site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 6 декември в историята

6 декември 2023 г., сряда, 49-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец (Никулден).

Свети Николай, архиепископ Мирликийски, е един от най-почитаните християнски светци. Роден е през III в. в ликийския град Патара (дн. Мала Азия). Семейството му било знатно и богато. Чичо му, епископ на града, приел племенника си в храма и от тук нататък той му служил до края на дните си. След праведен монашески живот е избран за архиепископ на гр. Мир, Ликийска област. Всичките му дела до края на живота му през 342 г. имали за цел да умиротворят, да закрилят, да дадат изцеление. Постигал го с чудна лекота, наричали го Чудотворец. Той помагал на страдащите, защитавал невинните, укрепвал слабите със словото на истината и вярата. Според преданията преди да го канонизират за светец той бил лихвар, който помагал на бедни и безпарични, като раздавал богатството си, но гледал тези, на които правел благодеяния, да не разберат откъде идват те. Св. Николай незабелязано подхвърлил три кесии със злато в дома на обеднял търговец, за да може да омъжи трите си дъщери и да ги спаси от безчестие, възкресил един моряк, който паднал от върха на мачта, спасил от смърт трима невинно осъдени граждани и направил много други чудеса. Според легендата, когато веднъж силните морски вълни пробили неговата лодка, св. Николай хванал един шаран във водата и с него запушил лодката. След смъртта си св. Николай е погребан в катедралата в гр. Мир, Ликийска област, и сред вярващия народ се носела мълвата за благовонното миро, което оросявало мощите му и от което всеки можел да получи изцеление. През 1099 г. мощите му били пренесени в Италия, гр. Бари, където са и понастоящем.

На Никулден се устройва празнична трапеза, на която задължително се поднася специално ястие - рибник, приготвено от прясна риба с люспи, най-вече шаран, като курбан за преживяно нещастие, избегната беда или просто за здраве и благополучие на къщата. Внимава се при чистене някоя люспа да не падне на земята, та да не се изгуби имането. Ако люспата е на пода, то тя не трябва да бъде настъпвана, за да не постигнат човека болести и друго зло. Прави се обредна пита с изображение на риба или лодка. Ядат се постни гозби. Рибарите на този ден изяждат първата уловена риба на брега, останалата могат да я носят в къщи или за продан. На Никулден хора, преминали някакво премеждие, дават курбан за здраве. Св. Николай се тачи като покровител на моряци, рибари, търговци, ловци и др., както и на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. На този ден празнуват Никола, Николай, Нико, Нино, Нонко, Кольо, Николина, Николета.

В България се отбелязва:

Денят на банкера. Отбелязва се с решение на Асоциацията на търговските банки (дн. Асоциация на банките в България) и на Българската народна банка от 27 октомври 1992 г. в деня на църковния празник св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец - 6 декември. За първи път се чества през 1992 г., когато в параклиса на сградата на Българска народна банка е отслужена панихида за загиналите във войните банкови служители, а след това банковите служители се присъединяват с литийно шествие към църковната служба в храм-паметника "Александър Невски".

Денят на Бургас. Отбелязва се от 1992 г. с решение на Общинския съвет от 29 юли 1992 г. в деня на църковния празник св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец - 6 декември, покровител на моряците и рибарите.

Празникът на Царево. Отбелязва се от 2011 г. с решение 14, Протокол 3 от 28 ноември 2011 г. на Общинския съвет в деня на църковния празник св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец - 6 декември. От 1993 г. до 2010 г. празникът на града се е отбелязвал в деня на църковния празник Свети Дух. 

По света се отбелязва:

Националният празник на Финландия. Ден на независимостта (1917).

На този ден в България:

1880 - Областното събрание на Източна Румелия въвежда поземлен данък вместо натуралния десятък. Това ускорява преминаването на поземлената собственост в ръцете на българите.

1920 - България e приета за член на Международната организация на труда (МОТ).

1958 - Край Пирдоп е открит Медодобивният комбинат "Георги Дамянов" (дн. "Аурубис България"). Построен е в периода 1955-1958 г. На 21 ноември 1958 г. е отлято първото количество анодна мед. През септември 1997 г. е приватизиран. През април 2009 г. компанията е преименувана на "Аурубис България".

1975 - Комитетът за изкуство и култура приема Комплексна програма за всенародно естетическо възпитание. Председателят на комитета Людмила Живкова очертава целите на програмата като: "Създаване на условия за пробуждане и развитие на творческото начало у всеки човек и за хармонично изграждане на личността в развитото социалистическо общество".

1990 - България и Ватикана установяват дипломатически отношения на равнище Апостолическа нунциатура в София и посолство на България във Ватикана.

2002 - Българската народна банка емитира първата българска цветна монета - "Сурвакари", с номинал 5 лв. и тираж 5000 броя. Монетата е на детска тематика с коледен сюжет. От едната й страна е номиналната стойност, емблемата на БНБ и годината на емисията. Другата й страна е цветна. На нея са изобразени две деца сурвакарчета и надпис: "Сурва весела година - живи здрави до амина". Автор на художествения проект е Стефан Ненов.

2006 - Народното събрание приема Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Законът урежда реда за достъп, разкриване, използване и съхраняване на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, включително и на техните предшественици и правоприемници, за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. За прилагането на закона се създава централизиран архив на документите и специална комисия като независим държавен орган, която да осъществява политиката на Република България за разкриването, обявяването и съхраняването на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

2012 - Арбитражният съд в Лондон, Великобритания, присъжда на България бонус от 92 млн. евро по делото срещу бившите собственици на БТК - "Вива Венчърс". Причина за възникване на съдебния спор е препродажбата на 65 процента от капитала на БТК за сумата от 1,2 млрд. евро през 2007 г. През юни 2004 г. 65 процента от телекома са купени от "Вива венчърс" - собственост на американския фонд "Адвент". Според клауза в тогавашния приватизационен договор държавата има право да получи до 10 процента от всички нетни постъпления (clawback), надхвърлящи 300 млн. евро, ако БТК бъде препродадено до 3 години след придобиването.

2015 - Българският патриарх Неофит и епархийските митрополити присъстват на заседание на Върховния административен съд (ВАС) по дело 14 123 в отговор на жалба от Веселин Станков и от Страхил Керелов, представител на културно-историческото дружество "Будител", против решение 681/2014 г на Министерския съвет за предоставяне на патриаршеския храм "Св. Александър Невски" на Българската православна църква-Българска патриаршия. На 1 октомври 2014 г. Министерският съвет приема решение за обявяването на храм-паметника "Св. Александър Невски" за частна държавна собственост. На 3 октомври 2014 г. е подписан договор за преотстъпване правото на собственост на храм-паметник "Св. Александър Невски" на Българската православна църква-Българска патриаршия. На 8 октомври 2014 г. в Гранитната зала на Министерския съвет в присъствието на представители на Българската православна църква и на членовете на правителството на церемония тържествено е връчен актът за собственост на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".

2017 - В София прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет единодушно избира  Борислав Сарафов за директор на Националната следствена служба.

2018 - Народното събрание приема Закона за личната помощ, който ще влезе в сила от 1 януари 2019 г. Според закона личната помощ ще се предоставя въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите по реда, установен със закона, като броят на часовете за лична помощ ще се определя въз основа на четири степени на затруднение на хората с увреждания.

2019 - На 97-годишна възраст във Военномедицинска академия в София умира актрисата Стоянка Мутафова. Тя е играла в продължение на повече от 70 години на театралната сцена и има над 100 театрални роли и над 30 роли в киното.

2020 -  Поетът Александър Байтошев е обявен за носител на Наградата за нова българска поезия "Николай Кънчев" за 2020 г. за книгата си "Свещената гора", издадена от издателство "Жанет 45". Наградата е учредена през 2012 г. от съпругата на поета Николай Кънчев Федя Филкова и се присъжда ежегодно.

2021 - Актрисата Мария Бакалова, гимнастичката Стефани Кирякова, д-р Йорданка Проданова и съпругът й д-р Илиян Йорданов са удостоени със званието "Почетен гражданин на град Бургас" на тържествена церемония на сесия на Общинския съвет. По традиция званията се връчват всяка година на празника на града - Никулден (6 декември).

2022 - Българският лекарски съюз приключва сделка по придобиването на нова сграда, в която ще се помещава. Сградата се намира ул. „Доспат". От години централата на организацията се помещава в сградата на Националния център по обществено здраве и анализи.

На този ден по света:

1492 - Христофор Колумб открива остров Хаити по време на първата му експедиция за откриването на западен път към Индия (3 август 1942-15 март 1493). Той нарича острова Еспаньола (Испанка), но с времето се утвърждава името, дадено му от индианците - Хаити. Хаити означава на местен език "планински", "каменист" или "висок" - по-голямата част от територията на страната е заета от четири планински вериги.

1876 - Немският археолог Хайнрих Шлиман открива първата гробница в Микена - археологично селище в Гърция, намиращо се на около 90 км югозападно от Атина, на североизток от Пелопонес. Начало на изследванията на микенската цивилизация, съществувала на територията на Гърция от 16-и до 11-и в. пр. н. е.

1877 - Американският изобретател Томас Едисън демонстрира в Уест Ориндж, Ню Джърси, САЩ, първия звукозапис, като рецитира стихотворението "Мери има агънце".

1912 - В Египет при разкопки на древноегипетския град Ахетатон (дн. Амарна) немският археолог Лудвиг Борхарт открива бюст на Нефертити, съпруга на фараона Аменхотеп Четвърти (1375-1336 г. пр. н. е.).  Това е едно от най-разпознаваемите произведения на древноегипетското изкуство.

1917 - Парламентът на Финландия обявява независимостта на Финландия от Русия, като приема Декларация за независимост. На 29 март 1809 г. Финландия е окупирана от руски войски и обявена за  автономно  Велико финландско  княжество в лична уния с Руската империя.

1921 - В Лондон, Великобритания, е подписан договор между Великобритания и Ирландия - т. нар. Англо-ирландския договор, съгласно който се създава свободна държава в южната част на страната със статут на доминион на Британската империя (Ирландска република), а северната част остава в състава на Великобритания (Северна Ирландия). На 29 декември 1937 г. влиза в сила нова конституция на Ирландия, одобрена с референдум на 1 юли 1937 г., която заменя конституцията от 25 ноември 1922 г. Съгласно конституцията Ирландия е обявена за независима демократична държава. Дъглас Хайд е избран на 4 май 1938 г. за първи президент на Ирландия. Той встъпва в длъжност на 25 юни 1938 г. и заема поста до 25 юни 1945 г.

1922 - Влиза в сила конституцията на Ирландската свободна държава, одобрена от парламента на 25 октомври 1922 г. На 6 декември 1921 г. в Лондон, Великобритания, е подписан договор между Великобритания и Ирландия - т. нар. Англо-ирландския договор, съгласно който се създава Ирландската свободна държава в южната част на страната със статут на доминион на Британската империя (Ирландска република), а северната част остава в състава на Великобритания (Северна Ирландия). С договора се слага край  на ирландската война за независимост, започнала на 21 януари 1919 г., когато отряди на Ирландската републиканска армия (ИРА) започва терористични действия против представители на британските власти в Ирландия. На 29 декември 1937 г. влиза в сила нова конституция на Ирландия, одобрена с референдум на 1 юли 1937 г., която заменя конституцията от 6 декември 1922 г. Съгласно конституцията Ирландия е обявена за независима демократична държава.

1994 - В Будапеща, Унгария, по време на третата среща на високо равнище на 52 страни - членки на Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) (5-6 декември), е създадена Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) като наследник на СССЕ. На 1 август 1975 г. в Хелзинки, Финландия, държавните и правителствени ръководители  на 33 европейски държави САЩ и Канада подписват Заключителният акт от Хелзинки на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ), с който се залагат нови принципи на международното сътрудничество във военно-политическата област, в сферата на икономиката, опазването на околната среда и човешките права.

1997 - Руски военнотранспортен самолет Ан-124 "Руслан" с два изтребителя "Сухой" на борда се разбива над жилищен комплекс в Иркутск в Сибир и се взривява. Причината е отказ на трите двигателя на самолета. Загиват 72 души, 23 от които на борда на самолета, а сред загиналите на земята са 14 деца. Повече от 70 семейства остават без покрив. Комисията, разследваща инцидента, не определя причината за изключването на двигателите на самолета. Според една от версиите причина за трагедията е претовареността на самолета.

1999 - Президентът на Румъния Емил Константинеску подписва закон, позволяващ на румънците достъп до досиета на бившата тайна полиция "Секуритате", разпусната през 1989 г. Законът е одобрен от правителството на 18 октомври 1997 г. и приет от парламента на 20 октомври 1999 г. Съгласно закона румънците ще могат да получат копия от досиетата си в "Секуритате", но в тях имената на информаторите ще бъдат заличени. Законът предвижда също заемащите управленски постове и изтъкнатите обществени личности под клетва да заявяват дали са били информатори на тайната полиция. В случай на неверни показания в този смисъл, законът предвижда наказания от глоба до затвор. Законът предвижда защита за бивши агенти на "Секуритате", които все още са активни в разузнавателната дейност. В периода между 1945 г. и 1989 г. "Секуритате" е имала общо 400 000 информатори.

1999 - В Аруша, Танзания, Международният съд на ООН за престъпленията в Руанда осъжда на доживотен затвор лидера на една от въоръжените екстремистки групировки на племето хуту Джордж Рутаганда за геноцид срещу племето тутси през 1994 г. Той е обвинен в геноцид, в престъпления срещу човечеството и убийство заради неговата роля в кланетата, при които загиват 800 000 души.

2000 - В Туркменистан е регистрирано земетресение с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер с епицентър край гр. Балканабат на около 400 км северозападно от столицата Ашхабад. Трусът е усетен в съседните страни като Азербайджан и дори в Москва и Санкт Петербург, Русия. Загиват единайсет души и петима са ранени.

2005 - В Букурещ, Румъния, е подписано Споразумение за достъп за разполагане на американски военни съоръжения на румънска територия от министъра на външните работи на Румъния Михай Ръзван Унгуряну и държавния секретар на САЩ Кондълиза Райс, според което САЩ ще имат в Румъния военни бази и центрове за тренировки във военновъздушната база "Михаил Когълничану" край Констанца и полигоните Бабадаг, Чинку и Смърдан.

2008 - В центъра на Атина избухват размирици, след като на 5 декември 2008 г. в централния квартал "Ексархия" при нападение на полицейска кола от  група младежи с камъни и пиратки един от полицаите, намиращи се в колата, стреля по посока на нападателите, за да ги сплаши и ранява смъртоносно 16-годишния Александрос Григоропулос, който по-късно умира в болницата. Протестиращите изпочупват витрините на магазини в района и подпалват контейнери за смет. Полицията отвръща на атаката със сълзотворен газ.

2011 - В Брюксел, Белгия, полага клетва новото правителство на Белгия пред краля Албер Втори - 542 дни след парламентарните избори в страната.

2012 - В САЩ Сенатът (горната камара на Конгреса) приема законопроекта за установяване на нормални търговски отношения с Русия, включващ т. нар. закон Магнитски. Отмяната на поправката Джексън-Веник е подкрепена с над половината от гласовете на 100-те сенатори. През ноември 2012 г. за отмяната на ограниченията гласува и Камарата на представителите (долната камара на Конгреса). Приетата през 1974 г. поправка обвързва търговските отношения с Русия със свободната емиграция от СССР, а "законът Магнитски" предвижда визови и финансови санкции срещу лицата, свързани с ареста, мъченията и смъртта на юриста Сергей Магнитски през 2009 г. в затвор в Москва, Русия.

2013 - В Япония Камарата на съветниците (горна камара на парламента) гласува закон за държавната тайна, който увеличава наказанието за издаване на поверителна информация. Държавните служители или лица с достъп до държавни тайни могат да получат до 10 години затвор за издаването им, а журналисти и други лица от частния сектор, обявени за виновни в подбудителство към издаване на поверителна информация, могат да бъдат осъдени на затвор до 5 години, ако използват "очевидно неуместни" начини в опит да се сдобият с информацията.

2014 - Във Вашингтон, Ню Йорк, Чикаго, Бостън, Кливланд, Маями и други градове в САЩ са организирани протести против насилието срещу афроамериканци и в знак на протест срещу расовата дискриминация. Протестите започват на 24 ноември 2014 г., когато е обявено решение на съда да не бъде привлечен под отговорност полицаят Дарън Уилсън, убил невъоръжения 18-годишен чернокож младеж Майкъл Браун в град Фъргюсън, щата Мисури, на 9 август 2014 г.

2015 - В Армения е произведен референдум за конституционни промени, предвиждащи преминаване на страната от президентска към парламентарна форма на управление. Гласоподавателите трябва да отговорят на въпроса: "Съгласни ли сте с проекта за изменение на конституцията на Република Армения?". Избирателната активност е 50,51 процента. Според официалните резултати "за" са гласували 63,27 процента, а "против" - 32,36 процента от избирателите. Съгласно промените президентът ще има представителни функции и ще се избира от парламента за мандат от 7 години без право на втори мандат вместо досегашните 5 години. Парламентарните избори няма да се произвеждат от едномандатни мажоритарни избирателни райони, а по пропорционална избирателна система. За върховен орган на изпълнителната власт се определя правителството, като президентът ще назначава министър-председателя от предложените от парламентарното мнозинство кандидатури. Въоръжените сили на Армения ще се подчиняват на правителството, а при война министър-председателят ще бъде върховен главнокомандващ вместо президента, както е досега.

2016 - В Есен, Германия, по време на конгрес на Християндемократическия съюз (5-6 декември 2016 г.), с 89,5 процента канцлерът на Германия Ангела Меркел е преизбрана за девети път за председател на партията от делегатите на конгреса. Ангела Меркел е начело на Християндемократическия съюз от 10 април 2000 г.

2017 - В Брюксел, Белгия, на тържествена церемония София – столицата на България,  официално e обявена за Европейска столица на спорта през 2018 година.

2018 - В Хамбург, Германия, на заседание на Надзорния съвет на германската информационна агенция Дойче пресе агентур (ДПА) единодушно е приета резолюция за защита на свободата на журналистите да отразяват събитията в Германия. Съветът, който представлява 180 германски медийни компании, притежаващи акции в агенцията, призовава за по-добра защита на журналистите, изправени пред растящ брой нападения по време на работа. Агенцията критикува полицията и органите за сигурност, че системно не са се намесвали в случаите на използването на клевети и физическо нападение срещу фотожурналисти и репортери на агенцията, особено в Източна Германия, но също в райони на Западна Германия.

2019 - В Кипър  с 38 гласа "за" и 12 "против" от общо 56 депутати, парламентът гласува за ограничаване на президентското управление до два поредни мандата за един човек. Това е девета по ред поправка на конституцията от 2013 г. насам.

2020 - Над 20 000 души се събират на демонстрация в Кишинев, Молдова, с искане за оставка на правителството на Йон Кику и за разпускането на парламента. Според протестиращите, които скандират лозунги "Оставка!", "Предсрочни избори!" и "Долу крадците, долу корупцията!", правителството носи отговорност за влошаването на ситуацията в икономиката и социалната сфера и прокарва корупционни схеми на фона на бедстващото положение на населението.

2021 - Съд в Мианма осъжда бившата ръководителка на правителството Аун Сан Су Чжи на четири години затвор за подбуждане към нарушаване на обществения ред и за нарушаване на здравните правила, свързани с КОВИД-19. Носителката на Нобелова награда за мир, която е свалена от власт на 1 февруари 2021 г., "е осъдена на две години затвор по силата на член 505 (b) и на две години затвор по силата на закона за борба с природните бедствия".

2022 - Вицепрезидентката на Аржентина Кристина Фернандес де Киршнер е осъдена на 6 години затвор и доживотна забрана да заема държавни длъжности, след като е призната за виновна по обвинения в схема за измама, при която по време на нейния мандат са били присвоени 1 милиард долара чрез проекти за обществени поръчки. Това е първият случай, в който аржентински вицепрезидент е осъден за престъпление, докато все още заема поста.

Родени на този ден българи:

Петко Войвода (ист. име Петко Киряков Калоянов), революционер, участник в националноосвободително движение (1844-1900).
Предводител на чета (6 май 1861-1863). Участва в обединението на Италия и в Критското въстание (1866-1869), където заедно с  Джузепе Гарибалди организират "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи. След разгрома на въстанието отново се завръща в родния край и води хайдушка дружина в Тракия и Родопите. През Руско-турската освободителна война (1877-1878) действа с отряд в Беломорието срещу силите на Сюлейман паша, бори се срещу инсценирания от турското правителство Родопски метеж начело с Джордж Сенклер (февруари-октомври 1878). Награден е от руския император Александър II с орден за храброст "Георгиевски кръст" за участието му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което той продава и се връща в България. По време на Съединението (1885) организира в  Южна България отбраната на българските граници в Чепеларския район. Един от основателите на дружество "Странджа" във Варна, обединяващо българските бежанци от Одринска Тракия. Заради русофилските си убеждения е преследван от режима на Стефан Стамболов, неколкократно е арестуван и съден. В памет на Петко Войвода на 2 декември 2004 г. на хълма Джаниколо в Рим е открит негов бюст-паметник редом с този на Джузепе Гарибалди. Почетен гражданин на Варна (20 май 2011, посмъртно) и Хасково (8 септември 2020, посмъртно).

Елена Карамихайлова (Елена Карамихайлова Янева), художничка (1875-1961).
Работила е в жанра на психологичния портрет. Авторка е на "Сестра ми" (1909), "Кармен" (1910), "Райна Карамихайлова" (1912) и др. След Първата световна война (1914-1918) в творчеството й навлизат образите на българската селянка, на майката, рисува и картини с цветя. Удостоена е със званието "Заслужил художник" (1955). От 1984 г. Художествената галерия в Шумен носи нейното име.

Павел Матев, поет, писател, есеист и публицист (1924-2006).
Работи в Комитета за наука, изкуство и култура (1949-1951),  редактор в Комитета за кинематография (1951-1956),  заместник главен редактор на сп. "Пламък" (1956-1958; 1964-1965),  главен редактор на сп. "Септември" (1964-12 март 1966). Секретар на Съюза на българските писатели (1958-1962). Председател на Комитета по културата и изкуството (12 март 1966-24 юни 1975). Депутат от 5-ото до 7-ото Народно събрание (1966-1981). Председател на Славянския комитет в България (4 юли 1977-7 септември 1982), на Съюза на българските писатели (11 март 1989-6 февруари 1990) и на Комитета за българите в чужбина (7 септември 1982-8 март 1990). Автор е на десетки стихосбирки, сред които "В строя" (1951), "Време, родина, любов" (1962), "Чайките почиват на вълните" (1965; 1967), "Натрупани мълчания" (1973; 1974; 1981), "Рани и слънца. Избр. стихотворения" (1978), "Ти сън ли си. Любовна лирика" (1989) и др. Удостоен със званията "Заслужил деятел на културата" (май 1967) и "Народен деятел на културата" (май 1971). Лауреат на Димитровска награда (17 юни 1966). Носител на орден "Стара планина" първа степен (май 2005), на орден "Георги Димитров" (декември 1974). Почетен гражданин на Чирпан (15 януари 2000). Носител на Голямата награда от конкурса "Златният ланец" на в. "Труд"  за цялостното му поетично творчество (декември 2001) и др.

Милен Гетов, режисьор (1925-2022).  
Военен кореспондент на в. "Народна войска" (1945). Участва и в списването на в. "Фронтовак", пише за в. "Отечествен фронт" и в. "Труд" (1947-1948).  От 1949 г. е редактор на седмичния кинопреглед  в спортното направление в "Българска кинематография", от 1954 г. - в Студия за хроникални и документални филми "Време", а от 1967 г. - в Българска национална телевизия (БНТ). Автор е на над 200 кинопрегледа и повече от 1000 документални филма, телевизионни публицистични предавания и художествени програми. Режисьор е на документалните филми "В името на мира" (1950), "Народен спорт" (1950), "Бразилска мелодия" (1974) и др., на телевизионните филми "Един наивник на средна възраст" (1976), "Умирай само в краен случай" (1978), "Тайфуни с нежни имена" (1979), "Юмруци в пръстта" (1980), на телевизионното предаване "Минаха години"(1991) и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на физкултурата" (1974). Носител на орден "Кирил и Методий" трета степен (1972), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1977), на наградата "Йосиф Хербст" на Съюза на българските журналисти (2015). Носител на Почетния знак на държавния глава (17 ноември 2020).

Никола Рударов, актьор и режисьор (1927-2010).
Работил е като режисьор в Студия за игрални филми "Бояна", където е реализирал филмите - "Да изядеш ябълката", "Хора отдалече", "Комбина", "Вик за помощ", "От нищо нещо", "Хора отдалече", "Бронзовата лисица". Участвал е в над 30 филма като актьор, сред които "Шведски крале" (1968), "Вчера" (1988), "Адио, Рио" (1989), "Сезонът на канарчетата" (1993) и др. Носител на наградата на публиката от кинофестивала във Варна за филма "Комбина" (1982), на голямата награда от фестивала в Авелино, Италия, за филма "Вик за помощ" (1987).

проф. Георги Данчев, писател литературен историк, изследовател на старобългарската и възрожденската литература и българския фолклор (1932-2006).
Работи като асистент (1963-1966), старши асистент (1966-1969), доцент (1969-1980) и професор (след 1980) по История на българската литература до Освобождението във Висшия педагогически институт "Братя Кирил и Методий" (дн. Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"). Лектор по български език и литература в университета в гр. Рим, Италия (1981-1985). Заместник-декан на Филологическия факултет във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" (1968-1970) и ръководител на Катедрата по българска литература (1971-1981) в университета,  заместник-ректор на университета (1970-1979; 1986-1987) и негов ректор (1987-1991). Създател и директор(1978-1981) на Международния летен семинар за чуждестранни българисти и слависти, създател и директор (от 1990) на Научно-изследователския център "Търновска книжовна школа" към Великотърновския университет  "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на 16 книги със стихотворения, сред които "Гергьовска люлка" (1966), "Фрески" (1970), "Упорити хребети" (1982), ""Жилав корен" (1982), "Трептят антените" (1989), "Попътни откровения" (1992) и др. От 1963 г. се занимава с  научни изследвания върху историята на българската литература и фолклор. Автор е на повече от 80 научни статии и 7 книги.

митрополит Йосиф (светско име Иван Благоев Босаков), български църковен деец (1942).
Протосингел на Ловчанската митрополия (27 декември 1970-юли 1971), протосингел на Софийската митрополия (юли 1971-7 декември 1980). Втори викарий на Софийския митрополит (7 декември 1980-1982), за кратко е игумен на Троянски манастир "Успение Богородично", първи викарий на Софийския митрополит (1 юни 1982-март 1983). Управляващ българската Акронска епархия в САЩ (1 април 1983-17 април 1986). Акронски митрополит (17 април 1986-19 декември 1989). Американски и Австралийски митрополит (19 декември 1989-17 декември 2001). От 17 декември 2001 г. е Американски, Канадски и Австралийски митрополит. Носител на орден "Св. Йоан Рилски" първа степен (27 ноември 2012).

ген.-лейт. Гиньо Тонев, военен деец (1943-2020).
През 1966 г. работи в Българската армия. От 1966 г. работи в Симеоновград, където преминава през длъжности като командир на рота, началник-щаб на мотострелкови полк, командир на танков полк. Командир на 11-а танкова бригада в Карлово (1986-1988), командир на Втора мотострелкова дивизия (1990-1992). Бил е първи заместник-командващ и началник-щаб на Трета армия (1992-1994). Командващ на Трета армия (2 декември 1994-2 юли 1996). Произведен е в звание генерал-лейтенант през 1995 г. Командващ на Сухопътните войски (1996-2000). Първи заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия (7 юли 2000-6 юни 2002). Освободен от действителна военна служба през 2002 г. Председател на общинския съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Бургас (2004-2008).

Петър Стоянов (Петър Кръстев Стоянов), режисьор (1952-2000).
Режисьор в театъра в Търговище (1975-1978) и в Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1978-1988). Депутат в 38-ото Народно събрание (7 май-16 август 2000). 

Богдан Томов, певец и композитор (1956). 
Кариерата си започва като сценичен работник в Музикалния театър "Стефан Македонски". Първата му забележителна изява е в мюзикъла "Утре в 10?", където изпълнява една от централните роли. Бил е водещ на детското телевизионно предаване "Неделно междучасие", на телевизионните предаванията "Лабиринт" и "Пресечна точка" (1995–1999)  и на младежкия конкурс за певци на "Златният Орфей" (1998-1999).  Сред популярните му песни са "А сега накъде", "Просто съпруг", "Студентско лято", "Ще се моля".

проф. Ефрем Ефремов, журналист и преподавател (1960).
Дългогодишен журналист във вестниците "Старт" и "Експрес" и в списанията "Световен спорт" и "Спорт плюс". Работил е като кореспондент за италианските издания "Гуерин спортиво" и "Мачбол". От 1991 г. е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация при Софийския университет "Св. Климент Охридски", бил е заместник-декан по научноизследователската и международната дейност на факултета. Ръководител на катедра "Пресжурналистика и книгоиздаване" във Факултета по журналистика и масова комуникация на университета. Председател на Българската асоциация на спортните журналисти (2005-2015). Бил е председател на Асоциацията на балканските спортни журналисти. Научните му интереси са в областите на спортната журналистика и редактирането. Автор е на първия в България учебник по спортна журналистика (1999), на книгата "Журналистическо редактиране" (2003) и др.

Лиляна Павлова (Лиляна Павлова Николова), икономист и политик (1977).   
Финансов мениджър към програма ФАР BG 9315 "Програма за обучение на мениджъри" (1997-1999). Офис-мениджър към програма ФАР по проект Темпус "СМЕ-03051-97 Национален академичен център по мениджмънт и капиталови пазари" (1998-1999). Експерт по международни проекти в Института за следдипломна квалификация към Университета за национално и световно стопанство (1999). Експерт в Координационно звено по програма ИСПА към Министерство на регионалното развитие и благоустройството (1999-2002). Началник отдел в дирекция "Национален фонд" в Министерство на финансите /Финансово управление, контрол и сертификация на средствата от ЕС/ (2002-2009). Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството (6 август 2009-9 септември 2011). Министър на регионалното развитие и благоустройството (9 септември 2011-13 март 2013). Депутат в 42-ото Народно събрание (2013-2014). Депутат в 43-ото (27 октомври-7 ноември 2014) и 44-ото Народно събрание (19 април-4 май 2017, 1 януари-30 октомври 2019). Министър на регионалното развитие и благоустройството (7 ноември 2014-27 януари 2017). Министър за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. (4 май 2017-1 януари 2019). Вицепрезидент и член на Управителния комитет на Европейската инвестиционна банка (1 ноември 2019-9 октомври 2023).

На този ден са родени и:

Жозеф Луи Гей Люсак, френски химик и физик (1778-1850).
Открива закона за топлинно разширение на газовете (1802), наречен на негово име, усъвършенства методите на химическия анализ, технологията на производство на сярната киселина и др. Получава патент за създаването на стеариновите свещи (1825).

Гунар Мюрдал, шведски икономист (1898-1987).
Носител на Нобелова награда за икономика за 1974 г. заедно с  британския икономист от австрийски произход Фридрих фон Хайек за пионерен труд в областта на теорията за парите и икономическите колебания и за задълбочен анализ на взаимните връзки между икономическите, социалните и институционалните явления.

Джовани Ферари, италиански футболист и треньор (1907-1982).
Печели златни медали от Световното първенство през 1934 г. в Италия и през 1938 г. във Франция с националния отбор по футбол.

акад. Николай Амосов, руски лекар (1913-2002).
Родоначалник на съветската сърдечносъдова хирургия. За първи път в СССР осъществява протезиране на митралната клапа на сърцето (1963). Той създава и за първи път в света прилага в практиката антитромбични протези на сърдечните клапи (1965). През 1955 г. той създава клиника по сърдечна хирургия, която през 1983 г. е преобразувана в Научно-изследователския институт по кардиология в Киев , на който той е  директор от 1983 г. до 1988 г. (дн. Национален институт за сърдечносъдова хирургия "Николай Амосов"). Носител на Ленинската награда (1961). Книгата му "Гласове на времето" (1999) е преведена на повече от 30 езика.

Камал Джумблат, ливански политик и журналист (1917-1977).
Основател и лидер на Прогресивната социалистическа партия на Ливан (1949-16 март 1977). Убит е на 16 март 1977 г.

Джордж Портър, британски физик и химик (1920-2002).
Заедно с британския химик Роналд Нориш изследва свръхбързи химични реакции. Двамата изучават реакциите при горенето на водорода, фосфина, сероводорода и амоняка. От 1963 г. Джордж Портър е ръководител на Химическия факултет при университета в Шефилд, където прилага и усъвършенства импулсната фотолиза при изучаването на по-сложни химични реакции - взаимодействието на кислорода с хемоглобина в живите организми и свойствата на хлорофила при растенията. Носител на Нобелова награда за химия за 1967 г. заедно с британския химик Роналд Нориш за изследванията им на свръхбързи химични реакции чрез нарушаване на равновесието посредством много кратки енергийни импулси. Те си поделят наградата с немския химик Манфред Айген, който работи в същата област. През 1972 г. Джордж Портър получава благородническа титла.

Дейв Брубек, американски джаз музикант и композитор (1920-2012).
През 1951 г. сформира квартета "Дейв Брубек" заедно с музикантите Джийн Райт - бас, Джо Морело  - барабани и Пол Дезмънт - алтсаксофон. Носител на награда "Грами" за цялостно творчество (1996). Въведен в Залата на славата (2003). Носител на награда за цялостно творчество на "Би Би Си" в Лондон, Великобритания (2007).

Ги Тис, белгийски футболист (вратар) (1922-2003).
Печели сребърен медал от Европейското първенство през 1980 г. в Италия с националния отбор по футбол.

Алберто Спенсер, еквадорски футболист (1937-2006).
Считан е за най-добрия футболист в историята на Еквадор и за един от най-добрите в Южна Америка. Той е голмайстор номер 1 на турнира "Копа Либертадорес" за всички времена с 54 попадения в 87 мача.

Кеке Розберг (Кейо Ерик Розберг), финландски автомобилен състезател от шведски произход (1948).
Участва във "Формула 1". Световен шампион през 1982 г.

Тони Уудкок, английски футболист (1955).

Курт Ауст, норвежки писател от датски произход (1955).
Майстор на криминалния жанр. Автор е на "Денят на Страшния съд" (1999), "Прокълнатият" (2003), "Невидимото братство" (2006), "Алхимия на отмъщението" (2009) и др. 

Йорг Хайнрих, немски футболист (1969).

Тим Кейхил, австралийски футболист (1979).
Той дебютира за националния отбор на Австралия през 2004 г. и играе в него повече от 14 години, в които е изиграл 108 мача и е реализирал 50 гола, което е рекорд за националния отбор. Тим Кейхил е първият австралиец вкарвал гол на Световно първенство за Австралия - в Германия през 2006 г., както и единственият вкарал на три поредни световни първенства  - през 2006, 2010 и 2014 г. След прекратяването на спортната си кариера през 2018 г. работи като експерт за BBC Sport и Sky Sports.

Федерико Балзарети, италиански футболист (1981).

Това е денят на смъртта на:

Джовани Батиста Моргани, италиански анатом и патолог (1682-1771).
В резултат на многобройни наблюдения и събран фактически материал публикува през 1761 г. класическия труд "За местонахождението и причините на болестите, от гледна точка на анатома", с който полага основите на патолого-анатомия като самостоятелна медицинска наука.

Джоузеф Блек, британски химик и физик (1728-1799).
Открил въглеродния диоксид (1754). Основоположник на термохимията и топлофизиката. Въвел понятията топлоемкост, специфична топлина, латентна топлина на топене и изпаряване.

Луи Блан, френски журналист и политик (1811-1882).
Член е на Временното правителство (1848). Социалистическите си идеи развива в брошурата "Организация на труда". Основен негов труд е "История на Френската революция" (12 тома).

Ернст Вернер фон Сименс, немски инженер, изобретател и предприемач (1816-1892).
Най-значимите му изобретения са динамо машината, технологията за полагане на морски и океански кабели, технологията за галванично позлатяване и посребряване, точковият телеграф. Заедно с Йохан Халске основава електротехническата компания "Сименс и Халске" (1847). Удостоен с благородническата титла "фон" за достижения в областта на техниката. След смъртта му в негова чест единицата за електрическа проводимост в SI система е наречена Сименс (S). 

Дереник Демирчян, арменски писател (1877-1956). 
Автор е на комедията "Храбрият Назар" (1923), пиесите "Фосфорическо сияние" (1932), "Наполеон Коркотян" (1934), "Капутан" (1938), "Родна страна" (1939), романите "Вардананк" (1943-1946) и др.

Елена Снежина (ист. име Елена Янкова Кирчева), българска актриса (1881-1944).
Била е в трупите на Свободния театър (1905-1906) и Народния театър "Иван Вазов" (1906-1944). През 1921 г. тя се снима в един от първите български филми - "Дяволът в София" на Васил Гендов. Следват "Безкръстни гробове" (1931) и "Грамада" (1936). От 1989 г. самодейният театър към читалище "Васил Левски" в родния й град Карлово носи нейното име.

Максимилиан Щейнберг, руски композитор (1883-1946).
Автор е на пет симфонии, на балета "Метаморфози" и др.

Димитър Хаджиилиев, писател и преводач (1895-1960).
Учител в с. Гърбино, Кюстендилско (1913-1916). Участник в Първата световна война (1914-1918). Административен служител във Враца (1919). Работи във в. "Автономна Македония" (1920). Счетоводител в австрийска фирма (1923-1933) и в Търговското дружество на платопродавците (1933-1945). Секретар на Съюза на трудовоборческите писатели (1932-1934). Директор на "Реалистичния театър" (1936-1937). Редактор във в. "Народна борба" (1946-1950) и в сп. "Отбрана" (1951-1952). Автор е на сборниците "Камъните говорят" (1929), "Партизаните разказват" (1950) и др. Превежда романа "На западния фронт нищо ново" от Ерих Мария Ремарк и др.

Оскар Нимайер (ист. име Оскар Рибейро де Алмейда Нимайер Соарес), бразилски архитект (1907-2012).
През 70-годишната си кариера е дал своя принос за построяването на над 600 сгради в целия свят. Проектите му в Бразилия включват футуристични правителствени здания в столицата Бразилия, музей с формата на летяща чиния в Нитеро и културен център в Куритиба, който прилича на голямо око, "Самбодром" в Рио де Жанейро. В Сао Пауло е проектирал парка "Ибирапуера" и сградата "Копан", която е с форма на морска вълна. Нимайер е участвал и в проектирането на сградата на ООН в Ню Йорк, САЩ, както и на сградата на Френската комунистическа партия в Париж, Франция, и на издателската къща "Мондадори" в Милано, Италия. Носител е на множество награди, сред които "Прицкър" (1988) и "Принцът на Астурия" (1989).

Ричард Стоун, британски икономист (1913-1991).
Автор е на трудове за моделиране на икономическия ръст. Създател на системите на националните отчети, приети от ООН и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Носител на Нобелова награда за икономика за 1984 г. за съществен принос в разработката на системите за национални сметки и за значително усъвършенстване на основите на емпиричния икономически анализ.

акад. Иван Дуриданов, български езиковед (1920-2005).
Изследовател, преподавател и автор на трудове по езикознание, етимология и ономастика в България. Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1951-1990). Ръководител на катедрата по "Общо и сравнително езикознание" (1975-1986), декан на Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1970-1972, 1976-1978). Съосновател на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (1963). Чл.-кор. на Българската академия на науките (БАН) (1981). Заместник-директор на Института за български език при БАН (1983-1989). Главен редактор на сп. "Балканско езикознание" (1986-2005). Председател на Националния съвет по българска ономастика (1989). Автор е на повече от 500 статии, на студии и монографии, сред които  "Към проблемата за развоя на българския език от синтетизъм към аналитизъм" (1956), "Хидронимията на Вардарския басейн като исторически извор" (1976), "Езикът на траките" (1976) и др.

Сезар (Сезар Балдачини), френски скулптор от италиански произход (1921-1998).
Представител на течението "Нов реализъм". Създател на статуетката на френската кинонаграда "Сезар" (1975), която носи неговото име. Кавалер на Ордена на почетния легион (1976).

Стоянка Мутафова (Стояна-Мария Мутафова), българска актриса (1922-2019).
Играла е в театър в Прага, Чехия (1946-1949), в Народния театър "Иван Вазов" (1949-1956). Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1956), на чиято сцена играе до пенсионирането си през 1991 г. Продължава изявите си на различни театрални сцени в страната. Има многобройни роли в театрални и кинопродукции. Обявена е официално за осмото чудо на света на бенефиса й на 2 февруари 1999 г. в НДК, когато отбелязва 50 години от работата си на сцена. Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (1962), на наградата на Съюза на артистите в България за цялостно творчество по случай 50 години творческа дейност (1999), на орден "Стара планина" първа степен за изключителните й постижения в областта на българското кино и театър (2002), на наградата "Аскеер" за цялостно творчество от Театъра на Българската армия (2002) и др. На 26 март 2009 г. получава звезда във "Famous Алеята на славата" пред кино "Арена Младост", чиято идея е да се съберат на едно място имената на хората, прославили България по света. Първа носителка на голямата награда "Георги Калоянчев" на Сатиричния театър "Алеко Константинов", която се дава за цялостен принос за смеха на България (7 април 2013), на наградата "Принос в културата и обогатяването на световното театрално изкуство като негов доайен" на международна фондация "Лейди Даяна" (7 юни 2015), носителка на Наградата на София за принос в актьорското майсторство и творческо дълголетие (9 март 2017).

Питър Вон, британски актьор (1923-2016).
В над 70-годишната си кариера в киното и театъра той е участвал в повече от 70 сериала и филма, сред които "Сламени кучета" (1971), "Момичето на френския лейтенант" (1981),"Бразилия" (1985), "Остатъкът от деня" (1993), "Идеалният мъж" (1999), "Майката" (2003), "Животът и смъртта на Питър Селърс" (2004), "Игра на тронове" (2011-2015) и др.

проф. Дмитрий Волкогонов, руски военен историк (1928-1995).
Съветник по отбрана на президента на Русия Борис Елцин (20 юли 1991-2 октомври 1992). Съветник по отбрана и сигурност на президента на Русия Борис Елцин (24 септември 1992-24 януари 1994).

Джан Мария Волонте, италиански актьор (1933-1994).
Участвал е във филмите "За няколко долара повече" (1965), "Христос спря в Еболи" (1979), "Случаят Моро" (1986) и др.

Рой Орбисън, американски рокпевец (1936-1988).
Наричан е "Карузо на рока" заради мащабните и сложни аранжименти на неговите песни и заради специфичния му  глас, определян често като "оперен", обхващащ почти четири октави. Сред най-известните му песни е "Хубава жена" (1964), включена в едноименния филм с Джулия Робъртс и Ричард Гиър. 

Табаре Васкес, уругвайски политик (1940-2020).
Президент на Уругвай (1 март 2005-1 март 2010; 1 март 2015-1 март 2020).

Джони Холидей (ист. име Жан-Филип Лео Сме), френски певец и актьор (1943-2017).
За пръв път се появява на сцената благодарение на своя братовчед, американския изпълнител Лий Холидей, от когото заимства сценичното си име. Първият му диск 45 оборота е издаден през 1960 г. под името Джони Холидей. В над 50-годишната си кариера той е издал 50 студийни албума, а от дисковете му са продадени над 100 млн. екземпляра. Джони Холидей е рекордьор по брой на феновете си, след като над 1 милион фенове присъстват на концертите в рамките на турнетата му през 2000 г., 2003 г., 2006 г. и 2009 г.  На 3 октомври 2007 г. обявява оттеглянето си от сцената с прощално турне, приключило две години по-късно. По-късно Джони Холидей обявява няколко нови  участия, последвани от световно турне през 2014 г. Носител на Ордена на Почетния легион (24 януари 1997).
/КГ/АЯ/МГ/