site.btaСъбитията днес - Дневен календар
На 27 ноември в историята
27 ноември 2023 г., понеделник, 48-а седмица от началото на годината
Българската православна църква отбелязва деня на преп. Теодосий Търновски. Св. вмчк Яков Персиец. Преп. Паладий.
В България се отбелязва:
Денят на народната памет. Отбелязва се от 1996 г. по инициатива на Общонародното сдружение "Мати Болгария". Годишнина от подписването (1919) на Ньойския мирен договор, наложен на България след поражението й в Първата световна война (1914-1918). С подписването на договора от България е отнета площ от 11 278 кв. км с българско население - Южна Добруджа, Западните покрайнини - Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия.
На този ден в България:
1900 - Сформирано е правителство с министър-председател Тодор Иванчов. Кабинетът е образуван от дейци на Либералната партия (радослависти) и Народнолибералната партия. Управлява до 12 януари 1901 г.
1917 - Учредено е Народно читалище "Братя Миладинови" в кв. "Княжево" в София.
1919 - На мирната конференция в Париж, Франция (18 януари 1919-21 януари 1920), министър-председателят Александър Стамболийски подписва от страна на България Ньойския мирен договор, който е наложен на страната след поражението й в Първата световна война (1914-1918). Влиза в сила на 9 август 1920 г. С подписването на Ньойския договор от България е откъсната площ от 11 278 кв. км с българско население - Южна Добруджа, Западните покрайнини - Царибродско, Босилеградско, Струмишко, и Беломорска Тракия. На страната са наложени тежки репарации на обща стойност 2 милиарда и 250 милиона златни франка, платими за 37 години при лихва от 5 процента. България трябва да предаде на 70 825 глави добитък на Гърция и Сърбо-Хърватско-Словенското кралство, на което дължи и по 50 000 т. каменни въглища годишно в продължение на 5 години. Към договора има и конвенция с Гърция за доброволно изселване на малцинствата. България се лишава от правото да поддържа собствена армия, военен флот и авиация, като въоръжените й формации не трябва да надвишават 20 000 души доброволци.
1948 - В София е сформирано Народно военно артилерийско училище "Георги Димитров", създадено с указ 1657 на Президиума на Великото народното събрание и със заповед 107/18 октомври 1948 г. на министъра на отбраната. То обединява Артилерийската школа, учебния противовъздушен дивизион, юнкерския артилерийски дивизион от Народното военно училище "Васил Левски" и артилерийските поделения от Народната школа за запасни офицери "Христо Ботев". На 1 май 1949 г. е произведен първият випуск артилерийски командири. От 1 септември 1951 г. училището се пребазира в Шумен. С Постановление на Министерския съвет от 10 юли 1959 г. става висше военно училище. От 15 август 1991 г. е Висше военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана "Панайот Волов". С решение на 38-ото Народно събрание от 14 юни 2002 г. е факултет "Артилерия, Противовъздушна отбрана и комуникационни и информационни системи" (А,ПВО и КИС) - Шумен, на Националния военен университет "Васил Левски".
1949 - Представление на постановката "Травиата" от Джузепе Верди - първа премиера на Народната опера в Русе. През 1949 г. Оперна Дружба - Русе бива одържавена и трансформирана в "Народна опера - Русе". С Решение 36/27 януари 1999 г. на Министерски съвет Народната опера се обединява с Държавната филхармония в Русе (Симфоничният оркестър на Русе е създаден на 2 март 1919 г. За държавен оркестърът е обявен през 1949 г. От 1950 г. формацията е Държавен симфоничен оркестър, от 1960 г. до януари 1999 г. е със статут на филхармония - Държавна филхармония - Русе) и продължава дейността си като държавен културен институт към Министерство на културата под името Оперно-филхармонично дружество - Русе. С Постановление 152 на Министерския съвет от 28 юли 2010 г. се преобразува в Държавна опера - Русе.
1958 - В 7:00 ч. на научноизследователската станция "Северен полюс 7" в Северния полюс каца самолет с 12 акредитирани в Москва кореспонденти от социалистическите страни, Франция, Италия, Швеция и няколко съветски журналисти. Сред тях е и българският дипломат и журналист Крум Босев. Той е първият българин стъпил на Северния полюс.
1962 - Съставено е а 73-ото правителство на Народна република България с министър-председател Тодор Живков.
Кабинетът е образуван от дейци на Българската комунистическа партия, БЗНС и Отечествения фронт. Управлява до 12 март 1966 г.
1991 - Учреден е Съюзът на птицевъдите в България като сдружение с цел защита на икономическите интереси на производителите на птицевъдна продукция.
1992 - Основана е Българската федерация по дартс.
2000 - В Белмекен е открита комуна за лечение на наркозависими от Владимир Качаклиев, председател на фондация "Право на свободен избор". Създадена е по подобие на италианската "Мондо Х".
2002 - Министърът на земеделието Мехмед Дикме и посланикът на Франция в България Жан-Лу Кюн - Делфорж откриват 5-мегаватова водноелектрическа централа "Огоста" край Монтана, която е включена в националната енергийна система. Електроцентралата е собственост на френско-българското дружество "Мекамеди - Огоста" АД, като френската фирма държи 51 процента от акциите, 49 процента са на Министерство на земеделието и горите, представлявано от "Напоителни системи".
2002 - Стартира първата българска Интернет телевизия BGWEB.TV. Излъчва до 2011 г.
2006 - Софийската градска прокуратура образува дело за длъжностно престъпление срещу неизвестни лица от Министерството на здравеопазването по случая с т.нар. "царска болница". Скандалът избухва през 2004 г. около проекта за построяването на детска педиатрична болница в София, когато правителството на НДСВ подготвя сделката, предвиждаща изтеглянето на кредит от "Банка Аустриа Кредитанщалт" за 36 млн. евро, 17 от които за проектиране на болницата от австрийската компания "Вамед инженеринг".
2011 - В София е открит първият немски Коледен базар в България, като до 24 декември от прозорчетата на 22 дървени къщички се предлагат традиционни коледни сладкиши.
2017 - По повод отправено писмо от Македонската православна църква - Охридска архиепископия на заседание Светият Синод на Българската православна църква приема решение Българската православна църква да окаже пълно съдействие, като се застъпи пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко необходимо за установяването на канонически статут на Македонската православна църква, която признава Българската православна църква - Българска патриаршия за своя Майка - Църква.
2018 - Пръст от връх Каймакчалан в Нидже планина, която се намира на границата между Република Северна Македония и Гърция, е поставена в криптата на храм "Свети Седмочисленици" в Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново в памет на 140-ата годишнина от създаването на първото военно училище и началото на военното образование в България. В сраженията през септември - октомври 1916 г. по време на Първата световна война (1914-1918) през Каймакчалан преминава позицията на българската армия, отбраняваща се от противниковите британски, френски, гръцки и сръбски войски. Загиват 1876 български войници, 51 офицери, ранените са 5941 войници и 126 офицери.
2020 - В София е учредена Конфедерация на българския туристически бизнес от представители на шест организации: сдружение "Българско конгресно бюро- БКБ", сдружение "Българска асоциация на заведенията", Сдружението на заведенията в България, сдружение "Български туристически съюз", сдружение "Българска туристическа камара" и сдружение "Национален борд по туризъм".
2021 - В София на гара "Подуяне" белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, извършва молебен за освещаване на два нови локомотива "Смартрон" на Българските държавни железници, които ще носят имената на двама български владетели - цар Константин Асен и цар Борис Трети. На церемонията присъстват представители на Министерството на транспорта, на БДЖ, на Столична община и Симеон Сакскобургготски, който пръв задвижва локомотива, кръстен на неговия баща - Борис Трети, и в знак на уважение към работата на железничарите връчва на ръководството на БДЖ портрет на цар Борис Трети в железничарска униформа.
На този ден по света:
1095 - По време на църковния събор в Клермон, Франция, папа Урбан II провъзгласява първия кръстоносен поход като призовава рицарите да отвоюват Йерусалим и Божи гроб от мюсюлманите, като в замяна ще получат опрощаване на греховете. Първият кръстоносен поход завършва на 15 юли 1099 г. с превземането на Йерусалим от кръстоносците, които го опожаряват. До 1270 г. западноевропейските феодали предприемат осем кръстоносни похода в Близкия Изток. През този период на отвоюваните територии на Сирия, Палестина и Северна Африка са съществували християнски държави, основани от европейците. Кръстоносците запазват своето влияние на Изток до 1290 г.
1895 - Шведският инженер и предприемач Алфред Нобел написва в Париж, Франция, завещанието си, в което обявява, че след смъртта му трябва да бъде учредена фондация, която да използва имуществото му в размер на над 33 млн. шведски крони за присъждането на 5 международни награди всяка година "на онези, които през изминалата година са допринесли най-много за човешкото добруване". В съответствие със завещанието нобеловите награди се присъждат за забележителни успехи и научни открития в областта на физиката, на химията, на физиологията или медицината, за значими литературни произведения, които отразяват човешките идеали, и за сплотяването на народите и опазването на мира. На 29 юни 1900 г. е създадена едноименна фондация, която през 1901 г. за първи път присъжда наградите. Откривателят на динамита Алфред Нобел умира на 10 декември 1896 г.
1918 - В Киев, Украйна, е основана Националната академия на науките на Украйна. За първи председател на академията е избран Владимир Вернадски.
1942 - В Тулон, Франция, по време на Втората световна война (1939-1945) патриотично настроени моряци потопяват френските бойни кораби, за да не могат да бъдат използвани от хитлеристките войски.
1945 - Във Вашингтон, САЩ, е създадена международната благотворителна организация "Кеър Интернешънъл". Организацията работи със средства, които се набират чрез международни и национални програми за финансиране, правителствени фондове, частни дарения и партньорски организации. Към 2021 г. "Кеър Интернешънъл" има представителства в над 90 страни по света.
1958 - СССР отправя официални ноти до САЩ, Великобритания и Франция относно превръщането на Западен Берлин в самостоятелна политическа единица с характеристики на "неутрален свободен град", чийто статут да бъде гарантиран от Велики сили (СССР, САЩ, Великобритания и Франция) и двете германски държави - Германската демократична република и Федерална република Германия.
1978 - По време на 20-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) (24 октомври-28 ноември 1978) в Париж, Франция, е приета Декларация за расата и расовите предразсъдъци.
2000 - Кралят на Норвегия Харалд V официално открива тунела Лаердал, който към този момент е най-дългият автомобилен тунел в света. Тунелът е с дължина 24,5 км и свързва градовете Лаердал и Аурланд. Строителството на съоръжението започва на 15 март 1995 г. Тунелът е снабден с 15 точки за обръщане на посоката, 2100-метров вентилационен тунел, 48 аварийни отбивки. Общата стойност на проекта е 1 082 000 000 норвежки крони (над 139 020 00 евро).
2001 - Общото събрание на ООН приема резолюция, в която се настоява за отмяна на американското ембарго срещу Куба, наложено на 3 февруари 1960 г. В подкрепа на документа гласуват 167 от общо 189-те страни-членки. САЩ, Израел и Маршалските острови гласуват "против", а Микронезия, Никарагуа и Латвия - "въздържали се".
2003 - Парламентът на Тайван одобрява закон, с който се разширяват въпросите, решавани с референдум. Законът дава право на президента да обяви т. нар. отбранителен референдум - допитване за независимостта на острова в случай на нападение от Китай. Допускат се референдуми и по въпроси като името и конституцията на острова.
2004 - В катедралата "Свети Петър" във Ватикана по време на тържествена служба папа Йоан Павел Втори връща на вселенския патриарх Вартоломей Първи мощите на светите отци на християнската църква Йоан Златоуст и Григорий Богослов (Назиански), откраднати от Константинопол по време на кръстоносните походи.
2005 - В Армения е произведен референдум за промяна на конституцията, която е одобрена от над 93 процента от арменците. Според промените се предоставят повече правомощия на парламента и на изпълнителната власт за сметка на президентската власт. Премахва се и забраната за двойно гражданство.
2007 - На тържествена церемония в Александрия, Египет, Жоаким Шисано, президент на Мозамбик (6 ноември 1986-1 декември 1990) е удостоен с първата награда за най-успешен лидер в Африка "Мо Ибрахим". Наградата е в размер от 5 млн. долара и е учредена от суданския милиардер Мо Ибрахим, собственик на африканската телекомуникационна компания "Селтел интернешънъл".
2012 - Ексхумирани са тленните останки на покойния палестински лидер Ясер Арафат от мавзолея му в Рамала на Западния бряг на р. Йордан, за да се установят причините за неговата смърт през 2004 г. и дали той не е бил отровен с радиоактивен полоний. Тогава не е извършена аутопсия на тялото по молба на съпругата на Ясер Арафат. В ексхумацията участват експерти от Швейцария, Франция, Русия и Палестинските автономни територии.
2014 - В Париж, Франция, Междудържавният комитет на ЮНЕСКО включва в Списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО първия проект на Сърбия - семейният празник "слава". Сърбите са запазили този обичай, при който са се смесили езически и християнски елементи, като символ на сръбската идентичност. "Слава" е народен обичай за честване на светеца защитник на дома и води началото си от Средновековието. Всеки род има свой светец покровител, който чества един път в годината. Дори да промени фамилията си, родът запазва своя светец. Синовете наследяват "славата" от бащите си, а дъщерите, когато се омъжат, приемат "славата" на мъжа си.
2016 - Произведен референдум в Швейцария, на който гласоподавателите отхвърлят инициатива за ускорен отказ на страната от атомната енергия. По-голямата част от избирателите в повечето кантони са гласували срещу предложението за закриване на всички пет атомни електроцентрали в Швейцария до 2029 г. Общите резултати са около 55 процента "против" при 45 процента "за".
2017 - В Хага, Нидерландия, неправителствената организация Арабска организация за човешки права във Великобритания със седалище в Лондон внася в Международния наказателен съд жалба за военни престъпления срещу Обединените арабски емирства, които от март 2015 г. подкрепят правителствените сили на Йемен в борбата им срещу бунтовниците хуси. Внесената жалба е за "употреба на забранени оръжия, безразборни нападения над цивилно население и изтезания в йеменски затвори", извършени от наемници на Обединените арабски емирства, страна член на ръководената от Саудитска Арабия коалиция в Йемен. От 2014 г. в Йемен се води война между шиитските бунтовници хуси и съюзените с тях сили, останали лоялни към бившия президент Али Абдула Салех срещу войските на сегашния държавен глава Абд Рабу Мансур Хади. През март 2015 г. конфликтът се влошава с военната намеса на водена от Саудитска Арабия коалиция, която помага на властите да прогонят подкрепяните от Иран бунтовници хуси.
2019 - В Страсбург, Франция, с 461 гласа "за", 157 "против" и 89 "въздържал се" Европейският парламент утвърждава новия състав на Европейската комисия с председател Урсула фон дер Лайен.
2021 - В Белград, Нови Сад и на други градове в Сърбия са организирани протести срещу правителството да намали прага за референдуми и да позволи бързо отчуждаване на частна собственост, когато това касае обществения интерес. Блокирани са мостове и пътища в знак на протест срещу нови закони, които според тях защитават интересите на чуждестранни инвеститори в ущърб на околната среда.
2022 - В Куба са произведени избори за местни органи на властта, на които е регистрирана най-ниската избирателна активност от 1981 година досега - близо 69 процента. На предишните избори за местни органи на властта, произведени през 2017 г., избирателната активност е 89 процента.
Родени на този ден българи:
Георги Бакалов, публицист, литературен критик и историк (1873-1939).
Един от първите социалистически дейци в България, член на Българската социалдемократическа партия в България от 1891 г. От 1903 г. е член на Централния комитет на Българската работническа социалдемократическа партия. Редактира сп. "Работническо дело" (1903-1905), сп. "Съвременник" (1908-1910), сп. "Борба" (1913-1922), сп. "Нов път" (1923-1925). Чл.-кор. на Академията на науките на Съветския съюз (1932). Редактира списания, превежда руски книги. Съставя "Пълен руско-български речник" (1938) и "Речник на чуждите думи" (1939). Неговото име носи Държавното издателство "Георги Бакалов" Варна (1960-1990).
Мара Пенкова, актриса (1894-1959).
Играла е в Народния театър "Иван Вазов" (1921-1946). Основателка на Централния куклен театър в София и първа директорка на театъра (1946-1959) и режисьорка (1948-1959). Лауреат на Димитровска награда (1951). Удостоена със званието "Заслужила артистка" (май 1954).
акад. Стефан Куманов, животновъд (1902-1973).
Завеждащ катедрата по общо скотовъдство в Агрономния факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1946-1948). Основател (1947) и декан на Зоотехнологичния факултет на Софийския университет (СУ)"Климент Охридски" (1948-1951, 1954-1956), завеждащ Катедрата по хранене на селскостопанските животни на университета (1948-1973). Заместник-председател на Президиума на Академията на селскостопанските науки (1961-1963). Директор на Централния изследователски и контролен институт по животновъдство в Стара Загора (1942-1945), директор на Института по животновъдство в Костинброд (1960-1961, 1964-1972). Автор е на повече от 80 научни публикации, учебници и др. в областта на храненето на селскостопанските животни, на птицевъдството и за фуражите в България. Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (1972).
доц. Любен Саев, актьор и педагог (1904-1993).
Бил е актьор в Художествения театър в София (1926), в театъра в Лом (1927), в Народния театър "Иван Вазов" (1930-1966) и в Нов драматичен театър "Сълза и смях (1966-1968). Едновременно е и режисьор-постановчик и в Столичния куклен театър. Преподавател по техника на говора в Държавната театрална школа (1945-1961) и по сценична реч във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (1961-1981). Автор е на "Техника на говора" (1970). Лауреат на Димитровска награда трета степен (май 1951), на орден "Кирил и Методий" първа степен (декември 1954), на орден "Народна република България" първа степен (1984). Удостоен със званието "Народен артист" (май 1978).
акад. Ефрем Каранфилов, литературен теоретик и критик (1915-1998).
Член на Управителния съвет на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (6 юли 1962-1989) и на Бюрото на УС на съюза (9 юли 1962-31 март 1964; 22 май 1968-29 март 1989). Директор на издателство "Български писател" (1966-1968). Подпредседател на Съюза на българските писатели (22 май 1968-23 януари 1970). Главен редактор на сп. "Пламък" (януари 1970-8 юни 1972). Секретар на Съюза на българските писатели (23 януари 1970-10 октомври 1973). Заместник-директор на Единния център за език и литература (1972-1974). Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1973-1984). Заместник-председател на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (18 декември 1984-29 март 1989). Директор на Института за литература при Българската академия на науките /БАН/ (1983-април 1989). От 6 май 1967 г. е преподавател по нова българска литература в Института за литература при БАН. Автор е на "Поезия в прозата" (1957), "Езиковият шаблон в литературата" (1959), "Съвременност и литературни жанрове" (1973) и др. Удостоен със званията "Народен деятел на изкуството и културата" (1974), "Герой на социалистическия труд" (1985) и др.
Джони Пенков (Георги Пенков), звукорежисьор и актьор (1933-2021).
Автор е на редица изследвания и конструкции, научни публикации, има 6 патента, конструктор е на първото висококачествено озвучително тяло "Гама", произвеждано в България. Участник в сатиричната филмова поредица "Фокус" (1964-1968), излъчвана в кипопрегледите по кината. Озвучил е над 100 документални филма. Участвал е като актьор във филмите "Индия, моя любов" (1982), "Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров", "Немирната птица любов", "Разводи, разводи", "Рицар без броня", "Двойникът", "Шменти капели" и др. Носител на орден "Кирил и Методий" – втора степен (1970).
Александрина Милчева, оперна певица мецосопран (1934).
Пяла на сцената на Варненската опера (1960-1968) и от 1968 г. в Софийската опера. Директорка на Българската академия за изкуство "Борис Христов" в Рим (1991-1992). Основателка е на Международна оперна академия "Сакра" (1994). Гостувала на големите оперни сцени в Европа, Северна и Южна Америка. От 1976 г. в продължение на повече от 10 години е член на Щатсопер във Виена. Удостоена със званието "Почетен член на Софийската опера" (април 1997). Носителка на орден "Стара планина" втора степен (19 май 1998), на почетния знак "Златен век" на Министерството на културата за приноса й в развитието на българската култура (26 октомври 2015). Почетен гражданин на София (9 февруари 1998).
Симеон Идакиев, журналист, пътешественик, леководолаз и ветроходец (1941).
От 1969 г. сътрудничи с публикации на Радио София. Бил е директор филмова продукция и литературен сътрудник в Главна редакция "Съвременник" при Българската национална телевизия (1973-1985). Продуцент и водещ на географското предаване "Атлас" на Българската национална телевизия (1984-2012). Водещ на авторските рубрики "Посоки" и "Един мъж, един микрофон" по програма "Христо Ботев" на Българското национално радио (2011-2017). Водещ е на предаването "Светът и всичко в него" по телевизия "Евроком". Посетил е над 120 държави. Написал е повече от 10 книги. Автор, режисьор и оператор е на над 400 филма, заснети на пет континента, обединени от заглавията: "Един мъж, един автомобил, една камера" и "Един мъж, една камера". Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата (14 юли 2020).
проф. Симеон Янев (ист. име Симеон Янакиев Симеонов), писател, есеист, теоретик, литературовед (1942).
Редактор във в. "Студентска трибуна" (1966-1970), сп. "Пламък" (1970-1974), в. "Литературен фронт" (1974-1975), завеждащ "Критика и литературна история" на издателство "Български писател" (1975-1977), заместник главен редактор на сп. "Обзор" (1990-1992) и др. Преподавател (от 1970) по нова българска литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски", създател на специалността "Творческо писане" в университета. Съставител е на "Атлас на българската литература 1915-1944" (2005), автор е на изследвания за Елин Пелин и много съвременни автори. Носител на националната награда за литературна критика "Иван Радославов и Иван Мешеков" на община Златарица и Националния институт "Нова българска литература" за принос в развитието на литературната критика (22 май 2003), на националната литературна награда "Иван Вазов" на община Сопот и Министерство на културата (9 юли 2017). Почетен гражданин на Перущица (11 октомври 2007).
Лидия Руменова, юрист (1953).
Прокурор в Прокуратурата на България (1981-1986). Експерт в Министерския съвет (1986-1987). Съветник на министър-председателя (2005-2009). Член на Сметната палата (28 май 2009-януари 2011). Председател на Сметната палата (30 април 2014-26 март 2015).
доц. Андрей Бунджулов, български социолог и политик (1955).
Първи секретар на Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз (24 март 1986-4 август 1989). Председател на Гражданския съвет на Политическо движение "Социалдемократи" (23 февруари 2002-13 декември 2003) и председател на Националния съвет на движението (13 декември 2003-юли 2005). Програмен директор на Социалдемократическия институт "Д-р Петър Дертлиев". Секретар по връзки с гражданското общество на президента Георги Първанов (юли 2005-22 януари 2012). Преподавател в катедра "Икономическа социология" на Университета за национално и световно стопанство.
Емил Костов, състезател по карате киокушинкай и треньор (1974).
Световен шампион по карате киокушинкай през 2001 г. в Осака, Япония. Той е първият българин, вторият европеец и третият не-азиатец спечелил Световната титла по карате киокушинкай. Четирикратен европейски шампион през 1998 г. в Сарагоса (Испания) и Варшава (Полша), 2000 г. Вила де Конде, (Португалия), 2002 (Варна). Основател на Българската киокушин асоциация.
На този ден са родени и:
Андерс Целзиус, шведски астроном (1701-1744).
Създава температурна скала (1 януари 1742), в която с 0 градуса е обозначена точката на замръзване на водата, а със 100 - точката на кипене. Скалата носи неговото име.
Филипо Турати, италиански политик (1857-1932).
Един от основателите на Италианската социалистическа партия.
сър Чарлз Шерингтън, британски неврофизиолог (1857-1952).
Обобщава основните принципи на неврофизиологията в трудовете си "Интегративна дейност на нервната система" (1906) и "Рефлексна дейност на гръбначния мозък" (1932). Пръв употребява термина неврон за означаване на нервна клетка и нарича синапс мястото за контакт и предаване на нервните импулси от един неврон на друг. През 1922 г. е удостоен с благородническа титла. Президент на лондонското Кралско дружество (1920-1925). Носител на Нобелова награда за физиология и медицина за 1932 г., заедно с британския неврофизиолог Едгар Ейдриън за открития, отнасящи се до функциите на невроните.
Шарл Кьоклен, френски композитор (1867-1950).
Юхо Паасикиви, финландски политик (1870-1956).
Министър-председател на Финландия (27 май-27 ноември 1918, 17 ноември 1944-9 март 1946). Президент на Финландия (11 март 1946-1 март 1956).
Лий Ричмънд Роуз (Дик), уелски футболист (вратар) (1877-1916).
Ливиу Ребряну, румънски писател (1885-1944).
Автор е на сборника с разкази "Грижи" (1912), романа "Йон" (1920) и др. Ръководител на Националния театър в Букурещ (1928-1930) и на Румънския съюз на писателите (1940-1944).
Ларс Онсагер, американски химик от норвежки произход (1903-1976).
Той изучава законите на термодинамиката и предлага теория, която обяснява неравновесните процеси. Използвайки законите на статистическата механика, Ларс Онсагер доказва, че едновременните реакции са свързани помежду си и нарича тази връзка отношение на взаимност (теорема на Онсагер). Носител на Нобелова награда за химия за 1968 г. за откриване на отношението на взаимност, носещо неговото име, което е фундаментално за термодинамиката на необратимите процеси.
Александър Дубчек, чехословашки политик (1921-1992).
Ръководител и главен инициатор на курса на демократически реформи в страната, известни като "Пражка пролет" в Чехословакия през 1968 г. Първи секретар на Централния комитет на Чехословашката комунистическа партия (ЧКП)(6 януари 1968-17 април 1969), изключен от ЧКП през м. януари 1970 г. Председател на Федералното събрание на Чехословакия (28 април 1969-16 октомври 1969, 28 декември 1989-7 ноември 1992). Умира при автомобилна катастрофа на 7 ноември 1992 г.
Бениньо Акино, филипински политик (1932-1983).
Водач на опозиционната политическа коалиция "Лабан" ("Борба"), известна и като "Народна партия" по време на режима на Фердинанд Маркос (9 ноември 1965-25 февруари 1986). Арестуван е на 23 септември 1972 г. и е осъден на доживотен затвор на 25 ноември 1977 г. През 1980 г. е освободен и заминава за САЩ. Убит е при завръщането си в родината на 21 август 1983 г.
Брус Ли, американски актьор (1940-1973).
Майстор на източни бойни изкуства. Участвал е във филмите "Юмрук на гнева" (1972), "Пътят на Дракона" (1972) и др.
Еме Жаке, френски футболист и треньор (1941).
Като футболист е играл във френските отбори "Сент Етиен" и "Лион". Бил е треньор във Фрaнция на отборите "Лион", "Бордо", "Монпелие" и "Нанси". Треньор на националния отбор на Франция по футбол за мъже (1993-1998).
Джими Хендрикс (ист. име Джони Алън Хендрикс), американски рокмузикант (1942-1970).
Смятан за най-виртуозния и влиятелен изпълнител на електрическата китара. Той обогатява начина на свирене с китарата, използвайки фийдбек, дисторшън и други специални ефекти. На 18 септември 1970 г. е намерен мъртъв в хотелски апартамент в Лондон (Великобритания).
Роберто Манчини, италиански футболист и треньор (1964).
Бруно Алвеш, португалски футболист (1981).
Това е денят на смъртта на:
Хораций (Квинт Хораций Флак), римски поет (65 г. пр. н. е. - 8 пр. н. е.).
Автор е на цикъла "Еподи", сборника "Сатири", книгите "Оди", "Послания" и др.
Теодосий Търновски, български църковен и културен деец (ок. 1300-1363).
Около 1350 г. основава Килифаревския манастир, на който става игумен, и го превръща в център на Килифаревската книжовна школа. Под негово ръководство в манастира са учили Евтимий Търновски, Киприан, Дионисий и др.
Гаспар Мелчор де Ховелянос, испански писател, поет и философ (1744-1811).
Представител на просвещението в Испания от 18-и в. През 1767 г. участва в създаването на "Обществото на севилските патриоти", става негов секретар и отговорник за развитието на занаятите и на изкуствата. Избран е за член на Кралската академия по история (1779), на Кралската художествена академия "Сан Фернандо" (1780) и на Испанската кралска академия (1781). Пише в областта на икономиката, политиката, философията и етнографията. Сред трудовете му, посветени на икономическото положение в Испания, е очеркът "Доклад за аграрния закон" (1795). Той пише и любовна лирика, патриотични оди, сатира, драма.
Александър Дюма син, френски писател (1824-1895).
Автор е на романа "Дамата с камелиите" (1848), използван от композитора Джузепе Верди при написването на операта "Травиата"(1853).
Клемънт Студебейкър, американски индустриалец (1831-1901).
Създател е на едноименната автомобилна компания (1868).
Емил Верхарн, белгийски поет, драматург и критик (1855-1916).
Автор е на лирическите трилогии "Вечери" (1887), "Крушения" (1888), "Черни факли" (1890), цикъла "Призрачни села" (1894), пиесата "Зори" и др. Загива при злополука с влак.
о.з. ген.-майор Андрей Блъсков, български военен деец (1857-1943).
Участник в Руско-турската освободителна война (1877-1878) като опълченец. През Сръбско-българската война (1885) е командир на центъра в отбранителната Сливнишка позиция.
ген. Стефан Тошев, български военен деец (1859-1924).
Доброволец в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителната война (1877-1878). Участник в Сръбско-българската война (1885) като командир на дружина при отбраната на Сливница. От 1908 г. е началник на Първа пехотна софийска дивизия. През Балканската война (1912-1913) с дивизията, която командва, участва в настъпателните операции на Тракийския военен театър. Участва в Лозенградската (боевете при Гечкенли-Селиолу) и Чаталджанската операция. През Междусъюзническата война (1913) е командващ на Пета армия, която действа в участъка Султан тепе, Егрипаланка и Китка. В Първата световна война (1915-1918) ръководи Трета армия, която през 1916 г. води успешни боеве на Добруджанския фронт срещу Румъния. Под негово командване на 5 и 6 септември 1916 г. при настъпателна операция Трета армия превзема Тутраканската крепост, а румънските 40 000 войници и 450 офицери са пленени. Председател на Съюза на запасните офицери (1923-1924). Автор е на военни мемоари. Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война (1912-1913) и за проявеното новаторство и военно майсторство (20 декември 2012, посмъртно). Село (по-късно град) Генерал Тошево, община Генерал Тошево, Област Добрич, носи неговото име.
Леонид Манделщам, съветски физик (1879-1944).
Един от основателите на школата на съветската радиофизика. Открива в оптиката комбинационното разсейване на светлината (1928). Има важни приноси в статистическата и квантовата физика, в теорията на относителността, в областта на електромагнитните трептения. Носител на наградата "Владимир Ленин" (1931) и на Държавната награда на СССР (1942).
Митрофан Греков (ист. име Митрофан Мартищенко), руски художник баталист (1882-1934).
Юджин О'Нийл, американски драматург (1888-1953).
Известен е като "баща" на американската драма. Автор е на пиесите "Отвъд хоризонта" (1919), "Император Джонс" (1921), "Ана Кристи" (1922), "Желание под брястовете" (1925), "Дългият път на деня към нощта" (1941), "Луна за несретници" (1941-1943) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1936 г. за силата, честността и дълбоките чувства в драматургичните му творби, които въплъщават оригиналната концепция за трагедия.
Амелита Гали-Курчи, италианска певица (1882-1963).
Артур Онегер, френски композитор от швейцарски произход (1892-1955).
Автор е на симфонии, на оперите "Юдит" (1926), "Антигона" (1927), на ораториите "Цар Давид" (1921;1923), "Жана д'Арк на кладата" (1938), на балети и др. Член на т. нар. Шесторка - група млади композитори, която включва Дариус Мийо, Жорж Орик, Луи Дюрей , Жермен Тайфер, Артур Онегер и Жан Кокто. Стилът на групата е повлиян от американския джаз, бразилските танци и френския водевил.
Васил Бараков, български художник (1902-1991).
Работил е като художник-декоратор в Пловдивския драматичен театър (1940-1945). Един от първите българи, разработващи индустриален пейзаж. Участвал е в повечето Общи художествени изложби и колективни изложби в чужбина. Има две самостоятелни изложби в София (1939, 1977). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1963), на награда за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора на Съюза на българските художници (1976, 1979). Лауреат на Димитровска награда (1984). Носител на орден "Георги Димитров" (21 август 1987).
Филип Кутев (Филип Кутев Тенев), български композитор, диригент и общественик (1903-1982).
Създател на Държавния ансамбъл за народни песни и танци (дн. Национален фолклорен ансамбъл "Филип Кутев") (1 май 1951) и негов художествен ръководител (1951-1982). Председател на Съюза на българските композитори (1954-1972). Депутат в VI Велико народно събрание (1948-1949), в 1-ото Народно събрание (1952) и в 3-ото и 4-ото Народно събрание (1961-1966). Автор е на симфонични творби, на вокално-инструментални сюити, на творби за народен оркестър, на музика към филми "Под игото" (1952), "Героите на Шипка" (1954), "Неспокоен път" (1955), "Хитър Петър" (1960), на симфоничните творби "Скерцо" (1928), "Българска рапсодия" (1937), кантата "Девети септември" (1946), Първа симфония (1950) и др., на авторски фолклорни обработки "Лале ли си, зюмбюл ли си", "Полегнала е Тудора", "Димянинка". Лауреат на Димитровска награда (1950, 1953). Носител на орден "Народна република България" първа степен (30 декември 1959), на орден "Георги Димитров" (1964, 1967, 1973).
Иван Соларов, български художник (1925-2000).
Автор е на портрети на Васил Левски, Христо Ботев, Тодор Александров, Иван Михайлов, Симеон Сакскобургготски и др.
Нилтон Сантос, бразилски футболист и треньор (1925-2013).
Печели златен медал от Световното първенство през 1958 г. в Швеция, златен медал от Световното първенство през 1962 г. в Чили и сребърен медал от Световното първенство през 1950 г. в Бразилия с националния отбор по футбол.
Кен Ръсел, британски актьор, режисьор и сценарист (1927-2011).
Наричан "патриарх на британското кино" Кен Ръсел е известен с телевизионните си биографии за телевизия "Би Би Си", с екранизации на литературни творби и оперните си постановки. Сред кинотворбите му са рокоперата "Томи" на легендарната група "Ху", "Влюбени жени" по едноименната книга на Дейвид Х. Лорънс и др.
Теодор Юруков-Тео, български актьор (1929-2006).
Играл е във филмите "Ненужен антракт" (1987), "Двойникът" (1980), "Крадецът на праскови" (1964) и др.
Станислав Микулски, полски актьор (1929-2014).
Изиграл е над 80 роли в театъра и в киното. Първата си филмова роля той получава през 1955 г. във филма на режисьора Ян Рибковски "Часове на надеждата". Най-голяма популярност му носи ролята на агента на полското разузнаване кап. Ханс Клос в телевизионния сериал "Залог, по-голям от живота".
Васил Андреев, български актьор и поет (1931-1999).
Играл е в трупата на Младежкия театър "Николай Бинев". Автор е на текстовете на някои от песните на Емил Димитров, сред които "Моя страна, моя България", "Нашият сигнал", "Арлекино" и др.
Мартин Ричардс (ист. име Мортън Ричард Клайн), американски продуцент (1932-2012).
Продуцент е на редица филми, сред които "Момчетата от Бразилия" (1978), "Сиянието" (1980), "Чикаго" (2002) и др. Носител на награда "Оскар" (2003) за най-добър филм за филма "Чикаго".
проф. Стефан Данаилов, български актьор и политик (1942-2019).
Актьор в театъра в Пловдив (1966-1967), в Студията за игрални филми "Бояна" (1967-1973), в Театър "Българска армия" (1973-1979) и в Народния театър "Иван Вазов" (1979-1998). Създател и директор на международния театрален фестивал "Сцена на кръстопът" (1997). Има участия в над 80 филма и в телевизионни сериали. От 1988 г. е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Депутат в 9-ото народно събрание (1986-1990), 39-ото Народно събрание (2001-2005), 40-ото Народно събрание (25 юни 2005-16 август 2005). Министър на културата (16 август 2005-27 юли 2009). Депутат от 41-ото до 43-ото Народно събрание (2009-2017) и в 44-ото Народно събрание (19 април 2017-27 ноември 2019). Заместник-председател на Изпълнителното бюро на Националния съвет на Българската социалистическа парти (21 май 2016-27 ноември 2019). Удостоен със званието "Народен артист" (1983). Носител на държавната награда "Паисий Хилендарски" (11 ноември 2002), орден "Стара планина" първа степен (6 декември 2002), награда "Икар" на Съюза на артистите в България за цялостен принос в сценичните изкуства (27 март 2005), награда за цялостно творчество на Българската филмова академия за постижения в българското кино през 2013 г. (6 юни 2014), на Голямата награда "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (24 май 2015), на наградата на Дарик радио "Легенда на годината" (17 февруари 2016) и др.
проф. Тодор Балкански, български езиковед (1944-2020).
Старши научен сътрудник в Института за български език при Българска академия на науките, завежда секция "Българска ономастика" в института. Създава две нови течения в българската наука: ономастична просопография и езикова археология. Автор е на над 450 статии, студии и над 40 монографии, както и на книгата "Един езиковед за просопографията на Диктатора" за Тодор Живков. Дисертациите му са на тема: кандидатска - "Омоними в българския език, получени по словообразувателен път"(1979) и докторска - "Българите в Румъния. Език. Етнос. Етнонимия. Ономастика. Проспографии"(1996).
/АЯ/КГ/МГ
/АЯ/
news.modal.header
news.modal.text