site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 23 януари в историята

23 януари 2024 г., вторник, 4-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк Климент, еп. Анкирски. Св. мчк Агатангел. Св. Павлин, еп. Нолански.

На този ден в България:

1904 - Висшето училище в София съгласно Закона за университета от 23 януари 1904 г. се преименува на Български университет "Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово" (от 4 януари 1905 г. Софийски университет "Св. Климент Охридски"). Висшето училище е първото висше учебно заведение в България и е открито на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс с едногодишен срок на обучение при Софийската мъжка гимназия. На 8 декември (25 ноември ст. ст.) 1888 г. е приет "Закон за отваряне на Висше училище в София". С указ от 5 януари 1889 г. Висшият педагогически курс е преименуван на Висше училище.

1959 - В бр. 7 на "Държавен вестник" е обнародван Указ 29 на Президиума на 3-ото Народно събрание, издаден на 22 януари 1959 г.,  за ново административно деление на територията на България и за създаването на временни окръжни изпълнителни комитети, с който се прави промяна в съществуващото от 22 септември 1949 г. административно-териториално деление на България - окръзи, околии и общини. С новата промяна се премахват околиите и се създават 27 окръга и 979 общини. Това деление съществува до 18 август 1987 г.

1990 - Учреден е Съюз на офицерите и сержантите от запаса (СОСЗ) - наследник и приемник на Съюза на запасните офицери (създаден през 1907 г.), и на Съюза на запасните подофицери (създаден през 1910 г.). На 3 април 2005 г. се преименува в Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва.

2003 - Народното събрание приема решение за преобразуването на Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост в Пловдив в Университет по хранителни технологии със седалище в Пловдив.

2006 - Официална церемония по встъпването в длъжност на Борис Велчев за главен прокурор на България. Той е избран от Висшия съдебен съвет на 19 януари 2006 г.

2007 - Представители на 14 природозащитни организации връчват в Народното събрание на председателя на парламента Георги Пирински, на председателя на парламентарната комисия по околна среда и води Георги Божинов и на заместник-министъра на околната среда и водите Чавдар Георгиев близо 50 000 подписа в защита на българската природа, събрани в две подписки - "За да остане природа в България" и "За спасяването на българското Черноморие".

2008 - Държавен фонд "Земеделие" поставя началото на първия транш на плащането на директните европейски субсидии за земеделските стопани в България. Сумата в размер на 155 638 241,71 лв. е преведена в Българската народна банка и ще бъде разпределена между първите 37 008 земеделски стопани.

2009 - България подписва Кодекса за поведение при взаимодействие на участниците в разследване на сериозни инциденти и авиационни произшествия в областта на гражданското въздухоплаване на Европейската конференция за гражданска авиация (ЕСАС), с което става 30-ата страна членка, подписала документа.

2014 - В Синодалната палата се провежда церемония за връчването на юбилейния почетен знак "Самарски кръст", с който са отличени патриарх Неофит, Врачанският митрополит Калиник, Сливенският митрополит Йоаникий, Видинският митрополит Дометиан, митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Великотърновският митрополит Григорий, Плевенският митрополит Игнатий, Старозагорският митрополит Галактион, Ловчанският митрополит Гавриил, Пловдивският митрополит Николай, Доростолският митрополит Амвросий, Средно- и Западноевропейски Антоний, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокопският митрополит Серафим и Стобийският епископ Наум. Посмъртно са отличени и починалите митрополити - Варненски и Великопреславски Кирил и Неврокопски Натанаил.

2016 - В Главиница, Силистренска област, е измерена най-ниската до момента температура в града от минус 20 градуса. Най-ниската температура на този ден е регистрирана през 2006 г. - минус 19 градуса. В Силистра е измерена температура от минус 14, 2 градуса, в Алфатар - минус 12, 4 градуса, в Кнежа - минус 21 градуса, във Видин - минус 17 градуса, във Велико Търново - минус 16 градуса, в Плевен и Ловеч - минус 13 градуса, във Враца -  минус 11 градуса, в Монтана - минус 10 градуса.

2017 - Министерството на финансите пуска в обращение нова емисия 10,5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), деноминирани в лева, с падеж 25 юли 2027 г. Пласирани са ДЦК за 50 млн. лв. при среднопретеглена доходност от 1,76 процента.

2019 - В землището на димитровградското село Крепост министър-председателят Бойко Борисов и министърът на икономиката Емил Караниколов откриват завод за автомобилни части на американската компания "Варок Лайтинг системс" - част от индийската "Варок груп". Производствената мощност на завода е на площ 30 хил. кв. метра. Предприятието, в което са вложени 8 млн. евро, ще изработва малки осветителни тела за автомобили и двуколесни превозни средства. На събитието присъстват и изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Стамен Янев, старши вицепрезидентът на компанията Фил Кънингам, областният управител на Хасково Станислав Дечев, кметове и гости.

2023 - Военнослужещи от групата водолази-взривчици от Военноморските сили унищожават плаваща мина на 200 метра от брега срещу село Тюленово с контролиран взрив. Военните специалисти класифицират мината като котвена, тип „Ям“, приведена в бойно положение.

На този ден по света:

1556 - Земетресение в Китай - най-смъртоносното документирано земетресение в историята с епицентър провинция Шенси, Китай, при което загиват 830 000 души.

1719 - Основано е Княжество Лихтенщайн. През 1699 г. австрийският благороднически род Лихтенщайн добавя към своите владения княжество Шеленберг, а през 1712 г. и княжество Вадуц. С указ на Карл VI, император на Свещената римска империя, на 23 януари 1719 г. обединените територии са обявени за княжество.

1890 - Основана e Чешката академия на науките, литературата и изкуствата (дн. Чешка академия на науките) с указ, издаден от крал Франц Йозеф.

1904 - Норвежкият град Олесун е опустошен от пожар, започнал от Консервната фабрика в града. Без покрив остават 12 000 души. Градът е възстановен отново с финансовата помощ на немския император Вилхелм Втори, който обичал да ходи на почивка там.

1912 - В Хага, Нидерландия, е приет първият в историята международен договор за контрол над наркотиците - Международната конвенция за опиума (Хагска конвенция).

1924 - Във Великобритания Рамзи Макдоналд сформира първото правителство на Лейбъристката партия, подкрепено от Либералната партия. На проведените през декември 1923 г. избори Консервативната партия печели 258 места, Либералната партия - 158, а Лейбъристката партия печели 191 места.

1953 - Начало на редовните предавания на Полската телевизия. Държавната телевизия на Полша е създадена на 25 октомври 1952 г.

1960 - Швейцарският учен океанограф Жак Пикар и лейтенантът от Военноморските сили на САЩ Дон Уолш се спускат с батискафа "Триест" до дъното на най-ниската точка на земната кора - Марианската падина. Двамата прекарват приблизително на 11 000 м под вода в продължение на 20 минути. Батискафът е наречен "Триест" на името на града, където е произведен.

1964 - В САЩ е извършено първото присаждане на животински орган на човек. Операцията е извършена в Медицинския център на Университета в Мисисипи от екип, воден от американския хирург Джеймс Харди. Пациентът умира 2 часа, след като му е имплантирано сърце на шимпанзе.

1991 - Влизат в сила два указа на президента на СССР Михаил Горбачов, които се възприемат като начало  на икономическата реформа в СССР. С първия указ се изземват от обращение банкнотите от 50 и 100 рубли, които трябва да бъдат заменени с нова поред емисия с по-малко номинали. С втория указ се налага ограничение върху банковите влогове, от които ще могат да се теглят най-много по 500 рубли месечно. Целта на мерките е да бъде нанесен удар срещу фалшификаторите и черноборсаджиите и да бъдат неутрализирани намиращите се зад граница близо 7 млрд. рубли, изнесени незаконно.

1997 - В Албания е приет закон за забрана на финансовите пирамиди, който предвижда прилагането на строги мерки срещу организаторите на финансовите пирамиди, включително 20 години затвор и конфискуване на авоарите им.

2002 - В Карачи, Пакистан групировката "Национално движение за възстановяване на суверенитета на Пакистан" отвлича американския журналист от в. "Уолстрийт джърнъл"  Даниел Пърл. Преди да бъде задържан, трийсет и осем годишният журналист е работил върху материал за ислямския фундаментализъм и чрез посредници е опитвал да си уреди интервю с шейх Мубарак Али Шах Гилани, лидер на малка радикална група. Исканията на похитителите включват откуп от 2 млн. долара и освобождаване на бившия посланик на талибаните в Пакистан молла Абдул Заиф, арестуван от пакистанските власти и предаден на САЩ. На 21 февруари 2002 г. в. "Уолстрийт джърнъл" съобщава в комюнике, че Даниел Пърл е убит от похитителите си.

2010 - Американският астронавт Тимъти Криймър от екипажа на Международната космическа станция изпраща първото съобщение в "Туитър" от Космоса, благодарение на подобрение в компютърната система на станцията, което позволява на членовете на екипа да разполагат с персонален интернет. "Здравей, Туитървърс! (от англ. "юнивърс" - "вселена"), ето ни пряко от МКС с първото туитър-послание от космоса :) До скоро, изпращайте въпросите си!". До този момент писаните от астронавтите т.нар. "туитс" - съобщения до 140 знака, изпращани чрез мрежата "Туитър" са пристигали  на Земята чрез  електронна поща и след това са се публикували в мрежата.

2013 - В Барселона, Испания, с 85 гласа "за", 41 "против" и 2 "въздържали се" парламентът на област Каталуния приема декларация за суверенитет на областта. Декларацията е необвързваща и до голяма степен символична, като в нея се казва, че жителите на Каталуния имат демократичното право да определят суверенитета си.

2014 - В Адис Абеба, Етиопия, президентът на Южен Судан Салва Киир и лидерът на южносуданските бунтовници Риек Мачар подписват споразумение за прекратяване на огъня, с което се слага край на конфликта, продължил 5 седмици. Според анализатори в конфликта загиват близо 10 000 души, а 500 000 души души са принудени да напуснат домовете си заради сраженията.

2015 -  В Рияд, Саудитска Арабия, на 90-годишна възраст умира крал Абдула. Престолонаследникът Салман бин Абдул Азиз Ал Сауд е провъзгласен за крал на страната под името крал Салман. Той е полубрат на Абдула и до момента изпълнява длъжностите първи заместник министър-председател и министър на отбраната в състава на правителството.

2016 - В Техеран, Иран, председателят на Китай (президент) Си Цзинпин пристига на еднодневно официално посещение по покана на президента на Иран Хасан Рохани. Това е  първото посещение на китайски президент в Иран от 14 години. Си Цзинпин e начело на високопоставена политическа и икономическа делегация. Той е приет от върховния ръководител на Иран аятолах Али Хаменей, с когото се договарят за развиване на стратегически отношения за период от 25 години. При посещението на Си Цзинпин в Иран са подписани 17 иранско-китайски споразумения за икономическо и политическо сътрудничество.

2017 - Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписва указ за оттегляне на САЩ от Транстихоокеанското партньорство (ТТП).

2019 - По време на антиправителствени протести в Каракас, Венецуела, председателят на Националното събрание (парламент) Хуан Гуайдо се самопровъзгласява за и. д. президент на Венецуела. Същия ден президентът на САЩ Доналд Тръмп официално признава опозиционния лидер Хуан Гуайдо за временен президент на Венецуела. По-късно през деня в реч пред хиляди привърженици от балкон на президентския дворец в Каракас президентът Николас Мадуро обвинява САЩ и опозицията, че се опитват "да извършат държавен преврат и да докарат на власт марионетно правителство".

2020 - В Русия Държавната дума (долната камара на парламента) одобрява на първо четене поправките в конституцията, огласени от президента Владимир Путин на 20 януари 2020 г. Поправките включват ограничаването на президентските мандати на общо два вместо два поредни, внасят в конституцията ред консервативни принципи - вяра в Бога, бракове само за хетеросексуални двойки, патриотично възпитание.
 
2021 - В Лос Анджелис, САЩ, на 87-годишна възраст умира известният тв водещ Лари Кинг. От 3 юни 1985 г. до 16 декември 2010 г. той е водещ на всекидневното публицистично предаване на телевизия "Си Ен Ен" - "Шоуто на Лари Кинг", което през 1989 г. е вписано в Книгата на рекордите на Гинес като най-дълго излъчваното предаване по един и същ телевизионен канал в едно и също време. През цялата си кариера Лари Кинг взима интервю от 50 000 до 60 000 души. Сред събеседниците му са президентът на Русия Владимир Путин (2000 и 2010), президентът на СССР Михаил Горбачов (2008), всички президенти на САЩ, започвайки от Ричард Никсън, а също така Маргарет Тачър, Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела, Франк  Синатра, Марлон Брандо, Майк Тайсън, Стиви Уондър, Пол Маккартни.

2022 - Държавният глава на Армения Армен Саркисян подава оставка. В изявлението му, публикувано на официалния сайт на президентството, той обявява, че напуска предсрочно поста, тъй като не разполага с "необходимите инструменти", за да влияе върху вътрешната и външната политика на страната, в която изпълнителната власт се упражнява от правителството. Армен Саркисян се оттегля от поста си четири години след като е избран на 2 март 2018 г. и три години преди края на мандата си.

2023 - Генералната прокуратура на Русия обявява благотворителната фондация "Андрей Сахаров" за нежелана организация в страната с аргумента, че дейността на фондацията "представлява заплаха срещу основите на конституционния строй и сигурността на Русия". Фондацията е създадена през 2021 г. с цел съхраняване на наследството на руския физик и носител на Нобелова награда за мир Андрей Сахаров .

Родени на този ден българи:

Димитър Димитров, художник живописец (1946-2011).
Завършва Националната художествена академия в София през 1976 г. Участвал е в множество общи художествени изложби в България и в чужбина. Има 7 самостоятелни изложби в София и Германия. Негови творби са изложени в Националната художествена галерия в София и в други галерии в страната, притежание са на колекционери и галерии в Япония, Германия, Финландия, Гърция, Сърбия и др.

Адела Пеева, режисьор и продуцент (1947).
От 1970 г. е режисьор в Студията за научно-популярни и документални филми "Време", където е  реализирала над 50 документални филма. Властите забраняват за излъчване филмите й "Майки" (1981) и "В името на спорта" (1983). Дебютира в игралното кино с филма "Съседката" (1988).  От 1990 г. има собствена продуцентска къща "Адела Медия". Режисьор е на  над 30 документални филма в сътрудничество с партньори от Германия, Холандия, Швейцария, Финландия, Дания, Белгия и Турция, Сърбия. Нейни са филмите "Старо злато" (1988),   "Къща върху камък, къща върху пясък" (1998), "Излишните" (1999), "Кметът" (2010),  "Сънувам старци" (2011), "В търсене на Списаревски" (2013)  и др. Филмът й "Чия е тази песен?" (2003),  копродукция на България, Германия, Белгия, Финландия, Дания и Холандия, получава номинация на Европейската филмова академия за най-добър документален филм за 2003 г., а филмът й "Развод по албански" (2007)  е с 12 награди. Носителка на наградата "Златен век" на Министерството на културата за приноса й в развитието на българската култура, на наградата на София от 21-ия  международен "София филм фест"  за цялостен принос към световното кино (18 март 2017), на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите й заслуги в областта на културата и изкуството (30 май 2018).

Денис Ризов (ист. име Даниел Деянов Ризов), музикант и продуцент (1964).
Един от членовете на група „Ахат“. Бил е бас китарист на групата  от 1987 г. до 1992 г. и от 1998 г. до 2013 г. От 18 април 2011 г. в продължение на два сезона е водещ на шоуто "Денис и приятели" по Българската национална телевизия.  Продуцент на седмичното предаване "Търси се..." по bTV.

Йордан Ефтимов, поет, литературен историк и критик (1971).
От 1993 г. с прекъсвания е редактор в седмичния вестник "Литературен вестник". Автор и водещ на предаването "Книжни тигри" по "Радио Франс Eнтернасионал" (2001-2005) и на "Студио "Хеликон" по програма "Хоризонт" на Българско национално радио (февруари 2005-юли 2008). Автор и водещ е на ежедневната телевизионна рубрика за нови книги "Зона за четене" по телевизия "Pro BG" (ноември 2009-юни 2010). Автор е на стихосбирките "Метафизика на метафизиките" (1993), "11 индиански приказки" (1997), "Африка/Числа" (1998), "Опера нигра" (2001), "Жена ми винаги казва" (2005), "Сърцето не е създател"(2013), на монографиите "Опроверганата добродетел: Опити върху Цветан Марангозов" (2008), "Двойното дъно на класиката" (2010), "Божествената математика" (2012) и "Поетика на съгласието и несъгласието" (2013), на  научно-популярните книги "Антична литература" (2001) и "Модернизъм" (2003) и др. Носител на Национална награда за дебют "Южна пролет" за стихосбирката Метафизика на метафизиките (1994), Наградата "Рашко Сугарев" за разказ (2000), Първа награда в конкурса за есе "Цветан Стоянов", организиран от НДК (2001), Националната награда "Христо Г. Данов" на Министерство на културата и община Пловдив (2006) в раздел "Представяне на българската книга", Националната награда "Иван Николов" (2013), Националната награда "Христо Фотев" (2014) и др.

Виктор Божинов, режисьор, сценарист и продуцент (1972). 
Работил е като асистент режисьор в редица международни продукции. През 2004 г. създава кастинг агенция "Талънт Партнърс". Работи в Русия като втори режисьор (2007-2009). Режисьор е на телевизионните сериали "Стъклен дом", "Под прикритие", "Столичани в повече", "Връзки", "Кантора "Митрани", "Пътят на честта", "Отдел Издирване", "Вина" и др.  Режисьор, сценарист и продуцент е на филма "Възвишение" (2017), режисьор е на филмите "Голата истина за група "Жигули" (2021), "Бягство" (2021) и др. Избран за "Мъж на годината" за 2017 г. в анкетата на Дарик радио.

На този ден са родени и:

Муцио Клементи, италиански пианист, диригент и композитор (1752-1832).
Един от създателите на класическата соната за пиано. Основател и ръководител на т. нар. Лондонска пианистка школа.

Стендал (ист. име Мари Анри Бейл), френски писател (1783-1842).
Автор е на романите "Арманс" (1827), "Червено и черно" (1830), "Пармският манастир" (1839).

Александър Серов, руски композитор (1820-1871).
Един от основателите на руската музикална критика.

Едуард Мане, френски художник импресионист (1832-1883).

Пол Ланжьовен, френски физик (1872-1946).
Създава теорията за парамагнетизма и диамагнетизма (1905).

Ото Дилс, немски химик (1876-1954).
През 1927 г. заедно с немския химик Курт Алдер започват да изследват диеновия синтез. През 1928 г. успяват да свържат диените (органични съединения със спрегнати двойни връзки) помежду им или с филодиени (органични съединения с активирана двойна или тройна връзка в циклични съединения с пръстеновиден строеж. Реакцията на Дилс - Алдер е основа за получаване на множество лекарствени препарати, багрила, пластмаси, синтетичен каучук. Носител на Нобелова награда за химия за 1950 г. заедно с Курт Алдер за откриването и усъвършенстването на диеновия синтез.

Отон Жупанчич, словенски поет (1878-1949).
Автор е на книгите със стихове "Чашата на опиянението" (1899), "През равнината" (1904), "Разговори със себе си" (1908), "В зората на Видовден" (1920), драмата "Вероника Десенишка" (1924), "Моите кораби", сатиричната епопея "Ерал" и др.

Антонио Грамши, италиански политик (1891-1937).
Съосновател на Италианската комунистическа партия (21 януари 1921) и генерален секретар на партията (6 април 1924-8 ноември 1926).

Георг Куленкампф, немски цигулар (1898-1948).

Григорий Александров, съветски режисьор (1903-1983).
Режисьор е на филмите "Веселите момчета" (1934), "Волга-Волга" (1938) и др.

Константи Галчински, полски поет (1905-1953).
Автор е на книгите "Стихотворения" (1946), "Омагьосан файтон" (1948), "Венчални пръстени" (1949), "Лирични стихотворения" (1952), "Зелената гъска" (1946-1950), поемите "Ниоба" (1951) и "Вит Ствош" (1952), цикъла "Песни" и др.

Хидеки Юкава, японски физик (1907-1981).
Носител на Нобелова награда за физика за 1949 г. за предсказване съществуването на мезони въз основа на теоретична разработка върху ядрените сили.

Артър Луис, британски икономист от карибски произход (1915-1991).
Носител на Нобелова награда за икономика за 1979 г. заедно с американския икономист Теодор Шулц за пионерни изследвания на проблемите на икономическото развитие, особено на проблемите на развиващите се страни.

Гъртруд Елион, американска биохимичка и фармаколожка (1918-1999).
Основна дейност в изследователската и дейност са проучванията върху метаболизма на пурините. В началото на 50-те години на 20 век заедно с американския си колега Джордж Хичингс установяват, че е възможно чрез приемане на подходящи медикаменти да се вградят "фалшиви" пуринови производни в нуклеиновите киселини на бактериалните и раковите клетки - в резултат се нарушава техният метаболизъм и се спира растежът и размножаването им. На основата на това откритие двамата разработват и въвеждат в клиничната практика нова група лекарствени средства, т. нар. антиметаболити, които са химични аналози на пурините в бактериалните и раковите нуклеинови киселини. Носителка на Нобелова награда за физиология или медицина за 1988 г. за откриването на важни принципи на лекарствената терапия, която си поделя с Джордж Хичингс и с британския физиолог и фармаколог Джеймс Блек.

Робърт (Боб) Пейсли, английски футболист и треньор (1919-1966).
Помощник-треньор (1959-1974) и треньор на "Ливърпул" (1974-1983).

Жана Моро, френска актриса (1928-2017).
През 1949 г. дебютира в киното с роля във филма "Последна любов".  В 65-годишната си кариера в театъра и киното и играла в "Комеди Франсез" и е участвала в над 130 филма, сред които "Асансьор за ешафода" (1958), "Четиристотинте удара" (1959), "Опасни връзки" (1959), "Ева" (1962), "Модерато кантабиле" (1960), "Жул и Жим" (1962), "Процесът" (1962), "Дневникът на една камериерка" (1964), "Фалстаф" (1965), "Господин Клайн" (1976)  и др. Носителка на наградата за най-добра актриса на кинофестивала в Кан (1960), на който два пъти е била председател на журито.

Джон Полани (Джон Чарлз Полани), канадски химик от унгарски произход (1929).
Носител на Нобеловата награда за химия за 1986 г. заедно с  американския химик Дъдли Хършбах и американския химик от тайвански произход Ли Юан Цъ за техните изследвания в областта на динамиката на елементарните химически процеси.

проф. Оханес Чекиджян, арменски хоров диригент и композитор (1928).
През 1951 г. завършва Истанбулската консерватория. Заместник главен диригент (с прекъсване през 1951-1954 г.) на Истанбулската държавна капела (1946-1960) и неин главен диригент (1960-1961). Музикален ръководител на Истанбулската държавна опера (1958-1961). От 1961 г. е главен диригент на Държавната хорова капела на Армения. Автор е на музикални произведения, сред които  симфоничните поеми "Пролетни мечти", "Празнична ода". Преподавател в Музикалното училище "Р. Меликян" в Ереван (1973-1977) и от 1975 г. в Ереванската консерватория. Народен артист на СССР (1978).  Депутат във Върховния съвет на Арменска ССР (1975-1980). Депутат във Върховния съвет на СССР (1979-1984). Депутат във Върховния съвет на Арменска ССР (1980-1990).

Дерек Уолкът (Дерек Олтън Уолкът), карибски поет и драматург (1930-2017).
Носител на Нобелова награда за литература за 1992 г. за блестящото му поетическо творчество, проникващо в дълбините на историята, вдъхновено от сливането на няколко култури.

Мегавати Сукарнопутри, индонезийски политик (1947).
Дъщеря на първия президент на Индонезия Сукарно и 50-и президент на Индонезия (23 юли 2001-20 септември 2004).

Каролина Луиз Маргьорит Грималди, принцеса на Монако (1957).

Су Тун (Су Джунгуй), китайски писател (1963).
Автор е на романите "Осмата бронзова статуя" (1983), "Съпруги и наложници" (1990) и др. Носител на наградата "Азиатски Букър" (2009) за романа му "Лодка към изкуплението".
 
Стивън Кеши, нигерийски футболист и треньор (1963-2016).

Наим Сюлейманоглу (Наим Сулейманов, Наум Шаламанов), турски състезател по вдигане на тежести от български произход (1967-2017).
До 1986 г. Наим Сюлеймануглу се състезава за България, като печели златни медали на две световни първенства (1985 г., 1986 г.) и на три европейски първенства (1984 г., 1985 г., 1986 г.). През 1986 г. напуска България и бяга в Турция. За Турция е трикратен олимпийски шампион - през 1988 г. в Сеул, Република Корея, през 1992 г. в Барселона, Испания, и през 1996 г. в Атланта, САЩ. Пет пъти е бил световен шампион (1989 г., 1991 г., 1993 г., 1994 г., 1995 г.) и три пъти европейски шампион (1988 г., 1994 г., 1995 г.). През 1983 г. става най-младият световен рекордьор в историята на вдигането на тежести, след като едва 16-годишен поставя рекорд в град Елънтаун, САЩ. През спортната си кариера подобрява 46 пъти световни рекорди във вдигането на тежести. Носител на Олимпийски орден (2001). Включен е в "Залата на славата" на Международната федерация по вдигане на тежести (2004).

Петер Корда, чешки състезател по тенис (1968).
Спечелил е 2 титли от турнирите на "Големия шлем" - 1 на сингъл и 1 на двойки.

Андрей Канчелскис, руски футболист и треньор (1969).

Томас Бърдарич, немски футболист (1975).

Ариен Робен, нидерландски футболист (1984).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 2010 г. в Република Южна Африка и бронзов медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия. С "Байерн Мюнхен" (Германия) печели турнира Шампионска лига (2013) и Суперкупата на УЕФА (2013). През 2019 г. прекратява състезателната си кариера.

Това е денят на смъртта на:

Фердинанд Втори Арагонски, испански крал (1479-1516) (1452-1516).
Поставя началото на единна испанска държава, като обединява чрез династически съюз Арагон и Кастилия (1479).

Уилям Бафин, британски полярен изследовател (1584-1622).

Джон Филд, ирландски пианист и композитор (1782-1837).

Захарий Княжески (ист. име Жеко Петров Русев), български възрожденски просветен деец (ок. 1810-1877).
Учител в Габрово (1837), в Търново (1838), в Стара Загора (1847) и др. През периода 1845-1847 г. събира от различни институции и учреждения в Русия и изпраща в България книги, учебни помагала и печатарска машина. Издейства стипендии за българските младежи и девойки, за да учат в Русия. Организира курсове по бубарство. От 1869 г. работи в руското консулство в Търново и Русе. Издава "Корена на пиянството и каква полза принасяна ония, що пият много" (1842). Записва народни песни, които Пьотър Безсонов включва в сборника "Български песни" на руски език (1855). Публикува на руски език етнографски статии "Обичаи на българите при сватба, раждане, кръщаване на деца и при погребения"(1846). Сътрудничи на руския "Журнал Министерства народного просвещения", на "Цариградски вестник" (1848-1862), "Македония" (1866-1872) и др. Автор на книги по земеделски и езикови въпроси.

Хосе Сориля и Морал, испански поет и писател (1817-1893).
Представител на романтизма.

Гюстав Доре, френски художник график (1832-1883).
Автор е на илюстрациите към романа "Гаргантюа и Пантагрюел" на Франсоа Рабле.

Михаил Маджаров, български публицист, политик и дипломат (1854-1944).
Член на Областното събрание на Източна Румелия (1880-1885). Директор на финансите на Източна Румелия (1882-1885). Редовен член на Българското книжовно дружество (от 1911 г. -  Българска академия на науките) (1884). Пръв главен редактор на в. "Мир" (1894-1912), на който е сътрудник до 1940 г. Кмет на Пловдив (5 октомври-17 ноември 1894). Съосновател, съредактор и съиздател на сп. "Юридически преглед" (1894) и "Българска сбирка" (1894). Министър на обществените сгради, на пътищата и съобщенията (21 декември 1894-30 януари 1899). Министър на вътрешните работи и народното здраве (14 юни 1913-17 юли 1913). Пълномощен министър във Великобритания (1912-1913). Той подписва от българска страна Лондонския мирен договор (17 май 1913). Пълномощен министър в Русия (1913-1915). Министър на войната (7 май -6 октомври 1919). Министър на външните работи и изповеданията (6 октомври 1919-16 юни 1920). Избиран е за депутат от 2-ото до 4-ото Обикновено народно събрание (1880-1886), от 6-ото до 15-ото Обикновено народно събрание (1890-1913) и в 18-ото Обикновено народно събрание (1919-1920). Подпредседател на V Велико народно събрание (9 юни-9 юли 1911) и на 15-ото Обикновено народно събрание (15 октомври  1911-1912).  Превежда за пръв път на български език романа "Война и мир" от Лев Толстой (1889-1892). Автор е на политически, исторически, мемоарни и художествени произведения - "Източна Румелия" (1925), "Дипломатическа подготовка на нашите войни" (1932), "Спомени 1854-1889" (1968, посмъртно).

Артур Никиш, унгарски диригент и композитор (1855-1922).
Главен диригент на Лайпцигската опера (1882-1889) и неин директор (1905-1906). Ръководител на Бостънския симфоничен оркестър (1889-1893), на лайпцигския "Гевандхауз" (1895-1922), едновременно и на Берлинския филхармоничен оркестър. Ръководител на симфоничния оркестър на Хамбург (1897). Главен диригент и директор на операта в Будапеща (1893-1895). Ръководител на диригентски клас в Лайпцигската консерватория (1902-1907).

Едвард Мунк, норвежки художник експресионист (1863-1944).

Пиер Бонар, френски художник (1867-1947).

проф. Добри Христов, български композитор, хоров диригент и педагог (1875-1941).
Съосновател и диригент на музикалното дружество "Гусла" във Варна (1899). Основен и гимназиален учител по музика във Варна (1904-1905) и София (1907-1918; 1922). От 1912 г. е преподавател в Държавното музикално училище в София и негов директор (1918-1920). Съосновател и диригент на музикалното дружество "Родна песен" в София (1909). Диригент на хора при църквата "Св. Седмочисленици" (1913) и на хора при храм-паметника "Св. Александър Невски" (1935). От 1922 г. преподава теоретични дисциплини в Държавната музикална академия. Бил е поддиректор на Народния театър "Иван Вазов". Дописен член на Българската академия на науките (1929). Композира хорови и солови песни и над 600 детски училищни песни. Песента му "Родна песен нас навек ни свързва" се превръща в химн на българските хорове. Автор е на теоретични трудове, учебници, сборници и статии, сред които "Ритмичните основи на народната ни музика" и "Техническият строеж на българската народна музика". Хармонизира песента "Горда Стара планина", написана от Цветан Радославов през 1885 г., която след обработка от Борис Тричков е наречена "Мила родино" и става национален химн на България с указ на Президиума на Народното събрание от 8 септември 1964 г.

Васил Коларов, български юрист и политик (1877-1950).
От 1905 г. е член на Централния комитет на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). Депутат в 16-ото до 20-ото Обикновено народно събрание (1913-1923), председател на 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946) и на VI Велико народно събрание (1946-9 декември 1947). Подпредседател на Министерски съвет (11 декември 1947-20 юли 1949) и министър на външните работи (11 декември 1947-6 август 1949), министър-председател (20 юли 1949-20 януари 1950; 20 януари -23 януари 1950). Носител на орден "Народна република България" първа степен (16 юли 1947).

Ана Павлова, руска балерина (1881-1931).

Иван Камбуров, български музикален публицист и лексикограф (1883-1955).
Учител в Пловдив и София (1909-1929). Сътрудник в Народния етнографски музей в София (1926-1928). Редактор на сп. "Музикален живот" (1928-1929) и на в. "Музикален живот" (1930-1933). Бил е диригент на хорове и военен капелмайстор. Автор е на първия български музикален енциклопедичен справочник "Илюстрован музикален речник" (1933) и др.  

Александър Корда, британски режисьор, продуцент и сценарист (1893-1956).
Известен е с филмите "Личният живот на Хенри VIII" (1933), "Рембранд" (1936). Снима и комедии и научно-фантастични филми.

Пол Робсън, американски певец, актьор и общественик (1898-1976).
Носител на Международната награда за мир (1952). Удостоен със званието професор на Московската консерватория (1958). Посмъртно е удостоен с награда "Грами" (1998).

проф. Илия Бешков (Илия Бешков Дунов), български художник карикатурист, илюстратор и педагог (1901-1958).
Художник на в. "Пладне" (1928-1934), сътрудничи във в. "Земеделско знаме" (1902-1934), в. "Българан" (1916-1924), в. "Литературен глас" (1928-1944), сп."Лик" (1934-1936), сп. "Съвременник" (1935-1936) и др. Редактор на в. "Стършел" (1940-1941). Преподавател в Художествената академия в София /дн. Национална художествена академия/ (1945-1958). Илюстрирал е над 45 книги за деца и юноши, детски списания и вестници. На негово име през 1971 г. е учредена Награда за рисунка и карикатура от Съюза на българските художници. На негово име е наречена и художествената галерия в Плевен - художествена галерия "Илия Бешков", основана през 1958 г. Носител на Димитровска награда (1950).

Салвадор Дали, испански художник сюрреалист (1904-1989).

Любен Стамболиев, български футболист, футболен съдия и треньор (1915-1994).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Ботев" (София), "Шипка" (София), "Левски" (София), "Локомотив" (София), "Спартак" (София) . За националния отбор по футбол има изиграни 6 мача. Футболист на България за 1942 г.  След края на състезателната си кариера е дългогодишен футболен съдия и треньор.

Александър Тихов, български кинокритик (1918-1997).
Редактор на сп. "Радио-преглед" (1946), завеждащ отдел "Връзки с чужбина" в кинематографията (1947), редактор и заместник главен редактор на сп. "Киноизкуство" (1949-1988). Доктор по журналистика в Берлин, Германия. Публикува критични, теоретични и публицистични статии по въпросите на киното в България и в чужбина. Автор е на сборник със статии за българското късометражно кино "Път през годините" (1985) и др.

Рубен Дарио Соуса Батиста, панамски политик (1923-2022).
Генерален секретар на Панамската народна партия (1951-29 октомври 2016). Почетен председател на партията (29 октомври 2016-23 януари 2022).

Ернст Оцвирк (Оси), австрийски футболист и треньор (1926-1980).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 1954 г. в Швейцария с националния отбор по футбол.

Пиер Бурдийо, френски философ и социолог (1930-2002).
Основател (1968) и ръководител в продължение на 20 години на Центъра по социология на образованието и културата към Националния център за научни изследвания (CNRS). През 1975 г. излизат първите броеве на списанието "Actes de la Recherche en Sciences Sociales", чийто директор в Пиер Бурдийо до края на живота си. Основател на групата и издателската поредица "Raison d'agir" (1996). Носител на награда "Ернст Блох" (1997). Автор е на книгите "Социологията на Алжир" (1958), "Практическият усет" (1980), "Казани неща" (1987), "Правилата на изкуството. Генезис и структура на литературното поле" (1992), "Практическият разум. Върху теория на действието" (1994), "Мъжкото господство" (1998), "Социални структури на икономиката" (2002) и др.

Иван Динков (Иван Динков Иванов), български поет (1931-2005).
Бил е редактор в сп. "Младеж" и издателство "Партиздат". Директор на издателство "Христо Ботев" (1990- февруари 1992). Автор е на стихосбирките "Лична карта" (1960), "Антикварни стихотворения" (1977), "Маски" (1989), "Поетични самоубийства" (1993), "Шепа срички" (1994), "Живот по памет" (1996), "Урна" (1996), "Дневник" (1997) и др. Пише и проза: "Хляб от трохи" (1970), "Софийски атентат" (1976), "Цветя за махалата" (1984), "Проверка на каруците" (1990), "Покрай кадифето" (1993) и др.
Носител на националните литературни награди "Иван Вазов"(7 юли 1998), "П. К. Яворов"(1994), "Никола Вапцаров" (26 януари 2000),на наградата "Златен ланец" на в. "Труд" (1998, 20 декември 2004) и др.

Ришард Капушчински, полски журналист и писател (1932-2007).
Кореспондент на Полската агенция по печата (ПАП) в Африка и Латинска Америка (1962-1972). Автор е на повече от 19 книги, сред които "Императорът" (1978), "Футболната война" (1978), "Шахиншахът" (1982), "Империята" (1993), "Абанос" (1998) и др.

Лари Кинг (ист. име Лорънс Харви Зайгър), американски телевизионен журналист (1933-2021).
Водещ на всекидневното публицистично предаване на телевизия "Си Ен Ен" - "Шоуто на Лари Кинг" (3 юни 1985-16 декември 2010). През 1989 г. токшоуто е вписано в Книгата на рекордите на Гинес като най-дълго излъчваното предаване по един и същ телевизионен канал в едно и също време. Лари Кинг е водил близо 7000 предавания и е взел около 50 000 интервюта. Негови гости са знаменитости като Франк Синатра, Марлон Брандо, Ричард Никсън, Нелсън Мандела, Михаил Горбачов, Пол Маккартни, Владимир Путин, Ал Пачино, Колин Пауъл, Стиви Уондър и др. Носител е на награди за изключителен принос към журналистиката "Джордж Фостър Пийбоди" в категориите най-добри радио предавания (1982) и най-добри телевизионни предавания (1992).

Борислав Александров, български футболен съдия (1944-2019).
Професионален футболен съдия (1975-1991) и международен съдия (1983-1991). Бил е председател на Съдийската комисия на Българския футболен съюз (БФС).
/КГ/МГ/АЯ/