site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 9 юни в историята

9 юни 2023 г., петък, 23-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Кирил, архиеп. Александрийски.

По света се отбелязва:

Международният ден на архивите. Отбелязва се от 2008 г. с решение на Общото събрание на Международния съвет на архивите в Квебек, Канада, от ноември 2007 г., за да се обърне внимание на международната общност върху значението на архивното наследство като ценно свидетелство за икономическото, политическото и социалното развитие на човечеството. Годишнина от създаването (1948) в Париж, Франция, на Международния съвет на архивите под егидата на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). От 2019 г. около Международния ден на архивите - 9 юни, се отбелязва Международна седмица на архивите.

На този ден в България:

1910 - Тютюноработниците от тютюневата промишленост във Варна обявяват стачка, организирана от Тютюноработническия съюз (член на Общия работнически синдикален съюз /ОРСС/) и местните организации на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) (т.с.). През есента на 1909 г. Централното настоятелство на Тютюноработническия съюз изпраща до 14-ото Обикновено народно събрание мемоар, изработен от Васил Коларов, с искания да се подобрят трудовите условия на тютюноработниците. През м. ноември 1909 г. под ръководството на местните партийни организации се провеждат работнически събрания в Пловдив, Дупница, Хасково, Варна, Шумен, Стара Загора. В началото на 1910 г. много от тютюневите фабрики и складове са закрити. На 9 юни тютюноработниците във Варна обявяват стачка. След безуспешната намеса на полицията на 11 юни представителите на картела на тютюневите фабрики предлагат на стачната комисия да започнат преговори с протестиращите. Собствениците са принудени да приемат исканията на работниците: 10-часов работен ден, уволненията да стават със съгласието на профсъюзите, да се празнуват празници, включително и 1 май. Стачки са обявени и в Шумен (21 юни), и в Русе (23 юни). Поставени са искания за повишаване на заплатите, за 15-дневен платен отпуск при доказано боледуване и др. Тютюноработническата секция в Пловдив, Централното настоятелство на Тютюноработническия съюз и Синдикалният комитет на ОРСС подкрепят стачниците. На 21 юли 1910 г. Общият работнически съвет на БРСДП (т.с.) и ОРСС издават манифест, с който призовават всички работници да се включат в стачните действия. В страната се провеждат протестни събрания. След 44-дневни протести, на 22 юли 1910 г. преговорите между представителите на Централното настоятелство на Тютюноработническия съюз и управлението на картелната фабрика завършват с успех и стачката е прекратена. Работното време на русенските тютюноработници е намалено на 9 часа и половина. Шуменските работници получават възнаграждения за работните дни, изгубени през м. януари 1910 г., когато много от тютюневите фабрики и складове са закрити. Всички работници получават право на 15-дневен платен отпуск по болест. Въведен е 15-дневен срок за предупреждение при уволнение. Заплатите на всички тютюноработници са увеличени.

1911 - Свикано е V Велико народно събрание (ВНС), изборите за което са произведени на 5 юни 1911 г., когато са избрани 426 народни представители. Основната му задача произтича от променения статут на Княжество България след обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. и необходимостта от привеждане на конституционните текстове в нова редакция. Сред по-важните промени, които са приети е промяната на чл. 17, чрез която се ограничават правомощията на Народното събрание и се увеличават правомощията на монарха. Утвърдена е царската титла, обръщенията към монарха се променят от "княжески", "княз" на "царски" и "цар". Мандатът на Обикновеното народното събрание е намален от 5 на 4 години. Определена е структурата на правителството, като броят на министерствата е увеличен на десет. Последното заседание на  V Велико народно събрание е на 9 юли 1911 г.

1923 - С въоръжен преврат, организиран от Народния сговор и Военния съюз, е свалено правителството на Александър Стамболийски (т. нар. Деветоюнски преврат). Съставен е кабинет от политически дейци на Конституционния блок, Народнолибералната партия, Народен сговор, "Военен съюз" и Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП) (ш. с.) начело с проф. Александър Цанков. На отделни места в страната са направени опити за съпротива от земеделски активисти и отделни групи, доброволно присъединили се към тях комунисти, останали в историята като Юнски събития. На 14 юни Александър Стамболийски е заловен и убит край родното му с. Славовица, Пазарджишко. Същия ден като реакция на Деветоюнския преврат са организирани бунтове за възстановяване на законното правителство на Българския земеделски народен съюз (БЗНС), останали в историята като Юнски събития. Участват главно селяни, членове и съмишленици на БЗНС, както и някои местни комитети на Българската комунистическа пария.

1942 - Започва съдебния процес срещу 27 души - парашутисти и подводничари, част от 50-те български политемигранти, завърнали се нелегално през 1941 г. от Съветския съюз в България по решение на Задграничното бюро на Централния комитет на Българската  работническа партия с подводници и самолети, за да подпомогнат организацията и ръководството на военната, бойната и саботажната дейност на партията, да организират партизанско движение, да дезорганизират тила на германофашистките войски (т.нар. Процес на парашутистите и подводничарите). Заседанията по процеса продължават до 26 юни 1942 г. На смърт чрез разстрел са осъдени 18 подсъдими, 7 души получават доживотен затвор, двама души - 15 години затвор. На 26 юни вечерта на Гарнизонното стрелбище в София са разстреляни Цвятко Радойнов, Трифон Георгиев, Васил Цаков, Иван Изатовски, Андон Бекяров, Димитър Димитров, Васил Вълчанов, Стефан Маринов, Борис Томчев, Делчо Наплатанов, Август Попов, Георги Кратунчев, Иван Йорданов, Мирко Станков, Симеон Филипов, Иван Щерев, Мильо Минчев и Димо Астаджов.

1948 - България е приета за член на Световната здравна организация (СЗО) -  специализирана организация на ООН.

1980 - България установява дипломатически отношения с Гренада.

1999 - Народното събрание приема Закон за обществените поръчки, определящ обхвата на обществените поръчки, които ще се възлагат чрез открита процедура,ограничена процедура или процедура на договаряне. Сред тях са строителство, доставки, услуги като поддръжка, транспорт, застраховане, издателска, разпространителска и печатна дейност, охрана, третиране на битови отпадъци и почистване и др. 

2004 - На многопрофилната университетска болница "Света Екатерина" в София е връчен първият в България сертификат за приложена система за управление на качеството в областта на здравеопазването. Сертификатът е издаден от мултинационалната сертифицираща организация "Муди Интернешънъл" под акредитацията TGA-DAR Германия (Службата по акредитация на Германия) и удостоверява съответствие с изискванията на международния стандарт ISO 9001:2000.

2005 - В Милано, Италия, официално е открито генерално консулство на България.

2017 - Във Велико Търново посланикът на Нидерландия в България Том ван Оорсхот връчва наградата на победителя за България - възпитаникът на Великотърновския университет Селейтин Джелилов, студент в четвърти курс в специалността "Приложна лингвистика с английски и нидерландски език", в Международната студентска диктовка по холандски език в рамките на посещението си във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", където от 1991 г. се изучава нидерландски език.

2020 - Започва работа единен портал на Имотния регистър (ИР), Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) на адрес: portal.registryagency.bg. Сега действащите сайтове: brra.bg и icadastre.bg ще спрат да функционират на 27 юли 2020 г. Изграждането на новата платформа цели модернизиране на системите, повишаване на качеството, осъвременяване на приложния софтуер и достигане до високи нива на сигурност и защита.

2021 - Край Шабла, над морската акватория на България при изпълнение на тренировъчен полет за стрелба по въздушна цел (светеща парашутна мишена) в нощни условия самолет  МиГ-29, пилотиран от майор Валентин Терзиев от състава на авиобаза "Граф Игнатиево" губи радиовръзка и изчезна от радарите в 00:45 ч. Веднага започва операция по търсене и спасяване. Намерени са останки на падналия в морето самолет и загиналия майор Валентин Терзиев.

2022 - Ректорът на Медицинския университет в София акад. Лъчезар Трайков e избран за председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България. 

На този ден по света:

1815 - Подписан е Заключителният акт на Виенския конгрес, поставил основите на нов световен ред през 19-и век и поделил сферите на влияние в Европа и света след края на войните на Наполеон. Когресът се провежда при домакинството на канцлера на Хабсбургската империя Клеменс Венцел фон Метерних и започва на 1 септември 1814 г. в присъствието на посланиците на всички водещи държави в Европа - Австрия, Великобритания, Прусия, Русия и Франция. Решенията на конгреса практически преначертават изцяло картата на Европа с изключение на Балканите, които остават под властта на Oсманската империя. Русия получава по-голямата част от Варшавското воеводство и Финландия, която е окупирала през 1809 г. Прусия получава две пети от Саксония, част от Варшавското воеводство, Данциг (дн. Гданск), Рейнската област и Вестфалия. Създадена е Германска конфедерация от 39 малки държави под юридическата власт на австрийския император. Нидерландската република и австрийските владения в Нидерландия са дадени за управление на Оранската династия под формата на Кралство Нидерландия и Велико херцогство Люксембург. Норвегия е придадена към Швеция чрез лична уния. Швеция oтстъпва части от Померания на Прусия. Неутралитетът на Швейцария е потвърден. Австрия си връща контрола върху Тирол, Залцбург, бившите илирийски провинции, Ломбардия и Венеция. Великобритания получава колонии в Република Южна Африка и Америка, както и остров Цейлон. Възстановено е Кралство Сардиния с владения Пиемонт, Ница, Савоя и Генуа. Франция е ограничена до териториите си преди революционните войни. Редът, установен от Виенския конгрес, се запазва до средата на 19-и в. и окончателно променен от Първата световна война (1914-1918).

1898 - Подписана е Конвенцията за отдаването под наем от Китай на Великобритания на т. нар. Нови територии - съставна част от Хонконг, за срок от 99 години. На 19 декември 1984 г. в Пекин, Китай, Великобритания и Китай подписват Китайско-британска декларация за Хонконг, уреждаща условията за преминаване на Хонконг под китайски контрол. На 1 юли 1997 г. Хонконг е върнат на Китай под името Специален административен район Сянган.

1931 - За първи път е използван преносим кислороден апарат при потъването на британската подводница "Посейдон" край бреговете на Китай, благодарение на което шестима души от екипажа успяват да излязат на повърхността, когато британската подводница "Посейдон" потъва край бреговете на Китай. Шестима души от екипажа успяват да излязат на повърхността.

1945 - Основан е "Динамо" - Загреб, хърватски футболен клуб.

1946 - Пумипон Адулядет се възкачва на престола в Тайланд. Кралят официално е коронясан на 5 май 1950 г. под името Рама Девети. Към момента на смъртта му на 13 октомври 2016 г. Пумипон Адулядет е най-дълго управлявалият монарх в света.

2002 - При безредици в Москва след поражението на руския отбор от тима на Япония на Световното първенство по футбол един човек е убит, а 68 са ранени.

2004 - Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1546, предложената от САЩ и Великобритания, за възстановяване на пълния суверенитет на Ирак и официално прекратяване на чуждестранната военна окупация в страната.

2011 - В Аугсбург, Германия, на 91-годишна възраст умира Мечислав (Митек) Пемпер, помощник на германския индустриалец Оскар Шиндлер, спасил обречени на гибел от нацистите евреи през Втората световна война (1939-1945). Мечислав Пемпер съставя списъка на Шиндлер. Той е изпълнявал задълженията си като писар и стенограф на коменданта на концлагера Плашов в Краков. С риск за живота си съставя списъка, по който са спасени около 1200 души.

2016 - Парламентът в Румъния одобрява проектозакон за промяна на държавния герб, съгласно който се връща короната върху главата на орела, който е изобразен на герба на Румъния. Държавните власти са задължени до 31 декември 2018 г. да заменят досегашния герб на знамена и печати с този, предвиден в приетия закон.

2019 - В Специалния административен район Сянган над 1 млн. души участват в протест срещу законопроект, позволяващ екстрадирането на местни жители в Китай, за да бъдат съдени за престъпления.

2021 - В Албания със 105 гласа "за", 7 "против" и трима "въздържали се" парламентът гласува за отстраняване от длъжност на президента Илир Мета за "сериозни нарушения" на конституцията по време на предизборната кампания за парламентарните избори на 25 април 2021 г. Това е първият случай в историята на Албания, в който парламентът гласува да отстрани президент от поста. Крайното решение за отстраняването му е на Конституционния съд, който на 16 февруари 2022 г. се произнася, че Илир Мета няма да бъде отсранен от длъжност и ще остане на поста до края на мандата си на 24 юли 2022 г.

2022 - В Турция на специална церемония край селището Хавса, окръг Одрин, е извършена първата заварка на релсите на железопътната линия от Халкалъ (началната жп гара на Истанбул) през Черкезкьой до Капъкуле, част от европейския участък на "Железния път на коприната" от Лондон (Великобритания) до Пекин (Китай). Проектът за изграждане на участък от железопътната линия Халкалъ-Черкезкьой-Капъкуле представлява един от най-важните проекти за транспортната инфраструктура, които Турция е подписала с Европейския съюз и е първият по рода си от тези мащаби. Железопътната линия Халкалъ-Капъкуле се състои от два участъка Черкезкьой-Капъкуле и Черкезкьой-Халкалъ.
 
Родени на този ден българи:

Никола Обретенов, революционер, деец на националноосвободителното движение (1849-1939).
Работил е като учител в с. Исакча, Северна Добруджа (1864-1866) и библиотекар в читалище "Зора" в Русе (1867-1875). Един от основателите на Русенския революционен комитет (1871). Участва в заседанията на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния (април-май 1872; 1874). Натоварен е от БРЦК да поеме ръководството на  Старозагорското въстание (1875) в Русенско, Шуменско и Варненско. След неуспеха му  емигрира в Гюргево, Румъния, където е един от организаторите на Гюргевския революционен комитет (1875). Определен е за главен апостол на V (Софийски)  революционен окръг, по-късно - за помощник-апостол на  III (Врачански) революционен окръг при подготовката на Априлското въстание (1876). Участва във всички сражения, водени от четата на поета и революционер  Христо Ботев. След разгрома й е заловен, съден и заточен в крепостта Акя, Северна Палестина. През 1878 г. е освободен по силата на обща амнистия  след подписването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878).  Участва в Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879). След 1879 г. е околийски началник на Тутракан и Враца, окръжен управител в Силистра, Русе и София (1887-1894). През 1907 г. е избран за народен представител и за помощник-кмет на Русе. Автор е на много статии в печата и на книгата "Спомени за българските въстания", която излиза след смъртта му (1943).

Георги Ненов, архитект (1862-1935).
Един от инициаторите и активните организатори на дейността по планиране и градоустройство на селищата в България след Освобождението от османско иго (1878). Автор е на регулационните планове на 80 града и 800 села в България. Участвал е в изработването на първия Закон за благоустройство на населените места(1898). Редактор на списание на Българското инженерно-архитектно дружество в София (1898-1899, 1912).

Цончо Родев, писател (1926-2011).
Автор е на исторически, приключенски и фантастични романи, разкази, новели и повести за деца и юноши, сред които "Черният конник" (1966, 1978), "Изпитание" (1969), "Светослав Тертер" (1971), "Наричаха ме Желязната ръка" (1975), "Човекът без сянка" (1976), "Мечът на непримиримите" (1981), "Двама срещу ада" (1986), на трилогията за историята на град Сливен и областта "Тътени" (1980), "Бурята" (1986), "И стана ден" (1998) и др.  Носител на наградата на община Сливен за литература и изкуство "Добри Чинтулов" (1998), на наградата за краеведческа дейност "Д-р Иван Селимински" (1995), на почетния знак на Общински съвет на Сливен "За граждански принос" (2006). Почетен гражданин на Сливен (1998) и Почетен гражданин на Провадия (1999).

Теодора Ганчева, поетеса и детска писателка (1935-2015).
Била е секретар на Националната фондация "Първомайстор Колю Фичето". Авторка е на поетични книги за възрастни, сред които "Кръстопът на лястовиците" (1961), "Плуващи пясъци" (1967), "Третият полюс" (1976), "Слънцеброене" (1994), на книги за деца - "Хвърчило" (1967), "Изложба детски двор" (1974), "От игра до игра" (1981), "Слънчево време" (1982), "Чадърът на мама" (1987), "Вълшебно ключе" (1992), "Пролетта на чудесата" (2000) и др. Носителка на международна награда от Болоня, Италия, за "Чадърът на мама" (1988), на първа награда в Националния конкурс "Поезия и песен на Балкана" (1989), на Националната литературна награда "Рачо Стоянов" за цялостно творчество (1994), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен.

митрополит Амвросий (светско име Александър Александров Парашкевов), църковен деец (1942-2020).
На 13 август 1983 г. е постриган в монашество с името Амвросий. На 19 октомври 1983 г. е ръкоположен в йеродяконски чин. Епархийски дякон при Видинската митрополия (1 ноември 1983-1 декември 1984). Служи в Клисурския манастир, като заедно с това обгрижва и богослужебните нужди в различни енории към Берковското архиерейско наместничество (1 декември 1984-3 февруари 1988). От 29 юни 1989 г. е архимандрит.  Игумен на Лопушанския манастир "Св. Йоан Предтеча" (3 февруари 1988-1 април 1994). От 3 април 1994 г. е епископ, а от 1 октомври 1998 г. е с титлата Браницки епископ. Викарий на Видинския митрополит Дометиан (юни 1999-1 юли 2004), викарий на Врачанския митрополит Калиник (1 юли 2004-17 януари 2010). Митрополит на Доростолската епархия (17 януари 2010-18 август 2020). Почетен гражданин на Силистра (14 септември 2011). Носител на орден "Св. Кирил и Методий" първа степен (27 ноември 2012), на орден "Стара планина" първа степен за укрепване на православното духовенство на Света гора и задълбочаване на българо-гръцките отношения (6 ноември 2019).

Крум Ацев, писател, поет, преводач и редактор (1948-2005).
Един от най-добрите познавачи на китайския език и култура в България. Работил е Българската национална телевизия, в Министерството на външните работи като преводач, в българското посолство в Пекин, Китай, в издателство "Народна култура" и издателство "Кибеа". Преподавател по китайски език и култура в Нов български университет (1991-2003), където през 1998 г. основава и става директор на магистърската програма "Евроазиатска културология" към департамент "Антропология". Един от основателите и редакторите на библиотеката за източна литература "Лотос" на издателство "Народна култура". Негово дело са преводите от старокитайски на класическите произведения "Книга за промените И Дзин", "Книга за пътя и постигането" на Лао Дзъ, "Записки от източния склон" на Су Шъ, многобройни преводи на старокитайска и японска поезия, статии, предговори. Негови са книгите "Опустошеният храм" (1989), "Пълнолуние. Японски тристишия" (1985), "Бели облаци: от древнокитайската поезия до японските тристишия хайку" (посмъртно, 2006) и "Това-онова" - единствената му стихосбирка (посмъртно, 2016).

Димитър Димитров (Херо), футболист и треньор (1959).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Черноморец" (Бургас) и "Академик" (София). Старши треньор на националния отбор по футбол на България (1998-1999). Избран за треньор на 2012 г. от Асоциацията на българските футболисти. Почетен гражданин на Бургас (2011) и Почетен гражданин на Павлодар, Казахстан (3 ноември 2016).

Люба Ризова, журналист (1963).
Била е репортер и редактор в Българско национално радио и водещ "Новини". Работила е в Нова телевизия като репортер, редактор, заместник-директор и директор "Новини" и в екипа на "Господари на ефира" .  Била е главен редактор на "Новини и актуални предавания" в bTV (2000-2010), директор "Новини и актуални предавания" на bTV (2010-февруари 2014). От 2015 г. Люба Ризова работи като медиен консултант. Била е консултант за предаването "Господари на ефира".  От 2001 г. Люба Ризова е член на Управителния съвет на фондация "Програма достъп до информация". От 2014 г. е председател на сдружение "Европейски медиен център". Понастоящем работи в телевизия TV1.

Десислава Танева, икономист и политик (1972).
Била е изпълнителен директор на "Мел инвест холдинг" АД, Сливен. Председател на Общинския съвет в Сливен (9 ноември 2007-14 юли 2009). Депутат от 41-ото до 43-ото Народно събрание (14 юли 2009-7 ноември 2014). Министър на земеделието и храните (7 ноември 2014-27 януари 2017). Депутат в 44-ото Народно събрание (19 април 2017-15 май 2019). Министър на земеделието, храните и горите (15 май 2019-12 май 2021). Депутат от 45-ото до 48-ото Народно събрание (2021-2023).

Калин Врачански, актьор (1981).
Играе в Театър "София".  Участвал е във филмите  "Забранена любов" (2009), "Още нещо за любовта" (2010), "Дървото на живота" (2013), "Вила Роза" (2013), в телевизионния сериал "Стъклен дом" (2010-2012), "Бензин" (2017), "Smart Коледа" (2018), "Господин X и морето" (2019), "Братя" (2020) и др.

На този ден са родени и:

Петър Първи (Велики), руски император от 22 октомври 1721 г. до 8 февруари 1725 г. (1672-1725).

Джордж Стивънсън, британски инженер и учен (1781-1848).
Полага основите на парния железопътен транспорт (1814).

Ото Николай, немски композитор и диригент (1810-1849).
Един от основателите на Виенската филхармония (1842).

Берта фон Зутнер, австрийска писателка (1843-1914).
Авторка е на антивоенния роман "Долу оръжията!". През 1891 г. основава Австрийското дружество за мир.  Първата жена носителка на Нобеловата награда за мир за 1905 г.

Хенри Дейл, британски физиолог и фармаколог (1875-1968).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1936 г. заедно с американския физиолог от немски произход Ото Льови за техните открития, свързани с химичното предаване на нервните импулси.

Тита Руфо, италиански оперен певец (1877-1953).

Юрий Брезан, немски поет и писател (1916-2006).
Автор е на "Черната воденица" (1968) "Крабат, или Преобразяването на света" (1976), "Портрет на бащата" (1983) и др.

Робърт Макнамара, американски политик и финансист (1916-2009).
Министър на отбраната на САЩ (21 януари 1961-29 февруари 1968). Президент на Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) (април 1968-юни 1981).

Джон Лорд, британски рокмузикант - пианист и композитор (1941-2012).
Член на рокгрупата "Дийп Пърпъл" от нейното създаване през 1968 г. до 2002 г. През периода 1978-1983 свири в "Уайтснейк". След като напуска окончателно "Дийп Пърпъл", Джон Лорд започва да се занимава с класическа музика, участва в концерти на Лондонската филхармония.

Фаина Мелник, съветска състезателка по лека атлетика (хвърляне на диск) и треньор (1945-2016).
Олимпийска шампионка през 1972 г. в Мюнхен, Германия. Печели два златни медала от европейски първенства - 1971 г., 1974 г. Подобрявала е световния рекорд в дисциплината хвърляне на диск 11 пъти. Тя става първата жена, която хвърля диска повече от 70 метра (70,2 м през 1975 г.).

Джони Деп, американски актьор (1963).
Участвал е във филмите "Едуард Ножиците" (1990), "Аризонска мечта" (1993), "Защо тъгува Гилбърт Грейп" (1993), "Новият Дон Жуан" (1995), "Карибски пирати: Проклятието на черната перла" (2003), "Карибски пирати: Сандъкът на мъртвеца" (2006), "Карибски пирати: На края на света" (2007) и др.

Предраг Стоякович, хърватски баскетболист (1977).
С отбора по баскетбол на Югославия печели златен медал от Световното първенство през 2002 г. в САЩ, златен медал от Европейското първенство през 2001 г. в Турция и бронзов медал от Европейското първенство през 1999 г. във Франция.

Мирослав Клозе, немски футболист (1978).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия, сребърен медал от Световното първенство през 2002 г. в Република Корея и Япония, два бронзови медала от Световното първенство през 2006 г. в Германия и от  Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка, сребърен медал от Европейското първенство през 2008 г. в Австрия и Швейцария и бронзов медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна. Мирослав Клозе е футболистът с най-много отбелязани гола на световни първенства - 16, като е отбелязал голове на четири световни първенства (2002 г., 2006 г., 2010 г. и 2014 г.). Мирослав Клозе е футболиста с най-много отбелязани гола за националния отбор на Германия - 71. От ноември 2016 г. е треньор.

Уесли Снайдер, нидерландски футболист (1984).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка, бронзов медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия и бронзов медал от Европейското първенство през 2004 г. в Португалия. С "Интер Милано" (Италия) печели три пъти турнирът Шампионска лига (2010). През 2019 г. прекратява състезателната си кариера.

Сократис Папастатопулос, гръцки футболист (1988).

Ян Чжоу, китайска състезателка по шорттрек (1991).
Трикратна олимпийска шампионка  от две Олимпийски игри - през 2010 г. във Ванкувър, Канада, където печели два медала, и през 2014 г. в Сочи, Русия. Четирикратна световна шампионка  от световните първенства през 2008 г., през 2009 г., където печели два медала, и през 2013 г.

Това е денят на смъртта на:

Чарлз Дикенс, британски писател (1812-1870).
Представител на критическия реализъм. Автор е на романите  "Приключенията на Оливър Туист" (1836-1838), "Никълъс Никълби" (1838Ц1839), "Старият антикварен магазин" и "Барнаби Ръдж" (1840-1841),"Мартин Чъзълуит" (1843-1844),  "Домби и син" (1846-1848), "Дейвид Копърфийлд" (1849-1850), "Студеният дом"(1853), "Тежки времена" (1854), "Малката Дорит"(1857) и др.

Бачо Киро (Киро Петров Занев), български учител, книжовник и революционер, участник в националноосвободителното движение (1835-1876).
На 14 години става учител в с. Коевци (1849). В продължение на 27 години е учител в търновските села Мусина, Вишовград, Михалци и Бяла черква. Инициатор за основаването на читалище "Селска любов" в Бяла черква (дн. Народно читалище "Бачо Киро-1869") (1869). Пише и издава стихотворения, драмата "Сиромах Танчо" (1879), "Описание на село Горни Турчета" (1870), пътеписа "Пътуванието на Бача Кира" (1873), пътеписа "Второто пътувание на Бача Кира" (1874), стихотворни пътеписи, религиозни поучителни слова, разкази за исторически събития и др. Събира множество фолклорни материали. Сътрудничи на в. "Македония". Включва се активно в църковнонационалната борба. Основател и от 1872 г. председател на революционния комитет в Бяла черква. Един от главните организатори на революционните приготовления в селата от западната част на Търновски революционен окръг за Априлското въстание (1876). При обявяваането му се присъединява с дружина от 101 въстаници към четата на Поп Харитон. Подвойвода на четата. Участва в сраженията на четата в Дряновския манастир "Св. Архангел Михаил" срещу многохилядна османска войска (11-19 май 1876). Манастирът е опожарен и разрушен, а той е един от 47 души, които успяват да се измъкнат. Достига до Бяла черква, но е предаден на османските власти. Осъден е на смърт и обесен в Търново. 

Георги Измирлиев - Македончето, български революционер, участник в националноосвободителното движение (1851-1876).
Един от учредителите на Гюргевския революционен комитет в Румъния (11 ноември 1875), от който е определен за помощник на апостола Стефан Стамболов и военен ръководител на I (Търновски) революционен окръг с център Горна Оряховица при подготовката на Априлското въстание (1876). Преминава в България през р. Дунав през м. януари 1876 г. и заедно със Стефан Стамболов и Христо Караминков работи по организацията на въстанието в Търновско и Горноряховско. След предателство на 27 април 1876 г. (ст. ст.) Георги Измирлиев, заедно с група революционери, е арестуван в Горна Оряховица.  Осъден е на смърт чрез обесване от специален османски съд в Търново (дн. Велико Търново). На 28 май 1876 г. (ст. ст.) при изпълнение на присъдата в Горна Оряховица сам си слага примката с думите "Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!".

Йон Лука Караджале, румънски писател и драматург (1852-1912).
Класик на румънската литература. Автор е на комедиите "Една бурна нощ" (1878), "Господин Леонида и реакцията" (1879), "Изгубеното писмо" (1884), на драмата "Напаст", на фейлетони и хумористични разкази и др.

Адолф Виндаус, немски химик (1876-1959).
Носител на Нобелова награда за химия за 1928 г. за изследванията му върху стеролите и връзката им с витамините.

Разумник Иванов, руски критик, публицист, журналист, историк и социолог (1878-1946).

Мигел Анхел Астуриас, гватемалски писател (1899-1974).
Автор е на "Гватемалски легенди" (1930), поетично описание на живота и културата на маите преди идването на испанците, на романа "Сеньор президентът" (1946), "Хора от царевица" (1949), на трилогията -  "Ураган" (1950), "Зеленият папа" (1954) и "Очите на погребаните" (1960) и др. Посланик на Гватемала във Франция (1966-1970). Носител на Нобелова награда за литература за 1967 г. за яркото му постижение, дълбоко вкоренено в националните черти и традиции на латиноамериканските народи.

Семьон Лавочкин, съветски авиоконструктор (1900-1960).

Пеньо Атанасов (Пеньо Атанасов Колев, псевд. Бомбето), български строителен предприемач (1902-1987).
Изгражда Паметника на свободата на връх Шипка (осветен на 26 август 1934). Изгражда Паметника на свободата на връх Шипка (осветен на 26 август 1934). Ръководи довършителните строителни дейности по изграждането на  Паметника на свободата на връх Шипка, след като два пъти преди него дюлгерски бригади се отказват. Участвал е и при строителството на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София, гарата в Шумен, мостове, къщи, пощенски сгради. Удостоен е със званието "Заслужил строител". Носител на "Народен орден на труда" (1973), на  златна значка "Майстор Колю Фичето" (1975).

Джордж Бидъл, американски генетик (1903-1989).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1958 г. заедно с американския генетик и биохимик Едуард Тейтъм за тяхното откритие, че гените регулират определени химични процеси. Те си поделят наградата с американския генетик и биохимик Джошуа Ледърбърг, който я получава за неговите открития относно генетичните рекомбинации и организацията на генетичния материал на бактериите.

Ян Тинберген, нидерландски икономист (1903-1994).
Носител на Нобелова награда за икономика за 1969 г. заедно с норвежкия икономист Рагнар Фриш за създаването и прилагането на динамични модели и използването им за анализ на икономически проекти.

кардинал Агостино Касароли, италиански католически духовник (1914-1998).
И. д. държавен секретар на Ватикана (30 април 1979-юни 1979). Държавен секретар на Ватикана (юни-юли 1979). Председател на администрацията на наследството на Апостолическия престол (януари 1981-1984).

Алекси Иванов (Алекси Иванов Василев), български политик и деец Българския земеделски народен съюз (БЗНС) (1922-1997).
Деец Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Министър на земеделието и горите (24 март-19 юни 1986). Председател на Съвета за селско стопанство и заместник-председател на Министерски съвет (25 декември 1986-21 август 1987). Министър на земеделието и горите (19 август 1987-19 декември 1988). Депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990).

акад. Вера Мутафчиева, българска писателка и историк (1929-2009).
Директор на Центъра за древни езици и култури при Комитета за култура (1979), директор на Българския изследователски институт  в Австрия (1980). Член на Съюза на българските писатели и негов секретар (1982-1 януари 1987). Заместник-председател на Българската академия на науките /БАН/ (6 декември 1993-7 октомври 1996) и неин почетен член (1999). Председател на Агенцията за българите в чужбина (27 февруари 1997-4 май 1998). Има научни изследвания в областта на българската история от 15 в. до 17 в., Възраждането и историята на Османската империя. Автор е на историческите романи "Летопис на смутното време", "Книга за Софроний", "Последните шишмановци", романа "Белот на две ръце", сценария на филма "Хан Аспарух" (1981) и др. Удостоена със званието "доктор хонорис кауза" на Нов български университет (2000). Носител на Хердерова награда (1980), на орден "Народна Република България" първа степен (1989), на орден "Стара планина" първа степен (15 март 1999), на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" (1 ноември 2000) и др.