site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 18 февруари в историята

18 февруари 2024 г., неделя, 7-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Неделя 17 след Петдесетница – на Хананейката. Св. Лъв, папа Римски. Св. Агапит, еп. Синадски.

По света се отбелязва:

Световният ден за защита на китовете. Отбелязва се от 1986 г. през третата неделя на февруари,  с цел да се насочи вниманието на международната общност за ролята на гърбатите китове за поддържане на морските екосистеми, както и за защита на техния вид. Годишнина от влизането  (1986) в сила  на мораториума за улов на китове с търговска цел от сезон 1985/1986 г., приет на 34-ата годишна среща на Международната комисия по китолова (IWC) в  Брайтън, Великобритания (19-24 юли 1982). В Русия денят се отбелязва на 19 февруари.

Националният празник на Гамбия. Ден на независимостта (1965).

На този ден в България:

1907 - В София излиза бр. 1 на в. "Железничарско съзнание" - орган на обединителната железничарска комисия. Излиза до 10 октомври 1913 г. Негов приемник е в. "Железничарска борба".

1909 - 14-ото Обикновено народно събрание приема Закон за народното просвещение. Внесеният от министъра на народното просвещение Никола Мушанов закон е обнародван в "Държавен вестник" бр. 49 от 5 март 1909 г. и остава в сила около 40 години. Законът предвижда тристепенна образователна структура - начално (4 години), прогимназиално (3 години) и гимназиално (5 години) образование. Законът утвърждава централизацията на образованието, но съчетана със самоуправление. Съгласно нормативния акт във всяка община се учредява по избор училищно настоятелство, което се грижи за училищата на съответната община, и има право да назначава и уволнява учители. Изборът на членове на настоятелствата се произвежда съвместно с изборите за общински съветници по реда, предвиден в Избирателния закон за общинските съвети. Училищното настоятелство се грижи за правилното прибиране и разходване на училищните суми; съставя на време училищния бюджет и го представя на общинския съвет; грижи се за образуване на фондове и за увеличаването им. Управлява фондовете и завещанията, както и всички училищни имоти, и се грижи за правилното им експлоатиране; намира средства за поддържане бедните ученици.

1948 - Приет е Закон за изкупуване на едрия земеделски машинен инвентар. До този момент в страната има над 6000 трактори плюс плугове, вършачки и друг прикачен инвентар. Със закона те са изкупени и поставени под разпореждането на Министерството на земеделието и горите, което ги разпределя по райони и ги предоставя срещу заплащане или по сметка на машинно-тракторните станции (МТС), държавните и трудовокооперативни земеделски стопанства. Изплащането на определеното обезщетение на изкупените машини се извършва, като половината от стойността се изплаща в пари веднага, а останалата половина най-късно до края на 1949 година. Всеки, който умишлено отнеме части или повреди машините, подлежащи на изкупуване по този закон, или по какъвто и да е било друг начин попречи на изкупуването, се наказва със строг тъмничен затвор, а машините се конфискуват и предават на най-близката МТС. Съгласно чл. 4 от закона, машините са оценени при крайно неизгодни цени, но дори и определената цена не е изплатена на стопаните. Практически, с този акт е извършена национализация на селскостопанския инвентар и са създадени държавни МТС за обслужване на трудовите кооперативни стопанства, без за това да са отделени достатъчно финансови ресурси за подкрепа на производителите на селскостопанска продукция.

1983 - Край с. Мирково, Софийска област, е открит миннообогатителният комплекс "Елаците" край с. Мирково, Софийско (дн. "Елаците-Мед" АД - миннообогатително предприятие за добив и обогатяване на медни и меднопорфирни златосъдържащи руди). Изграден е на основата на откритото през 1952-1965 г. хидротермално молибденово-медно находище "Елаците" от Панагюрската рудна зона в Етрополския Балкан. Рудата се добива в рудник "Елаците" по открит способ и през тунел с лентов транспортьор стига в обогатителния комплекс край с. Мирково. От откриването на комплекса през 1983 г. предприятието е един от основните доставчици на меден концентрат за Меднообогатителния комбинат в Пирдоп. През 1991 г. миннообогатителният комплекс "Елаците" е преобразуван в държавно акционерно дружество, приватизирано през 1999 г. (79 процента от капитала е закупен от "РМД - Елаците мед"). Експлоатира на концесия находище "Елаците".

1985 - Създаден е резерватът "Соколата" в Малешевската планина със заповед номер 15 от 18 февруари 1985 г. на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет. Разположен е в землището на с. Игралище и по склона на долината на река Лебница. Площта на резервата е 211 ха, а буферната зона обхваща 135,3 ха. "Соколата" е горски резерват, създаден с цел да се запази вековната първична високостеблена гора от благун и характерната за района на Малешевската планина флора и фауна.

1992 - В Париж, Франция, е подписан Договор за разбирателство, приятелство и сътрудничество между България и Франция от президентите на двете страни д-р Желю Желев и Франсоа Митеран. Ратифициран е от 36-ото Народно събрание на 21 януари 1993 г., в сила от 14 октомври 1993 г.

1999 - 38-ото Народно събрание приема Закон за ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и съпътстваща я декларация. Рамковата конвенция за защита на националните малцинства е подписана на 1 февруари 1995 г. в Страсбург, Франция, от 21 страни - членки на Съвета на Европа. Документът е приет на 95-ата сесия на Комитета на министрите  на 10 ноември 1994 г. От страна на България е подписана от президента Петър Стоянов на 9 октомври 1997 г.

2002 - Международната фирма за спортни залагания "Интралот", която е в групата "Интраком", купува 49 процента дялово участие в "Еврофутбол" (България) на стойност 23 млн. лв. (11.75 млн. евро) в брой.

2004 - В София "Майкрософт България" представя българската версия на Microsoft Office 2003. Версията на Office 2003 има четири напълно преведени на български език програми: Word - програма за текстообработка; Еxcel - софтуер за създаване и управление на електронни таблици и анализи на данни; Outlook - електронна поща и календар; PowerPoint - програма за създаване и работа с презентации.

2005 - 39-ото Народно събрание приема  втората поправка в Конституцията на Република България от нейното създаване, свързана с членството в Европейския съюз (ЕС). С поправката се отменя забраната за покупка на земя от чужденци. Предвиден е 7-годишен гратисен период за покупките  на земя от чужденци, които не живеят постоянно в България.

2016 - В България се закрива последната специализирана институция за деца  с увреждания - Дом за деца с умствена изостаналост  "Надежда" в с. Илаков рът, община Елена.  В изпълнение на приетата през 2010 г. национална стратегия "Визия за деинституционализация на децата в Република България" са осъществени конкретни мерки, насочени към закриването на специализираните институции за деца с увреждания и разкриване на нови социални услуги. Закрити са всичките 25 институции от този тип и са разкрити 154 услуги, предназначени за ползване от 2099 деца с умствена изостаналост.

2019 - Служителка на банка в Нова Загора  е арестувана за злоупотреби с парични средства в особено големи размери. Тя е обвинена за това, че през периода 28 ноември 2018 г. - 1 февруари 2019 г. в Нова Загора е изтеглила от банкомати в града 45 200 лв. от дебитните карти на двама клиенти без съгласието на титулярите и за това, че от юни 2016 г. до 5 февруари 2019 г., като длъжностно лице, в условията на продължавано престъпление е присвоила пари, собственост на банката - 400 000 лв.

2021 - Административният съд в Бургас обявява за нищожно разрешението за строеж на курортен комплекс в местността "Алепу". Решението на съда е по протест на Окръжната прокуратура в Бургас. Разрешението за строеж в защитената местност е издадено на 10 септември 2018 г. от главния архитект на Община Созопол. През август 2020 г. е образувано досъдебно производство затова, че през месец м. септември 2018 г. главният архитект на Община Созопол е нарушил служебните си задължения при издаване на разрешителното за строеж, с цел да бъде набавена облага за други лица, като от тези действия могат да настъпят немаловажни вредни последици.

2022 - В Пловдив на официална церемония евродепутатът Илхан Кючюк връчва на  Френската езикова гимназия "Антоан дьо Сент-Екзюпери" в Пловдив наградата "Симон Вей" за мултикултурно образование и толерантност. Наградата е учредена от него и съветника му Валентин Тончев. Френската гимназия е първият носител на наградата.

2023 - В Пловдив е посрещнат първият самолет на турската нискотарифна авиокомпания "Pegasus Airlines" по редовната линия  Истанбул-Пловдив от заместник-министъра на транспорта и съобщенията Николай Найденов. Самолетите на Pegasus Airlines ще кацат на летище "Сабиха Гьокчен" в Турция.

На този ден по света:

1910 - В Кристиания (дн. Осло), Норвегия, е учредена Международната федерация по ски (ФИС) като Международна комисия по ски. Сегашното си име носи от 2 февруари 1924 г. от първите олимпийски зимни игри в Шамони, Франция.

1930 - Американският астроном Клайд Томбо открива планетата Плутон. Той прави откритието, докато работи с фотографски плаки, на които е снимал в периода от 23 до 29 януари 1930 г., в лабораторията на американския астроном Пърсивал Лоуъл в Аризона, САЩ, след повече от почти една година работа. Официално за откриването й е обявено на 13 март 1930 г. в деня на 75-ата годишнина от рождението на Пърсивал Лоуъл, който търси планетата от 1905 г. и не доживява откритието.

1952 - Гърция и Турция са приети за членове на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО).

1960 - Открити са VIII зимни Олимпийски игри в Скуо Велей, САЩ. Игрите завършват на 28 февруари 1960 г. В тях участват 665 атлети (521 мъже и 144 жени) от 30 държави, които се състезават в 8 вида спорт.

1980 - Открито е посолството на Израел в Кайро, Египет. Това е първата дипломатическа мисия на Израел в арабска страна. Израел и Египет установяват дипломатически отношения на 26 януари 1980 г.

1992 - В Пхенян, КНДР, е подписано споразумение между КНДР и Република Корея за примирие, ненападение, обмен и сътрудничество и обща декларация за обявяването на Корейския полуостров за безядрена зона.

2003 - При пожар в метрото в гр. Тегу, Република Корея, който засяга два препълнени влака, загиват 125 души, ранени са 146 души, 305 са в неизвестност. За пожара е заподозрян 56-годишен мъж с психично заболяване.

2005 - Президентът на Хърватия Стипе Месич официално поема втория си петгодишен мандат, след като печели президентските избори на 16 януари 2005 г. Стипе Месич е президент на страната от 7 февруари 2000 г.

2006 - Индия и Пакистан възстановяват жп връзките между западния индийски щат Раджастан и пакистанската провинция Синд, прекъснати през 1965 г.

2007 - На референдум 87,4 на сто от избирателите в Андалусия, област в Южна Испания, одобряват нов статут на разширена автономия на района. Андалусия, който е вторият испански район по население (7 849 000 души към този момент) става вторият, който получава разширена автономия след Каталуния през декември 2006 г. С новия статут областта вече има свой химн, знаме и празник на областта и определя Севиля за столица.

2008 - САЩ признават Косово за независима и суверенна държава.
 
2008 - Скупщината (парламентът) на Сърбия гласува с 225 от присъстващите 234 депутати решението на правителството от 14 февруари за анулиране на едностранно обявената на 17 февруари независимост на Косово.

2008 - Фидел Кастро се оттегля като държавен ръководител на Куба след близо половин век начело на страната. Това съобщава самият той в публикация във вестник "Гранма" от 19 февруари. "Изпълнявах това достойно задължение в продължение на много години. Дойде моментът да бъде избрано ново ръководство", пише кубинският ръководител в отворено писмо, под което стои саморъчният му подпис с дата 18 февруари, 17.30 ч. местно време (22.30 ч. по Гринуич).

2009 - В Египет опозиционният лидер Айман Нур е освободен от затвора по здравословни причини съгласно решение на генералния прокурор на Египет. 44-годишният бивш адвокат е осъден през 2005 г. на пет години затвор по обвинение за фалшифициране на документи, необходими за регистриране на партията му "Ал Гад" ("Утре").

2012 - Референдум в Латвия, на който гласоподавателите трябва да отговорят на въпроса дали руският език да стане втори официален език в страната. Против евентуална поправка в латвийската конституция за изравняване на статута на руския и латвийския език се обявяват 821 722 от участвалите във вота, тоест 74,8 на сто. Със "за" гласуват 273 347 души, което е 24,88 процента. Недействителните бюлетини са под един процент. В допитването са участвали 70,73 на сто от латвийските граждани, тоест 1 092 908 избиратели.

2014 - В Делхи, Индия, долната камара на парламента Лок сабха (Народната камара) приема закон за създаването на нов щат върху територия, която ще бъде отделена от южния щат Андхра Прадеш. Законът за създаване на щата Телангана е приет въпреки протестите на депутатите от Андхра Прадеш.

2015 - Прокопис Павлопулос e избран за президент на Гърция. Встъпва в длъжност на 13 март 2015 г.

2016 - Парламентът на Франция приема закон за "правото на чужденците във Франция", с който се въвежда нов документ за пребиваване, важащ за от две до четири години. Той ще бъде издаван, след като изтече валидността на първия документ за пребиваване, важащ една година. Със закон се създава и карта за престой, наречена "паспорт талант" и предназначена за учени, артисти, инвеститори или дипломирани младежи, наети в предприятие, използващо иновации. Законът предвижда по-бързо експулсиране на лица, чиято молба за убежище е била отхвърлена, като срокът се намалява от 30 на 15 дни. Съгласно закона префект има правото да забрани за срок от три години връщането във Франция на европейски граждани, извършили нарушения на обществения ред или такива, злоупотребили с правото на свободно придвижване.

2017 - В затвор в САЩ на 78-годишна възраст умира египтянинът Омар Абдел Рахман, известен като "Слепият шейх". Той е излежавал доживотна присъда като вдъхновител на бомбения атентат в Световния търговски център в Ню Йорк през 1993 г. През 70-те години на 20 в. слепият радикален мюсюлмански проповедник създава терористичната групировка "Ал Гамаа ал исламия" и е нейн духовен водач. Фракцията прави 12 опита за убийството на бившия президент на Египет  Хосни Мубарак и е извършила редица атентати в Египет, включително убийството на чуждестранни туристи в Луксор през 1997 г. "Слепият шейх" е смятан за вдъхновител на бомбената атака в Световния търговски център на 26 февруари 1993 г., при която са убити шестима и ранени над 1000 души.

2018 - На сайта си Министерството на търговията и инвестициите на Саудитска Арабия съобщава, че саудитките вече имат право да откриват собствени фирми, без да искат съгласието на настойник от мъжки пол. Решението е на правителството, което цели по този начин да стимулира частния сектор.  

2019 - В Молдова започва строителството на трансграничен газопровод към Румъния. Новото разклонение Кишинев-Унген трябва да свърже Кишинев към построения по-рано с подкрепата на Европейския съюз и Румъния газопровод Унген-Яш. Дължината му ще бъде 120 км, а планираният капацитет е 1,5 млрд. куб. метра годишно. Проектът се изпълнява от държавната румънска компания "Трансгаз", а поставянето на тръбите от Кишинев до Унген ще се извърши от румънската компания "Ачи Клуж".

2020 - В Рига, Латвия, съд осъжда на 6 години затвор строителен инженер заради рухване на покрива на супермаркет на 21 ноември 2013 г., когато загиват 54 души. Подсъдимият е признат за виновен в непредумишлено убийство на повече от един човек и неизпълнение на строителните правила. След близо двугодишно разследване, делото продължава близо 4 години и има 198 съдебни заседания. Това е един от най-големите съдебни процеси в Латвия.

2021 - Марсоходът "Пърсивиърънс" на Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА) преминава през атмосферата на планетата Марс и каца на Червената планета в големия кратер Джезеро. Той навлиза в атмосферата на Марс със скорост 19 000 км/ч. Целта на мисията му е да събере и достави на Земята проби, които да дадат отговор на въпроса дали на планетата Марс е съществувал живот. Марсоходът е изстрелян на 30 юли 2020 г. от космодрума в Кейп Канаверал, щата Флорида, САЩ, с ракета носител "Атлас V" и пропътува 472 млн. км до планетата Марс.

2022 - Посланикът на Сърбия в Португалия Оливер Антич умира след падане от скала в крайбрежния град Кашкайш недалеч от Лисабон.

2023
-На територията на Афганистан е регистрирано земетресение с магнитуд 5,5 по скалата на Рихтер. Трусът е отчетен в 13:39 ч. местно време (09:39 ч. българско време). Епицентърът му е бил в Афганистан, на 867 км югозападно от Алмати в Казахстан, огнището - на дълбочина 180 км. Няма данни за пострадали и разрушения.

Родени на този ден българи:

Иван Кюлев, хоров диригент и музикален педагог (1872-1956).
Учител в с. Обидим, Одрин, Цариград и Пазарджик. През 1923 г. основава първата българска гимназия в Неврокоп (дн. Гоце Делчев), където е директор и учител до смъртта си. Ръководи хорове и оркестри. Записва народни песни и мелодии от Неврокопско, Разложко, Светиврачко, Драмско и Серско. Автор на черковна литургия, отпечатана в Москва през 1910 г.

акад. Константин Пашев, лекар офталмолог (1873-1961).
Основоположник на българската офталмологична научна школа. Открива първия на Балканския полуостров Държавен институт за слепи (1905). Един от основателите на Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1917) и негов декан (1923-1924). Завеждащ катедрата по очни болести във факултета (1919-1941). Основател и пръв директор  на Университетската очна клиника в София (1920-1941). Създател на Дружеството на българските слепи (1921). Основател на Българското дружество по офталмология (1927). Основател и ръководител на Института за клинична и обществена медицина и хигиена при Българска академия на науките /БАН/ (1949-1960). Ръководител на Групата по офталмология към Отделението  за медицински науки при БАН (1960-1961). Секретар на Природо-математическия клон на БАН (1942-1943). Дописен член на БАН (1936). Почетен член на Академията за медицински науки в Палермо, Италия (1918), чл. кор. на Баварската академия на науките в Мюнхен, Германия (1938), член-основател на Международната академия за усъвършенстване  на лекари в Будапеща (1938), почетен член на института "Бараке" в Барселона, Испания (1945). Автор е на 457 научни публикации от всички области  на офталмологията. През 1916 г. описва за първи път заболяване, известно в чуждестранната литература като "конюнктивит на Пашов". Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на Международната награда на Лигата за борба с трахомата (1952), на орден "Народна република България" втора степен (ноември 1953), на орден "Народна република България" първа степен (май 1958).

акад. Христо Даскалов, растениевъд и политик (1903-1983).
Директор на Научноизследователския институт "Марица" в Пловдив (1932-1946). Преподавател по зеленчукопроизводство в Агрономическия факултет в Пловдив (1946-1952). Ректор на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (1947). Директор на Института по растениевъдство при Българската академия на науките (БАН) (1952-1961). Секретар на Отделението за селскостопански науки при БАН (1955-1961). Подпредседател на БАН (1959-1961; 1972-1982). Депутат от 1-ото до 4-ото Народно събрание (1949-1966) и в 6-ото и 7-ото Народно събрание (1971-1981). Работи в областта на отдалечената хибридизация, и селекцията на зеленчуковите култури (домати, пипер, патладжан), дините, пъпешите Създава над 30 нови сорта от тези култури. Автор е на повече от 150 научни публикации и на повече от 100 научнопопулярни материала. Лауреат на Димитровска награда (май 1950, 1971-с колектив). Носител на орден "Георги Димитров" (декември 1959, април 1963, 1 март 1973).

акад. Милко Борисов, физик (1921-1998).
Изследва физиката на електронните процеси в диелектрици и полупроводници, акустоелектронните взаимодействия в кристали, израстването и използването им за генериране, усилване и изследване на вълни и трептения. Под негово ръководство е разработена технология за производство на полупроводникови детектори на ядрени лъчения. Бил е преподавател във Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", където  въвежда нови лекционни курсове по физика на твърдото тяло и физически основи на акустоелектрониката и акустооптиката. Декан на Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1961-1962) и на Физическия факултет в университета (1963-1964; 1966-1968). Заместник-ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1964-1966). Член кор. на БАН (1967). Създател на Института по физика на твърдото тяло при Българската академия на науките (1972) и негов първи директор (1973-1991). Автор е на гимназиални и университетски учебници. Носител на почетния медал на БАН "Марин Дринов" по повод 75-ата му годишнина (1996).

Светозар Златаров, писател, преводач и литературовед (1926-1992).
Превежда от английски и италиански език. Автор е на биографични очерци за италиански и други писатели. Участвал е в редакционния екип на библиотека "Галактика" на издателство "Гeорги Бакалов". Бил е главен редактор на сп. "Наука и техника за младежта", където публикува фантастични разкази и провежда конкурси за българска фантастика. Автор е на "Добродетелите на учения" (1972), "Великият Самотлор" (1974), "Случаят Протей" (1975), "Андроника" (1977), на научно-фантастични разкази и др.

Страхил Гичев, юрист и политик (1926-1990).
Работи в областта на изворознанието и хебристиката. От 1961 г. работи в Института по история при Българската академия на науките (БАН), ръководител на секция "Извори за българската история" в института (1973-1987). Работи в Института по балканистика при БАН (1987-1992). Пръв председател на Българския земеделски народен съюз "Врабча 1", възстановен на 10 декември 1989 г. (10 декември 1989-10 октомври 1990).

Йордан Дафов, композитор и диригент (1940).
Бил е диригент на  хор "Маяковски". Диригент на Варненска филхармония и Варненската опера (1966-1977). Артистичен директор и главен диригент на Бургаската филхармония (1977). В началото на 1981 г. е диригент на Софийския филхармоничен оркестър, като едновременно с това е и главен диригент на Камерния оркестър на Толбухин /дн. Добрич/ (1971-1996). Артистичен директор и главен диригент на Варненска филхармония (1997-1999). Директор и диригент на Софийска филхармония (ноември 2000-май 2002). Диригент на Плевенската филхармония (17 септември 2004-15 септември 2008) и неин главен диригент (15 септември 2008-1 ноември 2010). Художествен ръководител е на операта в Бургас. Дирижира както в България, така и във Франция, Италия, Русия, Швейцария, Румъния, Испания, Полша, Унгария. Правил е записи за Българската национална телевизия и Българското национално радио, както и за френското и шведско радио и за испанската телевизия. Композитор е на симфонии, вокална музика за инструментални камерни състави и театрална музика. Носител на наградата "Златен век" огърлие на Министерството на културата (22 май 2020).

Борислав Александров, български футболен съдия (1944-2019).
Професионален футболен съдия (1975-1991) и международен съдия (1983-1991). Бил е председател на Съдийската комисия на Българския футболен съюз (БФС).

проф. Таню Бонев, астроном (1952).
От 1974 г. работи в Национална обсерватория "Рожен", а от 1984 г. - в Института по астрономия на Българската академия на науките (БАН). Директор на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН (2008-2016).

Иван Комитски, историк (1959).
Специалист в областта на защитата на класифицираната информация и архивното дело. Работи в Централния държавен исторически архив при Главно управление на архивите при Министерския съвет (1985-1988) (дн. Държавна агенция "Архиви"), в архива на Министерството на вътрешните работи, където преминава всички йерархични нива от специалист до директор на дирекция "Информация и архив" (1988-2008). Директор на дирекция "Информация и архив" в Държавна агенция "Национална сигурност" (2008-2009). Лектор в Академията на Министерството на вътрешните работи (2003-2007) и в Университета по библиотекознание и информационни технологии (2007-2009). Председател на Държавна агенция "Архиви" (28 август 2013-27 февруари 2015).

Диляна Георгиева, състезателка по художествена гимнастика и треньорка (1965).
На Световното първенство през 1983 г. в Страсбург, Франция, печели три златни медала (многобой, лента, бухалки) и един бронзов (топка). На Световното първенство през 1985 г. във Валядолид, Испания, печели четири златни медала  (бухалки, топка, мъже, многобой) и един бронзов медал (лента). На Европейското първенство през 1984 г. във Виена, Австрия, печели два златни медала (бухалки, лента) и един бронзов медал (многобой). През 1983 г. е победител в анкета "Спортист на Балканите", организирана от Българска телеграфна агенция (БТА). През декември 1985 г. слага край на състезателната си кариера. През 90-те години на 20-и век отива да живее в Нова Зеландия. Там 7 години работи като треньор по художествена гимнастика.

Магърдич Халваджиян, режисьор и продуцент (1967).
Бил е преподавал по режисура в Нов български университет, както и по продуцентство във Факултета по журналистика  и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 2002 г. основава продуцентските къщи "Глобал вижън" и "Глобал филмс", а през 2012 г. основава компания "Оупън фреймс". Председател на Управителния съвет на Асоциацията на телевизионните продуценти (25 март 2009-декември 2012). Продуцент, а на някои и режисьор на предаванията: "Великолепната шесторка", "Пълна лудница", "Господари на ефира", "Море от любов", "Имаш поща", "Стар Академи", "Сладко отмъщение", "Пълна промяна", "Ясновидци", "Страх", "Игра за милиони", "Руска рулетка", "ЗалоАЛОжи", "Фатално привличане, "Точка на пресичане",  "Големите надежди", "X Factor", "Маскираният певец", "Като две капки вода" и др. Режисьор е на филма "Печалбата", режисьор и продуцент на телевизионните сериали "Морска сол" (2004-2005), "Седем часа разлика" (2011-2013), "Полицаите от края на града" (2018), "Пътят на честта" (2019) и др. Има над 600 заснети клипове, реклами и филми. Носител на наградата "Златен век" на Министерството на културата (29 ноември 2016). 

На този ден са родени и:

Мари Шанмеле, френска актриса (1642-1698).

Алесандро Волта, италиански физик (1745-1827).
Основоположник на учението за електричеството. На негово име е наречена единицата за електрическо напрежение - волт.

Алексей Венецианов, руски художник (1780-1847).

Прокоп Хохолоушек, чешки писател (1819-1864).

Мор Йокай, унгарски писател (1825-1904).

Хенрих Бругш, немски египтолог (1827-1894).
Изследвал писмената култура на Древен Египет, един от първите, които започват да дешифрират демотическата писменост, като съставя подробен  йероглифен и демотически речник (1867-1882).

Ернст Мах, австрийски физик и философ (1838-1916).
Един от основателите на емпириокритицизма.

Дереник Демирчян, арменски писател (1877-1956).
Автор е на комедията "Храбрият Назар" (1923), пиесите "Фосфорическо сияние" (1932), "Наполеон Коркотян" (1934), "Капутан" (1938), "Родна страна" (1939), романите "Вардананк" (1943-1946) и др.

Никос Казандзакис, гръцки писател и драматург (1883-1957).
Получил световна известност след филмирането на романа му "Алексис Зорбас" под името "Зорба Гъркът" (1964).

Герхард Маркс, немски скулптор и график (1889-1981).

Филип Хенч, американски лекар (1896-1965).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1950 г. заедно с американския биохимик Едуард Кендъл и  швейцарския химик от полски произход Тадеуш Райхщайн за открития, свързани с хормоните на надбъбречната кора, тяхната структура и биологично действие.

Константин Державин, съветски литературовед и преводач (1903-1956).

Oскар Фелцман, руски композитор (1921-2014).
Автор е на много популярни естрадни песни и на оперети. Творил е в различни музикални жанрове. Пише музиката на песента "Вярвам, приятели" ("Я верю, друзья"), създадена през пролетта на 1961 г., когато в Космоса излита първият космонавт в света Юрий Гагарин (12 април 1961).

Тони Морисън (ист. име Клоуи Антъни Уофорд), американска писателка (1931-2019).
Първият си роман "Най-синьото око" (1970) написва, когато е на 40 години. За близо 6 десетилетия е написала 11 романа, сред които "Песента на Соломон" (1977), "Възлюбена" (1987), "Джаз" (1994), "Рай" (1998), "Любов" (2003), "Сула" и др. Авторка е на есета, книги за деца и  театрални пиеси. Носителка на награда "Пулицър" (1988) за  романа си "Възлюбена", разказващ за избягала робиня, която убива малкото си дете. Носителка на Нобелова награда за литература за 1993 г.  за нейния поетичен език и за  "визионерската й сила". Тя е първата афроамериканка, носителка на Нобелова награда за литература. Носителка на Президентския медал на свободата (2012).

Милош Форман (ист. име Ян Томаш Форман), американски режисьор от чешки произход (1932-2018).
Милош Форман е роден в Часлав, Чехословакия. Емигрира от родината си след Пражката пролет през 1968 г., търсейки творческа свобода в САЩ. През 1975 г. получава американско гражданство. Милош Форман първоначално привлича международно внимание с продукциите си "Черен Петър" (1964), "Любовта на русокосата" (1965) - номиниран за "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм, и комедията "Пожар, момичето ми" (1967), "нажежила" отношенията му с комунистическия режим в Чехословакия. Сред известните му продукции са  "Коса" (1979), "Рагтайм" (1981), "Народът срещу Лари Флинт" (1996), "Човек на Луната" (1999). Той е носител на две награди "Оскар" за филмите си "Полет над кукувиче гнездо" (1975) и "Амадеус" (1984).

Йоко Оно, японска художничка и музикантка, съпруга на Джон Ленън - музикант, основател на групата "Бийтълс" (1933).
Удостоена е с титлите "почетен доктор по право" на университета в Ливърпул (2001) и "почетен доктор по изящни изкуства" от колежа Бард в Ню Йорк, САЩ (2002). Носителка на наградата "Грами" (1982, 2001). Почетен гражданин на Рейкявик, Исландия (2013).

Робърт Робсън (Боби Робсън), английски футболист и треньор (1933-2009).
Като треньор с  "Ипсуич" (Англия) печели Купата на носителите на купи (дн. Лига Европа) (1981).

Пако Рабан (ист. име Франсиско Рабанеда и Куерво)
, испански моден дизайнер (1934-2023).
През 1939 г. семейството му се мести във Франция. Пако Рабан започва кариерата си,  създавайки бижута за "Живанши", "Диор" и "Баленсиага". Отваря собствена модна къща през 1966 г. Известен е с това, че използва в работата си неконвенционални материали като метал, хартия и пластмаса за своите модели.

Джон Хюз, американски режисьор, продуцент и сценарист (1950-2009).
Режисьор е на филмите "Клуб Закуска", "Сам вкъщи", "101 далматинци", "Бетовен" и "Къдравата Сю" и др.

Джон Траволта (Джон Джоузеф Траволта), американски певец и актьор (1954).
Участвал е във филмите "Треска в събота вечер" (1977), "Брилянтин" (1978), "Градски каубой" (1980), "Виж кой говори" (1989), "Криминале" (1994), "Игра на пари" (1995), "Код: Счупена стрела" (1996), "Феномен" (1996), "Тя е толкова прекрасна" (1997), "Лице назаем" (1997), "Луд град" (1997), "Тънка червена линия" (1998), "Гражданско дело" (1998), "Дъщерята на генерала" (1999), "Парола: Риба меч" (2001), "Семеен сблъсък" (2001), "Първично" (2003), "Наказателят" (2004), "Игра по ноти" (2005), "Серийни убийци" (2006), "Лак за коса" (2007), "От Париж с любов" (2010), "Аз съм гняв" (2016) и др. Има издадени шест албума, сред които "Джон Траволта" (1976), коледен албум с певицата и актриса Оливия Нютън-Джон (2012) и др.

Рюдигер Абрамчик, немски футболист и треньор (1956).

Роберто Баджо, италиански футболист (1967).
Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1993 г. Обявен за "Футболист на годината на ФИФА" за 1993 г. Носител на "Златно стъпало" за 2003 г., която се връчва от Монако (първи носител на наградата).

Колин Джаксън, британски състезател по лека атлетика (спринтьор и бягане с препятствия) (1967).
Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1988 г., в Сеул, Република Корея. Световен шампион е три пъти - от Щутгарт, Германия, през 1993 г., от Севиля, Испания, през 1999 г. и  от Маебаши, Япония (на закрито), през 1999 г. От световни първенства печели и пет сребърни и един бронзов медал. От европейски първенства печели седем златни медала. Многократен световен рекордьор.

Клод Макелеле, френски футболист (1973).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия с националния отбор по футбол.

Гари Невил, английски футболист (1975).
Като футболист печели два пъти турнира Шампионска лига с "Манчестър Юнайтед" (Англия) (1999, 2008).

Карлос Камени (Идрис Карлос Камени), камерунски футболист (вратар) (1984).

Алексей Йонов, руски футболист (1989).

Бернабе Бараган, испански футболист (вратар) (1993).

Това е денят на смъртта на:

Кублай хан, петият и последен велик хан на Монголската империя (1215-1294).

Тимур (Тамерлан), тюркско-монголски пълководец (1336-1405).
Създава огромна империя с център Самарканд, която обхваща Маваренахър (област между реките Амурдаря и Сърдаря), Иран, Ирак, Хорезъм, Афганистан, Задкавказието.

Микеланджело Буонароти, италиански скулптор, архитект и поет (1475-1564).

Мартин Лутер, немски свещеник, деец на Реформацията (1483-1546).
Основател на протестантската реформация (лутеранството). Превежда библията на немски език, което има голямо значение за развитието на немския книжовен език (1522-1534).

Чарлз Луис Тифани, американски бижутер (1812-1902).
Основател на бижутерската компания "Тифани" (1837).

Дюла Андраши, унгарски политик (1823-1890).
Участник в Унгарската революция (1848-1849), министър-председател на Унгария (17 февруари 1867-31 октомври 1871), министър на външните работи на Австро-Унгария (14 ноември 1871-8 октомври 1879).

Васил Левски (ист. име Васил Иванов Кунчев), Дякона, Апостола, български революционер, идеолог на българската национална революция, организатор  и ръководител на българското националноосвободително движение (1837-1873). Участник в Първа българска легия (1861-1862), където заради храбростта и ловкостта му е наречен Левски. Учител във Войнягово, Карловско, и в с. Ени кьой, Тулчанско (1864-1867). През 1867 г. се прехвърля в Румъния, за да се включи в подготвяните за преминаване в България въоръжени чети.  Включва се във формирането на Втора българска легия (1867-1868). Осъществява две обиколки в България - първата от 11 декември 1868 г. до 24 февруари 1869 г. и втората - от 1 май до 26 август 1869 г., по време на които изгражда първите революционни комитети в България - в Ловеч, Плевен, Карлово и Сопот. През есента на 1869 г. участва в създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния. На 27 май 1870 г. отново се връща в България и изгражда Вътрешната революционна организация (ВРО) в страната. На Общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април-4 май 1872) е утвърден за "главен апостол на цяла България, Тракия и Македония", след което напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност в българските земи. На 27 декември (ст. ст.) 1872 г. е заловен от турските власти в Къкринското ханче (намиращо се в село Къкрина, Ловешко). От 5 до 10 януари (ст. ст.) 1873 г. е разпитван от Специална следствена комисия, която на 14 януари (ст. ст.) изготвя заключителния протокол, с който предлага  да бъде осъден на смърт. На 22 януари ст. ст. със султанска заповед на Абдул Азис смъртната му присъда е потвърдена. На 6 февруари ст. ст. (18 февруари н. ст.) 1873 г. е обесен в покрайнините на София от турските власти. Годишнината от гибелта му се отбелязва и на 19 февруари.
 
Анастасия Тошева, българска учителка (1837-1919).
През 1857 г. открива начално девическо училище при метоха на църквата "Св. Димитър" в Стара Загора, в което преподава до 1858 г. Учителства в новосъздаденото девическо класно училище в Стара Загора (1863-1866, 1867-1870). През 1865 г. по нейна инициатива към училището е създадено дружеството "Майчина грижа" за подпомагане на бедни ученички. Главна учителка в Габровското девическо училище и управителка на пансиона му (1870-1876). По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) работи като медицинска сестра в Търново. Учителства в Габрово (1879-1881). Директорка на новооткритата девическа гимназия и управителка на пансиона й в Стара Загора (1881-1892). Превежда книги от руски и френски език.

Гюстав Шарпантие, френски композитор (1860-1956).

Джеймс Джон Корбет (име в бокса: Джим Корбет), американски боксьор (1866-1933).
Световен шампион в "тежка" категория от 1892 г. до 1897 г. През 1990 г. е въведен в "Международната зала на боксовата слава" в Ню Йорк, САЩ.

Цоньо Калчев, български детски писател, поет и читалищен деец (1870-1942).
Повече от 30 години е учител  в родното си село Джулюница, област Велико Търново. Постоянен сътрудник на детския периодичен печат. Автор е на стихотворения, разкази, приказки, басни, гатанки и др. Един от първите автори, които утвърждават селския бит в българската поезия за деца. По някои от стихотворенията му са създадени песни  - "Сладкопойна чучулига", "Пей ми славейчо, чудесни" и др. Автор е на книгите за деца "Детски писател" (1898), "Зимни вечери" (1903), "Весело другарче" (1906), "Прозорче към миналото" (1972), "Сърдитко" (1999) и др. Автор е на учебници и учебни помагала.  Почетен гражданин на Лясковец (посмъртно, 2012).

Никола Пушкаров, български учен почвовед (1874-1943).
Учител по естествена история в Пирдоп (1901-1902), Скопие (1902-1903), Видин (1904-1906), с. Мирково, Софийска област (1906-1907) и София (1907-1908). Основател и редактор на сп. "Естествознание" (1909-1912). Служител в Министерството на народното просвещение (1908-1910). Основател и началник на Агрогеологическа секция (1911-1918) към Централната земеделска станция, директор на станцията (1919-1923). Началник на почвения отдел при Централния земеделски изпитателен институт (1926-1935). Занимава се с проучване на почвените типове и торопотребността им, създава първата почвена карта на България в М 1:500 000 (1931). Автор е на повече от 80 научни труда, сред които "Почвеногеологически очерк на Софийското поле" (1913), "Основи за подобрение на почвата (мелиорация)" (1920), "Торопотребността на почвените типове в България" (1931, в съавторство), "Минерални торове и влагата в почвата (вегетационни съдови опити)" (1933, в съавторство) и др. През 1960 г. Почвен институт към Българската академия на науките и Централния земеделски изпитателен институт се обединяват в Институт по почвознание "Никола Пушкаров" в София.

акад. Михаил Арнаудов, български фолклорист, етнограф и литературен историк (1878-1978).
От 1908 г. преподава в Софийския университет "Св. Климент Охридски", декан на Историко-филологическия факултет (1921-1922), ректор на университета (1935-1936). Директор на Народния театър "Иван Вазов" (15 януари 1926-10 декември 1927). Министър на народното просвещение (1 юни-2 септември 1944).  Редактор на сп. "Българска мисъл" (1925-1943). През 1945 г. е осъден от Народния съд на доживотен затвор за участието си в кабинета на Иван Багрянов (1 юни-2 септември 1944). Освободен е от затвора през 1947 г., присъдата му е отменена от Върховния съд през 1996 г. Автор е на  "Български народни празници" (1918), "Крали Марко в народната поезия" (1918), "Студии върху българските обреди и легенди" (1920-1924), "Увод в литературната наука. Задачи. История. Съвременно състояние" (1920), "Психология на литературното творчество" (1931), "Очерки по българския фолклор" (1934), "Творци на Българското възраждане" (1940), "Из живота и поезията на Иван Вазов" (1958); "Яворов. Личност, творчество, съдба" (1961), "Поети и герои на Българското възраждане" (1965), "Веркович и Веда Словена" (1968) и др. Носител на орден "Народна република България"  първа степен (октомври 1968, октомври 1973). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (май 1969). Почетен гражданин на Русе (14 декември 1968).

Георги Райчев, български писател (1882-1947).
Писар в Стара Загора (1906-1907), деловодител в III мъжка гимназия в София (1908-1910) и VI мъжка прогимназия в София (1910-1919). Бил e дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на народното просвещение. Сътрудничил на списанията "Демократически преглед", "Листопад", "Отечество", "Златорог", "Българска мисъл"  и на вестниците "Демократически сговор", "Съвременник" и др. Автор е на романтичната повест "Песен на гората" (1928), драматичната легенда в стихове "Еленово царство" (1929, поставена в Народния театър през 1934 г.), сборника "Златният ключ" (1942), на книги с разкази за деца и юноши и др.

Григорий Орджоникидзе, съветски политик (1886-1937).
Председател на Кавказкото бюро на Централния комитет на Руската комунистическа партия (болшевики) (РКП (б) (1920-1937). Председател на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) (ВКП(б) (1926-1937).

Вадим Лазаркевич, български художник илюстратор от руски произход (1895-1963).
От началото на 1920 г. работи в България. Един от основоположниците на българската школа в детската илюстрация. Илюстрира повече от 200 книги за деца, сред които "Патиланско царство" (1927) на Ран Босилек, "Работна мецана" (1954) на Леда Милева, "Маскираната лисица" (1957) на Светослав Минков, "Гъбарко" (1963) на Батко Златко и др.

Станимир Лилянов (ист. име Стефан  Христов Рашенов), български юрист и писател (1896-1973).
От 1918 г. е член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). През 1915-1918 г. участва в Първата световна война (1914-1918). Работил като юрист в Русе (1920-1925) и след 1925 г. в София. Защитава Гео Милев по делото за поемата "Септември". Участва в Отечествената война като доброволец (1944-1945).  Директор на издателство "Български писател" (1954-1957)  и издателство "Техника" (1958).  Автор е на разкази, повести, очерци. Сред произведенията му са "Ламя" (1925), "Към победа" (1948), "Преходно време" (1954) и др.

Робърт Опенхаймер, американски атомен физик (1904-1967).
Ръководител на американската ядрена програма (проект "Манхатън" /1942-1946/), в рамките на който е създадена първата в историята атомна бомба по време на Втората световна война (1939-1945).

Ростислав Захаров, съветски хореограф и балетен режисьор (1907-1984).
Народен артист на СССР  (1969) и на Казахската ССР (1958).

Балтюс (ист. име Балтазар Клосовски дьо Рола), френски художник от полски произход (1908-2001).
Автор е на картините "Улицата", "Картоиграчи", "Младо момиче с котки", "Пасианс", "Три сестри", "Кралят на котките", "Младо момиче с мандолина", "Тоалетът на Кати", "Японката с червената маса", "Стаята" и др.

акад. Пантелей Зарев (ист. име Пантелей Йорданов Пантев), български литературен критик, историк и теоретик (1911-1997).
Чл.-кор. на Българската академия на науките (БАН) (1951). Член на Президиума на БАН (24 септември 1963-9 март 1968) и първи заместник-председател на БАН (9 март 1968-25 юли 1988). Първият главен редактор на сп. "Литературна мисъл" (от 1957). Преподавател по теория на литературата в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1947-1950), завеждащ катедра по теория на литературата в Историко-филологическия факултет на  университета (1950-1972), ректор на университета  (29 юни 1968-23 юни 1972). Председател на Съюза на българските писатели (8 юни 1972-25 декември 1979). Член на Държавния съвет (19 декември 1979-14 декември 1989). Депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990). Удостоен със званията "Заслужил деятел на културата" (22 май 1963) и "Народен деятел на културата" (1969). Носител на почетния знак на София (декември 1978). Лауреат на Димитровска награда (1959; август 1969). Носител на орден "Георги Димитров" (ноември 1971, 1981), на наградата "Паисий Хилендарски" за 1984 г. за труда му "Българска народопсихология" (май 1984), на орден "13 века България" (8 септември 1984).

сър Уолтър Уинтърботъм, английски футболист и треньор (1913-2002).
Той е първият специалист, който официално е назначен за национален треньор на Англия. Ръководи отбора от 1946 г. до 1962 г. Под негово ръководство Англия се класира на четири поредни световни финали - 1950 г., 1954 г., 1958 г. и 1962 г., което е безпрецедентен случай досега. Носител на Ордена на Британската империя "почетно рицарско звание" (1978).

проф. Живко Ошавков, български философ и социолог (1913-1982).
Поставя основите на съвременната социологическа наука в България. Работил е като учител в Цариброд (дн. Димитровград, Сърбия) и в Разград (1940-1944). Завеждащ секция "Исторически материализъм" в Института по философия при Българската академия на науките /БАН/ (1952-1966). Ръководи групата за социологически изследвания при Президиума на БАН, прераснала в Институт по социология при БАН, на който е основател и пръв директор (1968-1973). Един от основателите и пръв председател на Българската социологическа асоциация (1969-1982). Вицепрезидент на Международната социологическа асоциация (1970-1974). Сред трудовете му са "Историческият материализъм и социологията (1958), "Социологията като наука" (1970) и др. Лауреат на Димитровска награда (1982, посмъртно).

Юсеф ес Себаи, египетски писател, журналист и политик (1917-1978).
Генерален секретар на Съюза на египетските писатели (от 1965), министър на културата на Египет (март 1973-1976), председател на Синдиката на египетските журналисти (1977-18 февруари 1978). Убит от палестински екстремисти на 18 февруари 1978 г. в Никозия, Кипър.

Ален Роб-Грийе, френски писател и режисьор (1922-2008).
Считан за основоположник и теоретик на "новия роман" - литературно течение, което се ражда във Франция през 50-те години на 20 век. Сред най-известните му романи са "Гумите" (1953), "Ревност" (1957), "Джин" (1981).  Член на Френската академия (17 март 2005-18 февруари 2008).

Михаил Карушков, български футболист (вратар) (1940-2015).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Арда" (Кърджали) и "Ботев" (Пловдив). За националния отбор по футбол има изиграни 2 мача.

Кеазим Исинов, български художник (1940-2023).
Работил е като реставратор в Института по паметниците на културата. Освен с живопис, се занимава и с малка пластика, скулптура и миниатюри. Има повече от 30 самостоятелни изложби в България и над 10 по света – в Берлин, Токио, Бурса, Виена, Алжир, Шчечин, Лондон. повече от 10 по света. Обявен за художник на хилядолетието, след като печели конкурса  "Милениум" в Нидерландия (2005). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големи заслуги в областта на културата (23 май 2006), на наградата на Министерство на културата "Златен век" - звезда (21 май 2015).

Георги Минчев, български поп- и рок певец (1943-2001).
Бил е солист на групите "Бъндараците" (1964-1966) и "Щурците" (1967). Работил е с група "Сребърните гривни" (1968-1969), с членовете на която е един от създателите на българския рокендрол през 60-те години на 20 в. Бил е водещ на предаването "Песни на седмицата" по Българското радио (1980-1982), на телевизионния конкурс "1 от 5" (1982-1984). Заедно с Петър Гюзелев създава групата "Стари муцуни" (1991), а заедно с Развигор Попов групата "Полезни изкопаеми" (1998). Автор е на над 300 песни, от които около 220 са по негови текстове, а някои от тях излизат в стихосбирка през 1994 г. Част от песните му са издадени в шест компакт-диска, плочи и много касети. Носител на първа награда от международния фестивал на българската забавна песен "Златният Орфей" за песента "Бяла тишина" в акомпанимент на  "Щурците" (1967). В памет на Георги Минчев от 2001 г. в София ежегодно се провежда Фестивал за рок и блус музика "Цвете за Гошо". 

Петър Жеков, български футболист и треньор (1944-2023).
Започва футболната си кариера в "Химик" (Димитровград) през 1962 г. Играе за "Берое" (Стара Загора) (1963-1968). През 1968 г. преминава да играе в ЦСКА (София). При армейците играе до края на 1974 г., когато прекратява кариерата си. С екипа на ЦСКА Петър Жеков е петкратен шампион на България - през 1969 г., 1971 г., 1972 г., 1973 г. и 1975 г. и четирикратен носител на купата на Съветската армия - 1969 г., 1972 г., 1973 г. и 1974 г. Голмайстор на българското първенството с "Берое" през 1967 г. с 21 гола и през 1968 г. с 31 гола, а с ЦСКА - през 1969 г. с 36 гола, 1970 г. с 31 гола, 1972 г. с 27 гола и 1973 г. с 29 гола. През сезон 1967-1968 става първият футболист, отбелязал повече от 30 гола в "А" група в рамките на една кампания - вкарва 31 попадения. В турнира за КЕШ играе в 14 мача и вкарва 7 гола, за КНК има 5 мача и 2 гола. Според класацията на Международната федерация по футболна история и статистика той е под № 97 в първата стотица на голмайсторите в света. Носител на "Златната обувка" за 1969 г. Петър Жеков е първия българин носител на европейската футболна награда "Златната обувка" с 36 попадения и втория, който получава наградата, след Еузебио през 1968 г. Носител на "Сребърната обувка" през 1970 г. и "Бронзовата обувка" през 1973 г. От 1976 г. е треньор.

Павел Панов, български футболист, треньор и спортен деец (1950-2018).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Септември" (София), "Спартак" (София), "Левски" (София), "Хасково" (Хасково) и "Арис Солун" (Гърция). За националния отбор по футбол има изиграни 44 мача и отбелязани 13 гола. С националния отбор по футбол на България печели златен медал от Европейското първенство за юноши през 1969 г. в Германия. Футболист на България за 1977 г. Треньор е от 1986 г.

Димчо Михалевски, български инженер и политик (1965-2014).
Началник на цех в Домостроителен комбинат - Кърджали (1990-1992). Заместник-директор на "Строителство и строителни услуги" - Кърджали (1992-1994). Изпълнителен директор (1994-1998) на "Ковег" - Кърджали. Управител на "Булгар Продукт" ООД (1998-2000). Заместник-кмет на Кърджали по строителството (2000-2003). Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството (2 септември 2005-5 юли 2009). Депутат в 41-то Народно събрание (2009-2013) и в 42-то Народно събрание (21 май 2013-18 февруари 2014). Почетен гражданин на Златоград (18 май 2009), Почетен гражданин на Кърджали (21 октомври 2014, посмъртно).
/АЯ/КГ/МГ/

/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:06 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация