site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 14 декември в историята

14 декември 2023 г., четвъртък, 50-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчци Тирс, Левкий, Филимон, Ариан и Калиник. 

В България се отбелязва:

Денят на ветеринарномедицинските специалисти. Отбелязва се с решение 479 на Министерския съвет от 19 ноември 1993 г. Годишнина от приемането (1897) на Закон за санитарно-ветеринарната полиция, с който ветеринарномедицинската служба става самостоятелна институция към тогавашното Министерство на търговията.

На този ден в България:

1880 - 2-ото Обикновено народно събрание приема Закон за Върховната сметна палата, утвърден с Указ 147 на княз Александър I на 17 декември 1880 г., обнародван в "Държавен вестник" от 20 декември 1880 г. Председателят и един от членовете са назначени на 1 януари 1881 г. Първи председател на Върховната сметна палата е Иван Гюзелев. Официалното откриване на палатата е на 1 март 1881 г. През 1883, 1885, 1995, 2001 и 2014 г. са приети нови закони, уреждащи устройството и дейността на институцията.

1897 - Приет е Закон за санитарноветеринарната полиция, с който се поставя началото на Ветеринарномедицинската служба в България. Със закона тя е отделена като самостоятелна институция към тогавашното Министерство на търговията.

1955 - България е приета за член на Организацията на обединените нации (ООН).

1971 - Българската телеграфна агенция е приета за член на Международната фототелеграфна съобщителна система "Фотоинтернационал", в която участват информационните агенции на европейските социалистически страни.

1989 - В София е учреден Съюз на инвалидите в България като обществена организация, която представлява и отстоява интересите на инвалидите пред държавните, обществените и другите органи и организации в страната и чужбина. С Решение на Министерския съвет от 19 януари 2006 г. организацията е призната за представителна на национално равнище в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. От 2001 г.е асоцииран член, а от 15 май 2004 г. е член  на Европейския форум на хората с увреждания (EDF).

1989 - Свикана е двудневна сесия на Народното събрание. Една от точките в дневния ред е премахването на чл. 1 от Конституцията на Народна република България (НРБ), в който са формулирани принципите за ръководната роля на Българската комунистическа партия (БКП). Гласуването по него е отложено за януари 1990 г. заради конституционното изискване да е изтекъл едномесечен срок от внасянето на предложението. Повече от 20 000 души, главно студенти, правят жива верига около парламента, разгневени от новината за отлагането на решението. Президентът Петър Младенов се опитва да успокои протестиращите, но те го освиркват. В този момент, според заснети кадри от оператора Евгений Михайлов, Младенов е произнесъл фразата "По-добре танковете да дойдат!". На 15 декември 1989 г. на продължаващата сесия на Народното събрание са отменени някои членове на Наказателния кодекс, използвани за репресии срещу политически противници, и са амнистирани осъдените по тези членове. Чл. 1, ал. 2, 3 от Конституцията на НРБ, в която се утвърждава ръководната роля на БКП, са отменени от Народното събрание на 15 януари 1990 г.

1991 - Свикан е 40-ият конгрес на Българската социалистическа партия (БСП), който продължава до 17 декември 1991 г. За председател на Висшия съвет на БСП е избран Жан Виденов.

1992 - Излиза бр. 1 на в. "Новинар" - национален всекидневник. Последният брой на вестника излиза на 1 юли 2016 г.

1993 - Радио "Сигнал плюс" започва пробни излъчвания. Програмната схема стартира на 17 май 1994 г. С Решение 111 от 21 юни 2011 г. на Съвета за електронни медии радиото се преименува на "Дарик 18". Радиопрограмата на "Дарик 18", насочена към младите хора, стартира на 20 юли 2011 г. От 14 февруари 2014 г. на неговите честоти излъчва радио "Дарик Носталжи".

1995 - Народното събрание приема решение правителството да подаде официална молба за пълноправно членство в Европейския съюз.

2000 - Министерският съвет приема решение за установяване на дипломатически отношения на България с Антигуа и Барбуда, Бахамска общност, Доминиканска общност, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Винсент и Гренадини, Сейнт Лусия, Република Суринам и Република Хаити.

2002 - Учредена е Националната занаятчийска камара като организация на занаятчиите в България. Създадена е в съответствие със Закона за занаятите, приет на 12 април 2001 г. Обединява 25 регионални занаятчийски камари в областните центрове на България и 9 национални браншови занаятчийски сдружения.

2004 - С Постановление 338 на Министерския съвет Агенцията за малки и средни предприятия и Изпълнителната агенция за насърчаване на търговията се преобразуват в Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.

2007 - С Решение 828 на Министерския съвет Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България е призната за представителна организация на работодателите на национално равнище в тристранното сътрудничество (работодатели - синдикати - изпълнителна власт).

2019 - В София Националният съвет на Българската социалистическа партия (БСП) приема правила за пряк избор на председател на партията от членовете й, което се случва за първи път в историята на партията.

2020 - В София вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова и ректорът на Националната спортна академия "Васил Левски" проф. Николай Изов, подписват  договор за сътрудничество за съвместно участие в научни и научно-приложни изследвания, образователни и други проекти в рамките на национални и международни програми в областта на спортния туризъм.
           
На този ден по света:

1911 - Норвежкият пътешественик и изследовател Руал Амундсен и четиримата му спътници първи в света достигат Южния полюс с кучешки впряг. Експедицията започва на 20 октомври 1911 г. Амундсен е придружен от още четири изследователя - Оскар Уистинг, Хелмер Хансен, Свере Хасел и Олаф Бяланд. Експедицията се завръща в базата на 26 януари 1912 г., като общо за 99 дена изминава 3000 км.

1939 - СССР е изключен от Обществото на народите по предложение на правителствата на Великобритания и Франция, с решение на Съвета на Обществото на нациите. Основание за това е започнатата от Съветския съюз Съветско-финска война (30 ноември 1939-12 март 1940), която нанася силен удар по международния авторитет на СССР.

1950 - Общото събрание на ООН приема резолюция, с която се създава Върховният комисариат на ООН за бежанците. Започва работа на 1 януари 1951 г. Организацията два пъти е носител на Нобелова награда за мир - през 1954 г. и през 1981 г.

1960 - С резолюция A/RES/1514(XV) Общото събрание на ООН приема Декларация за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи.

1960 - В Париж, Франция, представителите на 20 държави - Канада, САЩ и страните от Организацията за европейско икономическо сътрудничество, основана на 16 април 1948 г., подписват Конвенция за учредяване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). С влизането в сила на конвенцията на 1 октомври 1961 г. организацията официално се създава.

1967 - С резолюция 3212 на Общото събрание на ООН е приета Декларация за правото на териториално убежище.

1970 - В Гданск, Полша, започва стачка в корабостроителницата, след като на 13 декември 1970 г. партийното и държавно ръководство на страната приема решение за повишаване на цените на основните хранителни продукти в страната. Протестиращите запалват сградата на местния комитет на Полската обединена работническа партия (ПОРП). На 15 декември 1970 г. избухва стачка в корабостроителницата в Гдиня, на 16 декември започват стачки в Елбьонг и Слупск, на 17 декември - в Шчечин. Протести има също в Краков, Варшава, Вроцлав и други градове в цялата страна. На 17 декември 1970 г. по решение на първия секретар на ЦК на ПОРП Владислав Гомулка бунтовете са потушени със сила и с намесата на армията. На 22 декември 1970 г. в Шчечин е подписано споразумение. При протестите загиват 44 души, 1165 са ранени и около 2000-3000 души са били арестувани. Първият секретар на Полската обединена работническа партия Владислав Гомулка подава оставка на 20 декември 1970 г.

1973 - В Рим, Италия, Джон-Пол Гети Трети, внук на американския петролен магнат Джон-Пол Гети, създател на най-голямата петролна компания "Гети ойл" е освободен от похитителите си. През август 1973 г. Джон-Пол Гети Трети е отвлечен в Рим от италиански гангстери. По това време майка му и баща му вече са разведени, а 16-годишният младеж живее в Рим самостоятелно. Наричат го "Златното хипи". Похитителите изпращат писмо на майка му - американската актриса Гейл Харис, с което искат откуп от 17 млн. долара. След като получават 3 млн. долара откуп, похитителите го освобождават. Джон Пол Гети Трети не успява да се възстанови от психическата травма след похищението и умира на 9 февруари 2011 г. на 54-годишна възраст.

1974 - Общото събрание на ООН приема резолюция 3314, с която определя понятието "агресия" по време на 29-ата си редовна сесия (1974-1975).

1981 - Кнесетът (парламентът) на Израел приема на първо четене закон за анексиране на Голанските възвишения. На същата дата Израел ги анексира. Голанските възвишения са слабо населена и хълмиста област в Близкия изток. По силата на международното право принадлежат на Сирия, но от 1967 г. са окупирани от Израел, а от 1981 г. в областта са в сила и израелските закони.

1987 - Създадено е Ислямското съпротивително движение "Хамас", което започва въоръжена борба за освобождаването на окупираните от Израел палестински територии.

1995 - В Париж, Франция, от президентите на Босна и Херцеговина, Хърватия и Съюзна република Югославия  Алия Изетбегович, Франьо Туджман и Слободан Милошевич на Договор за мир в Босна и Херцеговина (т. нар. Дейтънско споразумение), с който се прекратява войната в Босна и Херцеговина (1992-1995). Дейтънското споразумение е постигнато на 21 ноември 1995 г. във военновъздушната база "Райт-Петърсън" край Дейтън, щата Охайо, САЩ, в резултат на преговори, започнали на 1 ноември 1995 г. Съгласно споразумението Босна и Херцеговина е единна държава, състояща се от Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация) и Република Сръбска. Предвижда се неделимост на Сараево, централно босненско правителство, свободно избирани президент и парламент, връщане на бежанците и забрана обвинените в извършване на военни престъпления да заемат обществени длъжности. Босна и Херцеговина и СР Югославия взаимно се признават и установяват дипломатически отношения.

1999 - На Мирафлорес, шлюз на Панамския канал на изхода за Тихия океан, бившият президент на САЩ Джими Картър и президентът на Панама Мирея Москосо подписват акт за предаване на Панамския канал под контрола на Панама от 31 декември 1999 г., в изпълнение на договореностите от 1977 г. На 7 септември 1977 г. президентите на САЩ и Панама Джими Картър и Омар Торихос подписват два договора за Панамския канал - Договор за постоянен неутралитет и функциониране на Панамския канал и Договор за Панамския канал. Договорите влизат в сила на 1 октомври 1979 г. и предвиждат преминаване на цялата дейност по управлението и отбраната на канала под панамски контрол на 31 декември 1999 г.

2002 - В Република Македония започва третата операцията на НАТО "Съюзническа хармония" за осигуряване безопасността в региона, за сигурността на международните цивилни наблюдатели и за преустройството на македонската армия. Завършва на 31 март 2003 г. заменена от военната мисия "Съгласие" на Европейските сили за бързо реагиране (ЕУФОР). "Съюзническа хармония" заменя мисията на НАТО "Червена лисица". Съставът й е намален от 780 на 450 военнослужещи и 25 екипа за свръзка. Целта на оперативните звена е да се грижат за сигурността на международните цивилни наблюдатели в Македония, а съставът от съветници трябва да подпомага македонската държава в установяването на контрол над сигурността в страната. 

2004 - Открит е най-високият мост в света - виадукта край югозападния град Мийо във Франция. Новото пътно съоръжение е високо 343 м и е дълго близо 2,5 км. Проектиран е от британския архитект Норман Фостър. През моста над река Тарн ще могат да преминават само автомобили.

2005 - Влиза в сила Конвенцията на ООН против корупцията. Открита е за подписване на 9 - 11 декември 2003 г. в мексиканския град Мерида на политическа конференция на високо равнище.

2006 - Бан Ки-мун (Република Корея) полага клетва като генерален секретар на ООН. Мандатът му за срок от пет години започва от 1 януари 2007 г.

2008 - В Дамаск, Сирия, Европейският съюз и Сирия подписват договор за асоцииране, съгласно който ЕС ще оказва финансова помощ на Сирия в замяна на икономически реформи в страната.

2010 -  Куба пуска своя онлайн енциклопедия, подобна на Уикипедия, чиято цел е да представи кубинското виждане за света и историята. Енциклопедията, наречена ЕкуРед (www.ecured.cu), съдържа 19 345 статии.

2011 - В Прага, Чехия, долната камара на парламента приема промяна в конституцията, според която президентът ще избира чрез преки избори, а не от парламента, както досега.

2013 - Китайският космически апарат "Чанъе-3" с лунохода "Нефритен заек" на борда се прилунява в кратера Залив на дъгата на Луната. "Чанъе-3" е изстрелян с модифицирана ракета носител "Чанчжен - 3Б" от космодрума „Сичан“ в провинция Съчуан на 2 декември 2013 г. "Нефритен заек" е шестколесен всъдеход с тегло около 120 кг.  Това е първата мисия на Китай за доставяне на роботизиран изследовател на Луната.

2014 - В Истанбул, Турция, полицията арестува главния редактор на един от основните всекидневници в страната вестник "Заман" - Екрем  Думанлъ, в централата на вестника. В акцията на полицията са арестувани 24 души - журналисти, изпълнителни директори, продуценти и полицаи, близки до ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, противник на президента Реджеп Тайип Ердоган. В съвместно изявление Асоциацията на турските журналисти и Синдикатът на журналистите в Турция осъждат полицейска операция срещу в. "Заман" и телевизия "Саманйолу".

2015 - На изборите за местни органи на властта в Саудитска Арабия са избрани 20 жени, след като на изборите на 12 декември 2015 г. жените за първи път в историята на кралството получават избирателни права. Близо 7000 кандидати, от които 979 жени, участват в надпреварата за места в общинските съвети, които са единствените органи на властта, избирани от саудитските граждани. На предишните две гласувания за общински съвети през 2005 г. и 2011 г. са участвали само мъже.

2016 - Съд в Нидерландия постановява, че скитско златно съкровище от Крим, изложено в амстердамския музей "Алард Пирсон" от февруари до август 2014 г., принадлежи на Украйна и трябва да бъде върнато на страната, а не на четирите кримски  музея, които са предоставили артефактите за експозицията. Експонатите от кримските музеи са част от експозицията "Крим: златото и тайните на Черно море". Правата си към колекцията, състояща се от 2000 предмета предявяват както кримските музеи, така и Украйна.

2017 - По данни на организацията "Лекари без граница" най-малко 6700 рохинги, сред които 730 деца под пет години, са били избити само през първия месец на военната кампания в Западна Мианма между 25 август и 25 септември 2017 г. Над 640 000 рохинги са избягали в съседната страна от края на август, търсейки спасение от насилието, окачествено от ООН като "етническо прочистване".

2018 - В Дъблин, Ирландия, парламентът приема закон, който разрешава абортите. Законът е приет след произведения на 25 май 2018 г. референдум, на който 66,4 процента от ирландците гласуват за премахването на осмата поправка към конституцията, въведена през 1983 г. и даваща на майката и на нероденото дете "равно право на живот", с което на практика се забранява абортът в почти всички случаи, включително при изнасилване, кръвосмешение и увреждане на плода. В текста се предвижда безусловно разрешаване на аборти до 12 седмици бременност, както и при опасност за живота или сериозен риск за здравето на бременната жена. Разрешава и аборт при аномалии на зародиша, който би довел до смъртта му преди раждането.

2019 - В Хартум, Судан, бившият президент на страната Омар Башир е осъден на две години лишаване от свобода по обвинения в корупция и пране на пари. Обвиненията срещу Омар Башир са повдигнати, след като в дома му са открити милиони американски долари и судански лири след ареста и отстраняването му от власт на 11 април 2019 г. след неколкомесечни протести срещу продължилото му от 1989 г. авторитарно управление.

2020 - В Япония йероглиф, който означава "тесен" и "близък" и използван за означаване на социална дистанция в условията на пандемията от "КОВИД-19", белязала годината, е избран за символ на 2020 г. Изборът е на Японската федерация по проверка на йероглифните умения, която провежда анкета сред населението. Йероглифът е написан върху лист традиционна японска хартия с размер 1,3 метра на 1,5 метра от настоятеля на древния будистки храм „Киумидзу“ в Киото.

2021 - В Индонезия е регистрирано земетресение с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер. Трусът е регистриран в 3:20 ч. по Гринуич, на дълбочина от 18,5 км на около 100 километра от град Маумере в източната част на страната. Няма данни за загинали, ранени са 7 души. Нанесени са щети на близо 350 къщи.

Родени на този ден българи:

Никола Пушкаров, учен почвовед, основоположник на почвознанието в България (1874-1943).
Учител по естествена история в Пирдоп (1901-1902), Скопие (1902-1903), Видин (1904-1906), с. Мирково, Софийска област (1906-1907) и София (1907-1908). Основател и редактор на сп. "Естествознание" (1909-1912). Служител в Министерството на народното просвещение (1908-1910). Основател и началник на Агрогеологическа секция (1911-1918) към Централната земеделска станция, директор на станцията (1919-1923). Началник на почвения отдел при Централния земеделски изпитателен институт (1926-1935). Занимава се с проучване на почвените типове и торопотребността им, създава първата почвена карта на България в М 1:500 000 (1931). Автор е на повече от 80 научни труда, сред които "Почвеногеологически очерк на Софийското поле" (1913), "Основи за подобрение на почвата (мелиорация)" (1920), "Торопотребността на почвените типове в България" (1931, в съавторство), "Минерални торове и влагата в почвата (вегетационни съдови опити)" (1933, в съавторство) и др. През 1960 г. Почвен институт към Българската академия на науките и Централния земеделски изпитателен институт се обединяват в Институт по почвознание "Никола Пушкаров" в София.

проф. Добри Христов, композитор, хоров диригент и педагог (1875-1941).
Съосновател и диригент на музикалното дружество "Гусла" във Варна (1899). Бил е основен и гимназиален учител по музика във Варна (1904-1905) и София (1907-1918; 1922). От 1912 г. е преподавател в Държавното музикално училище в София и негов директор(1918-1920). Съосновател и диригент на музикалното дружество "Родна песен" в София (1909). Диригент на хора при църквата "Св. Седмочисленици" (1913) и на хора при храм-паметника "Св. Александър Невски" (1935). От 1922 г. преподава теоретични дисциплини в Държавната музикална академия (дн. Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров"). Бил е поддиректор на Народния театър "Иван Вазов". Дописен член на Българската академия на науките (1929). Композира хорови и солови песни, над 600 детски училищни песни. Песента му "Родна песен нас навек ни свързва" се превръща в химн на българските хорове. Автор е на теоретични трудове, учебници, сборници и статии, сред които "Ритмичните основи на народната ни музика" и "Техническият строеж на българската народна музика". Хармонизира песента "Горда Стара планина", написана от Цветан Радославов през 1885 г., която след обработка от Борис Тричков е наречена "Мила родино" и става национален химн на България с указ на Президиума на Народното събрание от 8 септември 1964 г.

Христо Коджабашев, актьор (1888-1981).
Играл е в Русенския драматичен театър (1915-1922; 1923-1924; 1925-1926), в "Свободен театър" в София (1922-1923), във Варненския театър (1924-1925), в Пловдивския театър (1927-1928) и в Народния театър "Иван Вазов" (1928-1961). Участва във филмите "Данка" (1952), "Българо-унгарска рапсодия" (1944), "Песента на Балкана" (1931) и др. Удостоен е със званията "Заслужил артист" (април 1952) и  "Народен артист" (1974). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (декември 1954), на "Народен орден на труда" (1959), на орден "Народна република България" първа степен (януари 1979). Почетен член на Съюза на българските филмови дейци (1974).

Боян Икономов, композитор и диригент (1900-1973).
До 1937 г. живее в Париж, Франция, където работи като композитор и диригент на свободна практика. Основава и дирижира мъжки хор от български емигранти, с който изпълнява само българска музика (1934-1937). След завръщането си в България (1937) е музикален ръководител на Радио София (1937-1948) и Държавно обединение "Българска кинематография" (1948-1956). Началник на отдел "Симфонични оркестри" при Дирекция "Музикално изкуство" към Министерството на културата (1956-1957) и заместник-главен редактор на музикалния отдел при Радио София (1957-1960). Автор е на опера, детска оперета, три балета, произведения за симфоничен оркестър, камерни творби, хорови и солови песни, музика към документални и игрални филми и др.

проф. Георги Коларов, художник керамик (1908-1997).
От 1961 г. е преподавател по технология на керамиката във Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович" (дн. Художествена академия), а от 1970 г. по силикатни форми. От 197 г. е член на Международната академия по керамика към ЮНЕСКО. Работил е във всички профили на художествената керамика - предимно в областта на порцелана и каменината. Сред творбите му са: декоративно-керамични съдове (1945-1952), фигурална пластика "Конник" (1965), керамопластична украса "Баскетболистки" в зала "Универсиада" в София (1965), керамична фигура "Добруджанка" (1970), пластична композиция "Майка" (1973), керамопластично пано "Физкултурници" в Кърджали (1976) и др. Удостоен със званията "Заслужил  художник" (май 1969) и "Народен художник" (24 май 1976). Носител на орден "Народна република България" втора степен (декември 1978), на орден "Народна република България" първа степен (13 декември 1983).

Никола Иванов, преводач (1924-2006).
Превел е близо 30 книги от италиански и испански език, сред които "Декамерон" и "Елегия за мадона Фиамента" от Джовани Бокачо, "Името на розата" от Умберто Еко, произведения от Джани Родари, Пиер Паоло Пазолини, Чезаре Павезе. Носител на награда за превод на Съюза на преводачите в България за превода му на "Името на розата" (1986), на плакет и сребърен медал от Италианския национален институт "Джовани Бокачо" (март 1987), на наградата на Съюза на преводачите в България за цялостна преводаческа дейност (30 септември 2004) и др.

кап. Мария Недялкова, летец (1927-2005).
Тя е първата българка, летяла самостоятелно на моторен самолет -  полетът е осъществен на 4 септември 1947 г. Има 8000 часа пролетяно време на 10 типа самолети.

Людмил Кирков, режисьор (1933-1995).
Режисьор в драматичните театри в Хасково (1955-1956), във Враца (1956-1957) и Варна (1957-1959), в Студията за игрални филми (1959-1990). От 1975 г. е художествен ръководител на творчески колектив "Съвременник" и от 1981 г. на Втори творчески колектив. Заместник-председател на Съюза на българските филмови дейци (април 1980-април 1989). Режисьор е на филмите "Последният рунд" (1961), "Шведските крале" (1968), "Момчето си отива" (1972), "Селянинът с колелото" (1974), "Не си отивай" (1976), "Матриархат" (1977), "Кратко слънце" (1979), "Оркестър без име"(1982), "Равновесие" (1983), "Не знам, не чух, не видях" (1984), "Петък вечер" (1987) и др. Удостоен със званието "Народен артист" (1986). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1973), на орден "Народна република България" втора степен (1983).

Георги Панов (Гецата), български баскетболист и треньор (1933-2016).
С националния отбор по баскетбол печели сребърен медал от Европейското първенство през 1957 г. в София, България, и бронзов медал Европейското първенство през 1961 г. в Белград, Югославия. От Световни студентски първенства печели един златен медал през 1957 г. в Париж, Франция, и два сребърни медала - през 1955 г. в Будапеща, Унгария, и 1961 г. в София, България.

Иван Вуцов (Вуцата), футболист, треньор и спортен деец (1939-2019).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Балкан" (Габрово), "Ботев" (Пловдив), "Левски" (София) и "Академик" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 24 мача. Треньор е на "Левски" (София), "Спартак" (Варна), българския национален отбор, "Спартак" (Плевен), "Хайдук" (Сплит, Хърватия), "Славия" (София), "Арис" (Солун, Гърция) и "Локомотив" (Пловдив). От 21 ноември 1995 г. е генерален секретар, а по-късно изпълнителен директор на Българския футболен съюз (БФС) до 21 октомври 2005 г. Автор е на книгата "Истини за живота и футбола" (2009).

Вежди Рашидов, скулптор и политик (1951).
Общински съветник в Столичния общински съвет (1999-2003). Чл.-кор. на Българската академия на науките (2004). Депутат в 41-ото Народно събрание (14-27 юли 2009). Министър на културата (27 юли 2009-13 март 2013). Депутат в 42-ото Народно събрание (2013-2014) и в 43-ото Народно събрание (27 октомври-7 ноември 2014). Министър на културата (7 ноември 2014-27 януари 2017).  Депутат в 44-ото и 48-ото Народно събрание (2017-2023). Негова изработка са статуетките за наградите "Сирак Скитник" на Българското национално радио, "Златна роза" на Фестивала на българския филм във Варна,  "Полицай на годината" на Министерството на вътрешните работи.  Обявен е за народен художник на Турция, за почетен гражданин на Армения. Почетен гражданин на Кърджали (21 октомври 1996). Почетен гражданин на Мадан (11 август 2003). Почетен гражданин на Димитровград (11 август 2003). Почетен гражданин на Правец (3 октомври 2008).  Почетен гражданин на София (24 юли 2014). Носител на орден "Стара планина" първа степен (13 май 2002). Той е първият български художник, който получава Наградата на критиката на Международната изложба за съвременно изкуство във Венеция CALL`ART (15 февруари 2014). Носител на почетния медал на музей "Арсенал" във Венеция, Италия (април 2014) и на почетния "Кехлибарен знак" на общината във Венеция (април 2014). Удостоен с почетния знак "Свети Стефан" на българската екзархия в Истанбул (26 февруари 2019). Носител на златния медал на Кралския артистичен кръг (Real Circulo Artistico, RCA) в Барселона (8 юли 2021). На 1 октомври 2021 г. в София Вежди Рашидов открива арт галерия "Вежди".

доц. Свилен Нейков, състезател и треньор по гребане, педагог и политик (1964).
Бил е студентски световен шампион по гребане (1989-Универсиада в Дуйсбург, Германия), финалист на световни първенства (1989-Блед, Словения, 1990-остров Тасмания, Австралия). Многократен шампион на България по гребане във всички скулови дисциплини, балкански шампион (1987). Старши треньор на националния отбор по гребане (1995-юли 2009). Като треньор има над 15 медала от световни първенства и олимпийски игри. Автор е на повече от 40 публикации,  съавтор е на  две учебни помагала -  "Теория  и методика на спортната тренировка" за 9-10 клас за ученици от средните училища, и "Основи на спортната тренировка". Треньор на годината за 2008 г. Носител е на орден "Стара планина" първа степен (6 март 2009). Министър на физическото възпитание и спорта (27 юли 2009-13 март 2013).

Мирослав Найденов, ветеринарен лекар и политик (1968).
Директор на Регионална ветеринарномедицинска служба във Враца (2002-2004), главен секретар на Национална ветеринарномедицинска служба (ноември 2004-август 2006). Директор на Общинско предприятие "Екоравновесие" (септември 2006-14 юли 2009). Бил е председател на "Гилдия на частно практикуващите ветеринарни лекари във Врачанска област", заместник-председател на "Българска асоциация на ветеринарните лекари за дребни животни" и вицепрезидент на Камара на ветеринарните лекари в България. Депутат в 41-ото Народно събрание (14 юли-27 юли 2009). Министър на земеделието и храните (27 юли 2009-13 март 2013). Един от основателите  на партия БАСТА (Българи за алтернатива на страха, тоталитаризма и апатията) (22 септември 2013). Председател на Управителния съвет на Съюза за стопанска инициатива (6 февруари 2016-април 2019).

На този ден са родени и:

Нострадамус (Мишел дьо Нотрдам), френски лекар и астролог (1503-1566).
Известен е с порочествата си за бъдещето на света, събрани в книгата му "Центурии" (1555).

Тихо Брахе, датски астроном (1546-1601).

Мария Шимановска, полска пианистка и композиторка (1789-1831).

княгиня Зинаида Волконска, руска поетеса, певица и композитор, колекционер на художествено изкуство (1789-1862).
 
Даниел де Леон, американски обществен деец (1852-1914).
Един от ръководителите и идеолозите на Социалистическата работническа партия на САЩ (1890-11 май 1914). Участва в създаването на прогресивната профсъюзна организация "Индустриални работници в света" (1905).

Джордж Шести, крал на Великобритания (11 декември 1936-6 февруари 1952) (1895-1952).

Пол Елюар, френски поет (1895-1952).

Едуард Тейтъм (Едуард Лори Тейтъм), американски генетик и биохимик (1909-1975).
Едуард Тейтъм  заедно с биолога проф. Джордж Бидъл започват съвместни изследвания върху генетичното направляване на синтеза на специфични ензими при хлебната плесен Neurospora crassa. Те предизвикват изкуствени мутации в микроорганизма и доказват, че генетичните дефекти се наследяват. През 1944 г. формулират концепцията си "един ген-един ензим", т.е. определени гени контролират синтеза на определени клетъчни субстанции. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1958 г. заедно с американския генетик Джордж Бидъл за тяхното откритие, че гените регулират определени химични процеси. Те си поделят наградата с американския генетик и биохимик Джошуа Ледърбърг, който я получава за неговите открития относно генетичните рекомбинации и организацията на генетичния материал на бактериите.

Карл Карстенс, немски политик (1914-1992).
Президент на Федерална република Германия (1 юли 1979-30 юни 1984).

Николай Басов, руски физик (1922-2001).
Заедно с Александър Прохоров предлагат конструкция на първия в света молекулен генератор - мазер (1952), публикувана през октомври 1954 г. Независимо от тях американският физик Чарлз Таунс също създава квантов генератор през 1953 г. и го нарича лазер. Тримата си поделят Нобеловата награда за физика за 1964 г., като Александър Прохоров и Николай Басов получават половината от наградата за фундаменталната си работа в областта на квантовата електроника, която води до конструирането на генератори и усилватели на основа на лазерно-мазерния принцип, а другата половина от наградата получава Чарлз Таунс за работата си в същата област.

Радж Капур (Ранбир Радж Капур), индийски актьор, режисьор и продуцент (1924-1988).
Дебютира в киното през 1947 г. с филма "Огънят", на който освен водещ актьор е режисьор и продуцент. Участвал е във филмите "Мусонни дъждове" (1949), "Бродяга" (1951), "Господин 420" (1955), "Под прикритието на нощта" (1957), "Игри на съдбата" (1959), "Там, където тече Ганг" (1960), "Сангам" (1964), "Моето име е клоун" (1970), "Истина, любов и красота" (1978), "Болни от любов"(1982) и "Любовната история на Ганга" (1985)и др.  Като продуцент Радж Капур е сред хората, допринесли за разгръщане на международния потенциал на индийското кино.

Николай Серебряков, руски режисьор и аниматор (1928-2005).

Ружица Сокич, сръбска актриса (1934-2013).
Тя е участвала в около 40 филма, носителка е на няколко награди "Златна арена" и "Сребърна арена" на фестивала в Пула, както и на наградата "Добричин пръстен". Една от най-забележителните й роли е на Живка в "Госпожа министершата" по Бранислав Нушич. В България е известна с ролите си в сериалите "Горещ вятър", "Полицаят от Петльово бърдо" и "Щастливи хора" и филмите "Зона Замфирова", "Тясна кожа" и др.

Джейн Бъркин, британска актриса и певица (1946-2023).
Участвала е в повече от 60 филма. През 1989 г. френската режисьорка Аньес Варда прави за нея филма "Джейн Б... като Бъркин". Най-голяма популярност получава като изпълнителка на песните на Серж Генсбур.

Дилма Русеф, бразилски политик от български произход (1947).
Министър на мините и енергетиката (1 януари 2003-20 юни 2005). Началник на канцеларията на президента Луис Игнасио Лула да Силва (20 юни 2005-31 март 2010). Първата жена президент на Бразилия (1 януари 2011-31 август 2016). На 31 август 2016 г. с 61 гласа "за" срещу 20 "против" Федералният сенат (горната камара на парламента) гласува за отстраняването й от поста по обвинения в нарушаване на бюджетното законодателство и манипулиране на държавните финанси. Председател на Фондация "Персеу Абрамо" - мозъчен тръст, свързан с Бразилската партия на трудещите се (2 декември 2016-3 април 2020). От 3 април 2020 г. е почетен председател на Фондация "Персеу Абрамо".

Крис Уодъл, английски футболист (1960).
След края на състезателната си кариера е спортен коментатор.

Си Джей Хънтър, американски състезател по лека атлетика (тласкане на гюле) (1968-2021).
От световни първенства печели един златен (1999) и един бронзов медал (1997).

Борис Хенри, немски състезател по лека атлетика (хвърляне на копие и диск) (1973).
От световни първенства печели два бронзови медала (1995, 2003). От европейски първенства печели един бронзов медал (2002).

Сантяго Ескеро, испански футболист (1976).

Майкъл Оуен, английски футболист (1979).
Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 2001 г.

Дидие Зокора, футболист от Кот д'Ивоар (1980).

Това е денят на смъртта на:

Карл Филип Емануел Бах, немски композитор и пианист (1714-1788).

Джордж Вашингтон, американски политик (1732-1799).
Главнокомандващ на армията по време на Американската война за независимост (1775-1783). Първи президент на САЩ (30 април 1789-3 март 1797).

Иванка Ботева (Иванка Ботева Петкова), майка на българския поет революционер  Христо Ботев и на още шест деца (1823-1911).
След смъртта на мъжа си Ботьо Петков (1869) сама издържа децата си. През 1875 г. отива в Букурещ, за да поддържа домакинството на родственика си Евлогий Георгиев. Завръща се в България през 1886 г. и до смъртта си живее в София при сина си Кирил Ботев.

Джон Харви Келог, американски лекар хирург и диетолог (1852-1943).
Заедно с брат си Уил Кейт Келог, експериментирайки с различни хранителни продукти, случайно разточват на тънки кори сварено пшеничено брашно, изпичат леко тестените листове, смилат ги и по този начин откриват хранителния продукт "корн флейкс"(1898).

проф. Марин Василев (Марин Василев Сельовлев), български скулптор (1867-1931).
Един от основоположниците на скулптурното изкуство в България след освобождението от османско иго (1878) и един от първите българи, получили академично художествено образование по скулптура. От 1899 г. преподава моделиране, скулптура и каменоделие в Художественото индустриално училище в София. Твори в областта на фигуралната композиция и скулптурния портрет. Автор е на множество паметници на български национални герои и общественици, сред които паметникът на Васил Левски в Карлово, бюстът на Георги Измирлиев-Македончето в Горна Оряховица и паметникът на загиналите за свободата на България свищовци в град Свищов. Негово дело е украсата на редица обществени сгради в София, сред които Военния клуб (в съавторство с арх. Антонин Колар, 1897), Министерството на външната търговия (1912), Спестовната каса (1912), Софийска банка на ул. "Московска" (1914) и др.

Юхо Паасикиви, финландски политик (1870-1956).
Министър-председател на Финландия (27 май-27 ноември 1918; 17 ноември 1944-9 март 1946). Президент на Финландия (11 март 1946-1 март 1956).

Йозеф Лада, чешки художник, илюстратор и карикатурист (1887-1957).
Илюстратор е на романа на Ярослав Хашек "Приключенията на храбрия войник Швейк" и др.

Уолтър Липман, американски писател, журналист и политически анализатор (1889-1974).
Определян е като най-влиятелния журналист на 20-и в. и баща на съвременната журналистика. Автор е на книгите "Въведение в политиката" (1913), "Общественото мнение" (1922), "Призрак на обществеността" (1925) и др. Един от съоснователите на либералното сп. "Ню рипъблик" (1913). Съветник на президента Удроу Уилсън (1914-1921). От 1920 г. работи като журналист за в. "Ню Йорк уърлд" и става редактор на вестника до неговото закриване (1929-1931). Пише статии за в. "Ню Йорк хералд трибюн" (1931-1967), включително колонката "Днес и утре", за която печели две награди "Пулицър" (1958, 1962). Удостоен е с Президентския медал на свободата (14 септември 1964).

Висенте Алейксандре, испански поет (1898-1984).
Автор е на стихосбирките "Предели" (1928), "Мечове като устни" (1932), "Унищожение или любов" (1933), "Страстта на земята" (1935), на философската лирика "Сянка от рая" (1944), "Диалози на познанието" (1974) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1977 г. за високи постижения в поезията, в която осветява мястото на човека в космоса и в съвременното общество и представя обновяването на испанската поезия между войните.

Мирна Лой, американска актриса (1905-1993).
Участвала е във филмите "Варваринът" (1933), "Кльощавият" (1934), "Отново те обичам" (1940), "Ергенът и хлапачката" (1947), "Самотни сърца" (1958) и др.

Фриц Чепън, немски футболист и треньор (1907-1974).

Здравко Александров (Здравко Александров Канчелов), български художник (1911-1998).
Рисувал предимно пейзажи, с предпочитание към планинските. Участвал е в колективни и самостоятелни художествени изложби. Удостоен е със званието "Заслужил художник" (1967). Носител на орден  "Кирил и Методий"  първа степен (1961, 1964), на орден "Народна република България" първа степен (7 май 1981; 9 март 1986), на ордените "Червено знаме на труда" (1959, 1971). Удостоен със званието "Заслужил художник" (1967).

акад. Борис Черток, руски учен (1912-2011).
Специалист по ракетно-космическа техника, сподвижник на основоположника на руската космонавтика Сергей Корольов, като от 1950 г. работи в конструкторското му бюро. Там разработва системите за управление на всичките ракети на бюрото ("Восток", "Восход"), за изкуствените спътници на Земята,  автоматични междупланетни станции.  Инициатор е за създаването на орбиталните станции "Салют" и "Мир",  участник в разработката на комплекса "Енергия - Буран". С негово участие са създадени първите руски балистични ракети, вкл. Р-7. От 1974 г. е заместник генерален конструктор на НПО "Енергия" по системи на управлението, от 1993 г. е главен научен консултант на генералния конструктор. Автор е на повече от 200 научни труда, повечето от които години наред са били  засекретени. Носител на орден "Червена звезда" (1945), орден "Ленин" (1956, 1961), "Червено знаме на труда" (1975), "За заслуги към отечеството" тV степен (1996) и др.

Джон Корнфорт, австралийски химик (1917-2013).
Носител на Нобелова награда за химия за 1975 г. за работата му върху стереохимията на ензимокаталитичните реакции. Той си поделя наградата с швейцарския химик от сръбски произход Владимир Прелог, който я получава за изследванията му върху стереохимията на органичните молекули и реакции.

акад. Андрей Сахаров, руски физик и общественик, дисидент (1921-1989).
Един от създателите на съветската водородна бомба (1950-1953). Защитник на човешките права и гражданските свободи в Съветския съюз. На 22 януари 1980 г. той е арестуван след протестите му срещу нахлуването на съветски войски в Афганистан и е интерниран в гр. Горки (днешен Нижни Новгород). Отнети са му всички титли и държавни награди. През 1973 г. Андрей Сахаров е номиниран за Нобелова награда за мир, която е връчена на 10 декември 1975 г. на съпругата му Елена Бонер, защото съветското правителство не му разрешава да пътува, за да я получи лично. На 19 декември 1986 г. Андрей Сахаров е освободен от заточение. През 1985 г. Европейския парламент учредява Награда „Сахаров“, която от 1988 г. се присъжда всяка година на личности и организации с принос в защитата на човешките права и основните свободи, насърчаването на демокрацията и законността.

Фридрих Дюренмат, швейцарски писател, драматург и художник (1921-1990).

Жан Ришар, френски актьор (1921-2001).
Известен с ролята на инспектор Мегре. Участвал е в около 100 филма и е създател на цирк и атракционен парк в Париж.

Борис Карлов (Борис Карлов Илиев), български музикант акордеонист (1924-1964).
Той започва да свири на акордеон на 12 г. , след като е свирил на окарина и тамбура. През втората половина на 20 в. Борис Карлов въвежда акордеона  в българската народна музика и го превръща в типичен за нея инструмент. Свири заедно с баща си Карло Карлов, тромпетист и  основател на група "Софийска кореняшка група" - първата група, съпровождала изпълненията на народните певци по Радио София в началото на 20 в., а впоследствие и със своя група  изнася самостоятелни концерти в България, Югославия и Австрия.

Васко Абаджиев, български цигулар и композитор (1926-1974).
Дебютира като цигулар на 6-годишна възраст. Деветгодишен завършва Държавната музикална академия и става най-младият дипломант в историята на българското висше образование. На единадесетгодишна възраст е студент в Музикалната академия в Брюксел, Белгия. Като абсолвент в академията е носител на първа награда на международния конкурс "Йожен Изаи" (1937), на първа награда от конкурса "Фриц Крайслер" (1938) в Лиеж, Белгия. Лауреат на Димитровска награда (1953). Наричан е "Паганини на XX век".

проф. Йордан Ганев, български музиковед и политик (1926-2004).
Бил е преподавател по музика в Детските музикални школи. Един от учредителите на Радикалдемократическата партия (1990), сред основателите на фондация "Млади български таланти" (1991). Депутат в 36-ото Народно събрание (1991-1994).

Питър О'Тул, британски актьор от ирландски произход (1932-2013).
Участвал е във филмите "Лорънс Арабски" (1962), "Бекет" (1964) ,"Библията" (1966), "Фокстрот" (1976), "Пигмалион" (1983), "Последният император" (1987),"Пътешествията на Гъливер" (1996), "Фантоми" (1998), "Жана Д'Арк" (1999), "Последната завеса" (2002),"Троя" (2004), "Казанова" (2005) и др. Носител на наградата "Златен глобус" (1963, 1965, 1969, 1970). Носител на наградата "Оскар" за цялостен принос (2003).

Харалампи Харалампиев, български поет (1933-2013).
Работил е като учител и журналист, завеждащ отдел в Съюза на българските писатели, секретар по печата в Министерството на просветата. Автор е на 15 книги: "Небе за камбани", "Пет минути за обич", "Признание", "И ще бъдаЕ" (2012) и др. Пише и книги за деца, либрета за детски мюзикъли, стихове за детски песнички. Негови творби са преведени на руски, английски, полски, испански.  Автор е на текста на химна на община Челопеч. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" втора степен. Името му е в Международната поетична библиотека на САЩ, където е избран за поет на 2002 г. Първият носител на званието почетен гражданин на община Челопеч (23 октомври 2013).

проф. Васил Стефанов (Васил Стефанов Димчев), български театровед, театрален деец и критик (1933-2020).
Литературен сътрудник и редактор в сп. "Театър" и във в. "Литературен фронт" (1958-1970). Заместник-директор на Института по изкуствознание при Българската академия на науките (1976-1981). Директор на Народния театър "Иван Вазов" (юни 1990-септември 1999; 25 февруари 2003-5 януари 2009). Преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (1980Ц1981), в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1991Ц1992, 1993) и в Нов български университет (от 1994). Автор е на статии, отзиви, рецензии и трудове, сред които: "Драма и композиция" (1965), "Съвременен куклен театър" (1973), "Театрални срещи" (1971), "Абсурдизмът или театърът на отчуждението" (1977), "Театър и литература" (1983). Автор е на книгата "Дописан дневник" (2018). Удостоен със званието "Заслужил деятел на изкуството" (1981). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1983), на орден "Стара планина" първа степен (4 ноември 2008).

проф. Крикор Азарян, български театрален режисьор и театрален педагог (1934-2009).
Режисьор в Драматичния театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив (1966-1969), в Театър "Българска армия" (1969-1978, 1990-2009), в Народния театър "Иван Вазов" (1978-1983), в Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов" (1984-1987), в Театър "София (1987-1990). Преподавател във Висшия институт за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов"), води класове по актьорско майсторство и режисура (1970-2005). Сред учредителите през 1991 г. на фондация "А'Аскеер", като до смъртта си е и член на Настоятелствата на фондацията. От 2005 г. е преподавател по актьорско майсторство в Нов български университет.  Председател на Българската асоциация на режисьорите в театъра (юни 2001-14 декември 2009). Поставя повече от 100 пиеси. Носител е на орден "Стара планина" първа степен (19 май 2005), на "Специалната награда на София" за цялостното творчество (17 септември 2007), на  наградата на Съюза на артистите в България "Икар" за цялостен принос в развитието на българския театър и за режисура(2008), на наградата Почетен "Аскеер"  за "Трилогията - Чехов" ("Чайка" в Театър "Българска армия", "Три сестри" в Младежки театър "Николай Бинев" и "Вишнева градина" в Народен театър "Иван Вазов")(2010, посмъртно) и др. На негово име на 26 октомври 2015 г. се създава театър "Азарян".

Козма Кузманов, български инженер енергетик (1936-2007).
Главен енергетик и заместник-директор по енергетика и автоматика в "Химко" - Враца (1965-1974), директор на Атомната електроцентрала "Козлодуй" (1974-1977; 1992-1 юли 1996), директор в Топлоелектрическа централа "Марица-изток 2" (1977-1986), директор на дирекция "Безопасност" към Министерството на енергетиката (1986-1988),  заместник-директор на "Енергоремонт" - Гълъбово (1988-1992). Генерален директор на Националната електрическа компания (1996-1997).

Пано Николов, български адвокат, художник и публицист (1936-2009).
 
Анна Карина, френска актриса от датски произход (1940-2019).
Участвала е във филмите "Жената си е жена" (1961), "Клео от 5 до 7" (1962), "Да живееш живота си", "Алфавил" (1965), "Китайска рулетка" и др.

Джанет Дейли, американска писателка (1944-2013).
Авторка е на една от най-дългите серии любовни романи "Американа", която включва 50 книги, представящи истории за всеки един щат в САЩ. За това си постижение е вписана в Книгата за рекорди на Гинес. През 1981 г. тя започва популярната си серия от уестърни "Калдър". Романите и са преведени на 19 езика и са издадени в 98 страни в над 325 млн. екземпляра.

Жерар Улие, френски футболист и треньор (1947-2020).
Като треньор с "Ливърпул" (Англия) печели турнирът Купа на УЕФА (2001) и Суперкупата на УЕФА (2001).

Пламен Янков, български футболист и треньор (1951-2019).
През футболната си кариера е  играл за отборите на ЦСКА (София), "Сливен" (Сливен), "Димитровград" (Димитровград) и "Загорец" (Нова Загора)./МГ/КГ/