site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 21 декември в историята

21 декември 2023 г., четвъртък, 51-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчца Юлиания и мъченици с нея 500 мъже и 130 жени в Никомидия.

На този ден в България:

1923 - В София, в Софийския университет "Св. Климент Охридски" е учреден Македонския научен институт от 52-ма известни български интелектуалци, родени в Македония. Според приетия от учредителите устав, целта на Македонския научен институт е да проучва историята, етнографията, географията и стопанския живот на историко-географската област Македония; да събира материали за историята на освободителните борби на македонските българи; да издава научно-литературно списание и други трудове, посветени на различни аспекти от македонския въпрос; да се погрижи за създаването на Македонски културен дом, в който да намери място и македонски етнографски музей. Първи председател е проф. Иван Георгов. Институтът е разформирован през 1947 г. Възстановен е на 3 май 1990 г.  с председател проф. д-р Петър Шапкарев.

1926 - Правителството на България сключва с британски, италиански, швейцарски, нидерландски и американски банки под гаранцията на Обществото на народите т. нар. Бежански заем - държавен заем за стабилизиране на икономиката и за земеделско подпомагане на българските бежанци от териториите, които след Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1914-1918) остават в границите на Сърбия, Македония, Гърция, Турция и Румъния. Заемът е облигационен, емитиран едновременно в Лондон (Великобритания) и Ню Йорк (САЩ) с номинална стойност 2,4 млн. лири стерлинги и 4,5 млн. щатски долара със 7 процента лихва и срок за изплащане 40 години (до 1 януари 1967). Предназначен е за доставяне на земеделски инвентар, за строителство на жилища за бежанците, за подобряване на съобщителните връзки и др. За комисар по изпълнението на договора Съветът на Обществото на народите назначават французина Рене Шарон.

1971 - На летище София при излитане за Алжир катастрофира самолет "Ил-18" на БГА "Балкан" със 73-ма пътници на борда. Пътуват артисти и певци за дните на българската култура в Алжир, сред които певците Паша Христова, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, оркестър "София", танцьори и инструменталисти от състава за народна музика към столичното читалище "Аура" и Янка Рупкина. При удара на крилото в пистата корпусът на самолета се пречупва на две и целият самолет избухва в пламъци, а единият двигател се откъсва. Загиват 28 души, сред които Паша Христова. Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета. Сред тях са Борис Гуджунов e със счупени крайници, Янка Рупкина e с леки изгаряния. Официалната версия е, че самолетната катастрофа е причинена от техническа грешка заради обратното свързване на елероните - подвижните части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на машината.

1993 - България установява дипломатически отношения с Република Северна Македония.

1996 - Жан Виденов подава оставка като министър-председател и като председател на БСП на 42-ия извънреден конгрес на партията. Оставката е внесена в Народното събрание на 23 декември 1996 г., гласувана и приета от парламента на 28 декември 1996 г.

2001 - При инцидент на входа на дискотека "Индиго" в София седем деца между 10- и 15-годишна възраст загиват, а други 13 са тежко пострадали. Причината за инцидента е струпване на около 600 деца на входа на дискотеката. След внезапното отваряне на вратите под напора на тълпата 24 деца са смачкани, 7 от които загиват, след като са стъпкани и задушени. На 23 декември 2001 г. е обявен ден на национален траур.

2006 - В "Токуда Болница София" за първи път в България е извършена безкръвна операция за имплантиране на стент на вътремозъчна артерия на пациент, прекарал инсулт. Операцията е извършена от ръководителя на кардиологичното отделение на "Токуда Болница" д-р Иво Петров. Към този момент такава процедура се прави само в 10 клиники по света - в Япония, САЩ, Франция, Германия и Швейцария.

2009 - ТЕЦ "Енел Марица Изток 3" АД получава сертификат за "Системи за управление на околната среда" по международния стандарт ИСО 14001-2004 от SGS-България. Документът удостоверява, че електроцентралата работи в съответствие с най-добрите световни практики за управление на околната среда и отговаря на изискванията на международния стандарт ИСО 14001. Електроцентралата е първата и единствената, която работи с лигнитни въглища на Балканите в съответствие с европейските екологични стандарти.

2010 - Във Варненския залив за последно е използвана последната подводница на бойния флот на България  "Слава". На 1 ноември 2011 г. последната българска подводница "Слава" официално е изведена от състава на Военноморските сили. Тя става собственост на община Варна, за да бъде превърната в плаващ на брега музей. Подводницата е произведена през 1959 г. в бившия Съветския съюз. Дълга е 76 м и широка 7 м. С пълно оборудване тежи около 1700 тона. "Слава" влиза в състава на българския военен флот през 1985 г.           
          
2015 - Извършен е въоръжен грабеж на офис на фирма за поставяне на хидроизолации и обекти за търговия на дребно в Пазарджик. Четирима маскирани нахлуват в сградата на фирмата в индустриалната зона на града. При опит да противодействат са простреляни собственикът и неговият брат, който също бил в офиса. При обира са откраднати пари и златни накити.

2019 - В  Община Перник местният Кризисен щаб обявява бедствено положение за седем дни заради критичното състояние на язовир "Студена" и въведения в града воден режим. Мярката цели да се предприемат спешни аварийни и строително-монтажни работи, които да увеличат притока към язовир "Студена". Повече от месец Перник е с воден режим - наложен, за да се ограничи оттока от язовир "Студена", чието количеството вода е в критичния минимум и има риск да се навлезе в мъртвия обем на язовир "Студена".

2020 - Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите даряват два апарата за плазмафереза на УМБАЛ "Св. Анна" в София АД и МБАЛ "Бургасмед", като средствата за закупуването им са събрани от прокурори, следователи и съдебни служители, подкрепили благотворителната кампания. Това е второ дарение на апарати за плазмафереза със средства. Първото е на 10 декември 2020 г., когато апаратура е дарена на СБАЛАГ "Майчин дом" и Националния център по трансфузионна хематология.

2021 - Президентът Румен Радев награждава с държавни отличия четирима изтъкнати културни дейци за големите им заслуги в областта на културата и изкуството. С орден "Стара планина" първа степен е удостоен хореографът, режисьор и балетмайстор проф. Хикмет Мехмедов. Орден "Св. Св. Кирил и Методий" първа степен получават проф. Адриана Благоева, хоров диригент и педагог, заместник-ректор на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", и актьорът и режисьор от трупата на Народния театър "Иван Вазов" Михаил Петров. С орден "Св. Св. Кирил и Методий" втора степен е удостоен актьорът Любен Чаталов.

На този ден по света:

1846 - В Лондон, Великобритания, в Университетската болница, шотландският хирург Робърт Листън извършва първата хирургическа операция с анестезия в Европа - ампутация на крак.

1904 - В Париж, Франция, е учредена Международната федерация по мотоциклетизъм (FIM) като Международна федерация на клубовете по мотоциклетизъм (FICM).

1937 - Премиера в Лос Анджелис, САЩ, на първия пълнометражен анимационен филм на компанията "Уолт Дисни" - "Снежанка и седемте джуджета".

1958 - Шарл де Гол е избран за първи президент на Петата република (до 28 април 1969). Официално встъпва в длъжност на 8 януари 1959 г.

1962 - Подписано е споразумението за доставката от САЩ на Великобритания на ракетите "Поларис" за британските подводници. Постигнатото споразумение е резултат на водените преговори между министър-председателя на Великобритания Харолд Макмилън и президента на САЩ Джон Кенеди в Насау, Бахамските острови (18-21 декември 1962).

1965 - Общото събрание на ООН приема с резолюция A/RES/2131(XX) Декларация зе недопускане на намеса във вътрешните работи на държавите, за защита на тяхната независимост и суверенитет. Резолюцията е приета по инициатива на СССР с 109 гласа "за" и един "въздържал се".

1968 - От космодрума в Кейп Канаверал, щата Флорида, САЩ, е изстрелян космическият кораб "Аполо-8" с астронавтите Франк Борман, Джеймс Лавъл и Уилям Андърс на борда. "Аполо-8" осъществява първия в света пилотиран полет към Луната и успешно се завръща на Земята на 27 декември 1968 г.

1975 - Шестчленна терористична група под командването на терориста Карлос Чакала взима за заложници 70 души, сред които и 11 министри на петрола на страните от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), които заседават във Виена, Австрия, където е седалището на ОПЕК. Загиват трима души. Терористите успяват да избягат в Алжир, където освобождават заложниците.

1988 - Над шотландския гр. Локърби във Великобритания, либийски терористи взривяват самолет "Боинг-747" на американската авиокомпания "Пан Ам", който извършва полет от летище Хитроу, Лондон, за Ню Йорк, САЩ. Загиват всички 259 пътници и 11 души на земята. На 13-14 ноември 1991 г. САЩ и Великобритания обвиняват за престъплението двамата либийски агенти Абдел Басет Али ал Меграхи и Ал Амин Халифа. На 31 януари 2001 г. единият от обвиняемите - Абдел Басет Али ал Меграхи, е признат за виновен и осъден на доживотен затвор. Вторият подсъдим Ал Амин Халифа е оправдан.

1991 - В Алма Ата, Казахстан, е подписана Декларация за създаването на Общността на независимите държави (ОНД) от държавните ръководители на 11 съветски републики: Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан и Украйна. На 26 декември 1991 г. в Москва, Русия, на последното заседание на Върховния съвет на СССР, е приета Декларация, с която е обявен краят на СССР като държава и субект на международното право.

1991 - В Тайван са произведени първите от 40 години парламентарни избори. Националистическата партия печели изборите със 71 процента от гласовете, следвана от Демократичната прогресивна партия.

1992 - В Краков, Полша, страните от Вишеградската група (Унгария, Полша, Чехословакия (/от 1 януари 1993 - Чехия и Словакия/) подписват Централноевропейско споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА). Влиза в сила на 1 март 1993 г. Целта на споразумението е да бъде либерализирана търговията между страните членки. На 17 юли 1998 г. България официално подписва споразумение за присъединяване и става седмата страна - членка на ЦЕФТА (Полша, Чехия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, България). От 1 март 2003 г. към ЦЕФТА се присъединява Хърватия. На 1 май 2004 г., след приемането на Словения, Полша, Чехия, Словакия и Унгария в Европейския съюз, в ЦЕФТА остават да членуват България, Румъния и Хърватия. На 24 август 2006 г. към ЦЕФТА се присъединява Македония. На 19 декември 2006 г. в Букурещ, Румъния, министър-председателите на Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Молдова, Румъния, Сърбия, Хърватия, Черна гора и сръбската област Косово подписват Споразумение за разширяване и изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА 2006). Влиза в сила на 22 август 2007 г.  На 1 януари 2007 г., след приемането на България и Румъния в Европейския съюз, членството на двете държави в Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) се прекратява, а от 1 юли 2013 г. и на Хърватия, която е приета за член на Европейския съюз.

1993 - Учреден е постът Върховен комисар за човешките права от Общото събрание на ООН. Решено е определянето и назначаването на върховния комисар да става, като се отчита географския принцип, и комисарят да има 4-годишен мандат. Първият Върховен комисар за човешките права е Хосе Аяла Ласо (Еквадор) (1 февруари 1994-12 септември 1997). От 1 септември 2014 г. постът се заема от принц Заид Раад ал Хусейн (Йордания).

2001 - В Русия Държавната дума (долната камара на парламента) приема новия Кодекс на труда на Русия. Законът за първи път урежда трудовите отношения в частния сектор. На 26 декември 2001 г. Съветът на федерацията (горна камара) на парламента одобрява новия Кодекс на труда на Русия. Подписан е от президента Владимир Путин на 31 декември 2001 г.

2007 - В 00:01 ч. централноевропейско време (01.01 ч. българско време), Естония, Литва, Латвия, Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Словения и Малта официално се присъединяват към Шенгенската безвизова зона. С тях Шенгенското пространство вече обхваща 24 държави - 22 страни от Европейския съюз, Норвегия и Исландия.

2008 - Ливан назначава първия в историята си посланик в Сирия. Постът се заема от Мишел Хури, посланик на Ливан в Кипър. Сирия и Ливан установяват дипломатически отношения на 14 октомври 2008 г. - за първи път, откакто получават независимост от Франция в началото на 40-те години на 19-и век.

2009 - Град Мексико става първият град в Латинска Америка, който разрешава хомосексуалните бракове. Законодателното събрание на федерален окръг Мексико приема изменение в член от местния граждански кодекс, в който досега се казва, че "бракът е свободното съгласие за съюз между мъж и жена". Новата дефиниция вече гласи "свободният съюз между двама души". Браковете между еднополови партньори не са разрешени никъде другаде в Латинска Америка, макар и гражданските съюзи между тях да се признават в страни като Уругвай и Колумбия.

2010 - Съд за военни престъпления в Босна и Херцеговина осъжда четирима босненски сърби на общо 86 години затвор за ролята им в едно от най-големите кръвопролития по време на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995). Четиримата бивши полицаи Зоран Бабич, Милорад Шкърбич, Душан Янкович и Желко Стойнич са осъдени между 15 и 27 години затвор за участието им в екзекуцията на около 150 души през 1992 г. Жертвите са отделени от конвой с 1200 цивилни, депортирани от сърбите от северния град Приедор. Наредено им е да коленичат на ръба на пропаст и са екзекутирани.

2013 - Аржентина създава Секретариат за Малвинските острови, който ще осъществява политиката на страната по отношение на тези острови в южната част на Атлантически океан, към които Аржентина има териториални претенции. Малвинските острови са разположени на 500 км от бреговете на Патагония и на 14 000 км от Великобритания, която през 1833 г. ги завладява и ги нарича Фолклендски. През 1982 г. Аржентина прави опит да завладее Малвинските острови с военна сила и предизвика война, отнела живота на близо 900 души. През март 2013 г. Великобритания организира референдум, на който жителите на архипелага потвърждават верността си на британската корона.

2014 - Беджи Каид Есебси, който два пъти е бил министър-председател на Тунис, печели президентските избори на втория тур като кандидат на светската партия "Нидаа Тунес" ("Призив за Тунис") с 55,68 процента от гласовете, а неговият съперник и настоящ държавен глава ислямист Монсеф Марзуки - 44,32 процента.

2015 - Централната банка на Азербайджан обявява преход към свободно плаващ курс на национална валута манат. По този начин властите оттеглят подкрепата си за маната, след като изразходват над половината от валутните резерви на страната в опит да защитят националната валута от влиянието на спада на цените на петрола на световния пазар, което води до поевтиняване на маната с 32 процента спрямо долара.

2016 - Папа Франциск назначава за първи път жена за директор на Ватиканските музеи - италианската изкуствоведка Барбара Ята. Тя встъпва в длъжност на 1 януари 2017 г. и поеме поста от Антонио Паолучи, бивш италиански министър на културата. Барбара Ята, която е на 54 години, е негов заместник шест месеца. Преди това тя работи в архива на Ватиканската библиотека. Ватиканските музеи имат забележителна колекция на произведения на изкуството. Те обхващат и Сикстинската капела, която е изрисувана от Микеланджело.

2017 - В Ню Йорк, САЩ, Общото събрание на ООН приема резолюция, осъждаща признаването от САЩ на Йерусалим за столица на Израел. Текстът, внесен от Йемен от името на арабските страни,  е одобрен със 128 гласа "за", 9 "против" и 35 "въздържал се". Против гласуват САЩ, Израел, Гватемала, Хондурас, Того, Маршаловите острови, Микронезия, Науру и Палау, а 20 държави изобщо не участват във вота. На 6 декември 2017 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп признава Йерусалим за столица на Израел и обявява, че ще премести в града посолството на САЩ - ход, който предизвиква протести в целия свят, особено в арабските и мюсюлманските страни. По време на Шестдневната война през 1967 г. Израел превзема Източен Йерусалим, а през 1980 г. анексира едностранно тази част от града, която палестинците искат за столица на бъдещата си държава - ход, който не е признат и е осъден от голяма част от международната общност, който не е признат и е осъден от голяма част от международната общност.

2018 - В Париж, Франция, Националното събрание (долната камара на парламента) одобрява законопроекта с отстъпките на президента Еманюел Макрон към протестното движение на "жълтите жилетки", изготвен от френското правителство и внесен в парламента на 19 декември 2018 г., със 153 гласа "за", 9 "против" и 58 "въздържали се". На 10 декември 2018 г. президентът Еманюел Макрон представя мерки в отговор на протестите на "жълтите жилетки", започнали на 17 ноември 2018 г.  срещу обявеното от 1 януари 2019 г. поскъпване на бензина с 3 евроцента, а на дизела - с 6,5 евроцента, както и намаляването на покупателната им способност.

2019 - В Куба президентът Мигел Диас-Канел назначава досегашния министър на туризма 56-годишният Мануел Мареро Крус за министър-председател. Това е първият премиер от 1976 г. насам. На 14 юли 2019 г. парламентът приема нов изборен закон, с който се възстановява постът министър-председател. Промяната е на основата на приетата на 10 април 2019 г. нова конституция на Куба, която признава пазарната икономика, запазвайки неотменимия характер на социализма. Постът министър-председател на Куба за последно е бил заеман от Фидел Кастро от 1959 г. до 1976 г., когато съгласно новата конституция той става президент, а постът министър-председател е премахнат.

2020 - В Северна Япония е регистрирано земетресение с магнитуд 6,5 по скалата на Рихтер. Няма съобщения за пострадали и щети от района на труса. Според японската метеорологична агенция силния трус се смята за вторичен от мощното земетресение в североизточната префектура Фукушима през 2011 г., което предизвиква цунами, погубило 18 500 души.

2021 - В Япония са изпълнени смъртните присъди на трима души, единият от които е гражданин на страната, убил седем души от две семейства. Това са първите екзекуции в страната от 26 декември 2019 г., когато е обесен китаец, признат за виновен за убийството на четирима души от едно семейство. В Япония през същата година са изпълнени общо три смъртни присъди, а през 2018 г. - 15, включително на 13 членове на сектата „Аум“, извършила атаката със зарин в метрото на столицата Токио през 1995 г. Наред със САЩ, Япония е една от малкото развити държави, където се изпълняват екзекуции.

2022 - Президентът на Украйна Володимир Зеленски пристига във Вашингтон, САЩ, на първото си посещение в чужбина, откакто Русия нахлува в Украйна на 24 февруари 2022 г. До този момент украинският президент не е напускал Украйна и приема чуждестранни политици в Киев или се обръща към тях чрез видеовръзка. Посещението му включва среща с президента на САЩ Джо Байдън и реч в Конгреса (парламента), където е приветстван с бурни ръкопляскания.

Родени на този ден българи:

Добри Добрев (Стария), художник (1898-1973).
Бил е секретар на групата на художниците в родния си град Сливен (1946-1954). Един от създателите на Художествената галерия в Сливен. Организира окръжни и областни изложби в Сливен, Бургас, Стара Загора, Ямбол. Преподавател в Художествената гимназия в София (1954-1965). Рисува портрети и пейзажи, посветени на красотата на родната земя  и традиционния бит на българина. Автор е на монографията "Димитър Добрович". Живот и творчество (1957). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1968), на наградата за литература и изкуство "Добри Чинтулов" на община Сливен (1974, посмъртно) и др.

Коста Андреев, писател, журналист и политик (1930-2006).
Репортер на в. "Труд", заместник главен редактор (1965-1969) и главен редактор на вестника (1969-25 септември 1979). Първи заместник главен редактор на в. "Работническо дело" (1980-юли 1981). Член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (25 септември 1990-4 декември 2005). От 16 юли 1981 г. е секретар на Централния съвет на Българския професионален съюз. Главен редактор на в. "Земя" (1 август 1990-1999). Член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (1976-1981). Депутат в 9-ото Народно събрание (29 април 1987-3 април 1990), VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото и 37-ото Народно събрание (1991-1997). Автор е на повече от 10 книги, между които "О, миг, не спирай!" (1981), "Греховно време" (1995), "Жития" (2000), "Есента на първия" (2004). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1977). Носител на орден "Народна република България" втора степен (януари 1981). Носител на награди за литература и за публицистичната си дейност, между които Ботевската литературна награда на издателска къща "Христо Ботев" за романа му "Круша дивачка" (2005).

Георги Найденов, футболист (вратар) и треньор (1931-1970).
През футболната си кариера e играл за отборите на "Червено знаме" (София), "Спартак" (София) и ЦДНА (София). За националния отбор на България има изиграни 51 мача. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия. Футболист на България за 1959 г. и 1961 г.

Мария Нейкова, естрадна певица и композитор (1945-2002).
Автор е на около 100 естрадни песни, сред които "Светът е за двама" (1980 г., изп. Орлин Горанов), на музика за филми и театрални спектакли. Композитор е на музиката и изпълнител на песента "Двама" към филма "Козият рог" (1973). Осъществила е концертни турнета и изяви в Русия, Унгария, Германия, Полша, Алжир. Носителка на Първа награда на фестивала "Златния Орфей" за песента "Закъснели срещи" в дует с Михаил Белчев (1969). Композираната от нея песен "Добър вечер, лека нощ" печели Първа награда на Конкурса за забавна песен с младежка тематика за авторство (1972) и Специалната награда на Съюза на композиторите на "Златния Орфей". Носителка на Наградата за най-добър изпълнител в конкурса "Мелодия на годината" (1972) с песента "Добър вечер, лека нощ". Песента й "Имам земя" печели Втора награда на "Златния Орфей" (първа награда не е присъдена) (1973).

Данаил Бачков, футболист (1976).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Спартак" (Пловдив), "Локомотив" (Пловдив), "Левски" (София), "Черно море" (Варна) и "Родопа" (Смолян). За националния отбор на България има изиграни 3 мача.

Бойко Кръстанов, актьор (1987).
Играл е в Театрална работилница "Сфумато", Народния театър "Иван Вазов", Младежкия театър "Николай Бинев", Драматичния театър "Николай О. Масалитинов"  в Пловдив, в Малък градски театър зад канала и др. Участвал е във филмите "HDSP - Лов на дребни хищници" (2010), "Завръщане" (2019), в телевизионните сериали "Стъклен дом" (2010-2011), "Под прикритие" (2014-2016), "Съни бийч" (2019) и др. Носител на наградата "Аскеер" за изгряваща звезда (24 май 2014), на наградата "Андрей Баташов" на Ордена на рицарите тамплиери за 2020 година.

На този ден са родени и:

Томас Бекет, канцлер на Англия (1155-1162), архиепископ на Кентърбъри (1162 -1170) (1118-1170).
Убит от привърженици на крал Хенри II, с когото е в конфликт относно правата и привилегиите на църквата. Провъзгласен е за светец и мъченик от Католическата и Англиканската църква (1173).

Мазачо (ист. име Томазо ди Джовани ди Симоне Гуиди), италиански художник (1401-1428).

Жан Расин, френски поет и драматург (1639-1699).
Представител на класицизма. Автор е на трагедиите "Андромаха" (1667), "Британик" (1669), "Федра" (1677), "Аталия" (1691) и др. Член е на Френската академия от 12 януари 1973 г.

Робърт Браун, британски ботаник (1773-1858).
Открил е брауновото движение (1827). Брауново движение е топлинното движение на микрочастици от твърдо вещество (прашинки), намиращи се в течна или газообразна среда.

Бенджамин Дизраели, британски политик и писател (1804-1881).
Министър-председател на Великобритания (27 февруари-3 декември 1868, 20 февруари 1874-21 април 1880), лорд на Биконсфилд (от 1876).

Йосиф Сталин (ист. име Йосиф Висарионович Джугашвили), съветски политик (1879-1953).
Генерален секретар на ЦК на Руската комунистическа партия (3 април 1922-31 декември 1925), на Всесъюзната комунистическа партия (31 декември 1925-14 октомври 1952) и на Комунистическата партия на Съветския съюз (14 октомври 1952-5 март 1953). Председател на Министерския съвет на СССР (6 май 1941-5 март 1953). Върховен главнокомандващ на въоръжените сили на СССР (от 8 август 1941), маршал (от 6 март 1943), генералисимус (от 27 юни 1945). Герой на социалистическия труд (20 декември 1939). Герой на Съветския съюз (27 юни 1945).

Ищван Тьомьоркен, унгарски писател, етнограф и археолог (1886-1917).
Работил е за в. "Сегедски новини" (1886-1892) и в. "Сегедски дневник" (1892-1899). Библиотекар в библиотеката "Сомоги" на Сегед и в Градския музей на Сегед (1899-1904). Участвал е в съставянето на колекция от археологически ценности, свързани със Сегедския фолклор. Директор на библиотеката "Сомоги" (1904-1917). Автор е на къси разкази, на археологически и етнографски статии. 

Херман Мълър, американски биолог (1890-1967).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1946 г. за откритието му относно предизвикването на мутации чрез облъчване с рентгенови лъчи.

Жан Базен, френски художник (1904-2001).
През 1932 г. е организирана първата му самостоятелна изложба. Автор е на фрески, мозайки и стъклописи.

Хайнрих Бьол, немски писател (1917-1985).
Носител на Нобелова награда за литература за 1972 г. за целокупното му творческо дело, което чрез комбинация от широка панорама на неговото време и особена чувствителност и описание на характерите е допринесло за възраждане на немската литература.

Курт Валдхайм, австрийски политик (1918-2007).
Генерален секретар на ООН (1 януари 1972-31 декември 1976, 1 януари 1977-31 декември 1981). Федерален президент на Австрия (8 юли 1986-8 юли 1992).

Алисия Алонсо (Алисия Ернестина де ла Каридад дел Кобре Мартинес дел Ойо), кубинска балерина и хореограф (1921-2019).
Създателка на кубинския национален балет и директор на Националния балет на Куба (1959-17 октомври 2019). Носителка на медал "Пабло Пикасо" на ЮНЕСКО (1999) за забележителния й принос към изкуството и културата. С решение на Държавния съвет на Куба от 10 септември 2015 г. Големият театър в Хавана да бъде наречен на нейно име "за приноса й към кубинската и световна култура, за любовта към родната й страна и предаността й към кубинската революция". Тя е единствената латиноамериканка, удостоена с титлата "примабалерина асолута".

Арнощ Лустиг, чешки писател и журналист (1926-2011).
Известен е с произведенията си за Холокоста. Автор е на "Молитва за Катержина Хоровиц", "Дита Саксова" и "Диамантите на нощта". Носител на международната литературна награда "Франц Кафка" (2008).

Калеви Сорса, финландски политик (1930-2004).
Министър на външните работи на Финландия (23 февруари 1972-4 септември 1972; 30 ноември 1975-29 септември1976; 30 април 1987-31 януари 1989). Министър-председател на Финландия (4 септември 1972-13 юни 1975; 15 май 1977-26 май 1979; 19 февруари 1982-6 май 1983; 6 май 1983-30 април 1987). Председател на Финландската социалдемократическа партия (1975-1987).

Фил Донахю, американски журналист, телевизионен водещ и режисьор (1935).
основател на телевизионния жанр на разговорните програми, водещ на първия телевизионен мост между СССР и САЩ (съвместно с руския журналист Владимир Познер).

Джейн Фонда, американска актриса (1937).
Участвала е във филмите "И котката е хищник" (1964), "Кет Балу" (1965), "Уморените коне ги убиват, нали?" (1969), "Клут" (1971), "Завръщане у дома" (1978), "Китайски синдром" (1979), "На златното езеро" (1981), "Свекървище" (2005), "Младост" (2015) и др. Носителка на наградата на Британската академия за кино и телевизия (БАФТА) (1979, 1980), на наградата "Златен глобус" (1962, 1972, 1978, 1979), на награда "Оскар" за филма "Клут" (1971) и за филма "Завръщане у дома" (1978) и др.

Пако де Лусия (ист. име Франсиско Санчес Гомес), испански китарист, изпълнител на фламенко музика (1947-2014).
Той модернизира фламенкото, като прокарва в него влиянието на класическата музика, джаза, боса нова и салса. Работи в сътрудничество с певеца Камарон де ла Исла до смъртта на Камарон през 1992 г. и с най-добрите джаз изпълнители. Носител на наградата "Принцът на Астурия" (2004).

Крис Евърт, американска тенисистка (1954).
Има 18 титли в турнирите от "Големия шлем" - сингъл и 3 титли - двойки. Има и 8 титли с отбора на САЩ в Турнира "Фед къп" (световно отборно първенство за жени).

Флорънс Грифит-Джойнър, американска лекоатлетка (1959-1998).
Трикратна олимпийска шампионка през 1988 г. в Сеул, Република Корея (100 м, 200 м и щафета 4х100 м).

Кийфър Съдърланд, канадски актьор (1966).
Участвал е във филмите "Млади стрелци" (1998), "Линия на смъртта" (1990), "Доблестни мъже" (1992), "Тримата мускетари" (1993), сериалът "24" (2001-2010) и др. Носител на награда "Златен глобус" (2002) и награда "Еми" (2006).

Михаил Саакашвили, грузински политик (1967).
Създава и ръководи през 2001 г. политическото обединение "Национално движение", което на 5 февруари 2004 г. се обединява с "Обединени демократи" и се създава блока "Национално движение-демократи", преименуван през ноември 2004 г. в партия Единно национално движение, чийто лидер е. Изпълняващ длъжността министър-председател (3 февруари 2005-17 февруари 2005). Министър на правосъдието (12 октомври 2000-5 септември 2001). Президент на Грузия (25 януари 2004-25 ноември 2007; 20 януари 2008-17 ноември 2013).

Еманюел Макрон, френски банкер и политик (1977).
След като завършва Националното училище за администрация (ЕНА), от 2004 г. до 2008 г. работи като финансов инспектор в Министерството на икономиката и финансите. Инвестиционен банкер в банка "Ротшилд" (2008-2012). Член на Френската социалистическа партия (2006-2009). От 2012 г. е заместник главен секретар на канцеларията на президента Франсоа Оланд и икономически съветник. Министър на икономиката, съживяването на промишлеността и дигиталните технологии (26 август 2014-30 август 2016). Основател и председател на политическо движение "Напред!" (от 8 май 2017 г. "Република, напред!") (6 април 2016-8 май 2017). Президент на Франция от 14 май 2017 г.

Усман Виейра, футболист от Кот д'Ивоар (1986).

Това е денят на смъртта на:

Джовани Бокачо, италиански писател (1313-1375).

Джеймс Паркинсон, британски лекар (1755-1824).
През 1817 г. първи описва болестта, която днес носи неговото име.

Франк Келог, американски юрист и политик (1856-1937).
Държавен секретар на САЩ (1925-1929). Участва в изготвянето на Договор за отказ от война като средство на национална политика. На 27 август 1928 г. в Париж, Франция, министърът на външните работи на Франция Аристид Бриан и Франк Келог подписват договора, известен като пакт "Келог-Бриан" по имената на инициаторите му. Носител на Нобелова награда за мир за 1929 г. за изключителния му принос в изготвянето на пакта.

Кнуд Йохан Расмусен, датски полярен изследовател (1879-1933).
Изследовател на о. Гренландия и арктическа Америка.

Лион Фойхтвангер, немски писател (1884-1958).
Един от критиците на хитлеристкия режим. Автор е на романите "Грозната херцогиня Маргарете Маулташ" (1923), "Евреинът Зюс" (1925), трилогията "Чакалнята", включваща романите "Успех" (1930), "Семейство Оперман" (1933), "Изгнание" (1940) и др. Най-известните му произведения в световен мащаб са "Лисици в лозето" (1948), "Гоя" (1951), "Мъдростта на чудака" (1952) и "Испанска балада" (1955). След като в 1933 г. на власт идва Хитлер, забранява книгите му и ги гори публично. В отговор писателят създава романа "Лъженерон" (1936). През 1941 г. емигрира в САЩ и живее в Калифорния до смъртта си през 1958 г. В изгнание публикува романите "Братя Лаутензак" (1944) и "Симон" (1944), завършва и монументалната си трилогия "Еврейската война" (1932-1945). След смъртта му в негова чест през 1958 г. е учредена литературната награда за историческа проза "Лион Фойхтвангер".

Виторио Поцо, италиански футболен треньор (1886-1968).
Като треньор на националния отбор по футбол на Италия печели златен медал от Олимпийските игри през 1936 г. в Берлин, ФРГ, и два златни медали - от Световното първенство през 1934 г. в Италия и от Световното първенство през 1938 г. Франция.

Курт Тухолски, немски писател и журналист (1890-1935).

Франсис Скот Фицджералд, американски писател (1896-1940).
Автор е на романите "Великият Гетсби" (1925), "Нежна е нощта" (1934), "Трима другари" (1938). Незавършеният му роман "Последният магнат" (1939) е издаден след смъртта му.

Александър Настев (Сашо Настев), български писател, журналист, режисьор и драматург (1900-1971).
Бил е съредактор на сп. "Южни зари", в. "Тракийска заря", в. "Пазарджишки новини" и в. "Новини", където печата първите си стихове, разкази, фейлетони, критически статии. Сътрудник на Свободния оперетен театър в София. Един от основателите на кооперативен Оперетен театър в София (1923) и на  хореографски театър "Народно изкуство" в София (1928). От 1929 г. е секретар и драматург на Народната кооперативна опера. Директор и режисьор на основания от него Народен комичен театър в Пловдив (1931). Съосновател на Съюза на независимите писатели  (1932). Съредактор на в. "Пламък" (1932-1933). От 1935 г. е редактор по културните въпроси във в. "Заря". Бил е редактор на Военната осведомителна служба при Министерството на войната и активен сътрудник на централния столичен печат и радиото (1944-1945).

проф. Кирил Мирчев, български езиковед, специалист по старобългарски език (1902-1975).
Ръководител на Катедрата по история на българския език в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1946). Ръководител на секцията по история на българския език (1951-1975) и на секцията по диалектология (1970-1975) в Института за български език при Българската академия  на науките (БАН). Чл.-кор. на БАН (1945). Бил е председател на Кирило-Методиевската комисия при Президиума на БАН и член на комисията за Славянски лингвистичен атлас при Международния комитет на славистите. Бил е дългогодишен редактор на сп. "Български език", на поредиците "Известия на Института за български език", "Трудове по българска диалектология", "Българска диалектология. Материали и проучвания" и на редица научни сборници. Автор е на "Историческа граматика на българския език" (1953), "Старобългарските азбуки" (1957), "Константин-Кирил, създател на българския книжовен език" (1963) и др. Носител e на орден "Кирил и Методий" втора степен (1957) и първа степен (1963). Лауреат на Димитровска награда (1959). Носител на орден "Червено знаме на труда" (1963), на орден "Народна република България" трета степен (1972).

Павел Вежинов (ист. име Никола Делчев Гугов), български писател и сценарист (1914-1983).
Заместник главен редактор на в."Стършел" (1947-1951) и на сп. "Септември" (1951-1954). Сценарист и заместник генерален директор на "Българска кинематография" (1954-1972). От 1972 г. е главен редактор на сп. "Съвременник". Председател на Фонда за творческо подпомагане на писателите при Съюза на българските писатели /СБП/ (16 май 1966-5 ноември 1976), секретар на Бюрото на Управителния съвет на СБП (януари 1970-май 1971), заместник-председател на СБП (май 1971-8 юни 1972, 2 октомври 1980-21 декември 1983). Член на Комитета за изкуство и култура (20 май 1967-16 декември 1972). Депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание (1976-21 декември 1983). Автор е на сборници със разкази: "Улица без паваж" (1938), "Дни и вечери" (1942), "Дъх на бадеми" (1966) и др.; на романите "Сухата равнина" (1952), "Звездите над нас" (1966), "Нощем с белите коне" (1975) и др. Автор е на сценарии за игрални филми, някои от които по негови творби: "Следите остават" (1956), "Това се случи на улицата" (1956), "Отвъд хоризонта" (1960), "Краят на пътя" (1961), "Специалист по всичко" (1962), "Неспокоен дом" (1965), "Цар и  генерал" (1966),  "С дъх на бадеми" (1967), "Мъже в командировка" (1969) , "Тримата от запаса" (1972), "Зарево над Драва" (1973), "Бариерата" (1979), телевизионните сериали "На всеки километър" (1969-1971),"Сами сред вълци" (1979 ), "Нощем с белите коне" (1985) и др. Лауреат на Димитровска награда (1950, 1951, 1971 - с колектив, 1976). Носител на орден "Георги Димитров" (1974), орден "Народна република България" втора степен (ноември 1964). Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1965). Носител на литературната награда "Иван Вазов" на община Сопот за цялостното му литературно творчество (1982), на Голямата награда на Съюза на българските филмови дейци "Златната камера" за 1983 г. за цялостния му принос като сценарист за развитието на българското кино (28 януари 1984, посмъртно).

Едуин Кребс, американски биохимик (1918-2009).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1992 г. заедно с американския биохимик Едмънд Фишър за откриването на обратимото фосфолиране на белтъците като биологичен регулаторен механизъм.

Кристине Брюкнер, немска писателка (1921-1996).

Мирослав Миндов, български актьор и режисьор (1924-2018).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1947-1970; 1973-1978; от 1980 г. до пенсионирането си). Директор на Народния театър "Иван Вазов" (1966-1967), режисьор и директор на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1971-1972). Директор на театъра в Благоевград (1978-1980). Председател на Съюза на артистите в България (1965-1968). Председател на Градския съвет за изкуство и култура в София (1973-1975). До 1990 г. е продуцент и художествен ръководител на детски музикален театър "Пиколо" в продължение на 15 години. Носител на "Златен век" - печат на Симеон Велики, на Министерство на културата (11 юли 2013).

Винченцо (Енцо) Беардзот, италиански футболист и треньор (1927-2010).
Печели златен медал от Световното първенство през 1982 г. в Испания като треньор на националния отбор по футбол на Италия. От 2011 г. се връчва награда на негово име на най-добрия италиански треньор.

проф. Тодор Станкушев, български лекар (1930-2007).
Основоположник на наркологичната наука в България. Основател и пръв ръководител (до 1980) на Центъра за профилактика и лечение на алкохолизма и наркоманиите в Суходол. Преподавател в Катедрата по психиатрия при Медицинска академия (1981-1998), главен републикански специалист по наркомании към Министерството на здравеопазването (1995-1997). Бил е председател на Българската асоциация за профилактика на наркоманите и неин почетен председател. Автор на научни монографии и учебни ръководства за лекари и студенти по медицина, има над 160 научни публикации. Монографията му "Наркомании"(2003) е единствена по рода си в България.

Христо Стефанов (Христо Стефанов Христов), български художник живописец, монументалист, сценограф (1931-2013).
Сценограф на театрални и оперни спектакли, художник-постановчик на български и чуждестранни филми. Негови творби има в Националната художествена галерия, в Софийската градска художествена галерия и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1973). Удостоен е със званието "Заслужил художник" (май 1976) и  "Народен художник" (1985). Носител на голямата награда на Съюза на българските художници за декоративно-монументални изкуства "Илия Петров" за стенописа "Огънят" в НДК (1981). Носител на орден "Стара планина" първа степен (15 януари 2002).

Йордан Жежов, български футболист (вратар), съдия и спортен деец (1938-2011).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Левски" (София), "Академик" (София), "Славия" (София), "Ямбол" (Ямбол), "Сливен" (Сливен) и "Янтра" (Габрово). Международен съдия  (1978-1986). Бил е председател на Съдийската комисия на Българския футболен съюз (БФС). Той е единственият български рефер, ръководил финал от евротурнирите  -  Купата на УЕФА (4 май 1983 г. -  "Андерлехт"  - "Бенфика"). Носител е на Златната значка на Международната федерация по футбол (ФИФА).

Александър Курляндски, съветски писател и сценарист (1938-2020).
Автор е на анимационните филми "Ну, погоди!", "Трите жаби", "Баба Яга е против" и др. Носител е на Държавната награда на СССР (1988).

Антон Карастоянов, български актьор (1939-2005).
Играл е в театъра в Габрово, в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", в Народния театър "Иван Вазов". Участва във филмите "Момчето си отива", "Татул", "Опак човек", "Обич", "Зарево над Драва", "Вилна зона", "Време разделно", "Войната на таралежите", "Двойникът", в сериали като "На всеки километър", "Пътят към София" и др. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1981).

Сапармурат Ниязов, туркменистански политик (1940-2006).
Президент на Туркменистан (27 октомври 1990-21 декември 2006).

Евгений Рудаков, съветски футболист (вратар) и треньор (1942-2011).
Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1972 г. в Мюнхен, Германия, и сребърен медал от Европейското първенство през 1972 г. в Белгия с националния отбор по футбол.

Михаил Хаджиилийков, български актьор (1942-2020).
Играл е в Родопския драматичен театър в Смолян (1962), в Драматичния театър "Рачо Стоянов" в Габрово (1975-1976), в Драматичния театър в Ямбол (1976-1977), в Драматичния театър "Стефан Киров" в Сливен (1977-1990) и в Театрална работилница "Сфумато" (1990-1995). Играл е и един сезон в Драматичен театър "Адриана Будевска" в Бургас. Носител на първата награда "Аскеер" на Театъра на Българската армия за водеща мъжка роля за изпълнението му на Ханджията в моноспектакъла "Джендем хан" (1992), на наградата на Съюза на българските артисти "Икар" за чест и достойнство (2014).

Мартин Питърс, английски футболист (1943-2019).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1966 г. в Англия и бронзов медал от Европейското първенство през 1968 г. в Италия. С "Уест Хям" (Англия) печели турнирът Купа на носителите на купи (1965), с "Тотнъм" (Англия) печели турнирът Купа на УЕФА (1972).

Паша Христова (Парашкева Христова Стефанова), българска естрадна певица (1946-1971).
От 1966 г. е солистка в Ансамбъла на строителни войски, а от 1968 г. - в оркестър "София". Има над 40 записани песни в Българското национално радио и почти толкова издадени на грамофонни плочи, гастроли и участия в български и международни конкурси. Сред пените й са: "Една българска роза", "Яворова пролет", "Повей, ветре", "Нека този миг спре" и др. Носител на златен медал от Фестивала за забавна песен в Сочи, СССР (1967), трета награда на международния фестивал "Златният елен" в Брашов, Румъния (1970) и др. На фестивала "Златният Орфей" през 1970 г. е наградена с голямата награда за песента "Повей, ветре" и с първа награда за песента "Една българска роза". Загива при самолетна катастрофа на 21 декември 1971 г.

Александър Курляндски, съветски писател и сценарист (1938-2020).
Автор е на анимационните филми  "Ну, погоди!", "Трите жаби", "Баба Яга е против" и др. Носител е на Държавната награда на СССР (1988).

Димо Стоянов, български актьор и музикант (1975-2020).
Един от основателите на рок група "П.И.Ф.", създадена през 1992 г. заедно с Иван Велков във Варна под името "Resemblence". От 1999 г. групата свири в София под името P.I.F. (Patriots In Fashion), като към тях се присъединяват Емилиян Бонев, Желяз Желязов и Любомир Петков. Дебютният албум на групата, наречен  "П.И.Ф.", излиза през 2000 г. Следват албумите "Pictures In Frames" (2002), "Passion In Fact" (2006), "P.I.F.4" (2013), "P.I.F.5" (2015).
/КГ/МГ/