site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 6 август в историята

6 август 2023 г., неделя, 31-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Преображение Господне.
Преображение Господне се чества от първите векове на християнството като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя. Според Библията на този ден Исус Христос доказва на учениците си Петър, Яков и Йоан своя божествен произход. Когато Исус Христос проповядвал сред хората, мнозина проявявали съмнение в неговата божествена същност. Дори сред учениците му имало такива, които трудно приемали учението му за смирение и за поемане на страдания в името на Бога, за преходността на земната слава и за вечността на небесния живот. За да укрепи вярата на учениците, Исус се изкачил заедно с тримата свои ученици Петър, Яков и Йоан на планината Тавор. След вглъбена молитва, Исус изведнъж се преобразил - лицето и дрехите му светели с ослепителна светлина. До него стоели библейските пророци Мойсей и Илия. Чул се глас от небето, който посочил Исус като Божи син.
В деня на Преображение Господне вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба. В литургията на българските православни храмове се прибавя специален тропар (молитвено песнопение) - "Освещаване на гроздето". На този ден се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прикади от свещеника в църквата. Според старо народно поверие, в нощта срещу Преображение небето се отваря и пред небесната врата застава Господ. Този, който успее само да го зърне, ще бъде щастлив и това, което си пожелае - ще се сбъдне. Според народните вярвания от Преображение Господне "лятото се пречупва" и времето се преобръща - върви към есента и студа. Времето се преобразява, дните и нощите застудяват, а водите в изворите и реките изстиват, и вече не стават за къпане.

В България се отбелязва:  

Денят на милосърдието. Денят се отбелязва от Националния музей "Земята и хората" от 1998 г. като израз на състрадание и съпричастност към жертвите на атомните бомбардировки над японските градове Хирошима и Нагасаки по време на Втората световна война (1939-1945). Годишнина от първата атомната бомбардировка (1945) на САЩ над японския град Хирошима по време на Втората световна война (1939-1945). На 9 август 1945 г. над град Нагасаки е извършена втората атомна бомбардировка. Близо 220 000 души загиват при атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, над 200 000 умират по-късно от лъчева болест.
Само на 6 август в зала "Гигантски кристали" се експонира "Камъкът от Хирошима", който музеят е получил през 1997 г. от Президентството на България. Гранитният камък е част от трамвайната настилка, която е била изложена на въздействието на атомния взрив в 8:15 ч. сутринта на 6 август 1945 г. На него е изобразена релефно японската богиня на милосърдието Каннон. Изображението е гравирано на общо 188 къса, събрани от трамвайния участък на 200 метра северно от кота нула на атомния взрив и изпратено до 188 държави в света от Асоциацията "Камък за мир" от Хирошима. На 6 август музеят кани всички на поклонение и полагане на цветя пред "Камъка на Хирошима".

Официалният празник на Националното ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България".
Отбелязва се от 2007 г. с решение на Общото събрание на Националното ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" от 29 ноември 2006 г. Годишнина от откриването (1898) в София на учредителен конгрес (6-9 август) на ловците в България, на който е учредено Централно ловно дружество "Сокол". През 1901 г. се преименува в Народна ловно-стрелческа организация "Сокол". През 1947 г. се обединява с Българския рибарски съюз (създаден на 19 май 1929 г.) в Народен ловно-рибарски съюз. През 1963 г. съюзът се преименува в Български ловно-рибарски съюз, а през 1992 г. - в Национално ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България".
Периодът от 6 август до Празника на ловците, който е в деня на откриването на новия ловен сезон, се отбелязва като Дни на дивеча и лова в България. През 2023 г. откриването на новия ловен сезон на пъдпъдъци, гургулици, гривяк, горски бекас и обикновена бекасина е 12 август.

Дните на дивеча и лова в България (до 12). Отбелязват се от 2007 г. с решение на Общото събрание на Националното ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" от 29 ноември 2006 г. Периодът от 6 август, когато е Официалния празник на Национално ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България", до Празника на ловците, който е в деня на откриването на новия ловен сезон, се отбелязва като Дни на дивеча и лова в България. През 2023 г. откриването на новия ловен сезон на пъдпъдъци, гургулици, гривяк, горски бекас и обикновена бекасина е 12 август.
 
Денят на железничаря. Отбелязва се от 1950 г. в първия неделен ден на август. Годишнина от откриването (1 август 1888 г. ст. ст.) за международни превози на първата жп линия, свързваща Цариброд - София - Вакарел - Белово, и годишнина от  откриването (1 август 1888 г. ст. ст.) на Софийската железопътна гара.  Участъкът Цариброд - София - Вакарел е изцяло проектиран и построен от български инженери и проектанти и е пуснат за вътрешни превози на 5 юли 1888 г. Същевременно държавата откупува и линията Русе - Варна от британската компания на братя Баркли и започва нейната експлоатация. С двете железопътни линии се учредява Българските държавни железници. Линията Русе - Варна е пусната за движение на 7 ноември 1866 г.

По света се отбелязва:

Международният ден "Лекарите в света за мир". Отбелязва се по решение на Изпълнителния комитет на международното движение "Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война", създадено през 1980 г. от група учени в областта на медицината от СССР и САЩ. Годишнина от атомната бомбардировка (1945) на САЩ над японския град Хирошима.

Денят на Хирошима. Световен ден на борбата за забрана на ядреното оръжие.
Годишнина от първата атомната бомбардировка (1945) на САЩ над японския град Хирошима по време на Втората световна война (1939-1945). Близо 220 000 души загиват при атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки (9 август 1945), над 200 000 умират по-късно от лъчева болест. На 6 август 1955 г. в Хирошима е проведена и първата Международна конференция за забрана на ядреното и водородно оръжие.

Национален празник на Боливия. Ден на независимостта (1825).

Националният празник на Ямайка. Ден на независимостта (1962).

На този ден в България:

1898 - В София се учредява Централно ловно дружество "Сокол" по време на първия Ловен конгрес в София (6-9 август 1898), в който участват делегати на 66 ловни дружества от цялата страна. Датата на учредяването се отбелязва като официален празник на организацията. На 5 март 1899 г. е утвърден първият Устав на ловната организация. През 1901 г. организацията се преименува в Народна ловно-стрелческа организация "Сокол". През 1947 г. Народната ловно-стрелческа организация "Сокол" се обединява с Българския рибарски съюз (създаден на 19 май 1929 г.) в Народен ловно-рибарски съюз. През 1963 г. съюзът се преименува в Български ловно-рибарски съюз, а през 1992 г. в Национално ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България".

1999 - Излиза брой 1 на в. "Шоу" - национален седмичник. През есента на 2019 г. спира да излиза на хартия и остава само в електронен вариант.

2003 -  Столичният общински съвет приема окончателния доклад за общ устройствен план на София.

2007 - В резултат на поливния дъжд над град Цар Калоян, където са отчетени валежи от около 300 литра на кв. метър, река Хлебаровска излиза от коритото си и наводнява целия град като причинява огромни щети и човешки жертви. Това е първото голямо наводнение в България през 20-и век. Скъсва се част от стената на микроязовир "Дервента", който е в близост до Цар Калоян, и се  образува преливна вълна. Тя залива земеделски площи и влиза в града. Нанесени са значителни материални щети. Достъпът до населеното място е прекъснат. На 7 август 2007 г. втора приливна вълна залива град Цар Калоян вследствие на скъсаните диги на близкия микроязовир и прелялата река Хлебаровска. Осем човека, сред които и седемгодишно дете, са се удавили, 10 души са леко пострадали. Унищожена е 70% от инфраструктурата в населено място и в съседното село Езерче - над 24 къщи са напълно срутени, а стотици са наводнени. Прекъснати са електричеството, водата и телефонните връзки. 

2007 - Обявено е, че група астрономи от обсерваторията Лоуел в Аризона, ръководени от българина Георги Мандушев, са открили най-голямата от всички известни до този момент планети. Новооткритата екзопланета е обозначена като TrES-4. Космическото тяло се намира в съзвездието Херкулес. Тя се върти около звездата GSC02620-00648, отдалечена от Земята на разстояние 1435 светлинни години. TrES-4 по размерите си е със 70 процента по-голяма от Юпитер, но не съдържа много вещество, а е силно разредена и се отнася към немногоброен клас планети с ниска плътност. Учените откриват планетата чрез използването на транзитен метод.

2008 - Състав на Софийския градски съд постановява решение, с което е обявена неплатежоспособността на "Кремиковци" АД. В съдебния акт е определена начална дата на неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. За временен синдик на дружеството е назначена Ана Миленкова, а първото събрание на кредиторите на "Кремиковци" АД е свикано на 26 септември 2008 г. в Съдебната палата в София.

2008 - С писмо на Генералния директор на Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" Жан Люк Демарти се разрешава на България да финансира със средства от националния бюджет плащания по програма САПАРД. Основна препоръка в писмото е плащанията да се извършват към коректни бенефициенти, като тези плащания ще са на база на направени допълнителни проверки.

2009 - Европейският комитет по социални права единодушно постановява, че България е нарушила Европейската социална харта като не е успяла да изпълни задълженията си да обезпечи правото на всеки, който няма достатъчно доходи, да ползва социалното подпомагане, предоставяно от държавата. Решението е постановено по повод колективната жалба, подадена през 2008 г. от Европейския център за правата на ромите в сътрудничество с Българския хелзинкски комитет. Жалбата се отнася до измененията в Закона за социалното подпомагане от 2006 и 2008 г., които драстично ограничават времето, през което гражданите могат да получават социални помощи.

2012 - За първи път е връчена наградата "Четящият човек", която е на името на първия фестивал на четеното в Бургас. Първият й носител е писателят Алек Попов. Наградата му се присъжда за неговия принос в приобщаването на младите хора към четенето на български книги и към творческото писане, за популяризирането на българската литература чрез други жанрове на изкуството, както и за избора му да живее през по-голямата част от годината в съседство с Морската градина на Бургас.

2014 - С указ президентът Росен Плевнелиев разпуска 42-ото Народно събрание и насрочва произвеждането на парламентарни избори на 5 октомври 2014 г. С друг указ президентът назначава, считано от 6 август 2014 г., служебно правителство със служебен министър-председател Георги Близнашки.

2015 - Около 150 декара сухи треви и храсти изгарят при пожар край Слънчев бряг. Пламъците обхващат гориста местност край "Ханска шатра". Огънят е локализиран от противопожарни екипи от Несебър, Бургас и Поморие, служители от Държавно горско стопанство - Несебър, община Несебър и доброволчески отряд.

2016 - Във Варна министър-председателят Бойко Борисов открива нов Център за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона във Висшето военноморско училище. Проектът е на стойност близо 1,2 млн. евро и е реализиран в партньорство с Басейнова дирекция "Черноморски район" и областна администрация Варна. Изграденият във ВВМУ комплекс позволява визуализация в реално време на процесите в морските пространства. Той разполага с център за превенция и прогнозиране на нефтени разливи, както и с лаборатория за изследване на морската вода. Информационната система позволява ръководство и координация на различен тип операции - контрол на морските граници, търсене и спасяване на море, транспортиране на енергоносители, ликвидиране последствията от разливи.

2017 - Майстори от пет държави участват в първия Международен пленер по ковано желязо в Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в троянското село Орешак от 6 до 12 август 2017 г.

2018 - Кметът на Сливен Стефан Радев награждава четвъртокласника Денис Сираков, който спечели златен медал от Международната младежка олимпиада в Тайланд - "Турнирът на шампионите". В състезанието, проведено на 28 юли, ученици от 18 страни са участвали в надпреварата за отличията. Денис е бил поканен да представя България, след като печели златен медал на квалификация през април в Стара Загора. Кметът е връчил на призьора националния флаг и книгата "Сто причини да се гордея, че съм от Сливен".

2019 - В местността "Кършията" край село Гаганица, община Берковица, ловци от сдружението "Сокол" в Берковица отбелязват 90-та годишнина от рождението на писателя и запален ловец от село Калиманица Йордан Радичков /1929-2004/ с конкурс "Старата пушка". Събитието е организирано от ловното сдружение и община Берковица. 

2020 - Русенският университет "Ангел Кънчев" подава заявка за патент в Патентното ведомство на изобретение, представляващо филтър на предпазна маска за лице срещу патогени и вируси. Автор на концепцията е инж. Койчо Митев, а в екипа участват общо 14 учени от Русенския университет "Ангел Кънчев", Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Техническия университет в София. Изобретението представлява маска от най-малко един слой текстил, като от двете й страни е нанесено нанопокритие от два различни метала - сребро и титан. При наличието на два метала, между тях се създава електрически потенциал. През влажните зони, които се получават при носенето на маската, преминава електрически ток, който унищожава патогените и вирусите. 

2021 - На 61-годишна възраст внезапно умира изпълнителният директор на "Дарик радио" Радосвет Радев, който е създател на радиото през 1992 г. и председател на Съвета на директорите.

На този ден по света:

1890 - В САЩ е извършена първата екзекуция на електрически стол. Първият екзекутиран е Уилям Кемлър, осъден за убийството на приятелката си Матилда Зиглър в Бъфало, Ню Йорк. Електрическият стол е конструиран през 1888 г.

1940 - По време на VII сесия на Върховния съвет на СССР в Москва е приет Закон за приемане на Естонската република (образувана през 1918 г.) в състава на СССР. Съгласно закона Естонската република променя името си на Естонска съветска социалистическа република (Естонска ССР). От 8 май 1990 г. с решение на Върховния съвет (парламента) на Естония връща името си Естонска република. На 20 август 1991 г. Върховният съвет на Естония провъзгласява независимостта на страната. На 6 септември 991 г. СССР признава независимостта на Естонската република.

1945 - Американският бомбардировач B-29 "Енола Гей" пуска  първата в света атомна бомба над гр. Хирошима в Япония по време на Втората световна война (1939-1945). Целта на удара е Япония да бъде принудена да капитулира, с което да се сложи край на Втората световна война. Бомбата се взривява, на около 600 м над повърхността и е с взривен еквивалент на около 13 килотона тротил. На място загиват около 100 000 души и около 100 000 души умират от лъчева болест и други заболявания, предизвикани от радиацията. Зоната на пълно разрушение е около 1,4 км в радиус. Пожарите, избухнали след взрива, засягат около 11,4 км.

1961 - Първи в света космически полет с продължителност над едно денонощие, осъществен от съветския космонавт Герман Титов - вторият човек, летял в Космоса след Юрий Гагарин. С космическия кораб "Восток-2" той извършва 17 обиколки на Земята  за 25 часа и 11 минути и се приземява на 7 август 1961 г.

1962 - Провъзгласена е независимостта на Ямайка. През 1655 г. страната е завладяна от Великобритания. Официално е обявена за британска колония през 1670 г.

1985 - В Аваруа, острови Кук,  по време на 16-ата сесия на Южнотихоокеанския форум (създаден 1971 г.), в която участват - Австралия, Вануату, Самоа, Кирибати, Науру, Ниуе, Нова Зеландия, Острови Кук, Папуа-Нова Гвинея, Соломонови острови, Тонга, Тувалу и Фиджи, е подписан договорът Раротонга за превръщането на южната част на Тихия океан в безядрена зона. Договорът влиза в сила на 11 декември 1986 г.  Според документа всяка от страните, страни по договора, се задължава да не произвежда, придобива, притежава и осъществява контрол над каквито и да е ядрени, взривни устройства в пределите и извън тях на безядрената зона, както и да не се стреми да получава и да не оказва помощ на други държави в производството и придобиването на каквито и да е ядрени взривни устройства.

1991 - Създадена е първата уебстраница (web site). Започва прилагането на технологията на световната компютърна мрежа  World Wide Web /www/(Уърлд Уайд Уеб), разработена през 1989 г. от британския компютърен специалист Тим Бърнърс-Лий, сътрудник на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН). На 30 април 1993 г. ръководството на ЦЕРН заявява, че технологията може да бъде използвана свободно от всеки. Интернет става достъпен за милиони потребители по света.

2002 - В Аржентина е родено първото в света клонирано теле. Животното е от породата "джърси" и е кръстено Пампа. С това Аржентина се нарежда сред деветте страни, в които е осъществено клониране.

2007 - В Москва, Русия, министрите на финансите на Русия и Афганистан Алексей Кудрин и Ул-Хак Ахади подписват споразумение, според което Русия опрощава 11,13 млрд. долара дълг на Афганистан, което е пълният обем на афганистанския дълг към Русия.

2009 - Правителството на Япония официално се извинява на хората, които не са били признати за жертви на атомните бомби, хвърлени над Хирошима и Нагасаки и не са получили съответните компенсации. Генералният секретар на правителството Такео Кавамура заявява пред журналисти, че правителството ще преразгледа критериите, по които се определя статутът на жертвите на бомбардировките, за да бъдат обхванати максимален брой хора, преживели трагедията в Хирошима и Нагасаки. Правителството ще приеме всички решения на окръжните съдилища в полза на ищците и ще прекрати обжалванията по тези дела.

2010 - Изригва един от най-активните вулкани в Индонезия - Карангетанг. Лава и пепел се издигат във въздуха на стотици метри над вулкана, който е на остров Сяу, част от островната верига Сулавеси, източна Индонезия. Няколко души, които живеят в подножието на Карангетанг, се смятат за изчезнали.

2011 - Групата от хакери, известна като "Анонимните", съобщава, че е проникнала в близо 70 уебсайта на правоприлагащи органи в южната и централната част на САЩ заради арестуването на нейни симпатизанти в САЩ и Великобритания. Хакерите твърдят, че са откраднали 10 гигабайта информация, включително имейли, подробности за кредитни карти и друга информация. Прегледът на сайтовете, в които е проникнала групата, главно шерифски служби в щатите Арканзас, Канзас, Луизиана, Мисури и Мисисипи, показва, че повечето не са достъпни или че съдържанието им е изтрито.

2012 - В североизточната китайска провинция Ляонин, Китай, спасители се опитват да извадят близо 450 работници, блокирани в наводнен тунел след проливните дъждове, предизвикани от тайфуна Дамрей, при които почиват най-малко десет души и 11 се водят изчезнали. Работниците са блокирани в тунел към строежа на жп линия в градчето Чаотао близо до град Бънси.

2014 - Президентът на Русия Владимир Путин подписва документ "За прилагане на отделни специални икономически мерки за гарантиране на сигурността на Руската федерация". С документа на органите на властта на Русия се дават указания "в дейността си да се ръководят от това, че в продължение на една година от влизането в сила на подписания днес указ, се забранява или се ограничава извършването на външноикономически операции, предвиждащи внос на територията на Русия на отделни видове селскостопанска продукция, суровини и хранителни продукти, които идват от страна, приела решение да въведе икономически санкции срещу руски юридически или физически лица, или присъединила се към такова решение".

2016 - В резултат на наводнения в столицата Скопие в Македония загиват 22 души, над 100 са пострадали, а 16 се водят в неизвестност. Буря с ветрове, които достигат над 70 км в час, засяга североизточните предградия на Скопие, като в някои части водата достига височина до 1,5 м. За два часа в града падат 93 литра дъжд на квадратен метър, което е средното ниво за целия месец август. Част от пътищата са повредени. Над 30 коли са блокирани. Заради стихията някои части на града остават без ток. Властите въвеждат извънредно положение за две седмици в пострадалите райони от столицата Скопие. Правителството в Македония обявява 8 август 2016 г. за ден на траур за загиналите при наводненията.

2017 - В Манила, Филипини, по време на 50-ата среща на министрите на външните работи на страните от Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН) /4-8 август 2017/, министрите на външните работи на страните от асоциацията и министърът на външните работи на Китай Ван И приемат пътна карта за започване на преговори за кодекс за добро поведение в Южнокитайско море. Териториалните спорове между  държавите членки на АСЕАН и Китай в Южнокитайско море са породени от претенциите на Китай за почти цялото Южнокитайско море - стратегически воден път, под чието дъно може да има богати находища на петрол и газ. Китай настоява за райони, които са близо до крайбрежията на страни членки на АСЕАН като Виетнам, Филипините, Малайзия и Бруней.

2018 - В гр. Болоня, Италия, на околовръстното шосе - магистрала А14, край местното летище камион цистерна със запалими вещества се блъска в друг камион, в резултат на което избухва експлозия, последвана от голям пожар . Затворен е пътен възел между две магистрали северно от Болоня, свързващ Северна Италия с Адриатическото крайбрежие, и е срутена част от мост. Загива шофьорът на камиона, 145 души са ранени, някои от които с тежки изгаряния, причинени от отломки и парчета стъкло от счупени прозорци на съседни сгради. Сред пострадалите са седем ученици от Професионалната гимназия по механотехника "Владимир Комаров" в гр. Силистра, България. Пожарът е потушен, движението е възобновено в двете посоки по съхранената част от околовръстния път. По този път преминава голяма част от автомобилния трафик между южната част на Италия и североизточния град Венеция, както и в посока на алпийските тунели към Австрия и Германия. Щетите от пожара и последвалия взрив възлизат по предварителни оценки на 10 млн. евро.

2019 - В Мапуту, Мозамбик, правителството и бившата бунтовническа групировка и настояща главна опозиционна партия Национална съпротива на Мозамбик (РЕНАМО) подписват мирно споразумение, 27 години след края на гражданската война в страната (1977-1992), в която загиват около 1 млн. души. Президентът Филипе Нюси и ръководителят  на Национална съпротива на Мозамбик Осуфо Момаде подписват документа в присъствието на представители на страни от цяла Африка, сред които президентите на Република Южна Африка Сирил Рамапоса и на Руанда Пол Кагаме. Споразумението предвижда прекратяване за постоянно на военните действия и конституционни промени, а също и разоръжаване и реинтеграция на бойците на РЕНАМО в силите за сигурност и гражданския живот на страната.

2020 - В парламента на Сърбия за първи път е избрана депутатка с хиджаб - Мисала Праменкович от Партията за справедливост и помирение на Муамер Зукорлич. Тя е преподавател по ислямски науки в медресето Гази Иса бег.

2021 - Министър-председателят на Унгария Виктор Орбан издава указ, ограничаващ продажбата на детски книги, в които се описват или става дума за отношения между хора от един и същи пол. Указът постановява, че книгите, които описват отклонения от биологичната полова идентичност, преосмисляне на пола и самоцелна сексуалност или обрисуват или популяризират хомосексуалността, не трябва да се излагат на витрините или на видно място в книжарниците. Такива книги не бива също да се продават на места, които се намират на по-малко от 200 метра от училища и черкви. Освен това те трябва да се предлагат опаковани, така че да не се виждат кориците.

2022 - В източната провинция Фуцзян, Китай, в резултат на пожар е напълно разрушен считаният за най-дълъг дървен мост със свод в Китай. Няма пострадали при инцидента. Мостът с дължина 98,2 м и ширина 4,7 м е изграден преди 917 години по време на управлението на династията Сун (960-1279). Той е поразен от пожар през 1742 г., но е възстановен. През 2006 г. е включен в списъка на защитените обекти в Китай.

Родени на този ден българи:

акад. Георги Бончев (Георги Бончев Николов), геолог (1866-1955).
Основоположник на петрографията и минералогията в България. Ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1914-1915). Секретар и председател на Природо-математическия клон на Българската академия на науките (БАН) (1921-1922; 1927-1928; 1941-1943). Инициатор за създаването на Българското геологическо дружество (1925), първи председател на дружеството. Един от основателите на Българско природоизпитателно дружество (1896). Основател и пръв директор на Геологическия институт при БАН (1947-1952). Издава първата подробна геологическа карта на България в мащаб 1:300 000 (1911). Дописен член на БАН (1898) и действителен член (1900). Автор е на повече от 140 научни публикации.

Йордан Пекарев, писател, журналист и политик (1866-1953).
Основател и председател на първата в България земеделска дружинка, образувана във Варна (1897). Главен редактор на в. "Акциз" и в. "Нова борба" (1898-1923, с прекъсвания). Деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) от Учредителния му конгрес (1899). Един от организаторите на селските бунтове против данъка "десятък" във Варна, Шабла и Дуранкулак (1900). През 1918 г. се отцепва от БЗНС и създава Български земеделски народовластен съюз. Кмет на Варна (23 май 1921-март 1923). Председател на Управителния съвет на БЗНС "Оранжев" (1931-1932). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946). Автор е на книгите " "Моите политико-обществени спомени (1945), "Шабла - Дуранкулак - символ на победния борчески дух на сдружените земеделци в България (1946).

митрополит Григорий (светско име Георги Иванов Узунов), църковен деец (1906-2000).
Игумен на Троянския манастир (1 април 1965-2 октомври 1968), предстоятел на Българското църковно подворие в Москва (октомври 1968-януари 1972). Ловчански митрополит (13 февруари 1972-7 декември 2000).
 
Стефан Кънчев, художник график (1915-2001).
Автор е на оформлението на корици на книги с народни приказки, плакати, запазени фабрични и търговски марки, новогодишни и други честитки, рекламни страници, луксозни бланки и писма, пощенски марки, етикети, опаковки и др. Над 700 са запазените му марки, между които тези на Българската национална телевизия и предаването "Панорама", Пловдивския международен панаир, Столичния куклен театър, логото на "Петрол" и др. Направил е графично оформление на хиляди пощенски марки. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен  (1956, 1963, 1969), на орден "Народна република България" втора степен (7 септември 1975). Удостоен е със званието "Народен художник" (май 1971). Носител на наградата за плакат и приложна графика на името на Александър Жендов на Съюза на българските художници (1980, 1985), на международна награда за плакати, марки и шрифтове на Първата световна изложба за запазена марка, организирана от Американския институт за графични изкуства (1966, Ню Йорк, САЩ) и на международна награда за филателно изкуство за серия марки (1974, Франция). През 1994 г. е признат за един от десетте най-добри майстори на запазени знаци в света (наградата се връчва от Международния център за запазени знаци в Остенд, Белгия).

Симеон Глогинков, художник живописец (1919-1997).

Петко Карлуковски, актьор (1921-1974).
Играл е в театрите в Плевен (1943-1945) и Перник (1939-1941), към трупите на Фронтовия и Военния театър и в Народния театър "Иван Вазов" (1947-1974). Участва във филмите "Последният ерген" (1974), "Любимец 13" (1958), "Героите на Шипка" (1955), "Под игото" (1952) и др. Лауреат на Димитровска награда (1953, с колектив). Удостоен със званието "Заслужил артист" (1967). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963).

проф. Михаил Пеков, композитор, цигулар и музикален педагог (1941-2022).
Оркестрант в Софийската филхармония (1967-1972) и в Държавно обединение "Музика" (1972-1974). От 1974 г. е преподавател по хармония и композиция в Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров"). Автор е на 14 симфонии, инструментални концерти, 26 струнни квартета, солови творби, камерна музика за различни ансамбли, голям брой солови и хорови песни, на операта "В полите на Витоша", както и на композицията "Стабат матер" за смесен хор и симфоничен оркестър. Творчеството му се изпълнява в Унгария, Русия, Румъния, Гърция, Полша, Чехия, Германия, Франция, Италия и други страни. Носител е на първа награда на Съюза на българските композитори за 1983 г. за симфония 5 (март 1984), на Голямата награда на София (1989) и др.

Георги Найденов - Гого, поп певец (1949-2014).
В продължение на три години пее в училищната група "Корали", преди да започне музикалната си кариера през 1969 г. Тогава се присъединява към естрадния оркестър на Културния дом на транспорта, чийто ръководител е Стефан Диомов. Там се запознава с бъдещата си съпруга Геновева Найденова - Ева. Двамата заедно с Анастасия Бинчева и Хари Шерикян създават вокалния квартет "Тоника" през 1971 г. Техните песни печелят множество награди на фестивалите "Златният Орфей", "Бургас и морето" и "Тракийска лира".  "Тоника" е разформирована през 1980 г., а година по-късно - през 1981 г. - Гого, Ева, Иван Христов, Красимир Гюлмезов и Виолета Гюлмезова създават група "Домино". През 1994 г. част от вокалистите на групите "Тоника", "Домино" и "Тоника СВ" се събират и създават сборната формация "Фамилия Тоника", последният концерт на която е на 11 август 2014 г. Почетен гражданин на Бургас (6 декември 2011).

Виолина Маринова (Виолина Маринова Спасова), финансист (1953).
От 1971 г. работи в "Банка ДСК". Била е заместник-председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на "Банка ДСК" (1996-2001), член на Управителния съвет и изпълнителен директор на банката (септември 2001-2004). Била е началник  на Управление "Вътрешен контрол и одит" на банката и председател на Управителния съвет. Главен изпълнителен директор на "Банка ДСК" (2004-2020). От м. ноември 2020 г. е член на Надзорния съвет на "Банка ДСК". От 2003 г. е председател на Управителния съвет на фондация "Атанас Буров". Председател на Управителния съвет на Асоциация на банките в България (2 април 2008-6 април 2011).Носител на приз на фондация "Атанас Буров" за "Най-добър банкер на годината" (2001), на орден "Стара планина" първа степен (6 август 2013), на наградата "Златен кръст за заслуги към Унгария" за подкрепата на  двустранния културен обмен и в знак на признание за приноса й в популяризирането на унгарската култура в България (2014). Избрана е за "Мениджър на годината" в конкурса на сп. "Мениджър" (21 октомври 2013). Многократен носител на наградата "Банкер на годината в България" на британското списание "Finance Central Europe" (2006, 2007, 2008, 2009 и 2010). Избрана е за "Банкер на годината" в годишния конкурс на в. "Банкеръ" (2 декември 2019).

Томас Лафчис, футболист (вратар) и спортен деец от гръцки произход (1958).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Черно море" (Варна), "Сливен" (Сливен), "Левски" (София), "ОФИ Крит" (Гърция) и "Панатинайкос" (Гърция). Президент и собственик на ФК "Левски" (София) (1991-1999).

Илия Павлов (Илия Павлов Найденов), предприемач (1960-2003).
Основател на групировката "Мултигруп" (1988). Председател на Надзорния съвет на холдинг "Мултигруп България" (от 2000 г. е президент на  "МG корпорация") (26 август 1997-7 март 2003). Застрелян на излизане от офиса на корпорацията на 7 март 2003 г.

проф. Сергей Игнатов, историк египтолог и политик (1960).
Основател на египтологията в България. Лектор по египтология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1985-1994), от 1994 г. е преподавател в Нов български университет (НБУ). Ръководител на Департамент "Средиземноморски и източни изследвания" в НБУ (1998-2002). Ректор на НБУ (21 ноември 2002-13 август 2009). Директор на Институт по египтология към НБУ (2006-2009). Заместник-министър министър на образованието, младежта и науката (13 август 2009-19 ноември 2009), министър на образованието, младежта и науката (19 ноември 2009-6 февруари 2013). От 1 март 2018 г. е ректор на Европейския университет за хуманитарни науки в Литва. Така става първият българин, избран за ректор на европейски университет. Автор е на книгите: "Папирусът не расте на скала" (2004), "Египет на фараоните" (2004), "Мъдростта на древните египтяни" (2006), "Морфология на класическия Египет по данни на Ермитажен папирус 1115" (2012) и други, на повече от 40 научни публикации в издания. Удостоен е с почетния знак "Проф. Александър Фол" за личен принос в изследването и преподаването в областта на културно-историческото наследство (21 май 2014).

Томислав Дончев, икономист и политик (1973)
Учител в Хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий" във Велико Търново (1997-1999). Редактор в Радио "Габрово" (1999-2000). Главен секретар на клуб "Отворено общество" - Габрово (2000-2004). Изпълнителен директор на Високотехнологичен бизнес инкубатор-Габрово (2001-2004). Програмен директор в Институт "Отворено общество" - София (2004-2007). Кмет на Габрово (4 ноември 2007-18 март 2010). Министър без портфейл по управление на средствата от Европейския съюз (18 март 2010-13 март 2013). Депутат в 42-ото Народно събрание (21 май 2013-19 юни 2014). Член на Европейския парламент (1 юли-7 ноември 2014). Заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика (7 ноември 2014-27 януари 2017). Депутат в 44-ото Народно събрание (19 април -4 май 2017). Заместник министър-председател (4 май 2017-12 май 2021). Депутат от 45-ото до 48-ото Народно събрание (2021-2023). От 12 април 2023 г. е депутат в 49-ото Народно събрание. От 11 май 2021 г. е заместник-председател на партия ГЕРБ .

Александър Везенков, състезател по баскетбол (1995).
През май 2017 г. е избран в "Идеалната петица на младите играчи" в баскетболното първенство на Испания. През юни 2017 г. е избран в драфта на Националната баскетболна асоциация (НБА) от "Бруклин Нетс". Обявен е за най-полезен играч (MVP) за сезон 2022/2023 г. в Евролигата. През юли 2023 г. Александър Везенков преминава официално в Сакраменто Кингс и така става втория българин играл в НБА след Георги Глушков. Спортист на България за 2022 г.

На този ден са родени и:

Никола де Малбранш, френски философ (1638-1715).

Франсоа де ла Салиняк де ла Мот Фенелон, френски писател и теолог, архиепископ на Кабре (от 1695) (1651-1715).

Йохан Бернули, швейцарски математик и лекар (1667-1748).
Един от родоначалниците на математическия анализ.

Алфред Тенисън, британски поет (1809-1892).
Представител на викторианския период в английската литература.
 
Александър Мидендорф, руски зоолог и пътешественик и изследовател на Азия (1815-1894).

Пол Клодел, френски писател и дипломат (1868-1955).

Александър Флеминг, британски микробиолог от шотландски произход (1881-1955).
Открил пеницилина (28 септември 1928). Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1945 г. за откриването на пеницилина и лечебното му действие при различни инфекциозни болести, която си поделя със своите колеги Хауард Флори и Ернст Чейн. Алекдандър Флеминг открива пеницилина, но го прилага само външно. През 1938 г. Хауард Флори и Ернст Чейн започват да изследват терапевтичната му стойност и го въвеждат като лечебно средство.

Иржи Вейл, чешки писател и преводач (1900-1959).

Робърт Мичъм, американски актьор (1917-1997).
Участвал е във филмите "Ангелско лице" (1952), "Най-дългият ден" (1962), "Дъщерята на Раян" (1970), "Големият сън" (1978), "Нос Страх" (1991) и др.

Анди Уърхол, американски художник авангардист (1928-1987).
Основоположник на течението попарт през 60-те години на 20-и в.
 
Но Му-хен, южнокорейски политик (1946-2009).
Президент на Република Корея (25 февруари 2003-24 февруари 2008). Самоубива се  под натиска на разследването срещу него по обвинения в корупция. Загива след падане в пропаст в планината.

Мохамад Наджибула, афганистански политик (1947-1996).
Генерален секретар на Партията на отечеството (4 май 1986-28 юни 1990). Президент на Афганистан (30 ноември 1987-16 април 1992). Обесен от талибаните на 27 септември 1996 г.

Дидие Рейндерс, белгийски политик (1958).
Министър на финансите на Белгия (12 юли 1999-6 декември 2011). От 18 юли 2004 г. е заместник министър-председател на Белгия, от 6 декември 2011 г. е министър на външните работи, външната търговия и европейските въпроси на Белгия (от 11 октомври 2014 г. министър на външните работи и европейските въпроси, отговарящ за споразумението Белирис и федералните културни институции), и от 9 декември 2018 г. е и министър на отбраната на Белгия. От 1 декември 2019 г. е еврокомисар за правосъдието.

Роман Вайденфелер, немски футболист (вратар) (1980).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия.

Робин ван Перси, нидерландски футболист (1983).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка и бронзов медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия. С "Фейенорд" (Нидерландия) печели турнирът Купа на УЕФА (2002). През 2019 г. прекратява състезателната си кариера.

Това е денят на смъртта на:

Бен (Бенджамин) Джонсън, английски драматург, поет и литературен критик (1572-1637).

Богдан Хмелницки, украински пълководец (1596-1657).
Участва в казашките бунтове срещу полската власт през 1632 г. и 1637 г. През 1648 г. той ръководи въстание срещу полската власт в Украйна. Кказаците успяват да се откъсват от Жеч Посполита и образуват в продължение на 20 години от 1630 г. до  1650 г. държавно формирование, известно като Войско Запорожке, което впоследствие е присъединено към Русия.

Диего Веласкес (Диего Родригес де Силва Веласкес), испански художник живописец (1599-1660).
Сред най-известните му картини са "Закуска" (1617) ,"Продавач на вода" (1618) , Инфантата Мария-Тереза (1651), Ковачницата на Вулкан" (1630), "Придворни дами" (1656) и др.
 
Иван Носович, беларуски лексикограф, фолклорист и етнограф (1788-1877).

Едуард Дюрел Стоун, американски архитект (1902-1978).
Представител на модернистичната архитектура. По негов проект е построен музеят за съвременно изкуство в Ню Йорк, САЩ (1939). Носител на златен медал от Съюза на архитектите в Ню Йорк (1950), на две почетни награда на Американския институт на архитектите (1952, 1967), на три първи почетна награда Американския институт на архитектите (1958, 1961, 1963).

Теодор Адорно, немски философ, социолог и музиковед (1903-1969).

Григорий Пятигорски, американски виолончелист от руски произход (1903-1976).

проф. Стефан Сугарев, български музикант, виолист и музикален педагог (1907-1958).
Солист виолист в Царския военен оркестър (1938-1945), в Държавния симфоничен оркестър  (1945-1946). От 1947 г. е преподавател и завеждащ Катедрата по виола и контрабас в Българската държавна консерватория (1955-1958). Автор е на учебни пособия и на обработки за виола.

Ернест Бюрнел, деец на белгийското комунистическо и работническо движение (1908-1968).
Председател на Белгийската комунистическа партия (1961-1965).
 
Иван Богданов (Иван Богданов Генчев), български литературен историк, критик, архивист, библиограф и писател (1910-1992).
За първи път публикува през 1933 г. в литературния и периодичния печат, през 1940 г. излиза първата му книга "Илия Блъсков (1839-1913). Народен просветител и писател". Автор е на повече от 70 книги - монографии, студии, очерци, енциклопедични речници и справочници, сред които справочниците "Речник на българските псевдоними" (1961), "Българска литературна периодика" (1972) и "Енциклопедичен речник на литературните термини" (1993), на изследванията "Българската книга през вековете" (1978), "Тринадесет века българска литература" (1983) и др. Пише монографии за бележити исторически личности и събития, романизирани биографии на хан Крум, Никола Пиколо, Василий Врач, Боян Магесника, Александър Македонски, Леонардо да Винчи и др.

Петър Василев, български актьор (1911-2009).
Актьор в любителската трупа на дружество "Железник" в Стара Загора  (1932). Играл е на сцените на Варненския общински театър (1934-1939), в Пловдивския драматичен театър (1939-1943), в Русенския драматичен театър (1943-1945), в Народния театър "Иван Вазов" (1944-1989). Бил е в трупата на Българския есперантски театър, с която гастролира в редица страни. Изиграл е повече от 300 роли.

Феодор Линен, немски биохимик (1911-1979).
Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1964 г. заедно с американския биохимик Конрад Блох за открития, отнасящи се до механизмите и регулацията на метаболизма на холестерола и мастните киселини.

Жоржи Амаду, бразилски писател (1912-2001).
Автор е на 32 романа, сред които "Земята на карнавала" (1931), "Какао" (1933), "Капитани на пясъка" (1937), "Габриела, карамфил и канела" (1958), "Пастири на нощта" (1964), "Дона Флор и нейните двама съпрузи" (1966), "Тереза Батиста, уморена да воюва" (1972), "Тиета от Агрести" (1977), "Токая Гранде - тъмната страна" (1984), "Откриването на Америка от турците" (1994) и др. Книгите му са преведени на 54 езика в тираж над 20 млн. копия. Член на Бразилската литературна академия (1961). Носител на Ордена на Почетния легион на Франция (1984).

Иван Давидков (Иван Давидков Иванов), български поет и писател (1926-1990).
Бил е редактор в Радио София и главен редактор на "Родни простори" (литературно приложение на в. "Септемврийче"), редактор в сп. "Пламъче" и сп. "Славейче". Главен редактор на издателство "Български писател" (1968-1986). Автор е на стихосбирки за деца и юноши, на поетичните книги, на книги с проза, на есеистичните сборници. Преводач от руски, украински и беларуски. Носител на Национална литературна награда "Пейо Яворов" (1988) и на Националната литературна награда "Петко Р. Славейков" (1988).

Димитър Василев, български писател (1926-2001).
Редактор и заместник завеждащ отдел "Поезия" (1972-1980) и завеждащ отдел "Поезия" (1980-1988) във в. "Литературен фронт". Заместник главен редактор на сп. "Факел" (1988-1989). Автор е  на над 30 книги със стихове и белетристика, сред които "Гълъбец" (повест в стихове, 1954), "Старецът и маймунката" (поема за деца, 1962), "Не всичко отминава" (стихове, 1974), "Щастлива самота" (стихове, 1981) и др. Превежда руски и гръцки поети. Носител на Голямата награда на 6-ия международен конкурс за естрадна песен "Златният Орфей" за текста на песента "Повей ветре" (1970).

Ибрахим Ферер, кубински певец (1927-2005).
Започва да пее на 14 години в местна група заедно с братовчед си. През 50-те години на 20-и в. става вокалист в групата на Пачо Алонсо, с когото са заедно почти 20 години. Голямата му страст е болерото. Ферер става световна звезда на 70-годишна възраст. През 1997 г. той е поканен да участва в албума "A Toto Cuba Le Gusto" (с номинация за Грами). Следва предложението да се включи в записите на "Буена Виста соушъл клъб", което носи на музикантите награда "Грами" през 1998 г. През 1999 г. Вим Вендерс увековечава творчеството на Ферер, Компей Сегундо, Рубен Гонсалес и компания във филма "Буена Виста соушъл клъб". Следва първият солов проект на Ферер - "Buena Vista Social Club Presents Ibrahim Ferrer" (1999), с който печели наградата за дебют на първите латино Грами. Вторият му албум е от 2003 г. - "Buenos Hermanos".

акад. Юрий Трутнев, руски учен ядрен физик (1927-2021).
Автор е на трудове по теоретична ядрена физика, приложна математика. Участва в работата по създаването на термоядрения заряд РДС-37, за което през 1956 г. е награден с орден "Ленин". Под негово ръководство са разработени редица ядрени и термоядрени заряди с различно предназначение. Началник на Теоретичния отдел (1965-1999), заместник научен ръководител (1966-1978) и първи заместник научен ръководител на  Общоруския научно-изследователски институт по експериментарна физика (1978-1999). Герой на социалистическия труд (1962). Носител на Ленинска награда (1959), Държавна награда на СССР (1984). Кавалер на ордена "За заслуги пред Отечеството" трета степен (1998). Кавалер на ордена "За заслуги пред Отечеството" втора степен (2003). Кавалер на ордена "За заслуги пред Отечеството" четвърта степен (2012). Кавалер на ордена "За заслуги пред Отечеството" първа степен (2017).

Доменико Модуньо, италиански естраден певец (1928-1994).

Анатолий Жигулин, руски поет и прозаик (1930-2000).
През 1949 г. публикува първите си стихове. Скоро след това е заточен в лагер в Сибир по политически  причини. През 1954 г. е освободен, а през 1956 г. е реабилитиран. Автор е на над 20 стихосбирки, сред които "Огньовете на моя град" (1959),  "Релси" (1963), "Памет" (1964), "Полярни цветя" (1966), "Прозрачни дни" (1970), "Соловецката чайка" (1979), "Калина алена - калина черна" (1979), "Животът - радост неочаквана" (1980), "Във вечна надежда" (1983), "Изгорялата тетрадка" (1987), "Летящи дни" (1989), "Половин век болка и любов" (2001) и др. Автобиографичната му книга - повестта "Черните камъни" (1988),  е преведена на френски,  шведски, унгарски, полски и други езици. Носител на литературната награда "А. С. Пушкин" (1996).

Джон Хюз, американски режисьор, продуцент и сценарист (1950-2009).
Автор е на филмите "Клуб Закуска", "Сам вкъщи", "101 далматинци", "Бетовен" и "Къдравата Сю" и др.

Радосвет Радев, български юрист и журналист (1960-2021).
Създател и председател на Съвета на директорите на "Дарик радио" (1992). Управител на радио "Дарик 18" (2011-2021). Председател на Управителния съвет на Съюза на българските национални електронни медии (6 април 2005-февруари 2009). Основател е на най-големия приватизационен фонд "Доверие" през 1996 г. и на "Албена инвест".  До смъртта си е председател на Надзорния съвет на "Доверие - Обединен холдинг" АД и председател на Съвета на директорите на "Албена" АД. Член на Управителния съвет на Националния борд по туризъм и на фондация "Буров". Учредител на Български бизнесклуб "Възраждане" (17 септември 2001). През 2018 г. е и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели, обединяваща национално представителните работодателски организации Асоциация на индустриалния капител в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България. Член (от 1990) на Управителния съвет на Българска стопанска камара, неин изпълнителен председател (19 юни 2018-6 август 2021) и председател на Управителния съвет (5 декември 2018-6 авугст 2021). Носител на орден ""Св. св. Кирил и Методий" с огърлие (21 юли 2010) за особено значимите му заслуги в областта на културата.  Удостоен с отличието "доктор хонорис кауза" на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" (9 ноември 2002).