site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 6 февруари в историята

6 февруари 2024 г., вторник, 6-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Вукол, еп. Смирненски. Св. Фотий, патриарх Константинополски. Преп. Варсануфий Велики. Св. Йоан Пророк. Св. мчци Доротея, Христина и Калиста.

По света се отбелязва:

Международният ден за нулева толерантност към женското генитално осакатяване.
Отбелязва се от 2013 г. с резолюция A/RES/67/146 на Общото събрание на ООН от 20 декември 2012 г. с цел да се насочи вниманието на международната общност за предприемане на действия и конкретни мерки з премахване на тези практики, използвани в страни от Африка и Близкия изток и признати за нарушение на правата на жените в света. Според годишния доклад на ООН за гениталното осакатяване на жени през 2021 година в света 532 158 момичета са били спасени от подлагане на тази практика.  До 2023 г. чрез програмата, осъществявана от 2008 г. съвместно от Фонда на ООН за населението (UNFPA) и Фонда на ООН за подпомагане на децата (UNICEF) за премахване на гениталното осакатяване на жени, повече от 6 милиона момичета и жени са получили услуги за превенция, защита и грижи. През 2023 г. програмата обхваща 17 държави в Африка и Близкия изток.

Денят за безопасен интернет. Отбелязва се от 2004 г. във вторник през втората седмица на февруари по инициатива на "ИнСейф"  - европейска мрежа на центровете за безопасен интернет, и Европейската комисия като инициатива на финансирания от ЕС проект SafeBorders. Целта е да се повиши информираността на международната общност за безопасното използване на интернет от децата и младежите.

Националният празник на Нова Зеландия. Ден на Вайтанга (1840).

На този ден в България:

1896 - С Указ 4 на княз Фердинанд I е утвърден Закон за създаване на Държавно рисувателно училище (дн. Национална художествена академия). Заслуги за откриването на училището имат културните и обществени дейци Константин Величков, Иван Д. Шишманов и художниците Иван Мърквичка и Антон Митов, които са  сред първите преподаватели в него. Официалното откриване на училището е на 16 октомври 1896 г.  в София, а негов пръв директор е художникът Иван Мърквичка. През 1908 г. Държавното рисувателно училище е преименувано в Държавно художествено индустриално училище, от 1921 г. в Държавна художествена академия. От 1951 г. носи името на Николай Павлович, а от 13 ноември 1954 г. е Висш институт за изобразителни изкуства (ВИИ) "Николай Павлович". С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. Висшият институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович" се преобразува в Национална художествена академия.

1897 - Открита е 15,3-километровата жп линия Перник-Радомир. Трасето е част от жп линия София - Перник - Радомир. През 1895 г. се провежда търг за строителството на участъка от Перник до Радомир, на който се явяват 5 кандидати. Печели най-ниската цена, която тогава е 899 999 лв., а най-високата е 1 650 000 лв.  За изграждането са използвани релси от типа 32 кг на линеен метър "Ре Пе Ше" (наименованието идва от направлението "Роман - Плевен - Шумен").

2002 - Народното събрание разрешава участието на България в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан с контингент от 40 военнослужещи с личното им оръжие и боеприпаси, техника и модел за санитарна обработка в състава на британския военен контингент за срока на операцията в изпълнение на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН и под командването на Великобритания.

2003 - Министерският съвет одобрява първия доклад на България за защита на малцинствата, в който за първи път се дава отговор на въпроса има ли субекти на ратифицираната от България Рамкова конвенция за защита на националните малцинства. В доклада е посочено, че субекти на Конвенцията са хората, които принадлежат към етническите, религиозните и езиковите малцинства.   

2006 - В Кабул, Афганистан, на специална церемония командирът на многонационалната бригада "Югоизточна Европа" бриг. ген. Нейко Ненов поема командването на многонационалната бригада "Кабул" от италианския бриг. ген. Клаудио Грациано. Бригадата изпълнява задачи по патрулиране, съвместно с афганистанските сили за сигурност, разузнаване, конвоиране на хуманитарни помощи в зоната за отговорност.
В щаба на многонационалната бригада "Кабул" служат военнослужещи от 7-те държави от щаба на бригада "Югоизточна Европа" и представители на страни от НАТО. България участва с 21 военнослужещи в щаба на бригадата и 10 военнослужещи в охранително подразделение.

2009 - Народното събрание приема промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с които отпада регистрацията по ДДС на търговците на тютюневи изделия. Предвижда се и вливане на Агенцията за държавни вземания в Националната агенция за приходите.

2012 - След паднали обилни валежи стената на язовир "Иваново" край едноименното село се къса. Залято  е с. Бисер, община Харманли, област Хасково. Загиват 8 души.  Вертолети "Кугър" от състава на Военновъздушните сили и формирования от Сухопътните войски извършват аварийно-спасителни действия. В резултат обилните валежи и преливащи язовири са наводнени и други населени места в страната, пътища и има скъсани мостови съоръжения. Със заповед на министър-председателя Бойко Борисов е задействан Националният план за защита при бедствия за областите Хасково, Смолян, Кърджали и Стара Загора. На 8 февруари е обявен ден за национален траур за загиналите при наводненията.

2013 - В София Съветът за електронни медии и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, Българската асоциация на рекламодателите и Българската асоциация на комуникационните агенции подписват споразумение, с което се въвежда единен стандарт за регулация на нивата на звука в рекламата, като той се изравнява със звука на останалата част от програмата. Стандартът е разработен на основата на Препоръка 128 на Европейския съюз по радиоразпръскване относно нормализирането на звука на програмите и допустимите максимални нива.

2016 - Във Видин е монтиран паметник на Цар Иван Срацимир, владетел на Видинското царство в периода 1356 - 1396 година, който се обявява за самостоятелен владетел с титлата "цар на българи и гърци". Паметникът е изработен от скулптора Александър Хайтов  и е висок 2,30 метра.

2018 - Българската фондова борса придобива 100 процента от капитала на Българската независима енергийна борса, на която едноличен собственик е Българския енергиен холдинг. . Сделката е на стойност 5,2 млн. лв. Енергийната борса ще оперира като дъщерна компания на Българската фондова борса.

2019 - След продължително боледуване умира Тодор Кавалджиев, вицепрезидент на България от 22 януари 1997 г. до 22 януари 2002 г.

2023 – Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета на тема: "200 години от рождението на Найден Геров" от серията "Българско възраждане". Монетата е с номинал 10 лева.

На този ден по света:

1643 - Островите Фиджи са открити от нидерландския мореплавател Абел Тасман по време на първата му тихоокеанска експедиция (1642-1643).

1840 - В селище до р. Вайтанга в Залива на островите в Нова Зеландия е подписан договор между представителя на британската корона ген.-лейт. Уилям Хобсън и вождовете на около 40 маорски племена, съгласно който Нова Зеландия преминава във владение на Великобритания. Договорът дава на маорите суверенитет над земите и владенията им и всички права на британски граждани.  Денят на подписването се отбелязва като национален празник на Нова Зеландия - Ден на Вайтанга. За Великобритания мотивите били желанието да се улесни заселването на британски поданици и да се попречи на други европейски държави да се заселват на островите, както и да се сложи край на анархията на европейските (предимно британски и американски) китоловци и търговци. За маорските вождове водещи били желанието за защита от чужди сили, създаването на длъжността губернатор, който да контролира европейските заселници и търговци в Нова Зеландия, и възможността за по-мащабна колонизация, която би увеличила търговията и благосъстоянието на маорите.

1854 - Премиера в Малий театър в Москва, Русия, на комедията "Бедността не е порок" на руския драматург Александър Островски.

1936 - Открити са 4-ите зимни Олимпийски игри в Гармиш-Партенкирхен, Германия. Игрите завършват на 16 февруари 1936 г. В тях участват 646 спортисти (566 мъже и 80 жени) от 28 държави, които се състезават в 4 вида спорт.

1952 - Принцеса Елизабет Александра Мери се възкачва на престола след смъртта на баща й крал Джордж Шести. Официалната церемония по коронацията на Елизабет Втора като кралица на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия е на 2 юни 1953 г. в Устминстърското абатство от архиеопископа на  Кентърбъри Джефри Фишър. Когато се възкачва на престола принцеса Елизабет Александра Мери е на 25 години. На 9 септември 2015 г. в 17.30 ч. лондонско време кралица Елизабет Втора официално поставя рекорд  за най-дълго управлявалия монарх в историята на Великобритания - 23 226 дни, 16 часа и 23 минути, подобрявайки рекорда, поставен преди повече от един век от нейната прабаба кралица Виктория, управлявала Великобритания от 1837 г. до 1901 г. в продължение на 63 години, 7 месеца, 2 дни, 16 часа и 23 минути.

1958 - В Мюнхен, Германия, при излитане катастрофира самолет на авиокомпания "Бритиш Юропиън Еъруейз" с 44 души на борда, сред които и футболистите на английския клуб "Манчестър Юнайтед", които се връщали от Белград от футболен мач с "Цървена звезда" (Белград), с който играят реванш в турнира за Европейската купа на 5 февруари 1958 г. и се класират за полуфинала с резултат 5:4. Случаят е наречен мюнхенска трагедия. Загиват 23 души, от тях осем футболисти, трима от персонала на клуба и осем британски спортни журналисти. Загиват секретарят на клуба, както и Берт Уоли от треньорския щаб и футболистите Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колман, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър и Лиъм "Били" Уелън. Звездата на отбора Дънкан Едуардс е ранен тежко и умира две седмици по-късно в болницата в Мюнхен, а футболистите Джони Бъри и Джаки Бланкфлауър получават тежки наранявания и никога повече не играят футбол. Оцеляват треньорът Мат Бъзби, Денис Вайълет, Рей Ууд, Бил Фолкъс, Хари Грег, Кени Морганс, Албърт Сканлън и сър Боби Чарлтън.

1968 - Открити са 10-ите зимни Олимпийски игри в Гренобъл, Франция. Игрите завършват на 18 февруари 1968 г. В тях участват 1158 спортисти (211 жени и 947 мъже) от 37 държави, които се състезават в 6 вида спорт.

1998 - В Германия Бундесратът (горната камара) на парламента приема поправка в конституцията за неприкосновеността на личната сфера на гражданите, по силата на която на полицията се предоставя правото да подслушва частни жилища при разкриването на тежки престъпления. Поправката, която на 16 януари 1998 г. е приета от Бундестага - долната камара на парламента, забранява подслушването на свещеници, депутати и съдебни защитници и разрешава да бъдат подслушвани адвокати, журналисти и медицински лица.

2000 - За първи път в историята на Финландия за президент на страната е избрана жена. Министърката на външните работи Таря Халонен, кандидат на Социалдемократическата партия, печели президентските избори с 51,3 процента от гласовете срещу  48,7 процента за съперника й Еско Ахо от партията Финландски център.

2001 - Китайският кораб "Гуланджу" осъществява първата официална връзка между континента и Тайван от половин век - той акостира на о. Кинмън, който е под тайванска юрисдикция от 1949 г.

2004 - В Москва в 8:40 ч. е извършен атентат в Московското метро между станциите "Павелецкая" и "Автозаводская" във втория вагон на влака от терорист камикадзе. Бомбата е с мощност от 4 кг тротилов еквивалент. В 11:30 ч. московско време са евакуирани всички пътници от тунела на метрото между двете станции, като от блокирания тунел са изведени 700 души. Загиват 41 души и над 250 са ранени.

2013 - В Тунис пред дома му е застрелян лидерът на опозиционното Движение на патриотите демократи Шокри Белаид, един от критиците на ръководеното от ислямисти правителство. Смъртта му предизвиква политическа криза в страната, довела до падането на правителството.
 
2014 - Парламентът на Унгария одобрява споразумението с Русия за изграждането на два реактора в АЕЦ "Пакш" - единствената в страната. Съгласно споразумението Русия ще предостави на Унгария заем до 10 млрд. евро, което е около 80 процента от разходите за строителство.

2015 - Депутатката Зои Констандопулу от Коалицията на радикалната левица СИРИЗА е избрана за председател на парламента на Гърция. Тя е на 38 години и е най-младият председател на гръцкия парламент, избиран досега.

2016 - По призива на ПЕГИДА (Европейски патриоти срещу ислямизацията на Запада) 6 февруари 2016 г.  е обявен за ден на международни шествия срещу мюсюлманите и мигрантите, като са организирани протести в цяла Европа срещу приемането на бежанци. Хиляди граждани в Чехия, Финландия, Полша, Естония, Словакия, Ирландия и Великобритания се включват. Протестите започват от Канбера в Австралия, където 400 души преминават в шествие до сградата на парламента, скандирайки ислямофобски лозунги.

2018 - Във Виетнам съд осъжда на 14 години затвор активиста Хоанг Дук Бин по обвинение в нарушаване на демократичните свободи, с цел да навреди на интересите на страната и народа, както и за съпротива срещу органите на реда. През февруари 2017 г. той излъчвал онлайн протест на рибари за внасяне на иск срещу тайванската компания "Формоза пластикс груп", замърсяваща океана с химикали, които унищожават риболова и туризма в засегнатия регион.

2020 - В Париж, Франция, се провежда протест срещу пенсионната реформа в страната, в който участват около 130 000 души. Реформата, за която настоява президентът Еманюел Макрон, предвижда "универсална система" по точки, която да замени 42 режима и в която "всяко внесено евро ще дава еднакви права на всички". Пенсионната реформа предвижда и отмяна на специалните условия за пенсиониране на 20 категории труд.

2023 - В Турция в 4:17 ч. местно време е регистрирано земетресение с магнитуд 7,7 по скалата на Рихтер с епицентър селището Пазарджък, окръг Кахраманмараш в Югоизточен Анадол, близо до границата със Сирия. Трусът е на дълбочина от около 17,9 км и  продължава 65 секунди. Девет часа по-късно, в 13:23 ч. е регистриран втори мощен трус с магнитуд 7,6 по скалата на Рихтер с епицентър  в Елбистан, който продължава 2 минути. Загиват около 52 000 души. Нанесени са огромни материални щети - над 200 000 сгради са  повредени при трусовете. Намиращият се в окръг Газиантеп град Нурдагъ е почти изцяло изравнен със земята. Земетресенията оставят без дом близо два милиона души. В Турция е обявен седемдневен национален траур за жертвите в земетресенията.

Родени на този ден българи:

проф. Харалампи Карастоянов, фармацевт и политик (1855-1934).
Участва в боевете при връх Шипка (1877) по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) и в боевете при Сливница по време на Сръбско-българската война (1885). Преподавател по токсикология и теоретична химия във Висшето училище в София  (от 1891). От 1898 г. е частен аптекар. Един от основателите на Българското аптекарско дружество (1898, негов председател и почетен председател), на Българското аптекарско кооперативно дружество (1913) и др. Член на аптекарската комисия при Върховния медицински съвет (1911-1917). Депутат в V Велико народно събрание (1911). Кмет на София (27 септември 1911-22 май 1912). Бил e редактор на сп. "Фармацевтически преглед". Автор на "Аптекарският въпрос в България" (1897), на статии по медицински, обществени и др. въпроси.

акад. Стефан Ватев, педиатър, фолклорист, антрополог и общественик (1866-1946).
Стефан Ватев е един от създателите на  българската педиатрия и през 1923 г. става първият български професор по педиатрия. Редовен член на Българска академия на науките /БАН/  (1898). През 1905 г. е назначен за ръководител на първото в България Детско отделение в Александровска болница - София. Председател на Природо-математическия клон на БАН (1923-1924, 1930-1931), директор на Дирекцията за опазване на общественото здраве при Министерство на вътрешните работи (1908-1912), председател на Върховния медицински съвет (1918-1919). Инициатор за създаването през 1919 г. и ръководител на Катедрата по детски болести при Медицинския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1920-1936) и декан на факултета (1927-1928). Един от основателите на Български лекарски съюз (1901), основател и председател на Съюза за закрила на децата (1925), на Всеславянския съюз на педиатричните дружества (1934), на Балнеоложкото дружество в България (1938). Открива първата съвещателна станция за майки и деца в България. Събира и записва над 400 народни песни, приказки, вярвания и материали по народна медицина. Почетен гражданин на Ловеч (26 ноември 1936).

акад. Любомир Чакалов, математик (1886-1963).
Ръководител на катедрата по висш анализ в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" (1922-1963), ректор на  университета (1943-1944). Секретар (1934; 1936-1937) и председател на Природоматематическия клон на Българската академия на науките (БАН) (1937-1938), ковчежник на БАН (1939-1947), секретар на Физико-математическия клон на БАН (1947-1949), секретар на Отделението за математически и физически науки на БАН (1949-1962). Основател и пръв директор на Математическия институт при БАН (1947-1950). Дописен член (1925) и действителен член (1930) на БАН. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Г. Димитров" (1959), на орден "Народна република България" първа степен (1956).

Людмил Стоянов (ист. име Георги Стоянов Златарев), писател, публицист и преводач (1888-1973).
Участва в Балканската война (1912-1913), в Междусъюзническата война (1913) и в Първата световна война (1914-1918). Интерниран от София за антивоенна дейност (1939-1940). Председател на Съюза на българските писатели (1946-1949). Директор на Института за литература при Българската академия на науките (1962-1964). Депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949) и в 3-ото Народно събрание (1958-1961). Автор е на сборниците с разкази "Милосърдието на Марса" (1923), "Бич Божий" (1927), на повестите - "Холера" (1935), "Мехмед Синап" (1936), на пиеси и биографични очерци. Превежда руска литература. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Георги Димитров" (1958, 1963, 1968, 1973), на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959).

ген. Захари Захариев, политически и военен деец (1904-1987).
Депутат във Върховния съвет на СССР (1937-1946). Командващ Военновъздушните сили (ВВС) на България (1947-1955), командващ Противовъздушната отбрана и ВВС (1957-1959). Заместник-министър на народната отбрана (1954-1959, 27 март 1967-октомври 1971). Депутат от 1-ото до 3-ото Народно събрание (1949-1961). Удостоен е със званията "Герой на Съветския съюз" (1936), "Герой на Народна република България" (1974), "Заслужил летец" (1974). Носител на орден "Георги Димитров" (1964, 1974), "Народна Република България" първа степен (1957, 1974).
 
Надя Тодорова, оперна певица сопран (1908-1976).
От 1932 г. пее в Народната опера в София. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носителка на орден "Кирил и Методий" (14 март 1959).

проф. Стоян Стоянов, езиковед (1911-1997).
Главен инспектор по български език в Министерството на народната просвета (1948-1950). Бил е преподавател по български език в университетите в Упсала и Стокхолм в Швеция (1965). Ръководител на катедрата по български език  и заместник-ректор на Института за чуждестранни студенти "Г.А. Насър" в София  (1966-1969). Ръководител на Катедрата по български език в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1973-1976). Работи в областта на съвременния български език. Автор е на "Граматика на българския книжовен език. Фонетика и морфология" (1964), "Употреба и значение на определителния член в съвременния български книжовен език" (2 т., 1960-1964) и др. Отговорен редактор на "Граматика на съвременния български книжовен език" (2 т., 1983). Лауреат на Димитровска награда (1984, с колектив).

ген.-майор Славчо Радомирски (ист. име Славчо Петров Бочев), политически и военен деец (1913-1997).
Участник в младежкото революционно движение (1929). Един от създателите на Радомирския партизански отряд "Георги Димитров" и негов командир (1944) . Участва в първия период на Отечествената война  като командир на Втори гвардейски полк (1944 - 1945). Началник на Политотдела на Гранични войски (1957-1962), заместник-началник на управление към Министерството на народната отбрана (1964-1968). Член на Централната контролно-ревизионна комисия на Българската комунистическа партия (19 ноември 1966-5 април 1986). Депутат в 3-ото Народно събрание (1958-1961), и от 5-ото до 7-ото Народно събрание (1966-1981). Носител на орден "Георги Димитров" (1973, 1983), на орден "Народна република България" трета степен (1959).

проф. Илия Конев, филолог и политик (1928-2009).
Работил е в Института за литература при Българската академия на науките /БАН/ (1954-1989) и в Института по Балканистика при БАН (1964-1968). Ректор на Югозападния университет (ЮЗУ) "Неофит Рилски" в Благоевград (1989-1991). Основател на Международния университетски семинар за балканистични проучвания и специализации към ЮЗУ (1990) и негов председател. Съосновател и първи ректор на Славянския университет (26 януари 1994-12 ноември 1996). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Министър на науката и висшето образование (20 септември-20 декември 1990).  Автор e на 18 монографии и на над 600 научни публикации в областта на сравнителното литературознание, балканистиката, славистиката и историята на културата.

Валентин Караманчев, журналист и писател (1932-2022).
Работил е като журналист във в. "Народна младеж" и в. "Работническо дело", в издателство "Народна младеж", "Партиздат" и ДО "Българска книга". Член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (1977-1989). Главен директор на издателство "Партиздат" (януари 1980-1982). Председател на Държавно творческо производство и стопанско сдружение "Българска книга и печат" (1982-юли 1989). Заместник-председател на Комитета за култура (27 май 1983-12 юли 1989).  Бил е главен редактор на в. "Народна младеж", заместник главен редактор на в. "Работническо дело". Бил е генерален директор на ДСО "Книгоиздаване". Автор е на "Мървашки песнивец" (1981), "Черешова задушница" (1986), "Елен от Велика гора" (1996), "Въздаяние" (2004), "Брашнен чувал" (2020) и др. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1981). Носител на орден "Народна република България" втора степен (февруари 1982), на наградата "Андрей Германов" (април 1984), на наградата на Съюза на българските писатели (19 май 1987) и др. Почетен гражданин на Гоце Делчев (1 февруари 2022).

Аврам Аврамов, алпинист (1933-2019).
Има многобройни изкачвания на най-трудните стени и маршрути в света. На 20 юли 1963 г. заедно с проф. Георги Атанасов правят първото голямо стенно изкачване в Алпите - по западната стена на връх Пти Дрю (3754 м).  Изкачва връх "Ленин" (7134 м) и е ръководител на експедицията, осъществила първото българско изкачване на вр. Комунизъм (7495 м), ръководител на първата българска експедиция до връх Еверест (8848 м)  през 1984 г., когато петима българи успяват да достигнат върха по един от най-трудните маршрути. Автор е на книгите "Еверест по Западния гребен" (1987) и "Жестокият път на Еверест" (2013). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд на България" (18 юни 1984). Носител на орден "Червено знаме на труда" (1964, 1972), орден "Кирил и Методий" втора степен (1970), орден "За спортна слава" първа степен (1979). Удостоен с Почетния знак на президента на България (27 май 2014).

Иван Ванев (ист. име Иван Ников Иванов), поет (1938-2007).
По професия е стругар и дълги години работи в Корабостроителния завод в Бургас. Публикува в  сп. "Родна реч", в. "Черноморски фронт", алманах "Море". Автор е на текста на песента "Бургаски вечери" по музика на композитора Иван Коларов в изпълнение на група "Тоника"  (1961). Почетен гражданин на Бургас (1 декември 2000).

Атанас Лазовски (ист. име Атанас Янков Тенев), писател, литературен критик и историк (1939-2022).
Работил е като учител, редактор във в. "Литературен фронт" (1966-1968) и сп. "Пламък" (1969-1973). Бил е драматург на Драматичния теотър в Търговище. Автор е на книгитете: "Героят в съвременната българска белетристика" (1968, в съавторство), "Атанас Далчев. Литературно-критичен очерк" (1966), "Проблеми на съвременната българска рецензия" (1971), "А ти за какво воюваш" (1975, 1983), "Не си по-голям от хляба" (1978), "Женски изповеди" (1994), "Битки за българския фолклор" (1999), "Гибелната любов на Борис“ (2008), "Мостовете на Отец Матей" (2008), "Вапцаров - поетът праведник" (2009), "Живот между Небето и Земята" (2011) и др.

Иван Гарелов, журналист и телевизионен водещ (1943).
Работил е като редактор във в. "Народна младеж" (1968-1969), в Българска телеграфна агенция (1970-1973). От 1973 г. до 2000 г. е в Българската национална телевизия като заместник главен редактор и продуцент, водещ и продуцент на обзорното информационно-политическо предаване "Панорама". Директор на "Новини и актуални предавания" в Нова телевизия (11 септември 2000-14 септември 2001). Водещ на телевизионната игра "Вот на доверие" в телевизия "bTV" (2004-31 декември 2006), на предаването "Оригиналът" по TV7 (октомври 2013-юни 2014). Автор е на книгите "Идвам от Израел", "Атила срещу Афродита", "Недалеч и неотдавна" (2013), "Тук и сега" (2016), "Ще ни побъркат. Вторият живот на написаното" (2017), "Неизпратени писма до Маргарита" (2022), "Рокендрол, шпионаж и... последен танц" (2023),  "Тук Хемингуей никога не е бил" (2024).

ген.-лейт.  Иван Чобанов, експерт по сигурността (1951).
През 1979 г. постъпва в Министерството на вътрешните работи (МВР). Занимава с научно-изследователска и преподавателска дейност по проблемите на националната сигурност (1981-1991), бил е началник на катедра "Социална психология на контраразузнавателната дейност" в Института по психология на МВР. Съветник към Консултативния съвет за национална сигурност при президента на Република България и началник направление в кабинета на министъра на вътрешните работи (1991-1992). Секретар на МВР и ръководител на Щаба за борба с терора в МВР (1992-1994). Главен съветник в Комисията по национална сигурност на Народното събрание (1995-1997). Директор на Национална служба "Сигурност" в МВР (18 май 2002-11 януари 2007). Изпълняващ длъжността главен секретар на МВР (19 май-14 юли 2005). Временно управляващ посолството на България в Зимбабве (6 март-1 ноември 2007). 

Кемал Еюп, математик и политик (1952).
Работил е в Аграрно-промишлен комплекс "Дръстър" - Силистра. Заместник-председател на партия "Движение за права и свободи" (ноември 1996-12 февруари 2000). Депутат от 37-ото до 39-ото Народно събрание (1995-13 април 2005). Председател на Комисията за защита от дискриминация (13 април 2005-12 юли 2012) и неин член (12 юли 2012-28 юли 2017).

Явор Бобев, български режисьор (1952-2016).
Преподавател по телевизионна и кинорежисура в "АРТ Колеж"-София (2002-2004). Режисьор е на  документалните филми, авторски шоу и музикални програми, публицистични предавания и др. Сред документалните му филми са "Фокус в пространството" (1993), "Кукери в пернишко" (1997), "Катарзис" (2000), "Градските музиканти" (2005), "Последно изплаване" (2011) и др. Режисьор е на телевизионните състезания "Супершоу  Невада  (1993-1995), "Фамилия топ шоу" (1995) и "Нота бене" (1999-2000), на публицистичните предавания "Един час със Светослава Стаева" (1993), "Звезди в ефира" (1994), "Открито с Валя Ахчиева" (1999). Преподавател по телевизионна и кинорежисура в "АРТ Колеж"-София (2002-2004). Носител на Първа награда за документален филм от фестивала "Закон и общество" в Москва, Русия (април 2003).

Валентин Радев, икономист и политик (1958).
Заместник-директор на Института за перспективни изследвания за отбраната (1999-2000) и негов директор (2000-2002). Заместник-министър на отбраната (6 август 2009-20 март 2013). Депутат в 42-ото и 43-ото Народно събрание (2013-2017) и в 44-ото Народно събрание (19 април-4 май 2017). Министър на вътрешните работи (4 май 2017-201 септември 2018). Депутат в 44-ото Народно събрание (20 септември 2018-26 март 2021). Автор е на 17 изделия с военно предназначение, внедрени в редовно производство и приети на въоръжение в Българската армия, има 9 патента, 3 промишлени дизайна, 2 марки и 17 предложения с полезен ефект. Има над 130 публикации - научни статии и доклади, стандарти и др.

Калин Христов, български финансист (1971). 
От 1997 г. работи в Българската народна банка (БНБ). Експерт в дирекция "Стратегически изследвания и прогнози" (1997-1999) на БНБ. Експерт и главен експерт в дирекция "Икономически изследвания и прогнози" на БНБ (1999-2002). Член на Инвестиционния комитет на банката (2002-2009). Съветник на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Емисионно" (февруари 2002-октомври 2003). Съветник на управителя на БНБ (октомври 2003-октомври 2009). Подуправител на Българската народна банка, ръководител на управление "Емисионно" и член на Управителния съвет на БНБ ( 23 октомври 2009-26 юли 2023). Министър на финансите в служебно правителство (13 март-29 май 2013). Автор е на публикации в областта на макроикономиката, паричната политика, паричен съвет, икономически и паричен съюз и въвеждането на еврото в България, както и съавтор в статии и публикации на икономическа и финансова тематика.
 
Атанас Чипилов, български футболист (1987).  
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Динамо Киев" (Украйна), "Ботев" (Пловдив), "Черноморец" (Бургас), "Монтана" (Монтана), "Берое" (Стара Загора), "Славия" (София), "Банско" (Банско), "Хасково" (Хасково), "Пирин" (Благоевград), "Нефтохимик" (Бургас).

На този ден са родени и:

сър Чарлз Уитстън, британски физик и изобретател (1802-1875).
Заедно с Уилям Кук изобретява първия електрически телеграфен апарат (1837). Изобретява електроизмерителния мост, т. нар. мост на Уитстън (1842). Създава първия автоматичен телеграфен апарат (1858).

Дмитрий Григорович, руски авиоконструктор (1883-1938).

Едуин Клебс, немски бактериолог (1834-1913).
Заедно с немския бактериолог Фридрих Льофлер първи изолират бактерията, която причинява дифтерията (1884).

Уилям Мърфи (Уилям Пари Мърфи), американски лекар (1892-1987).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1934 г. заедно с американските лекари Джордж Уипъл и Джордж Майнът за откриването на чернодробната терапия при анемия.

Алберто Кавалканти, бразилски режисьор (1897-1982).

Ала Тарасова, съветска актриса (1898-1973).
Народна артистка на СССР (1973), Герой на социалистическия труд (1973).

Владислав Гомулка, полски политик (1905-1982).
Първи секретар на ЦК на Полската обединена работническа партия (ПОРП) (21 октомври 1956-20 декември 1970).

Аминторе Фанфани, италиански политик (1908-1999).
Министър на външните работи на Италия (март 1965-23 февруари 1966).  Министър-председател (18 април 1987-20 юли 1987).

Роналд Рейгън, американски актьор и политик (1911-2004).
Участвал е във филмите "Мрачна победа" (1939), "Закон и ред" (1953), "Убийците" (1964) и др. Носител на награда "Златен глобус" (1957). Удостоен е със звезда на холивудската Алея на славата (1960). Губернатор на щата Калифорния (2 януари 1967-6 януари 1975). 40-и президент на САЩ (20 януари 1981-20 януари 1989).

Дюла Лорант, унгарски футболист и треньор (1923-1981).
С националния отбор по футбол става Олимпийски шампион през 1952 г. в Хелзинки, Финландия, и печели и сребърен медал от Световното първенство през 1954 г. в Швейцария.

Уилям (Били) Райт, английски футболист и треньор (1924-1994).

Пиер Брис, френски актьор (1929-2015).
Участвал е в 11 уестърна, екранизирани по романите на немския писател Карл Май през 60-те години на 20-и в.

Франсоа Трюфо, френски режисьор, сценарист и продуцент (1932-1984).
Режисьор е на филмите "400 удара" (1959), "Стреляйте по пианиста" (1960), "Жул и Жим" (1962), "Откраднати целувки" (1968), "Американска нощ" (1973), "Историята на Адел" (1975), "Любов в бягство" (1979), "Последното метро" (1980), "Съседката" (1981), "Веднъж да дойде неделя" (1983) и др. Носител на награда "Оскар" (1973).

Камило Гориаран, кубински революционер (1932-1959).

Боб Марли (Робърт Неста Марли), ямайски музикант и композитор (1945-1981).
През 1963 г. заедно с музикантите Питър Тош и Бъни Ливингстън създава групата "The Wailers". От  албума Legend, издаден посмъртно през 1984 г. са продадени над 12 млн. копия, което го прави най-добре продаваният реге албум на всички времена. Носител на награда "Грами" за цялостен принос към музиката (2001 г., посмъртно). На 11 май 1981 г. Боб Марли умира от рак на кожата на 36-годишна възраст.

Натали Кол, американска певица (1950-2015).
Носителка на девет награди "Грами". Албумът й от 1991 г. „Unforgettable With Love" е разпродаден в около 14 млн. копия и печели шест награди "Грами".

Масимо Бусака, международен футболен съдия от Швейцария (1969).
Номер 1 съдия в света за 2009 година, избран от Международната федерация по футболна история и статистика.

Джеф Роуз, американски плувец (1970).
Трикратен олимпийски шампион - през 1992 г. в Барселона, Испания, и през 1996 г. в Атланта, САЩ (100 м гръб и 4х100 м щафета). На Олимпийските игри през 1992 г. печели и един сребърен медал. От световни първенства печели три златни медала и един сребърен медал.

Алеш Валента, чешки състезател по ски свободен стил (1973).
Олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ.

Това е денят на смъртта на:

Сулхан-Саба Орбелиани, грузински просветител, писател, поет и калиграф (1658-1725).
Той счита невежеството за основна причина за общественото зло. Автор е на книгите "За мъдростта на художествената литература", на религиозното назидателно произведение "Инструкция", на "Грузински лексикон", в който тълкува много педагогически  концепции.

Карло Голдони, италиански драматург (1707-1793).
Автор е на комедиите "Слуга на двама господари", "Хитрата вдовица", "Мирандолина" и др.

Джоузеф Пристли, британски химик (1733-1804).
Открива 10 газа, вкл. кислород, азот, амоняк, въглеводород и хлороводород. Полага началото на изучаването на фотосинтезата, установявайки, че въздухът, богат на въглероден двуокис е опасен за човека, но е добър за растенията. Установява, че зелените растения прочистват въздуха, отделяйки кислород.
 
Аугуст Копиш, немски художник и поет (1799-1853).

Теодор Билрот, немски хирург (1829-1894).
Основоположник на съвременната коремна хирургия.
 
ген. Кирил Ботев, български революционер, участник в националноосвободителното движение и военен деец (1856-1944).
Брат на поета и революционер Христо Ботев. Учител в българското училище в Гюргево, Румъния, (1875-1876). През 1876 г. се включва в четата на Христо Ботев. Заловен е и е пратен на заточение. Освободен през 1878 г. по силата на Санстефанския мирен договор (3 март 1878). Началник на Военното училище (1891-1895). Командир на Трета пехотна балканска дивизия (1900). Участва в Балканската война (1912-1913). Заместник-министър на войната (1913).

Густав Климт, австрийски художник и график (1862-1918).
Основател на школа в изобразителното изкуство, известна като Виенски сецесион.
 
Рубен Дарио (ист. име Феликс Рубен Гарсиа и Сермиенто), никарагуански поет (1867-1916).
Автор е на произведенията "Редките" (1896), "Песни за живота и надеждата" (1906), "Скитаща песен" (1907), "Есенна поема" (1910), "Песен за Аржентина" (1910) и др.

проф. Димитър Кацаров, български педагог и психолог (1881-1960).
Завеждащ Катедра по обща педагогика  в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1930-1948), декан на Историко-филологическия факултет (1928-1929, 1938-1939) на университета, ректор  на университета (1942-1943). Чл.-кор. на БАН (1947). Директор на Института по педагогика (1950-1951) и на Института за физическо възпитание и училищна хигиена при Българската академия на науките (1952-1960). Редактор на сп. "Свободно възпитание" (1922-1946). Един от първите педагози, въвели експерименталния метод в педагогиката. Пръв застъпник за възпитанието на бавноразвиващите се деца, за предучилищното възпитание на децата и за професионалната ориентация на младежите. През 1936 г. по негова инициатива се учредява дружество "Грижи за бавноразвиващи се деца". Под негово ръководство на 22 февруари 1937 г. е създадено първото помощно училище в България - Възпитателен институт "Развитие" (дн. IV помощно училище "Проф. Димитър Кацаров" - София). Автор на трудовете: "Професия и професионално образование" (1922), "Педагогиката като самостоятелна наука" (1929),  "Характерни черти в развитието на съвременната образователна теория и практика" (1942), "Теория на образованието" (1947) и др.

Люба Касърова, българска поетеса и преводачка (1887-1946).
Популяризира чешката литература в България, като изнася лекции, свързва се с чешки женски дружества, превежда произведения на чешки автори. През 1918 г. се включва в дружество "Българо-чехословашка взаимност", на което е секретар от 1922 г. и редактор на едноименния орган на дружеството (1925-1926). Сътрудничи на списанията "Хиперион", "Славянска беседа" и др. Автор е на стихосбирките "Люлякови люлки" (1930), "В съня на новороденото" (1932), "Какво ми нашепва музиката" (1941) и др. Носителка на чехословашкия орден "Белия лъв" втора степен за цялостната си дейност и роля в българо-чехословашките взаимоотношения (17 януари 1927).

Джордж Шести, крал на Великобритания (11 декември 1936-6 февруари 1952) (1895-1952).

Георги Кроснев, български националреволюционер (1896-1937).
Деец на националноосвободителното движение в Добруджа (1878-1940). Един от учредителите на Добруджанската революционна организация (1925).

Кандидо Портинари, бразилски художник (1903-1962).

Салвадор Лурия, американски биолог от италиански произход (1912-1991).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1969 г. заедно с американския физик, генетик и вирусолог от немски произход Макс Делбрюк и с американския биолог Алфред Хърши за откритията, отнасящи се до механизма на репликация и генетичната структура на вирусите.

Макс Перуц, британски биохимик от австрийски произход (1914-2002).
Носител на Нобелова награда за химия за 1962 г. заедно с британския биохимик Джон Кендрю за техните изследвания на структурата на глобуларните белтъци (сферични - с компактно нагънати вериги, със съотношение на осите за дължина към ширина обикновено 3-4 към 1 до 10 към 1).

Джордж Шулц (Джордж Прат Шулц), американски политик (1920-2021).
Министър на труда на САЩ (1 юли 1970-11 юни 1972). Министър на държавното съкровище (12 юни 1972Ц8 май 1974). Държавен секретар на САЩ (16 юли 1982-20 януари 1989).

Юбер Кюриен, френски учен и политик (1924-2005).
Генерален директор на Националния център за научни изследвания (1969-1973). Президент на Националния център за космически изследвания (1976-1984). Първи председател на Европейската космическа агенция (1979-1984). Създател на космическата програма "Ариана" (1979) на Европейската космическа агенция. Министър на научните изследвания и технологиите на Франция (1984-1986; 1988-1993). Председател на Управителния съвет на Европейската лаборатория за физика на частиците (1994-1996). Председател на фондация "Франция" (1998-2000). Председател на Френската академия на науките (2001-2003).

Джон Данкуърт, британски джазмузикант саксофонист (1927-2010).
Работил е с Нат Кинг Коул, Ела Фицджералд, Оскар Питърсън. Той е автор и на въвеждащата музика към сериала "Отмъстителите" (1961-1964). Диригент е на свой собствен оркестър (1985-2009).

Манфред Айген, немски химик (1927-2019).
Носител на Нобелова награда за химия за 1967 г. заедно с  британския физик и химик Джордж Портър и британския химик Роналд Нориш за изследванията им на свръхбързи химични реакции чрез нарушаване на равновесието посредством много кратки енергийни импулси.

Тодор Кавалджиев, български икономист и политик (1934-2019).
През 1952 г., като ученик, е осъден на 12 години затвор и изпратен в затвор в Хасково заради опит за възстановяване на Съюза на земеделската младеж. Излежава 11 години в различни затвори из страната - в Пазарджик, Стара Загора и Плевен. На два пъти е въдворяван и в лагера в Белене. На процеса прокурорът на няколко пъти изразявал съжаление, че не може да го осъди на смърт, защото му оставала още една година, докато навърши пълнолетие. След затвора заради присъдата и досието си на неблагонадежден към "народната власт" късно се записва да учи счетоводство в Свищов. Той е един от основателите на Съюза на демократичните сили  в Стара Загора. През 1989 г. участва във възстановяването на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) "Никола Петков". Член на Постоянното присъствие на БЗНС "Никола Петков" (1990-1992) и негов секретар от 1992 г. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Вицепрезидент на Република България (22 януари 1997-22 януари 2002).

Артур Аш, американски тенисист (1943-1993).
Той е първият афроамерикански тенисист, който печели три титли в турнирите от "Големия шлем". Обявен е за най-добър американски спортист през 1969 г. През кариерата си седем пъти е финалист в турнири от "Големия шлем", като печели пет от тях (две от титлите са на двойки). Неговото име носи централният корт в Ню Йорк, САЩ, на който се играят мачове от Откритото първенство на САЩ. Обявен за "Играч на годината" от Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) за 1975 г. Приет в Международната тенис зала на славата в Нюпорт, САЩ (1985).

Руди Асауер, немски футболист и треньор (1944-2019).
С "Борусия Дортмунд" (Германия) печели за Купата на носителите на купа (1966).

Ангел Георгиев - Ачо, български актьор (1944-2012).
Играл е в драматичните театри в Благоевград (1968-1970) и в Пазарджик (1970-1971), в трупата на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов"  (1971-2001),  в състава на Театър "София" (от 2002). Изиграл е над 100 роли в театъра, телевизията и киното. Участвал e в над 20 български филма, във френски, американски и италиански продукции. Носител на националната награда в Националния преглед на българската драма и театър за ролите на Маджаров и Унгарски в "Обичате ли човешко?" (1989), на наградата "Икар"  на Съюза на артистите в България за най-добра мъжка роля - Михал в "Михал Мишкоед"(1998).

Карл Уилсън, американски музикант китарист (1946-1998).
Един от членовете на групата "Бийч бойс", създадена през 1961 г.

Рони Хелстрьом, шведски футболист (вратар) (1949-2022).

Гари Мур, британски рокмузикант китарист и певец (1952-2011).
Китарист на рокгрупата "Тин Лизи" (1974-1977, 1978-1979). Един от известните изпълнители на ирландски блус.
/АЯ/КГ/МГ/