site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 19 ноември в историята

19 ноември 2023 г., неделя, 46-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 9 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. прор. Авдий. Св. мчк Варлаам.

В България се отбелязва:

Празникът на сухопътните войски на Българската армия. Отбелязва се с Решение 477 на Министерския съвет от 16 ноември 1992 г. Годишнина от победата (1885) на българските войски при Сливница по време на Сръбско-българската война (1885).

По света се отбелязва:

Световният ден за борба с насилието над децата. Отбелязва се от 2000 г. по инициатива на международната неправителствена организация "Фондация за световните срещи на високо равнище на жените" (WWSF). Целта е да се повиши осведомеността на международната общност относно насилието над децата и начините за неговото предотвратяване, да се насърчи активното участие на семейството в процеса на възпитание на детето и създаването на безопасна среда за него.

Световният ден в памет на жертвите на пътнотранспортните произшествия. Отбелязва се от 2005 г. през третата неделя на ноември с резолюция A/RES/60/5 на Общото събрание на ООН от 26 октомври 2005 г. Денят започва да се отбелязва от 1995 г. като Европейски ден в памет на жертвите на пътнотранспортните произшествия по инициатива на Европейската федерация на жертвите от пътнотранспортни произшествия, а след присъединяването на неправителствени организации от Африка, Южна Америка и Азия денят започва да се отбелязва като Световен ден на жертвите на пътнотранспортните произшествия. На 28 октомври 2021 г. в Женева, Швейцария, е отбелязано началото на Второто десетилетие на действия за безопасност на движението по пътищата, обявено с резолюция A/RES/74/299 на Общото събрание на ООН от 31 август 2020 г., с цел в периода от 2021 г. до 2030 г. да бъде намален поне до 50 процента броят на жертвите и ранените при пътнотранспортни произшествия. Мотото на деня за 2023 г. е: "Справедливост".

Световният ден на тоалетната. Отбелязва се от 2014 г. с резолюция A/RES/67/291 на Общото събрание на ООН от 24 юли 2013 г., с цел да се насочи вниманието на международната общност към проблемите на хората, лишени от основни санитарни условия. В периода от 2002 г. до 2013 г. денят се отбелязва с решение на първата международна конференция на Световната организация на тоалетните в Сингапур (19-21 ноември 2001), на която е учредена и организацията.

Международният ден на мъжете. Отбелязва се от 1999 г. за първи път в Тринидад и Тобаго по инициатива на университетския преподавател Джером Тилуксингх, а впоследствие и в много страни в света с подкрепата на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО).

Националният празник на Монако. Ден на княза.

На този ден в България:

1869 - В Букурещ излиза (7 ноември ст. ст.) бр. 1 на в. "Свобода", като орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК) и с редактор Любен Каравелов. Дейно участие в издаването на вестника има и Христо Ботев. От 23 февруари 1873 г. до 24 октомври 1874 г., когато излиза последният му брой, се издава под името "Независимост". Вестникът следи външната политика, културата, просветата. Любен Каравелов публикува в него около 150 стихотворения и много от белетристичните си творби. В него сътрудничат Христо Ботев, Стефан Стамболов, Васил Левски, Димитър Ценович, Иван Кършовски, Иван Вазов.

1903 - В София е открита първата специализирана акушеро-гинекологична болница Майчин дом "Княгиня Мария Луиза"(дн. Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология "Майчин дом" ЕАД). Изграждането на болницата е по идея на княгиня Мария Луиза, която през 1883 г. решава да построи със свои средства "Матерните". Строителството започва през 1896 г. и завършва през 1898 г. На откриването присъства княз Фердинанд, министри, депутати, дипломати, духовенство и граждани. Тя разполага с три отделения с общо 40 легла - 20 акушерски и 20 гинекологични, а през 1906 г. е открито и самостоятелно инфекциозно отделение. Първият управител е д-р Димитър Стаматов, а приемането на пациенти започва на 23 ноември 1903 г. През 1920 г.  болницата става база на Катедрата по акушерство и гинекология към Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". След 9 септември 1944 г. от името на болницата отпада "Княгиня Мария Луиза". С указ на Държавния съвет на НРБ през 1972 г. Майчин дом се обединява с бившия Научноизследователски институт по акушерство и гинекология на база АГ болница "Тина Киркова" и Катедрата за следдипломна квалификация по акушерство и гинекология към ИСУЛ на база III градска болница "Мара Малеева". С този акт болницата придобива статут на Научен институт по акушерство и гинекология (НИАГ), като част от тогавашната Медицинска академия и става естествен водещ център за развитието на съвременната акушеро-гинекологичната помощ в България. НИАГ "Майчин дом" се преобразува последователно през 1993 г. в Държавна университетска болница, а от 18 февруари 2000 г. в Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология "Майчин дом" ЕАД, София.

1910 - Избухва обща стачка на печатарските работници в София по повод на въведения от Графическия съюз на собствениците на печатници нов правилник за организация на производството и задълженията на работниците печатари. На 30 октомври 1910 г.  между работническите печатарски организации в София е подписан договор за съвместни действия. Тогава е създадена работническа графическа комисия, която свиква Общо събрание. То приема исканията на печатарите и те са изпратени на собствениците на печатниците, които ги отхвърлят. На 15 ноември 1910 г. стачката започва в две печатници, на 16 ноември 1910 г. се включват още 6 печатници, 4 книговезници и 3 фотоцинкографии с 278 работници. На 19 ноември 1910 г. е обявена обща стачка на печатарските работници в София, подкрепена от печатарите от цялата страна. Стачката продължава до 23 януари 1911 г., когато е прекратена с решение на работническата графическа комисия, без да постигне съществен успех.

1962 - Втората редовна сесия на 4-ото Народно събрание избира Тодор Живков за министър-председател на Народна република България. Кабинетът е образуван на 27 ноември 1962 г. от политически дейци на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз и Отечествения фронт. Управлява до 12 март 1966 г.

1969 - На учредителен конгрес (17-19 ноември 1969) Социологическо дружество в България (създадено на 24 юни 1959) се преобразува в Българска социологическа асоциация. Асоциацията осъществява теоретични и емпирични изследвания, преподавателска и изследователска дейност в областта на социологията в България. Българската социологическа асоциация присъжда Награда за млади социолози на името на проф. Живко Ошавков, един от основателите  и пръв председател (1969-1982) на асоциацията.

1991 - България установява дипломатически отношения с Обединените арабски емирства.

2003 - 39-ото Народно събрание приема Закон за филмовата индустрия. Законът урежда отношенията, свързани с производството, разпространението, промоцията и показа на филмите в България и държавното подпомагане на българската филмова индустрия, като създава условия за нейното развитие.

2007 - Открити са фериботен терминал и фериботна линия между Силистра и румънския град Кълъраш. Терминалът е разположен на площ от 65 189 кв. м. С ферибота се осигурява транспортен коридор за трафика на камиони от Турция към Украйна и обратно.

2007 - На заседание на Столичния общински съвет Бойко Борисов полага клетва и официално встъпва в длъжност като кмет на София.

2018 - В София министърът на младежта и спорта Красен Кралев и министърът на спорта и младежта на Ислямска република Иран Масуд Солтанифар подписват Меморандум за разбирателство между двете ведомства в областта на младежта за срок от четири години.

2019 - Президентът Румен Радев издава укази за награждаването на проф. Христо Баларев с орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите му заслуги в областта на общата и неорганичната химия и Атанасия Стоянова с орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за нейните големи заслуги в областта на образованието и българистиката.

2022 – След мащабна акция по издирването на 12-годишния Александър от Перник той е намерен в дере в гората в планината  Голо бърдо в безпомощно състояние, изтощен, мокър, мръсен. Детето, което е аутист, изчезва на 11 ноември 2022 г. при разходка с баща му Александър Цветанов в Голо бърдо. В мащабната акция по издирването му се включват служители на Министерството на вътрешните работи, планински спасители и над 9000 доброволци.

На този ден по света:

1942 - Начало на контранастъплението на съветската армия в хода на Сталинградската битка (17 юли 1942-2 февруари 1943) по време на Втората световна война (1939-1945). На 23 ноември 1942 г. германската армия е обкръжена без път за отстъпление. На 2 февруари 1943 г. с капитулацията на германската 6-а армия под командването на ген.-фелдмаршал Фридрих фон Паулус завършва Сталинградската битка. Замислена  през лятото на 1942 г. като рутинна операция по прикриването на настъпващата към Кавказ мощна групировка на Вермахта, в битката постепенно се включват 5 съветски фронта и 5 армии на Оста (2 германски, 2 румънски  и 1 италианска). Битката се определя като един от повратните моменти в хода на Втората световна война.

1977 - В Тел Авив, Израел, на официално посещение пристига президентът на Египет Ануар Садат по покана на министър-председателя на Израел Менахем Бегин. Това е първо посещение на египетски президент след създаването на Държавата Израел (14 май 1948). С посещението, което завършва на 21 ноември 1977 г., е положена основата за сключване на мирен договор между двете страни. На 17 септември 1978 г. във Вашингтон, САЩ, са подписани споразуменията "Рамки за мира в Близкия изток" и "Рамки за сключване на мирен договор между Египет и Израел" (споразумения от Кемп Дейвид) от президента на Египет Ануар Садат, министър-председателя на Израел Менахем Бегин и президента на САЩ Джими Картър. На 26 март 1979 г. въз основа на споразуменията от Кемп Дейвид във Вашингтон, САЩ, е подписан египетско-израелският мирен договор.

1985 - В Женева, Швейцария, се открива среща на високо равнище между САЩ и СССР, завършила на 21 ноември 1985 г. За първи път се срещат президентът на САЩ Роналд Рейгън и генералният секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов. От 19 до 20 ноември 1985 г. Роналд Рейгън и Михаил Горбачов имат четири срещи "на четири очи". На 21 ноември 1985 г. е разпространена Обща съветско-американска декларация, която обобщава политическите резултати от срещата на високо равнище между двамата държавни ръководители. Същия ден министърът на външните работи на СССР Едуард Шеварднадзе и държавният секретар на САЩ Джордж Шулц подписват Общо споразумение за контакти и обмен в областта на науката, образованието и културата. 

1990 - В Париж, Франция, на срещата на високо равнище на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (16-20 ноември 1990), е подписан Договорът за съкращаване на обикновените въоръжени сили в Европа и Обща декларация за ненападение от 16-те страни членки на НАТО и 6-те страни членки на Варшавския договор. Влиза в сила на 9 ноември 1992 г.

2009 - В САЩ сенаторът демократ от щата Западна Вирджиния Робърт Бърд поставя нов рекорд по продължителност на работа в Конгреса в цялата история на САЩ. Бърд е член на законодателния орган на САЩ от 20 774 дни, което прави почти 57 години. За периода на службата си 92-годишният сенатор е пропуснал едва 2 процента от заседанията и е гласувал над 18 хиляди пъти.

2010 - Еднодневна консистория (съвещание) във Ватикана с участието на папа Бенедикт Шестнайсети и висши духовници по актуални теми на Римокатолическата църква. На форума "за молитви и размишления" присъстват около 150 кардинали. Най-важните въпроси на обсъжданията са сексуалните посегателства на свещеници върху малолетни, както и темата за религиозната свобода.

2011 - В Южна Либия е арестуван Сейф ал Ислам, големият син на Муамар Кадафи. На 27 юни Международният наказателен съд издава заповед за арест на Сейф ал Ислам и на баща му, заподозрени в престъпления срещу човечеството, извършени при опитите да бъде потушен бунтът в Либия.

2013 - Губернаторът на щата Илинойс на САЩ Пат Куин подписва закон за разрешаване на еднополовите бракове. По този начин Илинойс става 16-ият американски щат, узаконил еднополовите бракове. Законът влиза в сила от 1 юни 2014 г.

2014 - Парламентът на Шотландия избира 44-годишната Никола Стърджън за първи министър (министър-председател) на Шотландия. Тя става първата жена, която ще ръководи изпълнителната власт в Шотландия.

2016 - Римският папа Франциск свиква консистория - церемония, в хода на която провъзгласява 17 нови кардинали на Римокатолическата църква, представляващи пет континента. Техният произход от различни страни по думите на Светия отец е израз на вселенския характер на църквата. Общият брой на колегията на кардиналите достига 228 -   45 на сто от тях са от Европа, 14 на сто от Северна Америка, 12 на сто от Африка, 12 на сто от Азия, 11 на сто от Южна Америка, 3 на сто от Централна Америка и 3 на сто от Океания. Това е третата консистория под председателството на папа Франциск.

2017 - Роденият в България трикратен олимпийски и седемкратен световен шампион по вдигане на тежести Наим Сюлейманоглу Наим Сюлейманоглу e погребан в Истанбул на гробището Едирнекапъ, където с почетен ритуал се погребват геройски загиналите. Той умира на 18 ноември 2017 г. на 50-годишна възраст в болницата "Мемориал Атакьой".

2018 - В Токио, Япония, главният изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на автомобилната група "Рено-Нисан-Мицубиши" Карлос Гон и членът на Управителния съвет на японската автомобилостроителна компания "Нисан" Грег Кели са арестувани от следователи на прокуратурата в Токио по подозрение в нарушаване на японското финансово законодателство. Според прокуратурата в продължение на пет години - от юни 2011 до юни 2015 г. двамата са занижили информацията за паричните си постъпления с около 5 млрд. йени (около 44 млн. долара по текущия курс) с цел укриване на данъци. Карлос Гон е обвинен в Япония и за това, че е декларирал по-ниски доходи в "Нисан" за периода 2010-2018 година.

2019 - Европейският съюз и Сърбия подписват споразумение, включващо Сърбия в обсега на действие на Европейската служба за граничен контрол и брегова охрана (ФРОНТЕКС). Споразумението позволява на ФРОНТЕКС да съдейства на Сърбия в управлението на границите, да участва в съвместни операции с нейните гранични служби и да изпраща свои екипи в райони на Сърбия, граничещи със страни от ЕС.

2020 - Майк Помпейо става първият държавен секретар на САЩ, който посещава Голанските възвишения, окупирани от 1967 г. от Израел. През март 2019 г. САЩ признават на Израел суверенитет върху тази територия, отнета на Сирия по време на третата арабско-израелска война, т. нар. Шестдневна война (5-10 юни 1967).

2021 - Националният институт за космически изследвания на Бразилия оповестява данни, според които обезлесяването в бразилската част на Амазония е нараснало с близо 22 процента между август 2020 г. и юли 2021 г., с което е установен рекорд за последните 15 години. Горската експлоатация в най-голямата тропическа гора в света се е разширила върху 13 235 кв. км през периода 2020-2021 г.  Това е най-много от 15 години насам, когато в периода 2005-2006 г. тя е върху 14 286 кв. километра.

2022 - Започва строежът на втория реактор на първата египетска атомна електроцентрала до град Ел Дабаа на Средиземно море. На церемонията присъстват министърът на електричеството и възобновяемите енергийни източници на арабската република Мохамед Шакер и генералният директор на руската корпорация “Росатом” Алексей Лихачов. Изграждането на централата се финансира със заем от 25 млрд. долара от Русия, като изплащането му трябва да започне през 2029 година. Двете страни подписват споразумение за започване на работа по проекта през 2017 г.

Родени на този ден българи:

Никола Генадиев, журналист и политик (1868-1923).
Един от лидерите на Народнолибералната партия, след убийството на нейния водач Димитър Петков (1907). През 1890 г. основава в. "Балканска зора". Депутат от 10-ото до 12-ото Обикновено народно събрание (1899-1903). Избиран е за депутат в 13-ото и 14-ото Обикновено народно събрание (1903-1911). Министър на правосъдието (6 май 1903-30 януари 1904), министър на търговията и земеделието (30 януари 1904-26 февруари 1907), министър на търговията и земеделието и управляващ Министерство на вътрешните работи (27 февруари-2 март 1907), министър на търговията и земеделието (3 март 1907-16 януари 1908). Избиран е за депутат в 15-ото и 16-ото Обикновено народно събрание (1911-1913). Министър на външните работи и изповеданията и управляващ Министерство на земеделието и държавните имоти (4 юли-20 декември 1913). Депутат от 17-ото до 18-ото Обикновено народно събрание (1914-1920). През 1923 г. основава партията "Народно единство" и вестник със същото име. Убит е от привърженици на реакционното крило на Вътрешната македонска революционна организация заради подозрение в симпатии към Българския земеделски народен съюз.

акад. Атанас Малеев, лекар и политик (1917-2001).
Ректор на Медицинска академия (май 1972-16 май 1977). Първи заместник-министър на народното здраве (6 април 1973-9 май 1984). Чл. кор. на БАН (1974). Ръководител (от 1976) на Научния институт по вътрешни болести и фармакология при Медицинска академия. Председател на Президиума на Медицинска академия с ранг на министър (9 май 1984-19 юни 1986). Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (19 декември 1977-8 декември 1989). Депутат в 7-ото (1976-1981), 8-ото Народно събрание (16 юни 1981-24 септември 1982). Извънреден и пълномощен посланик на България в Кралство Испания (24 септември 1982-ноември 1986). Депутат в 9-ото Народно събрание (17 юни 1986-8 февруари 1990). Председател на Президиума (май 1984-декември 1988) и почетен председател на Медицинска академия (22 декември 1988 -декември 1989). Бил е председател на Българския национален комитет за УНИЦЕФ (до 1988), главен редактор на сп. "Вътрешна медицина", сп. "Съвременна медицина" и сп. "Акта медика булгарика". Носител на орден "Георги Димитров" (ноември 1977). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (май 1977), званието "Герой на социалистическия труд" (7 април 1984), званието "доктор хонорис кауза" в Токио, Япония (2 септември 1985).

Костадин Кюлюмов, писател и сценарист (1925-1998).
Автор е на сборници новели, повести, романи и пиеси. Сценарист е на филмите "Опасен полет" (1965), "С пагоните на дявола" (1966, в съавторство), "На всеки километър (1969, в съавторство) и др. Носител на орден "Народна република България" трета степен (1975). Лауреат на Димитровска награда (1971, с колектив). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1981).

Люба Алексиева, актриса (1926-2015).
Играла е на сцената на Младежкия театър "Николай Бинев". Участвала е във филмите "Горе на черешата" (1984), "Не знам, не чух, не видях" (1984), "Котешка опашка" (1987), "Петък вечер" (1987),  "Мъже без мустаци" (1989), "Старчето с карираните панталони" (1989), "Трябва да ти кажа нещо" (2004), "Вяра, любов и уиски" (2013) и др. Дублира филми. Удостоена със званието "Заслужил артист".

Атанас Пейчински, баскетболист (1935-2021).
През състезателната си кариера е играл "Динамо" (Плевен), "Спартак" (Плевен), "Левски" (София) и "Пощенец" (София). В националния отбор на България по баскетбол е от 1956 г. до 1975 г. С националния отбор по баскетбол печели сребърен медал от Европейското първенство през 1957 г. в София, и бронзов меда от Европейското първенство през 1961 г. в Югославия. С отбора заема и пето място на Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, и седмо място на Световното първенство през 1959 г. в Чили. В Световното първенство през 1959 г. е включен в идеалния отбор на първенството. Заслужил майстор на спорта.

Надежда Хвойнева, народна певица (1936-2000).
От 1958 г. е солистка в Ансамбъла за народни песни и танци при Българската телевизия и радио. От 1987 г. дълги години е солистка на ансамбъл "Мистерия на българските гласове", с който става носител на награда "Грами" (1990). Има над 300 записа на родопски народни песни за българското национално радио и "Балкантон". Лауреат на Деветия световен младежки фестивал (1968), носителка на златен медал от Десетия световен младежки фестивал (1971). В родното й село Левочево в нейна памет се организира конкурс "С песните на Надежда Хвойнева".

Иванка Христова (ист. име Ивана Маринова Тодорова), състезателка по лека атлетика (тласкане на гюле) (1941-2022).
Олимпийска шампионка през 1976 г. в Монреал, Канада. Тя е първата олимпийска шампионка на България в леката атлетика. Печели и бронзов медал от Олимпийските игри през 1972 г. в Мюнхен, Германия. Европейска шампионка през 1976 г. в Мюнхен, Германия.  От европейски първенства печели два сребърни медала  през 1967 г. и 1969 г.  и един бронзов медал през 1975 г. Иванка Христова е световна, европейска и олимпийска рекордьорка. Известна е с това, че е "световна рекордьорка по поставени национални рекорди" - общо 61 на брой. Спортист на България за 1976 г. Иванка Христова приключва с активната си състезателна дейност след като печели олимпийското злато на 35 години. След това работи в Министерството на вътрешните работи. Била е председател на секция "Лека атлетика" при Дружество за физкултура и спорт "Левски-Спартак". Носител на орден "Стара планина" първа степен (2 юли 2014). Носителка на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (20 януари 2017).
 
о. з. полк. Цвятко Цветков, политик и служител  на Министерство на вътрешните работи (МВР) (1943-2011).
От 1968 г. е в системата на МВР. Работил е в Изчислителния център на МВР и е един от създателите на първите информационни системи за обработка на данни в страната. Анализатор в бившето Шесто управление на Държавна сигурност, по-късно негов заместник-началник. Секретар на МВР (януари 1995-февруари 1997). Член на Висшия съвет (дн. Национален съвет) на БСП. Автор е на книгите "Стани, Апостоле!" - публицистика, "Светулки" и  "Сол по дъното на чашите" - поезия.

Ставри Карамфилов, театрален режисьор и поет (1957-2021).
От 1982 г. е режисьор на постановки в Драматичния театър "Никола Вапцаров" в Благоевград. От 2000 г. в продължение на 14 години работи в Ню Йорк, САЩ, където поставя постановки и преподава в Нюйоркския университет. Занимава се със скулптура и пише поезия. През 2014 г. се завръща в България, и работи в Драматичния театър "Никола Вапцаров" в Благоевград. Основател е на първия в страната френскоезичен театър към веригата "Алианс Франсез", създател е и на Експериментален студентски театър към Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград.

Соня Янкулова, юрист (1958).
Съдия в Софийския градски съд (1993-1998), на който е била и заместник-председател. От 1998 г. е съдия във Върховния административен съд. Заместник-министър на отбраната (10 август 2001-8 май 2008). Заместник-министър на вътрешните работи (8 май 2008-8 юли 2009). От 15 ноември 2021 г. е съдия в Конституционния съд.

Любен Дилов-син, писател, журналист, сценарист, телевизионен водещ и политик (1964).
Един от създателите на телевизионните предавания "Ку-ку", "Каналето", "Хъшове", "Шоуто на Слави". Собственик и главен редактор на в. "Ку-ку" (1992-1994). Продуцент за "ТриВоДи" ООД и "Българска музикална компания" ООД (1990-2001). Създател и първи говорител на партия Движение "Гергьовден", неин председател (6 декември 2003-21 април 2007; 9 април 2011-5 октомври 2013), от 5 октомври 2013 г. - почетен председател на партията. Бил е общински съветник в Столичния общински съвет. Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009). Главен редактор на българското издание на италианското списание "L'EUROPEO" (11 август 2010-2016) и от 2021 г. негов издател. Главен редактор на сп. "Плейбой" (2017–2020). Той е сред интелектуалците, подкрепили създаването на 10 февруари 2012 г. на Гражданско движение за реална демокрация - ГОРД. Автор е на книгите "Неспасяемият език, детството на идиота" (1989), "За стърчането" (2002), "Седнал във въздуха" (2003), "Усмихни се, България: Сатира" (2008), "Хуйку, български антинародни приказки" (2008) и "Циганите на Сатурн, бомба в парламента, секс с животни и други предизборни идеи" (2009), "FaceБуки" (2010), "Лятото с тъжните курви" (2016) и други, на сценарии за игрални филми в киното и телевизията, сред които телевизионният сериал "Седем часа разлика"  (2011-2014). Депутат от 45-ото до 48-ото Народно събрание (2021-2023). От 12 април 2023 г. е депутат в 49-ото Народно събрание.

На този ден са родени и:

Михаил Ломоносов, руски учен енциклопедист, поет, художник, историк (1711-1765).
Автор е на основополагащи за руската наука работи по химия, физика, астрономия, география, геология, филология и др. Въвежда в руския език множество научни термини, сред които атмосфера, микроскоп, минус, полюс, радиус, пропорция, барометър.  Конструира метеорологични, навигационни и оптични уреди (телескоп). Предсказва съществуването на атмосфера на Венера (1761). Излага идеята за запазване на масата при химичните реакции (1748) 40 години преди френския физик Антоан Лавоазие, затова законът за запазване на материята е известен като закон на Ломоносов-Лавоазие. Създател на първата руска граматика. Един от инициаторите за основаване на Московския университет (дн. Московски държавен университет "М. В. Ломоносов").

Бертел Торвалдсен, датски скулптор (1770-1844).

адм. Иван Крузенщерн, руски мореплавател (1770-1846).
Ръководител на първата руска околосветска експедиция (1803-1806).

Емил Шкода, чешки инженер и предприемач (1839-1900).
Главен инженер на машиностроителна фабрика в Пилзен, собственост на  граф Валдщайн-Вартенберг (1866). През 1869 г. Емил Шкода купува фабриката. От 1890 г. той започва да произвежда парни двигатели, котли, машини за пивоварни, за рафинерии, за пекарни и др. До смъртта си е президент на компанията. След смъртта му компанията започва да произвежда военна техника и боеприпаси, използвани по време на Първата световна война (1914-1918) и Втората световна война (1939-1945). След 1989 г. компанията е приватизирана. От 2000 г. се нарича "Шкода холдинг" и произвежда трамваи, електрически локомотиви и др.

Александър Ковалевски, руски биолог (1840-1901).
Един от основоположниците на еволюционната ембриология и физиология в края на 19-и век.

Рихард Авенариус, швейцарски философ идеалист (1843-1896).
Един от основоположниците на емпириокритицизма, разработен в началото на 20 век.

Михаил Иполит-Иванов, съветски композитор (1859-1935).

Михаил Калинин, съветски държавен деец (1875-1946).
Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (17 януари 1938-19 март 1946). Носител на почетното звание "Герой на социалистическия труд" (1944).

Джеймс Съмнър, американски биохимик (1887-1955).
Носител на Нобелова награда за химия за 1946 г. за откритието му, че ензимите могат да кристализират. Другата половина от наградата получават американския биохимик Джон Хауард Нортропза и американския биохимик и вирусолог Джон Уендъл Станли за получените от тях ензими и вирусни белтъци в чист вид.

Хосе Раул Капабланка, кубински шахматист (1888-1942).
Световен шампион от 1921 г. до 1927 г.

Ана Зегерс (ист. име Нети Радвани), немска писателка (1900-1983).
Председател на Съюза на писателите на ГДР (1952-1978). Носителка на международната Ленинска награда "За укрепване на мира между народите" (1951) и др.

Асаф Масерер, съветски балетист, балетмайстор и педагог (1903-1992).
Народен артист на РСФСР (1951). Народен артист на СССР (1976).

Джордже Паладе, американски биолог от румънски произход (1912-2008).
Открива значението на електронната микроскопия и на биохимията в цитологичните изследвания. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1974 г. заедно с белгийския биолог Албер Клод и британския биохимик от белгийско-немски произход Кристиан дьо Дюв за техните открития, имащи значение за структурната и функционалната организация на клетката.

Нуритдин Мухитдинов, узбекски държавен и политически деец (1917-2008).
Председател на Министерския съвет на Узбекска ССР (18 май 1951-6 април 1953; 18 декември 1954-22 декември 1955). Първи секретар на ЦК на Узбекската комунистическа партия (22 декември 1955-28 декември 1957).

Индира Ганди, индийски политик (1917-1984).
През 1956 г. е избрана е за президент на младежката организация към Индийския национален конгрес. Министър на информацията и радиоразпръскването (1964-1966). Министър на финансите на Индия (16 юли 1969-27 юни 1970). Министър на вътрешните работи на Индия (юни 1970-ноември 1973). Министър на външните работи на Индия (5 септември 1967-14 февруари 1969, 19 юли 1984-31 октомври 1984). Министър-председател на Индия (19 януари 1966-22 март 1977, 14 януари 1980-31 октомври 1984). Убита е на 31 октомври 1984 г. от двама от телоохранителите си.

Райко Митич, югославски футболист и треньор (1922-2008).
С националния отбор по футбол печели два сребърни медала от Олимпийски игри - през 1948 г. в Лондон (Великобритания) и през 1952 г. в Хелзинки (Финландия). Печели сребърен медал от Европейското първенство през 1968 г. в Италия, като треньор на националния отбор по футбол.

Лари Кинг (ист. име Лорънс Харви Зайгър), американски телевизионен журналист (1933-2021).
Водещ на всекидневното публицистично предаване на телевизия "Си Ен Ен" - "Шоуто на Лари Кинг" (3 юни 1985-16 декември 2010). През 1989 г. токшоуто е вписано в Книгата на рекордите на Гинес като най-дълго излъчваното предаване по един и същ телевизионен канал в едно и също време. Лари Кинг е водил близо 7000 предавания и е взел около 50 000 интервюта. Негови гости са знаменитости като Франк Синатра, Марлон Брандо, Ричард Никсън, Нелсън Мандела, Михаил Горбачов, Пол Маккартни, Владимир Путин, Ал Пачино, Колин Пауъл, Стиви Уондър и др. Носител е на награди за изключителен принос към журналистиката "Джордж Фостър Пийбоди" в категориите най-добри радио предавания (1982) и най-добри телевизионни предавания (1992).

Валентин Иванов, руски футболист и треньор (1934-2011).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, и златен медал от Европейското първенство през 1960 г. във Франция.

Тони Зайлер (ист. име Антон Енгелберт Зайлер), австрийски състезател по ски  алпийски дисциплини, треньор и актьор (1935-2009).
Трикратен олимпийски шампион през 1956 г. в Кортина д'Ампецо, Италия (спускане, слалом и гигантски слалом). След прекратяване на състезателната си кариера участва в множество театрални постановки, снима се и във филми.

Ли Юан Цъ, американски химик от тайвански произход (1936).
Носител на Нобелова награда за химия за 1986 г. заедно с американския химик Дъдли Хършбах и канадския химик от унгарски произход Джон Полани за техните изследвания в областта на динамиката на елементарните химически процеси.

Любиша Самарджич, сръбски актьор и режисьор (1936-2017).
Участвал е в над 130 филма, сред които "Пясъчен град" (1963), "Горещ вятър" (1980), "Полицаят от Петльово бърдо" (1992 - 1993), "Връщането на отписаните", "Мирис на дъжд на Балканите" (2011).

Тед Търнър (Робърт Едуард Търнър Трети), американски медиен магнат и филантроп (1938).
Президент и председател на Борда на директорите на американската телевизионна компания "Ти Би Ес" (1970-1996). Създател и собственик на новинарската кабелна телевизия "Си Ен Ен" със седалище Атланта, щата Джорджия, САЩ (1 юни 1980). "Си Ен Ен" е собственост на "Ти Би Ес" до октомври 1996 г., когато е закупена от корпорацията "Тайм Уорнър". Тед Търнър е заместник-председател на Борда на директорите на "Тайм Уорнър" от октомври 1996 г. до 2001 г. Основател е на редица благотворителни организации.

Емил Константинеску, румънски политик (1939).
Един основателите на неправителствената организация Фондация за развитие на гражданското общество (6 ноември 1990). Президент на Румъния (29 ноември 1996-20 декември 2000). Председател на партията Народно действие (13 юли 2003-18 април 2008).

Келвин Клайн, американски дизайнер (1942).
През 1968 г. основава компанията "Келвин Клайн инк." заедно със съдружника си Бари Шварц. Няколко години по-късно "Келвин Клайн инк." представя първите си дънки и впоследствие разширява продуктовия си асортимент, като започва да предлага бельо, парфюми и козметика. През 2003 г. дизайнерът Келвин Клайн сключва сделка с компанията "Филипс-Ван Хойзен корп." за продажбата на модната къща.

Абдел Фатах ас Сиси, египетски политик (1954).
Ръководител на Висшия военен съвет и министър на отбраната на Египет (12 август 2012-26 март 2014). От 8 юни 2014 г. е президент на Египет.

Офра Хаза, израелска поппевица (1957-2000).

Китин Муньос (ист. име Антонио Муньос Валкарсел), испански мореплавател (1958).
През 1981 г. става известен, когато пропътува с уиндсърф 1250 мили от Монте Карло до Тунис, за да докаже човешката издръжливост в морето. Правил е няколко опита да прекоси Тихия и Атлантическия океан със сал. От 1997 г. е посланик на добра воля на ЮНЕСКО. На 28 октомври 2002 г. се жени за княгиня Калина, дъщеря на Симеон Сакскобургготски, министър-председател на България от 24 юли 2001 г. до 16 август 2005 г.

Джоди Фостър (ист. име Алиша Крисчън Фостър), американска актриса (1962).
Участвала е във филмите "Обвинената" (1988), "Мълчанието на агнетата" (1991), "Паник стая" (2002), "Човек отвътре" (2006), "Другата в мен" (2007), "Касапница" (2011) и др. Носителка на награда "Оскар" за най-добра женска роля във филмите "Обвинената" (1988) и "Мълчанието на агнетата" (1991).

Лоран Блан, френски футболист и треньор (1965).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1998 г. във Франция и златен медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия. С "Барселона" (Испания) печели турнирът Купа на носителите на купи (1997). Треньор е от 2007 г.

Гейл Дивърс, американска състезателка по лека атлетика (100 м гладко бягяне и препятствия) (1966).
Трикратна олимпийска шампионка - през 1992 г. в Барселона, Испания, (100 м) и през 1996 г. в Атланта, САЩ (100 м и 4 х 100 м). От световни първенства на открито печели  5 златни медала (1993 г., когато печели два медала, 1995, 1997, 1999) и 3 сребърни медала (1991, 1993, 2001), а от световни първенства на закрито печели 4 златни медала  (1993, 1997, 2003, 2004) и един сребърен медал (2004).  През 2007 г. след двугодишно прекъсване заради майчинство и на 40-годишна възраст Гейл Дивърс печели бягането на 60 м с препятствия на турнира "Милроуз геймс" в Ню Йорк, САЩ, със 7,86 сек. С това бягане тя става единствената жена в историята на леката атлетика над 40 години с бягане под 8 секунди на 60 м с препятствия. През 2011 г. тя е въведена в Залата на славата по лека атлетика на САЩ, а през 2012 г. и в олимпийската Зала на славата по лека атлетика.

Това е денят на смъртта на:

Никола Пусен, френски художник (1594-1665).
Представител на класическия барок.

Пиетро Алесандро Гулиелми, италиански композитор (1728-1804).

Франц Шуберт, австрийски композитор (1797-1828).
Представител на виенската класическа музикална школа и музикалния романтизъм. Автор е на близо 1000 произведения - песни, симфонии, сонати за пиано, опери, мелодрами, големи хорови композиции с разновиден съпровод, меси и други църковни творби, струнни квартети и др.

Густав Шпангенберг, немски художник (1828-1891).

Христо Ганчев (Христо Ганчев Велев), български актьор (1877-1912).
Играл е в театър "Сълза и смях" в София (1894-1896; 1899-1904) и в Народен театър "Иван Вазов" в София (1905; 1907-1912). Участвал е в пътуващия "Свободен театър" (1905-1906). Умира от тифус на фронта през Балканската война (1912-1913).

Христо Борина (ист. име Христо Цанев Минев), български поет и преводач (1882-1967).
Библиотекар в Народната библиотека в София (1915-1919) и главен библиотекар на библиотеката (1919-1922). Секретар по печата в българската легация в Прага. Един от основателите на Съюза на българските писатели (1913). Първите си стихотворения печата през 1903 г. в сп. "Орало" (1894-1949). Сътрудничи на сп. "Женски труд" (1904-1905), сп. "Мисъл" (1892-1907) и др. Автор е на стихосбирките "За родния край. 1908-1912" (1913), "От полето на честта. 1913-1916" (1916), "Светли пътеки" (1935) и др.

Томас Инс (Томас Харпър Инс), американски режисьор, сценарист, актьор и продуцент на нямото кино (1882-1924).
Един от основателите на американската кинематографична компания Associated Producers (декември 1919).

акад. Никола Платиканов, български животновъд (1898-1984).
Началник отделение "Скотовъдство" при Министерството на земеделието и държавните имоти (1935-1937). Заместник-директор на Института по животновъдство при Българската академия на науките  (1953-1960). Завеждащ секция в Института по животновъдство в Костинброд (1960-1966). Секретар на Отделението за животновъдство  и ветеринарна медицина при Академията на селскостопанските науки (1963-1972) и др. Автор е на научни трудове в областта на говедовъдството и храненето на селскостопанските животни. Чл.-кор. на БАН (1960). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1973, 1978),  на орден "Народна република България" втора степен (1968).

Базил Спенс, британски архитект (1907-1976).

акад. Ростислав Каишев, български физикохимик (1908-2002).
Основател на Катедрата по физикохимия във Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1947) и неин ръководител (1947-1974). Основател и директор на Института по физикохимия при Българската академия на науките (БАН) (1958-1988). Заместник-председател на БАН (14 октомври 1961-9 март 1968). Чл.-кор. на БАН (1947), на Германската академия на науките (23 февруари 1957). Научните му изследвания са по проблемите на фазообразуването, кристалния растеж и електрокристализацията. Създател на теорията на кристалния строеж на кристалните форми и на българската физико-химична школа. Лауреат на Димитровска награда (май 1950). Носите на орден "Кирил и Методий" първа  степен (май 1958), на орден "Народна република България" втора степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (23 февруари 1968), на орден "Георги Димитров" (28 февруари 1983). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на БАН (февруари 1998).

Магда Сабо, унгарска писателка (1917-2007).
Автор е на книгите "Кажете на Жофика", "Сърната", "Синият остров", "Бал с маски", "Рожден ден", "Пилат", "Данаида" и др. Носител на литературната наградата "Атила Йожеф" за 1959 г. и 1972 г., на литературната награда "Кошут" за 1978 г., наградена с френската литературна награда "Фемина" за романа "Вратата" за 2003 г.

Фредерик Сангър, британски биохимик (1918-2013).
През 1977 г. разработва метод за разшифроване на нуклеотидната последователност в ДНК (дидезокси метод или метод на Сангър), който се използва включително и за разчитане на секвенциите на човешкия геном. Два пъти носител на Нобелова награда за химия - през 1958 г. за определянето структурата на протеините и особено на инсулина и през 1980 г. заедно с американския молекулярен биолог Уолтър Гилберт, от една страна, (за приноса им в определянето последователността на базите в нуклеиновите киселини) и американския биохимик Пол Бърг, от друга (за фундаментални изследвания на биохимичните свойства на нуклеиновите киселини, в частност рекомбинантните ДНК). Единственият лауреат на две Нобелови награди за химия и един от четиримата носители на по две Нобелови награди, като другите трима са френската физичка и химичка Мария Кюри (за физика за 1903 г. и за химия за 1911 г.), американският физик и химик Лайнъс Полинг (за химия за 1954 г. и за мир за 1962 г.) и американският физик Джон Бардийн (два пъти за физика за 1956 г. и 1972 г.).

Лили Попиванова (Лилия Попиванова), българска актриса (1922-2008).
От 1938 г. е актриса в Народен театър "Иван Вазов". Добива известност и като разказвачка на приказки в детския радиочас на Българското национално радио. Участвала е във филмите "Те победиха" (1940), "Изпитание" (1942), "Под игото" (филм, 1952) - в ролята на Рада Госпожина, "Бъди щастлива Ани" (1961), "Приключенията на Авакум Захов" (1980) и др. Удостоена със званията "Заслужил артист" (май 1965) и "Народен артист" (май 1971). Носител на орден "Народна република България" трета степен (декември 1972), на орден "Народна република България" първа степен за активна творческа и обществена дейност в областта на театралното изкуство и във връзка с 60-годишнината от нейното рождение (ноември 1982), на наградата за актьорско майсторство на Съюза на артистите в България за 1980 г. (декември 1981), на наградата "Златен век" на Министерство на културата за принос в културата и изкуството (23 май 2006).

Леонид Гайдай, съветски режисьор, сценарист и актьор (1923-1993).
Режисьор е на филмите "Делови хора" (1962), "Кавказка пленница" (1966), "Диамантената ръка" (1968), "Иван Василиевич сменя професията си" (1973) и др. Народен артист на СССР (1989).

Анастас Павлов, български писател и сценарист (1926-2006).
Бил е редактор на издателство "Български писател", един от създателите и заместник-директор на Студията за анимационни филми "София", редактор във в. "Поглед". Сценарист е на първите епизоди от анимационната поредица "Тримата глупаци" (1972-1974), на анимационните филми "Happy end" (1969), "Комисия по равновесието", "Шареното човече" (1968). Автор е и на повестите за деца: "Капитанът" (1963), "Славното момче" (1982), "Къщичка на колела" (1974), "Бригадата на майстор Чук" (1958) и на приказките "Шареното човече", "Юнакът, що носел три планини", "Майчина обич", "Камъчето" и др.

Джон Вейн, британски биохимик (1927-2004).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1982 г. заедно с шведските биохимици Суне Карл Бергстрьом и Бенгт Самуелсон за откритията им, отнасящи се до простагландините и свързани с тях биологично активни вещества.

Алън Пакула, американски режисьор, сценарист и продуцент (1928-1998).
Режисьор е на филмите "Да убиеш присмехулник" (1962), "Цялото президентско войнство" (1976), "Изборът на Софи" (1982), "Невинен до доказване на противното" (1990), "Версия "Пеликан" (1993), "Жив дявол" (1997) и др. Загива в автомобилна катастрофа на 19 ноември 1998 г.  

Борис Стругацки, руски писател фантаст (1933-2012).
Автор е на "Трудно е да бъдеш бог" (1964), "При загиналия алпинист" (1970), "Малчуган" (1971) и др.

Владимир Башев, български поет и преводач (1935-1967).
Редактор във в. "Народна младеж" (1957-1958) и във в. "Работническо дело" (1958-1963). Заместник главен редактор на в. "Литературен фронт" (1964-1967). Един от основателите и първи главен редактор на в. "Пулс" (1963). Автор е на седем стихосбирки, сред които "Тревожни антени" (1957), "Желязно време" (1962), "Възраст" (1966), "Ателие" (1967) и др. Издава в самостоятелни сборници преводи с поезия от Евгений Евтушенко (1965) и Андрей Вознесенски (1966), а в съавторство избрани стихове на Костас Варналис (1966). Пише текстове за песни и либрета, публицистични статии, есета, очерци и др. Лауреат на Димитровска награда (1969) за книгата "Ателие" (1967, посмъртно).

Емил Кожухаров, български спортен журналист (1941-2012).
Бил е журналист в спортната редакция на Българската телеграфна агенция (БТА) и кореспондент на БТА в Москва. Дълги години е завеждащ "Спортна редакция" на Българското национално радио. Завеждащ отдел "Спортна информация" на в. "Монитор" (1998-2004). Бил е и пресаташе на футболен клуб "Левски".

Васил Николаев - Орфи, български илюзионист (1943-1999).
В началото на 60-те години на 20 в. полага началото на модерното българско илюзионно изкуство. Основател (заедно с илюзиониста Астор) на магически клуб в България (1975). През 1976 г. "Български магически кръг" организира Първия национален фестивал в Слънчев бряг, на който Орфи печели наградата "Гранд при". Бил е председател на Съюза на илюзионистите в България и генерален директор на Български държавни циркове (1985-19 ноември 1999). Носител на наградата на Европейския фестивал на илюзионистите в Карлови Вари (1977), първа награда от международния конгрес на илюзионистите във Виена (1981), сребърен медал от Световния фестивал на илюзионистите за номера "Разминаване със смъртта" в Лозана, Швейцария (1982), лауреат е на Световния фестивал на илюзионистите в Лозана (1987).

Яна Новотна, чешка тенисистка (1968-2017).
От олимпийски игри печели два сребърни медала - през 1988 г. в Сеул, Република Корея, и през 1996 г. в Атланта, САЩ, и един бронзов медал - през 1996 г. в Атланта, САЩ. В кариерата си има 24 титли в Женската тенис асоциация (WTA) на сингъл, както и 76 на двойки. Спечелила е 17 титли от турнирите на "Големия шлем" - един на сингъл на Уимбълдън през 1998 г., когато на 29 години и 9 месеца тя става най-възрастната тенисистка с първа титла от "Големия шлем", 12 на двойки и четири на смесени двойки. Водачка  на световната ранглиста на Женската тенис асоциация (WTA) на двойки (27 август 1990). Въведена в Залата на славата на тениса (2005).
/КГ/АЯ/МГ