site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 15 февруари в историята

15 февруари 2024 г., четвъртък, 8-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. ап. Онисим. Преп. Евсевий  Сирийски.

По света се отбелязва:

Международният ден на децата, болни от рак.  Отбелязва се от 2002 г. по инициатива на глобалната мрежа Childhood Cancer International (CCI), обединяваща организации на родители на деца, преживели рак или борещи се с болестта. Целта е да се изрази подкрепа към онкоболните деца и техните семейства, както и да се повиши осведомеността на международната общност за болестта и необходимостта от ранното й диагностициране, както и от равен достъп до медицински грижи и лечение. От 1997 г. символ на подкрепата за децата, болни от рак, и техните семейства е "златната" лента.  По данни на Световната здравна организация всяка година от рак се разболяват близо 400 000 деца и младежи до 19-годишна възраст.

Националният празник на Сърбия. Ден на държавността. Годишнина от началото (15 февруари 1804) на Първото сръбско въстание (15 февруари 1804-7 октомври 1813) начело с Караджордже Петрович, с което започва борбата на сръбския народ за освобождение от османско иго. Годишнина от провъзгласяването (15 февруари 1835) от княз Милош Обренович на първата конституция на страната.

На този ден в България:

1945 -  С Указ 41 на регентите на България се създава "Държавно издателство "Народна просвета" към Министерството на народното просвещение, което има за цел: да издава учебници, учебни помагала, тетрадки и блокове по всички учебни предмети за всички видове и степени училища и за всички образователни институти". През 1948 г. издателството се обособява като самостоятелна институция - Държавно издателство "Народна просвета". С Разпореждане 43 от 18 август 1981 г. на Министерски съвет преминава в системата на творческо-производственото обединение "Българска книга" към Комитета за култура, а от 1 октомври 1982 г. е в състава на държавното творческо-производствено и стопанско сдружение "Българска книга и печат" (с Разпореждане 31 от 13 август 1982 г. на Министерски съвет). През 1990 г. е регистрирано като държавна фирма "Просвета".  От 1 декември 1992 г.  се преобразува в "Просвета" ЕООД, от  7 юли 2003 г. е  "Просвета -София" АД.

1946 - Излиза бр. 1 на в. "Стършел", национален седмичник за хумор и сатира.

1950 - В Ловеч е открито Средно училище за чужди езици (дн. Гимназия с преподаване на чужди езици "Екзарх Йосиф I"). Наследник е на Американския девически колеж, основан на 10 декември 1881 г. и закрит 1948 г. с указ 145 от 2 август 1948 г. на Президиума на VI Великото народно събрание. Средното училище за чужди езици е имало 3 отдела: английски, френски и немски. През 1954 г. английският отдел е преместен в София и поставя началото на Първа гимназия с изучаване на английски език, а през 1958 г. френският отдел е преместен във Варна, като поставя началото на Гимназия с преподаване на френски език. В Ловеч остава немският отдел и поставя основите на Смесена гимназия по немски език, която приема за свой патрон Ернст Телман - деец на немското и международното антифашистко движение. През 1983/1984 г. училището е преименувано в Единно средно политехническо училище "Ернст Телман". През 1984 г. в училището е възстановено изучаването на английски език, а през 1986 г. е възстановен и френският отдел. От 1989 г. до 1997 г. се нарича Езикова гимназия - гр. Ловеч (ЕГ - Ловеч), а от 28 октомври 1997 г.  - Гимназия за чужди езици "Екзарх Йосиф I".

1960 - Самодейният куклен състав към Дома на културата на транспортните работници в Русе е обявен за Държавен куклен театър. Основите на кукленото изкуство в гр. Русе са положени през 1955 г. от самодеен състав начело с художествен ръководител Никола Кръстев. Първата пиеса е поставена на 26 февруари 1956 г. На 15 февруари 1960 г.  съставът получава статут на "Държавен куклен театър". Собствената сцена на русенския куклен театър е открита на 1 юни 1965 г. Театърът е удостоен с орден  "Кирил и Методий" първа степен за цялостна дейност и за високи творчески успехи и по повод неговата 25-годишнина (1985).

1961 - Първо представление на самодейния колектив към Образцовото народно читалище "Напредък 1864" в Търговище. Изиграна е постановката "Вълшебният галош" от Герман Матвеев. Самодейният колектив е създаден през м. януари 1961 г. под ръководството на Вичка Керелезова. От 1 октомври 1975 г. с Разпореждане 49 от 13 февруари 1975 г. на Министерския съвет самодейният колектив се обособява отделно като Държавен куклен театър - Търговище. За пръв директор на театъра е назначен Иво Харизанов.

1989 - В София е открита къща-музей на Димитър Димов. Като научна институция музеят съществува от 1968 г.

1994 - България установява дипломатически отношения с Белиз. В Ню Йорк, САЩ, e подписано съвместно комюнике за установяване на дипломатически отношения между двете страни.

1997 - Коалицията "Съюз на демократичните сили" (СДС) се преструктурира в политическа партия по време на 9-ата Национална конференция на СДС (15-16 февруари 1997), която става и учредителна за единната политическа партия Съюз на демократичните сили. Партиите, членове на коалицията СДС, учредена на 7 декември 1989 г., продължават съществуването си като присъдружни организации. Председателят на коалицията Иван Костов е избран за председател на партията. На учредителната конференция е приет и Уставът на политическата партия. Регистрацията й е обнародвана в "Държавен вестник", бр. 18 от 28 февруари 1997 г.

1999 - Държавната комисия по далекосъобщения издава първия лиценз под N100-00001 на Българска телекомуникационна компания да изгражда, развива, използва и поддържа телефонна, телеграфни и телексни мрежи, националните и регионални радио и телевизионни мрежи, както и всички видове мрежи за пренос на данни, спътникови мрежи и наземни спътникови станции и радиоразпръскването по кабел. Лицензът е одобрен от Министерския съвет на 25 февруари 1999 г.

2000 - В Брюксел, Белгия, са открити преговорите на България за членство в Европейския съюз. На 13 април 2005 г. в Страсбург, Франция, Европейският парламент  одобрява Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС. На 25 април 2005 г. в Люксембург Договорът е подписан, а на 11 май 2005 г. е ратифициран от Народното събрание на България. Влиза в сила на 1 януари 2007 г.  

2007 - Съдиите от 28-те административни съдилища в България полагат клетва и встъпват в длъжност. Административните съдилища започват да функционират на 1 март 2007 г. и са създадени съгласно Административно-процесуалния кодекс, приет от 40-ото Народно събрание на 29 март 2006 г.  Председателите на 28-те съдилища са избрани от ВСС на 20 декември 2006 г., и полагат клетва на 3 януари 2007 г.  На Административните съдилища са подсъдни административните дела, като за някои от тях, определени със закон, са касационна инстанция. Административните съдилища не разглеждат административни дела, които със закон са подсъдни на Върховния административен съд. Административните съдилища са със седалища и съдебни райони, които съвпадат с тези на окръжните съдилища.

2008 - В с. Триград, община Смолян, е открит първият в региона Музей на мечката. Експозицията има предимно информационен характер. Сбирката представя кафявата мечка като защитен вид.

2014 - Във Венеция художникът Вежди Рашидов получава Наградата на критиката на Международната изложба за съвременно изкуство "Call`art". Той е първият български художник, който става носител на една от най-авторитетните награди на този международен форум на изкуството.

2016 - Върховният касационен съд потвърждава осъдителната присъда на Апелативния съд в Бургас и определя окончателното наказание "доживотен затвор" на Мариян Димитров, обвинен в убийство на жителка на Ямбол, извършено в нейния дом на 22 декември 2012 г.

2017 - При верижната катастрофа в Унгария, станала в 7.30 часа на 1 км от граничния пункт Надлак на магистрала М43, е загинала българска гражданка и са пострадали 12 български граждани, които са настанени в местни болници. В катастрофата са участвали два български микробуса.

2018 -  Президентът Румен Радев присъства на редакционния съвет на Българската телеграфна агенция  (БТА) по повод 120-годишнината от създаването на БТА.

2019 - Парламентът приема окончателно промените в Изборния кодекс, съгласно които при отчитането на преференциалния вот на изборите за Европейски парламент преференциите за отделните кандидати ще са валидни, ако кандидатът е получил действителни гласове не по-малко от националната избирателна квота, а при гласуването на местните избори преференциите за отделните кандидати ще са валидни, ако кандидатът е получил действителни гласове не по-малко от общинската избирателна квота.

2020 - Около 10:30 ч. при извършване на строителни дейности на изграждащия се виадукт на новостроящ се участък от автомагистрала "Хемус" край търговищкото село Буховци на място загиват двама работници след срутване на кофража по време на изливане на бетон. 

2022 – В Президентството е проведено заседание на Консултативния съвет за национална сигурност на тема: "Рискове и заплахи за националната сигурност на България. Състояние на Въоръжените сили. Необходими мерки", свикано от президента Румен Радев заради конфликта между Украйна и Русия.

2023 - На тържествена церемония в Гербовата зала президентът Румен Радев удостоява с орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен изтъкнати дейци в областта на културата, науката, образованието и медицината. Отличени са Петър Горанов, отец Александър Чъкърък, проф. Диана Петкова, проф. д-р Димитър Димитраков, инж. Тодор Тошев, Иво Папазов – Ибряма.

На този ден по света:

1835 - Княз Милош Обренович провъзгласява в Скупщината в Крагуевац първата конституция на страната. 

1898 - Взрив на американския крайцер "Мейн" в пристанището на Хавана, Куба, при който загиват всичките 260 души на борда. Трагичният инцидент става повод за началото на Испанско-американската война (21 април-10 декември 1898), завършила с победата на САЩ. По силата на Парижкия мирен договор, подписан на 10 декември 1898 г., Пуерто Рико, Филипините и остров Гуам преминават във владение на САЩ. Куба, която е испанска колония от 1511 г., получава независимост.

1891 - Основан е "АИК" - Стокхолм, шведски футболен клуб.

1902 - В Германия е открита първата линия на метрото в Берлин, която е с дължина от 6 км. Строителството започва през 1896 г. от компанията "Сименс и Халске" и се финансира от "Дойче Банк".

1919 - В Русия Съветът на народните комисари - първото работническо-селско правителство в Русия след Октомврийската революция (7 ноември 1917), издава декрет за организиране на совхозите в страната въз основа на идеите на неговия председател Владимир Илич Ленин за създаване на големи социалистически стопанства в селата.

1922 - В Хага, Нидерландия, е проведено първото заседание на Постоянния съд за международно правосъдие. Постоянният съд за международно правосъдие е създаден в съответствие с ал. 14 от Устава на Обществото на народите, в който е предвидено съд да разглежда всички спорове от международен характер, както и да дава съвещателни мнения по спорове и въпроси, отнесени до него от Съвета или Събранието на Обществото на народите. През 1940 г. е преместен в Женева, Швейцария. Официално съдът е разпуснат на 18 април 1946 г.  с резолюция  на Обществото на народите. По време на своето съществуване Постоянният съд за международно правосъдие е постановил 29 решения и е дал 27 съвещателни мнения.

1942 - Сингапур е окупиран от Япония по време на Тихоокеанската война (1941-1945), част от Втората световна война в Тихия океан (1939-1945). Окупацията завършва на 5 септември 1945 г., когато Сингапур преминава отново под управлението на Великобритания.

1946 - В Университета в Пенсилвания, САЩ, е представена първата цифрова електронноизчислителна машина (компютър), която може да се препрограмира и да решава голям брой изчислителни задачи. Изобретението, наречено ENIAC и с тегло 30 тона, е разработено по време на Втората световна война (1939-1945) от американските инженери Джон Преспър Екърт и Джон Мокли с първоначална цел да изчислява балистични таблици за нуждите на американската армия.

1971 - Във Великобритания е въведена десетичната парична система, съгласно която 1 британска лира се равнява на 100 пенса. До този момент системата в страната се е състояла от лири, шилинги и пенсове, като шилингът се е равнявал на 12 пенса, а лирата - на 20 шилинга и на 240 пенса.

1989 - В Страсбург, Франция, е връчена първата Награда за свобода на мисълта "Сахаров". Носители на наградата са южноафриканският политик и борещ срещу апартейда Нелсън Мандела и Анатолий Марченко от Украйна, СССР (посмъртно), който е един от основателите на Московската хелзинкска група. Наградата е създадена през 1985 г. от Европейския парламент по предложение на Жан-Франсоа Доньо (Франция) и се присъжда всяка година на личности и организации с принос в защитата на човешките права и основните свободи.

1990 - Аржентина и Великобритания възстановяват дипломатическите си отношения, прекъснати на 2 април 1982 г. по повод кризата с Фолклендските острови (2 април-15 юни 1982).

1991 - Във Вишеград, Унгария, е създадена организацията Вишеградска тройка от Полша, Унгария и Чехословакия. Организацията е създадена с Обща декларация за основните принципи на развитие в политическото, икономическото и културното сътрудничество между Полша, Унгария и Чехословакия, подписана от президента на Чехословакия Вацлав Хавел, президента на Полша Лех Валенса и министър-председателя на Унгария Йожеф Антал. След разделянето на Чехословакия на 1 януари 1993 г. организацията се преименува на Вишеградска четворка.

1993 - Милан Ковач е избран от парламента за първи президент на Словакия.

1994 - Гърция въвежда икономическо ембарго срещу Македония. Отменено е на 14 октомври 1995 г.

1999 - В Найроби, Кения, е арестуван лидерът на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдуллах Йоджалан и прехвърлен в Турция. Арестът е извършен от турските спецслужби. На 28 април 1999 г. започва съдебен процес срещу него по обвинение в държавна измяна. На 29 юни 1999 г. е осъден на смърт. На 3 октомври 2002 г., след приетите промени в законодателството на Турция за синхронизиране с европейското  законодателството, с които се премахва смъртното наказание,  съдът за държавна сигурност заменя присъдата на Абдуллах Йоджалан с доживотен затвор без право на обжалване, която той излежава в затвор на о. Имралъ, Турция.

2000 - В Брюксел, Белгия, започват официалните преговори за членство с шестте нови кандидатки - България, Литва, Латвия, Малта, Румъния и Словакия.

2001 - Съд във Франкфурт на Майн осъжда на 9 години затвор Ханс-Йоахим Клайн, участвал в атентата срещу Конференцията на министрите на петрола от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) през 1975 г. във Виена, Австрия.

2003 -  Върховният съд на Иран отменя смъртната присъда на проф. Хашем Агаджари от Техеранския университет, наложена му от съда в град Хамадан за богохулство.

2007 - В САЩ в официално влиза в обращение монета от 1 долар. На нейния гръб е ликът на първия американски президент Джордж Вашингтон, а на лицевата й страна - Статуята на Свободата.

2009 - Във Венецуела на референдум са одобрени промени в конституцията, които ще позволят на президента Уго Чавес да остане на поста неограничен брой мандати.  

2010 - Папа Бенедикт Шестнайсети свиква на среща във Ватикана всички 24-има епископи на Ирландия, възмутен от деянията на свещениците от района на Дъблин, които под прикритие на йерархията си в продължение на десетилетия са извършвали актове на педофилия над стотици деца. Това свикване на цялото епископско ръководство на една държава е изключително рядко събитие. Според публикуван в края на ноември 2009 г. доклад ръководството на Дъблинската архиепископия, която е най-голямата в страната са прикривали случаи на сексуален тормоз, извършвани от местни свещеници над стотици деца в продължение на десетилетия.  

2012 - Най-малко 272 души загиват при пожар в затвор в гр. Комаягуа, северно от столицата Тегусигалпа в Хондурас. Загиват най-малко 200 души и десетки са ранени. По-голямата част от жертвите са починали от задушаване.

2013 - Президентът на Чехия Вацлав Клаус подписва закон, легализиращ използването на марихуана за медицинско лечение. Използването на марихуаната за медицински цели е законно в редица европейски страни и в някои части на САЩ. Наркотикът обикновено се използва за облекчаване на състояния като хронични болки и рак.

2015 - В Загреб, Хърватия, на тържествена церемония на площад "Свети Марко" в присъствието на редица високопоставени чуждестранни гости полага клетва първата жена - президент на Хърватия - Колинда Грабар Китарович.

2016 - В Техеран, Иран, пристига първият товарен влак от Китай пътуващ по новия Път на коприната. Влакът превозва 32 контейнера със стоки. Той потегля на 29 януари 2016 г. от китайския търговски център в Синцзян-Уйгурския автономен район, преминава през Казахстан и Туркменистан, изминавайки 10 400 километра за 14 дни. Този маршрут позволява времето за пътуване да се намали с 30 дни спрямо морския маршрут между пристанищата в Шанхай, Китай и южното пристанище Бандар Абас, Иран.

2017 - В Страсбург, Франция, Европейският парламент одобрява всеобхватното търговско и икономическо споразумение между ЕС и Канада (СЕТА). То има за цел да насърчи търговията със стоки и услуги, както и търговските и инвестиционните потоци. Разпоредбите на СЕТА ще се прилагат предварително от април 2017 г.  Споразумението е одобрено с 408 гласа "за", 254 "против" и 33 "въздържали се".

2018 - Председателят на управляващата в Република Южна Африка (РЮА) партия Африкански национален конгрес (АНК) Сирил Рамапоса е избран от парламента за президент на страната.

2019 - В Сърбия официално започва изграждането на Моравския коридор. Строителните дейности на първата 5G магистрала в Сърбия се извършват от американската компания "Бехтел Енка". Предвидено е магистралата да бъде дълга 112 км и да се състои от три отсечки - Пояте-Крушевац  с дължина 27,83 км, Крушевац-Адрани с дължина 53,88 км и Адрани-Мърчаевци-Прелина с дължина 30,66 км. Изграждането на телекомуникационен коридор по магистралата включва най-съвременни оптични и дигитални кабели, спирки за безплатен уай-фай интернет, най-модерно управление на движението по магистралата.

2020 - В Париж, Франция, министърката на солидарността и здравеопазването Анес Бюзен съобщава за първи смъртен случай в Европа на пациент, заразен с новия коронавирус "Ковид-19". Това е китайски турист на 80 години, хоспитализиран в Париж в края на  януари 2020 г. и починал на 14 февруари 2020 г. Към 15 февруари 2020 г. има регистрирани само три смъртни случая извън континентален Китай, предизвикани от новия коронавирус - във Филипините, в Хонконг и в Япония.

2021 - Икономистката от Нигерия Нгози Оконджо-Ивеала е избрана за генерален директор на Световната търговска организация (СТО). Тя е първата жена и първата африканка, която поема ръководството на организацията.

2022 - В Бразилия в резултат на проливни дъждове, предизвикали свлачища и наводнения в туристическия град Петрополис загиват най-малко 130 души, изчезналите са 218 души. Разрушени са десетки жилищни сгради. Петрополис се намира на 68 км северно от Рио де Жанейро.

2023 - Екип от репортери на Ройтерс - Пол Карстен, Дейвид Люис, Рийд Левинсън и Либи Джордж, печели наградата "Селдън Ринг" за поредица от репортажи, публикувани през декември 2022 г. в поредицата „Кошмарът в Нигерия“, в които разкриват нарушения на човешките права срещу жени и деца, извършени от нигерийските военни по време на 14-годишната война с ислямистките бунтовници в североизточната част на страната.

Родени на този ден българи:

Райко Жинзифов, пfоет, публицист и общественик (1839-1877).
През 1856 г. работи като учител в Прилеп,  където заедно с Димитър Миладинов водят борба против фанариотите, преустройват училищната програма и въвеждат българския език в училището и в църквата. През 1957 г. е учител в Кукуш. От 1858 г . до края на живота си живее в Москва, Русия, където се занимава с преподавателска дейност,  развива публицистична, литературна, научна и преводаческа дейност. Статиите му в руския печат играят съществена роля за изграждането на обществено мнение в Русия за тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници: "Дунавска зора", "Македония", "Свобода", "Българска пчела", "Век", "Време", на списанията "Читалище", "Периодическо списание", "Български книжици" и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Автор е на стихотворенията и поемите "Гусляр в собор", "Гулаб", "Великден", "Сон", "Вдовица", "Кървава кошуля", "Алегория", "Здравица" и др. Пръв превежда от староруски на български език "Слово о полку Игореве", произведения на Тарас Шевченко, Николай Некрасов и др. Значителна част от тези преводи са събрани в книгата "Новобългарска сбирка", издадена в Москва през 1863 г.

акад. Антон Попстоилов (Антон Попстоилов Ников), историк, фолклорист и етнограф (1869-1928).
Учител в Прилеп (1890-1893). Учител и директор на Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" (1897-1898, 1899-1903, 1907-1909). Директор на класическата гимназия в Битоля (1898-1999), на една от българските мъжка гимназия в Одрин (1903-1904, 1909-1910). Директор на педагогическото училище в Сяр (1904-1907). Главен екзархийски училищен инспектор в Цариград (1910-1913). Уредник в Народния етнографски музей в София (1913-1918; 1921-1928) и негов директор (1918-1921). Автор е на над 250 произведения, от които няколко монографии и много статии и студии, издава първата библиография в българската фолклористика - "Показалец на печатаните през ХIХ век български народни песни" (2 части, 1916-1918).

Петър Бояджиев, композитор и музикален педагог (1883-1961).
Бил е учител по музика в Силистра, основава и ръководи музикалното дружество "Седянка" (1907). Организира Първия български събор на дунавските хорове (1910). Учител по пеене в София (1927-1937). Главен инспектор по музика в Министерството на просветата (1937-1940). Издава "Малка музикална библиотека" с песни от български и чужди автори (1931-1948). Редактира много песенни сборници, съставя учебници по музика. Автор е на около 100 хорови и много детски едногласни и двугласни песни, 2 детски оперети и др.

Дико Илиев (Дико Илиев Диков), композитор, музикант и диригент (1898-1984).
Преминал обучение в школата към Военния духов оркестър в Орхание (Ботевград), едва 14-годишен участва в Балканската война (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918). Като редовен член на духовия оркестър на 16-и Ловчански полк от състава на Първа българска армия Дико Илиев участва в сраженията на Сереския фронт. Там през 1917 г. пише "Искърско хоро" - първия си авторски опус. По-късно работи в оркестъра на Военното училище в София, свири в оркестъра на Софийската опера, където е първи тромбонист. По време на Втората световна война свири в оркестъра на 36-и пехотен Козлодуйски полк, на който по-късно е диригент. Организира 19 професионални музикантски групи. От 1948 г. е диригент на полковия оркестър. След разформироване на полка е диригент на основаният през 1957 г. Оряховски духов оркестър към читалището до пенсионирането си през 1958 г. Създава редица духовни оркестри в тогавашните Врачански и Михайловградски окръг. Автор е на 56 народни хора, 16 марша, 7 китки, 1 рапсодия, редица градски шлагери. Всички те се изпълняват от духови оркестри. Сред хората му са: "Дунавско хоро", "Добруджанско хоро", "Александрийка", "Букьовско хоро", "Ганкино хоро", "Вилка" и др. С "Дунавско хоро", създадено на 18 април 1937 г., българите посрещат новата година. От 1988 г. в Монтана се организират Празници на духовите оркестри "Дико Илиев". Почетен гражданин на Монтана (26 май 2011, посмъртно). Почетен гражданин на Луковит (19 септември 2014, посмъртно). С указ на президента от 15 май 2016 г. ледник на остров Александър в Антарктида носи неговото име.

Мара Йосифова (Мария Йосифова), художник приложник (1905-1996).
Член на "Дружеството на новите художници" (1937). Преподавател по "Художествен текстил" във факултета за приложни изкуства на Националната художествена академия в София (1975-1980). Носител на златен медал от Юбилейната изложба в София (1964), на Първа награда от Съюза на българските художници за цялостно представяне (1968), на наградата на Ямбол за приложни изкуства (1979) и др. Удостоена е със званието "Народен художник" (1975). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1975).

Илия Кюльовски, журналист (1912-2002).
Директор и заместник-директор на Българската телеграфна агенция (1 август 1951-9 април 1955). Заместник-главен редактор на в. "Работническо дело" (1956-1957), главен редактор на в. "Отечествен фронт" (16 декември 1957-май 1969). Секретар по печата при Министерски съвет (май 1969-юли 1971). Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (1967). Носител на орден "Народна република България" втора степен  (1962), на орден "Народна република България" първа степен (1972), на орден "Георги Димитров" (1982,1987).

Христо Стефанов (Христо Стефанов Христов), художник живописец монументалист и сценограф (1931-2013).
Сценограф на театрални и оперни спектакли, художник-постановчик на български и чуждестранни филми. Негови творби има в Националната художествена галерия, в Софийската градска художествена галерия и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1973). Удостоен със званието "Заслужил художник" (май 1976). Носител на голямата награда на Съюза на българските художници за декоративно-монументални изкуства "Илия Петров" за стенописа "Огънят" в НДК (1981). Удостоен със званието "Народен художник" (1985). Носител на орден "Стара планина" първа степен (15 януари 2002).

проф. Христина Вучева, финансист (1937-2020).
От 1967 г. работи в Научния институт към Министерство на финансите като научен сътрудник, старши научен сътрудник и доктор по икономика. Дългогодишен изследовател и автор в сферата на финансите, публичните разходи и данъците. Участвала е в изготвянето на проектите на основните икономически закони в периода 1991-1996 г. Началник отдел "Икономическа политика" към Министерския съвет (1992-1994). Заместник министър-председател и министър на финансите в (17 октомври 1994-26 януари 1995). Председател на  Държавна комисия по хазарта (17 октомври 1994-26 януари 1995).  Била е преподавател по финанси в Университета за национално и световно стопанство.

акад. Ангел Гълъбов, лекар вирусолог и учен (1939).   
От 1967 г. до 1988 г. е преподавател и ръководител на лаборатория в катедрата по вирусология на Института за специализация и усъвършенстване на лекари и Института по заразни и паразитни болести. От 1983 г. е експерт по вирусни инфекции към Световната здравна организация. От 1988 г. е завеждащ секция по вирусология в Института по микробиология "Стефан Ангелов" при Българската академия на науките (БАН) и директор на института (1996-2011). Основател (1999) на Балканско микробиологично дружество и е негов пръв председател. През 2003 г. е вписан в Златната книга на изобретателите в България за 39 изобретения в областта на антивирусните средства и модификатори на биологичния отговор. Член-кор. на БАН (2004). Член е на Международната организация за изследване на клетката, Международната организация за антивирусни изследвания, Американската асоциация по микробиология, Румънската академия на медицинските науки, Изпълнителното бюро на институтите "Пастьор". Автор е на над 300 научни статии в България и чужбина. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за принос в сферата на образованието и науката (26 юни 2019).

проф. Гарабед Минасян, финансист (1944).         
От 1967 г. работи в Икономическия институт на Българската академия на науките, негов директор  (1992-1995). Член на Управителния съвет на Българската народна банка (13 юни 1997-2000; 13 юни 2000-юни 2006). Бил е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в Стопанската академия "Димитър Ценов" в Свищов, в Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и в Тракийския университет в Стара Загора. Автор на над 150 студии и статии в България и чужбина, на 24 монографии и учебници. Носител на златен медал от Българската народна банка (2006), на орден "Стара планина" втора степен (14 април 2006). Първи носител на академичната награда "Проф. Станчо Чолаков", присъдена от Икономическия университет във Варна, за високи постижения в областта на финансовата наука и местното самоуправление (2017).

Цветан Йончев, футболист и треньор (1956).
През футболната си кариера е играл в "Ботев" (Враца), ЦСКА (София), "Славия" (София), "Лудогорец" (Разград). За националния отбор по футбол има изиграни 23 мача и отбелязани 5 гола.

проф. Божидар Бояджиев, художник авангардист (1956).
От 1999 г. е преподавател в Националната художествена академия, бил е и ръководител на катедра "Живопис" в академията. Член на Управителния съвет на Съюза на българските художници (2002-2008). Има над 20 самостоятелни изложби в България и чужбина. Носител на награда на Министерството на културата (1998), на първа награда от международния фестивал по живопис в Кан сюр Мер, Франция (1989), на първа награда от пленера по живопис в Хайдубьосьормени, Унгария (1985) и др.

Ива Пранджева, състезателка по лека атлетика (скок дължина и троен скок)(1972).
Европейска шампионка на троен скок в зала през 1996 г. в Стокхолм, Швеция. В тройния скок печели сребърен медал на Световното първенство (на закрито) в Маебаши, Япония, през 1999 г., сребърен медал на Световното първенство през 1995 г. в Гьотеборг, Швеция, сребърен медал на Световното първенство (на закрито) в Барселона, Испания, през 1995 г., бронзов медал на Световното първенство в Щутгарт, Германия, през 1993 г. и  бронзов медал на Европейското първенство (на закрито) в Гент, Белгия, през 2000 г. В скока на дължина печели бронзов медал на Световното първенство (на закрито) в Маебаши, Япония, през 1999 г. и бронзов медал на Европейското първенство (на закрито) в Гент, Белгия, през 2000 г.

Емил Гъргоров, футболист (1981).  
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Локомотив" (София), ЦСКА (София),  "Страсбург" (Франция), "Университатя" (Румъния), "Лудогорец" (Разград), "Шъдзяджуан Йончен" (Китай), "Локомотив" (Пловдив) и "Берое" (Стара Загора). За националния отбор по футбол има изиграни 22 мача и отбелязване 3 гола.

Валери Божинов, футболист (1986).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Лече" (Италия), "Фиорентина" (Италия), "Ювентус" (Италия), "Манчестър Сити" (Англия), "Парма" (Италия), "Спортинг Лисабон" (Португалия), "Верона" (Италия), " Виченца" (Италия), "Левски" (София), "Тернана" (Италия), "Партизан Белград" (Сърбия). За националния отбор по футбол има изиграни 43 мача и отбелязва 6 гола.

На този ден са родени и:

Галилеo Галилей, италиански физик и астроном (1564-1642).
Един от основателите на точното естествознание и родоначалник на хелиоцентричните идеи, т.е. че Земята и другите планети се въртят около Слънцето.

Джереми Бентам, британски юрист и философ (1748-1832).
Родоначалник на утилитаризма.
 
Йохан Тишбайн, немски художник портретист (1751-1829).

Чарлз Луис Тифани, американски бижутер (1812-1902).
Основател на бижутерската компания "Tифани" (1837).

Шарл Франсоа Добини, френски художник и гравьор (1817-1878).

Сюзън Антъни, американска защитничка на правата на жените (1820-1906).
Съоснователка заедно с американската активистка Елизабет Стантън на Националната асоциация за избирателните права на жените в САЩ (1869). Президент на Националната асоциация за избирателните права на жените (1892-1900). Сюзан  Браунел Антъни е първата жена в историята на САЩ, изобразена върху монета (1979).

Николас Руис Еспадеро, кубински пианист и композитор (1832-1890).

Деметриус Викелас, гръцки спортен деятел (1835-1908).
Първи президент на Международния олимпийски комитет (МОК) (1894-1896).

Елиу Рут, американски юрист и политик (1845-1937).
Държавен секретар на САЩ (1905-1909). Носител на Нобеловата награда за мир за 1912 г.

Шарл Гийом, швейцарски физик и метролог (1861-1938).
През 1889 г. публикува монография върху термометрията. Определя обема на 1 кг вода при 4 градуса по Целзий (1,000 028 куб. дм), който през 1901 г. е приет за определение на единица мярка за обем - литър. Открива желязно-никелова сплав с много малък коефициент на еластичност, която нарича елинвар. Тя се използва за часовникови пружини, резонатори за електромеханични филтри, мембрани и др. Носител на Нобелова награда за физика за 1920 г. за приноса му към прецизните измервания във физиката с откриването на аномалии в желязно-никелови сплави.

Мартин Кнутсен, датски физик и океанолог (1871-1949).
Автор е на "Кинетичната теория на газовете" (1934), в която описва резултатите от изследванията си в областта на молекулно-кинетичната теория на газовете. През 1935 г. получава медал от Американската академия на науките за неговия принос в областта на океанографията.

Ханс фон Ойлер-Келпин, шведски биохимик от немски произход (1873-1964).
Носител на Нобелова награда за химия за 1929 г. заедно с шведския биохимик от немски произход Ханс фон Ойлер-Келпин за техните изследвания върху алкохолната ферментация и ферментационните ензими.

Ърнест Хенри Шакълтън, британски полярен изследовател (1874-1922).
Водената от него експедиция достига за първи път Южния магнитен полюс на 16 януари 1909 г.

Джон Баримор, американски актьор (1882-1942).
Участвал е във филмите "Шерлок Холмс" (1922), "Моби Дик" (1930), "Гранд хотел" (1932) и др.

Муса Джалил, татарски поет (1906-1944).
Първи ръководител на литературния отдел на оперния театър на Татарстан. Председател на управлението на Съюза на писателите на Татарстан (1939-1941). Герой на СССР (посмъртно, 1956).

Херман Кан, американски икономист и футуролог (1922-1983).

Елена Бoнер, руска правозащитничка и публицистка, дисидентка (1923-2011).
Съпруга е на акад. Андрей Сахаров, руски физик и общественик, дисидент, носител на Нобелова награда за мир за 1975 г.

Греъм Хил, британски автомобилен състезател (1929-1975).
Участва във "Формула 1". Двукратен световен шампион - 1962 г. и 1968 г. Загива при самолетна катастрофа на 29 ноември 1975 г.

ген. Джохар Дудаев, руски политик от чеченски произход (1944-1996).
Президент на Чечения (27 октомври 1991-21 април 1996). Убит при ракетна атака на 21 април 1996 г.

Джейн Сиймор, американска актриса от британски произход (1951).
Участвала е във филмите "Четирите пера" (1977), "Бойна звезда: Галактика" (1978), "Някъде във времето" (1980), "На изток от рая" (1981), "Ласитър" (1984), "Главният офис" (1985), "Бягство от Хонконг" (1988), "Семейство Робинзон" (1998), "Ловци на шаферки" (2005), "В ритъма на мечтите" (2016), "Малката Италия" (2018), "Войната с дядо" (2020) и др. Световна известност й носи главната роля в телевизионния сериал "Доктор Куин лечителката" (1993-1998), за която е удостоена с американската награда "Златен глобус" (1996). Носителка е на награда "Златен глобус" и за ролята си във филма "На изток от рая" (1982).  

Мило Джуканович, черногорски политик (1962).
Министър-председател на Черна гора (15 февруари 1991-15 януари 1998; 26 ноември 2002-11 октомври 2006; 29 февруари 2008-29 декември 2010; 4 декември 2012-28 ноември 2016). Президент на Черна гора (15 януари 1998-25 ноември 2002; 20 май 2018-20 май 2023). Председател на Демократическата партия на социалистите от 1 ноември 1998 г.

Сергей Тарасов, руски биатлонист (1965).
Олимпийски шампион през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия. От олимпийски игри печели и един сребърен медал през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия, и два бронзови медала -  през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия, и 1998 г. в Нагано, Япония. От световни първенства печели два златни медала, пет сребърни медала и два бронзови медала. От европейски първенства печели един златен медал и един бронзов медал.

Яромир Ягър, чешки състезател по хокей на лед (1972).
Олимпийски шампион през 1998 г. в Нагано, Япония. Печели златни медали и на световните първенства през 2005 г. и 2010 г. Избран за Спортист на годината в Чехия за 2005 г.

Александер Вурц, австрийски автомобилен състезател (1974).
Участва във "Формула 1".

Еурелио Гомеш, бразилски футболист (вратар) (1981).

Габриел Палета, италиански футболист (1986).

Руи Патрисио, португалски футболист (вратар) (1988).
През 2019 г. с националния отбор по футбол печели златните медали в първото издание на турнира - Лига на нациите.

Фидел Мартинес, еквадорски футболист (1990).

Това е денят на смъртта на:

Готхолд Ефраим Лесинг, немски писател и литературен критик (1729-1781).
Автор е на съчиненията "Младият учен" (1748), "Мис Сара Сампсън" (1755), "Лаокоон, или за границите на живописта и поезията" (1766), "Хамбургска драматургия" - сборник от театрално-критически фейлетони (1767-1769), "Емилия Галоти" (, 1772), "Натан Мъдрият" (1779), "Възпитание на човешкия род" (1780) и др.

Николай Гнедич, руски поет и преводач (1784-1833).
Известен е с превода на руски език на древногръцкия епос "Илиада" (1829) на Омир. Автор е на произведенията "Перуанец към испанец", "Красотата на Осиан", "На гроба на майка ми", "Към приятеля", на сборник със стихове (1832) и др.

Ото Коцебу, руски мореплавател (1788-1846).
През периода 1815-1818 г. под негово командване е извършена първата руска научно-изследователска околосветска експедиция на кораба "Рюрик". Ото Коцебу открива редица острови на Тихия океан, залив на запад от Аляска. Автор е на книги за пътешествия.

Михаил Глинка, руски композитор (1804-1857).
Основоположник на руската класическа музикална школа. Автор е на оперите "Иван Сусанин" (1836) и "Руслан и Людмила" (1842). Сред известните му произведения са симфоничната поема "Камаринская" (1848) с мотиви от руския фолклор, както и произведенията "Нощ в Мадрид" (1848, втора редакция - 1851) и "Арагонская хота" (1845), "Патриотична песен" (държавен химн на Русия от 1990-2000 г.) и др.

Райко Жинзифов, български поет, публицист и общественик (1839-1877).
През 1856 г. работи като учител в Прилеп, където заедно с Димитър Миладинов водят борба против фанариотите, преустройват училищната програма и въвеждат българския език в училището и в църквата. През 1957 г. е учител в Кукуш. От 1858 г. до края на живота си живее в Москва, Русия, където се занимава с преподавателска дейност, развива публицистична, литературна, научна и преводаческа дейност. Статиите му в руския печат играят съществена роля за изграждането на обществено мнение в Русия за тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници "Дунавска зора", "Македония", "Свобода", "Българска пчела", "Век", "Време", в списанията "Читалище", "Периодическо списание", "Български книжици" и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Автор е на стихотворенията и поемите "Гусляр в собор", "Гулаб", "Великден", "Сон", "Вдовица", "Кървава кошуля", "Алегория", "Здравица" и др. Пръв превежда от староруски на български език "Слово о полку Игореве", произведения на Тарас Шевченко, Николай Некрасов и др. Значителна част от тези преводи са събрани в книгата "Новобългарска сбирка", издадена в Москва през 1863 г.

Хърбърт Аскуит, британски политик (1852-1928).
Министър-председател на Великобритания (5 април 1908-5 декември 1916).

Никифор Попфилипов (Никифор Попфилипов Стоянов), български писател и краевед (1867-1942).
Работил е като учител в Самоковско, Софийско, Трънско и Якоруда. Сътрудничи с разкази на вестниците "Лъч", "Просветно единство", "Лик" и др., както и на списанията "Искра", "Просвета", "Венец", "Съвременник" и др. По негова инициатива за пръв път в гимназията в Якоруда са открити ученическа читалня и театрален салон, доставен е "кинематографичен апарат". Автор е сборниците с разкази "Ситни дребни" (1907), "Златни нанизи" (1938), "Планинка" (1940) и др., на краеведческите книги "Якоруда, Разложко. Историко-етнографски очерк" (1933), "Якоруда в сън" (1938) и "Пенджикът на Якоруда" (1941).

Иван Андрейчин, български поет, критик, преводач, публицист, театрален деец (1872-1934).
Пръв председател на Съюза на българските писатели (създаден на 8 септември 1913). Сътрудничи на списанията "Ден"(1891-1896), "Мисъл"(1892-1907), "Дело" (1894-1896), "Българска сбирка" (1894-1915), "Ново време" (1906-1909) и др. Създава списание "Нов път" (1907-1910) - теоретически орган на модернизма. Редактира сп. "Бисери"(1911-1914).  Сътрудничи на в. "Свободна мисъл за литература, театър, изкуство и критика" (1921) с есета, статии, къси разкази, приказки, художествени преводи. Редактира сп. "Барабан" (1909), сп. "Бисери" (1911-1914), в. "Свободна мисъл за литература, театър, изкуство и критика" (1921). Съставя първия по рода си в България сборник "Театър за малките" (1931). Пише стихове, театрални критики, многобройни статии и рецензии. Превежда стихове и проза от руски, френски и немски автори.

Станислав Бинички, сръбски композитор, диригент и музикален педагог (1872-1942).
Основател и първи диригент на Белградския военен оркестър (1899-1903), който е първия симфоничен оркестър в Сърбия и оркестърът на Кралската гвардия (1904-1920). Основател и първи ръководител на оперната трупа на Националният театър в Белград (1920-1924). Автор е на първата сръбска операта "На зазоряване" (1904).

Оуен Ричардсън, британски физик (1879-1959).
Въвежда понятието термион (термоелектрон) за описване на процесите при излъчването на електрически заредени частици от нажежени тела (1909). Формулира емпиричен закон, който установява зависимостта между плътността на тока при емисия на електрони от нажежена метална повърхност, наречена термоелектронна емисия, и температурата на повърхността, т.нар. закон на Ричардсън (1911). Носител на Нобелова награда за физика за 1928 г. за неговата работа върху термоелектронната емисия, по-специално за откриването на закона, наречен на негово име.

Симеон Радев, български историограф, публицист, художествен критик и дипломат (1879-1967).
Кореспондент от чужбина на в. "Вечерна поща" (1901-1903), редактор на вестника (1903-1905) и негов главен редактор (1905-1909). Съредактор на сп. "Художник" (1906-1909) и негов главен редактор (1909). Основател и директор (1911-1912) на в. "Воля". Пълномощен министър на България в Румъния (1913-1916), в Швейцария (1916-1917), в Нидерландия (1920-1921), в Турция (1923-1925), в САЩ (1925-1933), във Великобритания (1933-1938), в Белгия (1938-1940). Автор е на "Македония и Българското възраждане през ХIХ в." (на френски език 1918 г., на български език 1927-1928), документално-историческата хроника "Строителите на съвременна България" (2 т., 1910-1911), сборника "Погледи върху литературата и изкуството лични спомени" (1965),  "Строителите на съвременна България" (1-2 том, 1910-1911, 3 том, 2009, посмъртно) - едно от най-важните историографски изследвания в българската литература. Автор е и на стотици очерци, памфлети, бележки върху текущи събития в периодичния печат.

Курт Атерберг, шведски композитор и диригент (1887-1974).

Христо Радевски, български поет, публицист, сатирик и преводач (1903-1996).
Печата за пръв път през 1924 г. в хумористичното списание "Звънар". Сътрудничи на Димитър Полянов в редактирането и издаването на сп. "Наковалня", а също и във в. "Младежка дума", в. "Студентска трибуна", в. "Ехо" и други (1925-1934). Редактира седмичната хумористична страница на в. "Новини"(1927-1928). Един от основателите и главен редактор на в. "РЛФ" (1929-1934). След 9 септември 1944 г. е редактор на културния отдел на в. "Работническо дело". Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1945). Културен съветник в българското посолство в Москва, СССР (1945-1948). Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (1952-14 ноември 1962). Главен секретар на Съюза на българските писатели (6 март 1949-8 април 1958). Главен редактор на сп. "Септември" (1958-1963). Депутат във 2-ото и 3-ото Народно събрание (1953-1962), и в 7-ото Народно събрание (1976-1981). Автор е на стихосбирки, произведения за деца, на публицистични  и литературно-критически статии и спомени.  Преводач на руска класическа поезия. Удостоен със званията "Заслужил деятел на културата" (1963) и "Народен деятел на културата" (1969). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1963), на почетния знак на София първа степен (21 май 1976), на Голямата награда на Съюза на преводачите в България за най-добри постижения в областта на превода за 1983 г. (1984). Пръв носител на наградата на Съюза на българските писатели за цялостно творчество (1994).

Едгар Сноу, американски писател и журналист (1905-1972).
Сред най-известните му книги са "Червена звезда над Китай" (1937) и "Другата страна на реката" (1962).

проф. Петко Венедиков, български юрист (1905-1995).
Ръководител на катедрата по римско право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1937-1950), декан на Юридическия факултет на университета (1940-1941, 1943-1944). Член на кодификационната комисия при Министерството на правосъдието (1936). Автор е на "Римско право" (1949, в съавторство с М. Андреев), "Система на българското вещно право (1991), "Ново вещно право" (1999) и др.

Марта Гелхорн, американска журналистка и писателка (1908-1998).
Тя е първата жена чуждестранен кореспондент, отразяваща военни събития за американското седмично сп. "Колиърс" (1930-1945). Писала е статии за Втората световна война (1939-1945), десанта в Нормандия (6 юни 1944), освобождаването на концлагеристите от лагера Дахау (29 април 1945), войната във Виетнам (4 август 1964-27 януари 1973). Кореспондент е на британския вестник "Гардиън" по време на третата арабско-израелска война (5 юни 1967-10 юни 1967). Автор е на "Лицето на войната" (1959), "Най-ниските дървета имат върхове" (1967), "Пътуване с мен и още някой" (1978), "Поглед от земята" (1988) и др.

Нат Кинг Кол (ист. име Натаниъл Адамс Колс), американски джазпевец и пианист (1919-1965).

Дик Франсис (ист. име Ричард Стенли Франсис), британски писател (1920-2010).
Като ученик печели редица конни състезания за юноши и става жокей. След тежка контузия през 1957 г., която слага край на спортната му кариера, Дик Франсис работи като спортен журналист във в. "Сънди експрес" и започва да пише книги. Автор е на 42 криминални романа и документални книги, много от които са бестселъри, превеждани в цял свят, като "Фаворит" (1962), "Заради тръпката" (1965), "Смъртоносен галоп" (1973), "Нокдаун" (1974), "Правилата на играта" (1989) и др. По книгите му са заснети много кинофилми и телевизионни сериали. Дик Франсис е единственият трикратен носител на наградата "Едгар" (Едгар Алан По), присъждана от Американската асоциация на писателите на романи мистерии (1970; 1981; 1996). Три пъти е отличен и с наградите на Британската асоциация на писателите на детективски романи: "Сребърен кинжал" (1965), "Златен кинжал" (1980) и "Диамантен кинжал" за цялостно творчество (1990), както и с наградата "Агата Кристи" за цялостно творчество (2000). Кавалер е на Ордена на Британската империя (1984).

Хенри Кендъл, американски физик (1926-1999).
Носител на Нобелова награда за физика за 1990 г. заедно с американския физик Джеръм Фридман и американския физик от канадски произход Ричард Тейлър за техните новаторски изследвания върху дълбокото нееластично разсейване на електрони от протони и свързани неутрони, които са от съществено значение за развитието на кварковия модел във физиката на елементарните частици.

Пол Бърг, американски биохимик (1926-2023).
Носител на Нобелова награда за химия за 1980 г. заедно с британския биохимик Фредерик Санджър за приносите им, отнасящи се до определянето на последователността на базите в нуклеиновите киселини.

проф. Иван Славов, български философ и публицист (1928-2012).
От 1960 г. е преподавател по естетика и философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Посланик на България в Словакия (11 февруари 1994-10 юни 1998). Автор е на книгите "Марксовото естетическо наследство. Комплексен проблем" (1972), "Кичът" (1977), "Ирония в структурата на модернизма" (1979), "Марксизъм и естетика" (1988), "Кич спектър" (1990), "Златната решетка" (1990), "Цеко Торбов: несломимият кантианец" (1992), "Фашизмът" срещу фашизма" (1992), "Речник на глупостта" (1998), "Смехотерапия - стрес - бизнес" (2004), "Тъпизми и псувизми" (2009), "Джоконда - Джокондиада" (2010) и др. Носител на наградата за публицистика "Златната совалка" на издателското ателие "Аб" (13 юни 2000), на първата литературна награда "Стоян Михайловски" на община Елена (3 януари 2001) и др.

Ирина Чмихова, актриса, естрадна певица и музикален педагог (1930-2020).
Един от основателите на поп музиката в България. Работила е в Драматичния театър в Димитровград (1953-1954) и в Естрадния театър на трудовата повинност (1960-1962). През 50-е години на XX в. е солистка на естрадно-джазов оркестър с диригенти Емил Георгиев и Борис Симеонов, а през 60-е години на XX в. - на "Студио 5" и оркестър "София". Има изнесени над 1200 самостоятелни концерта в България и в чужбина. Репертоарът й включва повече от 2000 песни на български, руски, немски, испански, италиански, френски и английски език. Тя е сред първите вокални педагози в българската естрада. Преподава в квалификационен курс за естрадни изпълнители  към бюро "Естрада" (1960-1968),  в Естрадния отдел на Българска държавна консерватория (1968-началото на 90-те на 20 в.). Удостоена е със званието "Заслужил артист" (май 1969). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен.

Донка Петрунова, българска писателка (1931-2016).
Работила е като журналист във в. "Земеделско знаме", в. "Кооперативно село" и сп. "Жената днес". Авторка е на над 20 романа, предимно в криминалния жанр,  сред които "Звездите слизат на земята" (1970), "Фатални отклонения" (1988), "Вила Мистерия" (1994), "Отровният паяк" (1995), "Опашката на змията" (1997), "Жена на прицел" (1998), "Присъствие на мъж" (2002), "Петата власт" (2003), "Очите на сърцето" (2011)  и др. Прави първото разследване на женската престъпност в България, като влиза и в женски затвор, след което издава публицистичната книга "Сивият дом" (1986). Носителка на орден "Кирил и Методи" втора степен. Тя е първата носителка на Голямата награда за литература на Академията на Министерството на вътрешните работи (1 март 1999). Носителка на Голямата награда на Съюза на българските писатели (за романа й "Бели рози в черна ваза", 2008).

Николай Каверин, руски вирусолог (1933-2014).
Има принос в изучаването на молекулярно-генетичните основи на размножаването на вирусите, преди всичко на грипния вирус. Ръководител на лабораторията за физиология на вирусите към Руската академия на медицинските науки (1987).

Васил Симов, български волейболист и треньор (1934-1997).
Печели сребърен медал на Световното първенство през 1970 г. в София, България. Старши треньор е на женския национален отбор, който става  европейски шампион през 1981 г. в София, България. Треньор е и на женския състав на ЦСКА, който става Европейски клубен шампион през 1979 г.

Еньо Вълчев, български състезател по борба свободен стил (1936-2014).
Олимпийски шампион през 1964  г. в Токио, Япония. От Олимпийски игри има и сребърен медал през 1968 г. в Мексико и бронзов медал през 1960 г. в Токио, Япония. Световен шампион през 1962 г. в Толедо, Испания. Двукратен европейски шампион - през 1968 г. в Скопие, Югославия (дн. Македония), и през 1969 г. в София, България. Спортист на годината на  България за 1962 г. През 2005 г. е въведен в Залата на славата на Международната федерация по борба (FILA) (от 7 септември 2014 г. е Обединен борцов свят /UWW/).

вицеадмирал Венцеслав Велков, български военен деец (1939-1995).
Командващ Военноморския флот (1988-1990), командващ Военно морските сили на България (10 януари 1992-15 февруари 1995).

Тодор Колев, български актьор, музикант и шоумен (1939-2013).
Играл е в театрите в Смолян (1965-1966), Шумен (1966-1967) , Пловдив (1967-1969), както и в Театър "Сълза и смях" (1969-1971) и театър "София" (1972) в София. Участва в над 30 игрални филма, сред които "Цар и генерал" (1966), "Козият рог" (1972), "Иван Кондарев" (1974), "Двойникът" (1980), "Господин за един ден" (1984), "Опасен чар" (1984) и др. Автор и водещ на телевизионното предаване "Как ще ги стигнем с... Тодор Колев" (в началото се излъчва по радио "Витоша", а от 24 октомври 1994 г. по Българска национална телевизия /БНТ/), което от 26 октомври 1998 г. се нарича "Вход свободен" и се излъчва по "Канал 1" на БНТ. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Съветник в посолството на България в Канада (1992-1993). Преподавател по актьорско майсторство (от 1978) в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Автор е на автобиографичната книга "Варненското софиянче от Шумен" с подзаглавие "Житие и страдание на грешного Тодора" (1999). Носител на наградата за най-добро шоу на БНТ за 1994 г. за "Как ще ги стигнем с...Тодор Колев", на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за цялостен принос в театралното изкуство (27 март 2011) и др. Почетен гражданин на Шумен (май 2003).

Светла Иванова, български кинокритик и редактор (1948-2006).
Програмен директор на "Институт отворено общество" (1996-1998). Културно аташе към посолството на България в Германия (1998-2002).
/КГ/АЯ/МГ/