site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 5 август в историята

5 август 2023 г., събота, 31-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Евсигний.

В България се отбелязва:

Празникът на град Долни Дъбник (до 6).
По традиция през първата пълна събота и неделя на м. август се провежда летен панаир.

На този ден в България:

1918 - България установява дипломатически отношения с Финландия на ниво легации. На 1 февруари 1963 г. са издигнати в ранг на посолства.

1920 - Създадена е Главна дирекция на трудовата повинност към Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Сформирана е в периода 5-25 август 1920 г. съгласно Закон за трудовата повинност, приет от 19-ото Обикновено народно събрание на 28 май 1920 г. За пръв главен директор е назначен о. з. генерал Иван Русев. Според закона на редовна трудова повинност подлежат всички български поданици от двата пола - младежи, навършили 20 години, и девойки, навършили 16 години. Продължителността на трудовата повинност се установява на 12 месеца за младежите и 6 месеца за девойките. Повинността е лична и не се откупува, по-късно с промени в закона се въвежда правото за откупуване от трудова повинност - изцяло или частично. На 4 април 1969 г. с решение на Политбюро на ЦК на БКП трудовата повинност е преименувана в Строителни войски. На 29 юни 2000 г. 38-ото Народно събрание приема Закон за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия. Строителните войски са преобразувани в държавно предприятие "Строителство и възстановяване". От 2012 г. негов правоприемник е "Главно управление строителство и възстановяване" ЕАД. От юли 2019 г. е в несъстоятелност.

1923 - На заседание на Централния комитет на Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (ЦК на БКП (т.с.), което продължава от 5 до 7 август 1923 г., е взето решение за подготовка на въоръжено въстание за сваляне на режима на Демократическия сговор, установен с държавен преврат на 9 юни 1923 г. Създаден е Военнотехнически комитет при ЦК на БКП (т.с.). Правителството взема мерки за осуетяване на въстанието и още на 12 септември 1923 г. арестува повече от 2000 видни дейци на БКП (т.с.). Като реакция на арестите въстанието избухва стихийно по места. На 20 септември 1923 г. е свикано разширено заседание на ЦК на БКП (т.с.), на което е взето решение за обявяване на въстанието на 22 срещу 23 септември 1923 г. Формиран е Главен военно-революционен комитет, в който са включени Васил Коларов, Георги Димитров и Гаврил Генов. На 23 септември въстанието е обявено във Врачанско и Разложко. В следващите няколко дни се вдигат повечето от селищата на Северозападна България. В много части на страната въстанието избухва в ограничен мащаб. На 22 септември 1923 г. е обявено военно положение и е разпуснато Народното събрание. Мобилизирани са големи войскови сили за справяне с бунтовниците. След потушаване на въстанието правителствени войски, шпицкоманди и чети на ВМРО извършват масови изстъпления срещу част от мирното население във въстаналите райони. Зверствата са най-големи в някои села около град Фердинанд (дн. Монтана). Избити са дейни комунисти и земеделци, включително такива, които не са участвали във въстанието.

1945 - Открит е 37-ият конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), довел до разцепление на партията. Завършва на 7 август 1945 г. Приети са нов Устав и Програма на партията.  Десницата, начело с Коста Лулчев се обособява като опозиционна партия под името БРСДП (о) и влиза в общ блок с опозиционния БЗНС (Никола Петков).

1946 - Начало на младежкото бригадирско движение. На прохода Хаинбоаз (дн. Проход  на републиката) започва работа първата  младежка строителна бригада "Георги Димитров", в която участват 2075 младежи. За командир на бригадата е назначен Пенчо Кубадински. Бригадирското движение се ръководи от Централния комитет (ЦК) на Демократичната младеж (след 22 декември 1947 г. Съюз на народната младеж, след смъртта на Георги Димитров през 1949 г. Димитровски съюз на народната младеж (ДСНМ), след Априлския пленум през 1956 г. - Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС). През 1947 г. е създадена Национална младежка строителна бригада "Георги Димитров", която участва в строителството на жп линията Перник - Волуяк, на Прохода на републиката на язовир "Александър Стамболийски" (дн. "Росица"), на град Димитровград. Мотото на бригадирското движение е "Строим за родината", а символът - червен факел. През 1947-1948 г. младежите от бригадирското движение работят на 5 национални, 93 околийски и 2157 местни строителни обекта, сред които град Димитровград, жп линиите Перник-Волуяк, Ловеч-Троян и Самуил-Силистра, язовирите "Георги Димитров" (дн. "Конпринка") и "Ал. Стамболийски и др. Строежите на масовото бригадирско движение са част от националните строителни обекти в рамките на възстановителния държавен Двегодишен народностопански план (1947-1948).

1947 - Започва съдебният процес срещу Никола Петков, български юрист, журналист и политик, създател и деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС), обвинен в подготвянето и организирането на държавен преврат. На 27 май 1947 г. директорът на Държавна сигурност Руси Христозов внася доклад до министъра на вътрешните работи Антон Югов, в който е събран материал, изобличаващ Никола Петков в контрареволюционна дейност. На 4 юни 1947 г. прокурорският надзор при Софийския областен съд отправя писмено искане до Великото народно събрание за задържане и подвеждане под съдебна отговорност на Никола Петков. На 5 юни депутатският му имунитет е отнет и той е арестуван. Съдебният процес срещу него започва на 5 август 1947 г., а на 16 август 1947 г. Софийският областен съд произнася присъдата на Никола Петков - смърт чрез обесване и да изплати 500 000 лева на държавното съкровище. На 19 август 1947 г. Никола Петков отказва да направи писмени самопризнания срещу отменяне на смъртната присъда. В периода 19 август - 23 септември 1947 г. Никола Петков пише  писма до Георги Димитров,  Васил Коларов и до съветския посланик в София Степан Кирсанов, в които обяснява опозиционната си дейност и отхвърля обвиненията срещу него за заговор срещу правителството. Присъдата е изпълнена  на 23 септември 1947 г. Реабилитиран е с Указ на Държавния съвет на НРБ от 16 януари 1990 г.

1953 - Министърът на вътрешните работи Георги Цанков издава заповед за освобождаване от лагера в Белене на 858 души от категорията "политически". Заповедта е издадена след решение на пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП) от 11 юли 1953 г. Лагерът в Белене е открит на 24 юни 1949 г. и закрит на 9 септември 1953 г. На 17 ноември 1956 г. във връзка със събитията в Унгария Политбюро на ЦК на БКП решава да се въдворят в "трудововъзпитателни общежития", т.е. в лагера в Белене "най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи". Лагерът официално е открит наново на 22 декември 1956 г., но там още през ноември с.г. има 580 души. До 1962 г. през Белене минават над 1200 души, от които 150 умират в лагера в резултат на издевателствата на надзирателите и непосилния труд.

1958 - С Постановление 161 на Министерски съвет старините край Плиска, Мадара и Преслав са обявени за резервати. С постановлението за историко-археологически резерват се обявява "територията на Вътрешния град на Плиска, включена в каменната крепостна стена", "територията на стария град Преслав (Вътрешният и Външният град), включена в границите на външната крепостна стена", и "районът, източно от с. Мадара между селото, лозята и шосето към парка, новото гробище, както и територията на парка под скалите". В археологическия резерват "Мадара" най-забележителният паметник е Мадарският конник. Той е единственият скален релеф в Европа от ранното Средновековие. През 1979 г. на сесията на Комитета за световно културно и природно наследство в гр. Луксор, Египет, Мадарският конник е включен в Списъка на световното културно и природно наследство. Средновековните градове Плиска и Преслав и праисторическите, антични и средновековни структури до Мадара са включен в Списъка на археологически резервати - приложение към Закона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, приет от 41-ото Народно събрание на 1 юли 2011 г.

1990 - Учредена е Партията на собствениците в България. Наследник на създадения през 1891 г. Съюз на собствениците в България.

1999 - Министерският съвет одобрява продажбата на 51 процента от "Арсенал" с купувач РМД "Арсенал - 2000" АД в Казанлък на цена от левовата равностойност на 2 100 000 долара.

2002 - В София е подписан договор за демилитаризация и унищожаване на ракетните комплекси СС-23, "Скъд" и "Фрог" между българската военноремонтна компания "Терем" ЕАД и оторизирания за България британски филиал на фирмата изпълнител "Си Ди Ай".

2004 - Светият синод на Българската православна църква  разглежда и приема молби-покаятелни писма за връщане в лоното на църквата на 20 свещеници от т.нар. алтернативен синод на митрополит Инокентий. Покаялите се духовници са възстановени като енорийски свещеници на Българската православна църква.
 
2007 - По пътя Приморско – Бургас, близо до река Ропотамо, при катастрофа между два автомобила,  единият, управляван от световния шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки, загива шофьорът на другия автомобила, а приятелката му 18-годишната Мануела Горсова е с тежка черепно-мозъчна травма.
 
2008 -  Екипът на археоложката Даниела Агре открива напълно запазена колесница на тракийски аристократ отпреди 19 века край с. Борисово, Елховско. Това е първата такава колесница в България и втора в Европа.

2009 - В 10:49 ч. в Североизточна и Централна България е регистрирано земетресение с магнитуд от 5-а степен по скалата Рихтер и с епицентър на около 380 км в североизточна посока от София. Няма данни за пострадали хора и нанесени тежки материални щети.

2009 - Военноапелативният съд потвърждава осъдителните присъди на Софийския военен съд по делото за смъртта на Ангел Димитров - Чората, починал на 10 ноември 2005 г. в центъра на Благоевград при задържането му от полицаи в рамките на специализираната операция "Респект". Мирослав Писов получава 18 години лишаване от свобода, а Иво Иванов, Борис Механджийски, Георги Калинков и Янко Граховски са осъдени на по 16 години затвор.

2019 - Президентът Румен Радев налага вето на Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване, приет от Народното събрание на 26 юли 2019 г. Държавният глава не е съгласен с промените, с които се дава възможност цивилно лице да оглави Служба "Военна информация" като алтернатива на досегашното изискване да е военнослужещ.

2021 - В Токио, Япония, Ивет Горанова печели златен медал по карате в дисциплината кумите за жени в категорията до 55 кг при дебюта на спорта на Олимпийските игри. Ивет Горанова става първата олимпийска шампионка в света в тази категория. Това е и първият олимпийски медал за България от 13 години насам.

На този ден по света:

1391 - В Барселона, Испания, е подпалено еврейското гето. Убити са между 100 и 400 души. През 1391 г. испанската инквизиция подлага на гонения евреите и в други градове.

1772 - В Санкт Петербург е подписана конвенция, по силата на която е извършено първото разделяне на Полско-литовската държава, чиито земи са разпределени между Русия, Прусия и Австрия. Към Русия отива източната част на Беларус и полската част на Ливония, към Прусия - Западна Прусия (Полско Поморие) и Велика Полша, към Австрия - южната част на Малка Полша (Западна Украйна). Под военен натиск Полша ратифицира договора, като се отказва от претенции върху анексираните земи (1773). Подписани са конвенции за второто и третото разделяне (1793, 1795), след което Полско-литовската държава престава да съществува.

1940 - Латвия влиза в състава на СССР. В Москва, СССР, по време на VII сесия на Върховния съвет на СССР е приет Закон за приемането на Латвийската съветска социалистическа република, провъзгласена на 17 декември 1918 г., в състава на СССР. На 4 май 1990 г. Върховният съвет на Латвия приема Декларация за възстановяването на независимост на Латвийската република. Страната приема името Латвийска република. На 6 септември 1991 г. СССР  признава независимостта на Латвия.

1941 - Начало на отбраната на Одеса по време на Втората световна война (1939-1945). В продължение на два месеца съветските войски отблъскват щурмовете на крупните сили на противника (18 дивизии). По заповед на командването в периода от 1 до 16 октомври 1941 г. населението на града и войските са евакуирани в Севастопол заради заплаха от пробив на вражеските войски в Крим. Градът е окупиран от хитлеристките войски на 16 октомври 1941 г. Освободен е на 10 април 1944 г.

1943 - Съветската армия освобождава градовете Орел и Белгород в хода на Орловската настъпателна операция "Кутузов" през Втората световна война (1939-1945). В чест на тази победа за първи път от началото на войната в Москва е даден артилерийски салют.

1963 - В Москва, СССР, представители на правителствата на СССР, САЩ и Великобритания подписват Договор за забрана на опитите с ядрено оръжие в атмосферата, космическото пространство и под водата (т. нар. Московски договор). Влиза в сила на 10 октомври 1963 г. България ратифицира договора на 5 октомври 1963 г.

1964 - Започват бомбардировките над Северен Виетнам от военновъздушните сили на САЩ (операция "Пронизваща стрела") след т.нар. Тонкински инцидент на 2 август 1964 г., когато американският ескадрен миноносец "Мадокс" при поддръжка на авиацията отразява атаката на три северновиетнамски торпедни катера, докато се намира в териториалните води на Северен Виетнам в Тонкинския залив. На 4 август 1964 г. миноносецът "Мадокс" докладва за ново нападение. След като виетнамците се изтеглят, техните три катера са атакувани от 4 американски палубни изтребители Ф-8 с оръдия и ракети "Зуни", които правят тренировъчни полети около също намиращия се в Тонкийския залив самолетоносач "Тикондерога". Операцията "Пронизваща стрела" на 5 август 1964 г. е извършена от самолетоносача "Тикондерога", от който са извършени 64 полета на бомбардировачи срещу северновиетнамски бази и депо за съхранение на петрол. На 7 август 1964 г. Конгресът (парламентът) на САЩ приема т. нар. "Тонкинска резолюция", която упълномощава президента на САЩ Линдън Джонсън да предприеме мерки за пресичане на по-нататъшни нападения, а също така му разрешава да предприеме всички стъпки, включително използване на въоръжените сили на САЩ, за защита свободата на страните от Югоизточна Азия. Резолюцията става правна основа за начало на пълномащабно участие на САЩ в бойни действия без формално обявяване на война, като се допуска на практика американско военно участие в Южен Виетнам и започване на война срещу Северен Виетнам. Започва Виетнамската война (1964-1973).

1971 - В Уелингтън, Нова Зеландия, е основан Южнотихоокеанският форум. Организацията е обединение на 16 островни държави в южната част на Тихия океан за сътрудничество и развитие на търговията и промишлеността. През 2000 г. е преименуван  на Форум на тихоокеанските острови.

1995 - Виетнам и САЩ установяват дипломатически отношения. Документите за нормализиране на отношенията между двете държави са подписани от държавния секретар на САЩ Уорън Кристофър и от министъра на външните работи на СР Виетнам Нгуен Ман Кам.

2002 - На о. Басилан филипинските правителствени войски освобождават последните 13 заложници, пленени от ислямистката групировка "Абу Саяф" на 2 август 2001 г. От общо 35-мата филипинци, взети за заложници от бунтовниците, 10 са обезглавени от похитителите, а 12 успяват да избягат.

2003 - Мощна кола бомба експлодира в хотел Мариот в индонезийската столица Джакарта. Взривът убива 15 и ранява 150 души. Отговорността за атентата поема екстремистката организация "Джемаа исламия".

2007 - В САЩ американският войник Джеси Спилман е осъден на 110 години затвор за изнасилването и убийството на 14-годишно иракско момиче и за убийството на семейството му в град Махмудия. Общо 4-ма американски войници са обвинени за ролята им в изнасилването на иракчанката, за убийството й и за избиването на нейните родители и на малката й сестра. Останалите 3-ма войници се признават за виновни и получават присъди, вариращи от 5 до 100 години затвор.

2008 - В Киргизстан деветима медици получават присъди от три до пет години затвор по обвинение, че са заразили с вируса на СПИН деца в няколко болници. Медиците, които са признати за виновни в "небрежност" от съда в град Ош, са осъдени също да платят по 10 000 долара обезщетение за всяко от серопозитивните деца и семействата им в случай, че жертвите починат от СПИН. Според главната прокуратура на Киргизстан 41 деца и четири майки са заразени с вируса на СПИН поради проявена от лекарите "небрежност" при изпълнение на професионалните им задължения. Съдебният процес срещу медиците започва през лятото на 2007 година.

2011 - Във Варшава, Полша, се самоубива 57-годишният Анджей Лепер, председател на партията "Самоотбрана". Той е заместник министър-председател на Полша, както и министър на земеделието в периода 2006-2007 г. в коалиционното правителство, оглавено от партията на братята Качински "Право и справедливост".

2012 - В провинция Лога, Източен Афганистан, при въздушен удар на силите на НАТО е ликвидиран Шер Мохамад Хакими, един от лидерите на бунтовническата групировка "Хакани". Четирима души са ранени.  

2013 - Съдът в истанбулското предградие Силиври, Турция, издава присъди по делото в процеса за ултранационалистическата организация Ергенекон, свързан с предполагаем заговор за преврат срещу правителството. Съдът признава за виновни 50 от подсъдимите и освобождава 21 от тях. Осъдените  са признати за виновни за "участие в дейността на терористична организация", за оказване на помощ на екстремисти, за подготвяне на държавен преврат и по други аспекти за антидържавна дейност. На доживотен затвор са осъдени бившият началник на генералния щаб Илкер Башбуг, генералите от резерва Вели Кючюк, Хуршит Толон, Шенер Еруйгур, журналистът Тунджай Йозкан, лидерът на Работническата партия Догу Перинчек. Депутатите от Народнорепубликанската партия (НРП) Мустафа Балбай и Мехмет Хаберал са осъдени на по 34  и 12 години и 6 месеца затвор. Мехмет Перинчек, син на Догу Перинчек, е осъден на 6 години затвор, полковникът от резерва Ариф Доган получава присъда от 25 години затвор, генералът от резерва Исмаил Хаккъ Пекин е осъден на 7 години затвор, журналистът Аднан Булут - на 6 години. Общо 275 души, сред които журналисти, политици и генерали от  резерва, са подсъдими по продължаващия от пет години процес, като 66 от тях се намират в затвора.

2014 - Около 730 000 души са напуснали Украйна и са отишли в Русия през 2014 г. заради кризата в Източна Украйна. Вътрешно разселените, които са напуснали домовете си в Източна Украйна, но са останали в страната, са 117 000 души и броят им нараства с около 1200 души дневно.

2015 - На церемония в корабостроителницата "Хонг Ха" в северния пристанищен град Хайфонг, Виетнам, Япония предава първия от три патрулни кораба за защита на риболова на Виетнам, за да подпомогне укрепването на морската му сигурност. Виетнам е една от няколкото страни, към част от чиито морски територии Китай предявява претенции.

2016 - Откриване на 31-ите летни Олимпийски игри в Рио де Жанейро, Бразилиня.
Игрите завършват на 21 август 2016 г. В тях участват 11 238 спортисти (5992 мъже и 4776 жени) от 205 отбора. Отборът на САЩ завършва на първото място в класирането по медали на олимпийските игри в Рио де Жанейро с 46 златни медала и общо 121 отличия.  На второ място завършва Великобритания с 27 златни медала и общо 67, а на трето Китай с 26 златни и общо 70 отличия. България завършва олимпийските игри на 65-о място с три медала - един сребърен на Мирела Демирева в скока на височина и два бронзови - на ансамбъла по художествена гимнастика и на Елица Янкова по борба.          

2017 - В Ню Йорк, САЩ, Съветът за сигурност на ООН приема резолюция, значително засилваща санкциите срещу КНДР, в отговор на извършените от КНДР нови ракетни изпитания. Резолюцията предвижда забрана на износа от КНДР на въглища, желязо, желязна руда, олово, оловна руда и морски продукти. Забранява се на страните, в които работят граждани на КНДР, да увеличават техния брой. Забранява се създаването на нови съвместни предприятия с КНДР и допълнителни инвестиции във вече съществуващите. Санкциите предвиждат също замразяване на авоарите и забрана за пътуване спрямо 13 физически лица и предприятия, свързани с ядрената и ракетната програми на КНДР.

2017 - В Мавритания е произведен референдум за промени в конституцията, на който 85 процента от гласувалите се произнасят в подкрепа на предложените от президента промени -  горната камара на парламента - Сенатът, да бъде заменен с избираеми регионални съвети и промяна на националния флаг (зелен със златна звезда и полумесец), на който ще бъдат добавени две червени ленти за "почитане на саможертвата на мъчениците" от съпротивата срещу френската колонизация, приключила през 1960 г. Референдумът е насрочен от президента през март 2017 г., след като Сенатът отхвърля предложените промени, одобрени от долната камара на парламента.

2018 - Регистрирано земетресение на остров Ломбок, намиращ се в провинция Западен Нуса-Тенгара в Индонезия, с магнитуд  7 по скалата на Рихтер, който е съседен на остров Бали в източна посока и е популярна туристическа дестинация.  Земетресението е на дълбочина от 10,5 км, с епицентър на 27 км североизточно от окръг Северен Ломбок. Нанесени са материални щети. Загиват най-малко 319 души.  Главният град на острова - Матарам, е силно засегнат от земетресението. Много сгради са повредени, а в редица райони на града електричеството е прекъснато. Около 2500 души са ранени, а над 156 000 са евакуирани от домовете си. Земетресението е второ, след труса на 29 юли 2018 г., регистиран на о. Ломбок, който е с магнитуд от 6,4 по скалата на Рихтер и епицентър на  около 130 км североизточно от гр. Матарам, при което загиват 16 души и над 350 са ранени. Индонезия е разположена в така наречения Огнен пръстен, зона, известна с чести вулканични изригвания и земетресения. В архипелага има 130 действащи вулкана.

2019 - В Ню Йорк, САЩ, умира американската писателка Тони Морисън (ист. име Клоуи Антъни Уофорд) - първата афроамериканка, носителка на Нобелова награда за литература. Тя печели наградата през 1993 г. за нейния поетичен език и за "визионерската й сила". Сред най-известните й книги са "Най-синьото око", "Сула", "Песента на Соломон", "Възлюбена", "Джаз", "Рай", "Бог да бди над детето" и др.

2021 - Край североизточното крайбрежие на Тайван, на 70 км източно от град Илан, е регистрирано земетресение с магнитуд 6,1 по скалата на Рихтер. Трусът е на дълбочина 16,7 км под морското дъно. В района са последвали още няколко земетресения със сила от 4,2 до 5,2 по скалата на Рихтер. Няма информация за жертви и за разрушения. Източната част на остров Тайван е една от най-опасните сеизмични зони в Азия.

2022 - При удар на Израел в ивицата Газа е убит Тайсир ал Джабари, лидер на въоръженото крило на палестинската въоръжена група "Ислямски джихад" – „Бригадите ал Кудс“.

Родени на този ден българи:

Ценко Бояджиев, художник живописец (1902-1972).
Работи в областта на портрета, композицията, пейзажа, натюрморта, приложната графика, както и като художник-постановчик на филми. Удостоен със званието "Заслужил художник" (май 1965), "Народен художник" (1972). Носител на "Наградата на София" първа степен за 1965 г.  за картината  му "Градинката пред ЦДНА" (1966).

Емил Петров, литературен и кинокритик (1924-2002).
Уредник, редактор и завеждащ на отдел "Критика" във в. "Литературен фронт" (1947-1948, 1953-1958). Работи в Сценарната комисия на Българска кинематография (1949-1952). Главен редактор на сп. "Киноизкуство" (1955-1990). Председател на Съюза на кинодейците в България (15 март 1963-7 юни 1965). Първи заместник-председател Съюза на българските филмови дейци (13 март 1970-21 май 1976) и негов заместник-председател (21 май 1976-7 април 1989). Автор на повече от 10 книги, свързани с киноизкуството. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1971) и званието "Народен деятел на културата (май 1978). Носител на наградата за кинокритика на Съюза на българските филмови дейци за 1981 г., на орден "Георги Димитров" за цялостна литературна и обществена дейност и във връзка с неговата 60-годишнина (август 1984).

Илия Лалов, състезател по плуване, състезател по водна топка, треньор и спортен деец (1939).
От 1992 г. е председател на Българска федерация "Спорт за инвалиди", която по препоръка на Международния параолимпийски комитет през 2003 г. се преименува на Българска параолимпийска асоциация. Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (20 януари 2020).
 
проф. Ивайло Знеполски, философ, културолог, изкуствовед и филмов критик (1940).
Редактор в Сценарната редакция на Студията за игрални филми (1965-1968) и в сп. "Филмови новини" (1968-1970). Научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института за съвременни социални теории при Българската академия на науките (1970-1984). Завежда секция "Естетика и културология" в Академията за обществени науки и социално управление (1984-1990). Преподавател в Националната академия за театрално филмово изкуство (1980-1984). Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1984-2015) и ръководител на катедра "Културология" в университета (1990-2004). Преподавател във Висшето училище по социални науки в Париж, Франция (1997-1999). Заместник-министър на културата (февруари 1991-30 декември 1992), министър на културата (23 юни 1993-25 януари 1995). Избиран е за депутат в 36-ото Народно събрание, депутат в 37-ото Народно събрание (1995-1997). Един от основателите през 2005 г. на Института за изследване на близкото минало и негов председател (2005-2022). Автор е на повече от 160 научни статии, есета, глави и предговори към сборници и книги, сред които "Как се променят нещата. От инциденти до голямото събитие. Истории с философи и историци" (2 тома, 2016), "Историкът и множественото минало" (2017). Носител на  отличието Кавалер на Националния орден за заслуги на Франция (10 юли 2012).

доц. Иван Налбантов, актьор, писател и педагог (1940-2021).
Играл е в Държавния театър в Сливен (1965-1967). От 1967 г. е актьор в трупата на театър "Българска армия", където играе повече от 50 години.  Има над 150 роли в театъра, киното и телевизията. Най-дълго играната пиеса с негово участие е  "Криминална песен" на Иван Радоев - играна е над 250 пъти в продължение на 15 години.  Има десетки участия в телевизионния театър. Работил е с едни от най-добрите български режисьори - Кръстьо Мирски, Леон Даниел, Иван Добчев, Крикор Азарян, Пламен Марков.  Първото му участие в киното е във филма "Мъже в командировка" (1968). Участвал е във филмите Белият кон" (1969), телевизионния сериал "На всеки километър" (1969-1971), "Татул" (1972), "Зарево над Драва" (1974), "Реквием за една мръсница"(1976), телевизионният сериал "Записки по българските въстания" (1976-1980), "Умирай само в краен случай" (1978), "Сами сред вълци" (1979), "Приключенията на Авакум Захов" (1980), "Под манастирската лоза" (1980), "Източни пиеси" (2009), телевизионния сериал "Дървото на живото" (2013), "Денят на бащата" (2019) и др. Иван Налбантов е най-добрият рецитатор в България. Владимир Трандафилов е преподавателят му по "Сценическа реч" във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ), който му дава куража да се развива в тази насока. Иван Налбантов е доцент по сценична реч в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (НАТФИЗ), като е преподавал сценична реч в екипа на Стефан Данаилов. Преподавал е и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Актьорът Иван Налбантов се изявява и като писател. Първата му книга "Къси нощи" е издадена през 1978 г. Втората му книга е стихосбирката "Антракт", издадена през 1994 г. Следват "Една действителлност от думи" (1997) - пространно есе за Владимир Трандафилов, "Риба за царе" (1988) и др. През 90-те години на 20-и век е активен участник в литературния салон "Кирил Христов". Удостоен със званието "Заслужил артист". Носител на Почетния знак "Златен век" печат на Симеон Велики на Министерството на културата (22 май 2015). Носител на Голямата награда "Аскеер 2019" на Академия "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (24 май 2019).

Атанас Звездинов (ист. име Атанас Василев Атанасов), писател, поет, преводач и журналист (1943).
Работил е в Българското национално радио, като редактор и главен редактор в няколко издателства. Бил е директор на Дома на детската книга към Министерство на образованието и главен редактор на сп. "Родна реч". Автор е на над 35 книги за възрастни и за деца, сред които има и няколко книги с басни, и е съставител на 12 антологии. Носител на наградата на Съюза на преводачите в България за цялостна дейност в областта на превода (30 септември 2013), на Националната  литературна награда "Милош Зяпков" за книгата "Баснописецът. Басни за нови времена" (5 юли 2017), на Специалната литературна награда на Управителния съвет на Съюза на българските писатели "За цялостно представяне през 2018 година с книгите: "Басномонолози", "Брани-недобрани" и "Духовна кръв", на Национална литературна награда "Христо Смирненски" (2020), на наградата на Съюза на българските писатели "Георги Джагаров" (2021).

проф. Кольо Троев, химик (1944).
Основател (1989) на лабораторията "Фосфорсъдържащи мономери и полимери" при Института по полимери при Българската академия на науките. Директор на Института по полимери (февруари 2003-февруари 2012). Автор е на 141 научни статии, публикувани в чуждестранни списания, и две монографии, публикувани в САЩ. Носител на наградата "Марин Дринов" на Българската академия на науките за принос в областта на фосфорсъдържащите мономери и полимери (12 март 2015).

проф. Стойка Миланова, цигуларка (1945).
Концертира в Европа, Америка и Азия. Изнася концерти със сестра си, пианистката Дора Миланова. Преподавател е в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Носител на втора награда от конкурса "Кралица Елизабет" В Брюксел, Белгия (1967), на първа награда и медал от конкурса "Карл Флеш" в Лондон, Великобритания (1970), на наградата Гран при дьо диск "Шарл Крос" в Париж, Франция, за плочата "Концерт N1 и N 2 от Сергей Прокофиев" (1973), на наградата за изкуство "Златният стрелец" в Рим, Италия, (1979) и др. Удостоена със званието "Народна артистка" (1978). 

Георги Мамалев, актьор (1952).
От 1977 г. е трупата на Народния театър "Иван Вазов". Участва в постановките "Хъшове", "Опит за летене", "Двубой", "Рейс", "Мнимият болен" и др. Автор е на моноспектаклите "Разбираш ли ме правилно?" и "Какво става?". Участва във филмите "Записки по българските въстания" (1976-1980), "Оркестър без име" (1982), "Последни желания" (1983), "Васко да Гама от село Рупча" (1986), "13-ата годеница на принца" (1987), "Адио, Рио" (1989), "Разводи, разводи..." (1989), "Летете с Росинант" (2007), "Летовници" (2016), "Ние, нашите и вашите" (2017) и др. Заедно с Павел Поппандов и Велко Кънев създават популярния проект НЛО през 80-те години на 20 в., а по-късно и едноименното телевизионно предаване "Клуб НЛО" (1996-2004). През 2005 г. води за кратко предаването "Свободно с Мамалев" по Българската национална телевизия.Носител на  наградата "Златен век" с огърлие на Министерството на културата (5 декември 2016).

Румен Ненков, юрист (1953).
Младши съдия в Софийския районен съд (1980-1983), съдия-изпълнител към Софийския районен съд (1983-1984), съдия в Софийския районен съд (1984-1990), главен секретар на Министерството на правосъдието (1990-1991), съдия в Софийския градски съд (1991-1992), съдия във Върховния съд (1992-1996), съдия във Върховния касационен съд (1996-2009). Председател на районен съд (1988-1990), заместник-председател на Софийския градски съд (1991-1992), председател на наказателно отделение на Върховния касационен съд (1997-2002) и заместник-председател на Върховния касационен съд (13 февруари 2002-12 май 2009). Член на Висшия съдебен съвет (12 февруари 1997-16 декември 1998; 16 декември 2003-3 октомври 2007). Член на Централната избирателна комисия (ЦИК) (1991, 1999), член и заместник-председател на ЦИК (1997, 2001), заместник-председател на ЦИК (1999), член и председател на ЦИК (2001). Съдия в Конституционния съд (12 ноември 2009-13 ноември 2018).

Андрей Райчев, социолог (1955).
Директор в Националния институт за изследвания на младежта (1988-1990). Директор и основател на Националния център за изучаване на общественото мнение (1990-1991). Съсобственик и управляващ на ББСС "Галъп Интернешънъл България" (1991-2011). Работи в Института по социология "Иван Хаджийски", от 2019 г. е председател на Управителния съвет на института. Автор е на множество научни публикации и на книгите "Привилегировани гледни точки" (2000), "Какво се случи" (2008, в съавторство с Кънчо Стойчев), "Време и всичко" (2017, в съавторство с Кънчо Стойчев)  "Време и нищо" (2023, в съавторство с Кънчо Стойчев) и др.

На този ден са родени и:

Нилс Абел, норвежки математик (1802-1829).
Един от създателите на теорията на елиптичните функции (1826-1829). Положил основите (1823) на теорията на интегралните уравнения. На 1 януари 2002 г. правителството на Норвегия учредява награда на негово име по повод 200-годишнината от рождението му. Наградата се присъжда от 2003 г. за изключителни постижения в областта на математиката.

Амброаз Тома (Шарл Луи Амброаз Тома), френски композитор (1811-1896).
Eдин от създателите на лирическата опера.

Иля Репин, руски художник живописец (1844-1930).
Известни негови картини са "Бурлаци на Волга", "Запорожци пишат писмо на турския султан", "Иван Грозни убива сина си" и др.

Ги дьо Мопасан (Анри Рьоне Албер Ги дьо Мопасан), френски писател, драматург, майстор на краткия разказ (1850-1893).
През 80-те години на 19 в. създава около 300 кратки разказа, шест романа, три пътеписа и един сборник с поезия. Автор е на романите "Един живот" (1883), "Бел Ами (1885), "Пиер и Жан" (1888) и др.

Исаак Лалаянц, деец на руското революционно движение (1870-1933).

Артьом Микоян, съветски авиоконструктор, създател на първите съветски изтребители "МиГ" (1905-1970).
Заедно Михаил Гуревич създава височинен изтребител "МиГ 1", предназначен за въздушен бой на големи височини (1940). Модификацията на този самолет "МиГ 3" е използвана от съветската армия във Втората световна война (1939-1945). Много от неговите свръхзвукови самолети са поставяли световни рекорди в авиацията. През 1952 г. създава ракетни системи за световноизвестният известния свръхзвуков изтребител "МиГ 21".

Джон Хюстън, американски режисьор, сценарист и актьор (1906-1987).
Режисьор и сценарист е на филмите "Малтийският сокол" (1941), "Съкровището на Сиера Мадре" (1948), "Африканската кралица" (1951), "Нощта на игуаната" (1964) и др. Участвал е във филмите "Човек в пустошта" (1971), "Китайски квартал" (1974), "Зимни убийства" (1979) и др. Носител на награда "Оскар" (1949). Носител на награда "Златен глобус" (1949, 1964, 1986). Носител на награда БАФТА (1980).

Василий Леонтиеф, американски икономист от руски произход (1906-1999).
През 1945 г. основава Харвардската лаборатория за икономически изследвания, чийто директор е до закриването й през 1973 г. Изследва взаимозависимостта между различните отрасли на икономиката и съставя баланса на междуотрасловите връзки или т.нар. таблица разходи - готова продукция. Автор е на трудовете " Структура на американската икономика, 1919-1929" (1941), "Структура на американската икономика, 1919-1939" (1951), "Икономика на входа и изхода" (1966), "Бъдещето на световната икономика" (1977) и др. Носител на Нобелова награда за икономика за 1973 г. за развитие на метода "разходи-готова продукция" и приложението му в изследванията на важни икономически проблеми.

абат Пиер (светско име Анри Груе), френски свещеник (1912-2007).
Известен с дейността си в защита на бедните и бездомните във Франция.  През 1949 г. основава благотворителната фондация "Другарите от Емаюс". По време на тежката зима през 1954 г. той отправя към французите призив за "въстание на добротата". Четиридесет години по-късно абат Пиер отправя друг призив към французите - да се притекат на помощ на 400-те хиляди френски бездомници. Носител на званието Висш офицер на Ордена на почетния легион (1992). Отказва да носи ордена до 2001 г. в знак на протест срещу отказа на тогавашното правителство да предостави празни жилища на бездомниците. Носител на Големия кръст на Ордена на Почетния легион (2004).

Нийл Армстронг, американски астронавт (1930-2012).
Той е първият човек, стъпил на Луната (20 юли 1969). Командир на американския космически кораб "Аполо 11".  В мисията на "Аполо 11" (16-24 юли 1969) участват астронавтите Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин.

Дорин Матеуц, румънски футболист и треньор (1965).
Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1989 г.
 
Марин льо Пен, френски политик (1968).
От 16 януари 2011 г. е председател на партия Национален фронт (от 1 юни 2018 г. Национален сбор).

Дамир Скомина, международен футболен съдия от Словения (1976).

Саломон Калу, футболист от Кот д'Ивоар (1985).
С "Челси" (Англия) печели турнирът Шампионска лига (2012).

Това е денят на смъртта на:

Фердинанд фон Хебра, австрийски дерматолог (1816-1880).

Фридрих Енгелс, немски философ и икономист (1820-1895).
В съавторство с немския юрист и философ Карл Маркс пише "Манифест на комунистическата партия" (1848) - първият програмен документ на научния комунизъм, в който са изложени основните идеи на марксизма. Двамата са сред учредителите на Първия интернационал (1864).

Ватрослав Ягич, хърватски езиковед (1838-1923).
Основоположник на школа в славистиката.

Теодор Теодоров, български юрист и политик (1859-1924).
Един от ръководителите на Народната партия (осн. 1894) и на Обединената народнопрогресивна партия (осн. 1920). Депутат и председател на 8-ото Народно събрание (15 октомври 1894-10 февруари 1896). Министър на правосъдието (10 февруари 1896-26 август 1897), министър на финансите (26 август 1897-18 януари 1899). Депутат в 9-ото Народно събрание (18 януари 1899-5 март 1899), депутат от 11-ото до 14-ото Народно събрание (22 февруари 1901-15 февруари 1911). Министър на финансите (16 март 1911- 4 юли 1913). Депутат в 16-ото и 17-ото Народно събрание (19 декември 1913-17 октомври 1918). Министър на външните работи и изповеданията (17 октомври -28 ноември 1918). Министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (28 ноември 1918-7 май 1919;8 май-6 октомври 1919). Депутат от 18-ото до 21-ото Обикновено народно събрание (6 октомври 1919-15 април 1927).

Леонид Леонидов, съветски актьор, режисьор и педагог (1873-1941).
Народен артист на СССР (1936).

Хайнрих Виланд, немски химик (1877-1957).
Носител на Нобелова награда за химия за 1927 г. за изследването на жлъчните киселини и строежа на много сходни вещества.

Саша Чорни (ист. име Александър Гликберг), руски поет, писател и преводач (1880-1932).
Първото му стихотворение, подписано с псевдонима Саша Чорни, е сатирата "Глупотевини", публикувана на 27 ноември 1905 г. От 1908 г. до 1911 г. сътрудничи на сп. "Сатирикон". Автор е на сборниците и книгите "Несериозни разказиФ (1928), "Котешкият санаториум" (1928), "Чудното лято" (1929) и др.
 
Алфред Хайнрих Пелегрини, швейцарски художник (1881-1958).

Данаил Дечев (Данаил Дечев Недев), български художник живописец (1891-1962).
Твори в областта на природния и градския пейзаж. Лауреат на Димитровска награда (1952). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (1961), на орден "Георги Димитров" (1969). Удостоен със званието "Народен художник" (посмъртно, 1969).

Петър Рамаданов, български скулптор и художник (1895-1972).
Преподавател в Керамичното училище в София (1923). Работи в областта на портретната пластика, създавайки  портретни скулптурни бюстове и релефи. Специализира в Рим, Италия (1924-1925). Работил е в ателието на френските скулптори и художници Антоан Бурдел и Робер Влерик в Париж, Франция (1929-1932). От 1933 г. до 1944 г. се установява в Кан сюр Мер, където се присъединява се към местната група на художниците, работи и излага живопис и скулптура, реставрира скулптурни фигури и фрески в старинните замъци. До 1955 г. живее в различни градове на Франция, след което се завръща в България. Преподавател по скулптура в Художествената гимназия в София (1956-1966).

Соичиро Хонда, японски автомобилен индустриалец (1906-1991).
Създател на автомобилната компания "Хонда мотър къмпани" (1948).

Еуген Сухон, словашки композитор (1908-1993).

Тодор Живков, български политик (1911-1998).
От 1929 г. е член на Български комунистически младежки съюз, а от 1932 г. е член на Българската комунистическа партия (БКП). Пълномощник на Окръжния комитет на БКП за партизанския отряд "Чавдар" (1943). Секретар на Софийския областен комитет на БКП (1944-1948), първи секретар на Градския комитет на БКП-София, и председател на Градския комитет на Отечествения фронт (1948-1949). Председател на Софийския градски народен съвет (27 май-1 ноември 1949). Кандидат-член (1945) и член (декември 1948-8 декември 1989) на Централния комитет (ЦК) на БКП. Член на Политбюро на ЦК на БКП (30 юни 1951-10 ноември 1989) и секретар на ЦК на БКП (17 януари 1950-3 март 1954), първи секретар (3 март 1954-4 април 1981) и генерален секретар на ЦК на БКП (4 април 1981-10 ноември 1989). Председател на Министерския съвет на Народна република България /НРБ/ (27 ноември 1962-12 март 1966; 12 март 1966-9 юли 1971), председател на Държавния съвет на НРБ (8 юли 1971-17 ноември 1989). Депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949) и от 1-ото до 9-ото Народно събрание (1949-1989). На 13 декември 1989 г. е изключен от БКП.

сър Алек Гинес, британски актьор (1914-2000).
Участвал във филмите "Големите надежди" (1946), "Оливър Туист" (1948), "Доктор Живаго" (1965), "Междузвездни войни" (1977-1983) и др.

Ричард Бъртън, британски актьор (1925-1984).
Участвал е във филмите "Братовчедката ми Ракел" (1952), "Клеопатра" (1963), "Бекет" (1964), "Кой се страхува от Вирджиния Улф?" (1966), "Укротяване на опърничавата" (1967), "Хилядата дни на Ана" (1969), "Еквус" (1977), "Вагнер" (1983) и др.

Мерилин Монро (ист. име Норма Джийн Бейкър), американска актриса (1926-1962).
Участвала е във филмите "Асфалтовата джунгла" (1950), "Всичко за Ева" (1950), "Джентълмените предпочитат блондинки" (1953), "Ниагара" (1953), "Автобусната спирка" (1956), "Някои го предпочитат горещо" (1959), "Непригодните" (1961), "Нещо трябва да се случи" (1962) и др. Носителка на наградата "Златен глобус" (1954, 1960, 1962). Удостоена е със звезда на холивудската Алея на славата (1960).

Мария Русалиева, българска актриса (1928-2015).
От 1948 г. участва в предаванията на Радио „София“, а от 1960 г. в телевизионната рубрика "Лека нощ, деца" е разказвач на приказки. Играла е в Театър "Българска армия" (1954-1989). В творческата й биография има над 100 главни роли и двойно повече второстепенни. Освен в стотици пиеси на сцената на театъра, тя се е снимала и в редица български филми, сред които "Рицар без броня" (1966), "Семейство Калинкови" (1966), "Любимец 13" и " Ла дона е мобиле" (1993). Удостоена е със званието "Заслужила артистка" (1979). Носителка на наградата "Дубларт" на Гилдията на артистите, работещи в дублажа, за цялостен принос за дублаж (2007).

Тони Морисън (ист. име Клоуи Антъни Уофорд), американска писателка (1931-2019).
Първият си роман "Най-синьото око" (1970) написва, когато е на 40 години. За близо 6 десетилетия е написала 11 романа, сред които "Песента на Соломон" (1977), "Възлюбена" (1987), "Джаз" (1994), "Рай" (1998), "Любов" (2003), "Сула" и др. Авторка е на есета, книги за деца и  театрални пиеси. Носителка на награда "Пулицър" (1988) за романа си "Възлюбена", разказващ за избягала робиня, която убива малкото си дете. Носителка на Нобелова награда за литература за 1993 г. за нейния поетичен език и за "визионерската й сила". Тя е първата афроамериканка, носителка на Нобелова награда за литература. Носителка на Президентския медал на свободата (2012).

Илия Мирчев, български състезател по баскетбол и треньор (1934-2007).
Той е в състава на националния отбор на България, който завършва на пето място на Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия. Печели сребърен медал от Европейското първенство през 1957 г. в София, България, и бронзов медал от Европейското първенство през 1961 г. в Белград, Югославия, с националния отбор по баскетбол.

Васил Попов, български актьор (1934-2015).
Играл е в Драматичен театър "Стефан Киров" в Сливен (1958-1959), в Общински драматичен театър "Вида" във Видин (1959-1960), в Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов"  (1960-2000).  Има над 150 театрални роли. Участвал е в телевизионни и радио постановки, в киното и естрадата. Участвал е във филмите "Краят на една ваканция" (1965), "Момчето си отива" (1972), "Буна" (1975), "Опасен чар" (1984) и други,  в сериала "Столичани в повече" (2012). Удостоен с почетния герб на гр. Видин (18 октомври 2006), с грамота и плакет за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на българската култура от Министерството  на културата  (19 май 2008).

Исей Мияке, японски моден дизайнер (1938-2022).
Той е едва седемгодишен, когато родният му град Хирошима е опустошен от атомната бомбардировка на САЩ на 6 август 1945 г. в края на Втората световна война (1939-1945). През 60-те години на 20-и век се премества в Париж, където работи с френските модни дизайнери Ги Ларош и Юбер дьо Живанши. След това живее в Ню Йорк и през 1970 г. основава дизайнерското си студио в Токио - "Miyake Design Studio". В средата на 70-те години на 20-и век той придобива популярност с революционните си похвати и изгражда глобална модна марка, емблематична част от която е черното поло, носено неотменно от Стив Джобс, един от създателите на американската компания за производство на компютри "Епъл". През 80-те години на 20-и век започва да експериментира с разнообразни материали - пластмаса, метални жици и хартия. Най-популярният му продукт обаче остава парфюмът L'eau d'Issey, който създава през 1992 г. Удостоен е с Ордена на Почетния легион на Франция - най-високия френски орден за заслуги (2016).

проф. Богдан Богданов, български литературовед, филолог и дипломат (1940-2016).
Преподавател по класическа филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1983-1989), заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии в университета (1987-1989) и ръководител на Катедрата по класическа филология (1989-1991). Един от основателите на Нов български университет (НБУ) (1991), негов ректор (1991-1995) и председател на настоятелството на НБУ (1995-май 2011). Посланик на България в Гърция (4 юли 1991-22 юни 1993). Автор е на повече от 200 книги, статии и преводи в областта на университетското образование, старогръцката литература, културата, философията, човешките отношения. Носител на орден "Стара планина" първа степен (15 ноември 2010).

Джудит Дърам, австралийска певица (1943-2022). 
На 19-годишна възраст прави първия си запис. Става световноизвестна, след като през 1963 г. се присъединява към групата "Сийкърс". Четиричленната група е първата от Австралия, успяла да пробие в световните класации и да реализира продажби в САЩ и Великобритания, възлизащи на 50 млн. копия. През 1968 г. Джудит Дърам започва солова кариера, но през 90-те години на 20-и век отново записва с група "Сийкърс".

акад. Стефан Додунеков, български математик (1945-2012).
Директор на Института по математика и информатика на Българската академия на науките (БАН) (1999-5 август 2012). Председател на Съюза на математиците в България (8 април 2001-5 август 2012). Президент на Математическия съюз на Югоизточна Европа (2005-2009). Чл.-кор. на БАН (2004). Председател на БАН (19 юни-5 август 2012). Над 35 години е преподавател в български и в чужди университети. Автор е на над 120 научни труда, три книги и 12 учебници и учебни пособия по математика. Удостоен с "доктор хонорис кауза" на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (2010)./АЯ