site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 21 януари в историята

21 януари 2024 г., неделя, 3-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 15 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на Закхея. Преп. Максим Изповедник. Св. мчк Неофит.

В България се отбелязва:

Денят на родилната помощ. Чества се от 1951 г. с указ на Президиума на Народното събрание като  Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.  Датата е избрана според празника Бабинден, който по стар стил е на 21 януари, а по нов е на 8 януари.  На този ден професионалистите в родилната помощ - лекари и акушерки си правят равносметка, а родилките им изказват своята благодарност и признание за проявените грижи и всеотдайност.

По света се отбелязва:

Световният ден на снега. Отбелязва се от 2012 г. през третата неделя на януари по инициатива на Международната федерация по ски (FIS), с цел да се насърчат децата на възраст от 4 до 14 години и техните семейства да практикуват зимните спортове.

На този ден в България:

1878 - Гр. Котел е освободен от османско иго по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).

1880 - Създадено е Статистическо отделение към Министерството на правосъдието (дн. Национален статистически институт). С Указ 296 от 25 юни 1880 г. се създава Статистическо организационно отделение към Министерство на финансите, което на 19 август 1881 г. прераства в самостоятелно Статистическо бюро. Първи началник на статистическото отделение е Михаил Сарафов. През годините организацията на статистиката в България е осъществена от различни структури, с приемането на 18 март 1991 г. от VII Велико народно събрание на Закон за статистиката, това е Национален статистически институт.

1945 - На Народно-църковен събор в църквата "Св. София" Софийският митрополит Стефан I  е избран за  Български екзарх.  Поради отрицателното му отношение към властта на 6 септември 1948 г. той е принуден да подаде оставка, а през м. ноември 1948 г. е въдворен в с. Баня, Карловско, където остава до смъртта си. Стефан т  има заслуги за вдигането на 22 февруари 1945 г. на схизмата на Българската екзархия, наложена от Цариградската патриаршия на 16 септември 1872 г. 

1993 - В София започва излъчвания Дарик радио. На 1 ноември 1994 г. започва излъчване първата регионална станция на радиото в Добрич. През 1996 г. стартира организираната от радиото анкета "Политик и събитие на годината". На 15 декември 2000 г. радиото получава национален лиценз. Има 15 регионални радиостанции.

1999 - От 21 до 24 януари 1999 г. в Пловдив е проведен 32-ят събор на Българския лекарски съюз (БЛС). В събора участват 410 делегати, представители на 28-те районни лекарски колегии в страната, избрани по новия Закон за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, приет от 38-ото Народно събрание на 8 юли 1998 г. Делегатите приемат нов устав на БЛС, гласуват Етичен кодекс на лекаря и избират ръководни органи на съюза. Д-р Димитър Игнатов е преизбран за председател на БЛС.

1999 - В София е учредена Камара на следователите в България (КСБ) като професионално сдружение за защита на независимостта и професионалните интереси на следователите, за подпомагане на тяхната професионална квалификация. Целите й са да  обединява членовете си за ефективно разследване на престъпления, да изучава следствената практика и да спомага за развитието й съобразно закона, обществените интереси и световния опит и др. За първи председател на Камарата е избран Румен Георгиев, заместник-директор на Специализираната следствена служба (ССС).

2003 - България установява дипломатически отношения с Република Източен Тимор.

2008 - Първата в страната осъдителна присъда по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (т. нар. закон "Петканов") е произнесена от Плевенския окръжен съд. Магистратите  постановяват да бъде отнето имуществото на Валентин Станев от гр. Левски.

2009 - Представители на 18 политически партии подписват обществен договор за провеждане на свободен и демократичен избор в България за 41-во Народно събрание и за членове на Европейския парламент. Договорът предвижда политическите партии да въведат адекватни финансови санкции за организаторите на купуване на избирателни гласове, които имат възпиращ и превантивен ефект (на стойност между 150 000-200 000 лв.), да се направят промени в изборното законодателство, предвиждащи преброяването на бюлетините да се извършва в регионални преброителни центрове (а не в секционните избирателни комисии).

2012 - Заради стачни действия на миньорите от "Мини Марица-изток", ниските температури и нарасналото вътрешно потребление на електроенергия от 00.00 часа средноевропейско време или 1.00 часа българско време на 21 януари, съгласно заповед на министъра на икономиката, енергетика и туризма Трайчо Трайков е спрян износът на електрическа енергия от България.

2013 - Учреден е първият клъстер за природен газ в България. Сред учредителите са Единният център за иновации на Българската академия на науките, Българският газов център, Българската стопанска камара, Българската асоциация "Природен газ" и др. Сред целите на сдружението е обучение и повишаване на квалификацията на заетите в сектора специалисти, както и развитието на научноизследователската дейност. Неговите членове ще консултират правителството и другите държавни институции при разработването и провеждането на националната политика за развитие на енергийния сектор в областта на природния газ.

2015 - Народното събрание приема решение за освобождаване на Цветан Гунев, ръководител на управление "Банков надзор" и  подуправител на Българската народна банка (БНБ) с мотивите, че от средата на юни 2014 г. той фактически не е изпълнявал правомощията си и че към момента срещу него са повдигнати две обвинения за действия, извършени като подуправител на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор". Като допълнителна пречка за упражняване на правомощията му се явявало и отнемането по искане на прокуратурата на достъпа до класифицирана информация.

2018 - На пресконференция БСП съобщава, че внася в прокуратурата пет сигнала за корупционни схеми: срещу кмета от ГЕРБ на град Стамболийски за уволнение на 42 служители и за назначение на тяхно място на близки персонално до него; срещу кмета на Тетевен за безпринципни назначения; третият е във връзка със състоянието на охранителната фирма на Министерство на отбраната МОБА; четвъртият е за съмнения за злоупотреба в община Дулово, свързана с процедура за обществени поръчки и петият касае заместник-председателя на ГЕРБ и бивш министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.

2020 - Военната прокуратура в София повдига обвинения за престъпление по служба на бившия председател на Държавна агенция "Разузнаване" Драгомир Димитров, за това, че в периода от 14 юли до 9 август 2016 г. не е организирал и не е контролирал дейностите по защита на класифицираната информация в агенцията, с цел да набави облага за определено дружество в размер на 91 500 евро. Драгомир Димитров е председател на Държавна агенция "Разузнаване" от 2015 г. до 2018 г.

2021 - Народното събрание приема Закон за българския жестов език. Съгласно закона българският жестов език се признава за естествен самостоятелен език и се осигурява безвъзмездна преводаческа услуга от и на български жестов език за глухите и сляпо-глухите лица, признава се културната и езиковата идентичност на общността на глухите лица и се формират нагласи за уважение към тях чрез българския жестов език. Към министъра на образованието се създава Съвет за българския жестов език.

2022 - От "Български дарителски форум" обявяват, че през 2021 г. дарителската платформа DMS е набрала и разпределила за каузи в страната над 1,6 млн. лв.

На този ден по света:

1919 - Започва войната за независимост на Ирландия от Великобритания, след като отряди на Ирландската републиканска армия (ИРА) започват терористични действия против представители на британските власти в Ирландия. Войната завършва с подписването на 6 декември 1921 г. в Лондон на договор между Великобритания и Ирландия - т. нар. Англо-ирландския договор, съгласно който се създава свободна държава в южната част на страната със статут на доминион на Британската империя (Ирландска република), а северната част остава в състава на Великобритания (Северна Ирландия). Във войната загиват около 550 души от страна на Ирландската републиканска армия и около 700 души от страната на Великобритания.

1921 - Учредена е Италианската комунистическа партия. Разпусната е на 3 февруари 1991 г. с решение на 20-ия конгрес (31 януари-3 февруари 1991 г.) в Римини. На нейно място е основана Демократичната партия на левицата, преименувана на 6 ноември 1998 г. в партия "Леви демократи", която прекратява дейността си през 2007 г., когато част от нейните членове създават Демократическата левица, а друга част от членовете й преминават към Демократическата партия.

1927 - В САЩ студио "Фокс" за първи път демонстрира техниката за озвучаване на филми "Мувитон".

1954 - В САЩ е пусната на вода подводницата "Наутилус" - първата ядрена подводница в света. "Наутилус" (SSN-571) е първата в света подводница, задвижвана от атомен реактор, и първият плавателен съд, достигнал Северния полюс. Строителството й започва на 14 юни 1952 г. в завода в Гротън, Кънектикът. Пусната е на вода и е кръстена от Мейми Айзенхауер, съпругата на президента на САЩ Дуайт Айзенхауер, на 21 януари 1954 г. Първия си рейс "Наутилус" започва на 17 януари 1955 г. На 3 август 1958 г. подводницата достига Северния полюс. "Наутилус" служи в американските ВМС до 3 март 1980 г., две години след това е обявена за исторически паметник и е превърната в кораб-музей.

1997 - В Прага, Чехия, в двореца "Лихтенщайн" канцлерът на Германия Хелмут Кол и министър-председателят на Чехия Вацлав Клаус подписват германско-чешка декларация за двустранните отношения и бъдещото развитие на двете страни. На церемонията по подписването присъстват и министърът на външните работи на Германия Клаус Кинкел и чешкият му колега Йозеф Зеленец, които на 20 декември 1996 г. парафират окончателната редакция на текста на документа, чието изработване отнема близо две години. Декларацията съдържа клаузи за помирение между чехи и германци. В нея Германия изразява съжаление за страданията, причинени от нацистите на чешкия народ в навечерието и по време  на Втората световна война (1939-1945), а Чехия за първи път официално признава, че при изгонването на трите милиона судетски немци от Чехословакия след края на войната са пострадали и невинни хора и също изказва съжаление за това.

1998 - Върховният представител на международната общност Карл Вестендорп взима решение за въвеждането на нова валута на Босна и Херцеговина - конвертируема марка. Oкончателният вид на паричните знаци е определен от Карлос Вестендорп  и от управителя на Централната банка на Босна и Херцеговина Питър Никол, тъй като лидерите на мюсюлмани, сърби и хървати не успяват да постигнат съгласие по този въпрос в продължение на много месеци. Върху конвертируема марка, няма национални символи, а върху банкнотите са изобразени видни писатели. Банкнотите са пуснати в обращение на 22 юни 1998 г., като стойността им е равна с тази на германските марки.

2003 - Президентът на САЩ Джордж У. Буш подписва указ, с който се създава Служба за глобални комуникации.

2007 - Американката Ема Фост Тилман  от град Ийст Хартфорд в щата Кънектикът става най-възрастната към момента жена на планетата. Тя е на 114 години. Родена е на 22 ноември 1892 г. в щата Северна Каролина и има още 22 братя и сестри.

2008 - Основана е Асоциацията на европейските клубове (ECA), представляваща футболните клубове в Европа.

2011 - В Тирана, Албания, пред сградата на правителството е организиран протест от опозиционната Социалистическа партия с искане за оставка на правителството заради обвинения в корупция. Участват над 20 000 души. При избухналите безредици загиват трима души и 40 са ранени.

2012 - Турски хирурзи успешно извършват трансплантация на лице, при която лицето на 45-годишен донор в мозъчна смърт е трансплантирано на 19-годишен младеж, който като бебе получава 90 процента изгаряния по лицето при пожар. Операцията, която е първата по рода си в страната и 20-ата в света, е осъществена от лекарски екип в университетската болница "Акдениз" в Анталия.

2014 - В Брюксел, Белгия, е открита първата междуправителствена конференция между Сърбия и Европейския съюз (ЕС), с която официално започват преговорите за присъединяване на Сърбия в ЕС.

2015 - В Хавана, Куба, започват преговори между американска и кубинска делегация за нормализиране на двустранните отношения. Начело на американската делегация е  помощник държавният секретар на САЩ за Западното полукълбо Робърта Джейкъбсън, която е първият американски дипломат от такъв ранг, посетил Куба от 1980 г. Кубинската делегация е начело с Хосефина Видал, началник на дирекцията на Министерството на външните работи за Северна Америка.

2017 - В Турция, Великото национално събрание (парламентът)  приема  с 339 гласа "за", 142 гласа "против" и 5 "въздържали се" проект за реформи в конституцията на страната. Поправките целят да увеличат правомощията на президента  със замяна на парламентарната система с президентско управление. Пакетът с промени включва 18 члена, сред които премахване на условието за надпартийност на президента, който може да бъде член на политическа партия; увеличаване на броя на депутатите от 550 на 600; намаляване на възрастовата граница за избор на депутатите от 25 на 18 години; премахване на военните съдилища; провеждане на президентските и парламентарните избори едновременно на всеки 5 години.

2018 - В САЩ в Ню Йорк, Лос Анджелис, Чикаго и в още над 200 американски града се провеждат протести с участието на няколкостотин хиляди души срещу политиката на президента Доналд Тръмп относно имиграцията, абортите, правата на жените, на хомосексуалистите, бисексуалните и транссексуалните и др.

2020 - В град Тянцзин, Китай, бившият ръководител на  Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) китаецът Мън Хунвей е осъден на 13 години и 6 месеца за корупция. През март 2019 г. той е изключен от Китайската комунистическа партия и отстранен от всички официални постове, заемани от него.

2021 - Съд във Ватикана признава за виновен Анджело Калоя, бивш ръководител на Ватиканската банка, официално известна като Институт за религиозни дейности, за присвояване на средства и пране на пари. Той е осъден на 8 години и 11 месеца затвор. Анджело Калоя, на 81 години, е президент на банката от 1999 г. до 2009 г. Той е най-високопоставеният официален представител на Ватикана, осъден за финансово престъпление.

2023 - Президентът на Туркменистан Сердар Бердимухамедов подписва закони за внасяне на промени в конституцията, съгласно които парламентът от двукамарен става еднокамарен, и се създава нов висш представителен орган на властта - Народен съвет (Халк Маслахати). Новият еднокамарен парламент включва 125 депутати, избирани за срок от пет години.

Родени на този ден българи:

о.з. ген.  Кирил Видински, военен и политически деец (1905-1994).
Участник в Испанската гражданска война (1936-1939) и в съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). Заместник-командир на Девета Шуменска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителната въстаническа армия (1943), командир на Търговищкия партизански отряд (1944). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1969), на орден "Народна република България" първа степен (1974), на орден "Георги Димитров" (1970, 1975).

Стефан Чанев, икономист и политик (1921-1999).
Депутат в 36-ото Народно събрание (4 ноември 1991-29 юли 1992). Председател на Агенцията за чуждестранна помощ (29 юли 1992-1 юни 1995).

Катя Попова, оперна певица сопран (1924-1966).
Дебютира в Софийската опера на 3 ноември 1947 г. Изпълнява с успех централни партии в опери на сцените на Болшой театър в Москва, Русия, в Гранд опера и Опера комик в Париж, Франция, и в оперните театри в редица други европейски градове. Загива при самолетна катастрофа на 24 ноември 1966 г. в Братислава, Чехословакия. Лауреат на Димитровска награда (декември 1959). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1959). От 1966 г. в Плевен се провеждат Лауреатски дни "Катя Попова" (от 1971 г. - международен музикален фестивал).

Васил Попилиев (Васил Попилиев Димитров, Дедо), актьор (1929-2002).
Играл е в театъра в Стара Загора (1954-1956), в Държавния сатиричен театър в София  (1956-1958). Актьор в театъра в Русе  (1958-1969, 1970-1982) и в Пловдив  (1969-1970). Бил е художествен ръководител и директор на театъра в Русе (1870-1882), директор на Народния театър за младежта в София  (1982-1984). Актьор в Студията за игрални филми "Бояна" (1984-1987). Директор на театъра в Шумен (1987-1990) и на театъра в Плевен (1990-1994) и на театъра в Русе (от 1994).  Участва в във филмите "Веригата" (1964), "Последният войвода" (1968), "Трите смъртни гряха" (1980), "Кучето и влюбените" (1986) и др.

проф. Георги Костов (Георги Костов Георгиев), композитор, педагог и политик (1941).
От 1966 г. е преподавател в Българската държавна консерватория и ректор на висшето учебно заведение (9 ноември 1989-10 април 2008). Министър на културата (25 януари 1995-10 юни 1996). Автор е на повече от 1000 детски, хорови и естрадни песни. Носител на орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги към Република България в областта на българската музикална култура (18 май 2004), на наградата "Златен век" огърлие на Министерството на културата (21 януари 2016).

Малина Томова, поетеса и журналистка (1950-2011).
Дългогодишен редактор във в. "Литературен вестник" и основател на издателство "Стигмати" (1996). Автор е на стихосбирките "Душа" (1978), "Ежелюбов" (1987), "Стигмати" (1993) и "Жизнен опит" (2011). Сценарист е на игралния филм "Гори, гори огънче" (1994) и на документалния филм "Василица" (1996).

Пенка Стоянова, състезателка по баскетбол (1950-2019).
С националния отбор по баскетбол печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1980 г. в Москва, СССР, и бронзов медал от Олимпийските игри през 1976 г. в Монреал, Канада. С националния отбор е участвала на 8 европейски първенства, като печели сребърен медал през 1972 г. във Варна и бронзов медал през 1976 г. в Клермон Феран, Франция. Три пъти е била включвана в сборния отбор на Европа, на който е и капитан (1972, 1976, 1981). Трикратна шампионка на България с отбора на "Марица" (Пловдив) през 1971 г., 1973 г. и 1974 г. За националния отбор има изиграни 380 мача. Пенка Стоянова е първата българска баскетболистка, която играе професионален баскетбол в чужбина, като състезателка на италианския отбор "Рома" (1981-1983). Два пъти е избирана за спортист Номер 1 на годината на Пловдив. Приключва спортната си кариера на 19 септември 1985 г. с бенефисен мач в Пловдив между националния тим на България и сборен отбор на Европа. Почетен гражданин на Карлово (1985). Почетен гражданин на Пловдив (2000). През 2007 г. е включена в списъка на Международната баскетболна федерация (ФИБА) от 35 състезатели, допринесли за развитието на световния баскетбол през второто петдесетилетие на 20-и век. Въведена в Международната зала на славата по баскетбол в Ноксвил, САЩ (2021, посмъртно). Авторка е на автобиографичната книга "Царицата на баскетбола" (2019). Тя става втората българка в Международната зала на славата след Ваня Войнова, въведена през 2007 г. На 23 януари 2023 г. в  парк "Стадиона" в Карлово е открит барелеф на Пенка Стоянова.

Камелия Тодорова, певица (1954).
Участвала е във филмите "Търновската царица", "Бон шанс, инспекторе", "Ева на третия етаж" и др. От 2000 г. преподава в Нов български университет. Носител на Голямата награда "Златен Орфей" (1980), на Голямата награда на "Шлагерфестивал" (Дрезден (1982), на наградата "Златен век" на Министерство на културата  за изключителeн принос в областта на българското изкуство (2011), на наградата "Ана-Мария Тонкова за БГ вдъхновение" на  БГ Радио (2014), на "Кристална лира" в категорията джаз за поредица от съвместни изяви със Софийската филхармония, Националния филхармоничен хор "Светослав Обретенов, диригент Славил Димитров, Михаил Йосифов и "Брас Асоциация Комбо" (2016)  и др. Почетен гражданин на София (1 ноември 2021).

Христина Христова (Христина Христова Велчева), социолог и политик (1954). 
Министър на труда и социалната политика (17 юли 2003-16 август 2005). Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009). Наблюдател в Европейския парламент (26 септември 2005-31 декември 2006), депутат в Европейския парламент (1 януари 2007-6 юни 2007).  Председател на партия "Национално движение за стабилност и възход" (28 ноември 2009-27 октомври 2013). Преподавател по социална политика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основател (2014) и председател на Института за семейна политика.

Елжана Попова, актриса (1962).
Играла е в Народния театър "Иван Вазов", в Младежкия театър "Николай Бинев", участвала е във филми и телевизионни сериали: "Бащи и синове" (1990), "Неизчезващите" (1988), "Котешка опашка" (1987), "Дом за нашите деца" (1987), "Време за път" (1987), "Място под слънцето" (1986), "Вик за помощ" (1986) и др. От 1990 г. живее в Рим, Италия, където преподава актьорско майсторство в Киноакадемията в Рим.

Даниел Димов, футболист (1989).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Черно море" (Варна), "Левски" (София), "Макаби Петах Тиква" (Израел), "Денизлиспор" (Турция), "Манисаспор" (Турция) и "Болуспор" (Турция). За националния отбор по футбол има изигран 1 мач.

На този ден са родени и:

Афанасий Григориев, руски архитект (1782-1868).
Представител на класицизма.

Имре Мадач, унгарски поет и писател (1823-1864).
Сред най-известните му творби е философската драма в стихове „Трагедията на човека“ (1861).

Ернест Шосон, френски композитор (1855-1899).

Павел Флоренски, руски религиозен мислител, учен енциклопедист (1882-1937).

Умберто Нобиле, италиански полярен изследовател (1885-1978).
Участвал е в експедицията на първия в историята трансарктически полет без кацане с дирижабъла "Норвегия" от архипелага Шпицберген в Норвегия до Аляска в САЩ начело с норвежкия полярен изследовател Руал Амундсен, заедно с американския изследовател и навигатор Линкълн Елзуърт и още 13 души на борда.

Волфганг Кьолер, немски психолог (1887-1967).
Един от основателите на т.нар. гещалт психология заедно с Макс Вертхаймер и Курт Кофка. Названието на школата идва от немската дума "гещалт", което означава, цялост, свързаност на елементите. Гещалт психологията аналириза феномените с описването на частите и достигане до цялото чрез събирането на така получените описания.

Рикардо Самора (Божественият), испански футболист (вратар) (1901-1978).
Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1920 г. в Антверпен, Белгия, с националния отбор по футбол.

Кристиан Диор, френски моден дизайнер (1905-1957).
Основател на модна къща "Диор" (16 декември 1946).
 
Конрад Емил Блох, американски биохимик (1912-2000).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1964 г. за открития, отнасящи се до механизмите и регулацията на метаболизма на холестерола и мастните киселини.

Пол Скофийлд, британски актьор (1922-2008).
Участвал е във филмите "Човек за всички времена" (1966), "Хенри Пети" (1989), "Хамлет" (1990), "Телевизионно състезание" (1994) и др. Носител на награда "Оскар" за най-добър актьор за ролята му във филма "Човек за всички времена" (1966).

Бени Хил (ист. име Алфред Хоторн Хил), британски актьор комик (1924-1992).
Автор и участник в комедийното телевизионно предаване "Шоуто на Бени Хил" (1955-1991). Носител на наградата БАФТА за най-добър сценарий за 1972 г. за "Шоуто на Бени Хил" (1969).

Пласидо Доминго, испански оперен певец тенор (1941).
На 12 май 1959 г. той дебютира на оперната сцена с второстепенна роля в Teatro Degollado в Гуадалахара, Мексико. Първата му главна роля като тенор е на Алфредо от операта "Травиата" на италианския композитор Джузепе Верди (1961). В периода от 1961 г. до 1963 г. работи в Националната опера на Израел, където има повече от 280 представления в 12 различни роли. През 1966 г. дебютира в Нюйоркската градска опера, а през 1968 г. - в "Метрополитън опера". Генерален директор на Вашингтонската национална опера (2003-2011). Генерален директор на Операта в Лос Анджелис (2003-2019). Соловият му репертоар включва над 60 главни роли. Издал е повече от 100 албума с класическа оперна музика, както и няколко албума с популярни испански любовни песни. Заедно с Лучано Павароти и Хосе Карерас участва в проекта "Тримата тенори" (1990-2003). Носител на награда "Грами" (1971, 1974, 1983, 1984, 1988, 1990, 2000).

Ричи Хевънс, американски музикант (1941-2013).
Изпълнението му на песента "Свобода" на фестивала Удсток (1969) се превръща в своеобразен химн на хипи движението през 60-те години на 20-и век. В 30-годишната си кариера е издал над 25 албума, като последният му е озаглавен "Nobody Left to Crown" (2008). Ричи Хевънс е пял на церемонията за встъпване в длъжност на президента Бил Клинтън (20 януари 1993).

Артур Дмитриев, руски състезател по фигурно пързаляне при танцовите двойки (1968).
Двукратен олимпийски шампион през 1992 г. в Албервил, Франция, с партньорка Наталия Мишкутьонок и през 1998 г. в Нагано, Япония, с партньорка Оксана Казакова. С Оксана Казакова печели и бронзов медал на Световното първенство през 1997 г. в Лозана, Швейцария. Европейски шампион през 1996 г. в София, България (с Оксана Казакова).

Дмитрий Фомин, руски състезател по волейбол и треньор (1968).
С националния отбор по волейбол печели златен медал от Световното първенство през 1991 г. в Япония, златен медал от Европейското първенство през 1991 г. в Германия, бронзов медал от Европейското първенство през 1993 г. във Финландия. От Световната лига печели един сребърен медал (1993) и три бронзови медала (1991, 1996, 1997).

Ален Бокшич, хърватски футболист (1970).
С отбора на "Марсилия" (Франция) печели турнирът Шампионска лига (1993), с "Лацио" (Италия) печели Купата на носителите на купи (1999).

Кейси Фицрандолф, американски състезател по бързо пързаляне с кънки (1975).
Олимпийски шампион (500 м спринт) през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ.

Фил Невил (Филип Джон Невил), английски футболист (1977).

Сесар Арсо, испански футболист (1986).

Това е денят на смъртта на:

Жак Анри Бернарден дьо Сен-Пиер, френски писател (1737-1814).

Матиас Клаудиус, немски поет и публицист (1740-1815).

Емелян Пугачов, водач на Селската война в Русия (1773-1775) (1742-1775).

ген. Мартин Сурбано, испански партизански лидер (1788-1845).
Участник в събитията от първата половина на 19 в. в Испания (1837-1844).

Франц Грилпарцер, австрийски писател (1791-1872).

Александър Брюлов, руски архитект и художник (1798-1877).
По негови проекти в Санкт Петербург са построени Михайловският театър (1831-1833), Щабът на гвардейския корпус (1837-1843) и Пулковската обсерватория (1834-1839).

Александър Херцен, руски революционер, философ и писател (1812-1870).
Създател на Свободна руска печатница, предназначена за печат на забранени в Русия революционни произведения в Лондон, Великобритания (1853).

Джон Кауч Адамс, британски математик и астроном (1819-1892).
В Кеймбриджкия университет изчислил позицията на планетата Нептун (1845) с помощта на неправолинейното движение на Уран. Носител на златен медал на Кралската общност на астрономите (1866). Директор на Кеймбриджката обсерватория (1861-1892).

Божена Немцова, чешка писателка (1820-1862).

Любен Каравелов, български поет, писател, обществено-политически и книжовен деец (1834-1879).
През 1861 г. съставя първия си програмен документ, в който обосновава идеята за освобождение на България чрез революционни средства и в "братски съюз" с останалите южнославянски народи. През февруари 1867 г. се установява в Белград като дописник на руските вестници "Голос" и "Московские новости". През м. октомври 1869 г. заедно с Васил Левски и други емигранти основава Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ . Редактира  печатния орган на БРЦК - в. "Свобода", от 19 ноември 1869 г., когато излиза първият му брой. Изготвя първите програмни документи на БРЦК - "Програма на БРЦК" (1870) и "Български глас" (1870). Председател на БРЦК (май 1872-1875). Издава в. Независимост" (1973-1974),  а от 1975 г. - сп. "Знание".  Класик на българската възрожденска литература. Автор е на десетки повести и стихотворения - "Памятники народного быта болгар" (1861), "Българи от старо време" (1867 на руски, 1872 на български), "Крива ли е съдбата" (1868), "Хаджи Ничо" (1870), "Неда" (1872), "Тука му е краят" (1873-1874), "Маминото детенце" (1874), "Децата не приличат на бащите си" (1876-1878) и др.

Камило Голджи, италиански хистолог (1843-1926).
През 1873 г. създава техника за оцветяване на нервната тъкан със сребърно-хромови соли, която му позволява да изучи морфологията на нервните клетки. Този метод е наречен на негово име. Работи върху изследвания в областта на морфологията на нервната система, които дават насока за развитието на съвременната неврофизиология и неврология. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1906 г. заедно с испанския невроанатом и хистолог Рамон и Каял за работата им върху структурата на нервната система.

Джордж Огюстъс Мур, британски писател (1852-1933).

Жорж Мелиес, френски режисьор (1861-1938).
Режисьор е на над 500 филма, като най-известните от тях са "Къщата на дявола" (1896), "Клеопатра" (1899), "Пътешествие до луната" (1902) и др.

Митрофан Пятницки, руски музикант (1864-1927).
Изпълнител на народни песни. Основател и художествен ръководител на Държавния руски народен хор (1911), който от 1940 г. носи неговото име - Държавен академичен руски хор "Пятницки".

Анатолий Дуров, руски цирков артист (1864-1916).
Основател на цирковата династия Дурови. Брат на дресьора Владимир Дуров (1863-1934).

Владимир Илич Ленин (Владимир Илич Улянов), руски революционер и политик (1870-1924).
Създател на партията на болшевиките - Руската социалдемократическа партия, ръководител на Октомврийската революция на 7 ноември 1917 г. (25 октомври ст.ст.), по време на която се провъзгласява преминаването на властта в ръцете на Съветите, създадено е работническо-селско правителство - Съвет на народните комисари начело с Ленин. Той разработва принципите на обединение на съветските републики в единна многонационална държава на основата на доброволността и равноправието - Съюз на съветските социалистически републики, който е създаден на 30 декември 1922 г.

Сесил Блаунт де Мил, американски режисьор и продуцент (1881-1959).
Един от създателите на компанията "Парамаунт пикчърс" (1913). Режисьор е на филмите "Десетте заповеди"(1923), "Клеопатра"(1934), "Най-великото шоу на Земята" (1952) и др. Носител на награда "Оскар" (1952) за филма "Най-великото шоу на Земята".  През 1952 г. на негово име е учредена наградата "Сесил де Мил" за цялостен принос - почетна награда на Асоциацията на чуждестранните журналисти, която връчва наградите "Златен глобус".

Димитър Караджов, български композитор (1885-1923).
Пръв диригент - ръководител на Държавния симфоничен оркестър в Бургас (дн. Държавна опера-Бургас)(1947). Композитор на оперите "Дъщерята на Пилат", "Младият крал", "На морския бряг", "Милкана" на симфонична и камерна музика и др.

Алън Маршал, австралийски писател (1902-1984).
Автор е на автобиографичния роман "Мога да прескачам локви" (1955).

Джордж Оруел (ист. име Ерик Артър Блеър), британски журналист и писател (1903-1950).
Автор е на романите "Фермата на животните" (1945), "1984" (1949) и др.

проф. Георги Коларов, български художник керамик (1908-1996).
От 1961 г. е преподавател по технология на керамиката във Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович", а от 1970 г. по силикатни форми. Член на Международната академия по керамика към ЮНЕСКО (от 1973). Работил е във всички профили на художествената керамика - предимно в областта на порцелана и каменината. Сред творбите му са: декоративно-керамични съдове (1945-1952), фигурална пластика "Конник" (1965), керамопластична украса "Баскетболистки" в зала "Универсиада" в София (1965), керамична фигура "Добруджанка" (1970), пластична композиция "Майка" (1973), керамопластично пано "Физкултурници" в Кърджали (1976) и др. Удостоен със званията "Заслужил  художник" (май 1969) и "Народен художник" (24 май 1976). Носител на орден "Народна република България" втора степен (декември 1978), на орден "Народна република България" първа степен (13 декември 1983).

Пеги Лий, американска джазпевица, актриса и композитор (1920-2002).

проф. Леон Леви, български философ и преподавател (1928-2021).
Той е сред основателите на специалност "психология" в България. Дългогодишен преподавател по философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски".  Преподавал е и в Шуменския университет "Константин Преславски", Варненския свободен университет и Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Автор е на десетки студии, статии и монографии, сред които "Лъжата", "Увод в психологията" и пр.

Йордан Радичков, български писател (1929-2004).
Редактор на в. "Народна младеж" (1952-1954), в. "Вечерни новини" (1954-1960), в "Българска кинематография" (1960-1962), в. "Литературен фронт" (1962-1969). Съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет (1973-1986). Заместник-председател на Съюза на българските писатели (22 май 1968-29 март 1989). Заместник-председател на Български ПЕН-клуб (1986-януари 1990). Депутат в VII Велико народно събрание (10 юни-26 октомври 1990). Автор е на сборниците с разкази "Сърцето бие за хората" (1959), "Свирепо настроение" (1965), "Водолей" (1967), "Козята брада" (1967), "Вятърът на спокойствието" (1968), "Ние, врабчетата" (1968), "Коженият пъпеш" (1969), "Верблюд" (1984); на романите "Неосветените дворове" (1966), "Всички и никой" (1975), "Прашка" (1977), "Ноев ковчег" (1988), както и на пиесите "Суматоха" (1967), "Януари" (1975), "Лазарица" (1979), "Опит за летене" (1979), "Кошници" (1982) и др. Автор е на сценариите на филмите "Последно лято", "Горещо пладне", "Привързаният балон" и др. Лауреат на Димитровска награда (1971). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1979), на наградата на Съюза на българските писатели за детска литература за "Малки жабешки истории" (1994), на наградата "Аскеер" на Театъра на Българската армия за цялостен принос към театралното изкуство (24 май 1996), на орден "Стара планина" първа степен (7 януари 2000), на Държавна награда "Св. Паисий Хилендарски" (11 ноември 2003) и др. Почетен гражданин на Сливен (май 1980) , Почетен гражданин на София (29 май 2000), Почетен гражданин на Монтана (28 май 2007).

Благовеста Кабаиванова, българска актриса (1937-2008).
Играла е в театъра във Велико Търново (1961-1963) и в театър "Българска армия" (от 1963). Носител на наградата "Златен век" на Министерство на културата за особен принос в развитието и в популяризирането на българската култура (май 2005).

Тери Джоунс, британски актьор, сценарист и режисьор (1942-2020).
Един от основателите на комедийната трупа "Монти Пайтън" и неин член от 1969 г. до 1983 г. заедно с Ерик Айдъл, Джон Клийз, Майкъл Пейлин, Греъм Чапман и Тери Гилиъм. Участвал е в сериали и филми с участието на "Монти Пайтън", сред които "Монти Пайтън и Свещеният граал" (1975) и "Животът на Брайън" (1979), Смисълът на живота" (1983) и др.  Сценарист е на филмите "Лабиринт" (1986), "Ерик викингът" (1989) и др. През 2016 г. той е диагностициран с фронтотемпорална деменция.

Ибрахим Ругова, косовски писател и политик (1944-2006).
Създател и председател на партията Демократичен съюз на Косово (23 декември 1989-21 януари 2006). Президент на самопровъзгласилата се "Република Косово" (25 май 1992-1 февруари 2000). В периода 6-23 февруари 1999 г. участва в международните мирни преговори за бъдещето на Косово в замъка Рамбуйе, Франция, като член на делегацията на косовските албанци. Първи президент на Косово (4 март 2002-21 януари 2006).

Георги Славков (Бенкса), български футболист (1958-2014).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Тракия" (Стамболийски), "Ботев" (Пловдив), ЦСКА (София), "Сент Етиен" (Франция), "Шавеш" (Португалия), "Апоел" (Израел) и "Нес Сиона" (Израел). За националния отбор по футбол има изиграни 37 мача и отбелязани 11 гола. Носител на "Златната обувка" за 1981 г. През 1981 г. когато играе в "Ботев" (Пловдив) става голмайстор на "А" група с 31 гола и печели "Златната обувка" на "Франс футбол". През същата година бележи единствения гол във вратата на "Барселона" (Испания)  при знаменитата победа на "Ботев" над световния футболен гранд с 1:0. Най-добър футболист на Пловдив за 1978, 1980 и 1981 г.  Удостоен със званието "Майстор на спорта" (1981). От 24 април 2015 г. градският стадион в град Стамболийски носи неговото име.

Емилиано Сала, аржентински футболист (1990-2019).
Загива в самолетна катастрофа. Самолетът изчезва в района на Ламанша докато е летял от Нант, Франция, до Кардиф, Уелс.
/АЯ/КГ/МГ/