site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 10 декември в историята

10 декември 2022 г., събота, 49-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчци Мина, Ермоген и Евграф.

В България се отбелязва:

Денят на освобождението на Плевен и денят на признателността на гражданите към загиналите за неговото освобождение.
Отбелязва се съгласно Решение 4 на Общинския съвет от 19 ноември 1991 г. Годишнина от капитулацията (28 ноември 1877 г. ст. ст.) на обсадените войски на Осман паша в Плевен по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878), когато турският военачалник предава града и гарнизона на руските войски. Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на войната. Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Превземането на Плевен предизвиква решителен обрат в хода на войната.

По света се отбелязва:


Международният ден за правата на човека. Отбелязва се от 1950 г. с резолюция A/RES/423 (V) на Общото събрание на ООН от 4 декември 1950 г. Годишнина от приемането /1948/ на Общата декларация за правата на човека.

На този ден в България:


1877 -
Обсадените войски на Осман паша в Плевен капитулират (28 ноември ст. ст.) по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) и той предава града и гарнизона на руската войска. Войските на Западната османска армия са обсадени в продължение на почти пет месеца в Плевен от Западния руски отряд. Превземането на Плевен предизвиква решителен обрат в хода на войната.

1878 -
Създадена е Софийската публична библиотека (дн. Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий"). На тази дата е избрана временна библиотечна комисия, която да уреди и отвори библиотеката според съществуващия й устав. За читатели е открита на 15 януари 1879 г. Със Закона за депозирането на печатни произведения в народните библиотеки, приет от Народното събрание на 22 февруари 1897 г., се превръща в архив на българската книжнина и Национална библиотека на България. С Указ 40 на Президиума на Народното събрание от 27 януари 1950 г. се преименува в Държавна библиотека "Васил Коларов", а от 5 септември 1959 г. е Народна библиотека. На 16 декември 1953 г. е открита новата сграда на библиотеката. От 7 септември 1963 г. се нарича Народна библиотека "Кирил и Методий", а от 1990 г. - Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий". С ПМС 128/11 юли 1994 г. библиотеката получава статут на държавен културен институт. Със Закона за обществените библиотеки, приет на 26 май 2009 г., се преименува на Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

1881 - Областното събрание на Източна Румелия гласува сумата 75 000 гроша за издръжка на основаната през 1883 г. в Пловдив театрална трупа под името Българска театрална трупа (дн. Драматичен театър "Николай О. Масалитинов" - Пловдив). Изградена е от участници в самодейните представления на Пловдивското печатарско дружество, от ученици, учители и чиновници. Управител и режисьор на трупата е Стефан Попов. Първото представление е на 11 юни 1883 г. След Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885) трупата се разформирова. През 1887 г. пловдивският книжар и журналист Никола Краварев създава Пловдивска любителска театрална трупа. До 1903 г. театралното дело в града се осъществява от любители, организирани в различни трупи. В края на театралния сезон 1902/1903 г. театрални дейци се обединяват в Театрална дружина с ръководител. С Указ 29/21 януари 1965 г. на Президиума на Народното събрание театърът се преименува в Драматичен театър "Николай О. Масалитинов".

1882 - Открито е 3-ото Обикновено народно събрание, което заседава до 25 декември 1883 г. Изборите за него са произведени на 21 ноември 1882 г. по нов закон, приет от Държавния съвет. Въвеждат се двустепенни избори, което елиминира ролята на прекия вот на избирателите. Броят на депутатите е намален до 47. Законът въвежда имуществен ценз - избиратели могат да бъдат само онези граждани, които имат недвижима собственост, самостоятелно занятие, държавните чиновници, завършилите средно и висше образование, както и офицерите и унтерофицерите.

1891 - Шестото Обикновено народно събрание приема първия след освобождението (1878) на България от османско иго Закон за народното просвещение. Законът дава оформена организационна структура на училищното дело, създава юридическа основа за задължително и безплатно народно образование. Според закона "народното просвещение обема: началното учение, средното, специалното и висшето учение". Училищата в Княжеството се разделят на народни, които се поддържат от държавата, окръжията, околиите или общините, в които учебният език е българският, и на частни, поддържани от вероизповедни общества, дружества или братства и от частни лица или дружества. В народните училища се приемат децата на всички жители в държавата без разлика на вяра и народност. Началното учение е задължително и безплатно за всичките поданици в държавата.

1907 - 13-ото Обикновено народно събрание приема Закона за устройството и службата на Министерство на външните работи и изповеданията (МВРИ). Обнародван е в "Държавен вестник", бр. 278 от 22 декември 1907 г. Това е първият законов акт на българската дипломатическа служба, уреждащ дейността й. Регулира устройството на външното ведомство, както и статута и задълженията на работещите в него служители. Съгласно закона се оформят като структурни звена: Кабинет на министъра на външните работи, Политически отдел, Архив и библиотека, Консулски отдел, Отдел на изповеданията, Българска телеграфна агенция, Счетоводство. Законът остава в сила до 1944 г. С известни промени, настъпили през 1918 г., МВРИ  функционира с тази структура до приемането на Конституцията на Народна Република България (4 декември 1947 г.), по силата на която се създава Министерство на външните работи. На 13 септември 2007 г. Народното събрание приема Закон за дипломатическата служба, който урежда принципите, организацията и дейността на дипломатическата служба и правилата за професионалното развитие на дипломатическите служители.

1977 - В парк-музей "Скобелев" в Плевен е открита панорамата "Плевенска епопея 1877" по повод 100-годишнината от освобождението на града от османско иго (10 декември 1877) по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Автори на проекта са арх. Иво Петров и арх. Пламена Цачева. С картини, пластики и художествено изкуство панорамата описва битките по време на Руско-турската освободителна война.
 
1990 - Проведен е учредителен конгрес на партия "Български бизнес блок". Учредителната конференция е проведена на 25 ноември 1990 г. в София. Регистрирана е на 22 януари 1991 г. За пръв председател е избран Жорж Ганчев. На 2 ноември 1997 г. партията се разцепва след провеждането на два отделни конгреса, като форумът във Варна преизбира Жорж Ганчев за председател, а форумът в София избира за председател Христо Иванов.

1991 - Народното събрание ратифицира Факултативния протокол към Международния пакт за граждански и политически права. Влиза в сила за България от 26 юни 1992 г.
 
1998 -
38-ото Народно събрание приема промени в Наказателния кодекс, с които се отменя смъртното наказание и се заменя с доживотен затвор без право на помилване. В България смъртната присъда е въведена с Наказателен закон, приет от 8-ото Обикновено народно събрание през 1896 г. (в сила от 1 май 1896 г.) и се прилага до 13 февруари 1951 г., когато е приет нов Наказателен кодекс. Последното смъртно наказание в България е изпълнено на 4 ноември 1989 г.

1999 - В Хелзинки, Финландия, на среща на Европейския съвет България, Латвия, Литва, Малта, Румъния и Словакия получават официална покана за водене на преговори по присъединяване към Европейския съюз. Преговорите започват на 15 февруари 2000 г.

2007 -
В София в бившия Дом на българо-съветската дружба е открит частният театър "Модерен театър".

2015 - В Министерския съвет акционерите в съвместната проектна компания "Ай Си Джи Би" - "Български енергиен холдинг" ЕАД и гръцкото инвестиционно дружество "Посейдон", подписват окончателно инвестиционно решение за изграждане на междусистемната газова връзка Гърция - България. На церемонията присъства министър-председателят Бойко Борисов, министри, представители на Европейската комисия. Междусистемната газова връзка Гърция - България се проектира за пренос на природен газ между двете страни, чрез свързване с националната газопреносна мрежа на "Булгартрансгаз" ЕАД, в близост до Стара Загора и с газопреносната мрежа на "ДЕСФА" С. А. - Гърция в района на Комотини.

2016 - Около 5.45 ч. товарен влак движещ се от гара "Дружба" (Бургас) към гара "Север" (Русе), дерайлира в района на гара "Хитрино" в с. Хитрино до Шумен. Влакът е превозвал 12 вагона с пропилен и 4 с пропан-бутан, като някои от цистерните се взривяват. Загиват 7 души и 29 са ранени. От взривната вълна множество сгради в района са напълно разрушени. Нанесени са материални щети на над 50 къщи и на обществени сгради. Жителите на селото са евакуирани, като някои от тях са настанени при свои близки или роднини, а 14 души - в кризисния център в Шумен. Превозвач на товара, на румънски клиент, е русенската компания "Булмаркет".

2019 - Министър-председателят Бойко Борисов има среща с експерти от САЩ от Държавния департамент и от Държавния департамент по енергетика. На разговора присъстват и заместник министър-председателят Томислав Дончев и министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Целта на посещението на експертите в България е да се запознаят с детайли от работата на енергийните предприятия в България. Делегацията е в България от 9 декември 2019 г., в изпълнение на договореностите, постигнати в рамките на срещата на Бойко Борисов с американския президент Доналд Тръмп на 25 ноември 2019 г. във Вашингтон.

2020 - Проведен е форум на тема: "Бюджетът на ЕС за следващите 7 години - митове и реалност", организиран от Бюрото на Европейския парламент в България. Форумът, проведен в онлайн формат, е открит от заместник министър-председателя Томислав Дончев.

2021 - На тържествена церемония в Софийска градска художествена галерия за 20-и пореден път е връчена наградата "Хеликон" за нова българска художествена проза. Статуетката "Орлето на Хеликон" за 2021 г. печели писателят  Георги Тенев за романа си "Резиденцията" на издателство "Колибри".

На този ден по света:

1520 - Във Витенберг, Германия, немският свещеник и деец на Реформацията Мартин Лутер публично изгаря копие на папската була за отлъчването му от църквата, след като на 15 юни 1520 г. папа Лъв X определя 41 от неговите 95 тезиси за еретични и нарежда те да бъдат изгорени публично. Тогава Мартин Лутер е заплашен с отлъчване, ако не се покае и не се отрече от доктрините си до 60 дни. На 10 декември 1520 г. Мартин Лутер изгаря булата във Витенберг, а на 3 януари 1521 г. той е отлъчен от църквата с була, издадена от папа Лъв X, в която е официално обявен за еретик.

1845 - В Лондон, Великобритания, шотландецът Робърт Томсън патентова първите пневматични гуми. Той получава патента за "усъвършенствани колела за впрягове и други движещи се обекти". Откритието му е признато официално във Франция през 1846 г. и в САЩ през 1847 г. Гумата представлява кух колан от каучук, надут със сгъстен въздух, който обвива колелото на автомобила и дава еластична опорна повърхност около колелата, с цел да се облекчи движението и да се намали шумът.

1868
- В Лондон, Великобритания, на площада пред парламента е поставен първият в света автоматичен светофар.

1898 - В Париж, Франция, е подписан мирен договор, с който завършва войната между САЩ и Испания, започнала през м. април 1898 г. от САЩ. Повод за войната е освобождаването на Куба, колония на Испания от 1509 г. Съгласно договора САЩ получават бившите владения на Испания в басейна на Карибско море и Тихия океан (Куба, Пуерто Рико, Гуам, Филипините), като се задължават да платят за тях 20 млн. долара.

1901 - В Стокхолм, Швеция, са връчени първите Нобелови награди, пет години след смъртта на шведския инженер и предприемач Алфред Нобел. Техни носители са физикът Вилхелм Рьонтген (Германия), химикът Якоб Вант-Хоф (Нидерландия), микробиологът Емил Беринг (Германия), писателят Франсоа Сюли-Прюдом (Франция), а наградата за мир си поделят французинът Фредерик Паси и швейцарецът Жан Анри Дюнан.

1903 - Мария Кюри, френска физичка и химичка от полски произход, е удостоена с Нобелова награда за физика. Тя е първата жена, удостоена с Нобелова награда. Заедно със съпруга й Пиер Кюри двамата получават половината от Нобеловата награда за физика за 1903 г. за техните изследвания върху радиационните явления, открити от проф. Анри Бекерел, който е отличен с другата част от Нобеловата награда за физика за 1903 г. за изключителните му заслуги за откриването на естествената радиоактивност. Мария Кюри е носител и на Нобелова награда за химия за 1911 г. за заслугите й за напредъка на химията чрез откриването на елементите радий и полоний, изолирането на радия и изучаването на природата и състава на този забележителен елемент.

1948 - В Париж, Франция, с резолюция 217 А (III) Общото събрание на ООН приема Всеобщата декларация за правата на човека, в която се провъзгласяват основни права на човека - правото на живот, на лична неприкосновеност и свобода на личността, правото на свобода на мисълта, на съвестта и на религията.

1959 - С резолюция 1386 (XIV) Общото събрание на ООН приема Декларацията за правата на детето.

1974 - В Париж, Франция, по време на срещата на високо равнище на Европейската икономическа общност (ЕИО) по предложение на президента на Франция Валери Жискар Д'Естен е създаден Европейският съвет като висш политически орган на ЕИО. Правилата и функциите на Съвета са определени в Единния европейски акт от 1985 г. Европейският съвет провежда най-малко две срещи годишно, като по време на заседанията си приема "заключения", в които се определят областите от интерес и действията, които трябва да бъдат предприети. Решенията се взимат с квалифицирано мнозинство. Понастоящем членове на Европейския съвет са държавните и правителствените ръководители на 28-те държави членки на ЕС, председателят на Европейския съвет и председателят на Европейската комисия.

1982 - За подписване е открита Конвенцията на ООН по морско право, приета на 30 април 1982 г. на 11-ата сесия на 3-ата конференция на ООН по морско право. Конвенцията засяга въпросите на морското право и използването на полезните изкопаеми на морското дъно. Влиза в сила на 16 ноември 1994 г. Народното събрание на България ратифицира конвенцията на 24 април 1996 г., в сила за България от 14 юни 1996 г.

1984 - В Ню Йорк, САЩ, Общото събрание на ООН приема Конвенция против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание. Конвенцията е ратифицирана от България на 9 октомври 1986 г., в сила от 26 юни 1987 г.

1991 -  Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев подписва закон за преименуването на Казахска ССР в Република Казахстан.

1996 - В Република Южна Африка президентът Нелсън Мандела подписва новата конституция на страната, приета от парламента на 8 май 1996 г., одобрена от Конституционния съд на 4 декември 1996 г. Влиза в сила от 3 февруари 1997 г.

1997 - С указ на президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев от 20 октомври 1997 г. град Акмола официално е обявен за столица на държавата. Дотогава столица на Казахстан е гр. Алма Ата (дн. Алмати). На 6 май 1998 г. Акмола е преименувана на Астана, което означава "столица". На 20 март 2019 г. парламентът приема поправки в конституцията за преименуване на столицата Астана в Нур Султан в чест на първия президент на страната Нурсултан Назарбаев.

1999 - Конституционният съд на Албания премахва смъртното наказание. Решението е взето предвид препоръките на Съвета на Европа и на базата на новата албанска конституция, приета през 1998 г. През 1995 г. в Албания влиза в сила мораториум върху смъртното наказание. Последното изпълнение на смъртна присъда е през м. юни 1992 г.

1999 - В Хелзинки, Финландия, по време на среща на Европейския съвет България, Латвия, Литва, Малта, Румъния и Словакия получават официално покана за започване на преговори за присъединяване. Официално преговорите започват на 15 февруари 2000 г.

1999 - Европейският съвет в Хелзинки, Финландия, одобрява създаването на Европейски сили за бързо реагиране (ЕВРОФОР) с численост от около 50 - 60 000 души, които да могат да действат в кризисни условия на територията на Европа. На 28 февруари 2000 г. в Синтра, Португалия, министрите на отбраната на страните от Европейския съюз одобряват 3-годишен план за създаването на силите, според който те няма действат като обща отбранителна сила на Европейския съюз, а само като мироопазващи, или евентуално миротворчески сили.

2011 -
Шестнайсетгодишната ученичка Амелия Хемпълмън - Адамс от гр. Бат в Югозападна Англия става най-младият човек на планетата, извършил скипоход до Южния полюс. Тя е част от експедиция, водена от баща й, полярния изследовател Дейвид Хемпълмън - Адамс. В продължение на 17 дни заедно с останалите участници тя изминава 156 км до Южния полюс.

2012 - Таджикистан е приет за член на Световната търговска организация (СТО). На церемония в централата на СТО в Женева, Швейцария, присъства и президентът на Таджикистан Емомали Рахмон.

2014 - На церемония в Осло, Норвегия, е връчена Нобеловата награда за мир за 2014 г. на 17-годишната пакистанска активистка в защита на правото на жените на образование Малала Юсуфзай и 60-годишния индийският защитник на правата на децата Кайлаш Сатяртхи заради приноса им за борбата им срещу потискането на деца и младежи и за правото на всички деца на образование. Малала Юсуфзай е най-младата носителка на  наградата до момента.

2015 - Мъжкото двугласово пеене "Гласоечко" от Долни Полог в Северозападна Македония е включено в Списъка на световно културно наследство на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Пеенето "Гласоечко" традиционно се изпълнява от групи от двама или трима мъже на празници, сватби и други социални събития. В списъка на ЮНЕСКО от Македония фигурират още празникът на Св. Четиридесет мъченици в Щип и фолклорния танц Копачката от село Драмче, област Пиянец, които са вписани съответно през 2013 г. и 2014 г.

2017 - С церемония в град Мерсин в Турция е отбелязано началото на строителните работи на АЕЦ "Аккую". На церемонията присъстват генералният директор на Росатом Алексей Лихачов и турският заместник-министър на енергетиката Фатих Дьонмез. Ограниченото разрешение, получено от руската компания Росатом през м. октомври 2017 г. е лиценз, даващ право на Росатом да изгради така наречените неатомни елементи на електроцентралата. Русия и Турция подписват през 2010 г. междуправителствено споразумение за сътрудничество в строителството и експлоатацията на първата атомна електроцентрала в Турция. Проектът, чиято стойност се оценява на 20 млрд. долара, предвижда изграждане на четири енергоблока с обща мощност на реакторите 4800 мегавата. През октомври Росатом получава ограничено разрешение за строителство, а основният лиценз ще бъде издаден през м. март 2018 г.

2018 - В 15-минутно телевизионно обръщение френският президент Еманюел Макрон обявява повишаване на минималната заплата със 100 евро на месец от 2019 г., без това да предизвика нито едно евро допълнителни разходи за работодателите, освобождаване от данъци на извънредния труд от 2019 г., и отменяне на увеличението на данъците върху пенсиите под 2000 евро месечно.

2019 - Военният съд в Санкт Петербург, Русия, осъжда 11 души по делото за атентата в метрото в града на 3 април 2017 г., при който загиват 17 души и 70 са ранени. Аброр Азимов, единият от организаторите на бомбеното нападението, е осъден на доживотен затвор. Други десетима души, които са участвали в подготовката на атаката, получават присъди от 19 до 28 години затвор. Предполагаемият извършител на нападението, 22-годишният Акбаржон Джалилов от Киргизстан, загива при експлозията. Отговорност за атаката поема групировката "Батальон на имам Шамил", за която се твърди, че е свързана с "Ал Каида".

2020 - Официално е открита железопътната линия Хаф-Херат, свързваща източния ирански град Хаф със западната афганистанска провинция Херат. Линията има за цел да свързва Афганистан с иранските морски пристанища, а чрез железопътната мрежа на Иран - с Турция и Европа. Железопътната линия Хаф-Херат е дълга 138 км - 76 км в Иран и 62 км в Афганистан.

2021 - Общо 49 членове от 83-местния парламент на Република Сръбска гласуват за оттегляне от босненската армия, както и от босненската съдебна и данъчна система. Съгласно решението до шест месеца Република Сръбска ще създаде свои закони за отбраната и сигурността, съдебната система и непрякото данъчно облагане. Република Сръбска е част от Босна и Херцеговина.

Родени на този ден българи:

проф. Стоян Киркович, лекар интернист и учен (1875-1960).
Началник на Второ вътрешно отделение на Александровска болница (1914-1920). Един от основоположниците на българската научна школа по вътрешни болести и на Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1918), основател и завеждащ Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести при факултета (1920-1947). Ректор на Софийския университет "Св. Климент Охирдски" (1930-1931). Активен деец на Българския червен кръст. Автор е на множество научни книги, сред които и някои от първите български учебници и ръководства по вътрешни болести. Написаният от него учебник "Пропедевтика на вътрешните болести" (1931), е всеобщо признат за класически труд в българската медицинска книжнина. Лауреат на Димитровска награда (1971, посмъртно).

Адриана Будевска, актриса (1878-1955).
Един от основоположниците на професионалния театър в България и е смятана за една от най-големите български изпълнителки на трагични роли. Играла е в Столичната драматична трупа "Сълза и смях" (1899-1905), в състава на "Свободен театър" (1905-1906), в Народния театър "Иван Вазов"(1906-1926). Носителка на орден "Георги Димитров" (1953). С Указ 487 на Президиума на Народното събрание от 12 декември 1953 г. Драматичният театър в Бургас носи нейното име.

проф. Рашко Зайков, физик (1901-1982).
Той е първият българин удостоен с Хумболтова стипендия (1926). Асистент по физика в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" (1928-1930). Математик-статистик в Статистическия институт за стопански проучвания при СУ "Св. Климент Охридски" (1935-1946). Референт ръководител на сектор "Тарифа и статистика" при Държавния застрахователен институт (1946-1953). Завеждащ секция "Теория на ядрото и елементарните частици" във Физическия институт при Българската академия на науките (1968-1970). Автор е на 11 значими публикации по приложна математика, 46 - по теоретична физика, 3 натурфилософски и 10 научнопопулярни публикации, повечето от които са издадени в чужбина.

Адалберт Антонов (Малчика), деец на младежкото комунистическо движение (1909-1942).
От 1930 г. е член на Българския общ народен студентски съюз и на Работническия младежки съюз (РМС). Организатор на голямата стачка на студентите по ветеринарна медицина от Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1932). Секретар на Окръжния комитет на РМС (1940-1941) и секретар на Централния комитет на РМС (1941-1942). За политическата си дейност е осъден задочно на смърт през есента на 1942 г. Заловен е на 25  ноември 1942 г. След разпити и инквизиции е разстрелян в Гарнизонното стрелбище в София на 4 декември 1942 г.

Станко Тодоров (Станко Тодоров Георгиев), политик (1920-1996).
Член на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП) (ноември 1961-20 юли 1988). Министър на земеделието (3 септември 1952-17 юли 1957). Депутат в 3-ото Народно събрание (13 януари 1958-декември 1959). Заместник-председател на Министерския съвет (25 декември 1959-17 март 1962). Депутат в 4-ото Народно събрание (15 март 1962-18 декември 1965), депутат в 5-ото Народно събрание (11-12 март 1966). Заместник-председател на Министерския съвет (12 март-22 ноември 1966). Депутат в 6-ото Народно събрание (7-9 юли 1976). Председател на Министерския съвет (9 юли 1971-15 юни 1976). Депутат в 7-ото Народно събрание (15-17 юни 1976). Председател на Министерския съвет (17 юни 1976-18 юни 1981). Депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-1990), председател на 8-ото Народно събрание(18 юни 1981-21 март 1986), председател на 9-ото Народно събрание (17 юни 1986-3 април 1990), депутат в VII Велико народно събрание (10 юли-15 ноември 1990).

Димитър Узунов, оперен певец тенор и режисьор (1922-1985).
От 1948 г. е солист на Софийската народна опера, неин директор и художествен ръководител (1972-1974). От 1975 г. пее в Щатсопера във Виена, Австрия. Лауреат на Световния фестивал на младежта и студентите в Берлин, Германия (1950). Носител на първа награда от Международния оперен конкурс в Париж, Франция (1955). Лауреат на Димитровска награда (декември 1959). Удостоен със званието "Народен артист" (август 1962). Носител на орден "Народна република България" първа степен (януари 1973), на орден "Георги Димитров" (1982).

проф. Катя Зехирева, актриса (1926-2009).
Играла е в Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе (1952-1953) и в театрите "Трудов фронт"(1953-1964), "Народна сцена" (1964-1966), Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1966-1973) в София. Директор на Драматичния театър "Рачо Стоянов" в Габрово (1973-1976) и на Театър 199 в София (1976-1991). Преподавател по сценична реч в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (1965-1991), ръководител на катедра "Сценична реч" в академията (1977-1989). Носител на орден "Стара планина" първа степен (18 май 2004).

акад. Асен Хаджиолов,
биохимик, молекулярен биолог и генетик (1930-1996).
Работил е в Катедрата по биохимия във Висшия медицински институт в София (1958-1962). От 1965 г. е преподавател в Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". До 1990 г. води лекции в университети във Франция, Канада, САЩ, СССР и др. Бил е директор на Института по клетъчна биология и морфология на Българската академия на науките (БАН). Заместник-председател на БАН (25 юли 1988-22 декември 1989). Министър на народната просвета (4 юли 1989-3 февруари 1990), министър на науката и висшето образование (8 февруари 1990-20 септември 1990). Автор е на 190 научни труда, 8 монографии, на учебника "Молекулярна генетика" (1972). Лауреат на Димитровска награда (1980).

Петър Гюзелев, музикант и продуцент (1945-2013).
Основател на групите "Сините звезди" и "Слънчевите братя". Заедно с Кирил Маричков, Петър Цанков и Веселин Кисьов създават рок групата "Щурците" (1967). Автор е на музиката и аранжимента на редица песни на група "Щурците", сред които "Дай ми малко нежност", "Сватбен ден", "Когато си отива любовта", "Стълбата", "Неизживените неща", "Светлият век"," Кой съм", "Кралят рок" и др. Основател на първата българска рок група "Стари муцуни" (1993), чийто албум "Бира, секс и рок енд рол" (1994) става албум номер 1 за България. Негови песни са носители на награди от Българското национално радио. Заедно с група "Щурците" е носител на наградата "Златна лира" за цялостно творчество на групата (1987). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий " първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството (21 юли 2010).

Иван Младенов
, сценарист и режисьор (1948).
Режисьор е на филмите "Силово предаване" (1981), "Човекът и автомобилът" (1983), "По трудния път към морето" (1987) и др. Сценарист и режисьор е на филмите "Селска война" (1988), "Тишината в сянката на скакалеца" (2001), "Северната страна на слънчогледа" (2006) и др.

о.р. ген. Кирил Войнов
, инженер по пожарна техника и безопасност (1950-2021).
От 1981 г. е заместник началник-щаб на противопожарен батальон към служба "Противопожарна охрана". Заместник началник-щаб на служба "Противопожарна охрана" (1985-1992). Заместник-декан на факултет "Противопожарна охрана" към Висшия институт за подготовка на офицери и за научноизследователска дейност за нуждите на Министерството на вътрешните работи (1992-1993). От 1993 г. е началник на оперативно-техническо направление към Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност". Директор на Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност" (9 юни 1994-2 май 2006). Директор на Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР (3 май-25 август 2006). През 2015 г. е съветник на министър-председателя на България. Главен директор на Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ (2016-2018).  Заместник-председател на ДАМТН (февруари 2018-16 юли 2021). Избран за Мъж на годината за 1999 г. в анкетата на  списание "Клуб М". Почетен гражданин на Ихтиман (2005).  Носител на "Златен почетен знак на ДАМТН" втора степен (1 април 2021).

проф. Ивайло Христов, актьор и режисьор (1955).
Играл е в Драматичния театър "Стефан Киров" в Сливен (1980-1985), в Театър "Българска армия" и в Театър 199. Артистичен директор на частния театър "Модерен театър" (13 април 2009-2011). От 1994 г. е преподавател във факултет "Сценични изкуства" на Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Има над 120 роли в театъра и киното, участвал е в повече от 20 филма, между които "Мера според мера" (1981), "Бягащи кучета" (1988), "Акатамус" (1988), "Парчета любов" (1989), "О, господи, къде си" (1991), "Нещо във въздуха" (1993), "Приятелите на Емилия" (1996), "Черната лястовица" (1997), "Посетени от Господ" (2001) и др. Режисьор и сценарист е на документалния филм "Аскеер'92" (1992), и на филмите "Стъпки в пясъка" (2010), "Каръци" (2015), "Страх" (2020) и др. Носител на наградата "Сливенски огньове" (1981, 1985), на Голямата награда за литература и изкуство "Добри Чинтулов" на община Сливен (октомври 2017). Почетен гражданин на Сливен (септември 2017).

Максим Бехар, ПР-специалист, икономист и журналист (1955).
Основател на компанията за публична реклама "М3 Комюникейшънс груп" (1994), главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на компанията. Председател на Български форум на бизнес лидерите (2001-18 април 2007). От 31август 2004 г. е почетен консул на Сейшелските острови в България. Председател на Управителния съвет на Българската асоциация на ПР  агенциите (2009-2011). Вицепрезидент на Световната ПР асоциация /ICCO/ (4 декември 2013-10 октомври 2015) и неин президент (10 октомври 2015-2017). От 2017 г.е президент на Асоциацията на Световния комуникационен форум. Той е първият източноевропеец, вписан е в световната пиар стена на славата на Световната ПР асоциация (2017).

проф. Антоний Тодоров
, политолог (1957).           
Научно-технически сътрудник в Института за социална история  (1983-1984) и научен сътрудник в института (1989-1990). Програмен директор в Центъра за изследване на демокрацията (1990-1992). Главен редактор на сп. "Български наблюдател" (1994-1995). Старши съветник в отдел "Парламентарни изследвания" на Народното събрание (1995-1997). Директор на Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски" и старши изследовател в ББСС "Галъп-интернешънъл", София (1997-1999). Преподавател в Департамента по политически науки в Нов български университет /НБУ/, ръководител на Департамента (2001-2003), декан на Магистърски факултет в университета (2003-2005), заместник-ректор на НБУ по международната дейност (2005-2007). Председател на Управителния съвет на Българска асоциация по политически науки (2002-2013). Съветник на президента Георги Първанов по подготовка на политически послания (16 април 2007-22 януари 2012). Автор е на "Граждани, избори партии. България 1879-2009" (2010) и на "Елементи на политиката" (2012).

Иван Лебанов, състезател по скибягане и треньор (1957).    
Той е първият български медалист от зимни Олимпийски игри - на 13 февруари 1980 г. печели бронзов медал на 30 км  в Лейк Плесид, САЩ. Печели златен медал на Световното първенство за юноши през 1977 г. в Сен Грей, Швейцария. Кмет на Велинград (2007-2015). По случай 80-годишнината на спорта ски в България на 21 юни  1999 г. петима състезатели са определени за скиори на ХХ век - Иван Лебанов, Георги Димитров, Петър Попангелов, Владимир Брейчев и Валентин Божичков. Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (5 февруари 2018).

Кирил Гоцев, инженер (1957-2021).
От 1985 г. работи в Българската национална телевизия (БНТ), като през годините  е бил анализатор в Програмната апаратна и анализатор в Субтитриращата апаратна към дирекция "Техника". Бил е видеомонтажист и технолог в "Новини и актуални предавания", заместник-директор и директор на дирекция "Техника".  Изпълнителен директор на БНТ (м. ноември 1994-27 юли 1995). Основава  фирма "АРТ продукция", която се занимава с дистрибуторска дейност на тв техника и е неин управител (1995- декември 2001). Изпълняващ длъжността генерален директор на БНТ (5 декември 2001-4 март 2002) и неин генерален директор (4 март 2002-16 март 2004). Преподавал е в Нов български университет. Продуцент и режисьор е на близо 24  документални филма и тв програми. Бил е  мениджър на детско анимационно студио през 1998 г. и директор на  изложението  "Мултимедийни и тв технологии"  в рамките на годишните  "Международни медийни събития  "ТВ Свят" през 1999 г.

Слави Бинев
(ист. име Славчо Бинев), състезател, треньор и съдия по таекуондо WTF (олимпийска версия), спортен деец и бизнесмен (1965).
Като състезател печели златен медал от Европейското първенство по таекуондо през 1992 г. в Целе, Словения. Бил е треньор на българския национален отбор по таекуондо (1987-1994). Вицепрезидент (1996-2008), а от 2016 г. е президент на Българската федерация по таекуондо WTF (олимпийска версия). Член на изпълнителното бюро на Българския олимпийски комитет (2005-2009). На 24 юни 2017 г. е избран за  вицепрезидент на Европейския таекуондо съюз (WTE). На 19 декември 2018 г. е избран за  председател на Таекуондо федерация към Европейския съюз (WTEU). Член на Европейския парламент (2007-2014). Председател на Консервативна партия "Движение на успеха" /от 4 март 2013 г. е Гражданско обединение за реална демокрация (ГОРД)/ (22 април 2012-30 януари 2014). Депутат в 43-ото Народно събрание (2014-2017). На 27 април 2020 г. е избран за президент на Европейската континентална професионална таекуондо асоциация.

Васил Иванов, телевизионен журналист (1972).
Работил е в Българско национално радио (1993) и в радио "Експрес". Разследващ журналист в "Нова телевизия" (2003-2017), Канал 3 (2017-2019) . Носител на наградата "За свободата и бъдещето на пресата" за 2007 г., известна още като "Европейският Пулицър", давана от "Лайпциг Медия", на медиен Оскар за цялостен принос в развитието на журналистиката от VIP Media Awards (2017).

На този ден са родени и:

Александър Брюлов, руски архитект и художник (1798-1877).
По негов проект в Санкт Петербург са построени Михайловския театър (1831-1833), Щаба на гвардейския корпус (1837-1843) и Пулковската обсерватория (1834-1839).

Николай Некрасов, руски поет (1821-1878).
Започва да публикува стихове през 1838 г. От 1841 г. сътрудничи на "Литературная газета" и "Отечествени записки". Издател заедно с Иван Панаев и фактически редактор на сп. "Съвременник" (1847-1866). Издател на "Отечествени записки" (1868-1878). Автор е на епичната поема "Кой в Русия живее добре", поемата "Съвременници" (1875) и др.

Сезар Огюст Франк
, френски композитор и органист от белгийски произход (1822-1890).

Емили Дикинсън (Емили Елизабет Дикинсън), американска поетеса (1830-1886).
Авторка е на около 1800 стихотворения, от които само 10 са публикувани. Първите й събрани стихове - "Стихове на Емили Дикинсън", излизат през 1890 г. в 500 екземпляра, а почти нередактираните й творби издава Томас Джонсън през 1955 г. в 3 т. (Харвардското академично издание).
 
Мелвин Дюи, американски библиотековед (1851-1931).
Автор е на десетичната класификационна система (1876).

Нели Закс, немска поетеса (1891-1970).
Автор е на сборниците от поеми "В жилищата на смъртта" (1946), "Затъмнението на звездите" (1949), "И никой не знае как ще бъде по-нататък" (1957), "Бягство и преображение" (1959), на пиесата "Ели: Мистична игра на страдащите от Израел" (1951) и др. През 1960 г. в Дортмунд, Германия, се основава ежегодна литературна награда на нейно име. Носителка на Нобелова награда за литература за 1966 г. за нейните изтъкнати лирични и драматични творби, отразяващи съдбата на евреите със затрогваща сила. Нели Закс си разделя наградата с израелския писател Шмуел Агнон, който я получава за изключително характерното повествователно изкуство с теми от живота на еврейския народ.

Уилям Пломър, южноафрикански писател (1903-1973).

Бонифатий Кедров, съветски учен, философ, химик и историк (1903-1985).

Антонин Новотни, чехословашки политик (1904-1975).
Генерален секретар на Комунистическата партия на Чехословакия (4 септември 1953-5 януари 1968). Президент на Чехословакия (19 ноември 1957-28 март 1968).

Оливие Месиан, френски композитор и органист (1908-1992).

Кристине Брюкнер, немска писателка (1921-1996).

Хауард Темин (Хауард Мартин Темин), американски вирусолог (1934-1994).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1975 г. заедно с американския молекулярен биолог Дейвид Балтимор и американския вирусолог от италиански произход Ренато Дулбеко за техните открития относно взаимодействието между туморните вируси и генетичния материал на клетката.

Юрий Темирканов, руски диригент (1938).
От 1988 г. е главен диригент на симфоничния оркестър на Санктпетербургската академична филхармония "Дмитрий Шостакович", а от 1995 г. е и художествен ръководител на филхармонията. Народен артист на СССР (1981). Носител на Държавната награда на СССР (1976, 1985), на Държавната награда на РСФСР "Михаил Глинка" (1971) и на Държавната награда на Русия (1999).

Майкъл Кларк Дънкан, американски актьор (1957-2012).
Популярен е с участието си във филма "Зелената миля" (1999).

Жозе Мариу Ваш, политик от Гвинея-Бисау (1957).
Президент на Гвинея-Бисау (23 юни 2014-27 февруари 2020).

Кенет Брана (сър Кенет Чарлс Брана), британски актьор, режисьор и сценарист (1960).
Участвал е във филмите "В разгара на сезона" (1987), "Хенри V" (1989), "Приятелите на Питър" (1992), "Франкенщайн" (1994), "Отело" (1995), "Предложението" (1998), "Моята седмица с Мерилин" (2011), "Джак Райън: Теория на хаоса" (2014), "Дюнкерк" (2017), "Тенет" (2020) и др. Режисьор и сценарист е на филмите "Много шум за нищо" (1993), "Зимна приказка" (1995), "Хамлет" (1996), "Напразни усилия на любовта" (2000), "Както ви харесва" (2006) и др.

Андреа Хенкел, немска биатлонистка (1977).
Двукратна олимпийска шампионка през 2002 г. от Солт Лейк Сити, САЩ (индивидуално 15 км и щафета). Осемкратна световна шампионка (2005, 2007 (двукратна), 2008 (трикратна), 2011,2012/. След Олимпийските игри в Сочи, Русия, през 2014 г. прекратява спортната си кариера.

Хосе Мари (Хосе Мария Ромеро Пойон), испански футболист (1978).

Оскар Багуи, еквадорски футболист (1982).

Гонсало Игуаин, аржентински футболист (1987).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия с националния отбор по футбол.

Родолфо Гамара
, парагвайски футболист (1988).

Вилфред Бони, футболист от Кот д'Ивоар (1988).

Това е денят на смъртта на:

Томас Йохан Зеебек, немски физик (1770-1831).
Открива явлението термоелектричество (1821).

Алфред Нобел, шведски химик, инженер и предприемач (1833-1896).
Откривател на динамита (патентован на 7 май 1867 г. и представен за първи път на 14 юли 1867 г.). На 27 ноември 1895 г. в Париж, Франция, той подписва завещанието си, в което обявява, че след смъртта му трябва да бъде учредена фондация,  която да използва имуществото му  в размер на над 33 млн. шведски крони, като присъжда всяка година 5 международни награди "на онези, които през изминалата година са допринесли най-много за човешкото добруване". Нобеловите награди в съответствие със завещанието на Алфред Нобел са за забележителни успехи и научни открития в областта на физиката, на химия и на  физиологията или медицина, за значими литературни произведения, които отразяват човешките идеали  и за сплотяването на народите и опазването на мира.  На 29 юни 1900 г. е създадена едноименна фондация, която през 1901 г. за първи път връчва наградите.

Луиджи Пирандело, италиански писател и драматург (1867-1936).
През 1889 г. е публикувана първата му стихосбирка "Сладка болка", а през 1894 г. - първият му сборник с разкази "Любов без любов". Автор също на романа "Покойният Матиа Паскал" (1904), на есеистичните произведения "За хумора" и "Изкуство и наука", публикувани през 1908 г., на пиесите "Ако не е така ..." (1915), "Шест лица търсят автор" (1921), "Хенри IV" (1922), "Всеки по своему" (1924), "Тази вечер се импровизира" (1930) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1934 г. "за неговото смело и изкусно възраждане на драматическото и сценичното изкуство".

Тодор Чипев
, български печатар и издател (1867-1944).
Основател на книгоиздателство "Тодор Ф. Чипев" (1891). Между първите книги, които издава, е сборникът "Повести и разкази от Иван Вазов" (1894). През 1890 г. в Градската градина в София открива първия в България павилион за вестници и списания, превърнал се по-късно в малка книжарница. От 1930 г. издава първото българско библиографско сп. "Българска книга".

Чарлс Рени Макинтош, британски архитект (1868-1928).
Представител на движението "Изкуства и занаяти" и на стила Ал нуво във Великобритания.

Даме Груев
(Дамян Груев), български революционер, деец на македоно-одринското освободително движение (1871-1906).
Учител в българските училища в Смилево (1891-1892) и Прилеп (1892-1893). От 1893 г. е коректор в българската печатница в Солун. Един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) (23 октомври 1893). През лятото на 1894 г. обхожда селища в Македония (Щип, Неготино, Кавадарци, Прилеп, Битоля, Ресен, Охрид и Струга) и създава първите революционни комитети извън Солун. Учител в българското училище в Щип (1894-1895). Инспектор на училищата в Солунско (1895-1897). Интерниран е в Битоля (1898), където е учител в българската гимназия (1899-1900) и същевременно ръководи Битолския окръжен революционен комитет. Председателства Смилевския конгрес на Битолски окръг на ВМОРО (1903), където е избран за член на Главния щаб на въстанието. Ръководи бойните действия по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903). Председател на Прилепския подвижен конгрес на Битолския революционен окръг (1904) и на общия Рилски конгрес на ВМОРО (1905). През август 1906 г. се връща с чета в Македония. На 23 декември 1906 г. преминавайки през с. Русиново (Малешевско), заедно с четата си, попада на турски войници. При последвалата престрелка Даме Груев е ранен. Стига до връх Петлец, където попада в засада и умира.

Карл Барт, швейцарски богослов, теолог и религиозен мислител (1886-1968).
Класик на протестантската теология на 20 век.

Хрисан Цанков, български оперетен и театрален режисьор (1890-1971).
Режисьор на Народния театър "Иван Вазов" (1 април 1926-20 февруари 1935; 1 август 1936-31 декември 1942) и първи режисьор на театъра (1 януари 1943-15 януари 1945). Преподавател по актьорско майсторство и режисура в Драматичната школа при Народния театър (1937) и в Държавната театрална школа в София (1943-1944). Режисьор на Народния театър в Габрово (1945-1948), главен режисьор на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (1948-1957). Режисьор е на множество театрални, оперни и оперетни постановки и детски спектакли. Автор на драматизации и на статии за театралното изкуство, превежда пиеси.

Яша Хейфец (ист. име Йосиф Рувимович Хейфец), американски цигулар виртуоз и музикален педагог от еврейски произход (1901-1987).

Камен Зидаров (ист. име Тодор Събев Манев), български драматург, поет и преводач (1902-1987).
Директор на Военния театър в София (1945). Директор на Народен театър "Кръстьо Сарафов" (1949-1956) , от м. юли 1966 г. е главен драматург на театъра. Работил е като редактор на сп. "Септември" (1956-1960). Член на Президиума на Съюза на българските писатели /СБП/ (14 март 1952-6 юли 1962). Член на Управителния съвет (УС) на СБП (6 юли 1962-15 април 1966; 25 октомври 1972-10 декември 1987), член на Бюрото на УС на СБП (9 юли 1962-31 март 1964). Автор е на драмите "Царска милост" (1949), "Иван Шишман" (1959), "Калоян" (1968), на стихосбирките "Тишина" (1936), "Антена" (1938), "Септемврийски песни" (1945) и др. Превежда от руски, френски и английски език. Лауреат на Димитровска награда (май 1950). Удостоен е със званията "Заслужил деятел на културата" (22 май 1963), "Герой на социалистическия труд на България" (31 август 1974), "Герой на Народна република България" (1982). Почетен гражданин на Сопот (7 юли 1978). Носител на орден "Народна република България" трета степен и първа степен (1959, ноември 1962), на орден "Георги Димитров" (септември 1972), на орден "13 века България" (септември 1987). Носител на "Наградата на София" втора степен за пиесата му "Диана и героят" (1966), на литературната награда "Иван Вазов" за пиесата му "Среща в Рим" (7 юли 1978).

Юлий Райзман, съветски режисьор и сценарист (1903-1994).

ген. Аугусто Пиночет (Аугусто Пиночет Угарте), чилийски политик (1915-2006).
Президент на Чили (13 септември 1973-11 март 1990). Командващ сухопътните сили на Чили (септември 1973-10 март 1998). На 11 септември 1973 г. ген. Аугусто Пиночет извършва военен преврат в Чили. Правителството е свалено, президентът Салвадор Алиенде е убит. В страната e въведено военно положение. Военната хунта установява диктатура. Конституцията е суспендирана, забранeни са всички партии, влизащи в Блока на народното единство, разпуснат е парламентът. По политически причини са арестувани над 100 000 души, около 30 000 са екзекутирани, 2500 са безследно изчезнали. Около един милион чилийци напускат страната.

Франьо Туджман, хърватски политик (1922-1999).
Създател на партия Хърватска демократична общност (1990). Президент на Хърватия (2 август 1992-10 декември 1999). На 21 ноември 1995 г. край Дейтън, щата Охайо, САЩ, заедно с президентите на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович и на Сърбия Слободан Милошеврич подписва Договор за мир в Босна и Херцеговина (т. нар. Дейтънско споразумение), с което официално се поставя край на гражданската война в Босна и Херцеговина (1992-1995).

Христо Писков,
български режисьор (1927-2009).
Режисьор е на филмите: "Бедната улица", "Смърт няма", "Понеделник сутрин", "Като песен", "Слънчев удар", "Лавина", "Само ти, сърце". Удостоен със званието "Заслужил артист" (1977). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1961) и първа степен (1973), на орден "Народна република България" втора степен (1987). Носител на награда на Съюза на българските филмови дейци за режисура за филма "Бедната улица" (1961), специална награда на Съюза на българските филмови дейци за филма "Понеделник сутрин" (1990) и др.

Джим Хол (Джеймс Стенли Хол), американски музикант китарист (1930-2013).

Жозе душ Сантуш Агуаш, португалски футболист и треньор (1930-2000).
С "Бенфика" (Португалия) печели два пъти турнирът Купа на европейските шампиони (1961, 1962).

Юрий Лужков, руски политик (1936-2019).
Кмет на Москва, столица на Русия (6 юни 1992-28 септември 2010). Почетен гражданин на София (1998).

Ричард Прайър (Ричард Франклин Ленъкс Томас Прайър Трети), американски актьор комик (1940-2005).
Дебютира в киното през 1967 г. Участвал е във филмите "Силвър Стрийк" (1976), "Калифорнийски апартамент" (1978), "Супермен 3" (1983), "Милионите на Брустър" (1985), "Харлемски нощи" (1989), "Изгубената магистрала" (1997) и др.

Иван Стоянов (Типеца), български футболист (1949-2017).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Спартак" (София) и "Левски" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 19 мача.

Цветан Владовски - Чочо, български музикант, рокпевец, композитор и аранжор (1956-2006).
Бил е вокалист на формация "Диана експрес" и на група "Тангра". След 1984 г. работи самостоятелно, а по-късно и в сътрудничество с Лили Иванова. Сред песните му са "Богатство", "Нашият град", "Любовта, без която не можем" и др. Носител на Голямата награда от фестивала "Златният Орфей" (1997) и на Първа награда от фестивала "Златният Орфей" (1998).









/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:43 на 05.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация