садр и двамата му синове са убити от неизвестни лица.

2004 - В Литва започва процедура по импийчмънт на президента Роландас Паксас, след като парламентът изслушва доклада на специално създадената комисия за импийчмънт. Той е обвинен в  нарушаване на конституцията. На 6 април 2004 г. с гласовете на 86 депутати от 141-членния парламент президентът Роландас Паксас е отстранен от поста.

2004 - Правителството на Чехия приема решение за премахване на срочната служба в армията, като от 1 януари 2005 г. армията ще се сформира на договорна основа. Последният набор в чешката армия за срок от девет месеца е свикан през м. април 2004 г.

2007 – Във Франция двете камари  на парламента (Сенат и  Национално събрание)  приемат поправки в конституцията, с които се въвежда процедура на импийчмънт на президента, като той запазва имунитета си, и в конституцията се вписва премахването на смъртното наказание, премахнато през 1981 г.

2008 - Канадската медийна група "Томсън" получава одобрението на Европейския съюз да купи агенция "Ройтерс". 

2010 - В Иран първият ирански ескадрен миноносец е пуснат на вода с церемония, на която присъства и върховният ирански лидер аятолах Али Хаменей. Миноносецът "Джамаран" се присъединява към иранските военноморски сили в южните води на Персийския залив. Той е екипиран с торпеда и електронен радар. Съдът е дълъг 94 м и има водоизместимост повече от 1500 тона. По-голямата част от иранското военноморско оборудване датира отпреди Ислямската революция през 1979 г. и е произведено в САЩ.   

2014 - Руският концерн "АВТОВАЗ" пуска 28-милионния си автомобил - модел "Нова LADA Калина", цвят сивосин металик. Предишният юбилеен 27-милионен автомобил е пуснат от "АВТОВАЗ" на 16 май 2012 г. Той е сребристобял хечбек "Лада Приора".

2017 - Военновъздушните сили на Ирак пускат милиони листовки над западната част на град Мосул, с които предупреждават местното население, че битката за изтласкване на "Ислямска държава" от града ще започне скоро, тъй като войниците напредват към тях. Листовките съдържат инструкции, съгласно които мирните жители трябва да бъдат готови да посрещнат иракските войски. В други листовки има призиви към членовете на "Ислямска държава" да сложат оръжие и да се предадат. Вторият по големина град в Ирак - Мосул, е под контрола на "Ислямска държава" повече от две години. Сухопътната операция по освобождаването му започна през октомври 2016 г. и в нея участват правителствени сили, шиитско опълчение и кюрдски формирования "пешмерга". Те са подкрепяни от въздуха от иракските ВВС и авиация на коалицията, оглавявана от САЩ.

2018 - По данни на Световната здравна организация (СЗО) през 2017 г. шарката морбили е отнела живота на 35 души в Европа. Общо 21 315 случая на морбили са регистрирани през 2017 г. в сравнение с 5273 през 2016 г. Най-много болни от морбили в Европа през 2017 г. е имало в Румъния (5562 случая). Следват Италия (5006) и Украйна (4767). Други засегнати държави са Гърция (967), Германия (927), Сърбия (702), Таджикистан (649), Франция (520), Русия (408), Белгия (369), Великобритания (282), България (167), Испания (152), Чехия (146) и Швейцария (105).

2020 - В Аделаида, щата Южна Австралия, министър-председателят на страната Скот Морисън официално открива централата на Австралийската космическа агенция.

2021 - САЩ официално се завръщат в Глобалното споразумение за борба с климатичните промени (Парижкото споразумение за климата), от което излизат на 4 ноември 2020 г. Парижкото споразумение за климата, подписано на 12 декември 2015 г., цели ограничаване на глобалното затопляне в световен мащаб под 2 градуса по Целзий. САЩ са първата държава, която денонсира споразумението.

2022 - При катастрофа на туристически автобус в Централна Турция загиват шестима души и 41 са ранени.  Автобусът се преобръща на магистралата между Коня и Аксарай заради заледяване на пътя. Той е пътувал от Измир към района на Кападокия.

2023 - В Бразилия вследствие на проливни дъждове, предизвикали наводнения и свлачища по атлантическото крайбрежие на щата Сао Пауло, загиват най-малко 19 души. Повече от 330 души са принудени да напуснат домовете си. 

Родени на този ден българи:

Иван Милев (Иван Милев Лалев), художник, илюстратор и сценограф (1897-1927).
Работи в различни жанрове на живописта - фигуралната композиция, пейзажа и портрета. През 1916 г. по време на Първата световна война е мобилизиран в Пехотната казарма в София и е зачислен в щаба на Въздухоплавателната дружина като военен художник. Работи като учител в село Коручешме, Хасковско (1919-1920). Сътрудничи на в. "Червен смях" (1919-1923) като илюстратор и карикатурист. През 1922 г. рисува кориците на книги, издадени от издателство "Аргус". Новатор и майстор в областта на сценографията. Бил е сценограф в "Театър-Студия" и в Народния театър в София. През 1925 г. за творбата си "Крали Марко" получава Държавна награда за изкуство. На 5 юли 1999 г. Българската народна банка пуска в обращение банкнота с неговия лик с номинална стойност 5 лева (емисия 1999-2020).

Давид Перец, художник живописец (1906-1982).
Работи в областта на портрета, пейзажа, натюрморта. От 1947 г. живее в Париж, Франция. Сред картините му са "Гора от маслинови дървета" (1957), "Земята пред историята" (1963), "Ноктюрно" (1975) и др.

Петко Бочаров, журналист и преводач, външнополитически коментатор (1919-2016).
Един от доайените в Българска телеграфна агенция, където работи като редактор-преводач в редакция "Международна информация" (МИНФ) от 1952 г. до 17 май 1960 г., когато става завеждащ сектор "Америка и ООН" към МИНФ. От 1 октомври 1966 г. е завеждащ отдел в МИНФ. Водил е и телевизионното студиото в БТА "Последни новини, пръв коментар". Участва с новини и коментари в телевизионното предаване "Всяка неделя" (1981-1993). Има редовни рубрики по Българската национална телевизия в програмата "ТВ око", в радио "Свободна Европа",  в "Дойче веле", вестник "Новинар". Известен е с прословутата си фраза "Да, ама не!", която му служи за заглавие, но в обърнат вариант, на книгата, излязла от печат по повод неговата 90-годишнина през 2009 г. - "Петко Бочаров на 90 години: Не, ама да!" Автор на автобиографичните книги "Картини от три Българии" (2010) и "Лица и съдби от три Българии" (2010). Автор е  и на "Петко Бочаров на 90? Не, ама да! Юбилеен сборник коментари 1988-2009" (2009), "Страсти и контрасти в три Българии" (2011), "Нашата Via Dolorosa" (2012), "Петко Бочаров на 95 през три Българии" (2014). Удостоен с наградата "Златен век" - печат на Симеон Велики на Министерство на културата (20 май 2014).

Борис Арабов, актьор (1925-1984).
Говорител в Радио София (1946-1952) и в Радио Москва (1952-1955). Играл е в Пернишкия театър (1956-1958) и от 1959 г. в Народния театър за младежта (дн. Младежки театър "Николай Бинев"). Участвал е във филмите "Първи урок" (1960), "Калоян" (1963), "Ивайло" (1964), "Вула" (1965), "Най-дългата нощ" (1967), "Иконостасът" (1969), "Галилео Галилей" (1969), "Танго" (1969), "Скорпион срещу дъга" (1969), "Откраднатият влак" (1971), "Четиримата от вагона" (1971), "Иван Кондарев" (1974), "Хан Аспарух" (1981), "Вибрации" (1984), "Опасен чар" (1984) и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1969).

Михаил Ангелов, диригент и вокален педагог (1932-2017).
Редовен диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио (1957-1959). Основател на камерния ансамбъл "Софийски солисти" (1961). През периода 1961-1990 г. последователно е диригент, заместник главен диригент, главен диригент на Софийската опера, и неин директор (април 1990-декември 1991). Бил е директор и главен диригент на оперните театри в Русе, Пловдив, Бургас и Благоевград. Главен диригент на Държавен музикален театър "Стефан Македонски" (1 септември 2005-1 септември 2009). Диригент на хоровете "Дунавски звуци", "Кавал" и "Морфова-Прокопова". Осъществил е над 39 оперни и балетни постановки, 17 от които е поставил за първи път на българска сцена. Удостоен със  званието "Заслужил артист" (август 1974). Носител на наградата "Златно перо" на Министерството на културата (15 юни 2012). Носител на "Златен век" - огърлие на Министерството на културата за изключителен принос в развитието на българската култура (19 май 2017).

проф. Милена Моллова, пианистка и педагог (1940).
Член на президиума на Висшата атестационна комисия при Министерски съвет (1997-2003). Член на Съвета за музика при Министерство на културата (1997-2002). Заместник-председател на Дружество "Шопен" в България (1998). Била е преподавател и ръководител на департамент "Музика" в Нов български университет. Била е солист на български и европейски симфонични оркестри. Репертоарът й включва творби от различни стилове и епохи. Изпълнява произведения от класическия репертоар, а също така премиерно е осъществила изпълнения на произведения на редица съвременни композитори от Америка, България и други европейски страни. Лауреат е на много български и международни награди. Удостоена със званието "Почетен професор на Нов български университет" за принос към развитието на пианистичната школа в България (28 май 2008). Носителка на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите и заслуги в областта на културата и изкуството (10 май 2016), на наградата "Златен век" огърлие на Министерството на културата (22 май 2020). Почетен гражданин на София (1 ноември 2021).

Петър Агов, историк  и политик (1943).
Бил е началник-отдел в Дирекция "Културно-историческо наследство" на община Велико Търново. Един от основателите на клуба на Съюза на демократичните сили (СДС) във Велико Търново (1990). Председател на Българската социалдемократическа партия /БСДП/ (22 ноември 1998-24 март 2002). Депутат в 39-то Народно събрание (2001-2005).

Иван Балсамаджиев, актьор и телевизионен водещ (1953-2010).
Играл е в театрите във Видин (1977-1979), в Перник (1979-1985) и в Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1985-1991). Има повече от 80 театрални роли. Участва във филмите "Дишай човече", "Човек в космоса", "Катина", "Лавина" и др. Бил е водещ на редица телевизионни предавания като "Неделен експрес", "Час по всичко", "Вариант-М", "Фолк шанс", "С бъклица и дрян". Автор и водещ на концерти, вариететни програми, карнавали и конкурси. Автор е  на автобиографичната книга "Борбата със злото в мен" (1999).

Владимир Пенев, художник (1956).
Има над 30 самостоятелни изложби в страната и чужбина. Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, както и в частни колекции. Автор е на няколко стенописа. Почетен гражданин на Димитровград (2007).

Теодора Литрова, български политик (1956-2018).
Политическата й биография започва през 1990 г. като член на движение "Екогласност" в Русе. Общински съветник в Русе (1995-1999). Депутат в 39-то Народно събрание (2001-2005).

Георги Аврамчев, предприемач и спортен деец (1959).
От 18 март 2010 г. е президент на Българската федерация по плувни спортове.  Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (20 януари 2020).

Петко Тотев, алпинист (1959). 
Първият българин, който се спуска със ски по северния склон на връх Ленин (7134 м) в Памир. Той покорява връх Еверест (8848 м) в Хималаите на 18 май 2004 г. и така става седмият българин покорил най-високият връх на Света. През 1999 г. основава фирма "ПИК 3000" , която е дистрибутор на специализирана екипировка за лична безопасност и спорт. Заместник-председател на Управителния съвет на Българска федерация по катерене и алпинизъм (2013-2016), от 2016 г. е председател на Управителния съвет на федерацията.

Стоян Сираков, журналист (1964).
Председател на редакционния съвет на в. "Експрес" (2008-2012) (от 18 януари 2010 г. - в. "Засада"). Главен редактор на в. "Новинар" (м.април 2012-м. юли 2015). Работил е в агенция "Монитор". Понастоящем е председател на Управителния съвет на Българската национална група на Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост (AIPPI).

Детелин Далаклиев, боксьор (1983).
Световен шампион през 2009 г. в Милано, Италия. От световни първенства печели и един бронзов медал през 2003 г. в Банкок, Тайланд. От европейски първенства печели два сребърни (2006 г., 2008 г.) и един бронзов медал (2004 г.). Спортист на България за 2009 г. Носител на "Спортен Икар" за постижения през 2009 г. Почетен гражданин на Плевен (1 октомври 2009).

Калоян Махлянов (Котоошу, Наруто), състезател по сумо и треньор (1983).
Състезава се в Япония от януари 2003 г. до март 2014 г. под името Котоошу. Той е 16-ият чужденец и първият българин, който се състезава в най-силната категория в сумото. През 2005 г. Котоошу става първият европеец и едва 5-ия чужденец в историята на професионалното сумо, който достига престижния ранг "озеки". На 24 май 2008 г. печели турнира за Купата на Императора. Така става първият европеец, спечелил най-престижния трофей в древния японски спорт. Почетен гражданин на Лясковец (2006) и Почетен гражданин на Велико Търново (22 март 2007). Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги за развитието на българо-японските отношения (17 юни 2009). След края на спортната си кариера, отваря школа по сумо. Треньорското му име е Наруто.

Георги Миланов, футболист (1992).  
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Литекс" (Ловеч), "ЦСКА Москва" (Русия), "Грасхопър" (Швейцария), "МОЛ Види" (Унгария). За националния отбор по футбол има изиграни 47 мача и отбелязани 2 гола. Футболист на България за 2012 г.

Илия Миланов, български футболист (1992).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Литекс" (Ловеч), "Берое" (Стара Загора), "Нефтохимик" (Бургас), "Черно море" (Варна) и "Ботев" (Враца). За националния отбор по футбол има изиграни 6 мача.

На този ден са родени и:

Николай Коперник, полски астроном (1473-1543).
Създател на хелиоцентричната система, според която Земята и другите планети се въртят около Слънцето (1543). Неговото съчинение "За въртенето на небесните сфери",  публикувано малко преди смъртта му, се счита за началото на съвременната астрономия.

Дейвид Гарик, британски актьор, режисьор и драматург (1717-1779).
Той е един от най-проникновените интерпретатори на английския драматург Уилям Шекспир за своето време, като е изиграл 25 роли от неговите пиеси. С актьорската и режисьорската си дейност той започва историята на новия английски театър. През 1747 г. поема ръководството на театър "Дръри Лейн" и извършва обновителни реформи в театъра - прекратява останалата от времето на класицизма практика зрителите да стоят на сцената, като предимството да седят там имали само аристократите. Това дало повече простор на актьорите и създало по-силно сценично въздействие. През 1765 г. за първи път сцената се осветява от рампа, а не както преди от полилеи, което било истинска революция за сценичното пространство, тъй като не само категорично се отделяла сцената от залата, но много по-добре се виждала мимиката на актьора.

Луиджи Бокерини, италиански виолончелист и композитор (1743-1805).
Допринася за развитието на камерно-инструменталните жанрове и симфонии. Автор е на 20 симфонии, концерти, около 100 струнни квартета, оратории.

Зигмунт Крашински, полски поет и драматург (1812-1859).
Най-популярната му творба е "Небожествената комедия"(1845).

Ели Дюкомен, швейцарски журналист (1833-1906).
Oсновател и първи председател на Международното бюро на мира (1891-1906). Носител на Нобелова награда за мир на 1902 г. за приноса му за мирното сътрудничество между народите, която си поделя с Шарл Албер Гоба, който я получава за приноса му в  организирането на международния арбитраж.

акад. Фьодор Успенски, руски историк византолог и археолог (1845-1928).
Той ръководи археологически и исторически експедиции в Мала Азия, Македония, Сирия, Палестина, както и в България и Сърбия (1908). Той има значителен принос за развитието на българската археология и медиевистика. Заедно с чешкия археолог Карел Шкорпил прави първите разкопки край село Абоба, като потвърждава локализацията на Шкорпил на средновековна Плиска. През 1905 г. провежда разкопки и в Преслав. Изследва Самуиловия надпис от 993 г., надписите и стенописите в редица търновски църкви, Боянската църква, тракийски могили. През 1928 г. е избран за чуждестранен член на Българската академия на науките (БАН).

Сванте Арениус, шведски химик и физик (1859-1927).
Носител на Нобелова награда за химия за 1903 г. като признание за особеното значение за химията на теорията му за електролитната дисоциация.

Ованес Туманян, арменски поет и писател (1869-1923).
Автор е на поемите  "Маро" (1887), "Сако от Лори" (1889), "Ануш" (1890), "Поет и Муза" (1899) "Стон" (1890), "Хилядогласният славей" (незавършена) и др. Създател на литературния кръжок "Вернатун" (1899). Основател на детското списание "Аскер" (1905). Председател на Кавказкия съюз на арменските писатели (1912-1921). Създател на Дома за арменско изкуство в Тифлис (1921).

Константин Бранкузи, френски скулптор от румънски произход (1876-1957).
Представител на абстрактното изкуство - един от създателите на минимализма.

Хосе Еустасио Ривера, колумбийски поет и писател (1889-1928).

Андре Бретон, френски писател (1896-1966).
Eдин от основоположниците на сюрреализма.

Ханс Грундиг, немски художник живописец и график (1901-1958).

Дик Емъри, британски актьор комик, майстор на скеча (1915-1983).

Жак Дере, френски режисьор (1929-2003).
Режисьор е на филмите "Жиголото" (1960), "Басейнът" (1968), "Борсалино" (1969) и др.

Джон Франкенхаймър, американски режисьор (1930-2002).
Основоположник на политическия трилър. Режисьор е на филмите "Кандидатът от Манджурия" (1962), "Гран при" (1966), "Островът на доктор Моро" (1996), "Френска връзка 2" (1975), "Ронин" (1998), "Хазартни игри" (2000) и др.

Сапармурат Ниязов, туркменистански политик (1940-2006).
Президент на Туркменистан (27 октомври 1990-21 декември 2006).

Пим Фортаун, нидерландски социолог, публицист и политик (1948-2002).
Основател на крайнодясната партия Листа Пим Фортаун (15 февруари 2002). Убит на 6 май 2002 г.

Атилио Бетега, италиански автомобилен състезател (рали) (1953-1985).
Загива на 2 май 1985 г. в катастрофа, в която състезателният му автомобил се преобръща и запалва.

Сократес (Сократес Бразилейро Сампайо де Соуза Виейра де Оливейра), бразилски футболист (1954-2011).

принц Андрю, втори син на кралица Елизабет Втора, херцог на Йорк (1960).

Дженифър Даудна, американски биохимик (1964).
Носителка на Нобелова награда за химия за 2020 г. заедно с френския микробиолог, биохимик и генетик Еманюел Шарпантие за разработване на метод за редактиране на генома. Еманюел Шарпантие и Дженифър Даудна откриват генетичната ножица CRISPR/Cas9 (КРИСПР/Кас9), с която изследователите могат да променят ДНК на животни, растения и микроорганизми с висока точност. Тази технология революционизира природните науки, като води до нови ракови терапии и лечение на наследствени болести. КРИСПР/Кас9 може да се използва например за отделяне на вируса ХИВ от заразените Т-лимфоцити, при лечение на диабет и шизофрения.

Енцо Шифо, белгийски футболист и треньор (1966).

Елис Ферейра, южноафрикански тенисист (1970). 
Печели две титли от турнирите на "Големия шлем" - една на двойки и една на смесени двойки.

Джанлука Дзамброта, италиански футболист и треньор (1977).

Кристоф Крамер, немски футболист (1991).

Това е денят на смъртта на:

Шарл Франсоа Добини, френски художник и гравьор (1817-1878).

Мултатули (ист. име Едуард Декер), нидерландски писател (1820-1887).
Автор е на романите "Притчи и параболи", "Макс Хавелар" (1860), на цикъл  "Идеи" в седем тома (1862-1877) и др.

Ернст Мах, австрийски физик и философ (1838-1916).
Един от основателите на емпириокритицизма.

Георг Брандес, датски литературен историк, критик и философ (1842-1927).
Автор на трудовете "Главните течения в европейската литература на XIX век" (1872-1890), "Сьорен Киркегор" (1877), "Бенджамин Дизраели" (1878), "Лудвиг Холберг" (1884) и др.

Георги Данчов (псевд. Зографина), български живописец, революционер и обществен деец (1846-1908).
Един от сподвижниците на Васил Левски. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) взема участие в Българското опълчение. Участва в Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885). На 6 септември 1885 г. е избран за член на Временното правителство. Като заместник-кмет на град Пловдив (1890-1893) участва в организацията на Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892). Деец на Народно-либералната партия (стамболовисти).  Депутат в 4-ото Обикновено народно събрание (1884-1886),  в IV Велико народно събрание (3 май -15 май 1893), в  7-ото Обикновено народно събрание (1893-1894). Създал е над 50 портрета на български революционери и общественици - Васил Левски (1887, 1888, 1897, 1907, 1908), Христо Ботев (1887, 1888, 1896, 1904)., Захари Стоянов (1889, 1904), Стефан Стамболов (1894) и др. Автор е на композициите "Тракийско хоро" (1876),  "Русалки" (1875) и др. Известни са около 200 негови икони в църквите в Казанлък, Карнобат, Чирпан, Стара Загора и др. Автор е и на стенописите в Сопотския манастир "Свети Спас".

Кнут Хамсун, норвежки писател, драматург и поет (1859-1952).
Носител на Нобеловата награда за литература за 1920 г. за романа си "Благодатта на земята" (1917).

Андре Жид (Андре Пол Гийом Жид), френски писател (1869-1951).
Автор е на романите "Безнравственият" (1902), "Подземията на Ватикана" (1914), "Фалшификаторите" (1926) и др. Автор е също на новели, театрални пиеси, разкази, стихове, есета и дневници. Носител на Нобелова награда за литература за 1947 г. за всестранно и артистично значими творби, в които човешките проблеми са представени със смела любов към истината и психологическо проникновение.

Енрике Мартинес, мексикански поет и политик (1871-1952).
Представител на символизма. Автор e на стихосбирките "Прелюдии", "Лирически песни" и др. Министър на Мексико с ранг на посланик в Чили, Аржентина, Испания и Португалия (1920-1931).

Леополдо Лугонес, аржентински поет и критик (1874-1938).
Един от основоположниците на модернизма в Аржентина.

Орасио Кирога, уругвайски писател (1878-1937).
Автор на сборника стихове "Коралови рифове" (1901), сборника разкази "Разкази за любовта, безумието и смъртта" (1917), сборника приказки за деца "Приказки за селвата" (1918), сборника "Анаконда" (1921) и др.

проф. Димитър Баларев, български химик (1885-1964).
Учител в Русенската мъжка гимназия (1910-1920). Ръководител на Катедра по неорганична химия (1930-1958) във Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Създава оригинална теория за дисперсния строеж на твърдото тяло (1927). Автор е на повече от 170 научни труда, по основни въпроси на неорганичната, аналитичната и колоидната химия.

проф. Никола Ганушев (Никола Ганушев Ганев), български художник живописец и педагог (1889-1958).
Военен художник по време на Първата световна война (1914-1918). Учител по рисуване и живопис (1913-1925), преподавател по живопис в Художествената академия в София  (1921-1923; 1932-1949). Изявява се предимно като портретист: "Санда Йовчева" (1921), "Глава на мъж" (1922), "Глава на момиче" (1923), "Портрет на Стефан Цанков" (1923), "Портрет на Александър Стамболийски" (1935), "Портрет на Милена Стамболийска" (1936) и др. Той е един от големите майстори на голото тяло в българската живопис: "Голо женско тяло" (1914), "Момиче пред огледалото" (1930) и др. Рисува някои от изображенията на светци върху фасадата на Духовната академия в София (дн. Богословски факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски").

Цветан Каролев, български оперен певец баритон (1890-1960).
От 1919 г. пее в Българската оперна дружба (дн. Софийска опера и балет). Изнася оперни постановки в театрите във Виена, Австрия (1932,1933), Будапеща, Унгария (1933), Берлин, Германия (1935) и Загреб, Хърватия (1937). Изпълнява над 45 роли. Инспектор в Софийската опера и балет (1938-1953). Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1949). Носител на орден "Червено знаме на труда" (1959).

Йордан Ковачев, български писател, преводач и политик (1895-1966).
Редактира седмичника "Свобода" (1923-1934) и в. "Нов живот" (1935-1949). Сътрудничи в сп. "Възраждане" (1918-1934), в. "Светлоструй", в. "Мисъл и воля", в. "Мисъл", в. "Литературен глас", в. "Кавал", в. "Народно земеделско знаме" и др. Един от основателите на Съюза на българските писатели от провинцията (1934) и негов председател (1934-1944). Депутат във VI Велико народно събрание (1946-1949). Преводач от руски и френски език. Автор на стихове, разкази, пиеси, сред които "Моето утро" (стихове, 1924), "На невидими струни" (стихове, 1926), "Искри" (разкази, 1929), "Изпуснати хора" (драма, 1932) и др.

Андре Курнан, американски физиолог от френски произход (1895-1988).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1956 г. заедно с американския лекар Дикинсън Ричардс и немския лекар Вернер Форсман за откриването на сърдечната катетеризация и проучването на нарушения в кръвообращението.

Генчо Марков, български оперетен актьор и режисьор (1898-1959).
Един от основателите на оперетния Свободен театър (1918), в чийто състав е до 1924 г. Артист в Пътуващия свободен театър (1924-1925), в театър "Одеон" (1935-1940) и в Драматичния театър в Пловдив (1925-1926). Директор-режисьор на Бургаския окръжен театър и на Драматичната трупа (1941-1947). Режисьор на Държавния музикален театър в София (1947-1957). Режисьор на оперетите "Царицата на чардаша" от Имре Калман, "Деляна" от Парашкев Хаджиев и др.

Дън Сяопин, китайски политик (1904-1997).
Член на Централния комитет на Китайската комунистическа партия (26 септември 1956-7 април 1976), член на Постоянния комитет на Политбюро на Централния комитет на Китайската комунистическа партия (7 април 1976-19 февруари 1997). По инициатива на Дън Сяопин на 18 декември 1978 г. на пленум на ЦК на Китайската комунистическа партия се взема стратегическото за Китай решение за промяна на партийната линия към курс на нови икономически промени и отваряне към света.

акад. Марин Големинов, български композитор, музикален педагог и публицист (1908-2000).
Преподавател в Държавната музикална академия (дн. Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров") (1939-1943). и неин ректор (1954-1956). Директор на Софийската опера (1965-1967). Създава струнни квартети, симфонии, инструментални концерти, солови и хорови песни. Автор е на книгите "Към извора на българското звукотворчество" (1937), "Зад кулисите на творческия процес" (1971) и др., на студии, статии, дневници. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959), орден "Георги Димитров" (1968),  на наградата "Готфрид фон Хердер" (1976), на отличието "Кавалер на ордена за изкуство и литература" на Франция (1989) и др. Почетен гражданин на София (1993).

Стенли Крамър, американски сценарист и режисьор (1913-2001).
Продуцент е на филмите "Домът на храбрите" (1949), "Присъда от Нюрнберг" (1960), "Шампион" (1949), "Да наследиш вятъра" (1960), "На брега" (1959), "Познай кой ще дойде за вечеря" (1967). Режисьорският си дебют прави с филма "Не като чужд" (1955). Режисьор е и на филмите "Гордост и страст" (1957 г.), "Дръзките" (1958 г.), "Този луд, луд, луд, луд свят" (1963), "Корабът на глупците" (1965), "Тайните на Санта Витория" (1969), "Благослови животните и децата" (1971), "Оклахома такава, каквато е" (1973).

Ренато Дулбеко, американски вирусолог от италиански произход (1914-2012).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1975 г. заедно с американския вирусолог Хауард Темин и американския молекулярен биолог Дейвид Балтимор за техните открития относно взаимодействието между туморните вируси и генетичния материал на клетката.

Георги Баев (псевд. Джурлата), български художник, живописец и политик (1924-2007).
Рисува предимно морски пейзажи. Автор е на "Рибари" (1956), "Мост" (1962), "Бряг" (1962), "Алея край морето" (1963), "Пристанище Бургас" (1969), "Несебър" (1970), "Порт" (1971), "Тихо море" (1971), "Хоризонти" (1972) и др. Има много самостоятелни изложби в България и чужбина: Бургас, Пловдив, Русе, Габрово, Сливен, Великобритания, СССР, Австрия, Унгария, Кипър, Полша, Румъния, Китай, Индия, Индонезия, Тунис, Афганистан, Мексико, САЩ, Швейцария и др. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Удостоен със званията "Заслужил художник" (август 1974) и "Народен художник" (24 май 1984). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1980), на наградата "Владимир Димитров - Майстора" на Съюза на българските художници (1981), на международната награда "Готфрид фон Хердер" (Хердерова награда) на Виенския университет за особени заслуги в областта на културата и изкуството за 1985 г. (връчена му през м. май 1986). През 2000 г. Американският биографичен институт го обявява за "Мъж на годината" и му присъжда златен "Медал на честта" за индивидуални постижения и особен принос в изкуството. Обявен е за "Мъж на годината" в класацията на Дарик радио (2000). Почетен гражданин на Бургас (24 юли 1998).

Кирил Зарев, български икономист и политик (1926-2000).
Председател на Българска народна банка (4 януари 1969-7 юли 1974). Член (2 април 1976-2 февруари 1990) и секретар на ЦК на БКП (2 март 1982-17 юни 1986). Министър на труда и социалната политика (юли 1974- 15 април 1975), заместник-председател на Министерския съвет (15 април 1975-3 януари 1984; 18 юни 1986-18 август 1987; 17 ноември 1989-3 февруари 1990). Заместник-председател (1964-1969) и председател на Държавния комитет за планиране (15 април 1975- юли 1982). Министър на икономиката и планирането ( 17 ноември 1989-3 февруари 1990). Депутат от  6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990). Удостоен с Димитровска награда (май 1950), носител на орден "Народна република България" първа степен, по случай 50-годишнината (март 1976), на орден "13 века България" (септември 1984). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (март 1986).

Харпър Ли, американска писателка (1926-2016).
За романа "Да убиеш присмехулник" (1960) печели награда "Пулицър" (1961). Романът е филмиран през 1962 г. Едва през 2015 г. е публикувана втората й книга "И страж да бди на пост".

Фриденсрайх Хундертвасер (Фридрих Стовасер), австрийски художник, скулптор и архитект (1928-2000).

Георги Черкелов, български актьор (1930-2012).
Играл е във Врачанския народен театър (1956-1959), в Държавния сатиричен театър (1959-1960), в Народния театър за младежта (1960-1968), в Народния театър "Иван Вазов" (1972-1985; 1989-1991), в Студията за игрални филми (1968-1972, от 1975), в театър "Барбуков"  (1994-1995), в Нов драматичен театър "Сълза и смях (1995-1996). Бил е директор на Плевенския драматичен театър (1985-1990). Има над 100 роли в театъра, и около 70 роли в киното. От телевизионния екран огромна популярност му носи ролята на Богдан Велински в сериала "На всеки километър" (1969-1971). Сред другите му филмовите роли са тези във филмите: "Цар и генерал" (1966), "Мъже в командировка" (1968), "Иван Кондарев" (1974), "Сватбите на Йоан Асен" (1975), "Изгори, за да светиш" (1976), "Топло" (1978), "Черешова градина" (1979), "Хан Аспарух" (1981) , "681 - Величието на хана" (1983), "Константин Философ" (1983), "Под игото" (1990), "Търкалящи се камъни" (1995), "Стъклени топчета" (1999), "Обърната елха" (2006) и др. Удостоен е със званията "Заслужил артист" (м. май 1970), "Народен артист" (м. август 1974). Почетен гражданин на Хасково (8 септември 2003). Носител на орден "Народна република България" първа степен за приноса му в изграждането на българския социалистически театър и във връзка с неговата 50-годишнина  (24 септември 1980), на орден "Стара планина" първа степен за приноса му в българската култура (11 декември 2000). Носител на театралната награда "Аскеер"  на Театъра на Българската армия за цялостно творчество (23 май 2009), и на награда за цялостен принос от Международния филмов фестивал "Любовта е лудост" във Варна (28 август 2009).

Юрий Тюкалов, руски състезател по гребане и треньор (1930-2018).
Двукратен олимпийски шампион през 1952 г. в Хелзинки, Финландия (скиф), и през 1956 г. в Мелбърн, Австралия (двойка скул). На Олимпийските игри през 1960 г. в Рим, Италия, печели сребърен медал (двойка скул). От световни първенства печели един бронзов медал (1962). От европейски първенства печели шест златни медала (1954, 1956, 1957, 1958, 1959, 1961) и един сребърен (1955).

Умберто Еко, италиански  философ и писател (1932-2016).
Автор е на 20 книги, сред които романите "Името на розата" (1980), преведен на 43 езика, "Махалото на Фуко" (1988), "Островът на предишния ден" (1994), "Баудолино" (2000), "Тайнственият пламък на кралица Лоана", изследвания, като "Трактат по обща семиотика" (1975), "Семиотика и философия на езика" (1984), "Интерпретация и свръхинтерпретация" (1992), на редица есета "Как се пише дипломна работа" (1977), "Пет морални есета" (1997) и др.  Редактор и съставител е на научни издания. Удостоен е с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1990).

Карл Лагерфелд, немски моден дизайнер (1933-2019). 
В началото на 50-те години на 20-и в. напуска Германия заедно с майка си и двамата се установяват в Париж, Франция. Започва да се занимава с мода като асистент на дизайнера Пиер Балмен. Работил е за модните къщи "Жан Пату" и "Клое". От 1965 г. е творчески директор на "Фенди". От 1983 г. до смъртта си е художествен директор на френската модна къща "Шанел" и творчески директор на всички колекции - висша мода, прет-а-порте и аксесоари, на модната къща. През 1984 г. основава и модна къща на свое име.

Валерий Кубасов, съветски космонавт (1935-2014).
Участник в първия съвместен полет на американската  и съветската космическа програма "Союз-Аполо" (15-24 юли 1975) с екипаж съветските космонавти Алексей Леонов, Валерий Кубасов и американските астронавти Томас Стафорд, Ванс Бранд и Доналд Слейтън. Носител е на три ордена "Ленин" (1969,1975,1980), Герой на Съветския съюз (1969,1975).

Робърт Ричардсън, американски физик (1937-2013).
Носител на Нобелова награда за физика за 1996 г. заедно с американските физици Дейвид Лий и Дъглас Ошъроф за откритието на свръхфлуидното състояние на хелиевия изотоп Хелий-3.

Наталия Бесмертнова, руска балерина (1941-2008).
Примабалерина на  Болшой театър (1961-1988), народна артистка на СССР (1975). Танцува в балетите на своя съпруг, хореографа Юрий Григорович, създал за нея роли в "Иван Грозни", "Ангара", "Ромео и Жулиета", "Златният век" и др. Сред ролите й са Одета-Одилия в "Лебедово езеро",  Мария в "Бахчисарайски фонтан", Фригия в "Спартак", Ширин в "Легенда за любовта", Раймонда в едноименния балет и др. Носителка на много отличия, сред които е Първа награда на Международния балетен конкурс във Варна, България (1965), наградата "Ана Павлова" на Парижката академия за танци, награда на Ленинския комсомол (1972), Държавната награда на СССР (1977), Ленинска награда (1986).

проф. Илия Добрев (Илия Добрев Колев), български актьор и режисьор (1942-2016).
Играл е в Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна (1967-1969), в театър "Българска армия" (1969-1979), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1967-1993) и отново в театър "Българска армия" (1993-2016). Директор и главен художествен ръководител на Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов" (26 юли 1996-15 август 1997). Бил е преподавател 33 години в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Преподавал е и в  Театрален колеж "Любен Гройс" и Нов български университет. Изиграл е над 130 роли, от които над 40 в киното и телевизията и над 30 в театъра. Режисьор е на над 50 постановки в театри в София и страната. Носител на наградата на Съюза на артистите в България за най-добра мъжка роля за ролята на Кратун в "Напразни усилия на любовта" (1975), на  първа награда за мъжка роля от Прегледа за българска драма и театър за ролята на Тодор в "От земята до небето" (1976),  на наградата на Съюза на артистите в България за най-добра мъжка роля за ролята на проф. Преображенски в "Кучешко сърце" (1988) и др. Почетен гражданин на Димитровград (25 юли 2013).
/АЯ/КГ/МГ/