site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 26 януари в историята

26 януари 2024 г., петък, 4-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Ксенофонт и дружината му. Св. Амон. Св. Павла.

По света се отбелязва:

Международният ден на митниците. Отбелязва се от 1983 г. с решение на международната неправителствена организация Съвет за митническо сътрудничество (дн. Световна митническа организация) от 1982 г., прието по време на 30-ата сесия на организацията. Целта е повишаване на ефективността на митническите администрации по света. Годишнината от учредителната сесия (1953) на Съвета за митническо сътрудничество в Брюксел, Белгия. Конвенцията за създаване на Съвет за митническо сътрудничество е подписана на 15 декември 1950 г. в Брюксел, Белгия, и е в сила от 4 ноември 1952 г.

Националният празник на Австралия. Ден на Австралия (1788).

Националният празник на Индия. Ден на републиката (1950).

На този ден в България:

1913 - Отбранителна битка при Булаир по време на Балканската война (1912-1913), известна като Булаирски бой.  В битката, северно от Булаир на полуостров Галиполи, и продължила до 28 януари 1913 г.  7-а Пехотна рилска дивизия, наброяваща 10 000 души,  под командването на ген.-майор Георги Тодоров отблъскват настъплението на османските войски - дивизия Мюретеби и 27-а пехотна дивизия, наброяващи  37 355 души. Елитните турски дивизии губят повече от половината личен състав в сраженията край Булаир, чифлика Доган Араслан и Разрязаната могила. Осуетен е опитът на османските войски за настъпление на полуострова и е провален десантът при Шаркьой. Опитът на османското военно командване да обърне хода на войната е провален.

1957 - Излиза бр. 1 на в. "Народна култура" (от 2 март 1990 г. в. "Култура"). Последният брой на вестника излиза на 27 юли 2018 г. От  септември 2018 г. е месечно списание "Култура".

1979 - Министерският съвет приема Постановление 6, с което в България се въвежда лятно часово време  от 1 април до 30 септември всяка година, като часовниците се преместват с 1 час напред. Връщането към астрономическото време става на 1 октомври, когато часовниците се преместват с 1 час назад. На 13 март 1997 г.  Министерският съвет приема Постановление 94, с което се отменя Постановление 6 от 26 януари 1979 г., и се регламентира лятното часово време  да се въвежда в 3.00 ч. през последната неделя на м. март, като часовниците се преместват с 1 час напред, а връщането към астрономическото време да бъде в 4.00 ч. през последната неделя на м. октомври, като часовниците се преместват с 1 час назад.

1979 - С указ 262 на Държавния съвет е учредено почетното звание "Летец-космонавт на Народна република България", с което се удостояват български граждани, извършили космически полет.  Указът е обнародван на 17 април 1979 г. в Държавен вестник. С указ 556 на Държавния съвет от 14 април 1979 г.  с почетното звание е удостоен подполк. Георги Иванов - първият български космонавт, който заедно със съветския космонавт Николай Рукавишников извършват съвместен космически полет с кораба "Союз-33" (10-12 април 1979).

2000 - Първата частна телевизия в България "bTV" получава индивидуална лицензия за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителната мрежа за телевизионно и радиоразпръскване с национално покритие. На 6 април 2000 г. получава лиценз за честотата на "Ефир 2" на Българска национална телевизия, а на 1 юни 2000 г. започва излъчване.

2005 - Подписан е  учредителният протокол за създаване на индустриален  клъстер "Средногорие мед". Клъстерът обхваща четирите големи индустриални предприятия за добив и преработка на руди и цветни метали от района на Централното Средногорие - "Юмикор мед" АД, "Асарел Медет" АД, "Челопеч Майнинг" ЕАД и "Елаците мед" АД. Към него са привлечени фирми и организации, които обслужват промишлените производства.

2006 - Народното събрание ратифицира Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, приета по време на Генералната конференция в Париж, Франция, на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) (29 септември-17 октомври 2003).

2007 - Международната верига "Холидей Ин", която включва 3680 хотела в целия свят, отваря 5-звезден хотел в София.  Инвестицията на стойност 15 млн. евро е на "Меридиан Хотелс България". Сградата е на 5 етажа със 130 стаи.

2012 - 41-ото Народно събрание ратифицира Конвенцията за правата на  хората с увреждания. Конвенцията е приета на 13 декември 2006 г. от Организацията на обединените нации и е влязла в сила на 3 май 2008 г. България я подписва на 27 септември 2007 г., a на 18 декември 2008 г. - Факултативния протокол към нея, с което поема ангажимент за последваща ратификация.

2017 - Председателят на 43-ото Народно събрание Цецка Цачева открива  последното пленарно заседание на парламента. С указ на президента Румен Радев, считано от 27 януари 2017 г. , 43-ото Народно събрание е разпуснато предсрочно, след като на 14 ноември 2016 г. министър-председателят Бойко Борисов подава оставката на ръководеното от него правителство, приета от парламента на 16 ноември 2016 г.

2018 - Министър-председателят Бойко Борисов пристига в Давос, Швейцария, за участие в 48-а годишна среща на Световния икономически форум (23-26 януари 2018), който се провежда под мотото "Да създадем общо бъдеще в един разединен свят". Той участва в дискусия на тема: "Ускоряване на дългосрочното развитие на Западните Балкани". В делегацията на министър-председателя Бойко Борисов са включени министърът на българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова и на министърът на туризма Николина Ангелкова.

2019 - В Националния дворец на културата в София се провежда заседание на 49-ия конгрес на БСП. Утвърдени са платформата на партията за европейските избори и проектът "Визия за България".

2021 - В София Фондът на фондовете подписва договор с избрания финансов посредник за изпълнение на Фонд мецанин/растеж. Това е последният инструмент от портфолиото на Фонда на фондовете за дялови и квази-дялови инвестиции, като такъв за първи път се прави в България с публичен ресурс. Средствата за него са осигурени по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", а ресурсът от 83,7 млн. лв. ще се управлява от "Силвърлайн партнърс" ООД.

На този ден по света:

1788 - В Австралия пристигат първите заселници. Те идват с флотилията на капитан Артър Филип и основават колонията Нов Южен Уелс. Артър Филип е първият й губернатор. Флотилията отплува от Великобритания на 13 май 1787 г. Тя включва 11 кораба със 1030 души на борда им, сред които 778 затворници (586 мъже и 192 жени). Доближава австралийския бряг на 18 януари 1788 г. Първоначално заселниците се разполагат в Ботаническия залив, но по-късно се преместват в залива на Порт Джаксън, на чийто бряг е създадено селище. На 26 януари 1788 г. официално е издигнат британският флаг. На 7 февруари 1788 г. е установен контрол над колонията, която обхваща цялата територия на изток от континента, включително и близките острови.

1887 - Започва строителството на Айфеловата кула в Париж, Франция. Кулата е построена от стоманени конструкции по проект на френския инженер Густав Айфел, съдържа близо 18 000 метални елемента, тежи над 10 000 тона, височината й е 314 м. До върха се стига по 1792 стъпала - символ на годината, когато е обявена първата Френска република. Строителството й възлиза на 7,4 млн. френски франка. Официално е открита на 31 март 1889 г., отворена е за посетители на 6 май 1889 г.

1926 - В Лондон, Великобритания, шотландският изобретател Джон Беърд демонстрира новото си изобретение - за пръв път в света е показана действаща телесистема, основаваща се на механично предаване на изображенията.

1956 - В Кортина д'Ампецо, Италия, са открити 7-ите зимни Олимпийски игри. Игрите завършват на 5 февруари 1956 г. В тях участват 821 спортисти (687 мъже и 134 жени) от 32 държави, които се състезават в 4 вида спорт.

1965 - В Индия за официален език е обявен хинди, което предизвиква бунтове в страната. След месец правителството обявява, че въвежда паралелно английският език като официален език.

1980 - Египет и Израел установяват дипломатически отношения.  Египет е първата арабска страна, установила дипломатически отношения с Израел. На 18 февруари 1980 г. е открито посолство на Израел в Кайро.

1993 - Вацлав Хавел е избран за първи президент на Чешката република. Преизбран е на 20 януари 1998 г.

1994 - Силвио Берлускони влиза официално в политическия живот на Италия, когато произнася филмирано "послание до нацията", излъчено в най-гледаното време по националната телевизия. В него той призовава за "ново италианско чудо" и мотивира решението си да участва в изборите с необходимостта да се попречи на "комунистическите" партии да дойдат на власт.

1999 - Във военноморската база в Брест, Франция, в открито море е осъществено първото пробно плаване на първия френски атомен самолетоносач "Шарл де Гол". Строежът на самолетоносача започва през 1989 г., през 1994 г. е спуснат на вода, а през 2001 г. е  приет на въоръжение. Самолетоносачът е дълъг 261 м, тежи 34 600 т и може да носи на палубата си 40 самолета.

2000 - Влиза в сила Договор за създаване на Съюзна държава между Русия и Беларус. Договорът е подписан в Москва, Русия,  на 8 декември 1999 г. от президентите на Беларус и Русия Александър Лукашенко и Борис Елцин. В него е предвидено създаването на Единно икономическо пространство; сформиран е Висш държавен съвет, Съвет на министрите, Постоянен комитет на съюзната държава, Граничен и митнически комитет, Съюзна телевизия, обединения и колегии на нива министри и други републикански органи. За председател на Висшия държавен съвет е избран Александър Лукашенко.

2001 - Регистрирано е земетресение с магнитуд 7,7 по скалата на Рихтер с епицентър на около 20 км североизточно от гр. Бхудж в западния щат Гуджарат в Индия. Трусът е усетен и в Пакистан и Непал. Загиват около 20 000 души, ранени са около 166 836 души, около 1 млн. остават без покрив.

2002 - Руската  радарна база "Лурдес" в Куба е закрита окончателно. Създадена е през 1964 г. след Карибската криза, за да следи комуникациите на САЩ. Решението за закриване на базата е взето на 17 октомври 2001 г. на закрито съвещание на Министерството на отбраната на Русия.

2002 - По нареждане на Белия дом започва проверка на всички правителствени договори, сключени с енергийната корпорация "Енрон", както и с нейния одитор "Артър Андерсън". "Енрон" е най-големият спонсор в кампаниите на Джордж У. Буш от 1993 г., когато започва кариерата му като губернатор на щата Тексас. Проверката е поради  повдигнати обвинения за унищожаване на документи, счетоводни манипулации и други дейности, хвърлящи сянка върху способността на двете компании за качествена работа. Правителството на САЩ е сключило с тях повече от 100 договора за около 70 млн долара. На 4 май 2002 г. в Хюстън, САЩ, започва процес, свързан с краха на "Енрон". Одиторската фирма "Артур Андерсен" е обвинена във възпрепятствяне на правосъдието чрез унищожаване на документи за одита на "Енрон". През юни 2002 г. фирмата е призната за виновна. На 21 август 2002 г. бившият финансов експерт на "Енрон" Майкъл Копър се признава за виновен по обвиненията за пране на пари и финансови измами.

2006 - Сенатът на Чехия (горната камара на парламента) приема закон, който дава възможност на хомосексуалните двойки да регистрират съжителството си и да ползват права за наследство и други неща като хетеросексуалните брачни двойки. Законът не позволява брак и осиновяване на деца от хомосексуални партньори.

2007 - Президентът Уго Чавес подписва указ за национализация на всички петролни находища, които се разработват самостоятелно от чуждестранни компании в басейна на река Ориноко. Указът има силата на закон и влиза в сила от 1 май. Според  него държавната компания "Петролеос де Венесуела" ще поеме около 60 на сто от активите на четири петролни проекта, в които  "Бритиш петролиъм", "Ексън мобил", "Шеврон", Коноко Филипс", "Тотал" и "Статойл" са инвестирали 17 млрд. долара.

2012 - Редица държави, включително 22 от 27-те страни членки на ЕС, подписват Търговско споразумение за борба с фалшификациите (АКТА). АКТА е международно споразумение за защита на интелектуалната собственост, имащо за цел установяването на единен стандарт за спазване правата на интелектуалната собственост, засилване на международното сътрудничество и координацията между изпълнителните органи, определяне на правната рамка и практиките, които да доведат до ефективно налагане и зачитане на правата в тази дейност. От юни 2008 до октомври 2010 г. протичат преговорите между представители на страните участнички в споразумението - ЕС, САЩ, Япония, Канада, Нова Зеландия, Австралия, Сингапур, Южна Корея, Мароко, Мексико и Швейцария. Подписването на споразумението предизвиква вълна от обществени протести.

2014 - В Париж, Франция, е организиран протест от близо 50 десни, крайнодесни и консервативни католически обществени организации срещу политиката на правителството на президента Франсоа Оланд. Според полицията в протеста са участвали над 17 000 души, а според организаторите на т. нар. Ден на гнева са се включили около 120 000 души. Протестиращите настояват за оставката на президента, за отмяна на легализацията на еднополовите бракове и на закона, разширяващ правото на аборт, както и за предприемане на по-ефективни мерки за борба с безработицата. При възникналите безредици са арестувани 250 души и 19 полицаи са ранени.

2015 - Във Великобритания Англиканската църква ръкополага за първи път  в историята си жена за епископ в катедралата на Йорк, 20 години след първото ръкополагане на жени за свещеници. Преподобната Либи Лейн, чието пълно име е Елизабет Джейн Холдън Лейн, е предложена за епископ през декември 2014 г. тя ще бъде епископ на Стокпорт.

2016 - В Тайван поради ниските температури умират най-малко 85 души. В столицата Тайпе на 24 януари 2016 г. е измерена температура 4 градуса по Целзий - най-ниската от 44 години. В Тайпе средната температура за януари е 16 градуса и в повечето жилища няма централно отопление.

2017 - Папа Франциск става първият понтифекс, посетил англиканска църква в Рим. Папата и англиканският епископ Робърт Инес се молят в църквата "Вси светии" в центъра на Рим. Англиканската църква се отделя от Рим през 1534 година, когато папството отказва да анулира брака на английския крал Хенри Осми.

2018 - В Мелбърн, Австралия, над 25 000 души, аборигени и бели, протестират срещу празничното честване на Деня на Австралия на 26 януари, което според тях е началото на колонизацията и преследването на австралийските аборигени преди 230 години. Те настояват датата на Деня на Австралия да бъде променена или празникът да бъде отменен, както и аборигените да бъдат признати в конституцията. На 26 януари Австралия отбелязва годишнината от пристигането на първите британски заселници на австралийска земя в Сидни коув през 1788 г., но за местните австралийци датата е началото на потисничество, включително десетки кланета, извършени през 19-и в. и в началото на 20-и в.  Австралия има население от 23 млн. души, включително около 700 000 аборигени, чиито предци са се заселили на континента около 50 000 години преди пристигането на британските колонизатори.

2020 - При катастрофа на хеликоптер в щата Калифорния в САЩ, загиват всичките девет души на борда, сред които американският баскетболист Коби Брайънт и 13-годишната му дъщеря Джиана. Частният хеликоптер на баскетболиста "Сикорски Ес-76" се разбива в Калабасас, северозападно от Лос Анджелис, като според разследващите причина за катастрофата е мъгливото време и лошата видимост около хълмовете в района на Калабасас.

2021 - В Естония встъпва в длъжност 43-годишната адвокатка Кая Калас - първата жена министър-председател на страната начело на коалиционното правителство, съставено от Центристката партия на Естония и Партията на реформите.

2022 - Съд на ЕС отменя глоба на компанията производител на чипове "Интел" в размер на 1,06 милиарда евро, наложена от Европейската комисия през 2009 г. заради нелоялни практики, използвани от "Интел", с цел да закрие по-малка конкурентна компания "Ей Ем Ди" (AMD). През 2014 г. съдът потвърждава присъдата, но през 2017 г. съдът на ЕС отсъжда, че делото трябва да бъде върнато за преразглеждане поради правна грешка.

2023 - Във Виена с тържествена церемония в парламента президентът Александър ван дер Белен полага клетва за втори шестгодишен президентски мандат. Той е преизбран на 9 октомври 2023 г. На церемонията присъстват около 1000 официално поканени гости. Парламентарната церемония беше последвана от военна на централния площад "Хелденплац", където се провежда парад на знамената и ритуал по почитане на паметта на загиналите австрийски военнослужещи. 

Родени на този ден българи:

Михаил Герджиков, български революционер, деец на македоно-одринското революционно движение (1877-1947).
Избран за член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1900). Присъединява се към четата на Христо Чернопеев, от 1901 г. ръководи самостоятелно част от нея. Организатор и един от ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа (1903). През Балканските войни (1912-1913) ръководи доброволчески отряд, който действа в помощ на Българската армия. Сътрудничи на вестниците "Нова балканска трибуна" (1909-1917), "Юг" (1918-1944), "Знаме" (1924-1934) и др.

проф. Димитър Кацаров, педагог и психолог (1881-1960).
Завеждащ Катедра по обща педагогика (1930-1948) в Софийския университет "Св. Климент Охридски", декан на Историко-филологическия факултет (1928-1929, 1938-1939) на университета, негов ректор (1942-1943). Чл.-кор. на БАН (1947). Директор на Института по педагогика (1950-1951) и на Института за физическо възпитание и училищна хигиена при Българската академия на науките (1952-1960). Редактор на списание "Свободно възпитание" (1922-1946). Един от първите педагози, въвели експерименталния метод в педагогиката. Пръв застъпник за възпитанието на бавноразвиващите се деца, за предучилищното възпитание на децата и за професионалната ориентация на младежите. През 1936 г. по инициатива на проф. Димитър Кацаров се учредява дружество "Грижи за бавноразвиващи се деца". Под негово ръководство на 22 февруари  1937 г. се създава първото помощно училище в България - Възпитателен институт "Развитие" (дн. IV помощно училище "Проф. Димитър Кацаров" - София). Автор е на трудовете: "Професия и професионално образование" (1922),  "Педагогията като самостоятелна наука" (1929),  "Характерни черти в развитието на съвременната образователна теория и практика" (1942), "Теория на образованието" (1947) и др.

проф. Димитър Гюдженов, художник живописец (1891-1979).
Започва да рисува като военен художник в щаба на Осма пехотна тунджанска дивизия. Съосновател на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив (1912). Преподавател в Държавната художествена академия (1920-1933). Председател на Съюза на дружествата на художниците в България (1931-1941). Художник към Щаба на Българската армия (1933-1945). Заедно с художника Никола Кожухаров извършват цялостно изографисване на катедралния храм "Св. Димитър" в Стара Загора (1959-1960) и на стените на храма "Св. Николай Чудотворец" във Варна (1961).  Рисувал е стенописи на църкви и в Бургас, Пловдив и Чирпан. Негови картини са: "Симеон Велики" (1927), "Превземане на крепост" (1924), "Цар Симеон пред Цариград" (1937), "Хан Омуртаг пред Мадара", "Бой за Шипка", "Хан Аспарух преминава Дунав", "Крум взема главата на Никифор", "Хан Кубрат и синовете му" (1926, пощенска марка), "Ботевата чета слиза на българския бряг при Козлодуй" (1949), "Цар Борис", "Рилският манастир", "Посрещането на генерал Гурко в София" (1953), "Коситба" (1937), "Жътва" (1945), "Димитър Благоев редактира в. "Работник" (1892)", "Боят при Тутракан", "Вечер в Стара планина", "Черепишки манастир", "Хвърковатата чета на Бенковски" и др. Лауреат на Димитровска награда (1951). Носител на Народен орден на труда сребърен (1966), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963, 1972).

Ромео Райчев, оперен диригент (1913-1986).
Пял е в оперния хор в София (1937-1939) и в хор "Гусла", бил е учител по музика в Девическата гимназия в Стара Загора. Главен диригент на оперите в Стара Загора  (1945-1954), в Русе  (1954-1979) и в Бургас (1979-1981).

Никола Николов, архитект (1924-1996).
Заместник-председател на Комитета по строителство и архитектура (1962-1964). Главен проектант на курортния комплекс "Слънчев бряг" (1959, с колектив), на старата част на Несебър (1959, с колектив) и на Велико Търново (1962, с колектив). По негови проекти са построени  правителствената резиденция  в с. Арбанаси (1974), Пантеонът на възрожденците в Русе (1978, с колектив), паметникът на незнайния воин в София (1981, с колектив). От 1974 г. е почетен член на Съюза на архитектите в САЩ. Лауреат на Димитровска награда (1962). Носител на орден "Георги Димитров" (1969), на орден "Народна република България" първа степен (1978).

Георги Тодорчев, журналист и публицист (1928-2010).
Заместник главен редактор на в. "Отечествен фронт" (1963-1967). Кореспондент на Българска телеграфна агенция (БТА) в САЩ (1967-1975). Главен редактор на в. "Плиска, Мадара, Преслав" (1977-1980). Заместник главен редактор на в. "Работническо дело" (1976-1980), кореспондент на вестника  в САЩ (1980-1986). Автор е на книгата "САЩ. Кореспондентът на БТА съобщава" (1981). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1978), орден "Народна република България" първа степен (1989).

Тодор Кавалджиев, икономист и политик (1934-2019).
През 1952 г., като ученик, е осъден на 12 години затвор и изпратен в затвор в Хасково заради опит за възстановяване на Съюза на земеделската младеж. Излежава 11 години в различни затвори из страната - в Пазарджик, Стара Загора и Плевен. На два пъти е въдворяван и в лагера в Белене. На процеса прокурорът на няколко пъти изразявал съжаление, че не може да го осъди на смърт, защото му оставала още една година, докато навърши пълнолетие. След затвора заради присъдата и досието си на неблагонадежден към "народната власт" късно се записва да учи счетоводство в Свищов. Той е един от основателите на Съюза на демократичните сили  в Стара Загора. През 1989 г. участва във възстановяването на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) "Никола Петков". Член на Постоянното присъствие на БЗНС "Никола Петков" (1990-1992) и негов секретар от 1992 г. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Вицепрезидент на Република България (22 януари 1997-22 януари 2002).

Васил Чичибаба, учен и политик (1935-2013).
Директор на Научнопроизводственото обединение по птицевъдство в Костинброд (1978-1982). Чл.-кор. на БАН (1989). Заместник-председател и главен научен секретар на Селскостопанската академия (1979-1982) и неин председател (1992-1993). Член на Постоянното присъствие на партия БЗНС "Александър Стамболийски" (15 април 1995-1 март 1997). Депутат в 37-ото Народно събрание (12-26 януари 1995). Министър на земеделието и хранителната промишленост (26 януари 1995-23 януари 1996).

Евгени Кирилов, политик (1945).
От 1997 г. е член на Националния съвет на БСП. Постоянен представител на България в ЮНЕСКО (1990-29 юни 1992). Член на Бюрото на групата на социалистите в Съвета на Европа (1999-2001). Депутат в 37-ото, 38-ото, 39-ото  Народно събрание (1995-2005). Депутат в 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-20 май 2007). Наблюдател в Европейски парламент (26 септември 2005-31 декември 2006), член на Европейския парламент (2007-2013). Автор е на книгата "Между две епохи" (2022).

Георги Дилков-Лорда, юрист и политик (1946).
В продължение на 27 години е работил в системата на Министерство на вътрешните работи (МВР) като криминален инспектор, заместник-началник и началник на криминалистите в Софийско градско управление на МВР. Началник на Информационния сектор на Дирекция на националната полиция (1990-1994). Депутат в 37-ото и 38-ото Народно събрание (1995-2001). Понастоящем работи като адвокат. Автор е на книгата "Ченге убиец" (1996).

Данаил Тафров, строителен инженер хидроенергетик и политик (1952).
Член на Съвета на директорите и главен изпълнителен директор на "Национална електрическа компания" ЕАД (1999-17 октомври 2001).  Един от учредителите (септември 2002) на Български енергиен форум. Участвал е в проектирането на "Цанков камък" и каскадата "Белмекен - Сестримо - Чаира". Бил е прокурист на "Алпине-България". През декември 2001 г. е сред учредителите на партия "Български демократичен съюз "Радикали".

Алена (ист. име Светлана Тилкова), астролог и нумеролог (1955).           
Автор е на книгите "Буквар на душата", "Хирон и Лилит", "Медицинска астрология" и др.

Валентин Йорданов, състезател по борба свободен стил и спортен деец (1960).
Олимпийски шампион през 1996 г. в Атланта, САЩ. На Олимпийските игри през 1992 г. в Барселона, Испания, печели бронзов медал. Седем пъти е световен шампион - 1983 г., 1985 г., 1987 г., 1989 г., 1993 г., 1994 г. и 1995 г. На световни първенства печели и два сребърни медала - 1990 г. и 1991 г. и един бронзов - 1986 г. Седем пъти е европейски шампион - 1982 г., 1983 г., 1985 г., 1986 г., 1987 г., 1988 г. и 1989 г. На европейски първенства печели и един сребърен медал през 1984 г. и един бронзов медал през 1981 г. Носител на златния пояс "Дан Колов" през 1984 г. Определен за най-добър борец по свободна борба от Международната федерация по борба (ФИЛА) за 1994 г. и 1995 г. През 1997 г. ФИЛА го обявява и за борец номер 1 в свободния стил на ХХ век. През 2003 г. е приет в "Залата на славата" на ФИЛА в Оклахома, САЩ. Почетен гражданин на София (1996). Носител е на орден "Стара планина" първа степен (17 юни 2010). Председател на Българската федерация по борба (1998-7 април 2017). От 7 април 2017 г. е почетен председател на федерацията. Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (31 януари 2016).

Красимир Узунов, журналист (1963-2019).
Основател и президент на първата частна информационна агенция в България - Информационна агенция "Фокус" (7 юни 2000). През 2004 г. създава Радио "Фокус" - Сливен, с което слага началото на най-голямата българска радиоверига "Фокус" с 60 радиостанции. Автор е на стотици публикации в български и чужди издания по проблемите на Македония, Западните Балкани, армията, националната сигурност, реформите в службите за сигурност и българската военна история. Автор е на книгите "Феноменът Дрангов" (1997), Пътеводител "Охрид" (1998),"Българските бойни знамена - За честта и славата на България" (2009), "История на 23-ти пехотен Шипченски полк във войните за национално освобождение и обединение"(2011), "Бойните маршове на честта и славата на България" (2014), "Каймакъ-Чаланъ т. I - II (2015)", "Епопеята на Добруджа - Курт-Бунар, Кочмар, Карапелит, Тутракан, Сарсънлар, Добрич...", т. 1 (2016), "Азъ служихъ при Дранговъ"  (2017) и др. Почетен гражданин на Пещера (5 май 2019 г., посмъртно).

Даниел Цочев (Даниел Цочев Стоянов), актьор (1964).
Носител на наградата "Икар" в категория "Златен глас" за дублажа на "Д-р Хаус" (27 март 2008). На 13 март 2017 г. е премиерата на неговия музикален спектакъл "На нея с обич! Емил Димитров", в който играе Емил Димитров. Носител на награда "Икар“ за най-добър дублаж за дублажа на "Д-р Хаус“ (27 март 2008).

Радка Попова, българска състезателка по биатлон (1974).
На Европейското първенство през 2002 г. в Контиолахти, Финландия, печели златен медал  (15 км индивидуално) и два сребърни медала (преследване и спринт).

Йордан Йончев - Гъмзата, музикант тромпетист (1976).
От 1997 г. свири  в "Ку-ку бенд".

Ева Майдел, политик (1986).
От 2009 г. е политически секретар на евродепутатката Илиана Иванова, от 2012 г. работи за групата на партия "ГЕРБ" в Европейския парламент. Член на Европейския парламент (2014-2019). Президент на Международното европейското движение (2017-2023). От 2 юли 2019 г. е член на Европейския парламент. Носителка на наградата "Евродепутат на годината" в категорията "Най-добър новодошъл европейски депутат" (2015) и в категорията "Нови технологии" (2017).

Радослав Янков, състезател по сноуборд (1990).
Носител на Световната купа в паралелните дисциплини за сезон 2015/2016 година. Носител на Малката световна купа купа в гигантския слалом през сезон 2016/2017 година. На Световното първенство през 2017 г. в Сиера Невада, Испания, печели четвърто място в паралелния гигантски слалом. На 21 януари 2018 г. печели второ място в кръг за Световната купа в Рогла, Словения. На 20 януари 2024 г. печели второ място в кръг от Световната купа в Пампорово, България.  Носител на Почетен медал на Националната спортна академия "Васил Левски" за особен принос в развитието на академията и за високите си спортни постижения (20 май 2016). Почетен гражданин на Чепеларе (8 март 2016).

На този ден са родени и:

Жан Батист Пигал, френски скулптор (1714-1785).

Клод Адриан Хелвеций, френски философ (1715-1771).

Йожен Сю (ист. име Мари-Жозеф Йожен Сю), френски писател (1804-1857).
Автор е на романите "Скитникът евреин"(1844-1845),"Мистериите на Париж" (1842-1843) и др.

Франсоа Копе, френски поет и писател (1842-1908).
Автор е на поезия, повести, новели, драматургични творби, публицистика.

Шон Макбрайд, ирландски политик (1904-1988).
Министър на външните работи на Ирландия (18 февруари 1948-13 юни 1951). Един от основателите и първи президент на "Амнести интернешънъл" (1961-1974). Председател на Международно бюро за мир (1975-1985). Председател на Комисията на ООН за Намибия (1973-1977). Носител на Нобеловата награда за мир за 1974 г., която е признание на усилията му за създаване на международни механизми за гарантиране на политическите права на хората.

Аркадий Первенцев, съветски писател (1905-1981).
Автор е на романите Кочубей" (1937),"Над Кубан" (1939), "Изпитание" (1942), "Червенофлотец" (1945), "Огнена земя" (1945), "Чест от младини" (1948), "Матроси" (1961), "Секретният фронт" (1971-1978) и др. Лауреат на Сталинска награда (1948).

Поликарп Куш, американски физик (1911-1993).
Носител на Нобелова награда за физика за 1955 г. за точното определяне на магнитния момент на електрона. Другата половина от наградата получава американския физик Уилис Лемб за откритието на фината структура на водородния спектър.

Николае Чаушеску, румънски политик (1918-1989).
Председател на Държавния съвет (декември 1967-28 март 1974). Президент на Социалистическа република Румъния (28 март 1974-22 декември 1989). На 25 декември 1989 г. извънреден военен трибунал го осъжда на смърт без право на обжалване заедно със съпругата му Елена по обвинение в престъпления срещу държавата, геноцид срещу собствения си народ, откриване на тайни сметки в чужди банки и "подкопаване на националната икономика". Николае и Елена Чаушеску са екзекутирани в същия ден чрез разстрел.

Валентино Мацола, италиански футболист (1919-1949).
Загива на 4 май 1949 г. заедно с целия отбор на "Торино" при самолетна катастрофа в покрайнините на гр. Торино. През 2012 г. е въведен в "Залата на славата" на италианския футбол (посмъртно).

Акио Морита, японски предприемач (1921-1999).
Основател (7 май 1946) и президент на компанията "Сони" (1971-1976). От 1976 г. е председател на Съвета на директорите на компанията. През 1994 г. му е присъдено почетното звание "основател на фирмата".

Пол Нюман, американски актьор (1925-2008).
Участвал е в над 60 филма, сред които "Котка върху горещ ламаринен покрив" (1958), "Парижки блус" (1961), "Хъд" (1963),"Непокорният Люк" (1967), "Бъч Касиди и Сънданс Кид" (1969), "Ужилването" (1973),  "Ад под небето" (1974), "Удар със стик" (1977), "Присъдата" (1982), "Писмо в бутилка" (1999), "Път към отмъщение" (2002) и др. Носител на награда  "Оскар" (1987 ) за най-добра главна мъжка роля във филма "Цвета на парите" и две почетни награди  "Оскар".

Роже Вадим (ист. име Роже Владимир Племяников), френски режисьор от руски произход (1928-2000).

Елдар Шенгелая, грузински режисьор (1933).
Режисьор е на филмите "Легенда за леденото сърце" (1958), "Снежна приказка" (1959), "Бялата каравана" (1964), "Микела" (1965), "Необикновената изложба" (1968), "Чудаци" (1974), "Експресна информация" (1993) и др. Народен артист на СССР (1988), Народен артист на Грузинска ССР (1979).

Бернар Тапи, френски бизнесмен и политик (1943-2021).
Президент на футболния клуб "Олимпик Марсилия" (1986-1994). Собственик на немската компания за спортни стоки "Адидас" (1990-1993). Министър на градските райони на Франция (1992-1993).

Патрик Дьовaeр (ист. име Жан-Мари Патрик Бордо), френски актьор (1947-1982).

Ласло Райк, унгарски архитект и дисидент (1949-2019).
Бащата на Ласло Райк е екзекутиран през 1949 г. след показен процес през първите години на комунистическия режим в Унгария. През 70-те години на 20 в. Ласко Райк участва в унгарското дисидентско движение, като помага за разпространяването на нелегални публикации. Един от основателите на партията Съюз на свободните демократи (1988). Носител на множество международни награди за политическата и професионалната си дейност.

Йорг Хайдер, австрийски политик (1950-2008).
Председател на Австрийската партия на свободата (14 септември 1986-29 февруари 2000), председател на Съюза за бъдещето на Австрия (17 април 2005-22 май 2006).

Андерс Фог Расмусен, датски политик (1953).
Председател на партията "Венстре" (18 март 1998-17 май 2009). Министър-председател (17 ноември-5 април 2009). Генерален секретар на НАТО (1 август 2009-1 октомври 2014). Носител на българския орден "Стара планина" първа степен  за изключително големите му заслуги за укрепване на мира и сигурността в световен мащаб (11 април 2014) и на почетния знак на Министерство на отбраната на България "Свети Георги" първа степен за принос в утвърждаването на НАТО като най-силния съюз за колективна отбрана в света (11 април 2014).

Еди Ван Хален (Евдард Лодевейк Ван Хален), нидерландски музикант (1955-2020).
Основател на рок групата "Ван Хален" заедно с по-големия си брат Алекс, американския басист Марк Стоун и американския певец Дейвид Лий Рот (1972). Групата "Ван Хален" е въведена е в Залата на славата на рокендрола (2007). През 2011 г. списание "Ролинг стоун" поставя Еди Ван Хален на осмо място в класацията си на 100-те най-велики китаристи на всички времена, а през 2012 г. той е избран за най-великия китарист на всички времена от читателите на списание "Гитар уърлд".

Джан Пиеро Гасперини, италиански футболист и треньор (1958).

Ервин Ванденберг, белгийски футболист (1959).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Европейското първенство през 1980 г. в Италия. Носител на "Златната обувка" за 1980 г.

Уейн Грецки, канадски хокеист и треньор (1961).
Състезавал се е в Националната хокейна лига (НХЛ) на САЩ и Канада в отборите на "Едмънтън Ойлърс", "Лос Анджелис Кингс", "Сейнт Луис Блус" и "Ню Йорк Рейнджърс" от 1978 г. до 1999 г. На 31 март 1999 г. той вкарва 1072-ия си гол като професионалист, подобрявайки рекорда на канадския хокеист Горди Хоул, който има 1071 реализирани гола. 

Оскар Руджери, аржентински футболист и треньор (1962).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1986 г. в Мексико и сребърен  медал от Световното първенство през 1990 г. в Италия.

Жозе Моуриньо, португалски футболист (вратар) и треньор (1963).
Като треньор с "Порто" (Португалия) печели турнирът Шампионска лига (2004) и Купата на УЕФА (2003),  с "Интер" (Италия) печели турнирът Шампионска лига (2010), с "Манчестър Юнайтед" печели турнирът Лига Европа (2017).  Двукратен носител на наградата на Съюз на европейските футболни асоциации (УЕФА) "Треньор на годината" -  2003 г., 2004 г. и "Треньор на годината на ФИФА" през 2010 г.

Корина Морариу, американска тенисистка (1978).

Хосе де Хесус Корона, мексикански футболист (вратар) (1981).

Серхио Перес, мексикански автомобилен състезател (1990).
Участва във "Формула 1".

Това е денят на смъртта на:

Хенри Бригс, английски математик (1561-1630).
Създател на десетичния логаритъм. Въвежда използването на таблица за десетични логаритми на числата от 1 до 1000 (1617).

Едуард Дженър, британски лекар (1749-1823).
Създал ваксината против вариола (1796). Публикува брошура за експериментите си със заразени деца, като нарича процедурата ваксиниране (1798).

Вук Караджич, сръбски филолог, историк и етнограф (1787-1864).

Теодор Жерико, френски художник и литограф (1791-1824).

Жерар дьо Нервал, френски поет (1808-1855).
Автор е на "Немски стихотворения" (1830), "Галантната бохема" (1855), "Дъщерите на огъня" (1854) и др.

Николаус Аугуст Ото,  немски инженер и конструктор (1832-1891).
Изобретил четиритактовия двигател през 1876 г.
 
Михаил Павлик, украински писател (1853-1915).

Димитър Мишев (Димитър Мишев Димитров), български книжовник, историк, писател и общественик (1856-1932).
По време на Руско-турската война (1877-1878) е преводач на софийския окръжен началник. Учител в Лом (1879-1880), Видин (1880-1881), Сливен (1890-1894) и Цариград (1894). Издава в. "Свобода" (1883-1884).Секретар на Българската екзархия (1895-1901). Депутат в 4-ото (1884-1886) и 14-ото Обикновено народно събрание (1908-1911). Основен учредител на "Църковен вестник" и негов пръв главен редактор (1900-1903; 1907-1915). Действителен член на Българската академия на науките (1884). Издава в три тома като издание на Светия Синод "Църковен архив" (1925; 1929;1931). Създава всебългарски съюз "Отец Паисий" и редактира неговият орган сп. "Отец Паисий" (1928-1943) и др.

Михаил Такев, български политик (1864-1920).
Сътрудник във в. "Търновска конституция" (1884-1888) и във в. "Знаме" (1894-1898). Участник в Сръбско-българската война (1885) и в Балканската война (1912-1913). Министър на вътрешните работи (16 януари 1908-5 септември 1910). Министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (5 септември 1910-16 март 1911). Министър на вътрешните работи и народното здраве (21 юни-28 ноември 1918). Депутат в  8-ото Обикновено народно събрание (1894-1896),  11-ото и 12-ото Обикновено народно събрание (1901-1903) и 14-ото Обикновено народно събрание (1908-1911).

Томас Теодор Хайне, немски художник, карикатурист и илюстратор (1867-1948).

Добри Терпешев, български политик (1884-1967).
От 1902 г. е член на Българската работническа социалдемократическа партия.  Политически ръководител на Хасковската комунистическа чета "Христо Ботев" (1924-1925). За революционна дейност е осъждан два пъти на смърт (1912 и 1925). От 1938 г. е член и секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската работническа партия (БРП) (комунисти). Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). Член на Политбюро на ЦК на Българската комунистическа партия /БКП/  (1943, 1944-1950). Министър без портфейл (9 септември 1944-31 март 1946). Председател на Върховния стопански съвет (31 март 1946-23 ноември 1946; 23 ноември 1946-11 декември 1947). Председател на Държавната планова комисия (11 декември 194-6 август 1949). Подпредседател на Министерския съвет (20 юли 1949-20 януари 1950). Министър на труда и социалните грижи (20 януари 1950-3 февруари 1950; 3 февруари 1950-29 декември 1950). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), в VI Велико народно събрание (1946-1949) и в 1-ото и 2-ото Народно събрание (1950-1957). Изваден от състава на ЦК на БКП през юли 1957 г. Посмъртно реабилитиран през 1990 г. Носител на орден "Георги Димитров" (1954).

акад. Николай Вавилов, съветски ботаник и генетик (1887-1943).

Хорлогийн Чойбалсан, монголски политик (1895-1952).
Държавен глава на Монголия (председател на Президиума на държавния Малък хурал (24 януари 1929-27 април 1930). Ръководител на правителството на Монголия (председател на Съвета на народните комисари)(24 март 1939-1946). Министър-председател на Монголия (1946-28 май 1952). Член на ръководството на Монголската народнореволюционна партия (1930 -1952). Главнокомандващ монголските войски в съвместната съветско-монголска операция за разгрома на японските  войски през 1939 г. в района на р. Халхин-Гол и през 1945 г. в Манджурия и Вътрешна Монголия.

Лъки (Салваторе) Лучано, американски гангстер (1897-1962).
Смятан за "баща на организираната престъпност".

Любов Орлова, съветска актриса (1902-1975).
Творческият й живот е свързан с утвърждаването на съветската музикална кинокомедия. Участвала е във филмите "Веселите момчета" (1934), "Волга, Волга" (1938), "Цирк" (1936), "Светлият път" (1939), "Пролет" (1946) и др.

Никола Фурнаджиев, български поет, писател и публицист (1903-1968).
Учител в българското училище в Цариград, в Пазарджик и София (1932-1944). Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1945-1949). Секретар на Съюза на българските писатели (1953-1956). Заместник главен редактор на сп. "Септември" (1961- юли 1963). Бил е главен редактор на издателство "Български писател" и  редактор в сп. "Септември". Автор е на лирика - "Велики дни" (1950), "По пътищата ти вървях" (1958), "Слънце над планините" (1961), "Най-трудното" (1964) и др.; на пътеписи - "Пътуване до Чили" (1955) и др.; на книги за деца и юноши - стихосбирките "Родино свидна" (1964), "Какъв ще стана" (1966) и др. Превежда поезия от руски език. Лауреат на Димитровска награда (24 май 1951, 31 декември 1959). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (27 май 1963). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (23 май 1965). На 27 май 1987 г. е учредена награда на негово име.

акад. Георги Караславов, български писател, драматург и обществен деец (1904-1980).
Бил е радактор на в. "Поглед"(1930-1934), в. "Ехо"(1930-1934),  в."Жупел" (1931-1934). Директор на Народния театър "Иван Вазов" (1947-1949). Главен редактор на сп."Септември "( 1952-1958). Председател на Съюза на българските писатели (1958-6 юли 1962). Депутат от 1-ото до 7-ото Народно събрание (1949-1981). Член на Президиума на Народното събрание (1950-1962). Автор е на "Уличници" (1926), на романите "Татул " (1938) и "Снаха" (1942), на повестите "Селкор" (1933), Танго "(1946), "Бащин грях " (1961), на епопеята "Обикновени хора" (1952-1975), на пиесите "Габерови" (1955), "Камък в блатото" (1959), "Глас народен" (1962), "Майка на всички" (1973),  на мемоарите  "Срещи и разговори с Никола Вапцаров" (1961), "Близки и познати" (1968), "Книга за Смирненски и Вапцаров" (1971), "Срещи и разговори с Георги Димитров" (1971) и др. Автор е и на книги за деца и юноши - повестта "Ленко" (1957), пътеписи, фейлетони и др. Носител на орден "Георги Димитров" (1959, 1964, януари 1974). Лауреат на Димитровска награда (1950, 1959). Удостоен е със званието "Герой на Народна република България" (31 януари 1974).

Нелсън Рокфелер, американски политик (1908-1979).
Губернатор на щата Ню Йорк (1959-1973). Вицепрезидент на САЩ (1974-1977).

проф. Леон Суружон, български цигулар и музикален педагог (1913-2007).
Оркестрант в Софийската опера (1935-1937), частен учител по цигулка (1939-1941), цигулар в Държавен радиооркестър (1944-1945) и в Държавен симфоничен оркестър (1945). Преподавател по цигулка в Държавна музикална академия (1945-1946),  декан на Инструменталния факултет на академията (1959-1962). От 1980 г. е работил в оперния оркестър на Антверпен, Белгия, а до 2007 г. е преподавател в Музикалната академия в Брюксел, Белгия.

Михаил Павлик, украински писател (1915-1853).

Дако Даковски, български актьор, режисьор и сценарист (1919-1962).
Играл е в Студийния опитен театър (1939-1941) и в театъра в Скопие (1941-1944). Режисьор е на филмите "Под игото" (1952),  "Неспокоен път" (1955), "Калоян" (1963). Бил е главен секретар и председател на Съюза на българските кинодейци (1954-1962). Лауреат на Димитровска награда (1953, с колектив, 1959).

Алес Адамович, беларуски писател и сценарист (1927-1994).
Автор на документалната творба "Хатинска повест" (1972), романа "Война под покривите" (1960), повестта "Асия. Последен отпуск"(1969) и др.

проф. Здравко Йорданов, български виолончелист и музикален педагог (1931-2004).
Един от създателите на българската виолончелова школа. Преподавател по виолончело в Музикалното училище в София (1955-1961), преподавател (от 1961)в Българската държавна консерватория. Участва в клавирно трио с Георги Бадев и Антон Диков. Член на радиоквартета "Аврамов" (1973-1974). Репертоарът му включва творби от всички стилове и епохи. Автор е на теоретичния труд "Виолочеловата техника" в три тома (1963-1968).

Валерий Брумел, руски състезател по лека атлетика (скок на височина) (1942-2003).
Олимпийски шампион през 1964 г. в Токио, Япония. Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 1960 г. в Рим, Италия. Европейски шампион през 1962 г. в Белград, Югославия. Многократен световен рекордьор. През 1963 г. той поставя световен рекорд с постижение от 2,28 м, който не е подобрен близо две десетилетия.

Георги Ананиев, български инженер и политик (1950-2021).
Работи като инженер в различни предприятия, сред които Завода за тежко машиностроене в Радомир. Бил е заместник областен управител на Софийска област и заместник-министър на отбраната по военно-икономическите въпроси. Депутат в 37-ото Народно събрание (1995-1997). Министър на отбраната (12 февруари 1997-21 май 1997; 21 май 1997-21 декември 1999). Секретар по въпросите на националната отбрана на президента Петър Стоянов (22 декември 1999-21 януари 2002). Председател на Управителния съвет на професионалния футболен клуб ЦСКА (2002-2008). Носител на награден знак "За вярна служба под знамената" първа степен (22 декември 1999).

Ганчо Карабаджаков, български художник (1951-2021).
Уредник в Окръжна художествена галерия Ямбол (1979-1982). Главен художник и специалист по дизайн на градската среда в Окръжен народен съвет Ямбол (1982-1989). Председател на Художествения съвет и творчески секретар на Съюза на българските художници в Ямбол (1985-1989). Заместник-министър на културата (10 август 2001-18 февруари 2002). Директор на художествената галерия "Борис Денев" във Велико Търново (2008-2011; 2020-2021). Заместник-кмет на Велико Търново (ноември 2011-2019). Автор е на десетки монументални фрески, стенописи, илюстрации и рисунки, има над 50 изложби. Носител на юбилеен медал "1300 години България" на Държавния съвет на Народна република България (18 октомври 1981), на почетна значка "Отличник на Комитета за култура" (20 септември 1984), на орден "Кирил и Методий" първа степен (18 май 1987).

Росица Янакиева-Костадинова, български химик и политик (1954-2015).
Кмет на кв. "Изток" в Перник (1995-2005). Депутат в 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-9 ноември 2007). Кмет на община Перник (9 ноември 2007-27 октомври 2014). Член на Националния съвет и на Изпълнителния съвет на партия "АБВ - Алтернатива за българско възраждане" (28 юни 2014-26 януари 2015). Депутат и заместник-председател на 43-ото Народно събрание (27 октомври 2014-26 януари 2015).

Коби Брайънт, американски баскетболист (1978-2020).
През 20-годишната си спортна кариера играе в "Лос Анджелис лейкърс" (1996-2006), с който пет пъти е шампион на Националната баскетболна асоциация (НБА). В "Мача на звездите" е участвал 18 пъти,  четири пъти е избиран за най-полезен играч (MVP) и 11 пъти е бил в идеалния отбор на НБА. С националния отбор на САЩ по баскетбол печели златен медал на Олимпийските игри през 2008 г. в Пекин, Китай, и на Олимпийските игри през 2012 г. в Лондон, Великобритания. През 2016 г. прекратява активната си състезателна дейност. Носител на награда "Оскар" (2018) за късометражна анимация "Скъпи Баскетбол". Умира на 26 януари 2020 г. при катастрофа с хеликоптер.
/АЯ/МГ/