site.btaСъбитията днес - Дневен календар
На 24 ноември в историята
24 ноември 2023 г., петък, 47-а седмица от началото на годината
Българската православна църква отбелязва деня на св. вмчца Екатерина. Св. вмчк Меркурий.
Екатерина живяла в края на III и в началото на IV век в Александрия. Тя била една от най-образованите жени на своето време. Изучавала философия, литература, медицина. Особено силна била нейната дарба в областта на медицината. Един скитник отшелник й разкрива мъдростта, тайните и чудесата на християнството. Загива заради вярата си едва на 18 години през 305 г. Преданието разказва, че след смъртта й долетели ангели и отнесли тялото й в Синайската планина. Когато светите й мощи били открити там, вярващи издигнали манастир. В България е приета за покровителка на майките. На този ден жените приготвят намазани с мед питки, и ги раздават на близки хора - за предпазване от болести, за здраве и благополучие.
Меркурий бил воин в римската армия, който приема християнската вяра. Императорите Деций (249-251) и Валериан (253-259) издали закон, който повелявал всички римски граждани да се кланят на езическите богове и осъждал на смърт християните. Меркурий отказал да участва в тържествените жертвоприношения за езическите богове и бил привикан от императора. Като признал открито, че е християнин, Меркурий свалил войнския пояс и мантията и ги захвърлил в краката на императора. Отказал се от всички почести. Императорът заповядал да го хвърлят в тъмница. Меркурий бил обезглавен в Кесария, Кападокия (на територията на днешна Турция). От светото му тяло потекло благоуханно миро и тамян. То било положено на славно място, подавайки на болните много изцеления.
На този ден в България:
1877 - Руските войски, водени от ген. Йосиф Гурко, освобождават Етрополе от османско иго по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).
1879 - С указ на княз Александър Батенберг I е разпуснато 1-ото Обикновено народно събрание, сформирано на 21 октомври 1879 г. Разпуснато е поради неуспешния опит да бъде съставено коалиционно правителство от либерали и консерватори под председателството на Петко Каравелов. Същия ден е назначено правителство с министър-председател Васил Друмев, което управлява до 24 март 1880 г.
1929 - В София са излъчени първите радиопредавания. Първото радиопредаване се излъчва по малка радиостанция, създадена от група ентусиасти - радиотехници, инженери. От 1930 г. започва излъчвания предавателят "Родно радио", който от 6 юни 1931 г. се преименува в "Радио София". На 18 юни 1935 г. за първи главен ръководител на "Радио София" е назначен Панайот Тодоров (Сирак Скитник) - поет, художник и театрален критик.
1943 - Второ въздушно нападение над София по време на Втората световна война (1939-1945). Убити са 10 и са ранени 19 души. Първата бомбардировка е на 14 ноември 1943 г. На 10, 20 и 30 декември 1943 г. и на 10 януари 1944 г. са извършени поредица от удари над града.
1944 - В "Държавен вестник" е обнародвана Наредба-закон за съдене от Народен съд на ръководителите на монархофашисткия режим и на виновниците за извършени спрямо българския народ престъпления от 1 януари 1941-9 септември 1944 (изменя и допълва Наредба-закон от 6 октомври 1944 г.). Въз основа на наредбата се създава т.нар. Народен съд, чиито заседания започват на 20 декември 1944 г. с два централни процеса в София: Първи състав на Народния съд - срещу регентите, министрите от петте кабинета (1940-1944) заедно с министър-председателите и дворцовите съветници (51 души), и Втори състав - срещу народните представители от 25-ото Обикновено народно събрание (1940-1944) /129 души/. Общо са образувани 135 процеса с 11 122 подсъдими. Произнесени са 2730 смъртни присъди, на доживотен затвор са осъдени 1305 души, на затвор от 20 до 1 година - 4312 души, условните присъди са 808, оправдани са 1516 души, 451 дела са прекратени. Присъдите са окончателни, не подлежат на обжалване и влизат в сила веднага след обявяването им. Народният съд завършва процесите през април 1945 г. Наредбата-закон за съдене от Народния съд е отменена през 1992 г. През 1996 г. с решение на Върховния съд присъдите на Първи и Втори състав на Народния съд са отменени.
1948 - Прието е Постановление на Министерския съвет, с което се създава Националната художествена галерия в София (дн. Национална галерия). Началото на колекцията на галерията е положено през 1892 г., когато се създава Художественият отдел на Народния археологически музей. През 1948 г. той се обособява като самостоятелна галерия, включвайки колекциите на Археологическия музей, Градския музей, Министерството на просветата, Министерството на финансите и др. Първата експозиция на галерията е открита през март 1949 г. в сградата на бившето градско казино на ул. "Гурко" 1 (дн. Софийска градска художествена галерия). През 1954 г. галерията се премества в сградата на Княжески дворец на пл. "Княз Александър I“ 1. С ПМС 128/11 юли 1994 г. тя получава статут на културна институция с национално значение към Министерството на културата, а с ПМС 25/23 януари 1995 г. се преобразува в Национален музей на българското изобразително изкуство. С ПМС 440/22 декември 2014 г. Националният музей на българското изобразително изкуство се слива с Националната галерия за чуждестранно изкуство в Национален музеен комплекс - София, преименуван с ПМС 156/26 юни 2015 г. в Национална галерия.
1951 - Възобновена е дейността на Българския олимпийски комитет, учреден на 30 март 1923 г. През септември 1944 г. дейността му е прекъсната. От 24 ноември 1951 г. до 1980 г. председател на БОК е ген. Владимир Стойчев. Членове на Българския олимпийски комитет са българските олимпийски спортни федерации, национални спортни организации и физически лица, изтъкнати дейци на спорта и олимпийското движение.
1966 - Край Братислава, Чехословакия, катастрофира самолет "Ил-18" на българската държавна авиокомпания ТАБСО, пътуващ по маршрута София - Будапеща - Прага - Берлин. След излитането от София е предвидено междинно кацане в Прага, но заради лошо време в столицата на Чехословакия - Прага, самолетът се приземява на летището в Братислава, където има престой от три часа и половина. Няколко минути след излитането си, на 8 км от летището, той се разбива. Загиват всичките 82 души на борда - 74 пътници и осемчленният екипаж. Сред тях са оперната певица Катя Попова и посланикът на България в Германската демократична република о. р. ген. Иван Бъчваров, началник на Генералния щаб на Българската армия (1950-1960).
1997 - В София е проведена първата реална борсова сесия на свободния пазар на "Българска фондова борса - София" АД, при която цената на акциите се определя от търсенето.
2005 - Министерският съвет приема решение, с което с. Чепино се отделя от община Земен и се присъединява към община Ковачевци, област Перник.
2006 - За пръв път са организирани Дни на канадската култура в България под егидата и със съдействието на посолството на Канада в Букурещ, Румъния, което е акредитирано за България.
2010 - За пръв път в открито съдебно заседание са показани видеозаписи, направени със специални разузнавателни средства, по време на процеса срещу съдията Петър Сантиров, бившия министър на отбраната Николай Цонев и бившия главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов. Тримата са подсъдими за предлагане на подкуп, който бил предназначен за следователя Петьо Петров, работещ по разследване срещу Николай Цонев.
2011 - Начало на безсрочни ефективни стачни действия на работниците и служителите на Българските държавни железници (БДЖ) заради предвижданите масови съкращения в дружеството - на 2000 служители и 150 влака, лошото управление и липсата на перспектива в компанията. На 14 декември 2011 г. след преговори управителите в "БДЖ-Товарни превози" ЕООД и представителите на синдикатите подписват Колективния трудов договор в дружеството. Стачката е прекратена на 17 декември 2011 г. след проведени преговори и насрочване на дата за подписване на Колективен трудов договор и за "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД за 19 декември 2011 г. Стачката е определена като успешна и постигнала своите цели.
2017 - Край Пловдив е открит първият "16+1 Логистичен център и Павилион за електронна търговия със селскостопански и други продукти" с Китай и страните от Централна и Източна Европа. Решението за откриването на центъра е прието на срещата на министрите на земеделието на Китай и страните от Централна и Източна Европа във формат 16+1 през август 2017 г. в Любляна, Словения.
2021 - В квартал "Ветрен" в Бургас е направена първа копка за строителството на Национална онкологична болница в присъствието на кмета на Община Бургас Димитър Николов, областния управител проф. Мария Нейкова и общински съветници. Предвидено е болницата да бъде изградена на площ от четири декара, да е на 13 етажа и да има топла връзка със съществуващата до нея болница "Дева Мария".
2022 – Във Враца официално е открит завод за автокомпоненти на "Теклас България", който е шестият за компанията. В изграждането на завода са вложени над 20 млн. лева. В него работят 300 души от общините Враца, Бяла Слатина, Мездра и Борован. Символично начало на производствената дейност в завода дават кметът на Враца Калин Каменов и изпълнителният директор на "Теклас България" Неби Анъл.
На този ден по света:
1642 - Нидерландският мореплавател Абел Тасман открива остров Тасмания, близо до Австралия и го кръщава Земя Ван Димен. На 1 януари 1856 г. островът е преименуван на името на своя откривател.
1859 - В Лондон, Великобритания, излиза от печат книгата "Произход на видовете" на британския биолог и естествоизпитател Чарлз Дарвин. "Произход на видовете" е научен труд, според който организмите постепенно еволюират с помощта на естествения отбор. Книгата е смятана за един от основополагащите трудове в историята на науката и може би най-значимия за биологията. В монографията Дарвин излага своята теория, че организмите еволюират с помощта на естествения подбор, като доказателствата му са данните, които събира по време на пътешествието си с кораба "Бийгъл" през 30-те години на 19-и в. През 1859 г. са били издадени около 1250 екземпляра от труда, носещ пълното име "Произход на видовете по пътя на естествения подбор или съхраняване на благоприятните раси в борбата за живот". Целият първи тираж на произведението е изкупен за 24 часа и томчето впоследствие е нееднократно преиздавано.
1918 - Създадена е Унгарската комунистическа партия. През юни 1948 г. се преименува на Унгарска партия на трудещите се след обединяването си със Социалдемократическата партия. През ноември 1956 г. партията е реорганизирана и преименувана на Унгарска социалистическа работническа партия. На 7 октомври 1989 г. е прекратена дейността на партията, а неин приемник става Унгарската социалистическа работническа партия, официално регистрирана на 2 януари 1990 г. През март 1993 г. партията се преименува на Унгарска работническа партия, а на 12 ноември 2005 г. – на Унгарска комунистическа работническа партия.
1927 - В Москва, СССР, със спектакъла на Михаил Багриновски "Игра с джокер" се открива Московският оперетен театър (дн. Държавен академичен театър "Московска оперета").
1944 - Завършва Прибалтийската стратегическа настъпателна операция по време на Втората световна война (1939-1945). В хода на операцията, която започва на 14 септември 1944 г., войските на Ленинградския фронт, 3-и Беларуски фронт, 3-и, 2-и и 1-и Прибалтийски фронт и с взаимодействието на Балтийския флот освобождават Естония, Латвия и Литва, разгромяват немската група от армията "Север" и прекъсват настъплението й на крайбрежието на Балтийско море.
1963 - В Далас, щата Тексас, САЩ, Ли Харви Осуалд, арестуван за убийството на президента Джон Кенеди на 22 ноември 1963 г., е убит от Джак Раби. Президентът на САЩ Джон Кенеди е убит по време на обиколка в Далас, щата Тексас. На 29 ноември 1963 г. Конгресът сформира Комисията "Уорън", наречена на името на върховния съдия на САЩ - Ърл Уорън, със задача да разследва убийството на президента Джон Кенеди. На 27 септември 1964 г. Комисията "Уорън" публикува доклад, според който Ли Харви Осуалд е единственият отговорен за убийството с преценката, че макар Ли Харви Осуалд да е стрелял по президента, Джон Кенеди "най-вероятно е убит вследствие на заговор".
1965 - В Заир (от 27 октомври 1971 г. до 17 май 1997 г. - Заир; дн. Демократична Република Конго) е извършен военен преврат, начело с ген. Мобуту Сесе Секо, главнокомандващ конгоанската армия. Отстранен е от власт законният президент на страната Жозеф Касавубу.
1977 - Началo на експедицията по р. Тигър в Азия на норвежкия биолог, етнограф и пътешественик Тур Хейердал. Експедицията отплава от пристанището Курна в Ирак на тръстиковата лодка "Тигрис". Целта на експедицията е да покаже, че е възможно цивилизацията от индуската долина в Индия да е имала търговски и миграционни връзки с Месопотамия. Експедицията приключва на 3 април 1978 г. в Джибути, Африка, а Тур Хейердал изгаря лодката си в знак на протест срещу войните в региона.
1996 - Произведен референдум в Беларус, на който избирателите трябва да отговорят на седем въпроса, свързани с приемане на промени в конституцията на страната. На референдума участват повече от 84 процента от избирателите. Първият въпрос е дали националният празник да бъде преместен от 27 юли (приемане на първата конституция на страната през 1991 г.) на 3 юли (освобождението на Беларус от нацистка окупация през 1944 г.). Той е подкрепен от 88,2 процента от гласувалите. Вторият въпрос е дали държавният глава да започне от деня на гласуването нов петгодишен мандат, както и дали да назначава половината от конституционните съдии и членовете на избирателната комисия, дали да бъде създадена горна камара на парламента с 64 сенатори, като шест от сенаторите да се назначават от президента и дали местата в долната камара да бъдат намалени на 110. Третият въпрос е дали да бъде разрешен свободен и неограничен пазар на земя, който е подкрепен от 15,3 процента от гласувалите. Четвъртият въпрос е дали да бъде премахнато смъртното наказание, който е подкрепен от 17,9 процента. Петият въпрос е за премахване на президентския пост и даване на повече правомощия на правителството и на министър-председателя. Той е подкрепен от 7, 9 процента от гласувалите. Шестият въпрос е дали да има пряк избор на местни ръководители, които понастоящем се назначават от президента, който е подкрепен от 29,9 процента от гласувалите. Седмият въпрос е дали да има пряко финансиране от бюджета на държавните институции, подкрепен от 32,1 процента от участвалите в референдума. Промените в конституцията влизат в сила на 28 ноември 1996 г.
2002 - Принц Виктор Емануил Четвърти, син и наследник на последния крал на Италия, съпругата му Мария Дория и синът им Емануил Филиберто получават паспорти на граждани на Италианската република. В продължение на повече от половин век те са в принудително изгнание заради сътрудничеството на династията с фашисткия режим.
2003 - В Москва, Русия, при пожар в общежитието на Университета за дружба между народите "Патрис Лумумба" загиват 37 души - студенти от 23 страни. Ранените са над 160.
2006 - В Португалия проливни дъждове, продължили повече от 24 часа, и буйни ветрове със скорост от 90 км в час причиняват многобройни наводнения. Вълните в Атлантическия океан достигат до височина от 6 метра. По данни на властите в страната са регистрирани 267 наводнения. Най-тежки щети са нанесени в столицата Лисабон.
2008 - Президентът на Русия Дмитрий Медведев подписва закони за ратифициране на договорите за дружба, сътрудничество и взаимопомощ с отцепилите се от Грузия републики Абхазия и Южна Осетия. Двата документа съдържат клауза за възможност за предоставяне на руско гражданство на жителите на двете републики. Според договорите руската рубла е законно платежно средство на двете територии.
2011 - В Брюксел, Белгия, на заседание на Съвета на партията на европейските социалисти (ПЕС) Президиумът на партията утвърждава председателя на БСП Сергей Станишев за ръководител на партията до нейния конгрес през октомври 2012 г. Досегашният председател на партията Поул Нюруп Расмусен се оттегля от поста преждевременно по здравословни причини.
2012 - На церемония в базиликата "Свети Петър" във Ватикана главата на Римокатолическата църква папа Бенедикт Шестнайсети ръкополага шестима нови кардинали от Колумбия, Индия, Ливан, Нигерия, Филипините, САЩ. За да имат правото да участват в избора на папа, кардиналите трябва да са на възраст под 80 години. От началото на понтификата си през 2005 г. папата е ръкоположил 90 кардинали. От правоимащите да избират нов папа вече има 62 европейци, 14 северноамериканци, 21 южноамериканци, 11 африканци и 11 азиатци.
2015 - Руски изтребител-бомбардировач "Су-24", участващ в руските военни действия в Сирия срещу сунитската групировка "Ислямска държава", е свален с ракета "въздух-въздух", изстреляна от турски изтребител "Ф-16". Самолетът се е намирал на 6000 м височина и на километър разстояние от границата на Турция в района на сирийското село Ямади непосредствено до турската граница. Според Генералния щаб на Турция руският самолет е нарушил въздушното пространство на страната и екипажът е получил десет предупреждения за пет минути. Според руските власти самолетът е изпълнявал антитерористична мисия и не е навлизал в турското въздушно пространство, а се е намирал в сирийското въздушно пространство. Президентът на Русия Владимир Путин нарича случилото се "удар в гърба", нанесен на Русия от "съучастници на терористите". На 27 юни 2016 г. говорител на правителството на Русия съобщава, че президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган е написал писмо на президента на Русия Владимир Путин, в което се извинява за свалянето на руския изтребител-бомбардировач "Су-24".
2016 - В Богота, Колумбия, на церемония в историческия театър "Колон" ("Колумб") в 11:00 часа (16 ч. по Гринуич) президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос и върховният лидер и командир на Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК) Родриго Лондоньо Ечевери, известен като Тимолеон Хименес или "Тимошенко", подписват с химикалка, направена от куршум, промененото мирно споразумение от 26 септември 2016 г. за прекратяване на продължилия 52 години конфликт в страната, според което ФАРК ще разполагат с половин година, за да сложат оръжие и да сформират политическа партия.
2017 - В Зимбабве бившият първи вицепрезидент и министър на правосъдието и по законодателните и парламентарните въпроси Емерсон Мнангагва полага клетва като президент на страната. На 21 ноември 2017 г. в писмо, изпратено до парламента, президентът на страната Робърт Мугабе подава оставка. На 15 ноември 2017 г. военните обявяват, че завземат властта в страната, за да отстранят престъпници от обкръжението на държавния глава Робърт Мугабе, влезли в безпрецедентен конфликт с армията след уволнението на 6 ноември 2017 г. на вицепрезидента Емерсон Мнангагва, смятан за вероятен приемник на 93-годишния президент Робърт Мугабе, и да прекратят гоненията срещу привържениците му.
2020 - Борсовият оператор "Дойче бьорзе" (Франкфуртската фондова борса) съобщава, че водещият германски индекс DAX ще бъде разширен от сегашните 30 на 40 компании с по-строги критерии за членство. Промяната е предприета след скандала с финансовите измами при доставчика на платежни услуги "Уайъркард" в средата на юни 2020 г. и бележи най-радикалната реорганизация в историята на индекса, основан през 1988 г.
2021 - Председателката на Шведската социалдемократическа партия Магдалена Андершон е избрана за министър-председател на Швеция. Тя е първата жена премиер в историята на Швеция.
2022 - Нигерия пуска в обращение банкноти с нов дизайн и подобрена защита против фалшифициране. Валутата на Нигерия не е имала нов дизайн от 19 години. Новите банкноти са от 200, 500 и 1000 найра (45 цента, 1,10 и 2,20 долара).
Родени на този ден българи:
Васил Гендов, актьор, режисьор и драматург (1891-1970).
Работил е като администратор в театъра в Русе (1911-1913) и в Народния театър в София (1913-1920). Директор на първия Софийски пътуващ театър, където работи и като режисьор и актьор (1920-1938), естраден артист (1938-1946). Сценарист и режисьор на първия български игрален филм "Българан е галант" (1915), в който изпълнява главната роля. Създава първия български озвучен филм "Бунтът на робите" (1933). Инициатор за създаването на Съюза на кинодейците в България (1934) и на Музея на българската кинематография (1948), който по-късно прераства в Държавен киноархив и Българска национална филмотека (1960). Създава сценариите, режисира и изпълнява в партньорство със съпругата си Жана (Иванка) Гендова главните роли във филмите: "Българан е галант" (1915), "Любовта е лудост" (1917), "Дяволът в София" (1921), "Бай Ганьо" (1922, единственият филм, в който не изпълнява главна роля), "Военни действия в мирно време" (1922), "Човекът, който забрави Бога" (1927), "Пътят на безпътните" (1928), "Улични божества" (1929), "Буря на младостта" (1930), "Бунтът на робите" (1933, първият български звуков филм), "Земята гори" (1937). Автор на спомените "Трънливият път на българския филм".
Цанко Лавренов, художник (1896-1978).
Сътрудничи на в. "Победа (1930-1936) и с илюстрации на сп. "Детски живот (1930-1947). Основна тема на творчеството му са старите градове и манастири, като изключително място в него заемат пейзажите и композициите от Пловдив. Автор е на дванадесет пловдивски пощенски карти гравюри, сред които "Старият Пловдив", "Хисар капия", "Ламартиновата къща", "Кулата на Сахаттепе", "Джамбазтепе", "Имарет джамия", "Новият мост на Марица". Изявява се и като художествен критик и изследовател на изкуството, автор е на монографията "Златьо Бояджиев" (1958). Носител на орден "Георги Димитров" (1968, 1969), на орден "Народна република България" първа степен (1971). Лауреат на Димитровска награда (1969). Удостоен със званието "Народен художник" (1963).
проф. Генчо Пирьов, психолог и педагог (1901-2001).
Учител в София (1928-1933). Работи в Министерството на народното просвещение (1933-1938). От 1938 г. е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", основател и ръководител на Катедрата по педагогика (1947-1963) и на Катедрата по психология (1964-1971) в университета. Завежда секцията по психология в Института по педагогика при Българската академия на науките (БАН) (1950-1965). Чл.-кор. на БАН (1958). Има голям научен принос в областта на теорията и методиката на образованието, на общата, експерименталната, възрастовата, педагогическата и когнитивната психология, на семейното и общественото възпитание и възпитанието на личността. Автор е на повече от 40 книги, има 14 монографии, над 1000 публикации, които са посветени както на основни проблеми от психологията и педагогиката, така и на редица въпроси от живота. Носител на орден "Стара планина" първа степен (23 май 2001).
Васил Бозаров, учител (1907-1982).
Директор на III девическа гимназия в София (1946-1947), главен инспектор по биология (1948-1951), старши преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1950-1957). Научен сътрудник (1958) и старши научен сътрудник (1966) в Националния институт по образованието "Тодор Самодумов". Допринася за преустройството и усъвършенстването на образователната система.
Христо Маринов, оперен певец баритон (1919-1968).
От 1936 г. е солист в хора при Съюза на слепите, от 1939 г. пее в Радио "София", а след 1950 г. изнася и самостоятелни концерти в страната. Лауреат на Димитровска награда втора степен (1952). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1954).
Цветан Цеков (псевд. Карандаш), художник карикатурист (1924-2010).
Един от създателите на в. "Стършел" (1946) и негов сътрудник повече от 40 години. Освен в областта на карикатурата работи и като илюстратор и плакатист. Илюстрирал е детски книги от Асен Босев и Михаил Лъкатник. Изследва златното сечение и картинната геометрия в творчеството на Леонардо да Винчи. Удостоен е със званието "Заслужил художник" (май 1970). Носител на орден "Народна република България" втора степен за активна творческа дейност и във връзка с неговата 60-годишнина (30 ноември 1984), на Наградата за карикатура и рисунка "Илия Бешков" (1971, 1985) на Съюза на българските художници, на наградата на Съюза на журналистите в България (1983), на наградата "Златен век" за принос в развитието и популяризиране на българската култура (2004). Почетен гражданин на град Искър (2005).
проф. Моско Москов, езиковед (1927-2001).
Работил е в областта на общото, индоевропейското, славянското, балканското и алтийско-тюркското езикознание. Бил е преподавател в Катедрата по езикознание на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на повече от 350 труда, от които 15 книги, монографии, университетски учебници, учебници по български език за средното училище. Съавтор е на учебно помагало по езикознание, претърпяло няколко издания след 1966 г. Автор е на "Езикознание. В помощ на учителите по български език" (1982), "Български правопис" (1968), "Български език и стил" (1974), "За чист български език" (1976), "Знаете ли българския правопис" (1980), "Именник на българските ханове. Ново тълкуване" (1988) и "Език и езикознание" (2000). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1974).
проф. Никола Георгиев, литературен критик, структуралист, културолог, фолклорист, есеист, публицист и общественик (1937-2019).
От 1962 г. е преподавател по литературознание в Софийския университет "Св. Климент Охридски" в продължение на повече от 45 години. Ръководител на Катедра по теория на литературата към Факултета по славянски филологии в университета (1991-1995). Чел е лекции в университетите в Прага (Чехия), Санкт Петербург (Русия), Залцбург (Австрия), Лондон и Кардиф (Великобритания). Въвежда нови тенденции и подходи в интерпретацията на отделните творби. Автор е на изследвания върху проблеми на литературознанието, сред които "Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство)" (1976, 2004), "Анализ на лирическата творба" (1985, 2003), "Нова книга за българския народ" (1991, 2003), "Сто и двадесет литературни години" (1992, 2002), "Името на розата и на тютюна" (1992, 2002), "На повратки в село - или към света?" (1999), "Пропасти и мостове на междутекстовостта" (1999), "Почит и прочит. Литературознание на неограничените възможности" (2003), "Тревожно литературознание" (2006) и др. Носител на Хердерова награда за литература (2000).
Владимир Грашнов, инженер и бизнесмен (1952-2001).
Председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на "МобилТел" ЕАД (1997-2000). Председател на Управителния съвет на Професионален футболен клуб (ПФК) "Левски" АД (1999-2001). Носител на награда за цялостен принос към изграждането и развитието на ПФК "Левски" (2015, посмъртно).
Катрин Тасева, българска състезателка по художествена гимнастика (1997).
Печели сребърен медал на Световното първенство през 2018 г. в София, България (отборно жени). От европейски първенства печели един сребърен (2017) и два бронзови медала (2017, 2019). Носителка на много медали от турнири "Гран при" и кръгове от Световната купа. След участието й в Олимпийските игри в Токио 2020, проведени през август 2021 г. Катрин Тасева прекратява спортната си кариера. Последното й състезание е на 6 август 2021 г.
На този ден са родени и:
Бенедикт Спиноза, нидерландски философ материалист (1632-1677).
Сред най-известните му трудове са "Етика", "Трактат за усъвършенстване на интелекта" и "Теолого-политически трактат". Един от рационалистите във философията на 17-и век заедно с Рене Декарт и Готфрид Лайбниц. Бенедикт Спиноза вярва че тялото и разумът са една цялост. Според него всичко съществуващо във Вселената е една Реалност (субстанция) и цялата действителност се подчинява на една поредица от закони. Той разглежда Бог и Природата като две имена на тази реалност. Именно в "Етика" той обяснява по-цялостно идеята си за отъждествяването на Бог с природата.
Александър Суворов, руски пълководец и военен теоретик (1729-1800).
Един от основоположниците на руското военно изкуство.
Йохан Буркхарт, швейцарски пътешественик и изследовател (1784-1817).
През 1809-1812 г. изследва градове като Дамаск и Алепо, Сирия. На 22 август 1812 г. той открива разкопки на древния град Петра в Йордания.
Карло Колоди (ист. име Карло Лоренцини), италиански писател (1826-1890).
Автор е на повестта "Приключенията на Пинокио", написана през 1880 г. и публикувана за първи път в книга през 1883 г. На 7 юли 1881 г. италианският детски вестник "Джорнале пер и бамбини" започва да публикува историята на дървената кукла Пинокио.
Йован Змай, сръбски поет (1833-1904).
Автор е на сборниците със стихове "Рози" (1864), "Увехнали рози" (1872), "Сборник стихове" (1879; I - 1881; II - 1882), "Девесил" (1900) и др. Пише произведения за деца. През 1878 г. е назначен за драматург на Белградския народен театър.
Франсис Бърнет, британска писателка (1849-1924).
Авторка е на детските романи "Малкият лорд Фаунтлерой" (1886) и "Малката принцеса", както и на новелата "Тайната градина" (1911).
Анри дьо Тулуз-Лотрек (Анри Мари Реймон дьо Тулуз-Лотрек-Монфа), френски художник живописец и график (1864-1901).
Скот Джоплин, американски джазмузикант (1868-1917).
Известен е с композирането на рагтайм произведения за пиано (1899-1909). Наричат го "Краля на рагтайма".
Абдул Азиз ас Сауд, крал на Саудитска Арабия (1880-1953).
Основател на държавата Саудитска Арабия в сегашните й граници под името "Хиджаз, Неджд и присъединени области" (януари 1926). Крал на обединените в единна държава княжества Хиджаз, Неджд, Асир и Ал Хаса (януари 1926-23 септември 1932). На 23 септември 1932 г. е издаден кралски декрет "За обединяване на частите на арабското кралство", според който държавата започва да се нарича Саудитска Арабия. Първи крал на Саудитска Арабия (23 септември 1932-9 ноември 1953).
Дейл Карнеги, американски писател, педагог и психолог (1888-1955).
Специалист в областта на човешките отношения, създател на класически правила за успешна личностна реализация. Дейл Карнеги е автор на няколко бестселъра, сред които "Как да печелим приятели и влияем на хората" (1936) и "Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота". Книгите му са публикувани на 38 езика в над 50 милиона копия тираж. Основател на компанията "Семинарите на Дейл Карнеги" (1912). Компанията, която днес носи името му, има над 2800 обучители в над 75 страни и работи на 27 езика в областите, на които Дейл Карнеги полага основите - личностното развитие и усъвършенстването, което носи успех.
Лъки Лучано (ист. име Салваторе Лукания), американски гангстер (1897-1962).
Смятан за "баща на организираната престъпност".
кардинал Агостино Касароли, италиански католически духовник (1914-1998).
И. д. държавен секретар на Ватикана (30 април 1979-юни 1979). Държавен секретар на Ватикана (юни-юли 1979). Председател на администрацията на наследството на Апостолическия престол (януари 1981-1984).
Стан Овшински, американски изобретател (1922-2012).
Той има около 200 патента, изобретил е никел-метал хибридните батерии за хибридните автомобили, както и машина, която произвежда тънки слънчеви панели с дължина 14 км, предназначени да осигуряват по-евтина електроенергия. На негово име е наречена науката овоника - за промяна на електросъпротивлението и структурата на материалите като реакция на слънчевата светлина.
Симон Ван дер Меер, нидерландски физик (1925-2011).
Носител на Нобелова награда за физика за 1984 г. съвместно с Карло Рубия за техния решаващ принос в големия проект, който довежда до откриването на частиците на полето W и Z, носители на слабото взаимодействие.
Ли Цундао, американски физик от китайски произход (1926).
Носител на Нобелова награда за физика за 1957 г. заедно с американския физик от китайски произход Ян Чъннин за тяхното основно изследване на т.нар. закони за честността, довело до важни открития за елементарните частици.
Наталия Крачковская, руска актриса (1938-2016).
Участвала е във филмите "Дванадесетте стола" (1971), "Иван Василиевич сменя професията си" (1973), "Не може да бъде!" (1975), "Частен детектив или Операция "Кооперация" (1989) и др.
Емир Кустурица, босненски режисьор (1954).
Режисьор е на филмите "Невестите пристигат", "Бюфет Титаник", "Спомняш ли си Доли Бел", "Баща в командировка", "Циганско време", "Аризонска мечта", "Ъндърграунд", "Черна котка, бял котарак" и др. Носител е на "Златен лъв" на Филмовия фестивал във Венеция (1981), на "Златна палма" на Филмовия фестивал в Кан (1985, 1995), на "Сребърна мечка" и на Специалната награда на журито на Филмовия фестивал в Берлин (1993), на "Сребърен лъв" на фестивала във Венеция (1998).
Томас Шнайдер, немски футболист и треньор (1972).
Мария Рийш (Мария Хьофъл-Рийш), немска състезателка по ски алпийски дисциплини (1984).
Трикратна олимпийска шампионка - през 2010 г. във Ванкувър, Канада, печели два златни медала, и през 2014 г. в Сочи, Русия. През 2014 г. в Сочи, Русия, печели и сребърен медал. От световни първенства печели два златни медала и четири бронзови медала. Носителка на Големия кристален глобус за 2011 г. Спортист на Германия за 2010 г.
Това е денят на смъртта на:
Георге Асаки, румънски писател и историк от молдовски произход (1788-1869).
Един от основателите на първата академия за висше образование на румънски език (6 юни 1835) в гр. Яш, Румъния.
сър Хайрам Максим (Хайрам Стивънс Максим), американски конструктор (1840-1916).
През 1881 г. се установява във Великобритания, където започва да разработва огнестрелни оръжия. През 1884 г. изобретява автоматичната картечница, наречена на негово име. През 1899 г. получава британско поданство, а през 1901 г. е удостоен с рицарско звание от кралица Виктория за неговите изобретения с военно приложение.
Жорж Клемансо, френски политик (1841-1929).
Министър на вътрешните работи на Франция (14 март 1906-24 юли 1909). Министър-председател на Франция (25 октомври 1906-24 юли 1909; 16 ноември 1917-20 януари 1920).
ген. Иван Сарафов, български военен деец (1856-1935).
Участник в Руско-турската война (1877-1878). По време на Сръбско-българската война (1885) е командир на 8-и пехотен приморски полк. Участва в преврата срещу княз Александър I на 9 август 1886 г., след което емигрира в Русия. През 1898 г. завършва Генералщабната академия в Санкт Петербург, Русия. Командир на 8-а пехотна Тунджанска дивизия (30 декември 1903-1908). По време на Балканската война (1912-1913) е командир на 3-а пехотна Балканска дивизия. Със започването на Първата световна война (1914-1918) постъпва в руската армия като командир на 103-а Пехотна дивизия, 101-а Пехотна дивизия и 32-и Армейски корпус. Излиза в запаса през 1917 г. Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война (1912-1913) и за проявеното новаторство и военно майсторство (20 декември 2012, посмъртно).
Диего Ривера, мексикански художник монументалист (1886-1957).
Автор е на повече от 300 монументални стенописа.
Артър Хейли, британски писател (1920-2004).
Автор е на романите "Окончателна диагноза" (1959), "Хотел" (1965), "Летище" (1968), "Колела" (1971), "Банкери" (1975), "Опасно лекарство" (1984), "Детективи" (1997) и др. Книгите на Артър Хейли са издадени на 38 езика в 170 милионен тираж в 40 страни по света.
ген.-полк. Велко Палин, български военен деец (1921-2009).
Началник на Военна академия "Г. С. Раковски" (1962-1964). Началник на Главно политическо управление на Българска народна армия (1966-1971). Член на ЦК на БКП (24 април 1971-2 февруари 1990). Завеждащ отдел "Военен" на ЦК на БКП (25 септември 1971-декември 1979) и завеждащ отдел "Военноадминистративен" на ЦК на БКП (25 септември 1971-1989). Депутат от 5-ото до 9-ото Народно събрание (1966-1990). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд". Носител на орден "Георги Димитров" (1981).
Върбан Стаматов, български писател (1924-1998).
Редактор във в. "Изгрев" и в. "Вечерни новини" (1945-1951), в. "Литературен фронт" (1952-1956), в. "Народна култура" (1956-1957), издателство "Български писател" (1964-1966 г.), издателство "Георги Бакалов" - Варна (1971-1975). Заместник-главен редактор на сп. "Пламък" (1961-1964). Председател на Дружеството на Съюза на българските писатели във Варна (1971-1975). Автор е на книгите "Войнишка хроника" (1948), "От обич" (1957), "Старият боцман разказва" (1960), "Брегът на бедните" (1964), ""Поема от морето" (1971), "Дело щ 412" (1973), "Голямото горчиво езеро" (1979), "Щурец на полюса" (1982), "С лодка до Арарат" (1985), "Смърт в Лодърдейл" (1989), "В мъглата - българинът и морето" (1992) и др. Един от съставителите на антологията "Българска маринистика" (2002).
Катя Попова, българска оперна певица сопрано (1924-1966).
Дебютира в Софийската опера на 3 ноември 1947 г. Изпълнява с успех централни партии в опери на сцените на Болшой театър в Москва, Русия, в Гранд опера и Опера комик в Париж, Франция, и в оперните театри в редица други европейски градове. Загива при самолетна катастрофа на 24 ноември 1966 г. в Братислава, Чехословакия. Лауреат на Димитровска награда (декември 1959). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1959). От 1966 г. в Плевен се провеждат Лауреатски дни "Катя Попова" (от 1971 г. - международен музикален фестивал).
Иван Станчов, български дипломат и филантроп (1929-2021).
Емигрира през 1943 г. от България и се завръща през 1990 г. Работил е за "Ай Би Ем" в Ню Йорк, САЩ, в Рио де Жанейро, Бразилия, и в Париж, Франция, където заема мениджърски постове в отделите за маркетингови проучвания и продажби. Бил е вицепрезидент на корпорациите "ИТЕЛ" и "Сторидж Текнолъдж" в Лондон, Великобритания. Извънреден и пълномощен посланик на България във Великобритания и Северна Ирландия (25 януари 1991-1 юли 1994). Министър на външните работи (17 октомври 1994-26 януари 1995). Основател (1994) и председател на Управителния съвет на фондация "Карин дом" (1994-2016). Носител на медал за отличие на армията на САЩ (1995). Носител на орден на Големият кръст на Рио Бранко, Бразилия, (2002). Кавалер на ордена на почетния легион на Франция (1995) и кавалер на италианския орден за солидарност (2006). Носител на орден "Стара планина" първа степен (1 април 2009), на Специалната награда на Български дарителски форум за личност, допринесла за развитието на филантропията в България за 2013 г. (11 ноември 2013). Почетен гражданин на Варна (1999). Почетен гражданин на Свищов (2000). Почетен гражданин на София (17 септември 2013).
Ханс Магнус Енценсбергер, немски писател, поет, есеист, драматург и преводач (1929-2022).
Автор е на книгата с поезия "В защита на вълците от овцете" (1957). През 2003 г. той е в основата на преиздаването на анонимните мемоари "Една жена в Берлин", които описват многобройните прояви на насилие от страна на съветските войници по време на престоя им в германската столица в края на Втората световна война (1939-1945). Носител на литературните награди "Хайнрих Бьол" на гр. Кьолн (1985), на Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства (1987), на наградата "Ерих Мария Ремарк" (1993), на наградата "Хайнрих Хайне" на гр. Дюселдорф (1998), на наградата "Лудвиг Бьорне" (2002), на испанската награда "Принцът на Астурия" (2002), както и на италианската награда "Premio d'Annunzio" (2006) за цялостно творчество.
акад. Емануил Каранов, български биолог (1936-2005).
Работи в Централната лаборатория за химични синтези (1958-1961). От 1961 г. е научен сътрудник в Института по биология при Българската академия на науките (БАН). Научен секретар на Единния център по биология при БАН (1982-1988). Ръководител на секцията "Регулиране на растежа и развитието на растенията" в Института по физиология на растенията "Акад. М. Попов" при БАН, директор на института (1989-2005). Председател на Съвета на директорите на биологическите институти на БАН (1989-1996). Акад. Емануил Каранов е в инициативния комитет при учредяването на 23 юни 1992 г. на секцията "Физиология и биохимия на растенията" към Съюза на учените в България. Президент на Изпълнителното бюро на Федерацията на европейските дружества по растителна биология (FESPВЧ) (1996-1998). Почетен член на Руското дружество по физиология на растенията при Руската академия на науките (1988). Член-кор. на БАН (1995). Има 32 патента. Почетен изобретател на Република Българи и вписан в Златната книга на изобретателите (1999). Има научни приноси в областта на фитофармакобиохимията и открива нови цитокинини (стимулатори на клетъчното делене) и антицитокини.
проф. Александър Чирков, български лекар и кардиохирург (1938-2020).
От 1966 г. до 1984 г. живее в Германия, където специализира и работи във Франкфурт на Майн (1970-1979) и във Фрайбург в Брайсгау (1979-1984). През 1975–1976 г. специализира в САЩ. Основател и първи ръководител на Университетската специализирана болница за активно лечение "Св. Екатерина" в София от януари 1984 г. до ноември 2005 г. На 14 май 1986 г. в Клиниката по сърдечно-съдова хирургия към Националния център по сърдечно-съдови заболявания в София извършва първата в България операция за трансплантация на сърце на 11-годишния Иван Сарафски от Кърджали. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Учредител и председател на Националния кардиологичен клуб (2001-2005), учредител на Асоциацията на университетските болници в България (2003), учредител и член на Българската асоциация по белодробна и сърдечно-съдова хирургия (2003). Носител на орден "Стара планина" първа степен (януари 1988), на отличието "Почетен знак Български лекар" (19 октомври 2001), на награда на Световната академия "Платон" (17 юни 2002). Почетен гражданин на Белоградчик и Берковица.
Добрин Ненов, български футболист и треньор (1942-2015).
През футболната си кариера е играл за отбора на "Ботев" (Пловдив). За националния отбор по футбол има изиграни 2 мача.
Фреди Меркюри (ист. име Фарук Булсара), британски рокмузикант от ирански произход (1946-1991).
Съосновател на рокгрупата "Куин" заедно с Брайън Мей и Роджър Тейлър (1971) и неин вокалист от 1971 г. до 1991 г. Най-успешният хит на групата е песента "Бохемска рапсодия" (1975), заемала първо място в класацията на Великобритания 9 седмици. "Куин" издават общо 18 албума, които заемат челното място в класациите, 18 сингъла с челни места и 10 DVD-та с челни позиции, от които са продадени над 300 млн. копия в световен мащаб. На 24 ноември 1991 г. Фреди Меркюри умира на 45-годишна възраст от бронхопневмония, вследствие на усложнения от СПИН. /КГ/АЯ/МГ
/АЯ/
news.modal.header
news.modal.text