site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 9 януари в историята

9 януари 2024 г., вторник, 2-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Полиевкт. Св. Петър, еп. Севастийски. Преп. Евстратий.

В България се отбелязва:

Празникът на Висшето военноморско училище "Никола Й. Вапцаров" във Варна. Годишнина от създаването (1881) на Морското училище в Русе. Инициатор на формирането на учебното заведение е кап.-лейт. Александър Конкевич, заведующ Флотилията и Морската част на Княжество България. С Циркуляр 7 от 16 януари 1881 г. (ст. ст.) на Военното министерство на Княжество България се обявява, че считано от 9 януари 1881 г. (ст. ст.) се формира Морско училище в Русе. След 1900 г. учебното заведение е преместено във Варна и преименувано на Машинно училище при Флота. През 1949 г. Морското училище приема за свой патрон Никола Вапцаров, поет, възпитаник на училището от випуск 1926 г. и получава името Народно военноморско училище "Н. Й. Вапцаров". От 1991 г. е Висше военноморско училище "Никола Й. Вапцаров".

На този ден в България:

1865 - Излиза последният брой на в. "Съветник" под редакция на Тодор Бурмов и Николай Михайловски. Първият брой на вестника излиза на 25 март 1863 г. На 27 октомври 1870 г. излиза негов единствен брой, редактиран от Стоян Чомаков.

1881 - Със Заповед 7 (Циркуляр) на министъра на войната на Княжество България се създава Морско училище за обучение на машинисти и огняри в Русе - първото техническо учебно заведение в България. По-късно училището многократно променя името си: Машинна школа, Техническа школа, Морска унтер-офицерска школа при флотилията и морската част, а през 1900 г. - Машинно училище при флота и е преместено във Варна. На 3 декември 1904 г. се преименува в Машинно училище при флота с права на средно-техническо учебно заведение. През 1929 г. е възстановено първоначалното име на училището - Морско училище. През 1942 г. се преобразува във Военноморско на Негово Величество училище. От 1949 г. носи името на поета Никола Йонков Вапцаров и се нарича Народно военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров". От 1956 г. е със статут на висше инженерно морско училище. От 1991 г. името на училището е Висше военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров".

1970 - България установява дипломатически отношения с Централноафриканската република.

2003 - След конкурс, организиран от Министерство на транспорта и съобщенията,  за име на държавната авиокомпания е избрано "България Ер". В конкурса участват  повече 400 предложения.

2005 - В Южния парк в София представители на медии, държавни институции и неправителствени организации засаждат над 400 елхи. Инициативата е в рамките на националния екологичен проект "Коледна гора", иницииран от фондация "Мисия за защита на околната среда и водите" под патронажа на министър-председателя Симеон Сакскобургготски. Целта му е да се ограничи изсичането на иглолистните дървесни видове по коледните празници.

2006 - Свикано е заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента за обсъждане разработването на Стратегия за демографско развитие на България. Темата за демографската ситуация в страна се поставя за първи път на заседание на КСНС.

2009 - В София е учредена Българска ритейл асоциация.

2010 - В седем града в страната са регистрирани температурни рекорди - Ловеч, Сандански, Велико Търново, Кюстендил, Кърджали, Благоевград, Карнобат.

2012 - Прокуратурата обвинява Красимир Маринов (Големия Маргин) в ръководене на престъпна група. Според обвинението, от август 2009 г. до май 2010 г. в к.к. "Слънчев бряг", заедно със Стефан Бонев (Сако), Маринов ръководел организирана въоръжена престъпна група, разпространявала в страната наркотични вещества.

2013 - Министерският съвет приема Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници. Документът поставя цели за производството от възобновяеми източници на различни видове енергия до 2020 г. - електрическа, топлинна и за охлаждане и в транспорта.           

2014 - Официално е открита визуализираната пернишка крепост "Кракра". Превръщането на твърдината в туристическа атракция е осъществено с помощта на оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. Визуализацията на твърдината е направена така, че да бъде максимално видима от жп линията и международния път София-Гюешево. Възстановена е югозападната порта и два бастиона в югоизточната част. Осемметрова дървена кула с наблюдателна площадка дава възможност за панорамен изглед към крепостта. Метална стълба изкачва посетителите над нивото на реставрация. Пернишката крепост е в списъка на паметниците на културата с категория "национално значение".

2015 - Софийският градски съд връща управлението на "Белведере дистрибуция" и "Домейн Менада" на техните собственици. Съдът отменя обезпечителната мярка, наложена от съдия Румяна Ченалова на 28 ноември 2014 г., с която правото да управлява двете дружества и да се разпорежда с имуществото им е дадено на временния синдик Панайот Велков. Синдикът остава, но с ограничени правомощия.

2016 - В Столичната библиотека заместник-председателят на Групата на Европейската народна партия  в Европейския парламент Мария Габриел  обявява победителите в инициативата "Читател на годината" за 2015. Кампанията за насърчаване на четенето се осъществява за втори път по инициатива на Столичната библиотека и Мария Габриел. В нея се включват много от регионалните библиотеки, които излъчват свой читател на годината. Наградата за всички отличени е посещение на Европейския парламент в Брюксел, Белгия.

2017 - Заради продължителните минусови температури ледоходът по река Дунав на места в българския участък е над 50 процента. Благодарение на Параходство Българско речно плаване, които са построили бараж чрез закотвения на няколко секции, ледът бива отблъскван от района на пристанище "Русе".

2018 - В София президентът Румен Радев свиква заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) на тема: "Ролята на Република България за развитието на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС в контекста на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018". Участниците в съвета се обединяват около позицията, че председателството на Съвета на ЕС в контекста на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС е голяма отговорност, но предоставя и значителни възможности на България в няколко много важни направления.

2019 - Омбудсманът Мая Манолова сезира Конституционния съд за промени в Закона за държавния служител, които забраняват на пенсионери да заемат държавна служба. Текстовете са прокарани през Закона за държавния бюджет за 2019 г. Според Манолова промените са в нарушение на принципа на правовата държава, конституционните социални права - на труд, трудово възнаграждение и обществено осигуряване.

2020 - В София се провежда заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, свикано от президента Румен Радев, за обсъждане на потенциалните рискове и заплахи за националната сигурност на страната в контекста на усложнената обстановка в Близкия изток след извършените от Иран ракетни нападения срещу американски цели в Ирак, при които са убити близо 80 американски войници.

2021 - В района на София в 8:41 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 2,7 по скалата на Рихтер. Епицентърът на труса е в близост до Eлин Пелин и на дълбочина от 20 км.

2022 - На ГКПП "Дунав мост - Видин" митнически служители откриват 14,685 кг хероин, скрити в лек автомобил. Автомобилът е пътувал от България за Германия, а наркотикът е открит в пода на колата в специално изградени тайници. При допълнителен оглед е било установено, че от външната страна тайниците са били облицовани с оловна обвивка, с цел да бъде затруднена рентгенова проверка. Прокуратурата е повдигнала обвинение на шофьора на автомобила. Наказанието, което може да получи, е затвор от 10 до 15 години и глоба от 100 000 до 200 000 лева.

2023 - Конституционният съд образува дело по искане на 50 народни представители от парламентарните групи на „Възраждане“ и „БСП за България“ за обявяване на противоконституционност на две решения на Народното събрание от 3 ноември 2022 г. и 9 декември 2022 г. за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна. В мотивите към искането се посочва, че с решенията е „нарушен принципът на разделение на властите“, както и че е налице пряка намеса от страна на законодателната власт в правомощията на изпълнителната власт.

На този ден по света:

1792 - В Яш, Румъния, е подписан мирен договор между Русия и Турция, с който се слага край на Руско-турската война (1787-1791). Войната е безуспешен опит на Османската империя да си върне териториите, включително и Крим, превзети от Русия в хода на Руско-турската война (1768Ц1774). С Договора от Яш се потвърждава присъединяването на Крим и Кубан към Русия и се установява руско-турската граница по река Днестър.

1811 - В Мъселбърг, Шотландия, е проведен първият турнир по голф за жени.

1900 - Основан e "СС Лацио" - Рим, италиански футболен клуб. Пълното му име е "Сочиета Спортива Лацио".

1968 - В Бейрут, Ливан, официални представители от Кувейт, Либия и Саудитска Арабия подписват споразумение за създаването на Организацията на арабските страни износителки на петрол (ОАПЕК). В организацията членуват 11 държави - Алжир (1970), Бахрейн (1970), Египет (1973), Ирак (1972), Кувейт (1968), Либия (1968), Катар (1970), Саудитска Арабия (1968), Сирия (1972), Тунис (1982) и Обединените арабски емирства (1970).

1972 - Британският лайнер "Куин Елизабет" е унищожен от пожар по време на реконструкцията му в специалния административен район Сянган (Хонконг), Китай.

1996 - Чеченски терористи нападат болницата и родилния дом в дагестанския град Кизляр. При нападението са взети за заложници около 2000 души, 78 са загиналите, а около 200 са ранени. Нападението е ръководено от чеченския ръководител Салман Радуев.

2003 - Новият самолет "Еърбъс А330-200" на авиокомпанията "Кантас еъруейс" подобрява световния рекорд за най-дълъг полет без прекъсване, като прелита разстоянието между Франция и Мелбърн - 17 000 км - за 20 часа. Предишният рекорд, поставен през 1998 г., е 11 249 км. 

2004 - Президентите на Русия и Казахстан Владимир Путин и Нурсултан Назарбаев подписват в Астана, Казахстан, споразумение за продължаване на  Договора между Русия и Казахстан за аренда на космодрума Байконур до 2050 г.

2005 - В Найроби, Кения, е подписано окончателно мирно споразумение за Южен Судан между правителството на Судан и главната политическа сила в южната част на страната - Народноосвободителната армия на Судан, което слага край на продължилия 21 години граждански конфликт между предимно мюсюлманския север и юга, където по-голямата част от населението изповядва местни религии и християнство. В конфликта загиват над 2 милиона души и довежда до изселването на други 4 милиона. Споразумението е подписано от вицепрезидента на Република Судан Али Осман Таха и лидера на Народноосвободителната армия на Судан Джон Гаранг в присъствието на държавници от Африка и държавния секретар на САЩ Колин Пауъл. То се основава на осем протокола, в които подробно са определени аспектите на мирното уреждане и държавното устройство. Споразумението предвижда широка автономия за Южен Судан. Народноосвободителната армия на Судан получава 70 процента от местата в органите на властта в южната част на страната, а правителството същото толкова в северната част на Судан. В споразумението е предвидено и провеждането на референдум след изтичането на шестгодишен преходен период, на който населението на Южен Судан да гласува дали да остане в пределите на Судан с права на автономия или да обяви независимост. На референдума, проведен от 9 до 15 януари 2011 г., 98,83 процента от гласоподавателите гласуват за независимост на Южен Судан. На 9 юли 2011 г. официално е провъзгласена независимостта на Република Южен Судан.

2006 - Парламентът на Литва приема промяна в конституцията, която е необходима за влизането на страната в еврозоната. Приетата поправка лишава банките в Литва от изключителното право да секат монети и дава по-голяма независимост на управителя на Централната банка. Страната се присъедини през юни 2005 г. към Европейския валутен механизъм-2 - задължителен етап по пътя към въвеждането на еврото в обръщение.

2007 - Правителството на Япония повишава ранга на Управлението за отбрана в министерство. Така за първи път от края на Втората световна война (1939-1945) Япония се сдобива с военно министерство.  
     
2009 - Подписано е споразумение между Австрийската комунистическа партия (АКП) и германската служба, която отговаря за връщането на авоарите на бившата ГДР, да си поделят наполовина сумата от 240 милиона евро, блокирана в сметка на швейцарска търговска банка, които са притежавани от търговската фирма "Новум" в ГДР. Решаването на спора трае 15 г., тъй като бившата администраторка на партията Рудолфине Щайндлинг твърди, че фирмата "Новум" принадлежи на АКП и печели през 1996 г. дело. През 2003 г. апелативен съд в Берлин решава, че фирмата е собственост на управляващата в ГДР Германска единна социалистическа партия, което е потвърдено на последна инстанция през 2006 г. Така се стига до споразумение на двете страни по спора да си поделят сумата.

2011 - В Судан започва референдум за независимост на Южен Судан. Произвеждането му е предвидено в мирното споразумение, подписано 9 януари 2005 г. между правителството и главната политическа сила в южната част на страната - Народноосвободителната армия на Судан. Референдумът продължава до 15 януари 2011 г. Над 98,83 процента от гласоподавателите гласуват за независимост на Южен Судан. Независимостта на Южен Судан е обявена на 9 юли 2011 г.

2014 - В Тунис Националното учредително събрание приема член в конституцията, който въвежда принципа на равно представяне във властта на мъжете и жените на местно и национално ниво.

2015 - Зимна буря връхлита Германия, идвайки откъм Северно море, като причинява големи щети. Скоростта на вятъра достига 133 км/ч. Прекратени са фериботните рейсове между германското крайбрежие и съседните острови в Северно море, както и всички влакове в северната провинция Шлезвиг-Холщайн. Блокирани са и жп връзките на Хамбург с Берлин, Хановер и Бремен поради повалени върху релсите дървета. Скоростта на вятъра в Шотландия, където бурята преминава по-рано през деня, достига  180 км/ч., като над 100 000 домакинства остават без ток - най-силната буря там от 1970 г. насам. В Ирландия без ток остават 2000 домакинства по атлантическото крайбрежие и 1200 в столицата Дъблин. 

2017 - Лидерът на партията "Шин Фейн" в Северна Ирландия Мартин Макгинес подава оставка от поста заместник първи министър на провинция Северна Ирландия. В писмото за оставката си Мартин Макгинес заявява, че партия "Шин Фейн" няма да номинира негов заместник за коалиционното правителство, ръководено от първия министър Арлийн Фостър. Арлийн Фостър е замесена в скандал за провалила се енергийна схема, която може да струва на данъкоплатците близо половин млрд. лири. Мартин Макгинес многократно призовава Арлийн Фостър да се оттегли, докато депутатите разследват обвиненията в лоша администрация на програмата за зелена енергетика. През декември 2016 г. Арлийн Фостър успява да спечели гласувания й вот за недоверие.

2018 - В граничния пункт Панминчжон в демилитаризираната зона, разделяща на две Корейския полуостров, започва първият кръг от диалога за нормализация на отношенията между Република Корея и КНДР. Преговорите се водят в триетажния Дом на мира от южнокорейската страна на демаркационната линия. Главна тема на първите от декември 2015 г. междукорейски преговори са някои практически крачки по подобряването на отношенията между двете страни и в частност евентуалното участие на спортисти на КНДР в започващите през февруари 2018 г. зимни олимпийски игри в южнокорейския зимен курорт Пьончан. В съставите на делегациите на двете страни има по пет души. Делегацията на Република Корея се води от министъра на обединението Чхо Мьон-кьон, а на КНДР - от председателя на Комитета за мирното обединение Ри Сон-гвон.

2019 - В Стокхолм, Швеция, американецът Даниел Елсбърг, предоставил на медиите поверителни документи за военната роля на САЩ във Виетнам, е определен за носител на наградата "Улоф Палме" за 2018 година. Журито, присъждащо наградата, отличава 87-годишния Елсбърг за проявения от него "дълбок хуманизъм и изключителна морална смелост" при разгласяването на американски военни планове за Виетнам. Публикуването през 1971 г. на разкритите от Даниел Елсбърг документи на Пентагона съдейства за по-бързото приключване на войната във Виетнам. Впоследствие той е обвинен съгласно закона за шпионажа и е заплашен да получи присъда от 115 години затвор. Съдебният процес срещу него през 1973 г. приключва със снемане на всички обвинения. 

2020 - В доклад на Националната метеорологична служба на Австралия се казва, че 2019 г. е била най-топлата и най-сухата година в Австралия, откакто се водят подобни статистики. Средните температури в страната са били с 1,52 градуса по Целзий по-високи от обичайните средни температури. Така е бил подобрен рекорда от 2013 г., когато средно температурите са били с 1,33 градуса по Целзий повече от обичайното. Това означава, че годишните минимални и максимални температури са били над средното във всички шест щата и две територии на Австралия.

2021 - Пътнически самолет "Боинг 737-524" на нискотарифната индонезийска компания "Шривиджая еър" се разбива в Яванско море в района на островите Серибу около четири минути след излитането си от летището в Джакарта на път за Понтианак на остров Борнео. Загиват всичките 62-ма пътници на борда на самолета, от които 6 души екипаж и 6 сътрудници на авиокомпанията. В момента на излитането на самолета в радиус от 15 км е имало голяма облачност, силен валеж и гръмотевична буря.

2022 - В Гърция е регистрирано земетресение с магнитуд 5,8 по скалата на Рихтер. Трусът е с дълбочина 10 км. Епицентърът му е на 5 км северозападно от северозападния град Флорина. Няма данни за жертви и нанесени сериозни материални щети.

2023 - Дъщерята на бившия ирански президент Акбар Хашеми Рафсанджани е осъдена на пет години затвор. Бившата депутатка и защитничка на правата на жените Фаезе Хашеми Рафсанджани е арестувана на 27 септември 2022 г. за това, че е призовавала хората да се включват в демонстрациите, които обхващат Иран.

Родени на този ден българи:

акад. Христо Христов, историк (1915-1992).
Учител (1937-1946), преподавател във Философско-историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1944-1954). Заместник-директор на Института по история при Българската академия на науките /БАН/ (1954-1962) и негов директор (1962-1989). Чл.-кор. на БАН (18 февруари 1967). Един от организаторите и член на Главната редакция на многотомната "История на България" (т. I, 1979), член на Главната редакция на "История на Отечествената война на България 1944-1945" (4 тома, 1981-1984), председател на Главната редакция на "Българо-съветски отношения и връзки. Документи и материали". Член на редколегията на сп. "Исторически преглед" (1949-1989). Автор на реди исторически трудове, сред които "Захарий Стоянов" (1948), "Революционната криза в България през 1918-1919" (1957), "Аграрните отношения в Македония през ХIХ в. и началото на ХХ в." (1964), "Освобождението на България и политиката на западните държави. 1876-1878" (1968), "България, Балканите и мирът 1919" (1984) и др. Удостоен е със званието "Народен деятел на науката" (май 1979). Носител на орден "Народна република България" първа степен (януари 1975), на орден "Георги Димитров" (1985).

Стефан Дичев, писател (1920-1996).
Главен редактор на сп. "Космос" (1962-1990). Директор на издателство "Народна култура" (1968-1973). Автор е на романите "Пътят към София" (1962), "Ескадронът" (1968), "Крепости" (1974), "В лабиринта" (1977), "Среща на силите" (1978), на драмата "Отвъд отчаянието" (1978) и др. Носител на орден "9 септември 1944" първа степен (24 януари 1970), орден "Народна република България" втора степен (1980). Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1978).

Крум Янев (Палакмана), футболист (1929-2012).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Славия-Ченгелов" (Пловдив), "Спартак" (Пловдив), "Локомотив" (Пловдив), "Ботев" (Пловдив), ЦСКА (София) и "Спартак" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 31 мача и отбелязани 4 гола. Печели бронзов медал на Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, с националния отбор по футбол.

проф. Стефан Брезински, езиковед (1932-2018).
Преподавател в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" (1962-2004).  Бил е ръководител на Катедрата по български език във Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на "Журналистическа стилистика" (1976), "Помагало по български синтаксис" (1979), "Български синтаксис" (2000), "Езиковата култура, без която (не) можем" (2004), "Трудният български език" (2006), "Българска реч и писмо" (2012), "Българският език свещен" (2015) и др., на редица монографии, на над повече от 500 езикови бележки. Съавтор е на академичната "Граматика на съвременния български книжовен език. Том III. Синтаксис". Удостоен с Почетния знак на Софийския университет "Св. Климент Охридски" със синя лента за заслугите си към езиковедската наука и академичната българистиката (2015).

Стефан Еленков (Стефан Еленков Иванов), оперен певец (1937-1997).
Пял е на сцената на Софийската опера (1966-1997). Удостоен със званието "Заслужил артист" (1978) и званието "Почетен гражданин на Видин" (3 октомври 1989). Носител на орден "Стара планина" първа степен  за изключителния му принос към българската култура (16 май 2003, посмъртно). Почетен гражданин на Видин (3 октомври 1989). 
    
Васко Жеков, писател (1941).
Повече от 15 години е бил редактор и завеждащ отдел във в. "Литературен фронт". Секретар на Съюза на българските писатели (1990-1994). Директор на Националния литературен музей (декември 2003-2004). Автор е на книгите "Нощни телеграми" (1981), "Тревожни пари" (1978), "Пазачът на планетата" (1983), "Сбогом до другата война" (2001), "Приказки - четиво за възрастни" (2000) в три тома и др.

Цветан Северски (ист. име Цветан Иванов Банчев), писател (1941-2022).  
Бил е редактор във в. "Септемврийче", заместник главен редактор на сп. "Авиация и космонавтика", редактор във в. "Вечерни новини". Автор е на повече от 20 белетристични книги за деца, юноши и възрастни читатели. Сред романите му са: "Наказвам те с любов" (1982, 1995), "Син на светлината" (1987), "В сянката на времето"  (1989)и др. Сред сборниците му с разкази и приказки са: "Сърдит Петко и останалите" (приказки, 1979, "Приказки за разказвачи на приказки" (разкази, 1981, 2002), "Полет до безкрая"  (разкази и новели, 1983) и др.

Стефан Гайтанджиев, философ и политик (1947-2015).
Работил е в Института по философия и в Института за държавата и правото към Българската академия на науките. Един от основателите на Обществения комитет за екологична защита на Русе (1998) и един от съучредителите на Съюза на демократичните сили /СДС/ (1989). Член на Националния координационен съвет на СДС (1990-1991). Бил е заместник-председател на Комитета за правата на човека. Секретар на Политически клуб "Екогласност" и негов председател (1 юли 1995-11 февруари 2006). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991), в 37-ото и 38-ото Народно събрание (1995-2001).

Явор Милушев, актьор и политик (1948).
Играл е в Драматичния театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив (1973-1979) в Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1979-1993), Театър "199", Малък градски театър "Зад канала" и др. Участвал е  във филмите "Необходимият грешник" (1971), "Пикник" (1973), "Пътят към София" (1978),  "Дело 205/1913 г. П.К.Яворов" (1984), "Копнежи по белия път" (1987), "Дървото на живота" (2013) и др. Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Заместник-министър на културата (25 септември 2007-27 юли 2009). Автор е на книгите "42-23" (1998), "Апокриф за воаяжа на една овца от стадото на пастира", на монографията "Чешки профили в общественото развитие на следосвобожденска България" (1998). Носител на Награда на София (1984), медал на София (1986), медал "Ян Масарик" на Чешката република (2005).

Стефан Личев, юрист и политик (1949).
Депутат в 37-ото и в 39-ото Народно събрание (1997-2001). Председател на Земеделски народен съюз (18 май 2006-3 ноември 2012). Носител на Наградата на Ямбол за 2019 година за значителен принос в развитието на града, за обогатяване на духовния му и културен живот (17 юни 2019).

Екатерина Бончева-Лисичарова, журналист (1951).   
Работила е във в. "АБВ" (1980-1989) и в. "Демокрация" (1990-1991). Водещ на политически предавания в радио "Свободна Европа", радио "Нова Европа" (1992-2006) и в телевизия "Европа" (2004-2005). Директор на пресслужбата на Министерски съвет (12 февруари - 21 май 1997). От 5 април 2007 г. е член на Комисията за разкриване на документите  и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

доц. Костадин Бонев (Костадин Бонев Костадинов), режисьор и сценарист (1951).
Преподавател по театрознание в Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (15 септември 1975-30 май 1980). Бил е преподавател по режисура в Югозападния университет "Неофит Рилски". Бил е кинорежисьор в Националния филмов център. Режисьор е на повече от 15 игрални и документални филми, сред които "Ловци на сънища" (1991), "Писма до долната земя" (1994), "Под облак" (1997), "Търпението на камъка" (1998), "Корабите са пълни" (2005), "Евополис - градът на делтата" (2009), "Вапцаров - пет разказа за един разстрел" (2013), "Подгряване на вчерашния обед" (2002), "Военен кореспондент" (2008), "Потъването на Созопол" (2014) и др. Сценарист е на филмите: "Магията на българския иконостас" (2001), "Търпението на камъка" (1998), "Под облак" (1997), "Духът на храма" (1995), "Писма до долната земя" (1994), "Ловци на сънища" (1991). Носител на Годишните награди на Съюза на българските филмови дейци - за режисура за филма "Под облак" (1997), за най-добър документален филм за "Търпението на камъка" (1998), за най-добър телевизионен игрален филм за "Военен кореспондент" (2008). Носител и на наградата на българското документално и анимационно кино "Златен ритон"  за най-добър документален филм (2013) за филма "Никола Вапцаров: Пет разказа за един разстрел", на наградата за най-добър сценарий и главна женска роля на фестивала "Златна роза" от кинофестивала във Варна през 2014 г. за "Потъването на Созопол", на наградата за най-добър чуждестранен филм на Нюйоркския кинофестивал за "Потъването на Созопол" (май 2015) и др.

Бойко Пенков, лекар (1956).
Директор на Националната здравноосигурителна каса (1999-2001). Главен изпълнителен директор на Здравноосигурителна компания "Закрила" АД (2001-2002). Директор на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване (2002-2009). Управител на Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Софиямед" (юли 2012-4 юни 2013). Бил е медицински директор на Университетската болница по белодробни болести. Заместник-министър на здравеопазването (13 юни 2013-август 2014; 11 ноември 2014 -27 януари 2017; 10 ноември 2017 - 19 май 2021; 26 юни - 12 септември 2023). Бил е и заместник-управител на УМБАЛ "Софиямед".

Венцислав Мартинов, хуморист имитатор, режисьор и продуцент (1959).
Продуцент на серия от хумористични албуми и телевизионни предавания "Усмивките на Венци". Автор е на текстове за естрадни песни. Ръководител и режисьор на артистичната трупа "Комеди клуб".

Бойко Василев (Бойко Василев Петров), журналист (1970).  
Като студент сътрудничи на в. "Поглед", в. "1000 дни, програма "Христо Ботев" на Българското национално радио и Втора програма на Българската национална телевизия (предаването за наука "Еврика"). От 1990 г. работи в Българската национална телевизия (БНТ). От 1992  г. е репортер в централната емисия "По света и у нас" на БНТ. От 1993 г. е репортер в седмичното обзорно предаване Панорама", като от септември 2000 г. е основен водещ и продуцент на предаването, като едновременно с това е бил главен редактор "Актуални предавания", главен продуцент "Актуални програми" и директор на дирекция "Информация". Успоредно с основната си работа, снима репортажи и документални филми, като от 2010 г. до 2016 г. продуцира документалната поредица по международна тема "Светът на живо". Три пъти е носител на наградата "Робер Шуман" за журналистика по европейски теми, които дава Представителството на Европейската комисия в България (2003, 2004, 2007). Носител е на  полският орден „Бене Мерито“ (2012), на първия по рода си приз за журналистика по европейските въпроси на клуб „Европа” към Съюза на българските журналисти (17 декември 2013), на Офицерският кръст за обществени заслуги на краля на Испания (2016). Носител на наградата Златна монета "Писменост" на Клуба на българския културен и научен елит за принос към българската наука и култура (24 май 2016).

На този ден са родени и:

Фердинанд Врангел, руски мореплавател и полярен изследовател (1797-1870).
Участва в околосветската експедиция на руския мореплавател Василий Головнин на кораба "Камчатка" (1817-1819). Ръководи експедиция за изследването на североизточното крайбрежие на Сибир и открива остров, впоследствие наречен на негово име (1820-1824). Ръководи околосветско плаване на кораба "Кроткий" (1825-1827). Един от основателите на Руското географско дружество (1845).

Карел Чапек, чешки писател и драматург (1890-1938).
През 1912 г. заедно с брат си Йозеф издава първата си книга с разкази - "Градината на Краконош". Световна известност Карел Чапек получава след постановката на пиесата "R.U.R." (1920) за бунта на машините, в която е била употребена за първи път думата "робот". Автор е на драмите  "Средството Макропулос" (1922),  "Бялата болест" (1937), "Майка" (1938), на  очерците "Писма от Италия" (1923), "Писма от Англия" (1924) на романите "Фабрика за Абсолют" (1922 ), "Кракатит" (1924), на трилогията, включваща романите "Хордубал" (1933), "Метеор" (1934), "Обикновен живот" (1934),  в която излага философските си възгледи, на "Война със саламандрите" (1936), на хумористични разкази  - "Разкази от единия джоб", "Разкази от другия джоб" (1929) и др.

сър Рудолф Бинг, британски импресарио от австрийски произход (1902-1997).
Генерален директор на "Метрополитън опера" в Ню Йорк (1950-1972).

Симон дьо Бовоар (Симон-Ернестин-Люси-Мари Бертран дьо Бовоар), френска писателка (1908-1986).
Авторка е на романите "Гостенката" (1943), "Вторият пол" (1949),  "Мандарините" (1954), "Първенството на духовното" (1976). Носителка на престижната френска литературна награда "Гонкур" за романа "Мандарините" (1954).

Даниел Казанова, национална героиня на Франция (1909-1943).
Участва във френската съпротива по време на Втората световна война (1939-1945). Убита е в концентрационния лагер Освиенцим, Полша.

Ричард Никсън, американски политик (1913-1994).
37-и президент на САЩ от Републиканската партия (20 януари 1969-9 август 1974). Подава оставка на 9 август 1974 г. заради аферата "Уотъргейт", свързана с разследване на негови сътрудници, които по време на предизборната кампания за президентските избори в САЩ на 7 ноември 1972 г. са шпионирали и саботирали кандидатите за президент на Демократическата партия.

Василий Нечитайло, съветски художник (1915-1980).
 
Уилям Мередит, американски поет (1919-2007).
Автор е на книгите "Говор с усилие" (1997), "Пристрастни описания" и др.
 
Хар Гобинд Корана, американски биохимик и генетик от индийски произход (1922-2011).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1968 г. заедно с американските биохимици Маршал Ниренбърг и Робърт Холи за разшифроването на генетичния код и интерпретирането на участието му в протеиновия синтез.

Ахмед Секу Туре, гвинейски политик (1922-1984).
Първи президент на Република Гвинея (2 октомври 1958-26 март 1984).

Доменико Модуньо, италиански естраден певец (1928-1994).

Игор Нето, съветски футболист и треньор (1930-1999).
С националния отбор по футбол на СССР печели златен медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, и  златен медал от Европейското първенство през 1960 г. в Париж, Франция. От 2005 г. стадионът на младежкия отбор на "Спартак" - Москва носи неговото име.

Джоан Бейз, американска певица (1941).
Издала е над 30 албума.  Въведена в Залата на славата на рокендрола (7 април 2017).

Левон Тер-Петросян, арменски политик (1945).
Председател на Върховния съвет (6 август 1990-11 ноември 1991). Първи президент на Армения (11 ноември 1991 - 3 февруари 1998).

Ян Томашевски, полски футболист (вратар) (1948). 
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1976 г. в Монреал, Канада, и бронзов медал от Световното първенство през 1974 г. във ФРГ. На Световното първенство през 1974 г. става първият вратар в историята на световните финали, който спасява две дузпи в два мача в рамките на един турнир.

Ригоберта Менчу, гватемалска общественичка (1959).
Носителка на Нобеловата награда за мир за 1992 г. за борбата й за човешки права и за признаването на индианското малцинство в Гватемала и Южна Америка. Тя е първият носител на Нобелова награда от индиански произход.

Клаудио Каниджа, аржентински футболист (1967).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 1990 г. в Италия.

Андреа Страмачони, италиански треньор по футбол (1976).

Дженаро Гатузо (Рино), италиански футболист и треньор (1978).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия.

Франсиско Павон, испански футболист (1980).
С "Реал Мадрид" (Испания) печели турнирът Шампионска лига (2002) и Суперкупата на УЕФА (2002).

Хуанфран (Хуан Франсиско Торес Белен), испански футболист (1985).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна. С "Атлетико Мадрид" (Испания) печели два пъти турнира Лига Европа (2012, 2018), два пъти Суперкупата на УЕФА (2012, 2018) и турнира Шампионска лига (2016).

Нина Добрев (Николина Каменова Добрева), канадска актриса от български произход (1989).
Участвала е във филмите "Съквартирантът" (2011), "Нека сме ченгета" (2014), "Трите хикса: Завръщането на Ксандър Кейдж" (2017), сериала "Дневниците на вампира" (2009-2017) и др.

Това е денят на смъртта на:

Бернар льо Бовие дьо Фонтнел, френски писател и учен (1657-1757).
От 1691 г. е член на Френската академия.

Вилхелм Буш, немски художник и поет (1832-1908).
Автор на книгата за деца с негови илюстрации "Макс и Мориц" (1865).
 
Емил Рейно, френски художник и фотограф (1844-1918).
Един от създателите на анимацията. На 21 декември 1877 г. патентова апарат за разглеждане на рисунки, прикрепени към хартиена лента, наречен праксиноскоп. През декември 1888 г. основава своя "Оптичен театър". Първата прожекция на т. нар. светлинни пантомими е на 28 октомври 1892 г.

Катрин Мансфийлд, новозеландска писателка (1888-1923).

Емили Болч, американска икономистка, социоложка и пацифистка (1867-1961).
Носител на Нобелова награда за мир за 1946 г.

Пиер Луиджи Нерви, италиански архитект (1891-1979).
Създател на армирания бетон, който бързо се налага като основен строителен материал (1940). Той е един от архитектите на сградата на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) в Париж, Франция. Други известни негови проекти са стадионът във Флоренция, Италия (1930), изложбена зала в Торино, Италия (1948), Големият и Малкият дворец на спорта в Рим, Италия (1959-1960) и др.

Лозан Стрелков (ист. име Лозан Иванов Богданов), български писател, журналист и публицист (1912-1981).
Журналист във в."Съвременник" (1935-1936), в."Жар" (1936) и в. "Заря" (1937). Редактира и издава (заедно с Крум Кюлявков) в."Патриот" - нелегален орган на българските писатели (1944). Директор на в. "Свобода" (1944-1945). Редактор във в. "Работническо дело" (1945-1946) и негов кореспондент в Париж, Франция (1946-1947). Директор на в. "Свят" (1948-1950), заместник-главен редактор на в."Литературен фронт" (1950-1962). Главен директор на Българската телеграфна агенция (юли 1962-9 януари 1981).  Автор е поеми, пиеси и др., сред които "Бент" (1938), "Разузнаване" (1950), "Златният запас" (1959), "Среща" (1962), "Няма сто истини" (1965). Лауреат на Димитровска награда втора степен (май 1950). Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1965), със званието "Народен деятел на културата" (май 1971). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (юли 1962), на орден "Георги Димитров" (1972).

Кеничи Фукуи, японски химик (1918-1998).
Изучава теорията за електронната структура на молекулите и открива, че само някои от молекулните орбитали имат значение при химическо взаимодействие (1952). Той установява, че най-голямо значение за протичането на химичните реакции имат електроните от най-външните орбитали на молекулите. Носител на Нобелова награда за химия за 1981 г., заедно с американския химик Роалд Хофман за теорията, открита от тях независимо един от друг, относно механизма на химичните реакции.

Джеймс Бюканън, американски икономист (1919-2013).
Носител на Нобелова награда за икономика за 1986 г. за развитие на договорните и конституционните основи на икономическата теория и вземането на политически решения.

Руслан Райчев, български диригент (1919-2006).
Един от основателите (1947) на операта във Варна. Диригент на симфоничните оркестри във Варна (1946-1948), Пловдив (1951-1956, 1968-1974), Русе (1956-1958), Перник (1959-1961) и др. Диригент в Държавния музикален театър "Стефан Македонски"  (1948-1950) и в оперите в Стара Загора (1958-1959), в Софийската народна опера (1968-1971). Диригент на хор "Гусла" (1960-1961). Генерален музикален директор на филхармонията и операта в Шлезвиг-Холщайн, Германия (1 ноември 1974-1979). Главен художествен ръководител и главен диригент на Софийската народна опера (1 декември 1978-6 август 1981). Главен художествен ръководител и главен директор на Бургаската народна опера (1986-1987). Генерален музикален директор на филхармонията и операта в Шверин, Германия (1990-1992). Директор на Софийската народна опера (29 януари 1992-1 ноември 1994). Главен диригент (от 1996) на Държавен музикален театър "Стефан Македонски". Кавалер на Ордена за литература и изкуство на Франция (1982). Удостоен със званията "Заслужил артист" (1969) и "Народен артист" (1980). Носител на орден "Червено знаме на труда" (1969), орден "Народна република България" втора степен (май 1979), на орден "Стара планина" първа степен (4 май 1999). Почетен гражданин на София (31 май 1999).

проф. Петър Михайлов, български художник (1920-1992).
Аспирант в Ленинградския институт за изобразителни изкуства "Иля Ефимович Репин" (1950-1957). Главен художник в студиото на военните художници при Министерство на народната отбрана (1957-1964). Преподавател по живопис във Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович". Автор е на фигурални композиции, портрети и пейзажи. Участва в общи художествени изложби в България и изложби в чужбина, представя самостоятелни изложби в София. Негови творби притежават Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Военноисторическият музей, художествени галерии в Хасково, Видин, Разград и др. Носител на ордените "Св. св. Кирил и Методий" първа степен, на орден "9 септември 1944" първа степен, на златен медал за композицията "Лайпциг", на Първа награда от Съюза на българските художници за портрет. Лауреат на младежкия фестивал "Москва 1959". Удостоен със званието "Заслужил артист" (1983).

Мария Милева, български архитект (1926-2002).
Работила е в "Главпроект" в София (1951-1971), била е началник на отдел "Синтез на архитектурата с монументалните изкуства и националното наследство" към Министерството на строежите и архитектурата (1971-1977), главен секретар на Съюза на архитектите в България (1977-1981). Самостоятелно проектира градоустройствения план на град Елена (1972), Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив (1974), много български панаирни и търговски палати: в Солун (1963), Лайпциг (1964), град Алжир (1969, 1971), Барселона (1980) и др.

проф. Борислав Стоев, български художник график, илюстратор и педагог (1927-2017).
Бил е художествен редактор в детски списания (1957-1975), главен художник в издателство "Български художник" (от 1975). Преподавател в Художествената академия в София (от 1982). Председател на Съюза на българските художници (18 декември 1992-1996). Работи и в областта на монументалното изкуство (релефи, стъклописи) и др. През 2006 г. издава книгата "Основи на графиката - лекционен курс", в която присъстват всички видове графични техники: гравюра на дърво, офорт, суха игла, литография, ситопечат и др. Удостоен със званието "Заслужил художник" (24 май 1977), "Народен художник" (24 май 1986). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1976), на орден "Народна република България" трета степен за активно участие в изграждането на "Пантеон на възрожденците" в Русе (27 октомври 1978), на наградата на Съюза на българските художници за 1981 г.  (1982).

Одвар Нордли, норвежки политик (1927-2018).
Министър-председател на Норвегия (15 януари 1976-4 февруари 1981).

Алекс Мюлер, швейцарски физик (1927-2023).

Носител на Нобелова награда за физика за 1987 г. заедно с немския физик Георг Беднорц за откриването на свръхпроводимост при керамичните материали.

Николай Узунов, български актьор (1945-2019).
Играл е в Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе (1968-1970) и Народен театър за младежта (1970-1990). Участвал е в над 32 филма, като в шест от тях изпълнява главните роли, сред които сериала "На всеки километър", "Зарево над Драва", "Автостоп", "Един снимачен ден", "Иконостасът", "Шведски крале", "Отклонение", "Шведски крале","Най-добрият човек, когото познавам", "Дом за нашите деца". Само в Телевизионния театър има над 40 роли.

Юзеф Олекси, полски политик (1946-2015).
Министър-председател на Полша (7 март1995-7 февруари 1996). Маршал на Сейма (14 октомври 1993-3 март 1995; 21 април 2004-5 януари 2005). Заместник министър-председател и министър на вътрешните работи и администрацията (21 януари 2004-21 април 2004). Председател на Съюза на демократичната левица (18 декември 2004-21 май 2005).
/КГ/АЯ/МГ/