site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 29 декември в историята

29 декември 2023 г., петък, 52-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. 14 хиляди младенци-мъченици, избити от Ирод във Витлеем. Преп. Маркел.

На този ден в България:

1905 - В бр. 281 на "Държавен вестник" е публикуван първият Договор за търговия и мореплаване между България и Русия. Той е подписан на 23 февруари 1905 г. в Санкт Петербург, започва да се прилага от 1 март 1905 г. и е в сила до 1 март 1910 г.

1940 - 25-ото Обикновено народно събрание приема Закон за организиране на българската младеж, с който се създава Организация на българската младеж "Бранник", с цел да възпитава и обучава българската младеж за вярна служба на царя, родината, държавата и народните стремежи.

1948 - VI Велико народно събрание приема Закон за първия петгодишен план (1949-1953) за развитието на народното стопанство. Директивите на плана постановяват израждането на социалистическа икономика чрез индустриализация и електрификация и чрез коопериране и механизиране на селското стопанство. Основните показатели на плана са постигнати за четири години, през 1952 г. В експлоатация влизат 700 новопостроени промишлени предприятия, което превръща България в индустриално-аграрна страна. Националният доход нараства със 140 процента.

1956 - Създадено е държавно издателство за оригинална и преводна литература в областта на медицината, физкултурата, спорта и туризма "Медицина и физкултура".
От 2 август 1990 г. е "Медицина и физкултура" ЕООД , регистрирано на 20 ноември 2002 г. Издава учебници за студенти по медицина, стоматология и фармация, за учещите в медицинските колежи, книги за специалисти и общопрактикуващи лекари.

1957 - Извършено е първото теглене на ТОТО 2 "6 от 49" на Българския спортен тотализатор, с цена за една комбинация 3 лв., с четири печеливши групи (първа печеливша група - 6 познати числа).  В първия тираж са изтеглени числата - 8, 12, 25, 31, 40 и 42. Спортният тотализатор е създаден с Постановление 18 на Министерския съвет от 31 януари 1957 г. Първият тираж е изтеглен на 12 май 1957 г. с игра на  СПОРТ ТОТО 1 -  12 редовни срещи и 2 резервни при залог 1 лв. за една колонка, с четири печеливши групи.

1964 - Край Пирдоп е открит Миннообогатителният комбинат "Медет", който включва рудник "Медет", обогатителна фабрика, язовир и други помощни съоръжения с мощност 8 млн. тона годишен добив и преработка на медна руда. Първият тон меден концентрат е експедиран на 17 март 1965 г.   През август 1965 г. започва редовното производство и на молибденов продукт, а през 1972 г. и на пиритен концентрат.  За периода 1971 - 1980 г. осигурява годишно 80-82 % от добиваните в България медни руди и 66-68 % от медта. В началото на 1994 г. преустановява дейността си в изпълнение на ПМС 140/23 юли 1992 г. за преструктуриране на рудодобива.  На 20 септември 1991 г. е създадено държавно акционерното дружество "Асарел-Медет"  на основата на  Миннообогатителния комбинат "Медет" (работи до 1994)  и Миннообогатителния комбинат "Асарел" (в експлоатация от 6 декември 1989 г.). На 23 декември 1998 г. "Асарел-Медет"   получава първата за страната концесия за добив на подземни природни богатства. На 15 юни 1999 г. е приватизирано от  "Асарел-Инвест" АД  с мажоритарното участие на "ФА Копър инвест" - дъщерно дружество на "Фьост Алпине интертрейдинг", Австрия.

1989 - Пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) приема решение, с което отхвърля "възродителния процес", а правителството на Георги Атанасов обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят традиционните си имена. Насилственото преименуване на турците  започва в началото на 70-те и продължава до края на 80-те години на 20 век като ескалацията на процеса е от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г. Още от самото начало насилственото преименуване предизвиква съпротивата на турското население, която на места прераства в открити демонстрации и бунтове. С "възродителния процес" се свързва и т.нар. Голяма екскурзия през 1989 г., при която около 360 000 души се изселват от България в Турция, като част от тях не успяват да преминат границата преди затварянето й от турското правителство на 22 август 1989 г. Около 150-160 000 се връщат обратно в България след падането на БКП от власт От 26 до 28 декември 1989 г. се провеждат митинги на турци и българи мюсюлмани пред Народното събрание с искане да се върнат имената им отпреди преименуването.

2005 - Влиза в сила Договор за правна помощ по граждански дела между България и Украйна, подписан на 21 май 2004 г. в Киев, Украйна, и ратифициран от Народното събрание на 4 ноември 2004 г.

2006 - Влиза в сила Споразумение между България и Испания за взаимна защита и обмен на класифицирана информация, подписано на 27 септември 2005 г. в Мадрид, Испания.

2009 - В Плевен на национален митинг-събор за отбелязването на 110 години от учредяването на Земеделския съюз в България, е огласена резолюция за консолидация на земеделското движение в България. Документът е прочетен от Венцислав Върбанов, заместник-председател на политическата партия "Обединени земеделци".

2014 - Надзиратели от затворите в Пловдив, Бобов дол, Ловеч, Пазарджик и от общежитието в с. Самораново излизат за пореден ден на мълчалив протест, като основното им искане е да бъде спазен Законът за Министерството на вътрешните работи, в частта за заплащане на нощен труд, време на разположение и работа през почивните и празнични дни, за служителите в местата за лишаване от свобода. Надзирателите настояват и за изравняване на заплатите с тези на служителите в сектор "Сигурност".

2016 - Председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов и председателят на Федерацията на потребителите в България проф. Йовчо Топалов подписват меморандум за сътрудничество в областта на надзора на пазара и предоставянето на обществени услуги за защита на интересите на гражданите.

2019 - В Перник се провежда граждански протест заради водната криза в града и околните села, организиран от инициативен комитет "Спаси Перник". На 21 декември 2020 г. в община Перник местният Кризисен щаб обявява бедствено положение за седем дни заради критичното състояние на язовир "Студена" и въведения в града воден режим. Сред исканията на протестиращите са търсене на отговорност от виновните за водната криза в Перник, съд и присъди на всички ръководни длъжностни лица, довели града до тежката ситуация, спешен избор на нов управител на "ВиК" Перник.

2021 - Омбудсманът Диана Ковачева изпраща становище до министъра на транспорта и съобщенията Николай Събев, в което настоява да бъде направен анализ и оценка на въздействието на разпоредбите за въвеждането т.нар. "екостикери" за моторните превозни средства  до 3,5 тона, които целят подобряване качеството на атмосферния въздух. Тя препоръчва в случай, че се установи прекомерно засягане на правата и интересите на гражданите на фона на недостатъчна ефективност на тази мярка за подобряване на чистотата на атмосферния въздух, да се предприемат действия за отмяна на въпросните норми.

На този ден по света:

1708 - Цар Петър Първи подписва указ за учредяването на първите губернии в Русия: Московска, Ингерманландска (от 1710 г. - Санктпетербургска), Киевска, Смоленска, Архангелогородска, Казанска, Азовска и Сибирска.

1891 - Американският изобретател Томас Едисон получава патент US465971 за принципа на предаване на електрически сигнали (радио). Независимо от него руският електротехник и изобретател Александър Попов извършва изследвания върху използването на електромагнитни вълни при предаването на информация без проводник, които са публикувани на 7 май 1895 г. Гулиелмо Маркони, италиански радиотехник и изобретател, прилага тези принципи, като от 1986 г. работи върху осъществяването на радиовръзка на все по-големи разстояния, носител е на Нобелова награда за физика за 1909 г. за приноса му в развитието на безжичната телеграфия.

1920 - Основана е Френската комунистическа партия. По време на конгреса на Френската социалистическа партия в гр. Тур, Франция, който се провежда от 25 до 30 декември 1920 г. три четвърти от делегатите гласуват за отделяне и създаване на Френска комунистическа партия, която да стане част от Третия интернационал. Останалите делегати запазват Френската социалистическа партия в предишния й вид.

1937 - В Ирландия влиза в сила нова конституция, одобрена с референдум на 1 юли 1937 г. Ирландия е обявена за независима демократична държава. Англо-норманските завоевателни походи (1169-1171) довеждат до превръщането на югоизточното крайбрежие на Ирландия в английска колония. В края на 17 в. Ирландия окончателно e превърната в английска провинция. През януари 1919 г. е обявена независимостта на Ирландия с президент Де Валера. През декември 1921 г. Великобритания е принудена да сключи договор с представители на Ирландия, предоставящ на Ирландия частична автономия (т.нар. Ирландска свободна държава) без 6 графства в Северна Ирландия, оставащи под британска власт. През 1937 г. е приета нова конституция, която провъзгласява Ирландия за независима държава. На 18 април 1948 г. парламентът на Ирландия обявява Ирландия за независима република, която излиза от Британската общност. Северна Ирландия остава в пределите на Великобритания.

1978 - В Пномпен е основана официалната информационна агенция на страната - Камбоджанска агенция по печата - под името Кампучийска информационна агенция, което носи до 1994 г.

1991 - В Азербайджан е произведен референдум за държавна независимост. Референдумът е произведен след приемането на 26 декември 1991 г. на декларацията, с която официално се прекратява съществуването на СССР като държава и субект на международното право, и цели да се определи подкрепя ли населението на Азербайджан конституционния акт за възстановяването на държавната независимост на страната от 18 октомври 1991 г. Повече от 99 процента от гласувалите близо 3,7 млн. души се обявяват за независимост.

1991 - В Узбекистан е произведен референдум за държавна независимост. Референдумът е произведен след приемането на 26 декември 1991 г. на декларацията, с която официално се прекратява съществуването на СССР като държава и субект на международното право, и цели да се определи подкрепя ли населението на Узбекистан декларацията за държавната независимост на страната от 31 август 1991 г. Повече от 94 процента от гласувалите близо 9,9 млн. души се обявяват за независимост.

1996 - В Гватемала е подписано мирно споразумение между правителството на президента Алваро Арсу и представители на четирите партизански групировки от Гватемалския национален революционен съвет, което слага край на 36-годишната гражданска война в страната, започнала през 1960 г. и отнела живота на над 200 000 души. Сред присъстващите на церемонията по подписването на споразумението е и генералният секретар на ООН Бутрос Гали.

2001 - Конституционният съд на Украйна отменя решението на Върховната рада (парламента) за забрана на Комунистическата партия на Украйна, взето на 30 август 1991 г. след разпадането на Съюза на съветските социалистически републики (СССР). Конституционният съд решава още, че Комунистическата партия на Украйна, регистрирана през юли 1991 г. от Министерството на правосъдието, няма нищо общо с Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) и не е неин приемник.

2003 - Долната камара на парламента на Пакистан приема закон за промени в конституцията, даващ големи пълномощия на президента, включително правото да разпуска законодателния орган и да уволнява министър-председателя.

2006 - Индонезийският ферибот "Капитанът на архипелага" потъва при морска буря във водите край о. Ява. Загиват над 460 души от намиращите се на борда на ферибота 545 души и 57 души екипаж.

2007 - Парламентът на Сърбия приема пакета закони, които уреждат местното самоуправление в съответствие с приетата на 28-29 октомври 2006 г. нова конституция на страната. Пакетът включва законите за местните избори, за местното самоуправление, за териториалната организация и за столицата. Общинските съвети ще бъдат избирани по пропорционалната система, а кметовете - от местните парламенти.

2007 - Професор Иън Уилмът, който прави революция в технологията на стволовите клетки, като създава през 1996 г. клонираната овца Доли, е удостоен от британската кралица Елизабет Втора с рицарска титла за заслуги към науката.

2008 - Върховният съд на Сърбия потвърждава присъдите, наложени от Специалния трибунал за организираната престъпност на 23 май 2007 г. срещу двете главни действащи лица в убийството на премиера Зоран Джинджич през 2003 г. - Милорад Улемек и Звездан Йованович. Присъдите са за по 40 години затвор. Виновността на други 10 лица, участвали в атентата и осъдени на затвор до 35 години, също е потвърдена. Присъдите на други 3-ма участници в заговора са намалени поради промени в наказателния закон. Петима от 12-те осъдени се укриват от 2003 г.

2011 - В Янгон, Мианма, при пожар, избухнал в склад за взривни вещества, и последвалите експлозии загиват 17 души. Още 76 души са настанени в болница. Пожарът в склада за експлозиви бързо се разпространил и обхванал още 40 съседни склада. Пламъците подпалили и няколко съседни къщи и будистки манастир. Поне четири експлозии избухнали след като на мястото на пожара, пристигнали спасителни екипи.

2012 - Парламентът в Китай извършва законодателни промени, които задължават порасналите деца да посещават "често" своите възрастни родители, а ако не го правят, могат да бъдат съдени от тях. В поправката не се посочва какво точно се разбира под "често". Според държавни медии новата разпоредба позволява на възрастните родители, които се чувстват пренебрегнати от своите деца, да заведат съдебно дело срещу тях. Мярката е предприета, след като в последно време се появяват множество съобщения за изоставени или пренебрегвани от децата си възрастни родители.

2013 - При взрив на железопътна гара във Волгоград, Русия, извършен от терористка камикадзе, загиват 18 души, а ранените са 45. Нападателката детонира своите експлозиви, след като видяла полицай. По предварителни данни взривното устройство е с 10 кг тротилов еквивалент с поразяващи елементи. Загиналият при атентат полицай Дмитрий Маковкин е спрял терористката на входа на гарата, което е предотвратило много повече жертви.

2014 - Влиза в сила тристранен протокол между САЩ, Република Корея и Япония, според който оперативно трите страни ще си разменят секретни данни за ракетно-ядрените програми на КНДР.

2015 - Световната здравна организация обявява Гвинея за "свободна от ебола" страна, след като там епидемията отнема живота на над 2500 души. Гвинея е обявена за свободна от ебола страна, след като 42 дни не е регистриран нов случай на болестта след оздравяването на последния болен пациент. По света от ебола се разболяват 28 600 души, от които 11 300 умират. Най-много жертви има в Либерия (4800 починали). В Гвинея от ебола се разболяват над 3800 души.

2016 - САЩ въвеждат санкции срещу Русия в отговор на "агресивния тормоз срещу американски длъжностни лица и кибероперациите" на правителството на Русия по време на президентските избори в САЩ на 8 ноември 2016 г. Държавният департамент обявява за персона нон грата 35 "служители на руското разузнаване", които в рамките на 72 часа трябва да напуснат САЩ със семействата си. Официално те са дипломати от руското посолство във Вашингтон и консулството в Сан Франциско.

2017 - Около 4000 души протестират четвърти пореден петък при поредния "ден на гнева" на Западния бряг на р. Йордан и в ивицата Газа срещу решението на президента на САЩ Доналд Тръмп едностранно да признае Йерусалим за столица на Израел. Най-малко 56 души са ранени в ивицата Газа и на Западния бряг на р. Йордан. На 6 декември 2017 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп признава цял Ерусалим за столица на Израел и обявява, че ще премести в града посолството на САЩ - ход, който предизвиква протести в целия свят, особено в арабските и мюсюлманските страни.

2018 - Египетските сили за сигурност ликвидират 40 заподозрени екстремисти при спешна антитерористична операция в Гиза и Северен Синай след атентата срещу туристи в Кайро, извършен на 28 декември 2018 г. По данни на Министерство на вътрешните работи на Египет 14 терористи са ликвидирани в предградие на Кайро, още 16 - в крайпътен жилищен комплекс, недалеч от столицата, други 10 - в град Ариш, Северен Синай. При обиски са открити множество огнестрелни оръжия, боеприпаси, самоделни взривни устройства и експлозиви. Антитерористичната операция е осъществена часове след атентата в Кайро на 28 декември 2018 г.,  когато самоделно взривно устройство избухва край пътя в Гиза при преминаването на автобус с 14 виетнамски туристи, разглеждали пирамидите. Двама туристи загиват на място, още един и екскурзоводът умират от раните си в болница. Ранени са още 10 души. Никоя групировка не поема отговорност за атентата.

2020 - В Хърватия в района на град Петриня, на 50 км южно от столицата Загреб, в 12,19 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 6,2 по скалата на Рихтер. Загиват седем души, 26 са ранени. Земетресението причинява големи разрушения в градовете Сисак, Петриня и Глина, както и в околните села. Районът, засегнат от земетресението, покрива площ от над 1000 кв. км и 305 населени места. Повредени са над 2000 сгради.

2021 - В островната група Барат Дая в Индонезия е регистрирано земетресение с магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер. Дълбочината е била 170 километра.

2022 -  В Република Корея товарен камион се сблъсква с автобус на магистрала недалеч от столицата Сеул, причинявайки пожар. Загиват най-малко петима души, а 37 са ранени. Катастрофата става в тунел със специална шумоизолираща преграда на магистралата.

Родени на този ден българи:

Александър Настев (Сашо Настев), писател, журналист, режисьор и драматург (1900-1971).
Бил е съредактор на сп. "Южни зари", в. "Тракийска заря", в. "Пазарджишки новини" и в. "Новини", където печата първите си стихове, разкази, фейлетони, критически статии. Сътрудник на Свободния оперетен театър в София. Един от основателите на кооперативен Оперетен театър в София (1923) и на  хореографски театър "Народно изкуство" в София (1928). От 1929 г. е секретар и драматург на Народната кооперативна опера. Директор и режисьор на основания от него Народен комичен театър в Пловдив (1931). Съосновател на Съюза на независимите писатели  (1932). Съредактор на в. "Пламък" (1932-1933). От 1935 г. е редактор по културните въпроси във в. "Заря". Бил е редактор на Военната осведомителна служба при Министерството на войната и активен сътрудник на централния столичен печат и радиото (1944-1945).

Яко Молхов, литературен и кинокритик, есеист, сценарист, писател и преводач (1915-2001).
Главен редактор на сп. "Киноизкуство" (1952-1963). Редактор в Сценарната комисия при Студията за игрални филми в Бояна (1963-1966). Редактор в Студията за научно-популярни филми (1967). Бил е сътрудник в София прес и завеждащ отдел "Белетристика" в сп. "Пламък". През 1962 г. издава книгата "Кинокритика", която е една от първите професионални разработки в областта на киното в България. Автор е на сценариите на филмите "Той не умира" (1949, в съавторство), "Кратка изповед" (1972) и "Захари Стоянов" (1975). Превежда творби на Александър Пушкин, Валентин Катаев, Иля Еренбург и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1986).

Лили Берон (Лиляна Александрова Берон), балетна артистка и педагог (1921-1996).
Балерина в Софийската опера и балет (1934-1962). Танцува в трупата на "Бале дьо ла жонес" в Париж, Франция (1937-1939). Преподавател в Държавното хореографско училище в София (1951-1992). Създава школа по балет в Краков, Полша (1963-1964) и във Ваймар, Германия (1975-1977). Била е ръководител на балетните състави на Варненската опера, на оперите във Ваймар и Краков, репетитор на балет "Арабеск". Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоена е със званията "Заслужил артист" (1965) и "Народен артист" (1981). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (1982), на награда "Златна лира" за 1981 г. на Съюза на музикалните дейци (1982).

Иван Манолов, футболист и треньор (1930-2007).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Спартак" (Пловдив), "Локомотив" (Пловдив). За националния отбор по футбол има изиграни 4 мача. Помощник-треньор и треньор на "Локомотив" - Пловдив (1971-1976). Треньор на "Ботев"  - Пловдив (1977-1979).

проф. Михаил Бъчваров, състезател по лека атлетика и треньор (1935-2009).
Ръководител на Катедрата по лека атлетика в Национална спортна академия "Васил Левски" (1995-1998). На Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството той е кондиционен треньор на отбора. Носител на орден "Стара планина" втора степен (20 юли 1994).

Стефан Мавродиев, актьор и режисьор (1943).
Играл е в Драматичния театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив (1967-1969), в Сатиричния театър (1969-1972), в Театър 199, от 1972 г. в Младежкия театър в София. Има над 60 роли в киното, сред които във филмите: "Щурец в ухото" (1976), "Понеделник сутрин" (1966), "С дъх на бадеми" (1967), "Козият рог" (1972),  "Мера според мера" (1981), "Опасен чар" (1984), "Хайка за вълци" (2000), "Буферна зона" (2014), "Врагове" (2017) и др. Автор е на "Стихотворения" (1994) и "Ресто" (1996). Режисьор е на постановките "Полиция" от Славомир Мрожек, "Емигранти" от Славомир Мрожек, "Вуйчо Ваньо" и "Иванов" от Чехов. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1984). Носител на наградата "Аскеер" на Театъра на Българската армия за поддържаща мъжка роля (24 май 2012), на наградата на Министерство на културата "Златен век" - звезда (20 май 2013), на наградата на Съюза на българските артисти "Икар" за изключителен творчески принос (27 март 2014), на наградата "Аскеер" на Театъра на Българската армия за второстепенна роля (24 май 2015), на награда "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (23 май 2021, заедно с Красимир Спасов и Стефан Цанев)  и др.

проф. Тодор Тодоров (Тодор Енчев Тодоров), юрист (1947).
Преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1975-1997), бил е заместник-декан на факултета, ръководител на Катедра по международно право и международни отношения в университета (1992-1994). Адвокат в Софийската колегия (1972-1975, 1990-1993). Заместник-председател на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата (1993-1994). Съдия в Конституционния съд (22 септември 1994-29 септември 2003). Автор е на множество статии и четири книги: "Законът за съда в българското международно частно право", "Международно частно право - субекти, имущества и задължения", "Обща част на международното право" и "Международни семейни и наследствени правоотношения".

Румен Ненов, български футболист (вратар) и треньор (1968-2017).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Ботев" (Враца), ЦСКА (София), "Славия" (София), "Металург" (Перник), "Локомотив" (София), "Септември" (София) и "Пирин" (Благоевград).

Иво Сиромахов, режисьор, сценарист и писател (1971).
Работил е в Българското национално радио, където пет години е водещ на предаването "И рибар съм, и ловец съм" (заедно с Ути Бъчваров). Бил е режисьор в Малък градски театър "Зад канала" и театър "Българска армия. Работи във в. "24 часа" като автор на политически фейлетони и завеждащ отдел "Култура" (август 1998-април 2000). От май 2000 г. е отговорен сценарист на предаването "Шоуто на Слави". Автор е на  книгите  "Една нощ в гробищата" (1999),  "Оптимистична теория за българския секс" (2007) и "Дневници и нощници" (2008), Уважаеми зрители" (2013), "Български работи" (2014), "Моят таен любовен живот" (2014), "7  жени" (2015), "У майкини" (2020), "12 принцеси" (2020) и др. Носител на "Наградата за дебют в областта на изкуствата" (1995).

Ростислав Димитров, състезател по лека атлетика (троен скок) (1974).
От световни първенства печели два сребърни медала - през 1999 г. в Япония (на закрито) и през 1999 г. в Испания (на открито). От европейски първенства печели един сребърен медал през 2000 г. в Белгия и един бронзов медал през 1998 г. в Унгария. Атлет на България за 1999 г. (заедно с Христина Калчева) и за 2001 г. (заедно с Тереза Маринова).

На този ден са родени и:

Уилям Гладстон, британски политик, публицист и писател (1809-1898).
Министър-председател на Великобритания (1868-1874, 1880-1885, 1886, 1892-1894). Един от създателите и идеолозите на Либералната партия (1859). Автор е на брошурата с разкази за избиването на хиляди българи след Априлското въстание от 1876 г. "Българските ужаси и Източният въпрос" (1876).

Пабло Казалс, испански музикант - виолончелист и диригент (1876-1973).
Преподавател в Музикалното училище в Барселона и първи челист в театър "Лисеу" от 12 май 1896 г. През 1899 г. музикантът формира трио с Жак Тибо (цигулка) и Алфред Корто (пиано), с което обикаля света, а през 1920 г. основава оркестър на свое име. Носител на почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Университета в Барселона (1939).

Джес Уилард, американски боксьор (1881-1968).

Бернхард Кречмер, немски художник график (1889-1972).

Давид Алфаро Сикейрос, мексикански художник (1896-1974).
Известни негови картини са "Стихии", "Селска майка", "Реакция и реакционери", "Обликът на нашия век", "Нова демокрация" и др.

Кандидо Портинари, бразилски художник (1903-1962).

Роналд Коус, американски икономист от британски произход (1910-2013).
Автор е на статиите "Същността на фирмата" (1937), "Проблемът за социалните разходи" (1961) и др., на книгата "Фирмата, пазарът и законът" (1970), в която развива своята теория за трансакционните разходи (разходи за определяне на цените или за използване на ценовия механизъм като координатор в конкуриращата се икономика). Според Роналд Коус трансакционните разходи предизвикват не само договорни задължения, но и определят какви стоки и услуги трябва да се произвеждат. Носител на Нобелова награда за икономика за 1991 г. за откритието и изясняването на значението на трансакционните разходи и присъщите права на институционалната структура и функционирането на икономиката.

Брус Бойтлер, американски генетик и имунолог (1957).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина или физиология за 2011 г. заедно с люксембургския имунолог Жул Хофман за работата им върху задействането на вродения имунитет. Те си поделят наградата с канадския имунолог Ралф Стайнман, който я получава за откриването на дендритните клетки и ролята им в механизмите на наследствения имунитет.
 
Грациано Рокиджани, немски боксьор (1963-2018).
От септември 1983 г. играе в професионалния бокс. Два пъти е световен шампион в две различни категории - средна (1988-1989) и полутежка (1998). През 20-годишната си професионална кариера той има 41 победи в 48 мача, от които 19 с нокаут.

Лили Уашовски (предишно име Анди Уашовски), американски режисьор, сценарист и продуцент (1967).
Сценарист и режисьор заедно с брат си Лари Уашовски на трилогията "Матрицата" (1999), "Матрицата: презареждане" (2003) и "Матрицата: революции" (2003). На 9 март 2016 г. Анди Уашовски обявява пред в. "Уинди сити таймс", че се е подложил на операция за смяна на пола и вече е жена на име Лили. По-голямата сестра на Лили, 50-годишната Лана, известна преди като Лари Уашовски, разкрива публично транссексуалността си през 2012 г.

Енрико Киеза, италиански футболист (1970).
Със "Сампдория" (Италия) печели турнирът Купа на носителите на купи (1990), с "Парма" (Италия) печели турнирът Купа на УЕФА (1999).

Това е денят на смъртта на:

Томас Бекет, канцлер на Англия (1155-1162), архиепископ на Кентърбъри (1162 -1170) (1118-1170).
Убит от привърженици на крал Хенри II, с когото е в конфликт относно правата и привилегиите на църквата. Провъзгласен е за светец и мъченик от Католическата и Англиканската църква (1173).

Жан Луи Давид, френски художник (1748-1825).

Райнер Мария Рилке, австрийски поет (1875-1926).
Автор е на романа "Записките на Малте Лауридс Бриге" (1910), и на стихосбирките "Нови стихотворения" (1907), "Нови стихотворения, втора част" (1908), "Дуински елегии" (1923) и "Сонети към Орфей" (1923).

Иван Кочерга, съветски драматург (1881-1952).

Мирослав Кърлежа, хърватски писател (1893-1981).
Автор е на стиховете "Лирика" (1918), "Книга с лирика" (1932), на новелите "Хърватският бог Марс" (1922, 1933), "Новели" (1924), "Новели" (1937), на романите "Завръщането на Филип Латинович" (1932), "На границата на разума" (1938), "Банкет в Блитва" (1938, 1939, 1962), "Знамена", на драмите "Легенда" (1914), "Кралево" (1915), "Христофор Колумб" (1917), "Микеланджело Буонароти" (1918), "Саломе" (1918), "Адам и Ева" (1922), "Галиция" (1922), "Голгота" (1922), "Господата Глембаеви" (1928), "В агония" (1928), "Леда" (1930), "Аретей" (1959) и др. Създател и главен редактор на литературните списания "Пламен" (1919), "Книжева република" (1923-1927), "Данас" (1934) и "Печат" (1939-1940). Председател на Съюза на писателите на Югославия (1958 - 1961). Почетен гражданин на Загреб (1960).

Херман Оберт, немски физик и инженер (1894-1989).
Един от създателите на ракетната техника. Първата си ракета създава през 1931 г., а през 1941 г. започва да работи с Вернер фон Браун в изследователския център в Пенемюнде. След края на Втората световна война Оберт работи в Италия, участва в създаването на първия американски изкуствен спътник.

Петър Урумов, български художник (1895-1978).
Твори главно в областта на пейзажа и натюрморта. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1975).
 
Лотар Болц, немски политик (1903-1986).
Съосновател (1948) и генерален секретар на Германската национално-демократична партия на ГДР (1948-1972). Министър на външните работи на ГДР (1953-1965).

Ото Емил Либих, български пианист и композитор (1912-1960).
Пианист в оперетния театър "Одеон" в София (1936-1940), корепетитор в Софийската народна опера (1940-1948). Артист към Българска концертна дирекция (1950-1960). Лауреат на Димитровска награда (1950).

Джулиъс Акселрод, американски биохимик и фармаколог (1912-2004).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1970 г. заедно с британския биофизик сър Бърнард Кац и шведския физиолог Улф фон Ойлер за техните открития, отнасящи се до хуморалните преносители в нервните окончания и механизмите на тяхното натрупване, освобождаване и инактивиране.

Пиер Карден, френски моделиер и дизайнер (1922-2020).
Основател на модна къща "Пиер Карден" (1950). Пиер Карден е новатор в модата. Той е създателят на прет-а-порте, първи прави колекция за мъже и е един от първите, които предлагат унисекс мода. Въвежда роклите-балони, геометричните дизайни, денима в модата, футуристичните модели.

Тед Лапидус (ист. име Едмонд Лапидус), френски моден дизайнер (1929-2008).
Основател на френската модна къща "Тед Лапидус" (1958). Той въвежда дънките във висшата мода, както и военните елементи.

Войчех Килар, полски композитор (1932-2013).
Автор e на филмова музика, симфонии, камерна и инструментална музика. Носител на награда "Сезар" (1992) за музиката си за филма "Пианистът" на режисьора Роман Полански и на наградата за "Най-добра филмова партитура" на Американското общество на композиторите, авторите и издателите (1992) за музиката за филма "Дракула" на режисьора Франсис Форд Копола.

Андрей Тарковски, съветски режисьор и сценарист (1932-1986).
Негови филми са "Соларис" (1972), "Огледалото" (1975) "Сталкер" (1980) и др. Народен артист на РСФСР (1980).

Иван Андонов, български актьор, режисьор и художник (1934-2011).
Работил е в Драматичния театър "Стефан Киров" в Сливен, в Младежкия театър "Николай Бинев", в Сатиричния театър "Алеко Константинов", в студиото за анимационни филми "София". Участва в над 30 филма, сред които "Нощта срещу тринадесети" (1961), "Инспекторът и нощта" (1963), "Отклонение" (1967), "Един наивник на средна възраст" (1976), "Мъже в командировка" и др. Режисьор е на повече от 17 филма, сред които  "Опасен чар" (1984), "Дами канят" (1980), "Вчера" (1988), "Адио рио" (1989), "Вампири, таласъми" (1992), телевизионния сериал "Дунав мост" (1999) и др. Режисьор и художник е на над 12 анимационни филма. Има повече от 10 самостоятелни изложби. Член на Програмния съвет на Българска национална телевизия (7 март 2000-12 юли 2000). Носител на "Наградата на София" за литература, изкуство и архитектура за 1987 г. (март 1988) др. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за заслугите му за развитието на културата и изкуството (2009).

Пеле (ист. име Едсон Арантис ду Насименту), бразилски футболист (1940-2022).
С националния отбор на Бразилия става трикратен световен шампион - през 1958 г., 1962 г. и 1970 г. На световното първенство през 1958 г. става най-младият футболист (17 години) печелил световната купа. Специален министър по въпросите на спорта (1994-април 1998). През 1999 г. Международният олимпийски комитет (МОК) избира Пеле за Спортист на столетието. През 2000 г. Международната федерация по футбол (ФИФА) определя Пеле за Футболист номер едно на 20-и век. Пеле приживе е коронясан за Крал на футбола. Носител на наградата на ФИФА "най-добър в света за всички времена" (посмъртно, 27 февруари 2023).
/КГ/МГ/