site.btaСъбитията днес - Дневен календар
На 12 февруари в историята
12 февруари 2024 г., понеделник, 7-а седмица от началото на годината
Българската православна църква отбелязва деня на св. Мелетий, архиеп. Антиохийски. Св. Антоний, патр. Константинополски.
По света се отбелязва:
Международният ден на епилепсията. Отбелязва се от 2015 г. през втория понеделник на февруари съгласно решение от 4 януари 2015 г. на Международното бюро за епилепсията (IBE) и Международната лига срещу епилепсията (ILAE). Целта е да се повиши информираността на международната общност за заболяването, както и за значението на изследванията за откриването и лечението му. От 2011 г. до 2015 г. по инициатива на Международното бюро за епилепсията (IBE) през втория понеделник на февруари се е отбелязвал Европейски ден на епилепсията. По данни на Световната здравна организация близо 50 млн. души по света страдат от епилепсия, като 80 процента от тях живеят в страни с ниски и средни доходи.
Денят на "червената" ръка - световна инициатива за борба срещу използването на деца във въоръжени конфликти. Отбелязва се от 2002 г., когато влиза в сила Допълнителният протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето относно участието на деца във въоръжени конфликти, приет с резолюция 54/263 на Общото събрание на ООН от 25 май 2000 г. В деня хиляди деца по света правят отпечатък върху лист хартия на една от ръцете си с червена боя, за да кажат "стоп" на тази практика. Понастоящем в света повече от 250 000 деца са използвани във въоръжени конфликти.
На този ден в България:
1875 - В Цариград е отпечатан бр. 1 на научно-политическото сп. "Ден", редактирано от проф. Стефан Бобчев. Излиза два пъти седмично. Последният брой излиза на 14 юли 1876 г.
1897 - Излиза бр. 1 на сп. "Ново време", обществено-политическо литературно списание, теоретичен научен орган на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Излиза на мястото на сп. "Ден" (1891-1896). Основател и редактор на сп. "Ново време" е Димитър Благоев, който до 1903 г. го издава за своя сметка, от 1904 г. издръжката му се поема от БРСДП (т.с.). След 1903 г. е орган на БРСДП (т.с.), а от 1919 г. - на Българската комунистическа партия. Сред сътрудниците му Георги Бакалов, Георги Кирков, Христо Кабакчиев, Димитър Полянов, Кръстьо Раковски и др. Излиза първоначално в Пловдив, а от 1903 г. - в София. Сп. "Ново време" не излиза през 1912-1913 г., 1916-1919 г. и от 1923 г. до 1947 г. Възстановено е през януари 1947 г. и до 1991 г. е месечно издание. През 1992 г. са отпечатани само четири броя. След прекъсване започва отново да излиза през втората половина на 1993 г. като двумесечно списание за социални идеи, политика и култура. От 2001 г. до август 2015 г. излизат по десет книжки годишно, а от 2016 г. - шест книжки годишно.
1945 - Министерският съвет приема Наредба-закон за правописна реформа на българския език. След 9 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт назначава комисия от езиковеди и писатели, която "да разгледа възможностите за опростяване на българския правопис". Въпреки силната съпротива на български общественици и писатели, включително и членове на комисията като Елин Пелин, в началото на следващата година комисията внася в Министерския съвет предложение за реформа на българския правопис, което на 27 февруари 1945 г. е публикувано в Държавен вестник Правописната комисия предлага да се употребяват свободно двете форми на члена в м. р., ед. ч. (пълен и кратък член). Министерският съвет обаче не приема това предложение и запазва старото синтактично правило за употреба на пълен и кратък член при имената от мъжки род, единствено число. Сред основните положения на реформата са премахването на безгласните букви "Ъ" (ер голям) и "Ь" (ер малък) в края на думите (напр. градъ - град, день - ден). Буква "ь" остава само за означаване на мекост пред думи с буквата о (напр. Кольо, актьор). Отпада буквата "Ят" (двойно е или е-двойно) и се заменя с "Я" или "Е" според книжовното произношение. Отпада и големият "Юс" (ъ широко) и се замества с "Ъ". Фонетично се опростява писането на някои категории думи (напр. сърдце - сърце, праздник - празник, нищка - нишка, овощка - овошка).
1947 - Учредено е Дружество на българските композитори и музиковеди - обществена професионална организация, която обединява и защитава музикалните творци и популяризира българската музика в България и в чужбина. Наследник е на Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика", създадено на 24 януари 1933 г. от композиторите Панчо Владигеров, Петко Стайнов, Димитър Ненов, Веселин Стоянов, Любомир Пипков, Андрей Димитров, Цанко Цанков. На 17 март 1947 г. се преименува в Съюз на композиторите, музиколозите и концертиращите артисти. От 1954 г. приема името Съюз на българските композитори.
1947 - Дипломатическите отношения между България и Великобритания са възстановени на ниво легации, установени на 23 юли 1879 г. на ниво дипломатически агентства, прекъснати на 22 септември 1915 г. и възстановени на 27 септември 1920 г. на ниво легации, прекъснати отново на 4 март 1941 г. На 3 декември 1963 г. са издигнати в ранг на посолства.
1990 - Излиза бр. 1 на в. "Демокрация", основан от Съюза на демократичните сили (СДС) с главен редактор Йордан Василев. Последният брой на вестника излиза на 29 юни 2002 г. След 11-годишно прекъсване на 24 януари 2013 г. излиза бр. 1 на в. "Демокрация" като национален седмичник за политика, общество и култура с главен редактор доц. Александър Йорданов. Вестникът излиза до м. май 2013 г.
1991 - Излиза бр. 1 на в. "Права и свободи" - седмичник за политика и култура, издание на партия Движението за права и свободи". Последният брой на вестника излиза през м. април 1996 г.
1997 - Сформирано е служебно правителство с министър-председател Стефан Софиянски. Управлява до 21 май 1997 г. Същия ден президентът Петър Стоянов подписва и указ за разпускане на 37-ото Народно събрание на 19 февруари 1997 г. и насрочване на парламентарни избори на 19 април 1997 г.
1999 - В Ню Йорк, САЩ, от името на българското правителство ръководителят на Постоянното представителство на България при ООН Владимир Сотиров подписва Римския статут на Международния наказателен съд, приет от Дипломатическата конференция на пълномощните представители под егидата на ООН за учредяване на Международен наказателен съд на 17 юли 1998 г. С това България става 75-ата държава, подписала този документ. Ратифициран е от 39-ото Народно събрание на 15 март 2002 г. Влиза в сила от 1 юли 2002 г.
2001 - Излиза бр. 1 на в. "Дневник". От 31 октомври 2011 г. в. "Дневник" спира да излиза на хартия и започва да излиза онлайн. Наследник на хартиеното издание на в. "Дневник" и на в. "Пари" (бр. 1 излиза на 14 май 1991 г., а последния брой на 30 октомври 2011 г.) е в. "Капитал daily", който излиза от 31 октомври 2011 г. до 21 декември 2017 г.
2002 - Представители на 54 фирми и специалисти от авиационната индустрия на страната учредяват в София Гражданско сдружение "Български авиационен форум като професионална независима организация. Съучредители са авиокомпании, сред които "Балкан", "Хемус еър", "Еър виа", летище "София", катедра Гражданска авиация при Технически университет - София, държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", фирми от селскостопанската авиация, агенции за продажба на самолетни билети и други.
2003 - Агенцията за приватизация избира консорциум между "Westphail Consulting Limited", "Вини" АД, Сливен и "Стара изба 1924" АД, София" за участник, спечелил конкурса за продажба на пакет от 24 548 акции, представляващи 100 процента от капитала на "Винимпекс" ЕАД, София. Цената на сделката е 4 млн. лв.
2008 - На летище "Долна Митрополия" край Плевен е открита високотехнологична компютърна система за ръководство на полетите "Фронт Деск". Чрез съоръжението всички авиобази в България са свързани в единна система.
2008 - Излиза бр. 1 на сп. "Българските региони", специализирано издание, което следи и информира за последните тенденции в политиките на Европейския съюз и усвояването на европейските фондове. Последният брой излиза през 2010 г.
2011 - Учредена е партия "Вот - консерватори". Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 8 юли 2011 г.
2014 - Народното събрание отхвърля вот на недоверие към правителството на Пламен Орешарски за провал в сферата на вътрешната сигурност и обществен ред, несправянето с бежанския проблем, ескалираща контрабанда, безпощадна битова престъпност, както и темата с подслушванията. Искането за вот на недоверие е внесен от Парламентарната група на ГЕРБ на 6 февруари 2014 г., като аргументите на вносителите са дискредитираната реформа в сектор "Сигурност", несправянето с бежанския проблем, ескалираща контрабанда, безпощадна битова престъпност, както и въпросът с подслушванията. Това е трети вот на доверие срещу правителството, като от общо гласували 217 депутати, 116 гласуват "против", 93 - "за" оставката на кабинета, 8 депутати от "Атака" гласуват "въздържали се".
2015 - Народното събрание окончателно приема Закон за изменение и допълнение в Закона за Министерство на вътрешните работи (МВР). Съгласно промените главният секретар на МВР ще се назначава с указ на президента по предложение на Министерския съвет, а не както е досега от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи; Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) ще се ръководи от председател, който ще се назначава с указ на президента по предложение на Министерския съвет; в МВР се възстановява главна дирекция "Борба с организираната престъпност", която се прехвърля от ДАНС; на общините и предприятията или търговските дружества със 100 процента държавно участие се разрешава да правят дарения на МВР.
2016 - С моноспектакъла на Мария Сапунджиева "Едно танго с Маркес" в сградата на бившето кино "Левски" в София се открива театралната многофункционална зала "Сити Марк арт център" с 300 места.
2018 - Президентът Румен Радев пристига на двудневно държавно посещение в Ереван, Армения, по покана на президента на Армения Серж Саркисян. В официалната делегация са министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, народни представители, както и представители на деловите среди. В присъствието на двамата президенти са подписани Споразумение за взаимна защита и обмен на класифицирана информация, Споразумение за сътрудничество в областта на информационните технологии и комуникациите и Споразумение за регулиране на трудовата миграция.
2019 - Кирило-Методиевският научен център при БАН организира международна научна конференция "Нему да бъде слава, чест и почит - 1150 години от кончината на Константин-Кирил Философ". Форумът продължава до 15 февруари в БАН и в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В конференцията участват над 50 учени от шест страни - България, Германия, Гърция, Италия, Полша и Русия.
2020 - Народното събрание приема промени в Закона за туризма, съгласно които в 6-месечен срок от влизането им в сила Министерският съвет следва да приеме наредба за националните курорти, с която ще се уредят критериите, на които следва да отговарят курортите, за да бъдат обявени за национални, както и организацията и управлението на туристическите дейности на територията им. В случаите, когато на територията на общината е разположен национален курорт, Общинският съвет е длъжен да планира разходи за подобряване на предлаганите туристически дейности, общински обекти, услуги и продукти в националния курорт.
2022 - В Националния дворец на културата в София е проведено 17-ото национално събрание на "Демократи за Силна България". Атанас Атанасов е преизбран за председател на партията, за заместник-председатели са избрани Кристина Петкова, Людмила Илиева и Йордан Иванов.
2023 – В София политическа партия „Български възход“ организира младежка конференция, на която е учредено младежко движение към партията. На форума присъстват председателя на „Български възход“ Стефан Янев, депутати от 48-то Народно събрание и членове на партията.
На този ден по света:
1541 - Испанският конкистадор Педро де Валдивия основава град Сантяго в Чили. От 1818 г. градът е столица на Чили.
1909 - В Ню Йорк, САЩ, е основана Националната асоциация за съдействие на напредъка на цветнокожите (NAACP).
1924 - Премиера на джаз композицията на американския композитор Джордж Гершуин "Рапсодия в синьо" в "Йоулиън хол" в Ню Йорк, изпълнена от оркестъра на американския диригент Пол Уайтман.
1931 - Официално е открито Радио Ватикана от папа Пий XI, основано от италианския инженер и изобретател Гулиемилмо Маркони.
1941 - Първите германски бойни части от Африканския корпус на ген. Ервин Ромел пристигат в Триполи, Северна Африка, по време на Втората световна война (1939-1945).
1945 - Люксембург е освободен от фашистка окупация от съюзническите войски по време на Втората световна война (1939-1945).
1947 - На територията на Хабаровския край в Русия пада Сихоте-Алинския метеорит. Това е най-големият железен метеорит, паднал на Земята за последните 200 години. Намерени са стотици късове с общо тегло 27 тона.
1947 - В Париж, Франция, е представена първата модна колекция на дизайнера Кристиан Диор, който на 16 декември 1946 г. създава френската модна къща "Диор".
1950 - В гр. Торкий, графство Девъншир, Великобритания, по време на конференция е създаден Европейският съюз за телевизионно и радиоразпръскване (EBU) от 23 радиоразпръсквателни организации. Той организира песенния конкурс "Евровизия" от 24 май 1956 г. Към м. януари 2020 г. в Европейския съюз за телевизионно и радиоразпръскване членуват 116 организации от 56 страни, както и 34 асоциирани членове от Азия, Африка, Австралия и Северна и Южна Америка.
1953 - В Чили е създаден Единният профсъюзен център на трудещите се - най-големия профсъюз в страната. Забранен след военния преврат на 11 септември 1973 г. Възстановен на 21 август 1988 г. с името Обединен профсъюзен център на трудещите се.
1994 - Открити са 17-ите зимни Олимпийски игри в Лилехамер, Норвегия. Игрите завършват на 27 февруари 1994 г. В тях участват 1737 спортисти (522 жени и 1215 мъже) от 67 държави, които се състезават в 6 вида спорт.
1998 - В Сиера Леоне е свалена от власт военната хунта начело с полк. Джони Пол Корома при офанзива на Западноафриканските мироопазващи сили. Джони Пол Корома се самопровъзгласява за президент след преврат на 25 май 1997 г.
1999 - Сенатът, горната камара на Конгреса (парламента) на САЩ oправдава президента Бил Клинтън по двете обвинения срещу него - лъжесвидетелство под клетва за аферата "Моникагейт" и опит да възпрепятства на правосъдието. На 10 септември 1998 г. независимият прокурор Кенет Стар изпраща в Конгреса заключителния си доклад по разследване срещу президента Бил Клинтън, което води от януари 1998 г. Докладът се състои от 25 страници въведение, 280 страници описание на връзката на президента Клинтън с Моника Левински и 140 страници, съдържащи основания за евентуална процедура за отстраняване от власт - лъжесвидетелство, препятстване на правосъдието и злоупотреба с президентската власт. На 7 януари 1999 г. в Сената, горната камара на Конгреса (парламента) на САЩ, започва съдебен процес за освобождаването му от длъжност.
1999 - В Житомир, Украйна, в районния съд в районния съд започва процес срещу Анатолий Оноприенко по обвинения в 52 убийства в периода 1989-1996 г. и срещу Сергей Рогозин по обвинение в съучастничество в девет от убийствата. На 31 март 1999 г. съдът ги признава за виновни. На 1 април 1999 г. Анатолий Оноприенко е осъден на смърт чрез разстрел, а Сергей Рогозин е признат за виновен за пет от убийствата и получава присъда от 13 години затвор. Присъдата на Оноприенко не е изпълнена, защото през 2000 г. в Украйна е въведен мораториум върху смъртното наказание.
2002 - Започва съдебният процес в Международния съд за военните престъпления в бивша Югославия в Хага, Нидерландия, срещу Слободан Милошевич, председател на Председателството на Сърбия (9 май 1989-11 януари 1991), президент на Сърбия (11 януари 1991-23 юли 1997) и президент на Съюзна република Югославия (23 юли 1997-7 октомври 2000). Той е обвинен във военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Хърватия през 1991-1992 г., геноцид по време на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995) и престъпления срещу човечеството в Косово през 1999 г. На 14 март 2006 г. съдът официално прекратява делото срещу него поради смъртта му на 11 март 2006 г. в затвора "Схевенинген" в Нидерландия.
2004 - В Камбоджа излиза от печат на кхмерски, френски и английски език мемоарната книга "Новата история на Камбоджа и моето участие в нея" на Кхиеу Самфан, един от лидерите на режима на червените кхмери. Кхиеу Самфан се предава на камбоджанското правителство през декември 1998 година. С разрешение на властите той живее свободно в провинцията в Камбоджа.
2005 - В Сентръл парк в Ню Йорк се открива проектът "Портите" на Кристо и Жан-Клод. Винилови платна са окачени на 7500 арки с височина близо пет метра и са разположени на алеи с обща дължина 36,8 км.
2007 - Върховният иракски наказателен трибунал осъжда бившия вицепрезидент на Ирак Таха Ясин Рамадан на смърт чрез обесване за участието му в убийството на около 150 шиити в град Дуджаил през 80-те години, въпреки призивите на представители на ООН и международните организации за човешки права да бъде помилван.
2008 - Парламентът на Австралия приема декларация, с която Австралия се извинява на аборигените (коренното население) за дълбоката мъка, оскърбленията и униженията, нанесени им от предишните правителства.
2010 - Открити са 21-ите зимни Олимпийски игри във Ванкувър, Канада. Игрите завършват на 28 февруари 2010 г. В тях участват 2566 спортисти (1522 мъже и 1044 жени) от 82 държави, които се състезават в 7 вида спорт.
2010 - В столицата на Италия Рим пада сняг за пръв път от 25 години насам, като температурите през нощта достигат минус 3-4 градуса.
2012 - В Мексико за първи път жена е назначена начело на федералната полиция. Марибел Сервантес заменя на поста главен комисар на федералната полиция Факундо Росас. На 41 години тя е с опит и в разузнаването и в отделите за борба с тероризма.
2014 - В САЩ губернаторът на щата Вашингтон Джей Инсли налага мораториум на смъртното наказание с аргумента, че смъртното наказание е противоречиво и неправилно и че мораториумът ще остане в сила, докато той е губернатор. През 2013 г. щатът Мериленд става 18-ия американски щат, отменил смъртното наказание.
2016 - В Хавана, Куба, при закрити врата в салон на международното летище "Хосе Марти", се провежда първата среща в историята между ръководители на Римокатолическата църква и Руската православна църква. Папа Франциск и патриархът на Москва и цяла Русия Кирил подписват съвместна декларация с призив християните отново да се обединят. Католическата и Православната църква са разделени след Великата схизма от 1054 г.
2017 - В Берлин, Германия, кандидатът на управляващата коалиция Християндемократическия съюз (ХДС), Християнсоциалния съюз (ХСС) и Германската социалдемократическа партия (ГСПД), Франк-Валтер Щайнмайер e избран за федерален президент на Германия на заседание на двете камари на Федералното събрание (парламента) с 931 гласа "за" от общо 1239 присъствали депутати.
2018 - В Кувейт започва тридневна международна конференция за възстановяването на Ирак с участието на представители на десетки страни и хуманитарни организации. Президентът на иракския фонд за възстановяване на териториите, освободени от терористи, Мустафа ал Хити, заявява, че за три години окупация от сунитската групировка "Ислямска държава" са разрушени 138 000 жилища в Северен и Западен Ирак, 50 процента от тях - изцяло. Към този момент броят на вътрешно разселените лица е 2,5 млн. души.
2019 - Във Великобритания са произведени предсрочни парламентарни избори. Консервативната партия печели абсолютно мнозинство с 365 в 650-членната Камарата на общините (долната камара на парламента). Лейбъристката партия печели 203 места, Шотландската национална партия - 48, а партията "Либерални демократи" - 11 места. Избирателната активност е 67,23 процента, а общият брой на гласувалите е 31 897 000 души. Това са първите зимни парламентарни избори от близо век насам. Те са произведени по искане на министър-председателя Борис Джонсън, тъй като правителството му няма мнозинство в парламента и не успява да получи одобрение за споразумението с Европейския съюз за Брекзит, постигнато на 17 октомври 2019 г. Искането на министър-председателя е одобрено на 29 октомври 2019 г. от Камарата на общините (долната камара на парламента) и на 31 октомври 2019 г. от Камарата на лордовете (горната камара). Основната цел на изборите е да бъде обновен съставът на Камарата на общините, който да ратифицира споразумението преди поредната крайна дата за Брекзит - 31 януари 2020 г., одобрена от държавните и правителствени ръководители на страните от ЕС на 28 октомври 2019 г. по искане на британското правителство.
2020 - В Рим, Италия, със 152 гласа "за", при необходими 161, и 76 "против" Сенатът (горната камара на парламента) гласува за снемане на имунитета на федералния секретар на партия "Лига" Матео Салвини, което позволява той да бъде съден заради случай с блокиране на 140 мигранти на борда на кораба на италианската брегова охрана "Грегорети" на 25 юли 2019 г. по времето, когато той е бил заместник министър-председател и министър на вътрешните работи на Италия. Съдът в Катания на о. Сицилия обвинява Матео Салвини в "злоупотреба с власт и отвличане".
2021 - В правителството на Япония е въведен нов ресор - министър, отговарящ за проблемите на самотните хора. Той е поет от министъра за насърчаване на динамичната ангажираност на всички граждани Тецуши Сакамото, който е и министър, отговарящ за възстановяването на регионите, държавен министър за мерките срещу намаляването на раждаемостта и държавен министър за възстановяването на регионите. Целта на създаването на този ресор е да бъде обърнато внимание на редица обществени проблеми, сред които застаряването на населението, ниската раждаемост, самоубийствата, чийто брой през 2020 г. се е увеличил за първи път от 11 години и е 20 919.
2022 - В Москва, Русия, на 88-годишна възраст умира руската актриса Зинаида Кириенко, позната от екранизациите по произведенията на писателя Михаил Шолохов "Тихият Дон" и "Съдбата на човека". Зинаида Кириенко е родена на 9 юли 1933 г. в Махачкала. Участвала е в над 30 игрални филми и сериали.
2023 - В Румъния ръководителят на археологическия отдел на Окръжния музей в Ботошани Адела Ковач съобщава, че при последните археологически разкопки, проведени в района на община Драгушени - североизточната част на окръг Ботошани, е открит човешки скелет на повече от 3000 години. Скелетът датира от ранната бронзова епоха, принадлежи на полуномадската култура Ямна и е намерен при проучването на голяма могила (тумул) в Драгушени. Според експертите по археология скелетът "предоставя изключително ценна информация за погребалните практики от този период".
Родени на този ден българи:
Михаил Маджаров, публицист и политик (1854-1944).
Член на Областното събрание на Източна Румелия (1880-1885). Директор на финансите на Източна Румелия (1882-1885). Редовен член на Българското книжовно дружество (1884). Пръв главен редактор на в. "Мир" (1894-1912), на който е сътрудник до 1940 г. Кмет на Пловдив (5 октомври-17 ноември 1894). Съосновател, съредактор и съиздател на сп. "Юридически преглед" (1894) и "Българска сбирка" (1894). Министър на обществените сгради, на пътищата и съобщенията (21 декември 1894-30 януари 1899). Министър на вътрешните работи и народното здраве (14 юни 1913-17 юли 1913). Пълномощен министър във Великобритания (1912-1913). Той подписва от българска страна Лондонския мирен договор (17 май 1913). Пълномощен министър в Русия (1913-1915). Министър на войната (7 май 1919-6 октомври 1919). Министър на външните работи и изповеданията (6 октомври 1919-16 юни 1920). Избиран е за депутат от 2-ото до 4-ото Обикновено народно събрание (1880-1886), от 6-ото до 15-ото Обикновено народно събрание (1890-1913) и в 18-ото Обикновено народно събрание (1919-1920). Подпредседател на V Велико народно събрание (9 юни-9 юли 1911) и на 15-ото Обикновено народно събрание (15 октомври 1911-1912). Превежда за пръв път на български език романа "Война и мир" от Лев Толстой (1889-1892). Автор е на политически, исторически, мемоарни и художествени произведения - "Източна Румелия" (1925), "Дипломатическа подготовка на нашите войни" (1932), "Спомени 1854-1889" (1968, посмъртно).
кап. първи ранг Димитър Добрев, военноморски офицер (1868-1944).
Командващ отряда миноносци, атакували успешно турския крайцер "Хамидие" (21-22 ноември 1912) по време на Балканската война (1912-1913). Носител посмъртно на орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война (1912-1913) и за проявеното новаторство и военно майсторство (20 декември 2012).
Сенко (ист. име Евстати Христов Карайончев), илюзионист (1905-1987).
Работил е в цирк "България" на Н. Цанков и в малки артистични трупи, участвал е в програмите на редица български циркове. От около 1929 г. представя самостоятелни илюзионни спектакли. Някои от най-известните му илюзии са "Електрическият стол", "Разрязване на жена с циркулярен трион" и "Сваляне на главата". Удостоен със званието "Заслужил артист" (22 май 1963), званието "Народен артист" (май 1967) и званието "Герой на социалистическия труд" за неговите изключителни постижения в развитието на илюзионното изкуство и във връзка с неговата 80-годишнина (1985). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен за заслуги в естрадното изкуство (март 1955), на сребърен медал от първия международен фестивал на цирковото изкуство във Варшава, Полша (декември 1956), на орден "Червено знаме на труда" (февруари 1965), на орден "Народна република България" първа степен (1975), на орден "Георги Димитров" (1985).
ген.-майор Стойо Неделчев-Чочоолу (ист. име Стойо Иванов Неделчев), военен и партиен деец (1908-1987).
По време на въоръжената антифашистка борба (1941-1944) е командир на Старозагорската чета в партизанския отряд "Христо Ботев", а по-късно на отряда на Пета въстаническа оперативна зона и на партизанската бригада "Георги Димитров". Участва в Отечествената война (1944-1945) като заместник-командир на Осма Тунджанска дивизия. От 1934 г. е член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП). Член на Централната контролно-ревизионна комисия при ЦК на БКП (1976-1987). След 9 септември 1944 г. заема командни длъжности в Българската народна армия. Народен представител от 5-ото до 9-ото Народно събрание (1966-27 юли 1987). Автор е на мемоарната книга "Боят настана" (1967). Носител на орден "Георги Димитров" (1968, 1978, 1983). Удостоен е със званието "Герой на Народна република България" (1978). Почетен гражданин на Стара Загора (1978).
Борис Гюдеров, волейболист и треньор (1927-2001).
С националния отбор по волейбол печели бронзов медал на Световното първенство през 1949 г. , сребърен медал на Световното първенство през 1952 г., сребърен медал от Европейското първенство през 1951 г., бронзов медал от Европейското първенство през 1955 г. С "Миньор" (Перник) печели седем пъти първенството на България и два пъти Купата на България. Всяка година се провежда волейболен турнир за юноши, носещ неговото име. От 16 октомври 2010 г. спортната зала на "Миньор" Перник носи неговото име. Почетен гражданин на Перник (15 юни 1999). Приет (посмъртно) в Международната баскетболна зала на славата в Холиоук (9 ноември 2019).
акад. Ангел Ангелов, инженер (1929-2017).
Директор на Централния институт по изчислителна техника (1968-1975). Директор на Института по техническа кибернетика и роботика при БАН (1978-1900). Чл.-кор. на БАН (1981). Заместник-председател на БАН (1990-1991). Главен конструктор на България по изчислителната техника за Единната система ЕС ИМРАД (1969-1975) и за Единната система мини ЕИМ (1975-1980). Посланик на България в Япония и Филипините (1982-1986). Автор и съавтор е на повече от 200 научни труда, учебници и научни разработки, притежава над 50 патента в чужбина. Ръководил е и е участвал в разработката и внедряването на над 150 нови изделия, системи, технологии, програмни продукти и други в областта на електрониката, автоматиката, роботиката и изчислителната техника със значителен икономически ефект. Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги към България в областта на информационните технологии, компютърната техника и автоматика, както и по повод 80 години от рождението му (2 юли 2009).
Иван Абаджиев, състезател по вдигане на тежести и треньор (1932-2017).
Носител на сребърен медал от Световното първенство през 1957 г. в Техеран, Иран. Треньор на българския националния отбор (1969-1999 с прекъсвания). Наричан е "папата" на българските щанги. Той променя модела на работа в залата, като въвежда триразови тренировки. Подготвил е 12 олимпийски, 57 световни и 64 европейски шампиони по вдигане на тежести, като състезателите му имат над 450 подобрени световни рекорда. На 18 януари 2001 г. обявява край на треньорската си кариера. Шест пъти е обявяван за Треньор на България (1985 г., 1986 г., 1989 г., 1997 г., 1998 г. и 1999 г.). През 2001 г. е обявен от Българска федерация по вдигане на тежести за Треньор на ХХ век на България. Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Националната спортна академия "Васил Левски" (1999). Депутат в VII Велико народно събрание (10 юли 1990-4 май 1991). Носител на орден "Стара планина" първа степен (7 март 2013).
Костадин Гугов, народен певец, изпълнител на македонски народни песни (1935-2004).
Дългогодишен сътрудник към редакциите "Народна музика" на Българско национално радио и Българска национална телевизия. В репертоара на Гугов са български народни песни като "Биляна платно белеше", "Йовано, Йованке", "Море, сокол пие", "Миле Попйорданов", "Ако умрам ил' загинам", "Кога зашумат буките", "Назад моме Калино" и др. Носител на наградата "Нестинарка" за цялостно творчество от международния фолклорен фестивал в Бургас (2003) и др.
Славчо Донков, писател и поет (1942-1997).
Работил е като журналист във в. "Народна младеж", "Поглед", "Отечествен фронт", "Септемврийче". Бил е редактор в издателствата "Народна младеж" и "Отечество", сп. "Лов и риболов". Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Автор е на книгите "Да повикаме щурците" - стихове (1974), "Лятото на последните щъркели" - разкази (1977), "Щастливата зелена морава" - разкази (1981), "Поклон от брега" - стихове (1984), "Високи пясъци" - разкази и новели (1986), "Водопоят на пеперудите" - повести (1988), "По тънка нишка вървя" (2005), "Метличини очи" - разкази и повест (2012) и др.
Кирякос Аргиропулос, режисьор и продуцент (1950).
Реализирал е над 60 куклени постановки и над 20 театрални постановки в различни театри в страната, а също и в Полша и Гърция. Преподавател по режисура и актьорско майсторство за куклен театър във Висшия институт за театрално изкуство (1984-1985). Преподавал е и в "Училището и театъра" в гр. Лариса, Гърция (1991-1992). Продуцент в Театрално сдружение "Отворен театър" в София (1998-2001). Директор и художествен ръководител на Столичния куклен театър (2 април 2002-1 юли 2019). Председател на "АКТ -Унима, България" - сдружение на артистите от куклените театри в България (9 май 2003-4 февруари 2013). Удостоен с "Почетния знак на София" (1988). Носител на наградата "Златен век" на Министерство на културата за принос в развитието на българската култура и духовност (18 май 2016).
Кръстьо Кръстев, писател хуморист (1951-2009).
Десет години е работил в редакция "Хумор, сатира и забава" на Българското национално радио. Главен редактор на в. "Стършел" (1995-2003). Автор е на книгите "Снимка с кокошка" (1989), "Представлението свърши" (1992), "Блус в Подуене" (1995), "В собствен сос" (1999), "Дзен под кедъра" (2006) и др. Носител на наградата "Чудомир" за най-добър български хумористичен разказ, която се присъжда от община Казанлък, фондация "Чудомир" и в."Стършел" (1989, 2004).
Румен Белчев, журналист и писател - хуморист и сатирик (1953).
От 1978 г. работи във в. "Стършел", от 1993 г. е управител на "Стършел" ООД. Автор е на "Кучета без село" (съвместно със Сергей Трайков), "Часът на музите" (1986), "Буре бира", "Чрез светло пиво - към светло бъдеще", "Топ идиот" и др. Идеолог и създател на Бирената партия в България. Носител на литературната награда "Чудомир" за 1986 г. за разказа му "Лабиринт" (1987), на Националната литературна награда за хумор и сатира "Райко Алексиев" на община Пазарджик (6 март 2020).
Меглена Плугчиева-Александрова, политик и дипломат (1956).
Заместник-министър на земеделието и горите (3 септември 2001-11 октомври 2004). Посланик на България в Германия (11 октомври 2004-24 април 2008). Заместник-министър председател, който координира дейностите, свързани с усвояването на средствата от европейските фондове (24 април 2008-27 юли 2009). Депутат в 37-ото и 38-ото Народно събрание (1995-2001) и в 41-ото Народно събрание (14 юли 2009-31 май 2012). Посланик на България в Швейцария (27 април 2012-31 октомври 2018), посланик на България в Лихтенщайн (4 декември 2012-31 октомври 2018), посланик на България в Черна гора (10 декември 2018-20 декември 2022).
Иван Църов, историк (1957).
Изследва тракийската и римската култури по днешните български земи. От 2007 г. е директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново. Автор е на монографиите "Траките край Атрюс" (2008), в която са събрани 15-годишните му проучвания на тракийското погребение в с. Големаните и "Акведуктите по българските земи II-IV век" (2017) - изследване за водоснабдяването на римските градове. Автор е на над 80 научни публикации в български и чужди издания. Носител на почетния знак "Златен век" - звезда на Министерството на културата (19 май 2017), на Наградата "Велико Търново" (22 март 2021), на плакет "Св. св. Кирил и Методий" на президента на Република България (16 юни 2022).
Борислав Михайлов, футболист (вратар) и спортен деец (1963).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Славия" (София), "Левски" (София), "Белененсеш" (Португалия), "Мюлуз" (Франция), "Ботев" (Пловдив), "Цюрих" (Швейцария) и "Рединг" (Англия). За националния отбор по футбол има изиграни 102 мача. Футболист на България за 1986 г. Участва на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството. От 2000 г. е член на Изпълнителния комитет на Българския футболен съюз (БФС). Заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта (6 юли 2000-10 септември 2001). Първи вицепрезидент на БФС (17 май 2001-21 октомври 2005). От 21 октомври 2005 г. е президент на Българския футболен съюз (БФС). Член на Изпълнителния комитет на Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА) (22 март 2011-7 февруари 2019). Носител на орден "Стара планина" първа степен (20 юли 1994), на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (16 февруари 2018).
Николай Дойнов, поет, публицист и културолог (1963).
От 2011 г. е председател на Съюза на народните читалища. Автор е на над 2000 публикации и на книгите "Всичко видимо", "Ще съм съществувал никога", "Нежна политика", "Арфа". Носител на Почетния знак на президента за изключителната му роля за развитието на културата и читалищното дело (2011), на наградата "Златен век" на Министерство на културата (2012), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (2015).
Юлия Байчева, състезателка по художествена гимнастика и треньор (1972).
На Световното първенство през 1989 г. в Сараево, Югославия, печели златен медал (отборно) и сребърен медал (лента). На Световното първенство през 1993 г. в Аликанте, Испания, печели златен медал (отборно) и бронзов медал (въже). На Европейското първенство през 1990 г. в Гьотеборг, Швеция, печели златен медал (многобой), два сребърни медала (обръч и лента) и два бронзови медала (топка и въже).
Светослав Петров, футболист и треньор (1978).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Добруджа" (Добрич), ЦСКА (София), "Кубан" (Краснодар, Русия), "Локомотив" (София), "Нефтчи" (Баку, Азербайджан), "Чангчун Ятай" (Китай), "Калиакра" (Каварна) и "Ботев" (Пловдив). За националния отбор по футбол има изиграни 11 мача.
Стефани Попова, българска състезателка по биатлон (1993).
На този ден са родени и:
Пиер Дюлонг, френски физик (1785-1838).
През 1819 г. заедно с френския физик Алексис Пти откриват Закона за специфичните топлини на химичните елементи в кристално състояние.
Чарлз Дарвин, британски биолог и естествоизпитател (1809-1882).
Основоположник на теорията за еволюцията, обоснована в неговия труд "Произход на видовете" (1859).
Ейбрахам Линкълн, американски политик (1809-1865).
16-и президент на САЩ (4 март 1961-3 март 1865, 4 март 1865-15 април 1865). На 14 април 1865 г. той е прострелян с пистолет в театрална зала от Джон Уилс Буут.
Жени Маркс, немски юрист и философ и съпруга на Карл Маркс, създател на теорията на марксизма и на научния комунизъм (1814-1881).
Джордж Мередит, британски поет (1828-1909).
Дмитрий Филатов, руски ембриолог и зоолог (1876-1943).
Един от основоположниците на експерименталната ембриология в Русия.
Елена Рьорих, руски философ езотерик (1879-1955).
Заедно с нейния съпруг Николай Рьорих, който е художник, философ, поет, писател, археолог и пътешественик, създават нова концепция за културата, наречена "Жива етика". Елена Рьорих е майка на Юрий Рьорих, руски ентограф, лингвист и изтоковед и на Святослав Рьорих, руски архитект, художник, изследовател и педагог.
маршал Василий Чуйков, съветски военен деец (1900-1982).
Два пъти Герой на Съветския съюз (1944, 1945).
Жан Ефел, френски художник карикатурист (1908-1982).
Василий Ажаев, съветски писател (1915-1968).
Джулиан Швингър (Джулиан Симор Шуингър), американски физик (1918-1994).
Един от основателите на квантовата електродинамика. Носител на Нобелова награда за физика за 1965 г. заедно с японския физик Шиничиро Томонага и американския физик Ричард Фейнман за техния фундаментален труд в квантовата електродинамика с голямо значение за физиката на елементарните частици.
Феручо Валкареджи, италиански футболист и треньор (1919-2005).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 1968 г. в Италия и сребърен медал от Световното първенство 1970 г. в Мексико.
Франко Дзефирели (Дажанфранко Корси Дзефирели), италиански актьор, режисьор, продуцент и сценарист (1923-2019).
Дебютира в киното с филма "Къмпинг" (1957). Дебютът му като режисьор е с филма "Укротяване на опърничавата" (1967). Той е режисьор на над 30 игрални и телевизионни филма, сред които "Хамлет" (1990), "Ромео и Жулиета" (1968), "Отело" (1986), "Чай с Мусолини"(1999), "Калас завинаги"(2002) и др. Поставил е и над 100 опери. През 1977 г. той е удостоен с орден за заслуги към Италия. Франко Дзефирели е първият италианец, удостоен с рицарско звание за заслуги към британското изкуство.
Тараносуке Такаги, японски автомобилен състезател (1974).
Участва във "Формула 1".
Дмитрий Лосков, руски футболист (1974).
Хуан Карлос Фереро, испански тенисист (1980).
Спечелил е 1 титла от турнирите на "Големия шлем". Водач на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) (8 септември 2003).
Вячеслав Хлеб, беларуски футболист (1983).
Николас Отаменди, аржентински футболист (1988).
Рон-Роберт Цийлер, немски футболист (вратар) (1989).
Това е денят на смъртта на:
Шарл льо Брен, френски художник (1619-1690).
Имануел Кант, немски философ от епохата на Просвещението (1724-1804).
Родоначалник на класическата философия в Германия. Автор на трудовете "Критика на чистия разум" (1781), "Основи на метафизиката на нравите" (1785), "Критика на практическия разум" (1788) и др.
Станислав Втори Август Понятовски, последният полски крал и Велик княз на Литва (1764-1795) (1732-1798).
Шарл Луи Амброаз Тома, френски композитор (1811-1896).
Един от създателите на лирическата опера.
Ханс фон Бюлов, немски пианист, диригент и композитор (1830-1894).
Герхард Хенрик Хансен, норвежки лекар (1841-1912).
Откривател на бацила на проказата.
Георг Брандес, датски литературен историк, критик и философ (1842-1927).
Автор на "Основни течения на литературата на 19-и век".
Атанас Илиев, български фолклорист и общественик (1852-1927).
Учител в Стара Загора (1874-1875), Горна Оряховица (1878) и София (1888-1892). Директор на Девическата гимназия в Стара Загора (1892-1900, 1903-1905). Окръжен управител на Стара Загора (1884-1885) и на Шумен (1885-1886). Началник на училищния отдел при Българската екзархия в Цариград (1900-1903). Депутат в 15-ото Обикновено народно събрание (1911-1913). Действителен член на Българската академия на науките (1900). Един от първите научно подготвени събирачи и организатори на събирането на словесен фолклор и един от създателите на българската фолклористика. Участвал е в редактирането на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". Има принос в областта на езикознанието и нумизматиката. Автор е на "Българските предания за исполини, наречени елини, жидове и латини" (1890-1891), "Турски изговор на български местни имена" (1917), "Поглед върху българската нумизматика" (1889), "Път към напредък" (1910) и др.
акад. Александър Теодоров-Балан, български езиковед, литературен историк и библиограф (1859-1959).
Ректор на Висшето училище (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски") (1889 - избран за първи ректор; 1896-1897; 1902-1903), декан на Историко-филологическия факултет на университета (1899-1900; 1904-1905). Главен деловодител на Българското книжовно дружество /дн. Българска академия на науките/ (1898-1899) и негов деловодител. Главен секретар на Българската екзархия (1907-1910). Председател на Българското туристическо дружество (1901-1921). Редактор на сп. "Турист" (1902-1903). Автор е на около 900 научни труда . Разработва проблеми на българската граматика: "Българска граматика" (1940), "Нова българска граматика" (1940)", "Борба са съвременен правопис" (1921-1923)", "Принос към българския правопис" (1924)". Основател на българската библиография "Български книгопис за сто години (1806-1905)" (1909).
Марсел Кашен, деец на френското и международното работническо движение (1869-1958).
Един от основателите и ръководителите на Френската комунистическа партия.
Недялко Атанасов (Недялко Атанасов Мочуров), български политик (1881-1960).
От 1908 г. е член на БЗНС. Депутат в V Велико народно събрание (1911), в 15-ото (1911-1913) и от 17-ото до 20-ото Обикновено народно събрание (1914-1923). Председател на 19-ото Обикновеното народно събрание (4 ноември 1921-11 март 1923). Министър на железниците, пощите и телеграфите (22 май 1920-24 юни 1921).След Деветоюнския преврат (1923) е арестуван с другите министри от кабинета на Александър Стамболийски. На 9 април 1924 г. е оправдан от съда. Депутат в 24-ото (1938-1939) и 26-ото (1945-1946) Обикновено народно събрание. Заедно с останалите народни представители от опозицията в 26-ото Обикновено народно събрание е арестуван през 1946 г., въдворен в лагера в Белене и освободен през 1955 г.
акад. Константин Петканов, български писател, белетрист и публицист (1891-1952).
От 1910 г. до 1912 г. е учител в Малко Търново, с. Иниджия (Инедже), Лозенградско и Бунархисар. Участник в Първата световна война (1914-1918). Учител в Созопол (1919-1920). Библиотекар и по-късно председател (1926) на музикалното дружество "Родни звуци" в Бургас. Библиотекар на Българо-югославското дружество (1933-1934) в София. Сътрудничи на списанията "Златорог", "Листопад", "Завет", "Философски преглед", редактор на в. "Тракия" (1930-1935). Един от основателите и сътрудник на сп. "Изкуство и критика" (1938-1943). Уредник на сп. "Известия на дирекцията на храноизноса" и негов щатен редактор от 1939 г. Директор на културата в Министерството на информацията и изкуствата (1944-1947). Автор е на множество драми, повести, разкази, исторически изследвания, публицистични материали, статии, рецензии, сред които романите - "Без деца" (1927), "Индже войвода" (1935), "Златна земя" (1938), трилогията "Жътва - хроника за селото", включваща "Старото време. Хайдути. Вятър ечиФ (1968, 1981, 1989), "Дамяновата челяд" (1943), "Белите извори" (1946) и др.
Жан Реноар, френски режисьор (1894-1979).
Дзига Вертов (ист. име Денис Аркадиевич Кауфман), руски кинорежисьор документалист (1896-1954).
Чарлз Шулц, американски карикатурист и художник аниматор (1922-2000).
Автор е на поредицата карикатури "Фъстъци", с главен герой кучето Снупи.
Сид Цезар (ист. име Айзак Сидни Цезар), американски комедиен актьор (1922-2014).
Става популярен през 50-те години на 20-и в. с шоупрограмите си "Твоето шоу на шоутата" и "Часът на Цезар". Носител на награди "Еми" (1952,1957) за шоуто си "Часът на Цезар".
Симеон Гудзенко, съветски поет (1922-1953).
Георг Бушинер, немски футболист и треньор (1925-2007).
Атанас Цанков, български детски писател (1932-2010).
Бил е главен редактор на в. "Йо-хо-хо", "Палячо" и в. "Другарче", публикувал е в детския периодичен печат, както и във в. "Литературен фронт", в. "Пулс", в. "Словото днес" и др. Бил е ръководител на творческо студио "Поезия" към Дома на литературата и изкуствата за деца и юноши в София. Автор е на стихотворения, приказки в стихове, ритмувана и римувана проза, разкази, публицистика, на мемоарна литература, есеистика, и на повече от 50 детски книги. Носител на национална награда на Министерство на народната просвета за най-добра детска стихосбирка (1986) и на Почетен знак за цялостен принос в книгоиздаването за деца към Националната награда "Константин Константинов" за принос в детското книгоиздаване (посмъртно, 2010).
Зинаида Кириенко, руска актриса (1933-2022).
Участвала е в над 30 игрални филми и сериали, сред които "Тихият Дон" (1957-1958) и "Съдбата на човека" (1959). Народна артистка на РСФСР (1977). Носителка на Държавната награда на СССР (1979).
Гордън Бенкс, английски футболист (вратар) (1937-2019).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1966 г. в Англия и бронзов медал от Европейското първенство през 1968 г. в Италия. Вратар на годината на Международна федерация по футбол /ФИФА/ (1966, 1967, 1968, 1969, 1970, 1971). Офицер на Ордена на Британската империя (1970). Избран е за втори най-добър вратар за ХХ век след съветския футболист и вратар Лев Яшин.
Тома Деспотов, български лекар и политик (1939-2016).
Дълги години е работил в Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Св. Георги" в Пловдив, бил е и ръководител на Клиниката по нефрология в болницата. Депутат в 38-ото Народно събрание (1997-2001).
Ал Жеро, американски джаз и соул изпълнител (1940-2017).
През 1975 г. започва професионалната му кариера, като подписва договор с компанията "Reprise" и издава дебютния си албум "We Got By". С него той печели германската музикална награда "Ехо", като същото признание получава и за втория си албум "Glow" (1976). Носител е на седем награди "Грами" (1978, 1979, 1982, 1993, 2007). Той е единственият творец, получил наградата в категориите за джаз, поп и ар енд би. Удостоен е със звезда в Алеята на славата в Холивуд (6 март 2001).
проф. Георги Даскалов, български историк (1942-2014).
Преподавател по съвременна балканска история в катедрата по "История на Византия и балканските народи" в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (от 1990). Автор е на редица монографии, както и на десетки студии, сред които "Българо-югославски политически отношения 1944-1945" (1989), "Драмското въстание 1941" (1992), "Българите в Егейска Македония-мит или реалност" (1996), "Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946" (1999), "България и Гърция: От разрив към помирение 1944-1964" (2004), "История на Отечествената война на България. Том 4 1944-1945" (1984-съавтор), "Македония. История и политическа съдба. Том 3" (1998-съавтор), "Политическа и военна история" (1999), "Национално-освободително движение на македонските българи 1878-1944. Том 4" (2003), "Арумъните в Гърция. История на един непризнат народ" (2005), "Между реваншизма на Атина, македонизма на Белград и нихилизма на София" (2007), "Гръцката политемиграция в България 1946 - 1989" (2008) и др.
проф. Николай Василев, български философ и политик (1946-2014).
От 1974 г. е преподавател по философия и антропология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1975 г. е член на Българската комунистическа партия, през 1987 г. е изключен от нея заради несъгласие с официалната политика на режима на Тодор Живков. Основател на Алтернативната социалистическа партия (от 1 юни 1991 г. - Алтернативна социаллиберална партия) (11 февруари 1990) и неин председател (1990-2000). Депутат в 36-ото Народно събрание (4-8 ноември 1991; 30 декември 1992-17 октомври 1994). Заместник министър-председател и министър на образованието и науката (8 ноември 1991-30 декември 1992). Автор е на монографиите "Портрет" на човека, създал самия себе си" (1985), "Как е възникнал човекът?" (1986), "Послание от бъдещето" (1987), "Идеи за произхода на човека" (1990), "Човекът - възникване и еволюция" (1991), "Философски проблеми на антропогенезата" (1988, "Sum, Ergo Sum" (2004) и др. Удостоен с Почетния знак със синя лента на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (2006). Носител на Ботевската награда на издателска къща "Христо Ботев" за приноса му в областта на философията и антропологията (2008).
/КГ/АЯ/МГ/
/КД/
news.modal.header
news.modal.text