site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 3 декември в историята

3 декември 2023 г., неделя, 48-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 14 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. прор. Софоний. Св. свщмчк Теодор, архиеп. Александрийски.

По света се отбелязва:

Световният ден за борба с пестицидите. Отбелязва се от 1998 г. по инициатива на международната  организация "Мрежа за действия срещу пестицидите" (PAN). Годишнина от аварията (1984) в завода за пестициди в Бопал, Индия, на американската корпорация "Юнион карбайд", при която в атмосферата са изпуснати около 40 тона от токсичния газ метил изоцианат. През първите дни след аварията загиват близо 3500 души, а през следващите няколко години около 15 000 умират от болести, причинени от вдишването на газа. Общо пострадалите са 555 000 души. От март 2010 г. с решение на международни екологични организации се отбелязва Седмица против използването на пестицидите от 3 декември - Световният ден за борба с пестицидите, до 10 декември - Денят за правата на човека.

Международният ден на хората с увреждания. Отбелязва се от 1992 г. с резолюция на A/RES/47/3 на Общото събрание на ООН от 14 октомври 1992 г., за да се повиши информираността на международната общност за проблемите на хората с увреждания и за ползите от тяхното приобщаване в различни области на общественото развитие. Мотото на деня за 2023 г. е: "Обединени за постигане на целите за устойчиво развитие за, със и от хора с увреждания".

На този ден в България:

1866 - В Цариград излиза бр. 1 на в. "Македония", обществено-политически и общообразователен вестник под редакцията на Петко Р. Славейков. Вестникът излиза до 25 юли 1872 г.

1928 - В "Държавен вестник" е обнародван Закон за стабилизиране на лева и монетната циркулация в Царство България, приет от 22-ото Обикновено Народно събрание. Целта  на закона е да оформи окончателно и юридически приемането на златнодевизния паричен стандарт, който връща - при нов, различен от предвоенния паритет - конвертируемостта на лева в злато. Според закона 92 лева се равняват на 1 грам чисто злато.

1935 - Министерският съвет приема Наредба-закон за Българската държавна лотария, с който се учредява Българската държавна лотария. За първи път в България лотарията е учредена през 1898 г. С Указ 236 на княз Фердинанд I на 15 декември 1897 г. се приема Законът за учредяване на Софийска градска класна лотария, обнародван в "Държавен вестник" от 21 януари 1898 г. До Балканската война /1912-1913/ лотарията е била към Столичната община. С обявяването на войната лотарията спира да се организира. През 1922 г. възниква идеята за учредяване на Държавна лотария на България. За първи директор на учредената през 1935 г. Българска държавна лотария е назначен Петко Д. Петков (с Указ на цар Борис III от 2 януари 1936 г.). Съгласно Наредбата 60 процента от приходите се отделят за печалби. Първият тираж на Държавната (парична) лотария е изтеглен на 5 април 1936 г. в салона на Военния клуб в София. През годините на Втората световна война /1939-1945/ Държавната лотария преустановява своята дейност. Отново се създава като Българска държавна лотария с Указ 174 на Президиума на Народното събрание от 27 април 1957 г. и като Държавна предметна лотария с Указ 130 на Президиума на Народното събрание от 15 март 1958 г. Двете лотарии се обединяват в Държавна парично-предметна лотария с Указ 395 на Президиума на Народното събрание от 8 ноември 1958 г. От 1993 г. Държавната лотария да провежда и други видове лотарийни игри, а не само т.нар. традиционна лотария с билетчета и ежемесечни тиражи на нейните дялове. През 1994 г. са въведени за първи път в България т. нар. моментни лотарийни игри с триещи се билетчета. На 21 май 1999 г. 38-ото Народно събрание приема Закон за хазарта, по силата на който Държавната парично-предметна лотария придобива статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и се превръща в самостоятелно юридическо лице Държавно предприятие "Държавна парично-предметна лотария", което с изменение на Закона за хазарта от 3 май 2011 г. се влива в Държавно предприятие "Българския спортен тотализатор".

1953 - На втория конгрес на Световния съвет на мира във Варшава, Полша, е връчена "Почетна награда на мира" (посмъртно) на поета Никола Йонков Вапцаров. Наградата му е присъдена през декември 1952 г. Почетният знак и грамотата са предадени на майката на поета Елена Вапцарова. Творбите на Никола Вапцаров са преведени на над  50 езика и са издадени в над 40 страни. Поетът е единственият българин, носител на високото отличие.

1963 - Дипломатическите отношения между България и Великобритания са издигнати в ранг на посолства. Дипломатическите отношения между двете държави са установени на 23 юли 1879 г. на ниво дипломатически агентства. Прекъснати са на 22 септември 1915 г. и възстановени на 27 септември 1920 г. на ниво легации. Прекъснати са отново на 4 март 1941 г. и са възстановени на 12 февруари 1947 г. на ниво легации.

1998 - Министерският съвет одобрява договора за продажба на 60 на сто от акциите на "Агрополихим" АД - Девня, на "Норск хидро " АСА (дъщерно дружество на "Хидро Централна Европа" ООД, Норвегия).

2003 - В Монтана е открит първият в Централна и Източна Европа завод на "Монбат" за стационарни акумулатори с приложение в енергетиката, телекомуникациите и инфраструктурата.

2004 - В Плевен в 15.00 ч. е измерена температура на въздуха от 21,5 градуса, което е температурен рекорд за последните 100 години. От началото на метеорологичните наблюдения в града най-високата температура в Плевен на 3 декември е била измерена през 1939 г. - 18,5 градуса.

2006 - В София е учредена партия ГЕРБ. В учредителното събрание участват 3478 делегати. Приета е политическа програма и устав на партията. По предложение на неформалния лидер на партията и кмет на София Бойко Борисов за председател на партията е избран Цветан Цветанов. Избрани са Изпълнителна комисия и Контролна комисия на партията. Регистрацията на партията е обнародвана в "Държавен вестник" от 23 март 2007 г.

2009 - Министерският съвет приема Решение 926 за обявяване на с. Черноморец, община Созопол, област Бургас, за град. От 1963 г. населеното място има статут на климатичен морски курорт с местно значение.

2015 - На посещение в България пристига министър-председателят на Великобритания Дейвид Камерън. Това е първото посещение на британски премиер след 1999 г. В първия ден от визитата, която продължава и на 4 декември 2015 г., Дейвид Камерън има среща с министър-председателя Бойко Борисов и с президента Росен Плевнелиев.

2016 -  Международната рейтингова агенция Fitch Ratings потвърждава дългосрочния кредитен рейтинг на България BBB- в чуждестранна и местна валута, със стабилна перспектива. Потвърдени са и таванът за рейтинг на страната ВВВ+, както и краткосрочният кредитен рейтинг в чуждестранна валута F3.

2018 - Общото събрание на Българската академия на науките решава на заседанието си на 3 декември в структурата на БАН да бъде създаден Институт за изследвания на климата, атмосферата и водите.  Институтът е правоприемник на част от дейността, активите и пасивите на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН с конкретно формулирани мисия, предмет на дейност, състав и научна структура, и щат. 

2020 - Народното събрание отхвърля ветото на президента Румен Радев, наложено на 25 ноември 2020 г. върху разпоредби от промените в Закона за данък върху добавената стойност, приети на 19 ноември 2020 г. от парламента. Президентът връща за ново обсъждане приетата чрез промените в Закона за ДДС промяна в Закона за потребителския кредит, свързана с неустойките при бързи кредити.

2022 - В Албуфейра, Португалия, по време на конгреса на Европейската гимнастика (2-3 декември 2022) Християна Тодорова е избрана за член на Техническия комитет по художествена гимнастика, Димитрина Къндева – за член на Техническия комитет по спортна аеробика, а Николай Иванов – за член на Техническия комитет по спортна акробатика. На конгреса е взето решение България и Българската федерацията по гимнастика да бъдат домакини на 30-ия конгрес на Европейската гимнастика през 2023 година.

На този ден по света:

1818 - Илинойс е обявен за 21-ия щат на САЩ. Столица на щата е Каскаския, а първи губернатор е Седрах Бонд. Изследването на района започва в края на 17-и век от французите Жак Маркет и Луи Жойе, които изграждат и първите фортове по р. Илинойс. Илинойс е част от френската колониална система до 1763 г., а след това е британско владение. След Американската революция (1776-1789) Илинойс е част от щата Вирджиния, по-късно е в състава на Северозападните територии, разделени впоследствие на щати. През 1809 г. Илинойс е обособен в отделна територия със столица Каскаския. Името на щата е от френския аналог на фразата "тя/той говори нормално" на местния алгонски език. Според друга теория то е свързано със събирателното название на местните индиански племена - илиниуек, означаващо "племе от свръхмъже".

1910 - На изложение Париж, Франция, френският инженер, химик и изобретател Жорж Клод демонстрира създадената от него неонова лампа. Това е газоразрядна лампа с ниско налягане, в която светенето се дължи на тлеещ електрически разряд в неон, аргон или живачни пари. Изобретението на французина се използва за осветление и създаване на светещи реклами. Той патентова неоновата реклама на 9 ноември 1911 г. и оттогава неонът е най-популярният източник на светлина в рекламата заради богатата цветова гама и блясък.

1947 - Премиера в театър "Етъл Баримор" на Бродуей в Ню Йорк, САЩ, на пиесата на американския драматург Тенеси Уилямс "Трамвай желание" с участието на Марлон Брандо, Джесика Тенди, Ким Хънтър и Карл Малдън.

1959 - В СССР е въведен в експлоатация първият в света атомен ледоразбивач "Ленин". Ледоразбивачът "Ленин" е дълъг 134 м и широк 27,6 м, като надводната му част е 16,1 м, а подводната - 10,5 м. Той развива максимална скорост от 18 възела (35 км/ч), като отваря за търговския флот на СССР северния морски път през Северния ледовит океан. Ледоразбивачът работи 30 години и за това време преминава без аварии 1,2 млн. км - над 30 пъти обиколката на Земята по екватора. Близо 1 млн. км е преминал сред ледовете, прокарвайки пътя на 3741 кораба. През 1989 г. е спрян от движение и установен на вечна котва в пристанище Мурманск в Баренцово море, Русия. Реакторите на ледоразбивача са дезактивирани в продължение на 12 години. През 2002 г. започва преоборудването на ледоразбивача в луксозен хотел и музей на гражданския атомен флот, открит през 2009 г. в чест на 50-годишнината от пускането му на вода.

1962 - Създадена е националната информационна агенция на Непал "Ращрия Самачар Самити" (РСС) от сливането на частните агенции "Непал Самбад Самити" и "Сагарматха Самбад Самити" със седалище в Катманду.

1964 - Основаван е "Брьондби" - Брьондби, датски футболен клуб.

1967 - Осъществена е първата в света успешна трансплантация на човешко сърце. В болницата "Гроте Шур" в Кейптаун, Република Южна Африка, проф. Кристиан Барнард присажда на 55-годишния Луис Вашкански сърцето на 25-годишния Денис Дарвал, който загива при автомобилна катастрофа. Пациентът умира 18 дни след операцията, но от пневмония, а не от усложнения вследствие на трансплантацията.

1971 - Избухва война между Индия и Пакистан, която завършва на 16 декември 1971 г. с капитулация на пакистанските войски и подписване на примирие. Причината за войната е напрежението между Западен Пакистан и бенгалското мнозинство в Източен Пакистан. Индия подкрепя националноосвободителното въстание в Пакистан. Военните действия между страните официално започват на 3 декември 1971 г., когато военновъздушните сили на Пакистан нанасят въздушни удари по 11 летища в Индия. Същата нощ министър-председателката на Индия Индира Ганди заповядва пълномащабна инвазия в Пакистан. На 16 декември 1971 г. войната завършва с капитулацията на пакистанските войски. В резултат на капитулацията около 93 000 пакистански войници са взети като военнопленници от Индия. Източен Пакистан става независима държава Бангладеш.

1984 - Авария в завода за пестициди в Бопал, Индия, на американската корпорация "Юнион карбайд", при която в нощта на 2 срещу 3 декември 1984 г. в атмосферата са изпуснати около 40 тона от токсичния газ метил изоцианат. За едно денонощие след аварията загиват 3787 души, а през следващите няколко години близо 16 000 умират от болести, причинени от вдишването на газа. Общо пострадалите са 555 000 души. Съгласно споразумение от 1989 г. с правителството на Индия компанията изплаща на пострадалите и роднините на загиналите обезщетения в размер от 470 млн. долара, въпреки че преди това правителството на Индия иска обезщетения за 3,3 млрд. долара. От 1998 г. по инициатива на международната организация "Мрежа за действия срещу пестицидите" (PAN) на 3 декември се отбелязва Световен ден за борба с пестицидите, а от мaрт 2010 г. с решение на международни екологични организации се отбелязва Седмица против използването на пестицидите от 3 декември - Световният ден за борба с пестицидите, до 10 декември - Международният ден за правата на човека.

1990 - Мери Робинсън встъпва в длъжност като първата жена президент на Ирландия.

1992 - Изпратен е първият в света есемес. Есемес (SMS) е съкращение за текстово съобщение (в буквален превод: услуга за кратки съобщения), което може да бъде изпращано и получавано по електронен път. Първият в света есемес е изпратен от Лондон, Великобритания, от Нийл Папуърт. С помощта на компютър есемесът благополучно преминава в мрежата на "Водафон" до получателя му Ричард Джарвис в Нюбъри, а съобщението гласяло: "Честита Коледа".

1997 - В Отава, Канада, е открита за подписване Конвенцията за забрана на производството, употребата, складирането и износа на противопехотни мини (Отавска конвенция), приета на 18 септември 1997 г. в Осло, Норвегия. Влиза в сила на 1 март 1999 г. България подписва Конвенцията на 4 декември 1997 г. и я ратифицира на 29 юли 1998 г.

2010 - Във военновъздушната база Ванденберг, в щата Калифорния, САЩ, се приземява американският военен безпилотен космически кораб X-37B след 7-месечна космическа мисия. Това е първият безпилотен американски военновъздушен кораб. По време на 220-дневната си мисия X-37B е извършил серия от експерименти в околоземна орбита. Корабът е изстрелян на 22 април 2010 г. от космодрума в Кейп Канаверал в щата Флорида с ракета носител Атлас 5. Той е с форма на малка совалка с дължина от 8,9 м и с широчина 4,5 м и е проектиран и конструиран в продължение на няколко години с помощта на компанията "Боинг".

2014 - На церемония на крайграничните спирки Етрек (Туркменистан) и Инче-Бурун (Иран) президентите на Казахстан, Туркменистан и Иран Нурсултан Назарбаев, Гурбангули Бердимухамедов и Хасан Рохани откриват нова жп линия, свързваща Централна Азия и Персийския залив по направление "Север-Юг" от Западен Казахстан до северния ирански град Горган. Линията е с дължина над 900 км и е част от усилията на трите страни за изграждане на транспортна мрежа, която да облекчи превоза на стоки в Западна Европа, Русия, Южна Азия и Далечния изток.

2015 - Британски бомбардировачи "Торнадо" извършват първите си въздушни удари в Сирия само няколко часа след като парламентът одобрява плана на министър-председателя Дейвид Камерън за удари по обекти на сунитската групировка "Ислямска държава" в Сирия. Изтребителите излитат от базата "Акротири" в Кипър.

2018 - В Тирана, Албания, се провежда двудневна международна конференция под наслов "Новинарските агенции срещу фалшивите новини", организирана от Албанската телеграфна агенция (АТА). Новинарските агенции се обединяват около резолюция за борба срещу фалшивите новини, сред чиито инициатори е и Българската телеграфна агенция (БТА).

2019 - В Основния съд в Скопие, Република Северна Македония, започва съдебен процес по т.нар. дело "Рекет" срещу Катица Янева, бивш ръководител на Специалната прокуратура и бизнесмените Боян Йовановски и Зоран Милески по обвинение за вземане на подкуп, пране на пари и злоупотреба с власт.

2020 - В Молдова парламентът гласува закон, орязващ правомощията на президента. Новият закон, в частност, прехвърля контрола върху службите за сигурност от президента към парламента.

2021 - Автомобилната компания "Хонда" изтегля от пазара в САЩ  близо 725 000 автомобила от типа SUV (спортни високопроходими) и пикапи заради дефект, при който капакът може да се отвори в движение. Изтеглянето засяга моделите "Паспорт" от 2019 г., "Пайлът" от 2016 г. до 2019 г. и "Риджлайн" от 2020 г. В световен мащаб мярката обхваща 788 931 проблемни коли, от които малко под 725 000 са на американския пазар.

2022 - Китайски космонавти извършват първата ротация на екипажи в орбита. Екипажите на космическите кораби "Шънчжоу-14" и "Шънчжоу-15" се разменят на китайската орбитална станция "Небесен дворец", с което станцията официално преминава в режим на дългосрочно пребиваване на тайконавти. "Небесен дворец" се намира на 400 км от Земята и е предвидено да бъде експлоатирана повече от десет години. Тя е проектирана да поема трима души или до шестима при краткосрочни ротации на екипажи.

Родени на този ден българи:

Сава Доброплодни, книжовник, педагог и театрален деец (1820-1894).
Учител в Котел (1842-1847)  и в Шумен (1849-1853). Учител по гръцки език в гимназията в Сремски Карловци, Австрия /дн. в Сърбия/ (1853-1855). Основава в Шумен първото класно девическо училище в България (1856). Учител в Сливен (1859-1861), Варна (1862-1863), Тулча (1864-1869), Силистра (1870-1872) и Кюстенджа (1872-1874). Училищен инспектор (1881-1886). Редактор на в. "Нова българска пчела" (1887-1888). Съставя и издава учебни помагала за нуждите на българското училище - "Водител за взаимните училища" (1852), "Нова лесна метода да се изучи българский език, а практически руский и гръцкий" (1885) и др. Дописен (1881) и почетен член (1884) на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките). Автор е на "Тълкование на неделните апостоли и евангелия" (1867), "Скромно стихотворение" (1892), "Кратка автобиография" (1893) и др. Побългарената му комедия "Михал" (1853), поставена от него в Шумен на 15 август 1856 г., е едно от първите театрални представления в България.

Станислав Доспевски (ист. име Зафир Зограф), възрожденски художник живописец (1823-1878).
Представител на Самоковската художествена школа и един от създателите на българската реалистична живопис. Той е изографисал някои от стенописите в църквата на Рилския манастир "Свети Иван Рилски", в Батошевския манастир "Въведение Богородично", в Преображенския манастир "Преображение Господне", в Лопушанския манастир "Св. Йоан Предтеча", в храма "Успение на Пресвета Богородица" в Пазарджик, в църквата "Св. Неделя" в София, в църквата "Св. Марина" в Пловдив и др. Твори предимно в областта на портретния жанр. Участник в националноосвободителното движение. След разгрома на Априлското въстание (1876) ръководи пазарджишкия комитет за подпомагане на семействата на убитите във въстанието, като дописник на чуждестранни вестници описва тежкото положение на поробения български народ. През 1952 г. къщата на Станислав Доспевски в Пазарджик е обявена за къща музей "Станислав Доспевски".

Стоян Загорчинов, писател и драматург (1889-1969).
Преподавател по история в Морското машинно училище във Варна (1920-1925) и по френски език във Военното училище в София (1925-1949). Сътрудничи на сп. "Съвременна мисъл", сп. "Българска мисъл", сп. "Хиперион", сп. "Съдба", сп. "Изкуство и критика", сп. "Изкуство", сп. "Балкански преглед" и др. Бил е член на редколегията на в. "Литературен фронт" и сп. "Септември". Има заслуги в създаването на историческия литературен жанр в България. Автор е на "Легенда за Света София" (1926), на трилогията "Ден последен, ден Господен" (1931-1934), "Празник в Бояна" (1950), сборника критически статии и очерци "Бразди" (1956), "Ивайло" (1962), драматичните пиеси "Майка" (1964), "Горски пътник", "Любов и подвиг", "Пленникът от Мундрагора" (1965), мемоарната книга "Един живот в сянка" (1966) и др.

проф. Кирил Мирчев, езиковед (1902-1975).
Ръководител на Катедрата по история на българския език в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1946). Ръководител на секцията по история на българския език в Института за български език при Българската академия на науките (БАН) (1951-1975) и на секцията по диалектология в института (1970-1975). Чл.-кор. на БАН (1945). Бил е председател на Кирило-Методиевската комисия при Президиума на БАН и член на комисията за Славянски лингвистичен атлас при Международния комитет на славистите. Бил е дългогодишен редактор на сп. "Български език", на поредиците "Известия на Института за български език", "Трудове по българска диалектология", "Българска диалектология. Материали и проучвания" и на редица научни сборници. Автор е на "Историческа граматика на българския език" (1953), "Старобългарските азбуки" (1957), "Константин-Кирил, създател на българския книжовен език" (1963) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1957) и на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963). Лауреат на Димитровска награда (1959). Носител на орден "Червено знаме на труда" (1963), на орден "Народна република България" трета степен (1972).

проф. Владимир Аврамов, цигулар и музикален педагог (1909-2007).
Един от основоположниците на българската цигулкова школа. От 1937 г. преподава в Държавната музикална академия, от 1947 г. е ръководител на Катедрата по струнни инструменти на академията, декан на Инструменталния факултет (1955-1959), ректор на Българската държавна консерватория (1962-1968). Един от създателите на камерния оркестър Български струнен квартет /дн. Държавен радиоквартет "Аврамов"/(1938). Сред основателите е на филиала на Българската държавна консерватория в Пловдив - Музикално-педагогически факултет (1964). Удостоен със званието "Народен артист" (22 май 1963). Носител на орден "Народна република България "втора степен (януари 1970), на орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос към българската култура (21 февруари 2003).

Ангел Атанасов (псевд. Бай Ачо), художник маринист (1921-2014).
Един от пионерите на българската сценография. Повече от 30 години е сценограф във Варненската опера. Основател е на галерията в Долни Чифлик, на която подарява 87 картини от известни български и чужди автори. Носител на наградите на община Варна -  Голямата награда "Варна" за литература и изкуство (2011).
 
Кирил Янев, актьор (1926-2003).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1947-1952) и в Театър "Българска армия" (1952-1991). Един от основателите на Театър "Българска армия" (1950). Участвал е в постановки на Радиотеатъра и Телевизионния театър. През 80-те години на 20-и век озвучава много филми и сериали. Участвал е във филмите "Екипажът на "Надежда"(1956), "Другото щастие" (1960), "Нощта срещу 13-и" (1961), "Калоян" (1963),  "Ако не иде влак" (1967), "Небето на Велека" (1968), "На всеки километър" (1969), "На всеки километър" II (1971),  "Записки по българските въстания" (1976), "Спасението" (1984), "Златният век" (1984) и др.  Лауреат на Димитровска награда (17 юни 1966), удостоен със званието "Народен артист" (май 1976). Носител на орден "Георги Димитров" за дългогодишна активна творческа и обществена дейност и във връзка с 60-годишнината му (декември 1986).

проф. Божидар Димитров (Божидар Димитров Стоянов), историк и политик (1945-2018).
Директор на Националния исторически музей (декември 1994-1998; 10 декември 2001-27 юли 2009; 4 февруари 2011-2 ноември 2017). Водещ на телевизионното историческо предаване "Памет българска" по Българската национална телевизия (2002-2013). Председател на фондация "Паметници на българската слава" (2002-2004). Член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (2002-2005). Депутат в 41-ото Народно събрание (14-27 юли 2009). Министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина (27 юли 2009-4 февруари 2011). Автор е на книгите "Българите и Александър Македонски" (2001), "Българите - първите европейци" (2002),  "История на България" (2008), "Войните на България за национално обединение (2010)" и др. Първи носител на наградата "Пазители на българщината" на сдружение "Пазители на българщината" (31 октомври 2014), на наградата "Златен век" -  звезда на Министерство на културата (21 май 2015). Носител на наградата "Златен век" огърлие на Министерство на културата  за големия му принос в борбата за опазване на културно-историческото наследство и за работата му за популяризиране на българската култура (3 декември 2015). Носител на почетна грамота и специално отличие на Министерството на културата за изключителния му принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност (3 ноември 2017). Почетен гражданин на Созопол (2009), на Бургас (25 юни 2011).

ген.-майор проф. Стоян Тонев, лекар и политик (1953-2017).
Началник на Медицинската служба на авиобаза "Чешнегирово" (1979-1981), началник на кабинет по кожни болести във Военна болница в Пловдив (1981-1984). От 1984 г. работи във Висшия военномедицински институт (дн. Военномедицинска академия), където е бил началник на отделение  в Клиниката по кожни и венерически заболявания (1986-1989), заместник-началник на Клиниката по кожни и венерически болести (1990-1992) и неин началник(1992-2002). Началник на Военномедицинска академия (1 септември 2002-3 декември 2013). Заместник-кмет на София (февруари 2014-27 октомври 2014). Депутат в 43-ото Народно събрание (27 октомври 2014-25 февруари 2015). Има над 120 публикации, от които четири монографии и два наръчника. Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове (27 ноември 2008).

Володя Стоянов, композитор и певец (1960).
През 1995 г., заедно със Стоян Джамбазов - Джемби и Здравко Георгиев сформира фолклорната група "Щуро маке", с която записва повечето си авторски песни - "Пет века" (1999), "Старият бунар" (2001), "Син ти иде, Македонийо" (2003), "Изгоро моя, небесна" (2005), "Мандолина свире, сърце кине", "Без любов не се живее" (2007) и много други. Като съпродуцент и продуцент издава 14 албума с авторски песни.

Асим Адемов, политик (1968).
Учител по български език и литература и директор в Основно училище "Христо Ботев" в с. Долно Дряново. Общински съветник в Гърмен (2011-2015). Заместник областен управител на област Благоевград (декември 2014-февруари 2017). Член на Европейския парламент (14 септември 2017-2019). От 2 юли 2019 г. е член на Европейския парламент.

Мартин Стоев, състезател по волейбол и треньор (1971).
Печели златен медал на Световното първенство за младежи до 20 години през 1991 г. в Кайро, Египет. За българският мъжки национален отбор има над 200 мача. Треньор е на "Левски Сиконко", "Халбанк" (Турция), "Томис" (Румъния). Треньор е на мъжкия национален отбор (2005-2008). С националния отбор по волейбол печели бронзов медал на Световното първенство през 2006 г. в Япония. Треньор на България за 2006 г. и 2007 г.

Албена Денкова, българска състезателка по фигурно пързаляне (танцови двойки) (1974).
Заедно с Максим Стависки са двукратни световни шампиони - през 2005 г. в  Калгари, Канада, и през 2007 г. в Токио, Япония. От Световни първенства печелят и един сребърен (2004) и един бронзов медал (2003). От европейски първенства печелят два сребърни (2003, 2004) и един бронзов медал (2007). На Олимпийските игри през 2006 г. в Торино, Италия, печелят пето място, а на Олимпийските игри през 2002 г. в Солт Лей Сити, САЩ, печелят 7 място. Спортист на България за 2004 г. (заедно с Максим Стависки). Почетен гражданин на София (2006). Президент на Българска федерация по кънки (20 октомври 2006-8 декември 2009).

Михаил Клечоров, състезател по биатлон (1982).

На този ден са родени и:

Николо Амати, италиански майстор лютиер (1596-1684).
Най-видният представител на династията лютиери Амати. Учител е на Андреа Гуарнери и Антонио Страдивари.

Лудвиг Холберг, датски драматург, историк и философ от епохата на Просвещението (1684-1754).

Самюъл Кромптън, британски изобретател (1753-1827).
Конструира нов вид предачна машина (1779).

Хендрик Консианс, белгийски писател (1812-1883).
Основоположник на съвременната фламандска литература.

Карлос Хуан Финлей Барес, кубински лекар и биолог (1833-1915).
Той доказва, че преносител на жълтата треска са комарите москити (1881) и определя методи за борба с болестта.

Джоузеф Конрад (ист. име Юзеф Теодор Конрад Коженьовски), британски писател от полски произход (1857-1924).
Автор е на романите "Господарят Джим" (1900), "Сърцето на мрака" (1902), "Ностромо" (1904) и др.

Сен Катаяма, деец на японското и международното работническо движение (1859-1933).
Един от основателите на първия японски профсъюз - Съюза на металурзите (1897). Основател на първата комунистическа група на японските работещи в САЩ (1918).

Карл Мане Сигбан, шведски физик (1886-1978).
Носител на Нобелова награда за физика за 1924 г. за неговите открития и изследвания в областта на рентгеновата спектроскопия. Президент на Международния съюз по теоретична и приложна физика (1938-1947).

Рихард Кун, австрийски химик (1900-1967).
Директор на института "Кайзер Вилхелм" (от 1950 г. "Макс Планк") за медицински изследвания (1937-31 юли 1967). Носител на Нобелова награда за химия за 1938 г. за работата му върху каротиноидите и витамините. През 1939 г. той изолира адермин (витамин В6), като определя химическия състав и структурата на това вещество, което регулира метаболизма на нервната система, и успява да го синтезира.

Степан Бобек, югославски футболист и треньор (1923-2010).
Печели два сребърни медала от Олимпийските игри през 1948 г. в Лондон, Великобритания, и през 1952 г. в Хелзинки, Финландия, с националния отбор по футбол.

Ким Те-чжун, южнокорейски политик (1925-2009).
Президент на Република Корея (25 февруари 1998-19 декември 2002). Носител на Нобелова награда за мир за 2000 г. за неговия принос за демократизацията и защитата на правата на човека в Република Корея и в Източна Азия като цяло и за постигането на мир и помирение с КНДР.

акад. Николай Пономарьов - Степной, руски ядрен физик (1928).
Автор е на трудове по физико-техническите процеси във високотемпературните ядрени реактори. Участвал е в създаването на първия в света преобразувател на термоелектрически реактори "Ромашка", в инсталирането на космическата атомна електроцентрала "Топаз-2". Носител на Държавната награда на СССР (1980) и на Ленинската награда (1985). От 1979 г. е главен редактор на сп. "Атомна енергия. Вицепрезидент на Руския научен център "Курчатовски институт" (1992-2010). От 2010 г. е научен консултант на генералния директор на концерна "Росенергоатом".

Жан-Люк Годар, френски режисьор и кинокритик (1930-2022).
Основоположник на новата вълна във френското кино. Създал е над 90 филма, сред които "До последен дъх" (1960) "Жената си е жена" (1961), "Да живееш живота си"(1962), "Алфавил" (1965), "Лудият Пиеро" (1965), "Made in USA" (1967),  "Две или три неща, които знам за нея" (1967), "Всичко върви добре" (1972), "Страст" (1982), "Поздрав, Мария" (1985), "Детектив" (1985); "Пази дясната си страна" (1987), "Ода за любовта" (2001) , "Сбогом на езика" (2014) и др. Носител на Награда за цялостно творчество от Европейската филмова академия (2007).

Паул Крутцен, нидерландски химик (1933-2021).
Ръководител на отдела по атмосферна физика в Института по химия "Макс Планк" (1980-2000). На Паул Крутцен се приписва авторството на термина "антропоцен", който обхваща геоложката епоха, повлияна от човешката дейност. Паул Крутцен изследва озоновите дупки в атмосферата. Той пръв доказа как човешката дейност уврежда озоновия слой. Той открива, че азотните окиси разрушават слоя на стратосферния озон, защитаващ Земята от ултравиолетовото излъчване на Слънцето. Носител на Нобелова награда за химия за 1995 г. за това свое откритие, съвместно с американските химици Марио Молина и Франк Шъруд Роуланд.

Виктор Горбатко, съветски космонавт (1934-2017).
През 1960 г. е включен в първия състав на отряда на космонавтите. Извършил е три космически полета, като общата продължителност на полетите му е 30 денонощия, 12 часа и 48 минути. Първият му полет е с кораба "Союз-7" (2-17 октомври 1969), вторият е с кораба "Союз-24" (7-25 февруари 1977), третият е със "Союз-37" към орбиталната станция "Салют 6" (23-31 юли 1980). На 9 юни 1970 г. Виктор Горбатко участва в първия шахматен мач между представители на Земята и екипаж на космически кораб. Носител на орден "Червена звезда" (1961), на три ордена "Ленин" (1969, 1977, 1980), Герой на социалистическия труд (1969,1977).

Педро Роча, уругвайски футболист (1942-2013).

Ози Озбърн (Джон Майкъл Озбърн), британски рокмузикант (1948).
Съосновател и първи вокалист на рокгрупата "Блек сабат". Един от създателите на стила "хеви метъл".

Франц Кламер, австрийски състезател по ски-алпийски дисциплини (1953).
Олимпийски шампион през 1976 г. в Инсбрук, Австрия. Световен шампион през 1974 и 1976 г.

Джулиан Мур, американска актриса (1960).
Участвала е във филмите "Тяло на показ" (1992), "Беглецът" (1993), "Девет месеца" (1995), "Големият Лебовски" (1998), "Психо" (1998), "Идеалният мъж" (1999), "Ханибал" (2001), "Закони на привличането" (2004), "Живот на парчета" (2009), "Оглупели от любов" (2011), "Директен полет" (2014) и "Субурбикон" (2017) и др. Носителка на награда "Златен глобус" (1994, 2013,2015). Носителка на награда БАФТА (2015). Носителка на наградата "Oскар" за най-добра актриса за ролята си във филма "Все още Алис" (2015).

Брендън Фрейзър, американски актьор (1968).
Участвал е във филмите "Училищни връзки" (1992), "Кроманьонецът" (1992), "С отличие" (1994), "Въздухари" (1994), "Светлина от миналото" (1999), "Мумията" (1999), "Шеметна сделка" (2000), "Мумията се завръща" (2001), "Сблъсъци" (2004), "Последният път" (2007), "Истории от заложната къща" (2013), "Бягство" (2013), телевизионния сериал "Богатството" (2018) и др. Носител е на наградите на Асоциацията на филмовите критици (2006) и на Холивудските филмови награди (2005) в категорията за най-добър актьорски състав във филма "Сблъсъци".  

Халвард Ханеволд, норвежки състезател по биатлон (1969-2019).
Трикратен олимпийски шампион - през 1998 г. в Нагано, Япония, през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ и през 2010 г. в Ванкувър, Канада. Петкратен световен шампион (1995, 1998, 2003, 2005, 2009).

Кристиян Карембьо, френски футболист (1970).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1998 г. във Франция и златен медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия. С "Реал Мадрид" (Испания) печели два пъти турнирът Шампионска лига (1998, 2000).

Давид Вия, испански футболист (1981).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка и златен медал от Европейското първенство през 2008 г. в Австрия и Швейцария. С "Барселона" (Испания) печели турнирът Шампионска лига (2011) и Суперкупата на УЕФА (2011). През 2019 г. прекратява състезателната си кариера.

Аманда Сейфрид, американска актриса (1985).
Участвала е във филмите "Гадни момичета" (2004), "Американско оръжие" (2005), "Страстите на Дженифър" (2009), "Червената шапчица" (2011), "Клетниците" (2012), "Тежка сватба" (2013), "Баща и дъщери" (2015), "Гринго" (2015) и др.

Това е денят на смъртта на:

Йохан Петер Екерман, немски писател (1792-1854).
Секретар и приятел на Йохан Волфганг Гьоте. Най-известното му произведение е "Разговори с Гьоте" (в три тома, 1837-1848).

Карл Цайс, немски инженер механик, оптик и индустриалец (1816-1888).
Основател на заводите за оптика в Йена, Германия (1846).

Симеон Симеонов (Симеон Симеонов Койов), български иконописец и резбар (1823-1879).
Представител е на Тревненската художествена школа.

Пиер Огюст Реноар, френски художник импресионист (1841-1919).

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и поет (1850-1894).
Автор е на приключенски романи като "Островът на съкровищата" (1883), "Черната стрела" (1883), "Отвлечените" (1886) и др.

Елин Пелин (ист. име Димитър Иванов Стоянов), български писател (1877-1949).
Учител в с. Байлово, Софийска област (1895-1896). Библиотекар в Университетската библиотека (1903-1907). Пазител в хранилището на Народната библиотека в София (1910-1916). Уредник в къщата-музей "Иван Вазов" (1924-1944). Журналист и редактор на различни периодични издания. Председател на Съюза на българските писатели (1940). Редовен член на Българската академия на науките (1941). Първите си творби обнародва през 1895 г., като под стихотворението "Тихи тъги" (ноември 1897), отпечатано в сп. "Български преглед", за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин.  Автор е на сборници с разкази (1904-1911), сборник хуморески в стихове и проза "Пижо и Пендо" (1917), на повестите "Гераците" (1911), "Земя" (1928) и др., на фейлетони и хумористични очерци, цикъл философски разкази и притчи "Под манастирската лоза" (1936), на творби за деца  - "Златни люлки" (1909), "Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса" (1918), "Гори Тилилейски" (1919), "Сладкодумна баба" (1919), "Ян Бибиян" (1933), "Ян Бибиян на Луната" (1934), "Приказки и басни" (1949), "Торбаланци" (1958) и др. Определян е като майстор на късия разказ и хумористичното изображение. Произведенията му са преведени на повече от 40 езика. 

Пейо Бешев, български лекар, общественик и политик (1885-1926).
Участник в Първата руска революция (1905-1907), военен лекар в Балканската война (1912-1913), в Междусъюзническата война (1913) и в Първата световна война (1914 -1918). От 1909 г. е член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). По време на Юнското въстание (1923) организира лечението на ранените въстаници в Плевен. След разгрома на въстанието е арестуван, по-късно е освободен. Домът му е подпален, загиват той, жена му и две от деца им.

Георгий Ушаков, съветски изследовател на Арктика (1901-1963).

Атила Йожеф, унгарски поет (1905-1937).
През 1936 г. започва да издава ляворадикалното списание "Довод". Автор е на стихосбирките "Просяк на красота" (1922), "Не аз крещя" (1925), "Нямам татко, нито майка" (1929), "Срини капитала, не хленчи" (1931), "Нощ в покрайнините" (1932), "Мечи танц" (1934), "Много боли!" (1936). Посмъртно негови творби са издавани през 1938 г., 1940 г., 1958 г., 1967 г. и 1973 г. Стиховете му са преведени на 26 езика, включително и на български.

Михаил Лозанов (Танка), български футболист (1911-1994).   
През футболната си кариера е играл за отборите "Левски" (София), "Моравска Славия" (Чехия) и "Байерн Мюнхен" (Германия). За националния отбор по футбол има изиграни 38 мача и отбелязани 10 гола.

акад. Богдан Куртев, български химик (1917-1995).
От 1940 г. е преподавател по органична химия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основател и пръв директор на Института по органична химия при Българската академия на науките (БАН) (1958-1972). Директор на Единния център по химия при БАН (1972-1987). Заместник-председател на БАН (1971-1973). Удостоен със званията "Народен деятел на науката" (1976), "Герой на социалистическия труд" (15 юни 1987). Носител на орден "Георги Димитров" (юни 1977). Лауреат на Димитровска награда (1982).

Барух Шамлиев, български журналист и публицист (1920-2005).
Секретар на еврейското читалище в София (1937-1938). Дългогодишен журналист в Българското национално радио, във в. "Труд", в. "Работническо дело", в. "Поглед",  в. "Дума". Той е сред българските интелектуалци, поканени на закуска с президента Франсоа Митеран във френското посолство в България (19 януари 1989).

Коста Андреев, български писател, журналист и политик (1930-2006).
Репортер на в. "Труд", заместник главен редактор (1965-1969) и главен редактор на вестника (1969-25 септември 1979). Първи заместник главен редактор на в. "Работническо дело" (1980-юли 1981). Член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (25 септември 1990-4 декември 2005). От 16 юли 1981 г. е секретар на Централния съвет на Българския професионален съюз. Главен редактор на в. "Земя" (1 август 1990-1999). Член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (1976-1981). Депутат в 9-ото Народно събрание (29 април 1987-3 април 1990), VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото и 37-ото Народно събрание (1991-1997). Автор е на повече от 10 книги, между които "О, миг, не спирай!" (1981), "Греховно време" (1995), "Жития" (2000), "Есента на първия" (2004). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1977). Носител на орден "Народна република България" втора степен (януари 1981). Носител на награди за литература и за публицистичната си дейност, между които Ботевската литературна награда на издателска къща "Христо Ботев" за романа му "Круша дивачка" (2005).

Хосеп Луис Нунес, испански спортен деец (1931-2018).
Президент на испанския футболен клуб "Барселона" от юли 1978 г. до май 2000 г.

Атанас Свиленов, български кинокритик, литературен историк и изкуствовед (1937-2015).
Редактор във в. "Култура" (1962-1964), в Българска национална филмотека (1966), в сп. "Пламък" (1967), във в. "Литературен фронт" (1967-1970), във в. "Земеделско знаме" (1970-1975), в. "Литературен фронт" (1976-1989), в. "Литературен форум" (1989-1992). Главен редактор на в. "Литературен форум" (1992) и на в. "Демокрация" (1996-1997; 2000). Бил е заместник-председател на Управителния съвет на издателство "Демокрация" и член на Сдружението на българските писатели, ръководител на Българската национална филмотека и на филмотечния архив в Българска национална телевизия. Автор е на повече от 20 книги с литературна критика, сред които "Пристрастия" (1968), "Отблизо" (1969), "Събеседници" (1975, 1984), "Съвременници" ( 1978), "Притежание на паметта" (1983), "Знаци по пътя" (1987), "Премеждия с интервюта" (2007), както и на  стотици публикации по проблемите на киното, джаза и естетиката.

Дейвид Хемингс, британски актьор (1941-2003).
Започва кариерата си на 9-годишна възраст като професионален оперен певец. През 50-те години на 20-и век дебютира като актьор. Придобива популярност с ролята си на фотографа във филма на италианския режисьор Микеланджело Антониони "Фотоувеличение" (1966). Участвал е също във филмите "Барбарела" (1968), "Гладиатор" (2002), "Лигата на необикновените джентълмени" (2003) и др. От 80-те до края на 90-те години на 20-и век работи като режисьор на телевизионни сериали. На 3 декември 2003 г. по време на снимки в Румъния за филма "Детето на Саманта" получава инфаркт.

Румен Пейчев, български баскетболист и треньор (1951-2010).
/МГ/АЯ/КГ/