site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 28 май в историята

28 май 2023 г., неделя, 21-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 7 Неделя след Пасха - на св. Отци от Първия вселенски събор. Преп. Никита, еп. Халкидонски. Преп. Софроний Български.

В България се отбелязва:

Празникът на Асеновград. Отбелязва се с решение на Общинския съвет 193 от 23 април 2008 г. през последната неделя на май.

Празникът на град Златарица. Отбелязва се по традиция през последната неделя на месец май.

По света се отбелязва:


Националният празник на Азербайджан. Ден на републиката (1918).

Националният празник на Етиопия.
Ден на установяването на мира и демокрацията (1991).

На този ден в България:

1890 -
В София с помощта на Българския червен кръст се открива първото редовно училище за медицински сестри в България. Обучението се води от руските медицински сестри София Висоцка и Олга Сухонен. Приемат се девойки, завършили трети клас (по тогавашната учебна система) със срок за обучение 1 година. През 1922 г. Българският червен кръст реорганизира училището. В негова помощ Американският червен кръст изпраща медицинските сестри Рахила Торакс и Теодора льо Гро. Срокът на обучението става 4 години, а към 1936 г. - 3 години.

1907 -
Създаден е музей към археологическо дружество "Августа Траяна" (дн. Регионалният исторически музей в Стара Загора), в който да се показват съхранените реликви от близкото и далечното минало. През 1949 г. е трансформиран в Общински музей, от 1953 г. е Окръжен исторически музей, а от 1983 г. Исторически музей.  С ПМС 153/28 юли 2000 г. се преобразува в Регионален исторически музей.

1920 - 19-ото Народно събрание приема Закона за трудовата повинност, който е обнародван е в бр. 56 на "Държавен вестник" от 14 юни 1920 г. Идеята за организирането и провеждането на трудовата повинност принадлежи на Александър Стамболийски. Според закона на редовна трудова повинност подлежат всички български поданици от двата пола - младежи, навършили 20 години, и девойки, навършили 16 години. Продължителността на трудовата повинност се установява на 12 месеца за младежите и 6 месеца за девойките. Предвижда се и откупуването на трудовата повинност.

1966 - Дипломатическите отношения между България и Турция са издигнати в ранг на посолства. Дипломатически отношения между Княжество България и Османската империя са  установени през 1879 г.  на ниво дипломатически агентства. Прекъснати са на 5 октомври  1912 г. и са възстановени на 16 септември 1913 г.  на ниво легации. Отново са прекъснати на 28 ноември 1918 г. На 18 октомври 1925 г. дипломатическите отношения са възстановени на ниво легации с провъзгласената на 29 октомври 1923 г. Република Турция.

1966 - Възстановеният параход "Радецки" е пуснат на вода. Австрийският параход "Радецки" е построен през 1851 г. в корабостроителница "Обуда" в Будапеща, Унгария, и носи името на австрийския фелдмаршал Йозеф Радецки. На 27 и 28 май (16 и 17 май ст.ст.) 1876 г. при рейс на кораба по р. Дунав от различни пристанища се качват участниците в четата на Христо Ботев, сформирана за участие в Априлското въстание (1876). На 17 май преди Козлодуй Ботев принуждава капитана да спре на българския бряг, където четата слиза и поема към Стара планина. Корабът е използван до 1918 г., през 1924 г. е бракуван и разрушен. През 1964-1966 г. с помощта на запазени реликви и с подкрепата на 1 200 000 български деца, които събират средствата за построяването му, построено е точно копие на кораба, като са ползвани стари чертежи и снимки. В чест на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев възстановеният параход е пуснат на вода на 28 май 1966 г. и на 30 май акостира на Козлодуйския бряг. Новият кораб е дълъг 57,40 м и широк 17,50 м. През 1966 г. е обновена и музейната експозиция, която е изцяло ориентирана към живота и делото на Христо Ботев и съдбата на неговата чета. В момента корабът се намира в специално изградено за него място на Козлодуйския бряг. С Разпореждане 9 на Бюрото на Министерския съвет от 16 март 1982 г. е Национален музей "Параход Радецки". С  ПМС 83/26 април 2004 г.  музеят е филиал на Националния исторически музей.

2004
- Прието е Постановление 109 на Министерски съвет, с което се определят центровете на 6-те района за планиране - формирани на основата на областите в зависимост от географското им разположение, икономическото им развитие, броя на населението им и перспективите им за развитие. На Северозападния район за планиране центърът е Видин, на Северния централен район за планиране - Русе, на Североизточния район за планиране - Варна, на Югоизточния район за планиране - Бургас, на Южния централен район за планиране - Пловдив, на Югозападния район за планиране - София. Шестте района за планиране са обособени съгласно Закона за регионалното развитие, приет от 39-ото Народно събрание на 5 февруари 2004 г.

2008 - В Луковит е открит най-големият завод в България за производство на керамични тухли. Заводът е инвестиция на австрийската фирма "Винербергер" за над 25 млн. евро.

2009 -
В 9:20 ч. автобус, пътуващ от хижа "Дружба" на връх Бакаджик към Ямбол, не успява да спре на връщане от върха и прегазва вървящите по пътя хора, които се изкачват за събор по повод църковния празник Спасовден. Загиват 18 души. От пътуващите в автобуса 19 души няма жертви. Автобусът е собственост на фирмата "Ем Си Ай - Слав Славов" ЕТ.

2014 - Народното събрание приема нов Закон за Министерство на вътрешните работи (МВР). Съгласно закона секретар на МВР ще се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи за срок пет години, а Главна дирекция "Криминална полиция" и Главна дирекция "Охранителна полиция" стават правоприемници на Главна дирекция "Национална полиция".

2015 - В София официално е открита галерията "Квадрат 500" към Националната галерия в присъствието на вицепрезидента Маргарита Попова, министър-председателя Бойко Борисов, министри, депутати, посланици и др. В галерията са изложени близо 2000 произведения на български и чужди автори в  28 зали на четири етажа.

2016 - В Техническия университет в Габрово е открит първият извънстоличен информационен център на Българския институт за стандартизация за обучение на студенти и докторанти в конструкторските, технологичните и мениджърските дисциплини.

2019 - Президентът Румен Радев издава укази за награждаването с орден "Стара планина" първа степен на актьора Васил Михайлов, на актьора Ириней Константинов, на журналиста и мореплавател Дончо Папазов и на спортния деец Христо Меранзов.

2020 - При специализирана акция на Държавната агенция "Национална сигурност" и Прокуратурата в София, Ботевград, Правец, Пловдив, Плевен, Монтана, Смолян и села от община Кюстендил са задържани шест души, сред които заместник-министърът на околната среда и водите Красимир Живков и братята Атанас и Пламен Бобокови. Разследването е срещу организирана престъпна група. Обвиненията са, че Красимир Живков е съдействал за издаване на нотификации за внос на отпадъци основно от Италия.

2021 - В Своге официално се открива паметник на загинали български воини от селищата Своге, Свидня, Искрец и Добърчин в Балканската война (1912-1913), Първата световна война (1914-1918) и Втората световна война (1941-1945). На откриването присъства заместник-началникът на отбраната ген.-лейт. Димитър Илиев.

На този ден по света:

1358 - Във Франция избухва най-голямото в историята на страната селско въстание, известно като Жакерия. Водач на въстанието е Гийом Кал. Въстаналите били наречени "жаки" (от обичайния по онова време прякор на селяните - "Жак простакът"). Причина за въстанието била икономическата разруха в страната след Стогодишната война (1337-1453), епидемията от чума, както  и непосилните данъци, на които били подложени селяните. Въстаналите селяни опожарявали и разрушавали дворянските замъци и къщи, убивали феодалите и се стремели сами да станат господари. Общият брой на въстаналите постепенно достигнал близо 100 000 души, като към въстаналите селяни се присъединило и бедното население на градовете. Стихийността и липсата на план и програма на въстаниците се оказали пагубни  и въстанието било постепенно потушено,  след като на 10 юни 1358 г. водачът на въстаниците Гийом Кал е заловен с хитрост, близо до Мело.  В другите области, където действали в повечето случаи разпокъсани селски отряди, вълненията продължили до август 1358 г. След потушаване на въстанието дворянството се разправило със селяните с голяма жестокост. Били избити близо 20 000 селяни, наложени глоби и контрибуции върху малки и големи села.

1812 - В Букурещ е подписан мирен договор между Турция и Русия в края на Руско-турската война (1806-1812). Бесарабия и територии от Кавказ преминават към Русия.

1871 -
Правителствените войски разгромяват Парижката комуна, провъзгласена на 18 март 1871 г. в Париж, Франция, в хода на въстание на Националната гвардия. Дните от 21 до 28 май 1871 г. са известни като "Кървавата седмица". При потушаването на бунтовете загиват повече от 25 000 души, а 40 000 са изпратени в затвор или на заточение в отвъдморските колонии на Франция.

1940 - Белгия капитулира пред Германия по време на Втората световна война (1939-1945).

1961 - В Лондон, Великобритания, адвокатът Питър Бененсон започва кампания "Призив за амнистия", публикувайки във в. "Обзървър" статия "Грижа за затворниците", която впоследствие е препечатана от много вестници в различни страни. Датата на публикуването се приема за дата на създаване на правозащитната организация "Амнести  интернешънъл". Организацията е носител на Нобеловата награда за мир за 1977 г.

1973 - В Сеул, Република Корея, е учредена Световната федерация по таекуондо (олимпийско) (WTF).

1975 -
В Лагос, Нигерия, е подписан договор за създаването на Икономическата общност на западноафриканските държави (ЕКОВАС) от Бенин, Буркина Фасо, Кабо Верде, Кот д'Ивоар, Гамбия, Гана, Гвинея, Гвинея-Бисау, Либерия, Мали, Нигер, Нигерия, Сенегал, Сиера Леоне и Република Того. На 7 ноември 1976 г. за седалище на секретариата на ЕКОВАС е определен Лагос (Нигерия).

2002 - Приета е Римската декларация, с която е създаден новият Съвет НАТО - Русия. Декларацията е приета на срещата на високо равнище на страните от НАТО и Русия във военновъздушна база "Пратика ди Маре" край Рим, Италия. Съветът НАТО - Русия замества Постоянния съвет НАТО - Русия и е форум за сътрудничество в областта на сигурността.

2004 - Във Вашингтон, САЩ, е подписано споразумение между САЩ и Европейския съюз за предоставяне на личните данни на хората, пътуващи със самолет за САЩ. Документът дава възможност на американското министерство на вътрешната сигурност да събира лични данни на милиони хора, които пътуват със самолети между САЩ и Европа.

2008 - В Катманду, Непал, на първото заседание на Учредителното събрание (парламента) на Непал е прието решение за премахване на монархията и за обявяването на Непал за република. С това е сложен край на хиндуистката монархия, управлявала Непал 239 години. На 29 май 2008 г. кралското знаме на двореца в Катманду е свалено и заменено с национален флаг.

2016 - В Белград, Сърбия, е организирана първата регионална молитвена закуска, която събира над 200 души от света и региона и изпраща послание за мир, толерантност и сътрудничество между държавите. Мотото е  "Обичай ближния си". Организатор на събитието е парламентът на Сърбия и на него присъстват гости от САЩ, представители на германския Бундестаг, на Европейския парламент и на страните от Западните Балкани.

2017 - В Русия новият руски пътнически самолет за средни разстояния МС-21-300 извършва първия си 30-минутен полет на височина 1000 м със скорост 300 км в час. Самолетът е конструиран от корпорацията "Иркут" и нейната компания-майка - държавната Обединена авиостроителна корпорация.

2019 - Европейската централна банка пуска в обращение последните две банкноти от серията "Европа" - от 100 и 200 евро. Банкнотите от серия "Европа" са въведени постепенно в продължение на няколко години. Първите четири банкноти от новата серия - от 5,10,20 и 50 евро влизат в обращение съответно през 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2017 г.

2021 - Кристин Уормът става първата жена министър на сухопътните сили на САЩ, след като кандидатурата й е одобрена от Сената (горната камара на Конгреса). Тя е заемала различни постове, свързани с опазването на националната сигурност на САЩ, сред които заместник-министър на отбраната по време на управлението на бившия президент Барак Обама.
   
2022 - Държавата Вануату в Тихия океан обявява климатично извънредно положение и план от 1,2 милиарда долара, предназначен за смекчаване на последиците от климатичните промени за островната държава. Архипелагът с население от 300 000 души е връхлетян от два мощни циклона и от опустошителна суша в последното десетилетие.

Родени на този ден българи:

Спас Гергов, журналист, писател, публицист (1918-1995).
Главен редактор на сп. "Млад стенограф" (1935-1936). Бил е главен редактор на в. "Народна култура". Един от основателите на Съюза на българските журналисти (СБЖ) (1944). Секретар на СБЖ и председател на секция "Изкуство и култура" (1949-1952). Първи щатен кореспондент на в. "Отечествен фронт" в Москва, Русия (1956-1957). Главен редактор в Агенцията за книгоиздаване на чужди езици към София-прес (1969-1978). Автор е на книги и брошури на културна, обществена и туристическа тематика, на статии, есета, разкази, очерци, коментари и кореспонденции.

Борис Камиларов, архитект (1932-2004).
Председател на Съюза на архитектите в България (16 май 1992-15 май 1995) и негов заместник-председател (1998-2004). По негови проекти са построени Университетският комплекс във Велико Търново, операта в Стара Загора, театри в Шумен и Бургас и други. Първи носител на наградата "Архитект на годината 1995" на националния седмичник на българските архитекти "Арх и арт форум"(м. декември 1995).

Александър Дяков, скулптор (1932-2018).
Автор е на монументално-декоративни проекти за паркова скулптура и паметници. Негови паметници се намират в паркове из различни села и градове из страната - София, Силистра, с. Кайнарджа, най-известният от които е "На падналите за свобода" в Бургас. Участва в национални изложби, негови работи са представени в Париж, Венеция, Антверпен, Равена, Австралия. Автор е на изложбата "Проекти ХХ век" (2001). Художник постановчик е на филмите "Хроника на чувствата", "Веригата", "Вълчицата", "Спомен за близначката", "Хемингуей", "Може би фрегата". Носител на първа награда от Първата младежка изложба (1961) за творбата "Права фигура". Почетен гражданин на София (17 септември 2012). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (май 2012).

Владимир Костов, журналист и публицист (1932).
Журналист във вестниците "Средношколско знаме", "Работническо дело", "Поглед", "Антени", "Отечествен фронт" (1956-1969). Ръководител на програма "Хоризонт" на Българското радио (1969-1972). Кореспондент на в. "Работническо дело" (1961-1964). Бил е водещ на седмичното обзорно политическо предаване "Панорама" по Българската телевизия. Кореспондент на Българската телевизия и Българското радио в Париж, Франция (1974-1977). През 1977 г. емигрира във Франция. Журналист в Радио "Свободна Европа" в Мюнхен (1978-1994). През 1978 г. е осъден задочно на смърт от Върховния съд на Народна република България. Помилван през 1990 г. Автор на книга за убийството на писателя Георги Марков - "Българският чадър" (1986, на френски, немски и английски език; 1990 - на български език).

акад. Димитър Мишев, радиоинженер (1933-2003).
Работи в областта на телевизионната техника, разработва методи, системи и апарати за дистанционни изследвания на Земята от Космоса, участник в създаването и развитието на телевизията в България. Преподавател и ръководител на телевизионния център в Машинно-електротехническия институт (МЕИ) в София (1959-1963). Ръководител на секция "Телевизионна техника" в МЕИ (1966-1974) и ръководител на катедра "Радиотехника" в института (1972-1974). Директор на Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия при Българската академия на науките (БАН) (1990-2003), която от 2003 г. носи неговото име. Главен редактор на сп. "Доклади на БАН" (2001-2003). Академик на Международната астронавтична академия, вицепрезидент на Международната астронавтична федерация (1980-1982). Научен ръководител на експериментите и изследванията в областта на дистанционните методи, подготвени за полетите на българските космонавти, както и за спътниците "България 1300", мисиите "Фобос", комплекса "Фрегат" и др. Носител на орден "Стара планина" първа степен (30 март 2004, посмъртно) за изключителния му принос за развитието на космическите изследвания и във връзка с 25-ата годишнината от първия полет на българин в Космоса.

Кирил Ерменков (Кирил Ерменков Найденов), инженер и политик (1938).
Научен сътрудник първа степен в Научноизследователски институт по транспорта (1963-1975), главен инженер, главен специалист, експерт в Министерство на транспорта (1975-1990). Заместник-министър на транспорта (1990-1993), министър на транспорта (23 юни 1993-17 октомври 1994). Депутат от 38-ото Народно събрание (1997-2001). Дългогодишен председател на Управителния съвет на Научно-техническия съюз по транспорта и почетен председател на съюза. носител на орден "За гражданска заслуга" първа степен за изключителния му принос за развитието на транспортната система на България и нейното хармонизиране и интегриране с европейската транспортна система (11 юли 2008).

Дора Миланова, пианистка (1940-1995).
Концертира самостоятелно и в дует с цигуларката Стойка Миланова във всички европейски страни, както и в САЩ, Куба, Япония и др. Удостоена със званието "Заслужил артист" (май 1979).

Развигор Попов
, музикант и композитор (1940).
Свирил е със състава "Мелоди" на Емил Димитров, с група "Стакато" и с група "Старт", с която има осем албума. От края на 70-те на 20-и в. създава редица песни, които изпълнява певицата Мими Иванова и група "Старт", сред които "Петнадесет лалета", "Вълкът и седемте козлета", "Вече свърши хубавото време", "Зелената стара чешма", "Хей, момче". Аранжира песни за оркестър "Балкантон" и Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио, а след 1975 г. е автор на аранжиментите на всички песни на Мими Иванова. Двамата имат три детски музикални школи, където преподават пиано, солфеж.  Носител на Голямата награда на фестивала "Златният Орфей" за цялостен принос (1996), на наградата "Сребърна лира" на фестивала в Братислава, Словакия (1978), на Трета награда от конкурса "Песни за морето" в Рощок, Германия (1980), на наградата на Министерството на културата "Златен век" - печат на Симеон Велики (21 май 2015) и др.

Васил Кинов, писател и преводач (1940-2010).
Бил е редактор в Българската национална телевизия и Българската кинематография, екскурзовод, завеждащ отдел "Култура" във в. "Земеделско знаме" и в Българска кинематография. Аташе по културата в посолството на България в Полша (1992-1996). Превежда от полски език. Автор е на "Не чакай залеза" (1976), "Цвят на корментил" (1983), Ловен сезон", "Часът на демоните", "Нощни птици", "Кучето", "Пет романа". Носител на наградата "Ламар" за проза (1991) и др.

Чавдар Шинов, писател и сценарист (1941).
Бил е сценарист в СИФ "Бояна". Редактор в хумористичните вестници "Стършел" и "Пардон". Сценарист е на филмите "Да обичаш на инат", "Маневри на петия етаж", "Петък вечер" и др. Автор е на повече от тридесет книги: сборници с разкази и фейлетони, комедията "Апахите в края на лятото", романa "Да се любим на инат", пиеси и книги за деца. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" втора степен за значимия му принос за развитието на съвременната българска култура и изкуство (8 юни 2011).

Петя Караколева, поетеса, писателка и драматург (1944-1997).
От 1978 г. работи в Радио София като редактор в Детска редакция. Има над 500 авторски предавания в рубриките "Лека нощ, деца", "Добро утро, деца", "Ранобудно петленце" и др. Автор е на "Сабята на щурчето" (1986), "Най-златното злато" (1986), "Ох, Зъбчо" (1989), "Седем живи Марии" (1991), "Песни за моя град" (2005) и др. През 2004 г. на нейно име Съюзът на българските писатели и община Кърджали учредяват Национална награда за детска литература, която се връчва ежегодно в навечерието на Деня на Кърджали - 21 октомври.

Божидар Томов
, писател, поет и драматург (1944).
Работил е във в. "Пулс", сп. "Пламък", издателство "Отечество", в Българския културен център в Москва (Русия) и от 1995 г.  в Българското национално радио  в програма "Христо Ботев" и  редакция "Хумор, сатира и забава". Автор е на 23 книги - поезия, проза, романи за деца, сатирични разкази. Носител на наградата "Чудомир" за хумористичен разказ (2000) на фондация "Чудомир"и др.

Стефан Димитров, композитор (1949).
Аранжьор на Биг Бенда на Българското национално радио (БНР) (1981-1982). Програмен директор на Канал 1 на Българската национална телевизия (БНТ) (юли 1992-26 април 1993). Генерален директор на Българска национална телевизия (10 юли 1997-6 ноември 1997), изпълнителен директор на Нова телевизия (август 2000-9 ноември 2001). Член на Съвета за електронни медии (23 ноември 2001-4 февруари 2008). Директор на програма "Христо Ботев" на БНР (ноември 2010-2016). Композира оркестрови пиеси, музика за телевизионни спектакли, театрална и филмова музика. Носител на Първа награда от фестивала "Златният Орфей" (1976, 1979, 1980), на награда на Съюза на филмовите дейци за музиката към филма "След края на света" (2002), на наградата "Аскеер" на Театър "Българска армия" за музика към постановката "Плебеи по рождение" (2005), на наградата Кристална лира от Съюза на музикалните дейци (2010). Носител на орден "Стара планина" първа степен (5 януари 2010). Носител на "Златен век с огърлие" на Министерство на културата (28 май 2019). Почетен гражданин на София (17 септември 2019).

Мариана Димитрова, актриса (1954-2005).
Играла е в театъра в Русе (дн. Драматичен театър "Сава Огнянов")(1976-1978), а от 1978 г. в театър "Българска армия" в продължение наблизо 20 години. Участвала е в над 30 филма, сред които "Осъдени души", "Мъжки времена", "Дами канят", "Бъди благословена", "Почти любовна история", "Капитан Петко войвода", "Елегия", "Скъпа моя, скъпи мой" и др. От 1997 г. живее в Сан Диего в САЩ, където основава собствена театрална школа и написва автобиографичната книга "Американски синдром" и две детски книги - "Любопитните пътешественици" и "Страхотните луди смели момчета и малкото чудовище". Самоубива се на 1 юни 2005 г.

На този ден са родени и:

Томас Мур, ирландски поет и автор на балади (1779-1852).
Представител на романтизма. Автор е на "Одите на Анакреона" (1800), "Ирландски мелодии" (1807), "Лала Рук" (1815) и др.

Николай Наумов, руски писател (1838-1901).
Автор е на сборници от разкази.

Едвард Бенеш, чехословашки политик (1884-1948).
Министър-председател на Чехословакия (26 септември 1921-7 октомври 1922). Президент на Чехословакия (18 декември 1935-5 октомври 1938). Ръководител на временното правителство в изгнание (21 юли 1940-2 април 1945) по време на Втората световна война (1939-1945). Президент на Чехословакия (4 април 1945-7 юни 1948).
 
Ян Флеминг, британски писател (1908-1964).
Автор на поредицата книги за Джеймс Бонд.

Патрик Уайт, австралийски писател (1912-1990).
Автор е на романите "Пътници в колесница" (1961), "Неразбиваемата мандала" (1966), "Окото на бурята" (1973), "Пояс от листа" (1976) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1973 г. за епическото му и изпълнено с психологизъм творчество, което въвежда в литературата един нов континент.

Волфганг Шнайдерхан, австрийски цигулар и музикален педагог (1915-2002).

Дьорд Лигети, австрийски композитор от унгарски произход (1923-2006).
Носител на множество награди, сред които първа награда на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) (1969), Държавната награда за музика на Австрия (1990), финландската музикална награда "Сибелиус" (2000) и на шведската музикална награда "Полар" (2004).

Бюлент Еджевит
, турски политик (1925-2006).
Министър-председател на Турция (25 януари 1974-18 септември 1974; 21 юни 1977-4 юли 1977; 5 януари 1978-16 октомври 1979; 28 май 1999-16 ноември 2002).

Джери Уест, американски баскетболист (1938).
През спортната си кариера играе в "Лос Анджелис Лейкърс". За 14 сезона (1960-1974) записва и 14 участия в "Мача на звездите", играе девет финала в НБА и печели една титла през 1972 г. Уест е и двукратен носител на наградата за "Най-добър изпълнителен директор" и шесткратен шампион като част от управлението на "Лос Анджелис Лейкърс" и "Голдън Стейт Уориърс". Печели златен медал от Олимпийските игри през 1960 г. в Рим, Италия, с националния отбор по баскетбол. Силуетът на Джери Уест е на логото на Националната баскетболна асоциация (НБА). Въведен в Международната зала на славата по баскетбол в Спрингфийлд, САЩ (1980). Награден с Президентския медал на свободата (2019).

Кайли Миноуг, австралийска певица (1968).
За над 35-годишната си кариера има издадени 15 студийни албума. Носителка е на награда "Грами" за най-добър запис с денс музика (2004). Кавалер на Ордена за изкуство и литература заради приноса си за обогатяване на френската култура (2008). Удостоена е с Ордена на Британската империя (2008) за приноса й към музиката.

Ханс Йорг Бут, немски футболист (вратар) (1974).
С националния отбор по футбол пчели сребърен медал от Световното първенство през 2002 г. в Япония и Република Корея и бронзов медал от Световното първенство през 2010 г. Република Южна Африка.

Джон Стоунс, английски футболист (1994).
С националния отбор по футбол печели бронзов медал от Лигата на нациите през 2019 г. в Португалия.

Това е денят на смъртта на:

Луиджи Бокерини, италиански композитор, виолончелист, с принос за развитието на камерно-инструменталните жанрове и симфонии (1743-1805).
Автор е на 20 симфонии, концерти, около 100 струнни квартета, оратории.

Ан Бронте, британска писателка (1820-1849).
Най-малката от трите сестри Бронте (Шарлот, Емили, Ан), чието творчество е уникално явление в британската класическа литература на 19 в. Авторка е на романите "Агнес Грей" (1847) и "Тайнствената непозната" (1848).

Джордж Гроув, британски музиковед (1820-1900).
Автор е на многотомния "Речник на музиката и музикантите" (1878).

Луи Еужен Варлен, френски революционер (1839-1871).
Един от организаторите и ръководителите на парижката секция на Първи Интернационал (1868-1870), член на Парижката комуна (1871). Разстрелян на 28 май 1871 г.

Калман Миксат, унгарски писател (1847-1910).

Иван Франко
, украински учен филолог и етнограф, поет, писател, преводач (1856-1916).
Автор е на над 40 поеми, повече от 100 разказа, очерци, новели, сатири, приказки, памфлети и др. Литературното му и научно наследство наброява около 5 000 произведения, събрани в 50 тома. Автор е на стихосбирката "От върхове и низини" (1887), "Увехнали листа" (1896), "Моят Измарагд" (1898), "Поеми" (1899), на повестите "Захар Беркут"(1883), "Боа" (1884), "Мисия"(1887), "Чума"(1889), както и на научноизследователските трудове "Иван Вишневски и неговите творби" (1895), "Апокрифи и легенди из украински ръкописи" (1896-1907) и др. Член-кореспондент на Чехословашкото етнографско дружество (1905). Почетен доктор по руска филология на Харковския национален университет "Василий Каразин" (1906).

Пенчо Славейков, български поет, литературен критик, есеист и преводач (1866-1912).
Той е един от членове на кръга "Мисъл" заедно с Пейо Яворов, Петко Тодоров и д-р Кръстьо Кръстев, които са в основата на модерната българска литература. Бил е учител в Софийската мъжка гимназия. Поддиректор (1901-1908) и директор (1909-1911) на Народната библиотека. Директор на Народния театър (1908-1909). Автор е на стихосбирките "Момини сълзи" (1888), "Сън за щастие" (1906), "Епически песни" (1907), "На острова на блажените" (1910), на епическата поема "Кървава песен" (1911-1913), на литературоведски изследвания и есета, на фолклорния сборник "Песен на песните" и др. Превежда творби на немски поети, сред които и философската поема "Тъй рече Заратустра" на Фридрих Ницше (съвместно с поетесата Мара Белчева). През януари 1912 г. шведският писател Алфред Йенсен, член на Института за Нобелова награда, предлага Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература за поемата му "Кървава песен", но поради смъртта на поета предложението му не се реализира.

Борис Чирков, съветски актьор (1901-1982).
Народен артист на СССР (1950). Носител на Сталинска награда (1941, 1947, 1949, 1952). Герой на Социалистическия труд (1975).

Давид Перец, български художник живописец (1906-1982).
Автор е на живописни творби и графики в областта на портрета, пейзажа, натюрморта. От 1947 г. живее в Париж. Сред картините му са "Гора от маслинови дървета" (1957), "Земята пред историята" (1963), "Ноктюрно" (1975) и др.

Борис Кюркчиев, български юрист и политик (1909-2002).
Председател на възстановената на 19 декември 1989 г. Демократическа партия (19 декември 1989-16 декември 1990), неин почетен председател (16 декември 1990-28 май 2002).

Жан Вилар
, френски артист и режисьор (1912-1971).
Основател на театралния фестивал в Авиньон (4-10 септември 1947).

Леа Иванова (ист. име Лилия Иванова Иванова), българска певица (1923-1986).
Тя е една от първите изпълнителки на джаз в България. Известна е с песните "Чико от Порто Рико", "ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ", "Отивам си без шум", "Шушу-мушу",  "Тръгвам си без шум" ,"Би трябвало да имам два живота", както и с изпълнението на  десетки кавъри на суинг, румба и шансони от 60-те години на 20-и век и др.  От 1943 г. до 1956 г.  е солистка в джазовите формации "Славянска беседа", "Джаз Овчаров" и оркестър "Оптимистите". Пяла е  в оркестрите на Христо Вучков, Димитър Ганев и Големия оркестър към Концертна дирекция.  Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степан (1985).

Мая Анджелоу
(ист. име Маргерит Джонсън), американска поетеса, писателка, актриса и общественичка (1928-2014).
Авторка е на седем автобиографии, пет книги с очерци, редица пиеси, сценарии за телевизията и киното, книги за деца, готварски книги и др. Станала известна, благодарение на автобиографичната си книга "Знам защо пее птица в клетка" (1969), с която става първата афроамериканка, автор на бестселър. Първата чернокожа жена режисьор в Холивуд, играла в киното, театъра и в телевизията. Носител е на десетки награди и над 30 почетни степени. Пожизнен професор по филология в университета в Уейк Форест, Северна Каролина.

Гертруда Луканова
, българска режисьорка (1928-2016).
Режисьор в Народния театър за младежта (1952-1976). От 1977 г. е преподавател по актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ). Била е режисьор в Държавния театър "Боян Дановски" в Перник. Удостоена със званията "Заслужил артист" (май 1970), "Народен деятел на изкуството и културата" (23 май 1987).

Георги Найденов, български футболист (вратар) и треньор 1931-1970).
През футболната си кариера e играл за отборите на "Червено знаме" (София), "Спартак" (София) и ЦДНА (София). За националния отбор на България има изиграни 51 мача. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия. Футболист на България за 1959 г. и 1961 г.

Йордан Василев, български литературовед, журналист и политик (1935-2017).
Работил е в сп. "Септември" (1966-1967), уредник в сп. "Литературна мисъл" (1969-1975). Литературен сътрудник в Института за литература при БАН (1975-1990). Основател и  първи главен редактор на в. "Демокрация" (12 февруари 1990-септември 1990), редактор на всекидневника "Ново слово" (1996-1997). Деец на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, както и един от основателите на Съюза на демократичните сили. Депутат във VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото Народно събрание (4 ноември 1991-18 май 1992). Председател на Общото събрание на Българската академия на науките (18 ноември 1991-1995). Автор е на "Младостта на Багряна" (1975, в съавторство с Блага Димитрова), "Дни черни и бели" (1975, в съавторство с Блага Димитрова), "Иван Хаджийски в българската култура" (1988), "Мнения" - студии и статии (1989), "Литература. Учебник на ХI клас" (1993, с колектив), "Христоматия по литература за ХI клас"(1994, с колектив), "Женски силуети, етюди" (2000), "Българско слово за всекиго от Х до ХХ век" (2001), "Патила и радости, спомени" (2002), "Това се случи пред очите ми" за президентския мандат на Петър Стоянов (2012, два тома), "Копнеж" (2015) и др.

Божидар Данев
, български икономист (1939-2018).
Главен изпълнителен директор на Софийската фондова борса (1991-1997). Съпредседател на Смесения консултативен комитет Европейски съюз-България (1999-2004). Председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара-Съюз на българския бизнес (11 юни 1993-15 февруари 2011). Изпълнителен председател на Българска стопанска камара-Съюз на българския бизнес (15 февруари 2011-28 май 2018). Има над 100 научни публикации и три монографични публикации. Носител на приза "Мистър Икономика 2004"  на сп. "Икономика" за принос в развитието на българската индустрия (20 януари 2005).






/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 10:14 на 29.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация