site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 5 декември в историята

5 декември 2023 г., вторник, 49-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Сава Освещени. Преп. Нектарий Битолски.
Сава е роден в Кападокия през 439 г. Още на 8 години той отишъл във Флавиановия манастир, където получил образование и бил подстриган за монах. Желаейки да служи на Бога, 18-годишен се отправил за Ерусалим да се поклони на светите места и да посети отците, които живеели в пустинята около града. Там постъпил в манастир, където прекарал около 12 години. След това започнал отшелнически живот в една малка църква върху развалините на Гиркановата крепост Марда, устроена от св. Евтимий Велики (377-473). Св. Сава бил любим ученик на св. Евтимий Велики и около 492 г. Сава Освещени преустроил малката църква в крепостен манастир. На това място сега се намира  манастирът "Св. Сава Освещени", който е един от най-старите манастири в света и най-старото монашеско средище, което е обитавано и до днес. След много години живот в палестинската пустиня Сава получил голямо наследство след смъртта на майка си и построил няколко болници и манастири. Той умира през 532 г. на 94-годишна възраст.
Името Сава означава "предвиждащ". Българската православна църква почита Сава като светец. Според народните вярвания това е светица, сестра на св. Варвара, която се чества на 4 декември, и на св. Никола, който се чества на 6 декември. Тя се приема и като покровителка на бездетните жени, на които помага да заченат. На Савинден обичаят е да се пържат мекици, които се раздават за здраве и благополучие. От двете сестри Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".
Нектарий е роден през 1420 г. в Битоля, Македония, от благочестиви родители българи и е наречен Никола. След смъртта на баща си заминал за Света гора Атонска, където приел монашеството и името Нектарий. Умрял на 5 декември 1500 г. След като минали четири години, учениците му открили гроба със светите му мощи нетленни, от който се разнесло райско благоухание. Тогава направили ковчег (с изображение на лика му на лицевата дъска) и положили в него мощите му.
На този ден празнуват Елисавета, Савина, Съби, Събина, Слав, Слави, Славка, Владислав, Владислава, Венцислав, Венцислава, Десислав, Десислава, Светослав, Славей, Станислав и др.

По света се отбелязва:

Международният ден на доброволците за икономическо и социално развитие. Отбелязва се от 1986 г. с резолюция A/RES/40/212 на Общото събрание на ООН от 17 декември 1985 г. в знак на признателност към приноса на доброволците и неправителствените организации за икономическото и социалното развитие на обществото.

Световният ден на почвата. Отбелязва се от 2014 г. с резолюция A/RES/68/232 на Общото събрание на ООН от 20 декември 2013 г. по инициатива на Международния съюз по почвознание (IUSS) от 2002 г. и  на конференцията на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) от  юни 2013 г. Годишнина от рождението на краля на Тайланд Пумипон Адулядет (5 декември 1927-13 октомври 2016), основен поддръжник на инициативата "Глобално партньорство за почвите" (GSP) на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), допринесъл значително за подобряване на качеството на живот на милиони хора чрез устойчиво управление на почвата. Целта е да се подчертае значението на почвата като важен компонент на природната система и жизненоважен елемент за благосъстоянието на хората, както и да се насърчи устойчивото управление на почвените ресурси. На Световния ден на почвата се връчват две награди - Световната награда за почва "Глинка", учредена през 2016 г., и Наградата на Световния ден на почвата "Крал Пумипон", учредена през 2018 г. и спонсорирана от краля на Тайланд.

Националният празник на Тайланд. Рожден ден на крал Пумипон Адулядет (5 декември 1927). Пумипон Адулядет е крал на Тайланд от 9 юни 1946 г. до смъртта си на 13 октомври 2016 г.

На този ден в България:

1916 - Български войски влизат в Букурещ, Румъния,  по време на Първата световна война (1914-1918). На 1 септември 1916 г. България, Германия, Австро-Унгария и Турция (Централните сили) обявяват война на Румъния, която се включва във войната през август 1916 г. на страната на Антантата (военен блок с основни съюзници Франция, Британската империя и Руската империя). Веднага след влизането на Румъния във войната Българската армия преминава границата в Южна Добруджа, установена след Междусъюзническата война от 1913 г., и овладява Тутракан и Добрич. Румънските и подкрепящите ги руски войски са разгромени по-късно в битката при Кобадин и са изтласкани до делтата на р. Дунав. През ноември 1916 г. настъпващите откъм Трансилвания германски войски също пробиват румънските линии и настъпват на изток. През ноември 1916 г. е сформирана т. нар. Дунавска армия, в която влизат български, германски и османски части. България участва в нея с две пехотни дивизии, 6 ескадрона и 32 батареи. Армията форсира р. Дунав при Свищов на 23 ноември 1916 г., преодолява румънско-руската съпротива при реките Няжлов и Арджеш, след което триумфално влиза в румънската столица. На 6 декември 1916 г., вече превзет, Букурещ капитулира без съпротива.

1918  - В София е открит първият в България постоянен оперетен театър - Свободен  театър, с  постановката на оперетата "Царицата на чардаша" от унгарския композитор Имре Калман. Първи негов ръководител е Петър Стойчев. Финансиран е от частно акционерно дружество. Представленията се изнасят в специално построена сграда (дн. на същото място е  Държавният музикален и балетен център) с дъсчена конструкция, но с просторна зрителна зала (с 1200 места). През 1923 г. сградата на Свободния театър е отнета, за да се предостави на Народния театър (дн. Народен театър "Ив.Вазов"). Свободният театър се преустройства през 1924 г. в Пътуващ  свободен театър, който окончателно се разформирова през 1927 г.

1958 - Влиза в експлоатация текстилният комбинат "Марица" в Пловдив (дн. "Марицатекс" АД). Наследник на основаното през 1890 г. текстилно предприятие.  През 1991 г. е преименуван от "Марица" на "Марицатекс"  ООД;  от 1993 г. е "Марицатекс" ЕООД, от 1997 г. е "Марицатекс" АД.

1989 - Учредено е Общонародно сдружение "Мати Болгария" от общественика, писател, публицист и лекар Петър Константинов, който е негов председател до смъртта си на 12 юни 2011 г. Целта на сдружението е  възраждане и съхранение на българските народни традиции, празници, духовни ценности, на народната и историческата памет, осъществява активна дейност и сред българската диаспора из целия свят. Сдружението съществува до 2011 г.

1996 - Учредена е Асоциация на приватизационните фондове, преобразувана на 6 юни 1998 г. в Асоциация на индустриалния капитал в България. На 22 ноември 2004 г. организацията е призната за представителна организация на работодателите на национално равнище в тристранното сътрудничество (работодатели - синдикати- изпълнителна власт). От 7 юли 2006 г. е член на Съюза на публичните компании в Европа (UNIQUЕ).
 
2000 - В София е учредена Международна фондация "Димитър Пешев". За първи председател е избран заместник-председателят на Народното събрание Иван Куртев. Целта на фондацията е да популяризира сред българската и международната общественост заслугите на Димитър Пешев, заместник-председател на 25-ото Народно събрание, за спасяването на българските евреи през Втората световна война (1939-1945). 

2007 - Завършва сделката по продажбата на 75 процента от капитала на "Сибанк" на белгийската финансова група "Кей Би Си". Според подписания договор "Кей Би Си" плаща 295 млн. евро за три четвърти от капитала на българската кредитна институция.

2015 - В Шумен, Видин, Добрич и Русе са организирани протести срещу увеличението на цените на винетките, като са блокирани основни улици.

2016 - Българската народна банка пуска в обращение златна възпоменателна монета "Екзарх Антим I". Монетата е с номинална стойност - 100 лв. и е с тираж  2000 броя. Автор на художествения проект е Пламен Чернев.

2017 - Елена Поптодорова е избрана за вицепрезидент на Асoциацията на Атлантическия договор (АТА) на 63-ата Генерална асамблея на организацията в Брюксел, като получава подкрепата на повече от 2/3 от гласуващите национални поделения.

2018 - Народното събрание приема Закон за хората с увреждания, който урежда обществените отношения, свързани с упражняване на правата на хората с увреждания в България. Основен момент в закона е прилагането на индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания.   

2020 - Кметът на Габрово Таня Христова ръчва награди на личности и организации за доброволчество. Отличията "Доброволец на 2020-та година" са в пет категории - "Заедно ще се справим", "Гражданска инициатива", "Младежки дейности и инициативи", "Участие в национални кампании" и "Устойчива кампания". В категорията "Заедно ще се справим" са били отличени 48 доброволци, които през март са се включили в дейностите и мерките срещу коронавируса "Ковид-19". В същата категория са наградени и деветима доброволци, отзовали се на призива за подкрепа на областната болница "Д-р Тота Венкова" и работили безвъзмездно в болницата. 

2021 - Досегашният заместник-председател на Националния фронт за спасение на България Борис Ячев е избран за председател на партията, на конгреса на формацията, проведен в Златоград. Партията сменя и името си, като занапред ще се казва "Силна България". Досегашният председател на партията Валери Симеонов се оттегля по собствено желание.

2022 - Летищната контролна кула София на BULATSA отбелязва 10 години от пускането и в експлоатация. Проектът е финансиран изцяло със средства на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" (ДП РВД), като всички участници в строителния процес – проектант, консултант и строител, са само български фирми. Изпълнител на проекта и строителство е "Главболгарстрой" АД. В основите на строежа е поставена капсула на времето с послание за бъдещите поколения. Тя съдържа две карти, една на летищния комплекс с означение на местоположението и друга на долното въздушно пространство, в което оперират ръководителите на полети, работещи на работно място "Кула". През 2012 г. контролната кула София печели Националния конкурс "Сграда на годината", в областта на инвестициите, архитектурата и строителството в България.

На този ден по света:

1766 - В Лондон, Великобритания, е проведен първият търг на аукционната къща на името на шотландския антиквар Джеймс Кристи - "Кристис".

1837 - В Париж, Франция, в Дома на инвалидите за първи път е изпълнен "Реквием" за хор и симфоничен оркестър на френския композитор Ектор Берлиоз, написан от него в памет на жертвите от Юлската революция (1930).

1933 - В САЩ президентът Франклин Рузвелт отменя сухия режим, въведен през 1920 г. Прекратява се действието на 18-ата поправка на Конституцията, приета на 29 януари 1919 г. от Конгреса на САЩ, влязла в сила от януари 1920 г., с която в страната е забранено производството, продажбата, износа и вноса на алкохолни напитки, т.нар. "сух режим".

1936 - Утвърдена е Конституцията на СССР по време на 8-ия извънреден конгрес на Съветите на СССР в Москва, СССР (25 ноември-5 декември 1936). Според конституцията, която действа до 7 октомври 1977 г., парламентарните избори се провеждат при общо, пряко и тайно гласуване.

1941 - Начало на контранастъплението на Съветската армия край Москва по време на Втората световна война (1939-1945). Московската битка (1941-1942) е едно от най-значимите събития на Втората световна война поради политическото и стратегическо местоположение на Москва. Сражението се дели на два етапа - отбранителен (30 септември 1941-5 декември 1941) и настъпателен (6 декември 1941-20 април 1942). Контранастъплението започва под командването на маршал Иван Конев, маршал Георгий Жуков и маршал  Семьон Тимошенко. Съветските войски наброява около 1 млн. войници и офицери. На 8 декември 1941 главнокомандващия на вермахта Адолф Хитлер подписва директива щ39 за преминаване в отбрана по целия съветско -  немски фронт.

1945 - В Бермудския триъгълник в Атлантическия океан,  разположен между полуостров Флорида, о. Пуерто Рико и Бермудските острови изчезва ескадрилата от пет торпедни бомбардировача "Авенджър" на морската авиация на САЩ, обединени под общото име "Полет 19". На 5 декември 1945 г. около 14.00 ч. петте торпедни бомбардировача "Авенджър" излитат от военно-въздушната база във Форт Лодърдейл, Флорида, на рутинен патрулен полет над териториалните води на САЩ. На борда на четири от самолетите е имало по трима души, а на петия - двама, тъй като третият не се е явил. Целта на полета е усъвършенстване на уменията по навигация, като е предвидено звеното да лети 56 мили на изток, където да извърши учебна бомбардировка от бръснещ полет, а след това да лети още 67 мили на изток, 73 мили на север и да се върне в базата. Самолетите обаче изчезват безследно, както и спасителният хидроплан щ 49 "Мартин Маринър", изпратен да ги търси. По време на инцидента изчезват общо 27 души. Изчезването на шестте самолета предизвиква безпрецедентни по мащаб спасителни операции, в които взимат участие стотици кораби и самолети. Последвалите изследвания също завършват без резултат. Причините за инцидента остават неизвестни. За последните 50 години в океана между Бермудите и Бахамските острови безследно изчезват около 150 самолети и кораби, повече от 1000 моряци, летци и пътници.

1946 - Създадена е Корейската централна телеграфна агенция (КЦТА) - официалната информационна агенция на Корейската народно-демократична република.

1951 - В Брюксел, Белгия, е създадена Международната организация по миграцията като Междуправителствен комитет за европейска миграция по време на конференция по въпросите на миграцията (26 ноември 1951-5 декември 1951). От 1989 г. организацията се нарича Международна организация по миграция (IOM).

1955 - В гр. Монтгомъри, щата Алабама, в САЩ започва бойкот на чернокожите в градския транспорт в знак на протест срещу сегрегацията под ръководството на баптисткия пастор Мартин Лутър Кинг. Повод за бойкота е арестуването на 1 декември 1955 г. на чернокожата шивачка Роза Паркс за нарушаване на закона за сегрегацията заради отказа й да отстъпи място на бял пътник в автобуса. Бойкотът в Монтгомъри продължава 381 дни, като чернокожите не използват услугите на градския транспорт. Създаден е автопарк с близо 300 коли, които превозват хората, подкрепящи бойкота. Ръководителите на бойкота се обръщат с иск към Федералния окръжен съд, който на 5 юни 1956 г. признава закона за сегрегацията в градския транспорт за противоконституционен. През м. ноември 1956 г. Върховният съд на САЩ потвърждава това решение, като на 20 декември 2020 г. бойкотът приключва, след като решението влиза в сила.

1990 - Британският писател Салман Рушди, който се укрива заради издадената срещу него от Иран заповед за убийство, се появява за първи път на обществено място след близо две години. На 14 февруари 1989 г. аятолах Рухола Мусави Хомейни издава "фетва" - религиозен декрет, с който писателят Салман Рушди е осъден на смърт за това, че е осквернил исляма в романа си "Сатанински строфи". С декрета се призовават мюсюлманите от цял свят да екзекутират автора на книгата и издателите й.  Иран освен това предлага награда от 3,3 млн. долара за онзи, който убие писателя.

1994 - Влиза в сила Договорът за ограничаване и съкращаване на стратегическите нападателни оръжия (СТАРТ-1) между САЩ и СССР. Договорът е подписан на 31 юли 1991 г. в Москва, СССР, от президентите на СССР и САЩ Михаил Горбачов и Джордж Буш и предвижда съкращаване на американските бойни глави от 9986 на 8556, а на съветските от 10 237 на 6449 за период от 7 години. Срокът на действие на договора е до 5 декември 2009 г.

1994 - В Япония след 30-годишно съществуване се саморазпуска партията "Комейто". "Комейто" e създадена на 17 ноември 1964 г., приемник e на създадената през 1961 г. политическа лига "Комей". На 7 ноември 1998 г. се слива с "Нова партия на мира" под името "Нова Комейто" (Нова партия на чистата политика).

1995 - Франция се завръща в интегрираната военна структура на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). Франция е член на НАТО от създаването на организацията на 4 април 1949 г. във Вашингтон, САЩ. На 10 март 1966 г. президентът Шарл де Гол официално обявява намерението на Франция да излезе от военната структура на НАТО и на 31 март 1966 г. Франция публикува меморандум за излизането си от НАТО. След избирането на Жак Ширак за президент на Франция на 17 май 1995 г. страната отново поема курс към връщането си в структурите на НАТО. На 5 декември 1995 г. по време на среща на министрите на външните работи и отбраната на страните членки на НАТО в Брюксел, Белгия, е взето решение за назначаване на висши френски офицери в командните структури на НАТО. Франция възобновява участието си във Военния комитет на НАТО. Официалното връщане на Франция във военните структури на НАТО e обявено от президента Никола Саркози на 11 март 2009 г. и е потвърдено на срещата на високо равнище на НАТО в Страсбург и Кале на 3 и 4 април 2009 г. 

2001 - В Петерсберг край Бон, Германия, завършва международната конференция под егидата на ООН за бъдещето на Афганистан, започнала на 27 ноември 2001 г. Представители на четирите основни афганистански организации - Обединеният фронт, Кипърската група, Пешаварската група и Римската група подписват споразумение за сформиране на преходно правителство, оглавено от пущунския антиталибански лидер Хамид Карзаи, с 6-месечен мандат, считано от 22 декември 2001 г.

2012 - В щата Джорджия, САЩ, на 116-годишна възраст умира американката Беси Купър. Тя е определена от Книгата на рекордите "Гинес" за най-възрастната жена на света през  януари 2011 г. Беси Купър е родена на 26 август 1896 г. в щата Тенеси. Тя има четири деца, 12 внуци и редица правнуци.

2013 - Приета е резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която разрешава разполагането на мироопазващи сили на Франция и САЩ в Централноафриканската република (ЦАР) за борба с действащите там екстремисти. С приетата резолюция се налага и ембарго върху доставките на оръжие в ЦАР.

2015 - Край островите Росарио на около 100 км от Картахена, Колумбия, са открити останките на потъналия испански галеон "Сан Хосе" със злато и бижута на борда. Корабът е потопен от британците преди повече от 300 години по време на Войната за испанското наследство (1701-1714) заедно с ценния товар и стотици хора на борда.

2017 - В Никозия, Кипър, представители на Кипър, Гърция, Израел и Италия подписват меморандум за сътрудничество във връзка с изграждането на газопровода East Med. Проектът предвижда природен газ да бъде пренасян от находищата в Източното Средиземноморие до Европа през остров Крит и континенталната част на Гърция. Плановият капацитет на тръбата е 10 млрд. куб. м. газ годишно, с възможности това количество да достигне 16 млрд. куб. м.

2018 - Осма поредна събота на протести във Франция, организирани от движението на "жълтите жилетки". Силите на реда използват сълзотворен газ и боеприпаси "флашбол" срещу протестиращи в центъра на Париж, които по данни на полицията са около 3500 души. Броят на участниците в цялата страна е около 50 000 души.

2019 - Босна и Херцеговина поема пълен контрол над въздушното си пространство, което заради войната в страната през 1992-1995 г. е контролирано от международни мироопазващи сили. През 2003 г. тази роля е поета от съседните държави Сърбия и Хърватия, докато страната изгради собствени капацитети. От 2014 г. Босна и Херцеговина поема контрола на въздушното си пространство до 10 000 метра надморска височина, а над тази височина наблюденията се извършват съседните страни.

2020 - Службата за финансова информация на Ватикана е преименувана на Служба за финансов надзор и информация. Новият статут въвежда няколко промени, включително създаването на ново звено, занимаващо се с регулация и правни въпроси. На председателя се предоставя повече контрол върху стратегията и надзора, а на директора и заместник-директора - по-големи оперативни правомощия. Новият статут е част от цялостната реформа, която папа Франциск провежда по отношение на прозрачността и засилването на контрола в икономическата и финансовата сфера.

2021 - Бившият американски сенатор Боб Доул умира на 98-годишна възраст. Боб Доул е дългогодишен републикански сенатор от Канзас, а преди това член на Камарата на представителите (долната камара на Конгреса). През 1996 г. той е кандидат за президент на САЩ, но губи от демократа Бил Клинтън, който е преизбран на поста.

2022 - Речникът на „Оксфорд“ обявява своята Дума на годината - изразът „goblin mode“, който означава „необичаен модел на поведение, отхвърлящ обществените норми и очаквания“. За първи път фразата е използвана в „Туитър“ през 2009 г. Широкото й разпространение започва през февруари 2022 г. Всяка година "Оксфорд" избира дума на годината, която определя общото настроение през последните 12 месеца.

Родени на този ден българи:

Димитър Мишев, български книжовник, историк, писател и общественик (1856-1932).
По време на Руско-турската война (1877-1878) е преводач на софийския окръжен началник. Учител в Лом (1879-1880), Видин (1880-1881), Сливен (1890-1894) и Цариград (1894). Секретар на Българската екзархия (1895-1901). Издава в. "Свобода" (1883-1884). Депутат в 4-ото (1884-1886) и 14-ото Обикновено народно събрание (1908-1911). Основен учредител на "Църковен вестник" и негов пръв главен редактор (1900-1903; 1907-1915). Действителен член на Българската академия на науките (1884). Издава в три тома като издание на Светия Синод "Църковен архив" (1925; 1929;1931). Създава всебългарски съюз "Отец Паисий" и редактира неговият орган сп. "Отец Паисий" (1928-1943) и др.

ген. Сава Савов, военен деец и политик (1864-1940).
Участник в Сръбско-българската война (1885). Флюгел-адютант към двора на княз Фердинанд I (1891-1896), помощник-началник на Военното училище (1906-1910) и адютант на царица Елеонора (1910-1912). През Балканската война (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913) е командир на 22-и пехотен тракийски полк. Маршал на двореца и флигел-адютант на цар Фердинанд I (1914Ц1916). По време на Първата световна война (1914-1918) е командващ на 5-а пехотна Дунавска дивизия  (октомври 1916Цавгуст 1917),  на 3-а армия ( август 1917 г. до март 1918) и на 4-а армия ( март до юли 1918). Министър на войната (юли-28 ноември 1918). Депутат в 21-ото Народно събрание (1925-1927) и в 23-ото Народно събрание (1931-1934). Кавалер на военния орден "За храброст" трета степен. Носител на орден "Св. Александър" трета степен  с мечове по средата, на орден "Св. Александър" пета степен  без мечове, на народен орден "За военна заслуга" първа степен с военни отличия, на народен орден "За военна заслуга" четвърта степен на обикновена лента и на орден "За заслуга" на военна лента.

проф. Иван Цибулка, български виолончелист и музикален педагог от чешки произход (1880-1943).
В България живее и работи от 1900 г., създава един от първите струнни квартети в страната (1901-ок.1903). Един от съоснователите на Българската оперна дружба (1907). Преподавател в Частното музикално училище, Държавното музикално училище и Държавната музикална академия в София (1907-1934) и директор на академията (1933-1934). Един от основателите на Българската народна филхармония (1924) и неин дългогодишен председател. Един от първите виолончелисти, които запознават българската публика с концертите на Йозеф Хайдн, Антонин Дворжак, Камий Сен Санс.

проф. Васил Стоин, музикален фолклорист и педагог (1880-1939).
Преподавател по музика в Търново, Пловдив, Самоков и София (1910-1927). От 1926 г. е ръководител на  отдела за народна музика в Народния етнографски музей в София, където слага началото на системното издирване и събиране на български музикален фолклор. Директор на Държавната музикална академия (1931). Записва над 11 000 народни песни,  някои от които са поместени в няколко сборника - "Народни песни от Тимок до Вита" (1928), "Народна песнопойка" (1930), "Народни песни от Средна Северна България" (1931), "Родопски песни" (1934, съвместно с Ангел Букурещлиев и Райна Кацарова), "Български народни песни от Източна и Западна Тракия" (1939, посм.). Подготвя за печат сборниците "Народни песни от Западните покрайнини" (1959, посм.) и "Народни песни от Самоков и Самоковско" (1975, посм.).

Александър Греков, български дипломат, общественик и публицист (1884-1922).
Управлява българската легация в Париж, Франция (1915), Стокхолм,  Швеция (1915-1918) и Берн, Швейцария (1918-1919). Един от основателите и пръв председател на политическата организация Народен сговор (14 октомври 1921). Основател (1922) и главен редактор на в."Слово", орган на  Народен сговор (1922-1944). Убит в София.

Михаил Шекерджиев, композитор, хоров диригент и педагог (1889-1957).
Бил е учител по цигулка и теория на музиката. От 1912 г. е ръководител на оркестъра в Института за слепи в София. Бил е цигулар в оркестъра на Свободния театър, театър "Ренесанс", в Гвардейския оркестър, в оркестъра на Българската оперна дружба и други формации (1918-1925). Автор е на около 20 песни за еднороден хор, 10 песни за смесен хор, масови песни, 31 детски песни, 5 песни за глас и пиано, малки пиеси за цигулка, обработки на народни песни, школи за китара и др. Автор е на музиката на марша "Велик е нашият войник", обявен за химн на Българската армия на 31 май 2001 г. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1957).

Никола Танев, художник живописец (1890-1962).
Определян е като "слънчев живописец" заради цикъла картини от Карлово, които рисува през 30-те г. на 20 в. Има 28 самостоятелни изложби в България и 27 в Италия, Франция, Германия, Испания, Швеция, Румъния и др. Негови картини са част от експозициите на редица музеи в страната и в Европа, както и от частни колекции. Удостоен със званието "Народен художник" (1969).

акад. Владимир Христов, геодезист и астроном (1902-1979).
Началник на Астрономическото отделение на Държавния географски институт при Министерството на войната (1925-1948). Завеждащ Катедра по висша геодезия в Държавната политехника (1948-1970), завеждащ секция по геодезия в Техническия институт при Българската академия на науките (БАН) (1948-1955), директор на Централната лаборатория по геодезия при БАН (1955-1974). Професор в Института по механика и биомеханика при БАН (1976-1979). Председател на Националния комитет по геодезия и геофизика (1959-1976). Носител на орден "Народна република България" първа степен (декември 1962). Удостоен е със званието "Народен деятел на науката" (май 1971).

Илия Минев, политически деец (1917-2000).
След 9 септември 1944 г. заради своята антикомунистическа дейност прекарва повече от 30 години през всички затвори на страната. Основател (16 януари 1988), председател (17 март 1990-27 юни 1992) и почетен председател (от 27 юни 1992-6 януари 2000) на Независимото дружество за защита на правата на човека. Носител на орден "Стара планина" първа степен (11 декември 2000, посмъртно).

Атанас Дишев, учител, литературен критик и журналист (1930-2006).
Учител в Хасково в Първа смесена гимназия (1952-1954) и в Полувисшия институт за прогимназиални учители (1954-1959). Четири сезона е драматург на Драматичния театър "Иван Димов" в Хасково. Докато живее и работи в Хасково пише и публикува освен в местния печат и в списанията "Септември", "Пламък", "Семейство и училище", "Народна просвета", "Училищна практика", във вестниците "Литературен фронт", "Литературни новини", "Народна младеж", "Учителско дело" серия от статии и рецензии за творчеството на Елин Пелин, Йордан Радичков, Васил Попов, Димитър Талев, Светослав Минков, Димитър Мантов, Божидар Божилов, Усин Керим, Никола Инджов, Петър Пондев, Боян Ничев, Славчо Чернишев, Лада Галина, Христо Кацаров, Матей Шопкин, Димитър Данаилов и др. Той е автор и на две книги с литературна критика Ц "Творци и съвременност" (1970) и "Трите непресъхващи извора" (1973). Втори заместник, първи заместник и завеждащ отдел "Литература и изкуство" във в. "Работническо дело" (1963-1990).

Стоян Сталев, юрист и дипломат (1952).
Научен сътрудник в Правния институт на Българската академия на науките (1980-1991). Бил е преподавател по морско право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Юридически съветник на президента Желю Желев (1990-1991). Посланик на България в Германия (11 февруари 1991-29 май 1998). Министър на външните работи (12 февруари 1997-21 май 1997). Посланик на България в Турция (29 май 1998-6 март 2006). Изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (6 март 2006-май 2010). Автор е на монографии и десетки статии по международно частно и морско право и международни отношения. Носител е на Големия федерален кръст за заслуги на Германия (22 юни 1998).

проф. Пламен Киров, юрист (1960).
От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". През годините е преподавал и във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", Нов български университет, Университет за национално и световно стопанство (УНСС), Русенския университет "Ангел Кънчев", Югозападен университет "Неофит Рилски". Бил е член и заместник-председател на централните избирателни комисии за различни видове избори - член на ЦИК за местни избори (1995-2003), заместник- председател на ЦИК за избиране на президент и вицепрезидент (1996 и 2001), член на ЦИК за избиране на народни представители (1997-2005), заместник-председател на ЦИК за избиране на народни представители (2005-2006). Секретар по юридическите въпроси на президента (2002-2006). Председател на Правния съвет на президента (2005-2006). Съдия в Конституционния съд (2006). От 2007 г. е представител на България в Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия). От 29 юни 2016 г. е член на Комисията за защита на конкуренцията. Автор е на монографични изследвания, книги и публикации в областта на конституционното право.

Нихат Кабил, политик (1962).   
Бил е член на Централния съвет и на Централното оперативно бюро на Движението за права и свободи (ДПС). Заместник-министър на земеделието и горите (23 август 2001-23 февруари 2005), министър на земеделието и горите (23 февруари 2005-24 април 2008). Областен председател на ДПС в София град (9 април 2016-юни 2018).

Апостол Апостолов, икономист (1968).
Председател на Съвета на директорите на "Българска фондова борса - София" АД (декември 2001-февруари 2003). Изпълнителен директор на Агенцията за приватизация (септември 2001-12 март 2003). Председател на Комисията за финансов надзор (12 март 2003-21 май 2009). От 2012 г. е председател на Съвета на директорите на "Централен депозитар" АД. От м. септември 2017 г. е президент на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) в София и председател на Настоятелството му.

Борис Георгиев, състезател по бокс (1982).
Европейски шампион през 2006 г., в Пловдив, България. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 2004 г. в Атина, Гърция.  От европейски първенства печели два сребърни медала - през 2000 г., в Тампере, Финландия, и през 2002 г. в Перм, Русия.

Нели Петкова, певица (1983).
Вокалистка на "Ку-ку бенд" (2005-август 2011), с който записва 3 студийни албума - "Ние продължаваме"(2007), "No Mercy"(2009) и "Македония"(2010). От 2011 г. има самостоятелна кариера.

На този ден са родени и:

Юзеф Пилсудски, полски политик (1867-1935).
Първи президент на Полша (1918-1922). Министър-председател на Полша (2 октомври 1926-27 юни 1928; 15 август-4 декември 1930).
 
Витеслав Новак, чешки композитор (1870-1949).
Един от основоположниците на чешката музикална педагогика. Автор е на опери, балети, произведения за оркестър, хор и солисти и др.

Фриц Ланг, австрийски режисьор и сценарист (1890-1976).
Режисьор и сценарист е на филмите "Метрополис" (1927), "М-Убиец сред нас" (1931), "Завещанието на д-р Мабузе" (1933), "Лилиом" (1934), "Ярост" (1936), "Палачите също умират" (1943), "Индийската гробница" (1959) и др.

Карл Кори, американски биохимик от австрийски произход (1896-1984).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1947 г. заедно със съпругата му Гърти Кори за откриването на хода на каталитичното превръщане на гликогена. Те си поделят наградата с аржентинския физиолог Бернардо Усай, който я получава за неговото откритие за ролята на хормона на предния дял на хипофизата в метаболизма на захарта.

Уолт Дисни, американски художник аниматор, режисьор, актьор, сценарист и продуцент (1901-1966).
Режисьор е на 111 филма и продуцент на още 576 филма. Основател заедно с брат си Рой на компанията "Уолт Дисни" като анимационно студио (16 октомври 1923). Създател на един от най-популярните анимационни герои - Мики Маус (1928).  Премиерата на анимационния филм  "Щурият самолет" на Уолт Дисни, в който за първи път се появяват анимационните герои Мики и Мини Маус, е на 15 май 1928 г. в Лос Анджелис, САЩ.  Филмът е черно-бял и е без звук.  Премиерата на първия озвучен анимационен филм с Мики и Мини Маус - "Параходът Уили",  е на 18 ноември 1928 г. в Ню Йорк, САЩ. Симпатичната мишка е нарисувана от 26-годишния Уолт Дисни, докато пътувал с влак от Ню Йорк за Лос Анджелис заедно със съпругата си Лилиан.  Той искал да кръсти новия си герой, облечен с червени гащи,  Мортимър, но съпругата му преценила, че това име е прекалено претенциозно и двамата се съгласили мишката да бъде наречена Мики. На 18 ноември 1928 г.  е премиерата на първия озвучен анимационен филм с Мики и Мини Маус - "Параходът Уили". За пръв път героят Мики Маус е озвучен от самия Уолт Дисни през 1932 г. През 1933 г. той е един от първите, който започва да прави цветни филми с помощта на разработения в САЩ метод "техниколор". През 1938 г. се насочва и към пълнометражни филми, като за целта е създадено специално оборудвано студио в Бърбанк (1939). В края на 50-те и началото на 60-те години на 20-и в. студиото на Уолт Дисни започва да произвежда документални и игрални филми - "Хора и страни", "Приключения от живота". Носител е на 22 награди "Оскар". През 1955 г. е открит създадения от него увеселителен парк "Дисниленд" в Калифорния, САЩ, в който поредица от атракциони възпроизвеждат образи от неговите филми. 

Вернер Хайзенберг, немски физик (1901-1976).
Носител на Нобелова награда за физика за 1932 г. за създаването на квантовата механика, едно от приложенията на която довежда до откриването на алотропните форми на водорода.

Сесил Поуел, британски физик (1903-1969).
Носител на Нобелова награда за физика за 1950 г. за развитието на фотографския метод за изучаване на ядрените процеси и за откриването на мезоните със същия метод.
 
Хилари Копровски, американски лекар от полски произход (1916-2013).
Създател на първата орална ваксина срещу полиомиелит. Той започва работа върху ваксината през 1948 г., като я прилагал върху себе си. През февруари 1950 г. за първи път използва ваксината в дом за умствено изостанали деца, където го помолили да я приложи заради епидемия от болестта. Той инжектирал 20 деца, от които 17 развиват антитела, а останалите три вече имали изградени такива. През 1958 г. Хилари Копровски прилага ваксината върху 250 000 души в Конго, което показало, че е напълно безопасна. Директор на института "Уистар" във Филаделфия (1957-1991), където са създадени няколко ваксини, включително ваксина срещу рубеола от американския лекар Стенли Плоткин през 60-те години на 20 в., както и подобрена ваксина против бяс.

Пумипон Адулядет, тайландски монарх (1927-2016).
Крал на Тайланд (5 май 1950-13 октомври 2016).

Шелдън Глашоу, американски физик (1932).
Носител на Нобелова награда за физика за 1979 г. заедно с пакистанския физик Абдус Салам и американския физик Стивън Уайнбърг за техния принос към теорията на обединеното слабо и електромагнитно взаимодействие между елементарните частици, включително и за предсказването на слабия неутрален ток.

Литъл Ричард (ист. име Ричард Уейн Пениман), американски музикант (1932-2020).
Един от основоположниците на рокендрола през 50-те години на 20-и в. заедно с музикантите Чък Бери и Фатс Домино. Изпълнител е на популярните рокендрол песни "Tutti Frutti", "Long Tall Sally", "Good Golly Miss Molly" и "Ooh! My Soul". Един от първите 10 музиканти, въведени в Залата на славата на рокендрола (1986). Носител на награда "Грами" за цялостно творчество (1993).

Клаус Замер, немски футболист и треньор (1942).

Хосе Карерас (ист. име Жузеп Мария Карерас и Кол), испански оперен певец тенор (1946).
Първото му публично изпълнение е на песента "Ла дона е мобиле" по Испанското национално радио, когато е на 8-годишна възраст. На 11-годишна възраст той участва в опери на испанския композитор Мануел де Фая и на италианския композитор Джакомо Пучини в барселонския театър "Лисеу". През 1970 г. дебютира в централни роли в оперите "Набуко" на италианския композитор Джузепе Верди и "Норма" на италианския композитор Винченцо Белини. Същата година той участва и в операта "Лукреция Борджия" заедно с испанската оперна певица Монсерат Кабайе - това е първият голям успех на Хосе Карерас. През 1972 г. той дебютира в САЩ в ролята на Пинкертън от "Мадам Бътерфлай", през 1973 г. - в Лондон /Великобритания/, през 1974 г. - във Виена /Австрия/. На 28 години в репертоара му вече има 24 различни заглавия. През 80-те години на 20-и век заедно с оперните певци Пласидо Доминго и Лучано Павароти стартира проекта "Тримата тенори" - първият им концерт е проведен на 7 юли 1990 г., а последният - през 2004 г. През 1986 г. Хосе Карерас изпълнява главната роля в едноименния филм за живота на оперния певец Хулиан Галяре. През 1987 г. Хосе Карерас се разболява от левкемия, но след химиотерапия и присаждане на костен мозък, той се завръща на сцената здрав. През 1988 г. основава фондация за борба с левкемията.  През 1992 г. пее на 25-ите летни Олимпийски игри в Барселона, на мястото на британския музикант Фреди Меркюри, починал на 24 ноември 1991 г. Носител на Златен медал на правителството на Каталуния (1988). Носител на наградата "Принц на Астурия" (1991). На 22 септември 2006 г. открива "Фуенлабрада театър", който носи неговото име. Записвал е арии, опери, народни песни, танга, църковна музика, естрада и други - общо над 120 различни заглавия.

Патрисия Каас, френска певица (1966).
Има издадени 10 студийни албума и продадени над 17 млн. копия от албумите си. През 2009 г. представя Франция в песенния конкурс "Евровизия". Дебютира в киното през 2002 г. с главната роля на Джейн Лестър във филма "И сега... дами и господа", където участва заедно с британския актьор Джеръми Айрънс.

Франк Лук, немски състезател по биатлон (1967).
Двукратен олимпийски шампион през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия, и през 1998 г. в Нагано, Япония.

Рони О'Съливан, английски професионален състезател по снукър (1975).
Световен шампион е шест пъти -  2001 г., 2004 г., 2008 г., 2012 г., 2013 г., 2020 г.

Андре-Пиер Жиняк, френски футболист (1985).
Печели сребърен медал от Европейското първенство през 2016 г. във Франция с националния отбор по футбол.

Рос Баркли, английски футболист (1993).

Лусиано Вието, аржентински футболист (1993).

Това е денят на смъртта на:

Волфганг Амадеус Моцарт (Йохан Хризостом Волфганг Теофил Моцарт), австрийски музикант и композитор (1756-1791).
Името Амадеус е латинската версия на гръцкото Теофил. Творчеството му е огромно по обем и обхваща  всички музикални жанрове на класическата музика. Той е автор на повече от 600 музикални произведения, сред които на 22 опери, 8 от които написва до 16-годишна възраст. Автор е на класическите опери "Отвличане от сарая"(1782), "Сватбата на Фигаро" (1786), "Дон Жуан"(1787), "Вълшебната флейта" (1791), на 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, 5 концерта за цигулка и оркестър, 9 концерта за духови инструменти и оркестър, камерна музика, клавирни творби, арии, серенади ("Малка нощна музика"), "Реквием" и др. За да се изслуша цялата музика, която той е написал, са необходими 202 часа.

Александър Дюма-баща, френски писател и драматург (1802-1870).
Автор е на романите "Тримата мускетари" (1844), "Двадесет години по-късно" (1845), "Граф Монте Кристо" (1845-1846) и др.

Николай Пирогов, руски учен, хирург, анатом (1810-1881).
През май 1828 г. завършва Московския университет и кандидатства в Дерптския университет в Дерпт (днес Тарту, Естония), където специализира експериментална хирургия и изследва анатомията. На 31 август 1832 г. в Дерптския университет защитава на латински език докторската си дисертация по лигирането на абдоминалната аорта, която е преведена на немски и издадена в Германия. Обучавал се е в клиниките на Берлинската университетска болница "Шарите" (1833-1835). На 14 февруари 1847 г. по време на Кавказката война (1817-1864) Николай Пирогов извършва първата в света операция с използване на етерна наркоза на бойното поле. Смятан е за "баща на руската хирургия" и основоположник на военно-полевата хирургия. Оказвал е медицинска помощ по време на Кримската война (1853-1856), Френско-пруската война (1870-1871) и Руско-турската война (1877-1878). При своя престой в България от 10 октомври 1877 до 17 декември 1877 г. той е посетил десет от тринайсетте руски военновременни болници, десет дивизионни лазарета и три аптечни склада, разположени в деветнайсет населени пункта, като изминава близо 700 км. Работил е и на трите направления на руската армия: в Източното направление - с главен хирург Кадацки, в Южното направление - с главен хирург професор Склифософски, ученик на Пирогов, и в Западното направление в Плевен и около Плевен по време на Руско-турската война.

Карл Хюбнер, немски художник (1814-1879).
Представител на демократичното крило на дюселдорфската школа.

Клод Моне, френски художник (1840-1926).
Един от основоположниците на импресионизма. 

Валентин Серов, руски художник (1865-1911).

Владислав Реймонт, полски писател (1867-1925).
Автор е на романите "Комедиантка" (1896), "Ферменти" (1897), "Обетована земя" (1899), "Селяни" (4 тома, 1902-1909), "Годината 1794" (3 тома, 1914-1918) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1924 г. за романа "Селяни" - епопея на полското село от първото десетилетие на 20-и век.

Джозеф Ерлангър, американски физиолог (1874-1965).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1944 г. заедно с американския физиолог Хърбърт Гасър за открития, свързани с многобройните функционални различия на специфичните нервни влакна.

Христо Хаджиев, български книгоиздател (1876-1952).
Редактор на списание "Детска радост" (1919-1923). Един от основателите на книгоиздателство "Хемус" (1918-1948) и негов директор (1924-1947). С дейността си допринася за популяризирането на българската художествена литература. Пръв издава съчиненията на Христо Смирненски и Пенчо Славейков. Негова заслуга са и многотомните издания на Иван Вазов, П. К. Яворов, Алеко Константинов, Елин Пелин. Съдейства да бъдат преведени и издадени творбите на Аристофан, Аристотел, Омир, Толстой,  Достоевски, Пушкин, Лермонтов и др.
 
Ян Кубелик, чешки цигулар и композитор (1880-1940).

Робърт Уотсън-Уот, британски физик (1892-1973).
Откривател на радара (1935).

Едоардо Амалди, италиански физик (1908-1989).
Работи в областта на ядрената физика и физиката на елементарните частици.

Герит Кайзер (ист. име Герард Питер Кайзер), нидерландски футболист (вратар) (1910-1980).

Нелсън Мандела (Нелсън Ролихлала Мандела), южноафрикански юрист и политик (1918-2013).
Той е символ на борбата срещу апартейда в страната. Заедно с Оливър Тамбо и други млади хора основава Младежка лига на Африканския национален конгрес (АНК). След като през 1960 г. Африканският национален конгрес е забранен, арестуваният многократно Нелсън Мандела преминава в нелегалност. Той участва в създаването на въоръжено крило на АНК през декември 1961 г. На 5 август 1962 г. той отново е арестуван, а на 12 юни 1964 г. е осъден на доживотен затвор. По време на делото той произнася известната си пледоария - изповед: "Борих се срещу господството и на белите, и на чернокожите. Най-скъпият на сърцето ми идеал е свободно и демократично общество, в което всички живеят в хармония и имат равни шансове. Надявам се да живея достатъчно дълго, за да доживея това, но ако трябва, за този идеал съм готов да умра". Нелсън Мандела прекарва 18 от общо 27 години в затвора в каторгата Робен, малък остров в крайбрежието на Кейптаун. На 11 февруари 1990 г. "затворник номер 46664" е освободен.  Председател на Африканския национален конгрес на Южна Африка (5 юли 1991-17 декември 1997). Президент на Република Южна Африка (10 май 1994-16 юни 1999). Носител на Нобелова награда за мир за 1993 г. за приноса му в премахване на системата на апартейд в Република Южна Африка.

Дейв Брубек, американски джаз пианист и композитор (1920-2012).
През 1951 г. сформира квартета "Дейв Брубек" заедно с музикантите Джийн Райт - бас, Джо Морело  - барабани и Пол Дезмънт - алтсаксофон. Носител на награда "Грами" за цялостно творчество (1996). Въведен в Залата на славата (2003). Носител на награда за цялостно творчество на "Би Би Си" в Лондон, Великобритания (2007).

Джон Причард, британски диригент (1921-1989).
Ръководител на симфоничния оркестър на Ливърпул (1956-1972), музикален директор на Лондонската филхармония (1962-1966), главен диригент на Кьолнската опера (1978-1989), главен диригент на симфоничния оркестър на "Би Би Си" (1979-1989), музикален директор на операта на Сан Франциско (от 1986). През 1983 г. е удостоен с рицарско звание.

Михай I (Михаел Хохенцолер-Зигмаринен), крал на Румъния (20 юли 1927-8 юни 1930; 6 септември 1940- 30 декември 1947) (1921-2017).
Абдикира и емигрира в Швейцария. Завръща се в Румъния през 1992 г.

проф. Гиргин Гиргинов, български философ (1921-1998).
Работил е в областта на гносеологията. Декан на Философско-историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1960-1967). Първи заместник-председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес (6 октомври 1976-17 ноември 1977). Първи заместник-министър на народната просвета (17 ноември 1977-1 януари 1978). Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (19 декември 1977-2 февруари 1990). Носител на орден "Народна република България" първа степен (април 1981).

Димитър Попов, български юрист и политик (1927-2015).
Специалист в областта на Наказателното транспортно право. Работил е като миньор (1953-1955), юрисконсулт в Стопанско обединение "Автомобилен транспорт" (1955-1957). До 1971 г. е бил юрисконсулт в Международни автомобилни превози. Съдия в Софийския градски съд (1972-1990). Един от създателите на Съюза на съдиите в България. Министър-председател (20 декември 1990-8 ноември 1991). Кабинетът на Димитър Попов влиза в историята на страната като "Правителство на надеждата", защото успява да убеди политическите сили да сключат споразумение за мирен преход към демократично общество. Известен е с фразата "За бога, братя, не купувайте" след като на 1 февруари 1991 г. Министерският съвет премахва държавния контрол върху цените. Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос и заслуги за развитието на българската държава, демокрация и правораздаване и по повод 75 години от рождението му (2 юли 2002).

ген.-полк. проф. Дмитрий Волкогонов, руски военен историк (1928-1995).
Военен съветник на президента на Русия Борис Елцин (20 юли 1991-2 октомври 1992).

Карлхайнц Стокхаузен, немски композитор (1928-2007).
Създател на първите нотирани и публикувани произведения на електронна музика в средата на 50-те години на 20-и в. Автор е на 362 творби, като най-значим е приносът му към електро-акустичната музика и психологията на възприемане на музиката. Автор е на композициите "Електронни етюди", "Телемузика", "Спиралата" и др.

проф. Христо Нейков, български художник (1929-1999).
Член на Управителния съвет на Съюза на българските художници(29 март 1963-27 март 1965), заместник-председател на съюза (11 юли 1973-28 юни 1985) и негов председател (28 юни 1985-9 март 1989). Ректор на Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович" (юни 1983-октомври 1986). Депутат в 9-ото Народно събрание (1986-1990). Удостоен със званието "Народен художник" (май 1978). Носител на орден "Народна република България" първа степен (октомври 1979), на орден "Кирил и Методий" втора степен (1963) и др.

Алексий Втори (светско име Алексей Ридигер), патриарх Московски и на цяла Русия (10 юни 1990-5 декември 2008) (1929-2008).

Симеон Стоянов, български поет (1937-2002).
Автор е на стихосбирките: "Изворите не пресъхват" (1965), "Сок на доброто" (1974), "Преодоляване" (1986), "13 стихотворения" (2000). По негово стихотворение е написана популярната песен "Среща" на рокгрупата "Щурците".

Джони Холидей  (ист. име Жан-Филип Лео Сме), френски певец и актьор (1943-2017).
Първият му диск "45 оборота" излиза през 1960 г. В над 50-годишната си кариера той е записал 50 студийни албума. От дисковете му са продадени над 100 млн. екземпляра. Джони Холидей става рекордьор, след като над 1 милион фенове са присъствали на концертите в рамките на турнетата му през 2000 г., 2003 г., 2006 г. и 2009 г.

Юлия Гурковска, български звукорежисьор, мореплавател и политик (1945-2001).
Над 20 години е звукорежисьор в студията за документални и научно-популярни филми "Време". Участва в Комитета за защита на Русе, в Клуба за гласност и преустройство. Началник на кабинета на президента Желю Желев (юли 1993-4 юни 1996), програмен директор в Центъра за либерални стратегии (1996-2001). Заедно със съпруга си Дончо Папазов осъществява околосветски пътешествия по море, съчетани с научни експерименти - експедиция "Планктон" (1968-1981). Експедиция "Планктон" продължава 12 години и преминава през 5 етапа: престой с рибарска лодка в Бургаския залив; прекосяване на Черно море с корабна спасителна лодка с платна (1972); преплаване на Атлантическия океан (1974), преплаване на със спасителна лодка с платна та Тихия океан (1976);  обиколка на света с яхтата "Тивия". Общо 56 000 морски мили или повече от две обиколки на света по Екватора. От 29 април 1979 г. до 14 юни 1981 г. продължава околосветска обиколка с яхтата "Тивия" заедно с 5-годишната им дъщеря Яна. За 777 дни изминават 39 000 морски мили. Съавтор е на три книги "С "Джу" през Атлантика" (1977), "С "Джу" през Пасифика" (1979), "С Яна около света" (1985, 2011).

Кандзабуро Накамура, японски актьор (1955-2012).
Един от най-известните актьори от традиционния японски театър кабуки и виден негов реформатор. Той дебютира като актьор още на 3-годишна възраст и полага големи усилия, за да приспособи към съвременния свят изкуството на театъра кабуки, чиито основи са поставени преди 400 години. Постановките на театъра кабуки се отличават с многослоен грим и екстравагантни костюми, а всички роли се изпълняват от мъже. Автори на пиеси за театъра кабуки са известни драматурзи, сред които Миндзаемон Тикамацу (1653-1724), познат като японския Шекспир. /АЯ/КГ/МГ