site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 11 януари  в историята

11 януари 2024 г., четвъртък, 2-ра седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Теодосий Велики. Преп. Теодосий Антиохийски. Мчк Терентий.

На този ден в България:

1966 - Излиза бр. 1 на в. "Пулс". Последният брой излиза на 23 декември 1969 г.

1992 - Излиза бр. 1 на "Вестник за дома" като приложение на в. "Земя". От м. септември 1992 г. е самостоятелно издание. Последният брой на "Вестник за дома" излиза през м. декември 2014 г.

1996 - България установява дипломатически отношения с Босна и Херцеговина.

2001 - Държавната комисия по далекосъобщения взима решение да издаде индивидуална лицензия за изграждане, поддържане и използване на обществена мобилна клетъчна мрежа по стандарт GSM на Телекомуникационната организация на Гърция (ОТЕ).

2002 - Обявен е Доклад 7 на Комисията за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, относно извършената проверка на народните представители от 35-ото Народно събрание. Въз основа на данните, предоставени на комисията по чл. 4, ал. 1 от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб са установени данни за 70 лица.

2007 - В различни населени места в Централна, Северна и Северозападна България са измерени най-високите до момента температури. В 14:00 ч. най-висока температура е измерена във Велико Търново - 18,3 градуса при абсолютен максимум в измерванията за този ден 16,5 градуса - през 1991 г., във Видин и Монтана е измерена температура от 18 градуса. Температурните рекорди там дотогава са били съответно 17 градуса във Видин - през 1991 г., и 16,2 в Монтана - през 2001 г. В Ловеч е измерена температура от 17 градуса, като максималната дотогава е измерена през 1991 г. - 16,8 градуса. Почти абсолютните максимуми, регистрирани за 100-годишния период на синоптичното наблюдение, са достигнати и в Плевен и във Враца, където са отчетени температури от 15,8 градуса за Плевен и 18,2 градуса за Враца.
 
2014 - На общоцърковно събрание в Шумен е избран нов Епархийски съвет на Арменската апостолическа църква в България. Близо 50-те делегати, представители на арменската общност от страната, избират за членове на новия Епархийския съвет девет души - Антраник Шакарян, Рупен Чаушян, Саркис Караджян, Серж Манашян, Бохос Карджарян, Агоп Кюрегян, Дирайр Хадавян, Михран Карекинян, Соня Ховнанян.

2015 - В Хасково е отчетен температурен рекорд от 18,2 градуса. Предишният рекорд е измерен през 1917 г. - 16 градуса. Най-студено на 11 януари в Хасково е било през 1940 г. - минус 14,3 градуса.

2016 - В Пекин, Китай, заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова и държавният съветник и министър на обществената сигурност на Китай Го Шънкун подписват Споразумение за превенция и борба с престъпността между България и Китай. Правната рамка за сътрудничество в областта на правоохраната между двете страни за последен път е била актуализирана през 1996 г.

2018 - На тържествена церемония в Народния театър "Иван Вазов" в София се  открива българското председателство на Съвета на ЕС за шест месеца. България поема за първи път след избирането си за член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г. ротационното председателство на Европейския съюз. На церемонията присъстват президентът Румен Радев, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева,  министър-председателят Бойко Борисов, председателят на Европейския парламент Антонио Таяни, председателят на Европейския съвет Доналд Туск, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

2019 - В пловдивското село Войводиново бивши и настоящи военнослужещи от цялата страна от Специалните сили се събират на протест по повод инцидента с командоса от 68-а бригада "Специални сили" ефрейтор Валентин Димов, който на 6 януари е пребит от двама младежи от ромската махала в селото. Към тях се присъединяват от жителите на селото и техни близки от Пловдив и други населени места. Протестът започва с химна на България, а след това местните свещеници запяват "За многая лета". По време на протеста звучат възрожденски и патриотични песни, български военни маршове. Присъстващите скандират "българинът не трябва да бъде бит", "крайно време е да се вземат мерки срещу своеволията на този етнос", "вярваме в правовия ред".

2021 - Река Ерма излиза от коритото си в землището на Трън, след като нивото на реката се вдига с 3 метра заради обилни валежи. Наводнени са частни имоти и дворове. Община Трън обявява бедствено положение за  7 дни в землището на града и в някои села, разположени по поречието на реката. Обявено е и частично бедствено положение за 7 дни за гр. Батановци и селата Ярджиловци и Черна гора, както и за част от територията на Община Радомир, където са наводнени земеделски земи и дворове на къщи в селата Копаница, Прибой, Негованци, Кленовик, Чуковец, Жедна, Бобораци, Беланица, Извор, Дебели лаг и Кошарите заради обилните валежи, довели до увеличен дебит на реките, преминаващи през територията на общината. Частично бедствено положение е обявено в община Струмяни заради ерозирала дига на река Струма в района на село Илинденци. 

2022 - В Националната художествена галерия е представен проектът на Михаил Михайлов "Ето къде си" с куратор Ирина Баткова, с който България ще бъде представена  на 59-ото Венецианско биенале (23 април-27 ноември 2022). Неговият проект  е избран в конкурс сред 17 проекта. На второ място е избран проектът на Ралука Воиня и Лъчезар Бояджиев с "Метро за Венеция", а на трето място - Ларс Нордби и Димитър Солаков с "Нека човечеството се преобърне. Имам нужда от по-малко приоритети".

2023 - Инициативен комитет, подкрепен от партия "Възраждане", с председател икономическият съветник на партията Виктор Папазов започва подписка за провеждане на национален референдум за запазване на българския лев и против влизане на България в еврозоната, на който избирателите трябва да отговорят на въпроса: "Съгласни ли сте България да запази българския лев като единствена официална валута до 2043 г.?" Комитетът се състои от седем души, сред които и представители на граждански организации. 

На този ден по света:

1923 - Френски и белгийски войски окупират германската област Рур под предлог, че Германия не плаща репарациите след Първата световна война (1914-1918).

1946 - Кралят на Албания Зогу е свален от власт от Антифашисткия  националноосвободителен комитет начело с Енвер Ходжа и Албания  е провъзгласена за народна република. Антифашисткият националноосвободителен комитет е създаден през 1944 г. с правомощия на временно народнодемократично правителство с председател Енвер Ходжа.

1949 - В Германия немският поет и драматург Бертолт Брехт и съпругата му артистката Хелене Вайгел създават театър "Берлинер ансамбъл".

1952 - Общото събрание на ООН приема резолюция 502 (VI), съгласно която се създава Комисия на ООН по разоръжаването.

1960 - Край Москва, СССР, е създаден Център за подготовка на космонавти. Центърът е създаден към Военновъздушните сили в съответствие с решение 22-10 на Централния комитет на КПСС от 1 май 1959 г. и Регламент 569-264 на Министерския съвет от 22 май 1959 г. На 30 април 1968 г. центърът е наречен на името на първия космонавт в света Юрий Гагарин и се нарича Център за подготовка на космонавти "Ю. А. Гагарин". С постановление на правителството на Русия от 15 май 1995 г. е Научноизследователски изпитателен център за подготовка на космонавти "Ю.А. Гагарин", а от 1 юли 2009 г. е Научноизследователски изпитателен център за подготовка на космонавти "Ю. А. Гагарин" към Руската федерална космическа агенция.

1979 - Провъзгласена е Народна република Кампучия. Тя е създадена  в съответствие с широка революционна програма, заложена от Единния фронт за национално спасение на Кампучия. С приемането на нова конституция на страната на 30 април 1989 г. името на държавата се променя от Кампучия на Камбоджа.

1994 - Правителството на Ирландия обявява край на 20-годишната забрана за излъчвания на предавания за Ирландската републиканска армия (ИРА) и нейното политическо крило Шин Фейн.

1996 - От космическия център "Кенеди" в САЩ е изстреляна космическата совалка "Индевър" (OV-105) с 6-членен екипаж на борда (петима американци и един японец). Това е десетият полет (STS-72) на совалката "Индевър", която е петата и последна действаща космическа совалка от флота "Спейс шатъл" на НАСА.

1997 - САЩ замразяват едностранно дипломатическите си отношения със СР Югославия. Целта е да бъдат подтикнати югославските власти да признаят резултатите от местните избори от 17 декември 1996 г., според които се признава победата на опозиционната коалиция "Заедно". На 18 ноември 2000 г. САЩ излизат с декларация, с която обявяват, че възстановяват дипломатическите си отношения със СР Югославия като отговор на "забележителните промени, последвали свалянето на президента Слободан Милошевич и демократичното избиране на Воислав Кощуница на поста".

1998 - В село Сиди Хамед, Алжир,  мюсюлмански екстремисти убиват 103 души, включително деца, жени и възрастни хора, над 70 са ранените.

2000 - Компанията "Америка онлайн" купува медийния гигант "Тайм Уорнър" - най-голямата сделка в корпоративната история на САЩ.

2005 - Централната избирателна комисия на Украйна обявява официално опозиционния кандидат Виктор Юшченко за победител на президентските избори. Той получава  51,99 процента от гласовете на втория тур от гласуването на 26 декември при 44,2 процента за съперника му, премиера Виктор Янукович.

2007 - Менгисту Хайле Мариам, управлявал Етиопия от 1977 г. до 1991 г., е осъден на доживотен затвор за геноцид. Федералният върховен съд на Етиопия издава присъдата задочно, тъй като Менгисту живее в изгнание в Зимбабве. 11 от най-високопоставените сътрудници на Менгисту също са осъдени на доживотен затвор. 47 други негови помощници получават присъди до 25 години затвор.

2008 - На 88-годишна възраст умира сър Едмънд Хилари, първият човек, покорил Еверест. Новозеландецът, придружаван от шерпа Тенсинг Норгей, е първият човек, изкачил най-високия връх на планетата през 1953 г.

2010 - Европейската комисия оповестява данни, според които монетата от 2 евро остава най-подправяната в Европейския съюз, въпреки че през 2009 година фалшифицираните монети от тази деноминация са намалели с 18 на сто в сравнение с предишната година. През 2009 г. са изтеглени от обръщение 172 100 фалшифицирани монети евро, което е с 12 на сто по-малко в сравнение с 2008 г.

2012 - В Техеран, Иран, при бомбен атентат е убит ирански учен, работещ за ядрената програма на страната. Трийсет и две годишният Мостафа Ахмади Рошан е убит при експлозия на магнитна бомба, прикрепена към неговата кола от мотоциклетист. Инженер Рошан, който преди девет години е завършил химия в Техеранския технически университет "Шариф", е бил заместник-директор по търговските въпроси на завода за обогатяване на уран в Натанз. Той освен това работел по проект за полимерни мембрани, използвани за отделяне на газ. Заводът в Натанз, в Централен Иран, е главният обект за обогатяване на уран в страната. В него има над 8000 центрофуги.

2013 - Начало на френска военна операция "Сервал" (африкански хищник от семейство котки) в Мали, след като на 10 януари 2013 г. в Ню Йорк, САЩ, по време на заседание на Съвета за сигурност на ООН за обстановката в Мали, президентът на Мали Дионкунда Траоре отправя молба към Франция да изпрати военна помощ, за да бъде отблъсната офанзивата на ислямистите в северната част на страната. Преди това на 20 декември 2012 г. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 2085, според която в Мали се изпраща Африканска международна мисия за подкрепа в Мали (АФИСМА) на страните от Икономическата общност на западноафриканските държави (ЕКОВАС) с цел освобождаване на северната част на страната от ислямските екстремисти. Конфликтът в Мали се разразява през пролетта на 2012 г., когато на 22 март 2012 г. е извършен военен преврат в Бамако и е свален президентът Амаду Тумани Туре. От преврата се възползват туареги и въоръжени групировки на ислямистите, действащи в северната част на страната, които установяват контрол над обширна територия с център в Тимбукту.
 
2015 - В 15:00 ч. местно време (16:00 ч. бълг. време) в Париж започва Републиканското шествие срещу тероризма и в памет на жертвите на атентатите, в което участват лидерите на 50 страни, хванати за ръце. В шествието се включват около 1,5 млн. души. Това е най-голямото мобилизиране на хора в историята на страната.

2016 - В Палма де Майорка, Испания, испанската инфанта Кристина и съпругът й Иняки Урдангарин се явяват в съда за началото на процес, при който за първи път от възстановяването на монархията в Испания през 1975 г. член на кралското семейство е изправен пред съда за престъпление. Срещу принцесата са отправени обвинения в две данъчни  измами, които могат да й донесат максимална присъда от осем години затвор. Освен 50-годишната Кристина по делото има още 17 обвиняеми, включително съпругът й Иняки Урдангарин. Обвиненията срещу него са по-тежки - според прокуратурата той е използвал титлата си "херцог на Палма", за да присвои около 6 млн. евро (6,5 млн. долара) от обществени поръчки чрез благотворителната фондация "Ноос", която е ръководил.

2017 -  В Берлин, Германия, германското правителство одобрява разполагането на осем щурмови и транспортни хеликоптери, както и на още 350 войници в Мали в мироопазващата мисия на ООН. След разгръщането на тези сили Германия ще има около 1000 военни в Мали в 15-хилядната мисия на ООН, наблюдаваща спазването на мирното споразумение между правителството и бунтовниците от 2015 г.

2018 - Парламентът на Република Македония приема с 69 гласа "за" Закона за употреба на езиците, с който албанският език става официален език в страната. Депутатите от Вътрешната македонска революционна организация - Демократична партия за македонско национално единство (ВМРО-ДПМНЕ), които са 51, бойкотират гласуването в знак на протест срещу арестуването на петима техни колеги и други граждани за участие в инцидентите в парламента на 27 април 2017 г., след като за председател на Събранието е избран албанецът Талат Джафери. Законът предвижда във всички органи на държавната власт в Република Македония, централните институции, държавните предприятия, агенции, дирекции, учреждения и организации, комисии, юридически лица и други институции официален език, освен македонския и неговото писмо, да бъде и албанският език, на който говорят 20 процента от гражданите на Република Македония. В населените места, в които албанците са над 20 процента, ще има двуезичност в униформите на държавните служители. Всички органи на държавната власт ще имат двуезични интернет страници. Банкнотите, монетите, пощенските марки, фишовете, фискалните документи, фактурите и бандеролите също ще бъдат изписани на двата езика там където най-малко 20 процента от населението говорят на албански език.

2019 - Във Варшава, Полша, Агенцията за сигурност на Полша арестува полски и китайски гражданин по обвинения в шпионаж. Китаецът е един от директорите на полския филиал на телекомуникационния концерн "Хуавей". Полският гражданин Пьотър Д. до 2011 г. е заемал висш пост в Агенцията за вътрешна сигурност на Полша. Работил е в областта на киберсигурността. Претърсени са били полски офиси на "Хуавей", както и полски офиси на телекомуникационната фирма "Ориндж".

2020 - Министърът на културата и националното наследство на Оман Хайтам бин Тарик Ал Саид става новият държавен глава на Оман след смъртта на султан Кабус бин Саид на 10 януари 2020 г. Покойният султан Кабус бин Саи, който нямал деца,  сам посочва своя наследник в запечатано писмо, отворено от властите на 11 януари 2020 г.

2021 - Федеративните щати Микронезия - една от последните държави в света без случаи на коронавируса "Ковид-19", обявява, че е регистрирала първия случай. Короновирусът е бил открит у моряк от екипажа на товарен кораб от националния флот, изпратен за ремонт на Филипините.
 
2022 - Председателят на Европейския парламент Давид-Мария Сасоли умира на 65-годишна възраст в 1:15 местно време в Авиано (Италия), където е настанен в болница от 26 декември 2022 г. заради сериозни усложнения, свързани с имунната му система.  Той е председател на 705-членния Европейски парламент от юли 2019 г. Роден на 30 май 1956 г. във Флоренция, Тоскана, Давид-Мария Сасоли следва политически науки, после избира за поприще журналистиката. Започва да сътрудничи на малки вестници и информационни агенции, след това - през 1992 г., постъпва на работа в  националната радиотелевизионна корпорация РАИ и е сред водещите журналисти на нейния първи канал. През 2009 г. се включва в политиката, като участва в работата по проекта, който води до създаването на Демократическата партия. Същата година е избран за член на Европейския парламент от същата партия. 

2023 - Президентът Илхам Алиев подписва указ, с който назначава Мухтар Мамадов за първи посланик на Азербайджан в Израел. Той е заемал постове в министерствата на външните работи и на образованието. Двете страни поддържат дипломатически отношения от 30 години, но до момента Азербайджан няма посланик в Израел. Израел има посолство в Баку от началото на 90-те години на 20-и век. През ноември 2022 г. парламентът на Азербайджан одобрява закон, позволяващ откриването на посолство на Азербайджан в Израел.

Родени на този ден българи:

проф. Борис Митов, художник живописец (1891-1963).
Военен художник през Първата световна война (1915-1918). Преподавател по рисуване и живопис в Националната художествена академия (1924-1959). Автор на портрети на Иван Мърквичка, Сирак Скитник, Марин Василев и др., както и на творбите "Портрет на майка ми", "Пред огледалото", "Автопортрет", "Пред огледалото" и др. Носител на държавна награда за изкуство "За бляскава художествена дейност" (1932). Лауреат на Димитровска награда (1951). Носител на орден "Кирил и Методий" (1961, 1963).

проф. Никола Кожухаров, художник и сценограф (1892-1971).
Преподавател по рисуване в Художествената академия (1924-1962) и във Висшия педагогически институт във Велико Търново (1962-1967). Рисува декори за Народния театър "Иван Вазов" (1924). Работи и в областта на стенописа.Заедно с художника Димитър Гюдженов извършват цялостно изографисване на катедралния храм "Св. Димитър" в Стара Загора (1959-1960) и на стените на храма "Св. Николай Чудотворец" във Варна (1961). Изографисва и храма "Св. Йоан Рилски" в Търговище (1962). Автор е и на проекти за паметници. Носител на златен медал от Международното изложение в Париж, Франция (1937).

Змей Горянин (ист. име Светозар Акендиев Димитров), писател и преводач (1905-1958).
Сътрудничи на литературния печат с критични бележки, хумор, сатира, стихове. Автор е на над 50 книги и брошури, на автобиографичната повест "Червеният хотел" и исторически романи, сред които особено място заемат "Кнез Иван Кулин", трилогията "Дунавът тече", "Бачо Киро", "Звезда керванджийка".` През 1942 г.  за кратко време е цензор в Дирекцията по печата, за което след 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на една година затвор. Книгите му попадат в "Списъка на фашистката литература" и са иззети от библиотеките.

Иван Мартинов (ист. име Иван Цеков Георгиев), писател (1912-1991).
Главен редактор на сп. "Славяни" (1949-1963). Сътрудничи на в. "Единство" (1925-1937), в. "Младежки преглед", в. "Литературен глас", в. "Ехо" (1930-1934), в. "Нова литература", в. "Изкуство и критика" (1938-1943) и др. Издава сборниците с разкази "Стока без купувачи" (1937), "Миньори" (1950) и др.; повестите "Вечният огън" (1961), "Цветовете на надеждата" (1975) и др.; романите "Мансардата (1942, 1973), "Нощта е дълга" (1967), "Синя кръв" (1974) и др. Носител на литературната награда "Христо Кърпачев" (27 март 1972), на литературната награда "Георги Караславов" от Пловдивския окръжен народен съвет (май 1985), на Специална награда на Министерство на народната отбрана (12 март 1987). Лауреат на Димитровска награда  трета степен (1951). Удостоен е със званията "Почетен гражданин на Ловеч" (1972),  "Заслужил деятел на културата" (май 1965), "Народен деятел на изкуството и културата" (1976), "Герой на социалистическия труд" (януари 1982).

Александър Караминков, юрист и дипломат (1924-2007).
Извънреден и пълномощен посланик на България в Австрия (18 март 1992-6 април 1993). Председател на Висшия адвокатски съвет (23 май 1998-4 март 2001).
 
Свобода Бъчварова, писателка и сценарист (1925-2012).
Била е инструктор по печата в отдел "Пропаганда и агитация" на ЦК на БКП. Литературен сътрудник и завеждащ отдел във в. "Работническо дело" (1953-1961). Редактор, директор, художествен ръководител и драматург на Студията за игрални филми "Хемус" (1961-1985). От 1989 г. живее в Бразилия. Автор е на романите "Литургия за Илинден" (1969), "Земя за прицел", "Опасен чар" "Великденска ваканция", "По особено мъчителен начин" (2008) и др. Сценарист е на филмите  "Опасен чар", "На всеки километър", "Между релсите", "Мера според мера", "Жребият" (1993) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1985), на наградата на Съюза на българските писатели за най-добра проза (1969), на орден "Стара планина" първа степен по случай 80-ата годишнина от рождението й (2005).
 
Наташа Манолова, писателка, литературен критик, преводач и журналист (1932-2016).
Била е преподавател във Военнополитическата академия в София, редактор в сп. "Днес и утре", редактор и завеждащ отдел "Критика" на в. "Литературен фронт", първи заместник главен редактор на сп. "Пламък", секретар на Съюза на българските писатели по международната дейност. Автор е на над 20 книги, сред които романите "Любовно досие" (1987, в съавторство с Димитър Шумналиев), "Любов в години на склероза" (1997), "Мъжете на Александра" (2009); сборниците с лирическа проза "Сантиментален мемоар" (1981), "Споменът, наречен любов" (1983), "Жестока проза" (2004), "Силуети зад епизода" (1998); сборниците с литературна критика "Критически записки" (1974), "Критика и есеистика" (1982) и др. Превеждала е книги от руски, литовски, украински и молдовски писатели.

Миодраг Иванов, български актьор и водещ от сръбски произход (1946).
Работил като главен консултант в Белградската телевизия "Темпо".  Играл е в Сливенския театър и в Естрадния театър на Българската народна армия. В Българската национална телевизия започва работа през 1973 г., където е бил водещ на  първата телевизионна естрадна класация "3 от 8", на младежкото предаване "Ние, вие, те" през 1977 г., на предаването "Събота късен следобед" (1991-1993), на "Телевизионно бинго" по предаването "Всяка неделя" (1994-1999). Водещ на програми,  телевизионни предавания, фестивали: "Мелодия на годината", "Златният Орфей", Фестивалът "Песни за Бургас, морето и неговите трудови хора", Фестивалът "Песни за Варна" и др.

доц. Ани Илков (Ани Илков Асенов), поет (1957).
Един от основателите на в. "Литературен вестник" (1991) и негов редактор (1991-1993). Главен редактор на сп. "Български месечник" (1997-1998). Сътрудничи със стихове, разкази, есета и публицистични текстове на вестници и списания. Преподавател е в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на книгите "Любов към природата" (1989), "Поля и мостове" (1990), "Любовници" (1991), "Изворът на грознохубавите" (1994), "Етимологики" (1996), "Зверовете на Август" (1999) ,"Мала АЗиЯ на душата" (2004),  "Невъзможният гений. Книга за Константин Павлов" (2010), "Подготовка за напускане на сърцето" (2015), "Похищението на България. Политически памфлети" (2013) и др.

Атанас Янкулов, музикален продуцент и издател (1958).
Основател и собственик на музикалната компания "Старс рекърдс" (1992) и на клуб "Студио 5".

доц. Юрий Дачев, драматург, сценарист и режисьор (1963).
Работил е в Министерството на културата (1988-1992). Работил е като редактор, журналист в различни национални ежедневници и седмичници ("1000 дни", "Експрес", "Стандарт"), БНР и БНТ. През 2000-2001 г. е заместник-министър на културата. От 1994 г. е репертоарен директор и драматург на Малък градски театър "Зад канала". Преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуства "Кръстьо Сарафов" и лектор по история на театъра в Нов български университет и Театрален колеж “Л. Гройс”. Автор или съавтор на повече от 15 реализирани киносценария за игрални и документални филми,  на сценични адаптации, оригинални пиеси и сценарии, режисьор с успешни постановки в цялата страна. Автор е на книгите "Пансион за кучета : Проект за игрален филм" (1998), "Дежурно осветление" (2003) и  "Почтени убийства и други пиеси" (2004). Носител на наградата на Европейската асоциация за култура и изкуство (5 юли 2018).

Данаил Митев, футболист (1984).  
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Берое" (Стара Загора), "Локомотив" (София), "Бней" (Израел), "Слима Уондърърс" (Малта),"Моста" (Малта).

На този ден са родени и:

Пармиджанино (ист. име Франческо Мацола), италиански художник от епохата на Възраждането (1503-1540).
Представител на маниеризма.

Александър Хамилтън, американски икономист и политик (1757-1804).
Първи министър на финансите на САЩ (11 септември 1789-31 януари 1795). Един от първите конституционни адвокати и съавтор на "Федералистът", първичен източник за тълкуване на Конституцията. Убит при дуел. По време на Гражданска война (1861-1865) неговият лик се появява върху банкнотите от 2, 5, 10 и 50 долара. Днес той е изобразен на банкнотата от 10 долара.

Александър Померанцев, руски архитект (1849-1918).
Проектирал храм-паметника "Св. Александър Невски" в София и ръководил строителството на храм-паметника "Рождество Христово" в град Шипка.

Рейнхолд Глиер, руски композитор и музикален педагог (1875-1956).
Автор е на опери, симфонии, песни, балета "Червеният мак" и др. Носител на Държавната награда на СССР (1946, 1948, 1950).

Пиер Мендес-Франс, френски политик (1907-1982).
Министър-председател на Франция (19 юни 1954-23 февруари 1955), министър на външните работи на Франция (19 юни 1954-20 януари 1955), управляващ директор на Международния валутен фонд (1947-1958) и заместник управляващ директор на Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка) (1946-1958).

Бернар Блие, френски актьор (1916-1989).
Участвал е във филмите "Кармен" (1939), "Жерминал" (1962), "Високият рус мъж с черната обувка" (1972) и др.

Роже Гиймен, американски физиолог от френски произход (1924).
Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1977 г. за откриването на пептидни хормони, образуващи се в мозъка. Поделя наградата с Андрю Шали.

Жан Кретиен, канадски политик (1934).
Министър-председател на Канада (3 ноември 1993-12 декември 2003).

Брайън Робсън, английски футболист и треньор (1957).
С отбора на "Манчестър Юнайтед" печели турнира Купа на носителите на национални купи (1991).

Родолфо Ваноли, италиански футболист и треньор (1963).

Теоман Алибегович, словенски баскетболист (1967).

Анна Фризингер-Постма, немска състезателка по бързо пързаляне с кънки (1977).
Трикратна олимпийска шампионка - през 2002 г. (1500 м) в Солт Лейк Сити, САЩ, през 2006 г.  (отборно)  в Торино, Италия, и през 2010 г. (отборно) във Ванкувър, Канада. От олимпийски игри печели и два бронзови медала - през 1998 г. в Нагано, Япония, през 2006 г. в Торино, Италия. От световни първенства печели 16 златни медала, 12 сребърни медала и два бронзови медала. От европейски първенства печели пет златни и един сребърен медал.

Емил Хески, английски футболист (1978).
С отбора на "Ливърпул" (Англия) печели турнира за Купата на УЕФА (2001) и Суперкупата на УЕФА (2001).

Гьокдениз Карадениз, турски футболист (1980).
С националния отбор печели бронзов меда от Европейското първенство през 2008 г. в Австрия и Швейцария, и бронзов медал от Купата на конфедерациите през 2003 г. във Франция.

Денис Колодин, руски футболист (1982).
С националния отбор печели бронзов меда от Европейското първенство през 2008 г. в Австрия и Швейцария.

Адриан Сутил, немски автомобилист (1983).
Участва във "Формула 1".

Стийн Шаарс, нидерландски футболист (1984).
С националния отбор печели сребърен меда от Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка. С националния отбор до 21 години печели златен медал от Европейското първенство през 2006 г. в Португалия.

Дани Карвахал (Даниел Карвахал Рамос), испански футболист (1992).
С националния отбор печели златен медал от Лигата на нациите през 2023 г. в Нидерландия. С националния отбор до 21 години печели златен медал от Европейското първенство през 2013 г. в Израел, а с националния отбор до 19 години печели златен медал от Европейското първенство през  2011 г. в Румъния. С отбора на "Реал Мадрид" (Испания) печели пет пъти турнира Шампионска лига (2014, 2016, 2017, 2018 и 2022), четири пъти Суперкупата на УЕФА (2014, 2016, 2017 и 2022) и пет пъти Световното клубно първенство (2014, 2016, 2017, 2018 и 2022).

Лерой Сане, немски футболист (1996).
През 2015 г. дебютира за германския национален отбор по футбол, с който достига полуфиналите на Европейското първенство през 2016 г. във Франция. С националния отбор печели Купата на конфедерациите през 2017 г. в Русия. С отбора на "Байерн Мюнхен" (Германия) печели Суперкупата на УЕФА (2020) и Световното клубно първенство (2020).

Това е денят на смъртта на:

Доменико Чимароза, италиански композитор (1749-1801).

Димитър Миладинов, български възрожденски просветен, културен и обществен деец (1810-1862).
Учител в Охрид (1830-1832, 1836-1839, 1860-1861), в Струга (1839-1840, 1859), в Кукуш (1840-1842, 1857-1859), в гръцкото училище в Битоля (1842-1855), в Прилеп (1856). Като учител в Прилеп през 1856 г. въвежда български език в гръцкото училище, след което превежда на български език избрани места от Евангелието на Апостола, учи свещениците да четат и пишат. Заради родолюбивата си дейност е преследван от гръцкото духовенство. Арестуван е от турските власти на 16 февруари 1861 г., умира в Цариградския затвор вероятно от тиф. Заедно с брат си Константин съставят фолклорния сборник "Български народни песни" (издаден от хърватския епископ Йосип Юрай Щросмайер на 24 юни 1861 г.), в който са събрани 665 песни и 23 559 стиха, главно от Струга, Прилеп и Кукуш, от Панагюрско и Софийско, легенди, описания на сватбени обичаи и детски игри, български имена, поговорки и гатанки.

Теодор Шван, немски физиолог (1810-1882).
През 1839 г. разширява клетъчната теория, разработена от немския ботаник Матиас Якоб Шлайден през 1838 г.

Янко Матушка, словашки поет (1821-1877).
Автор e на словашкия национален химн (1844).

Теодор Томаш Йеж (ист. име Зигмунт Милковски), полски писател и журналист (1824-1915).
Писал е и под псевдонима Владислав Бонар. Автор е на исторически и социално-битови романи, сред които "Лятна мълния" (1874), "На разсъмване" (1890), "Бурно време" (1881) и др.
 
Томас Харди, британски поет и писател (1840-1928).
Автор е на романите "Кметът на Кастърбридж" (1886), "Тес от рода д'Ърбървил" (1891), "Невзрачният Джуд" (1895), "Уесекски поеми" (1898) и др.
 
Ада Негри, италианска поетеса (1870-1945).
Авторка е на поетичните сборници "Съдба" (1892), "Буря" (1896), "Майчинство" (1904), "Из дълбините" (1910), "Изгнание" (1914), "Песни на острова" (1924), "Избрани стихове" (1930), сборниците с новели "Самотните" (1917), "Проповеди" (1918), "Утринна звезда" (1923), "Вечерни песни" (1931) и др.

Оскар Щраус, австрийски композитор (1870-1954).
Автор е на оперети, балети и музика към филми. Сред най-известните му оперети са "Веселите нибелунги" (1904), "Валсът мечта" (1925), "Шоколадовият войник" (1908) и др.

Карин Михаелис, датска писателка (1872-1950).

Отон Жупанчич, словенски поет (1878-1949).

Жан дьо Латр дьо Тасини, френски военен деец (1889-1952).
Участник в Първата световна война (1914-1918) и Втората световна война (1939-1945). На 5 юни 1945 г. подписва от страна на Франция декларацията за поражението на Германия във Втората световна война. През 1952 г. посмъртно е удостоен със званието маршал.

Леон Мове, деец на френското комунистическо и работническо движение
(1902-1980).

Изидор Раби, американски физик от еврейски произход (1898-1988).
Носител на Нобеловата награда за физика за 1944 г. за неговия резонансен метод за регулиране на магнитните свойства на  атомното ядро (1930).

Карл Дейвид Андерсън, американски физик (1905-1991).
Носител на Нобелова награда за физика за 1936 г. за откриването на позитрона.

Александър Рангелов, български миньор (1909-1986).
Въвежда в мините многозабойната система. Инициатор за създаване на комплексни бригади във въглищното производство, за въвеждане на колективни норми и общо бригадно заплащане. Лауреат на Димитровска награда (май 1951). Носител на орден "Георги Димитров" (1951, 1953), на орден "Народна република България" първа степен (1979).

Клаус Тенщет, немски диригент (1926-1998).

Едмънд Хилари, новозеландски алпинист и изследовател (1919-2008).
Първи покорил връх Еверест (8848 м) в Хималаите (29 май 1953) заедно с придружителя си шерпа Тенсинг Норгей.

Анри Верньой (ист. име Ашод Малакян), френски режисьор (1920-2002).
Режисьор е на филмите "Страх над града" (1999), "100 хиляди долара под слънцето" (1964), "Почивка на западния бряг", "Кланът на сицилианците" и др. Носител на наградата "Сезар" (1996). Член на Френската академия за изкуства (2001).

Ерик Ромер (ист. име Жан-Мари Морис Шерер), френски режисьор и сценарист (1920-2010).
Един от най-значимите творци от течението "Нова вълна" във френското кино. Главен редактор на сп. ""Каиер дю Синема" (1957-1963). Режисьор е на филмите "Сезонни приказки" (1990,1992,1996,1998), "Англичанката и херцогът" (2001), "Любовта на Астреа и Селадон" (2007) и др. Носител на наградата "Златен лъв" (1986,2001).

Александър Винокуров, руски художник аниматор (1922-2002).
Автор е на анимационните филми "Аленото цвете", "Снежната кралица", "Златната антилопа", "Маугли" и др. Заслужил артист на РСФСР (1985).

Иван Коларов (ист. име Иван Стоянов Иванов), български поет, сатирик, преводач и етнограф (1923-2009).
Сътрудничи на вестници и списания с епиграми, стихове, преводи на поезия и хумор.  Бил е кореспондент на в. "Дунавски отечествен фронт" (1946-1947), редактор в отдел "Култура" във в. "Сталинско знаме" във Варна (1951-1954). Работил е като отговорен редактор в Радио София (1954-1965), редактор в сп. "Художествена самодейност" и сп. "Естрада" (1966-1972), редактор в Българската национална телевизия (1973-1974) и в "София прес" (1975). Автор е на над 30 книги със стихотворения и епиграми, сатира, разкази, книги за деца. Превежда руски, румънски, сръбски, турски и английски автори. Носител на звание "Академико бенемерито" на Академия "Гулиелмо Маркони" в Рим (1983). Негови творби са публикувани на руски, украински, словенски, сръбски, гръцки, турски, италиански, френски език и на есперанто.
 
Ариел Шарон, израелски военен деец и политик (1928-2014).
През 1942 г. Ариел Шарон се присъединява към движението "Хагана" (еврейска паравоенна организация в Палестина, съществувала в периода 1920-1948 г. по време на британския контрол над Палестина. През декември 1973 г. Ариел Шарон е избран за депутат от листата на блока "Ликуд". Специален съветник по въпросите на сигурността на министър-председателя Ицхак Рабин (1975-1976). През 1976 г. той основава партия "Шломцион" ("Мир на Цион"). Министър на селското стопанство (21 юни 1977-4 август 1981). Председател на Комитета по въпросите на израелските селища в окупираните територии (1978-1983). Министър на отбраната (август 1981-февруари 1983), министър без портфейл (14 февруари 1983-януари 1984), министър на търговията и промишлеността (13 септември 1984-12 февруари 1990). Министър на жилищното строителство и председател на Комитета за емиграция и усвояване (1990-1992). Министър на националната инфраструктура (1996), министър на външните работи Израел и преговарящ с Палестинската автономна власт (13 октомври 1998-6 юли 1999). Временен лидер на партията "Ликуд" (19 май 1999-2 септември 1999) и председател на "Ликуд" (2 септември 1999-21 ноември 2005). Министър-председател на Израел (7 март 2001-14 април 2006), министър на външните работи, на земеделието и селскостопанското развитие, на търговията и промишлеността, на науката, културата и спорта (2 ноември 2002-14 април 2006). Основател и председател на партия "Кадима" ("Напред") ( 24 ноември 2005-4 януари 2006). На 4 януари 2006 г. Ариел Шарон получава мозъчен инсулт и е в кома в медицинския център "Шеба" до Тел Авив, Израел. На 14 април 2006 г. влиза в сила решението на правителството от 11 април 2006 г., утвърждаващо Ехуд Олмерт за министър-председател и обявяващо Ариел Шарон за трайно недееспособен. 

Жулио Ботельо (Жулиньо), бразилски футболист и треньор (1929-2003).
С "Фиорентина" (Италия) печели турнира Купа на европейските шампиони (1957).

Анита Екберг (Керстин Анита Мариане Екберг), шведска aктриса (1931-2015).
От ранна възраст започва да работи като манекенка, а през 1950 г. печели конкурса "Мис Швеция", след което получава роли в киното.  Участвала е във филма "Кървавата алея" (1955), за който печели награда "Златен глобус" през 1955 г.  за ролята си на китайката Ву Линг. Най-известната й роля е във филма "Сладък живот" (1960) на италианския режисьор Федерико Фелини.

проф. Стефан Брезински, български учен езиковед (1932-2018).
Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1962-2004).  Автор е на "Журналистическа стилистика" (1976), "Помагало по български синтаксис" (1979), "Български синтаксис" (2000), "Езиковата култура, без която (не) можем" (2004), "Трудният български език" (2006), "Българска реч и писмо" (2012), "Българският език свещен" (2015) и др., на редица монографии, на над повече от 500 езикови бележки. Съавтор е на академичната "Граматика на съвременния български книжовен език. Том III. Синтаксис". Удостоен с Почетния знак на Софийския университет "Св. Климент Охридски" със синя лента за заслугите си към езиковедската наука и академичната българистиката (2015).

Величко Скорчев, български журналист (1937-2019).
Работил е във в. "Икономически живот",  след което посвещава 35 години от живота си на телевизията, от които 25 работи в Българската национална телевизия (БНТ) като международник, редактор и водещ  и  10  -  в телевизия "7 дни". Той е първият водещ на сутрешен телевизионен блок в България - на сутрешното предаване "Добър ви ден" по БНТ, което започва да се излъчва на 18 септември 1990 г.

Сава Хашъмов, български актьор (1940-2012).
Играл е на сцената на театъра в Бургас (1963-1964) и на сцената на Народния театър "Иван Вазов" (1964-2006). Секретар на Съюза на артистите в България (22 ноември 1978-април 1989). Има над сто роли в театъра и киното. Участвал е във филмите "Мъже", "Бягащи по вълните", "Един наивник на средна възраст" и др. Удостоен е със званията "Заслужил артист" (1976) и "Народен артист" (1984).
/АЯ/МГ/