site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 30 декември  в  историята

30 декември 2023 г., събота, 52-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчца Анисия.  Св. свщмчк Зотик Сиропитател. Преп. Теодора Кесарийска. Преп. Теодора Константинополска.

На този ден в България:

1901 - Минната духова музика в Перник изнася първия си концерт пред публика. Концертът е в салона на Минната дирекция в Перник. През 1901 г. в търсене на таланти техникът от пернишката мина Боян Димитров набира първите музиканти от полкови военни състави, които са назначени в мината като техници, железничари, градинар, машинист, майстор ковач, магазинер, кондуктор. Първото прослушване на формацията е през ноември 1901 г. пред помощник-директора на мината Франц Скричка по повод предстоящото честване на 10-годишнината на въгледобивното предприятие. Преди Великден през 1902 г.е сформиран постоянен Духов оркестър с диригент Коста Михайлов. Това е първият граждански оркестър в България.

1903 - С указ на княз Фердинанд I е създадена Военната болница в Плевен като Девета дивизионна болница с цел медицинско осигуряване на армията в централна Северна България. От 2001 г. болницата е включена в структурата на Военномедицинска академия - София.

1907 - Втората научна конференция на българските машинописци приема "Обща българска знакова мрежа на пишещите машини", която е отпечатана в малка "бяла книжка" под същото име. Това е първият документален източник, който официално регламентира машинописа в България и първото българско методическо ръководство за писане на десетопръстна система.

1918 - България и Полша установяват дипломатически отношения на ниво легации. Отношенията между двете страни са прекъснати на 4 март 1941 г. и са възстановени на 24 август 1945 г. На 1 юни 1948 г. са издигнати в ранг на посолства.

1963 - Влиза в експлоатация Нефтохимическият комбинат край Бургас (дн. "Лукойл Нефтохим Бургас" АД). Първата копка е направена на 5 ноември 1960 г. На 21 юни 1963 г. е произведен първият кислород в азотно-кислородния цех, на 2 септември 1963 г. - първият български бензин. Комбинатът е приватизиран на 12 октомври 1999 г. от  руската нефтена компания "Лукойл" и е регистриран като "Лукойл Нефтохим Бургас" АД.

1973 - Основана е държавната фирма "Нефт и газ". През 1975 г. "Нефт и газ" се преименува на "Газоснабдяване", а от началото на 1990 г. се нарича "Булгаргаз". С разпореждане на Министерски съвет от 12 май 1993 г. се преобразува в еднолично акционерно дружество. От 15 януари 2007 г. "Булгаргаз" ЕАД се преобразува в "Булгаргаз Холдинг" ЕАД, чрез отделяне на новоучредени еднолични търговски дружества, едно от които е "Булгаргаз" ЕАД. Дейностите, свързвани със закупуване и продажба на природен газ, заедно със съответните дългосрочни договори, се прехвърлят на новорегистрираното  дружество обществен доставчик - "Булгаргаз" ЕАД. На 18 септември 2008 г. с решение на министъра на икономиката и енергетиката е създаден "Български енергиен холдинг" ЕАД (БЕХ ЕАД), чрез преименуване на "Булгаргаз холдинг" ЕАД. "Булгаргаз" ЕАД и дружествата, обединени в холдинговата структура, запазват своята оперативна самостоятелност и лицензии, като всички са собственост и директно подчинени на корпоративния център БЕХ ЕАД.

1992 - Сформирано е 83-ото правителство с министър-председател Любен Беров. Управлява до 17 октомври 1994 г.

2003 - Ден на Национален траур, обявен с решение на Министерския съвет от 29 декември 2003 г., във връзка със смъртта на петимата български военнослужещи - капитан Георги Качорин, лейтенант Николай Саръев, ст. серж. Иван Инджов, мл. серж. Антон Петров и редник Свилен Киров, загинали при серия атентати в иракския град Кербала на 27 декември 2003 г.

2008 - Около 23.10 ч. от супермаркет "Билла" в кв. "Лагера"  до бившия хотел "Славия" в София, при въоръжен грабеж са откраднати 194 000 лева. Пострадали няма.

2010 - В двореца "Итамарати" в Бразилия министър-председателят Бойко Борисов има среща с новоизбраната президентка на страната Дилма Русеф, която е от български произход. Бойко Борисов е на петдневното посещение в южноамериканската държава (28 декември 2010-1 януари 2011) начело на българска делегация.

2015 - Министерски съвет приема план за 2016 г. за изпълнение на Националната стратегия за демографско развитие на населението в България (2012-2030). В документа са включени комплексни мерки за преодоляване на демографските дисбаланси, свързани с ниската раждаемост, високата смъртност, динамичните миграционни процеси, намаляването и застаряването на населението и на работната сила.

2018 - В Плевенската панорама за първи път са показани книги от Златния фонд на Регионалния военноисторически музей в Плевен. Музеят разполага с 11 000 книги в библиотечния си фонд. Показаните издания са от края на XIX и началото на XX век, като съдържанието им е свързано с Руско-турската освободителна война (1877-1878).    

2019 - На извънредно заседание Столичният общински съвет приема предложението на кмета на София Йорданка Фандъкова за повишаване на данъците от 2020 г. за най-замърсяващите и мощни автомобили в София, както и на данъка за възмездно придобиване на имущество. За колите с най-малка мощност увеличението е от 3 до 10 лв., като то е за автомобилите с по-ниски екостандарти. За автомобилите до 100 конски сили, които са най-масовите, увеличението е между 7 и 40 лв., като 40 лв. е за колите с екостандарти 0,1,2. За автомобилите със стандарти 3 и 4 увеличението е със 17 лв.    

2020 - В София представители на Столична община, "София тех парк" и Биотехнологичен и здравен клъстер България подписват меморандум за сътрудничество, с който се поставя началото на създаването на първия по рода си за България Биотехнологичен център, в който учени, предприемачи, студенти, малки и средни предприятия ще могат да намерят подходяща интелектуална и експертна среда за подкрепа при стартирането и развитието на своя бизнес.
 
2021 - На церемония в Гербова зала президентът Румен Радев връчва орден "Мадарски конник" първа степен на апостолическия нунций в София монсеньор Анселмо Пекорари за особено големите му заслуги за развитието на двустранните отношения между България и Светия престол.

На този ден по света:

1703 - В Токио, Япония, е регистрирано земетресение с магнитуд 8,3 по скалата на Рихтер. Загиват около 40 000 души.

1853 - В Мексико президентът на страната ген. Антонио Лопес де Санта Ана и посланикът на САЩ в Мексико Джеймс Гадсдене подписват договор между САЩ и Мексико, съгласно който САЩ придобиват около 120 000 кв. км мексиканска територия за 10 млн. долара към територията, получена съгласно мирния договор "Гуадалупе Идалго" от 2 февруари 1848 г., с който се слага край на мексиканско-американската война (1846-1848).

1905 - Премиера на оперетата "Веселата вдовица" на унгарския композитор Франц Лехар в "Театър ан дер Вин" във Виена, Австрия. Либретото е на Виктор Леон и Лео Щайн по комедията на Анри Мейяк "Аташе при посолството". В главните роли са оперните артисти Мици Гюнтер и Луи Тройман. След премиерата във Виена следват постановките в Берлин, Хамбург, Милано, Лондон и Париж и др. През 1925 г. оперетата е филмирана  в продукцията на американската компания "Метро Голдуин Майер" с режисьор Ерик фон Щрохайм с участието на актьорите Джон Джилбърт и Мей Мърей. По сюжета на оперетата са създадени още три филма през 1934 г., 1952 г. и 1962 г. В "Театър ан дер Вин" са играни 483 представления и около 60 000 в света през първите 50 години от написването на оперетата.

1911 - Сун Ятсен е избран за първи президент на Република Китай (до април 1912). Той оглавява буржоазната революция в Китай (Синхайската революция 1911-1913), довела до свалянето на манджурската династия Цин (1644-1911).

1922 - В Москва, Русия, на първия всесъюзен конгрес на Съветите е приета Декларация за образуване на Съюз на съветските социалистически републики (СССР). В Декларацията са формулирани основните принципи за обединяване на републиките: равноправие и доброволно влизане в СССР, право за напускане по собствено желание, както и приемане на нови съветски социалистически републики. Преди това през октомври 1922 г. е проведен пленум на ЦК на Руската комунистическа партия (РКП), на който е приет Ленински план за създаване на ново държавно обединение - Съюз на съветските социалистически републики (СССР,  в което всички съветски републики да влязат заедно с Руската социалистическа федеративна социалистическа република (РСФСР) на равни начала. Първоначално в СССР влизат: РСФСР, Украинска ССР, Беларуска ССР, Закавказка съветска федеративна социалистическа република, която от 5 декември 1936 г. се преобразува в отделни съюзни републики - Азербайджанска ССР, Арменска ССР, Грузинска ССР. На 13 май 1925 г. Узбекистан и Туркменистан влизат в състава на СССР като Узбекска ССР и Туркменска ССР. На 14 октомври 1924 г. е образувана Таджикска автономна ССР, която на 5 декември 1929 г. влиза в състава на СССР като Таджикска ССР. На 5 декември 1936 г. Киргизстан и Казахстан влизат в състава на СССР като Киргизка ССР и Казахска ССР. На 12 октомври 1924 г. е образувана Молдовска автономна ССР в състава на Украинската ССР, която на  2 август 1940 г. се преобразува в Молдовска ССР. На 5 август 1940 г. Латвия влиза в състава на СССР като Латвийска ССР. През юни 1940 г. Литва влиза в състава на СССР като Литовска ССР. На 21 юни 1940 г. Естония е обявена за Естонска ССР.  На 26 декември 1991 г. по време на последното заседание на Върховния съвет на СССР е приета Декларация, с която официално се прекратява официалното съществуване на СССР като държава и субект на международното право.

1947 - В Румъния е премахната монархията и страната е провъзгласена за република под името Народна република Румъния. Крал Михай Първи абдикира. На 21 август 1965 г. е приета нова конституция, съгласно която страната се преименува на Социалистическа република Румъния. От 29 декември 1989 г. съгласно декрет-закон на Съвета на фронта за национално спасение страната се нарича Румъния.

1964 - В Женева, Швейцария, е създадена Конференцията на ООН за търговия и развитие (ЮНКТАД) от Общото събрание на ООН. Целта на организацията е да съдейства за ускоряване на икономическото развитие на развиващите се страни и страните в преход с цел интегрирането на икономиките им в световната икономика. Седалището на организацията е в Женева, Швейцария.

1991 - В Москва, Русия, е регистриран Международен фонд за социално-икономически и политически изследвания (Фонд "Горбачов"). Фондът е създаден в съответствие с указ на президента на СССР Михаил Горбачов от 20 септември 1991 г. и започва работа на 14 януари 1992 г.

1993 - В Йерусалим, Израел, е подписано основополагащо споразумение между държавата Израел и Ватикана за установяване на официални отношения. На 15 юни 1994 г. двете държави установяват пълни дипломатически отношения.

1996 - В Гватемала правителството на президента Алваро Арсу и левите партизани на Гватемалско национално революционно единство подписват споразумение за край на 36-годишната гражданска война (1960-1996).

1999 - В Ханой, Виетнам, е подписан Договор за сухопътната граница между Виетнам и Китай от министрите на външните работи на двете страни Нгуен Ман Кам и Тан Цзясюан. С договора, определян като исторически, се слага край на дългогодишния спор между двете страни по териториални проблеми.

2000 - Утвърден е текстът на новия химн на Русия с указ на президента Владимир Путин.

2001 - Афганистан и ООН постигат споразумение за разполагане на международни сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ИСАФ).

2004 - В столицата на Аржентина Буенос Айрес, в дискотека "Република Кроманьон" избухва пожар, при който загиват 175 души и 619 са ранени. В препълненото заведение е имало между 3000 и 4000 души, предимно млади хора, събрали са да отпразнуват с рок концерт новогодишните празници.

2007 - В замъка Съвършин, по време на частна церемония, бившият монарх на Румъния Михай Първи подписва новия династичен статут на румънското кралско семейство, според който определя официално за свой династичен наследник първородната си дъщеря принцеса Маргарета.

2008 - В доклад на организацията "Репортери без граници" се посочва, че през 2008 г. са убити 60 журналисти и един сътрудник на медиите при изпълнение на служебния им дълг.

2009 - В Джакарта, Индонезия, на 69-годишна възраст умира бившият индонезийски президент Абдурахман Уахид. Той е четвъртият президент в историята на Индонезия от 1999 до 2001 г. и първият демократично избран държавен глава след падането през 1998 г. на режима на Сухарто.

2010 - Полски съд осъжда шведския неонацист Андерс Хьогстрьом на две години и осем месеца затвор за подстрекателство към кражбата на табелата "Arbeit macht frei" ("Трудът те прави свободен") от бившия нацистки концентрационен лагер "Аушвиц" през декември 2009 г.

2011 - В Сантяго, Чили, съдебните власти обявяват делото за причините за смъртта на бившия президент Салвадор Алиенде за приключило. В хода на процеса е извършена аутопсия на тялото на Салвадор Алиенде и на базата на нея международна група от експерти установява, че той е сложил край на живота си сам, като се е застрелял с автомат Калашников АК-47, докато е бранил президентския дворец в Чили по време на преврата през 1973 г.

2012 - При нещастен случай в Нова Зеландия загива 53-годишният звукорежисьор Майк Хопкинс, известен с работата си по трилогията "Властелинът на пръстените" и филма "Трансформърс". Той се удавя, след като лодката му се преобръща по време на рафтинг в местна река. Съпругата му успява да се спаси. Заедно с колегата си Итън ван дер Рин новозеландецът Хопкинс печели "Oскар" през 2003 г. и 2006 г. за филмите "Кинг Конг" и "Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена".

2013 - В Русия в пиков час рано сутринта, при взрив, задействан от атентатор камикадзе в тролейбус на ул. Качинцев в Дзержинския район на Волгоград загиват 15 души и 28 са ранени.

2014 - Над 130 души са арестувани за участие в неразрешен протест в подкрепа на руския опозиционер Алексей Навални, в центъра на Москва, след като е произнесена присъдата срещу Алексей Навални и брат му Олег, осъдени съответно условно и ефективно за присвояване на средства на по 3,5 години затвор.

2015 - Индия извършва успешно пробно изстрелване от бойния кораб "Колката" на индийските ВМС на нова далекобойна ракета земя-въздух, която е предназначена да отблъсква въздушни заплахи от по-далечни разстояния, разработена съвместно от Индия и Израел. Изпробваната нова ракетна отбранителна система, наречена Барак-8, включва радар за засичане на вражеския обект и подсистеми за ракетно проследяване и насочване.

2016 - Международната федерация на журналистите, цитирана от Франс прес и Асошиейтед прес, съобщава, че през 2016 г. в света при целенасочени нападения, бомбени атаки или престрелки са убити 93 журналисти и други медийни служители заради работата им. Отделно са загинали 29 медийни професионалисти в две самолетни катастрофи - 20 бразилци в Колумбия и девет руснаци на път за Сирия. Най-много журналисти са убити в арабския свят и Близкия изток - 30 души. Следват Азиатско-Тихоокеанският регион с 28 души, Латинска Америка с 24 убийства, Африка с 8 и Европа с 3. По държави най-много убийства на журналисти е имало в Ирак - 15. Следват Афганистан с 13, Мексико с 11, Йемен с 8, Гватемала и Сирия с по 6 и Индия и Пакистан с по 5.

2019 - В Китай съд в град Шенчжън, провинция Гуандун, осъжда на три години затвор китайския учен Хъ Цзянкуей, създал първите в света "генно редактирани" бебета. Ученият е осъден на затвор и глоба от 3 млн. юана (430 000 долара) за извършване на незаконен експеримент с раждането на близнаци от генномодифицирани ембриони, се казва в решението на съда. През м. ноември 2018 г. Хъ Цзянкуей съобщава, че е използвал технология за генно редактиране, известна като CRISPR-Cas9, за да промени гените на ембриони на две родени същия месец близначки. Новината предизвиква бурни реакции и дебати в Китай и по света за етичността на генното редактиране.

2020 - Президентът на Русия Владимир Путин подписва серия от новоприети от парламента закони, които дават нови пълномощия на властите да ограничават американските интернет гиганти, да характеризират отделни личности като "чуждестранни агенти", да налагат тежки наказания за разкриване на лични данни за служители на руските служби за сигурност, както и забрана антиправителствени протести в Русия да бъдат финансирани от "чуждестранни агенти".

2021 - Бахрейн назначава първия си посланик в Дамаск след влошаването на връзките си със Сирия в началото на гражданската война в страната през 2011 година. Назначаването на Уахид Мубарак Саяр е част от дипломатическите промени в Близкия изток, където все повече арабски страни съживяват отношенията си с режима на президента на Сирия Башар ал Асад. Арабските държави от зоната на Персийския залив понижават нивото или закриват дипломатическите си мисии в Дамаск, след като през 2011 г. сирийското правителство използва сила срещу протестиращи, което по-късно прераства във война.

2022 - В Ню Йорк, САЩ, отваря врати първият магазин за легална продажба на марихуана, година след като щата Ню Йорк узаконява продажбата й. Пунктът за канабис се намира в Гринич вилидж, Манхатън. Той се управлява от "Хаузинг уъркс" (Housing Works), организация, която подкрепя бездомни хора и заразени с вируса на СПИН. Получените средства ще бъдат предоставяни на училища, центрове за лечение на зависими от наркотиците и алкохола, на управите на общински жилища и психиатрични клиники. Лицата, които са под 21-годишна възраст, нямат право да купуват, притежават или употребяват канабис в Ню Йорк. Марихуаната е напълно легализирана от още 20 щата, но остава незаконна съгласно федералните закони в САЩ.

Родени на този ден българи:

Николай Фол, писател, драматург и режисьор (1898-1969).
Сътрудничи на в. "Литературен глас", в. "Развигор", в. "Литературни новини", в. "Щурец", в. "Учителско дело" и др. Редактор е на в. "Българан" (1916-1924), сп. "Маскарад" (1922-1923). сп. "Хоро" и сп. "Палячо". Основател на детски театрални школи, на които е директор-режисьор (1932-1939 с прекъсвания; и през 1951). Директор-режисьор на Софийски областен театър и на театрите в Русе, Варна и Пловдив (1934-1944). Режисьор в театрите в Сливен, Пазарджик, Русе, Габрово, Плевен, Бургас и Враца (1947-1963). Основава театър "Възраждане" в София (1938) и театрална школа за възрастни при читалище "Славянска беседа" (1951). Като писател е автор на разкази, книги и пиеси за възрастни и деца: "Царкинята с девет пръста" (1932), "Сватбата на мишока Мики" (1943) и др. Превел е около 30 пиеси от немски и руски език.

Васил Спасов (Валяка), български футболист и треньор (1919-1996).
През футболната си кариера е играл в отборите на "Бежанец" (София), "Левски" (София) и "Академик" (София). За националния отбор на България има изиграни 17 мача и вкарани 5 гола. Футболист на България за 1948 г. Тренирал е отборите на  "Академик" (София), "Ботев" (Пловдив), "Левски"  (София), "Спартак" (София), "Макаби" (Израел) и "Омония" (Кипър). Бил е треньор на мъжкия националния отбор на България.

Панайот Панайотов (Гацо), футболист (1930-1996).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Спортист" (София), "Червено знаме" (София), и ЦСКА (София). За националния отбор по футбол има изиграни 45 мача и отбелязани 5 гола. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия.

Юри Лазаров, журналист и писател (1953).
Заместник генерален директор "Печатни издания" на Българската телеграфна агенция (3 септември 2003-1 май 2012). Директор "Комуникации" на книжарниците "Хеликон" (май 2012-2014). Автор е на книгите "Чичо Весо Облия (упражнения по стил)" (2006), "Тълковен речник" (2012).

проф. Светослав Овчаров, режисьор и сценарист (1957).
Работил е като асистент-режисьор и втори режисьор в Студия за игрални филми "Бояна" (1982-1991). Драматург и художествен ръководител на театъра в Димитровград (1992-1994). От 1991 г. е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Играл е във филма  "Мера според мера" (1981), на който е и режисьор.  Автор е на книги, на няколко театрални пиеси, сценарист и режисьор на повече от 30 документални и игрални филми, сред които "Юдино желязо" (1989), "Черната лястовица" (1995), "Женитба" (1997), "България - това съм аз!" (1999), "Часът на нашето Съединение" (2005), "Дървото на живота 2" (2013), "Жажда" (2015), "Сестра" (2019), "Второто освобождение" (2021) и др.

доц. Стела Балтова, български политик (1961).
В периода 2002-2005 г. е на дипломатическа работа като икономически съветник, ръководител на Службата по търговско-икономически въпроси в Копенхаген, Дания. По-късно работи в дирекция "Външноикономическа политика" на Министерство на икономиката и енергетиката. Заместник-председател на Държавна агенция по туризъм (2007-2009). Министър на туризма (27 януари-4 май 2017). Ръководила е проекти в областта на националния маркетинг (2008-2011). Преподавател в магистърските програмите "Управление на туризма" и "Предприемачество и иновации" в Международното висше бизнес училище в Ботевград и директор на Центъра за продължаващо обучение в училището. Министър на туризма (12 май-16 септември 2021).

Ивайло Гаврилов, състезател по волейбол (1970).
Заедно с Владислав Тодоров сформират първата професионална двойка по плажен волейбол в България.

Димитър Павлов, телевизионен и радиоводещ (1977). 
Работил е в телевизия "Евроком". Бил е водещ на забавни предавания в телевизия bTV: "10-те най", "Форт Боаяр", "Това го знае всяко хлапе", "Dancing Stars", "Таблоид" и "Мармалад". В телевизия TV7 е имал собствено вечерно шоу "Комисията Павлов". Работил е за "Ретро радио". До 2021 г. е водещ на телевизионното предаване на Канал 1 на Българската национална телевизия "Събота вечер с Митко Павлов". Водещ е на предаване в радио "Magic FM".

На този ден са родени и:

Йозеф Фуртенбах, немски архитект, театрален теоретик и сценограф (1591-1667).

Ото Коцебу, руски мореплавател (1846-1788).
Под негово командване са осъществени две научно-изследователски експедиции в периода 1815-1818 г. с кораба "Рюрик" и в периода (9 август 1823-22 юли 1826)  с кораба "Предприятие". Той открива редица острови в Тихия океан, сред които атола Бикини,  част от Маршаловите острови,  залив на запад от Аляска и др. Автор е на книги за пътешествия.

Теодор Фонтане, немски писател, представител на класическия реализъм (1819-1898).
Автор е на романи като "Преди бурята" (1878), "Шах фон Вутено" (1883), "Граф Петьофи" (1884), "Ефи Брист"(1895) и др.

Джоузеф Ръдиард Киплинг, британски писател и поет (1865-1936).
Автор е на стихосбирките "Песни от казармата" (1892), "Седем морета" (1896), "Пет нации (1903), на сборника с разкази "Прости разкази от планините"(1888), на романа "Угасна светлината"(1890), "Ким" (1901), на книгите за деца "Книга за джунглата" (1894) и "Втората книга за джунглата" (1895) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1907 г. за голямата си наблюдателност, оригиналността на въображението, богатството на идеи и забележителния талант на разказвач.

Хидеки Тойо, японски политик (1884-1948).
Министър-председател на Япония (17 октомври 1941-18 юли 1944). На 12 ноември 1948 г. е осъден на смърт от Международния военен трибунал за Далечния изток по обвинение във военни престъпления. Екзекутиран е чрез обесване на 23 декември 2014 г. С нападението на 7 декември 1941 г. над американската военноморска база "Пърл Харбър" на о. Оаху, Хавай, правителството на Хидеки Тойо въвлича Япония във Втората световна война (1939-1945). След края на войната Тойо прави неуспешен опит за самоубийство, скоро след това е арестуван.

Антоан Пине, френски политик (1891-1994).
Министър-председател на Франция (1952). Министър на външните работи (1955-1956). Министър на финансите и икономиката (1958-1960).

Дмитрий Кабалевски, съветски композитор, педагог и обществен деец (1904-1987).
Автор е на пет опери, балет, оперета, четири симфонии, оркестрови поеми и сюити, кантати. Сред най-известните му произведения са оперите "Кола Брюньон" (1938), "Семейството на Тарас" (1950) и кантатата "Реквием" (1964).

Даниил Хармс (ист. име Даниил Ювачев), съветски писател (1905-1942).
Автор е на пиесата "Елисавета Бам" (1927), повестта "Старица" (1939), цикъл гротескни разкази "Случаи" (1933-1939), книга със стихове за деца "Иван Иванович Самовар" (1928), "Иван Топоришкин" (1928), "Лъжец" (1930) и др.

Сара Лидман, шведска писателка (1923-2004).

Робер Осеин, френски актьор и режисьор (1927-2020).
Най-известен е с ролята на Джефри дьо Пеирак от поредицата "Анжелик" и с участието си в мюзикъли като "Клетниците". Работи в театъра от 1947 г. От 1970 г. поема ръководството на драматичния театър в Реймс и на парижкия театър "Марини" (2000-2008). Дебютът му в киното е през 1948 г. Първата му значима роля е в "Улицата на блондинките" (1954) и първата му главна роля - в "Престъпление и наказание"(1956). Снимал се е в повече от 90 филма, като последната му роля е в "Плод на надеждата" (2019).

Омар Бонго Ондимба (ист. име Албер-Бернар Бонго), габонски политик (1935-2009).
Президент на Габон (2 декември 1967-8 юни 2009).

Гордън Бенкс, английски футболист (вратар) (1937-2019).
Печели златен медал от Световното първенство през 1966 г. в Англия и бронзов медал от Европейското първенство през 1968 г. в Италия с националния отбор по футбол. Вратар на годината на Международна федерация по футбол /ФИФА/ (1966, 1967, 1968, 1969, 1970, 1971). Офицер на Ордена на Британската империя (1970). Избран е за втори най-добър вратар за ХХ век след съветския футболист и вратар Лев Яшин.

Дейви Джоунс (Дейвид Томас Джоунс), британски певец и актьор (1945-2012).
Член на британската рокгрупа "Мънкис" (1966-1971).

Пати Смит, американска рокпевица, поетеса, художничка (1946).
Създава собствена пънк рок група в Ню Йорк (1974) с участието на Лени Кей (китара), Иван Крал (бас), Джей Ди Даухърти (барабани) и Ричард Сол (пиано). Придобива полулярност с дебютния си албум "Коне" (1975). Удостоена е със звезда в Залата на славата на рокендрола (2007). Автор е на мемоарите "Само деца" (2010), "Влак" (2015), "Година на маймуната" (2019).

Берти Фогтс (Ханс-Хуберт Фогтс), немски футболист и треньор (1946).
През футболната си кариера е играл в "Борусия Мьонхенгладбах" (Германия). Като футболист с националния отбор на Германия печели златен медал от Световното първенство през 1974 г. във ФРГ, златен медал от Европейското първенство през 1972 г. в Белгия, бронзов медал от Световното първенство през 1970 г. в Мексико и сребърен медал от Европейското първенство през 1976 г. в Югославия. Като треньор на националният отбор на Германия от европейски първенства печели златен медал през 1996 г. в Англия и сребърен медал през 1992 г. в Швеция. Бил е треньор на националните отбори и на Кувейт, Шотландия, Нигерия, Азербайджан и консултант в националния отбор на САЩ. С "Борусия Мьонхенгладбах" (Германия) пече два пъти турнира Купа на УЕФА (1975, 1979).

Джим Флахърти, канадски политик (1949-2014).
Министър на финансите на Канада (6 февруари 2006-18 март 2014).

Гама да Силва Донато, бразилски футболист (1962).

Тайгър Уудс (ист. име Елдрик Тонт Уудс), американски професионален състезател по голф (1975).
Спечелил е 15 титли от професионалния голф тур. Носител на "Президентския медал на свободата" (най-престижното цивилно отличие в САЩ) (6 май 2019).

Бубакар Бари, футболист от  Кот д'Ивоар (вратар) (1979).

Седрик Карасо, френски футболист (вратар) (1981).

Леброн Джеймс, американски баскетболист (1984).

Доменико Кришито, италиански футболист (1986).

Това е денят на смъртта на:

Самюел Уай Бейкър, британски пътешественик (1821-1893).
Изследовател на Централна Африка.

Григорий Распутин, руски монах и мистик (ок. 1865-1916).
Получава огромно политическо влияние в последния етап от царуването на руския цар Николай II (1894-1917).

Ромен Ролан, френски писател и биограф, обществен деец и музиковед (1866-1944).
Професор по история на музиката в Екол Нормал и Сорбоната. Автор е на монографиите "Музиканти от миналото" (1908),  "Музиканти на нашето време" (1908), "Хендел" (1910) и др. Автор е на цикъла драми, посветени на френската революция - "Тържеството на разума" (1899), "Дантон" (1900), "Четиринадесети юли" (1902), както и на  серия биографични романи, сред които "Животът на Бетовен" (1903),  "Животът на Микеланджело" (1907), "Животът на Толстой" (1911), "Махатма Ганди" (1923), "Животът на Рамакришна" (1929), "Животът на Вивекананда" (1930). Автор е на повестта "Кола Брьонон" (1918), на романите "Клерамбо" (1920),  на цикъла от 7 романа "Очарованата душа" (1922-1923) и др. Написал е автобиографичните произведения "Вътрешно пътешествие" (1942), "Околосветско плаване" (1946) и изследване на творчеството на немския композитор Лудвиг ван Бетовен - "Бетовен. Великите творчески епохи" (1928-1949). Той е един от вдъхновителите на международното  антифашистко движение. Световна известност му носи 10-томният роман "Жан Кристоф (1904-1912). Носител на Нобелова награда за литература за 1915 г. "преди всичко за романа си "Жан Кристоф", както и за възвишения идеализъм на неговото творчество (1904-1912)". През 1944 г. написва последната си книга "Пеги" за поета Шарл Пеги.

Харолд Макмилан, британски политик (1894-1986).
Министър-председател на Великобритания (8 януари 1957-18 октомври 1963).

Трюгве Ли, норвежки политик (1896-1968).
Помощник-секретар на Норвежката работническа партия (1919-1922). Юрист на Конфедерацията на профсъюзите на Норвегия (1922-1935). От 1926 г. е национален изпълнителен секретар на Норвежката работническа партия. Министър на правосъдието (1935-1939), министър на търговията и промишлеността (юли-септември 1939), министър на снабдяването и корабоплаването (октомври 1939-ноември 1940). И. д. министър на външните работи (декември 1940-януари 1941). Министър на външните работи (февруари 1941-1 февруари 1946). Първи генерален секретар на Организацията на обединените нации (2 февруари 1946-10 ноември 1952).

Ричард Роджърс (Ричард Чалрз Роджърс), американски композитор (1902-1979).
Автор е на музиката на над 900 песни и 40 мюзикъли, сред които "Оклахома!" (1943), "Южен посифик"  (1949) ,"Кралят и аз"  (1951) и "Звукът на музиката" (1959). Работи в съавторство с поетите Лоренц Харт и Оскар Хамърстейн. Заедно с Оскар Хамърстейн създават мюзикъли, изцяло пренаписали концепцията на музикалния театър. Творческото им сътрудничество продължава 17 години и е съпроводено с 35 награди "Тони", 15 награди "Оскар" и 2 награди "Пулицър".

Васил Холиолчев, български кинооператор (1908-1974).
Един от операторите, документирали пораженията от бомбардировките над София през 1944 г. и събитията на 9 септември 1944 г. в София. През Отечествената война на България (1944-1945) ръководи екип от оператори-доброволци към Първа българска армия. След войната  работи в Студията за хроникални и документални филми. Оператор на първия български игрален филм "Калин Орелът" (1950), на първия български цветен филм "Точка първа" (1956) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен  (1974).
 
Фео Мустакова-Генадиева (Теодора Георгиева Мустакова-Генадиева), българска балерина, хореограф и балетен педагог (1909-2011).
Основател е на балета на Музикалния театър "Стефан Македонски" (дн. Държавен музикален и балетен център-София). Балетмайстор (1950-1954) и главен балетмайстор (1954-1960) в Музикалния театър. Тя е първата българка - солистка в концертната зала "Фоли Бержер" и  в кабаре "Лидо" в Париж, Франция. Автор е на танците на 32 оперети и лирични опери. Ръководи частна балетна школа повече от 50 години. Автор на книгата "Живот в света на балета" (2001). Носителка на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (2010).

Юлиус Епстайн, американски филмов сценарист (1909-2000).
Участвал е в написването на 50 филмови сценария, сред които на филмите "Арсеник и стари дантели" (1944) на Франк Капра и "Железен кръст" (1977) на Сам Пекинпа. Сред авторите е на сценария на филма "Казабланка" (1942) на режисьора Майкъл Къртис. Носител на наградата "Оскар" (1942) за филмов сценарий заедно с неговия брат близнак Филип и Хауард Кох за филма "Казабланка".

Рита Леви-Монталчини, италианска биохимичка и невробиолог (1909-2012).
Носителка на Нобелова награда за физиология или медицина за 1986 г. заедно със Стенли Коен за откриването на т. нар. фактори на растежа и по-специално фактора за растежа на нервите (NGF) - белтъка, поддържащ жизнеспособността на невроните в организма.

акад. Евгений Фьодоров, съветски полярен изследовател (1910-1981).
Изследовател в полярни станции (1932-1938). На 22 март 1938 г. е удостоен със званието Герой на Съветски съюз за работа в първата съветска плаваща станция "Северен полюс-1" (1937-1938). Ръководил е хидрометеорологичната служба на Червената армия по време на Великата отечествена война (1941-1945).

Арти Шоу, американски джазизпълнител, диригент и писател (1910-2004).
Шоу се научава да свири на саксофон още на 15 години. По-късно избира кларинета и се отдава на кариерата на диригент на джазоркестър. Шоу е първият бял диригент, който наема в оркестъра си чернокожи изпълнители. Наричат го  "крал на суинга". На 28-годишна възраст записва с оркестъра си песента на Кол Портър "Begin the Beguine", което в продължение на 6 седмици не слиза от върха на класациите.  Арти Шоу се отказва от музикалната кариера през 1954 г., за да се посвети на литературата. Носител на награда "Грами" (2004).

Иван Янчев, български актьор (1921-1995).
Играл е в Драматично-куклен театър "Васил Друмев" в Шумен (1944-1946), в Драматично-куклен театър "Иван Радоев" в Плевен (1946-1950), в Драматичен театър "Адриана Будевска" в Бургас  (1950-1958), във Военния театър  в София (1958-1966;1968-1990). Директор на Драматично-кукления театър "Васил Друмев" в Шумен (1966-1968). Председател на секция "Актьорски майсторство" при Съюза на артистите в България (1982-1989). В киното има повече от 60 роли. Участва във филмите "Вилна зона" (1975), "Сами сред вълци" (1979), "В името на народа" (1985) и др. Удостоен със званието "Народен артист" (1982), със званието "Заслужил артист" (1974). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен.

Кирил Янев, български актьор (1926-2003).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1947-1952) и в Театър "Българска армия" (1952-1991). Един от основателите на Театър "Българска армия" (1950). Участвал е в постановки на Радиотеатъра и Телевизионния театър. През 80-те години на 20-и век озвучава много филми и сериали. Участвал е във филмите "Екипажът на "Надежда"(1956), "Другото щастие" (1960), "Нощта срещу 13-и" (1961), "Калоян" (1963),  "Ако не иде влак" (1967), "Небето на Велека" (1968), "На всеки километър" (1969), "На всеки километър" II (1971),  "Записки по българските въстания" (1976), "Спасението" (1984), "Златният век" (1984) и др.  Лауреат на Димитровска награда (17 юни 1966), удостоен със званието "Народен артист" (май 1976). Носител на орден "Георги Димитров" за дългогодишна активна творческа и обществена дейност и във връзка с 60-годишнината му (декември 1986).

Стефан Поптонев, български писател белетрист и преводач (1928-2004).
Редактор и член на редколегията на в. "Народна младеж" (1953-1962), редактор във в. "Отечествен фронт" (1962-1968), редактор във в. "Литературен  фронт" (1967-1968),  заместник-главен редактор на в. "Пулс" (1968-1974), редактор в Партиздат (от 1974), редактор в издателство "Христо Ботев". Автор е на около 50 книги поезия, разкази, повести, романи, пътеписи - "Димитровски маршрут" (1951), "Извор" (1956), "Богата младост" (1957), "Покана с цвете. Четири поеми" (1963), "Всеки заминава някъде" (1968),  "Островът с двата кладенеца" (1968, 1986), "Амплитуда" (1969), "Внезапен обиск" (1973), "Строга любов. Разкази и новели" (1973),  "На Шипка всичко е спокойно" (1978), "Копието" (1980), "Съд" (1982), "Талантът, наречен живот. Книга за Батак" (1985), "Най-северният север. Избрана проза" (1988), "Спасение. Художествено-документален роман за поп Андрей" (1990), "Рождествено" (1994), "Пари от чумаво време" (2000), "Самодивски кръгове" (2001), "Опрощение" (2002), "Укротяване на Лудия кон" (2004). Носител на наградата на Съюза на българските журналисти (1965). Почетен гражданин на Лясковец (28 май 1998).

Едмонд (Тед) Лапидус, френски моден дизайнер (1929-2008).
Създател на модата унисекс и сафари. Тед Лапидус непрекъснато експериментира, като въвежда дънките във висшата мода, както и военните елементи. Той е първият моден дизайнер от новата вълна.

Алън Уилямс, британски продуцент (1930-2017).
Първи продуцент на британската група "Бийтълс" (1960-1961). Основател на музикалния клуб "Джакаранда" (1957) в Ливърпул.

Домна Ганева, българска актриса (1935-2012).
Играла е в театрите във Варна (1958), Русе (1958-1959) и в Младежкия театър "Николай Бинев" в София (от 1959). Участва в множество аудио-драматизации на детски приказки към студио "Балкантон". Участва във филмите "Ребро Адамово" (1958), "Последният рунд" (1961), "Привързаният балон" (1967), "Любовницата на Граминя" (1969), "Таралежите се раждат без бодли" (1971), "Гола съвест" (1971), "Като песен" (1973), "Сиромашко лято"  (1973), "Ламята" (1974), "Откъде се знаем" (1975), "Нечиста сила" (1978) - сериал, "Черешова градина" (1979), "Концерт за флейта и момиче" (1980), "Романтична история" (1985), "Горски хора" (1985), "Вик за помощ" (1986), "Патилата на Спас и Нели"(1987), "Бронзовата лисица" (1991), "Без семейна прилика" (2004) и др.

Саддам Хюсеин, иракски политик (1937-2006).
Президент на Ирак (16 юли 1979-1 май 2003). Министър-председател (16 юли 1979-23 март 1991; 29 май 1994-1 май 2003). Главнокомандващ въоръжените сили на Ирак (16 юли 1979-1 май 2003). Генерален секретар на Арабската социалистическа партия "Баас" (16 юли 1979-1 май 2003). Саддам Хюсеин е свален от власт след международната военна операция, ръководена от САЩ, с кодовото име "Свобода за Ирак" (20 март 2003-1 май 2003). Арестуван е на 13 декември 2003 г. На 19 октомври 2005 г. в Багдад, Ирак, срещу него започва процес по обвинение, че е наредил убийството на близо 150 шиити в град Дуджаил през 1982 г.  На 5 ноември 2006 г. е осъден е на смърт. Обесен е на 30 декември 2006 г.

проф. Драгомир Драганов, български историк и политик (1948-2019).
Бил е преподавател в Катедрата по нова и съвременна история към Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (от 1984) и ръководител на катедрата (от 2005). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 38-ото Народно събрание (1997-2001). От 28 февруари 1998 е член на Политическия съвет на партия "Българска евролевица" и неин заместник-председател (16 юни 2002-11 март 2006). Съосновател и активен деец на Атлантическия клуб.

Майк Хопкинс, новозеландски звукорежисьор (1959-2012).
Звукорежисьор е на филмите от трилогията "Властелинът на пръстените", "Трансформърс", "Кинг Конг" и др. Носител на "Оскар" за филма "Кинг Конг"(2003) и за филма "Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена" (2006).

Гасан Насър, български журналист от сирийско-друзки произход, специалист по въпросите на Близкия изток (1961-2016).
Работил е като репортер в Националната сирийска телевизия. Като военен кореспондент предава репортажи от Бейрут, Ливан,  и  Адис Абеба, Етиопия. През 90-те години на 20 век се завръща в България и работи като специален кореспондент на в.  "Труд" за района на Близкия изток. Като кореспондент на в. "Труд" отразява процеса  срещу българските медицински сестри в Либия. През 2003-2004 г. предава от Багдад и Кербала, Ирак, за ситуацията в Ирак след свалянето на Саддам Хюсеин и за българския военен контингент там. Дълги години е работил в компания "Риск инженеринг".
/КГ/МГ/