site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 25 ноември в историята

25 ноември 2022 г., петък, 47-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Климент, папа Римски, пръв еп. на Сердика, св. Климент, архиепископ Охридски. Св. Петър, еп. Александрийски (Отдание на Въведение Богородично).
На този ден Българската православна църква отдава почит на свети Климент, архиепископ Охридски, първоучител на българския народ. Предполага се, че той е роден в Солун, но липсва информация за неговите най-ранни години. Личността му става известна, когато Кирил и Методий се отправили към Моравия и взели със себе си от своята родина юношата Климент. В Рим той бил ръкоположен в свещенически сан. След смъртта на Методий (825) Климент заедно с другите ученици на Кирил и Методий  бягат от гоненията и пристигат в България, където намират спасение и подкрепа. Изгонени от немското духовенство в Моравия, те намират закрила от българския владетел цар Борис I. Първоначално Климент създава книжовен център в Охрид, а по-късно, след като на събора в Преслав през 893 г. е избран за "пръв епископ на българския език", се премества в българската столица и в продължение на 30 години превежда от гръцки на български, бил е и учител. Опростява създадената от братята Кирил и Методий азбука, от глаголицата създава кирилицата - азбуката, на която пишем и днес. Автор е на редица трудове. Учениците му само в Северозападна България били повече от 3500. След смъртта на светите равноапостоли Кирил и Методий учениците им бягат от гоненията и пристигат в България, където намират спасение и подкрепа. Свети Климент Охридски умира на 27 юли 916 г. - последен от Светите Седмочисленици. Това са светците създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата - Кирил, Методий и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Датата на неговата кончина е отредена за всеобщото им честване. Паметта му се почита на 25 ноември, именния му ден.
Свети Климент, папа Римски, е трети син в семейство на знатен римски род. След като семейството му изчезва в корабокрушение Климент се обръща към христовата вяра и решава да посети мястото на земната проповед и страдания на Спасителя, за да може да чуе там светите апостоли. В Кесария Климент приел кръщение от апостол Петър и се присъединил към неговите ученици. След връщането му в Рим е поставен за епископ на града. Преследван заради вярата си, е осъден на смърт и заточен в Херсон, къде е убит и хвърлен в Черно море. Когато през IХ в. братята Кирил и Методий дошли в Херсон, те открили мощите на св. Климент и отнесли част от тях в Рим, където били положени в древната църква "Св. Климент", построена върху основите на дома на свети Климент. Другата част от неговите мощи останала в Херсон и по-късно била пренесена в Киев от св. княз Владимир.
Свети Петър, епископ Александрийски, защитник на православието, умира мъченически, посечен с меч в защита на христовата вяра.

В България се отбелязва:

Празникът на Софийския университет "Свети Климент Охридски". Отбелязва се с решение на Академичния съвет на университета от 28 октомври 1994 г. на църковния празник на св. Климент, архиепископ Охридски - 25 ноември.

По света се отбелязва:

Международният ден за премахване на насилието над жените. Отбелязва се от 2000 г. с резолюция A/RES/54/134 на Общото събрание на ООН от 17 декември 1999 г. От 1981 г. до 1999 г. е отбелязван от активисти на женски организации. Годишнина от убийството (1960) в Доминиканската република на трите сестри Патрия, Минерва и Мария Тереза Мирабал, членове на организацията "Революционно движение 14 юни" и политически противници на диктаторския режим на Рафаел Трухильо (16 август 1930-30 май 1961) /1891-1961/.

Международната кампания "16 дни за действия срещу насилието, основано на полов признак" (до 10 декември).
Отбелязва се от 1991 г. по инициатива на Центъра за глобално лидерство на жените. От 2008 г. кампанията се провежда под егидата на генералния секретар на ООН и на организацията "ООН жени", занимаваща се с въпросите за равенството между половете и овластяването на жените. Кампанията започва на 25 ноември - Международния ден за премахването на насилието над жените, и завършва на 10 декември - Международния ден за правата на човека. Символичното свързване на двата дни има за дел да подчертае, че насилието над жените е нарушение на човешките права. Мотото на кампанията за 2022 г. е: "Да прекратим насилието над жени и момичета".

Националният празник на Суринам. Ден на независимостта (1975).

На този ден в България:

1878 - Със специално постановление на Върховния съд (или Съд на висшата инстанция) е учреден Касационен съд, установен в София при Съдебния отдел на Временното руско управление. Има състав от трима членове и е поставен под ръководството на управляващия отдела Сергей Лукиянов. Първият му председател е д-р Димитър Греков.

1956 - Дипломатическите отношения между България и Виетнам, установени на 8 февруари 1950 г. на ниво легации, са издигнати в ранг на посолства.

1989 - Учредено е движение "Гражданска инициатива" на основата на Съюза за гражданска инициатива в Русе, създаден на 25 декември 1988 г. Движение "Гражданска инициатива" е едно от първите опозиционни движения в страната в края на 80-те години на ХХ в. Съучредител е на Съюза на демократичните сили (7 декември 1989).

2000 - Учредена е партия Национално сдружение - БЗНС (НС-БЗНС). Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 12 януари 2001 г. На IV (извънреден) конгрес на партията на 11 декември 2005 г. е учредена партия "Ред, законност и справедливост" като правоприемник на НС-БЗНС. Регистрацията на новата партия е обнародвана в "Държавен вестник" от 24 февруари 2006 г.

2000 - Учредена е партия "Демократична гражданска инициатива". Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник"от 16 март 2001 г.

2002 - Излиза бр. 1 на в. "Виж" - национален всекидневник, който от 3 януари 2005 г. се преименува на в. "Телеграф".

2004 - Министерският съвет приема решение за присъединяването на България към Организацията на НАТО за поддръжка и снабдяване (NАМSО), считано от 1 януари 2005 г. Организацията е създадена през 1958 г., с цел да се осигурява логистична поддръжка на избрани системи въоръжения, които се използват в две или повече страни-членки на НАТО.

2004 - Близо 50 медии и медийни организации подписват в София Етичен кодекс на българските медии в присъствието на президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски и председателя на 39-ото Народно събрание проф. Огнян Герджиков.

2005 - В Париж, Франция, на официална церемония е обявено, че българският проект "Бистришките баби - архаична полифония, танци и ритуални практики от региона на шоплука", подготвен под ръководството на проф. Мила Сантова в Института за фолклор при БАН, е включен в Списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Дипломата на "Бистришките баби" за "световен шедьовър" е връчена от генералния директор на ЮНЕСКО Коичиро Мацуура на посланик Ирина Бокова, постоянен представител на България към ЮНЕСКО.

2007 - С тържествен ритуал пред Паметника на Незнайния воин в София са изпратени последните наборни военнослужещи от Софийския гарнизон. Те са набор 1988 г. от Националната гвардейска част, Горнобанската танкова бригада и обслужващия Генералния щаб батальон. Съгласно промените в разпоредбите на параграф 10 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приети от 40-ото Народно събрание на 23 октомври 2007 г., считано от 1 декември 2007 г. в България се премахва наборната военна служба, като съставът на въоръжените сили на страната ще се попълва от кадрови военнослужещи.

2021 - В Силистра е представен първият български демонстрационен плавателен съд HydRUforce с хибридно задвижване на база слънчева енергия - батерия - водородна горивна клетка. Плавателният съд е създаден от научен екип на Русенския университет с участие на учени от Българската академия на науките и Техническия университет в София и в партньорство с Община Силистра и Община Русе.
Плавателният съд има правоъгълна форма с дължина 10,5 м, ширина 4,5 м, височина 2,5 м, маса 3,5 т., а за корпус е използван понтон със соларен покрив. Задвижването на плавателния съд се осигурява от два електродвигателя с максимална мощност по 10 kW и номинално напрежение 48V. Допълнително за удължаване на обхвата на плавателността са свързани две водородни горивни клетки. На покрива на плавателния съд са монтирани слънчеви панели с обща мощност 7 kW. Предвидено е демонстрационният плавателен съд да превозва максимум 12 човека с екипажа при скорост на плаване 5-7 км/ч срещу течението и 12-14 км/ч - по течението.

На този ден по света:

1735 - В Успенския събор в Москва завършва отливането на Цар Камбана. Началото на работата по отливането на камбаната по поръчка на императрица Анна започва с отслужването на тържествена служба в Успенския събор на 26 ноември 1734 г. Камбаната трябвало да тежи 200 тона, а поръчката е възложена на  руския майстор Иван Моторин и сина му Михаил. Цар Камбана е най-голямата камбана в света с тегло 200 т, височина 6,24 м и диаметър 6,6 м. Заради размерите й на Ивановския площад е изкопана яма, дълбока 10 м, като цялото вътрешно пространство между формата за камбаната и стените на леярната яма са засипани с пръст, която e трамбована. На място са построени четири пещи за топене на метала и устройство, с коeто да се вдигне после кожуха. Процесът на отливане на камбана с такива размери е доста бавeн. На 25 ноември 1735 г. след година и половина подготвителни работи отливането на камбаната е завършено. Последното топене на метала в четирите пещи продължава 36 часа, а самото отливане отнема 1 час и 12 мин.  Когато металът изстива, започват работите по украсата на камбаната - нанасят се надписи и декоративни изображения, което завършва през пролетта на 1737 г. В края на м. май 1737 г. избухва пожар в Москва, дървената постройка над леярната яма се запалва. Московчани изливат вода върху камбаната, страхувайки се, че от високата температура тя може да се разтопи. Неравномерното и рязко охлаждане става причина за появата на повече от 10 пукнатини и в крайна сметка от камбаната се отчупва парче с тегло около 11 т. Камбаната престоява почти век в ямата. През 1836 г. е решено Цар Камбана да бъде извадена от ямата и да се постави на специален постамент в Кремъл. Задачата е възложена на френския архитект Огюст Монферан, който издига в Петербург колоната в чест на Александър Втори и преустройва Исакиевския събор. На 17 август 1836 г. сложната операция по изваждането на камбаната е завършена и Цар Камбана е положена на постамента, проектиран от Огюст Монеферан.

1781 - Първи концерт в Лайпциг, Германия, на симфоничния оркестър на "Гевандхауз". През 1743 г. група търговци от Лайпциг учредяват първото концертно дружество в града и създават симфоничен оркестър от 16-има музиканти, наречен "Големият концерт", който за първи път свири пред публика на 11 март 1743 г. Отначало концертите се изнасят в гостилницата "Трите лебеда", а от 25 ноември 1781 г. - в една от залите на търговски павилион за платове, т. нар. Гевандхауз. Оттам идва и името му - оркестър на "Гевандхауз" (Гевандхауз-оркестър). На 11 декември 1884 г. симфониците се преместват в нова концертна сграда, построена с частни дарения, която разполага с две зали - голяма за 1500 посетители и камерна с 500 места. Името "Гевандхауз" се запазва. Зданието е разрушено през м. февруари 1944 г. по време на бомбардировките в края на Втората световна война (1939-1945). От 8 октомври 1981 г. лайпцигският симфоничен оркестър отново има свой дом - официално е открита модерната концертна зала в центъра на града. Тя разполага с две концертни зали. Голямата зала е с 1900 места, разположени амфитеатрално около подиума за оркестъра, в дъното й е концертният орган с 91 регистъра и 6638 тръби. Камерната зала събира 498 слушатели. В просторните фоайета се организират изложби, пресконференции и други прояви.

1921 - В Япония Хирохито е определен за регент поради заболяване на баща му император Йосихито. Хирохито се възкачва на престола на 26 декември 1926 г. Управлява в периода Шова до 7 януари 1989 г.

1936 - В Берлин, Германия, е подписан Антикоминтерновският пакт между Германия и Япония. Състои се от 3 члена и Допълнителен протокол. Според документа двете страни се задължават да водят борба в тясно сътрудничество против Комунистическия интернационал, като приканват "трети държави, чиято вътрешна сигурност е застрашена от действията на Комунистическия интернационал да предприемат отбранителни мерки в духа на споразумението, или да се присъединят към пакта". Допълнителният протокол предвижда в случай на възникване или заплаха от война между СССР и една от договарящите се страни, другата страна "да не предприема никакви действия, чрез осъществяването на които да бъде облекчено положението на СССР". Страните се договарят още, че по време на действие на пакта няма да подписват със СССР каквито и да било политически договори, противоречащи на духа на пакта. Срокът на действие на пакта е 5 години, като през 1941 г. е продължен с още 5. На 6 ноември 1937 г. към Антикоминтерновския пакт се присъединява Италия, на 24 февруари 1939 г. - Унгария, на 27 март 1939 г. - Испания, а през 1941 г. - България, Финландия, Румъния, Дания, Словакия, Хърватия и окупираните от Япония части на Китай. След края на Втората световна война (1939-1945) действието на пакта е преустановено.

1943 - Основана е Йорданската комунистическа партия под името Лига за национално освобождение. През м. септември 1951 г. партията се преименува на Йорданска комунистическа партия. През 1957 г. партията е забранена. Дейността на партията е легализирана от Министерството на вътрешните работи на Йордания на 17 януари 1993 г.

1961 - В САЩ официално е въведен на въоръжение първият в света атомен самолетоносач "Ентърпрайз". Строителството на самолетоносача започва на 4 февруари 1958 г. по поръчка на военновъздушните сили на САЩ и е пуснат на вода на 24 септември 1960 г. До извеждането му от въоръжение самолетоносачът е участвал в 25 военни мисии.

1975 - Суринам, известна като Нидерландска Гвиана, получава независимост от Нидерландия. От 1667 г. страната е колония на Нидерландия.

1981 - Общото събрание на ООН провъзгласява с резолюция A/RES/36/56A Декларация за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основаващи се на религиозни принадлежност или убеждения.

1982 - Италианската полиция арестува Сергей Антонов, заместник-директор на бюрото на Българска гражданска авиация (БГА) "Балкан" в Рим, Италия, по обвинение за съучастие в атентата срещу папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г. на площада "Св. Петър" във Ватикана. Следствието, към което той е привлечен, продължава 2 години и 6 месеца. На 1 декември 1982 г. е издадена заповед от съдия-следователя Иларио Мартела за арестуването на още двама български граждани - Тодор Айвазов (завеждащ финансовата служба на посолството на България в Италия) и Жельо Василев (бивш секретар на военното аташе). Процесът започва на 27 май 1985 г. и завършва през м. март 1986 г. На 29 март 1986 г. Римският наказателен съд под председателството на Северино Сантиапики издава оправдателна присъда "поради недостиг на доказателства" срещу българските граждани Сергей Антонов, Тодор Айвазов и Жельо Василев.

1991 - С указ 18 на правителството на Русия е създадена петролната компания "Лукойл".

1999 - Касационният съд на Турция потвърждава смъртната присъда на лидера на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдуллах Йоджалан, произнесена на 29 юни 1999 г. На 3 октомври 2002 г. Съдът за национална сигурност отменя смъртното наказание и го заменя с доживотен затвор без право на обжалване, която той излежава в затвор на о. Имралъ, Турция.

2001 - В гр. Устър, щата Масачузетс, САЩ, американската компания "Адвансд Сел Текнолъджи Инкорпорейтид" обявява, че е клонирала човешки зародиш. Целта на експеримента не е създаване на човешко същество, а осигуряване на източник на стволови клетки-родоначалници, с чиято помощ се лекуват редица заболявания. Специалисти на компанията за пръв път са използвали технологията на клониране и са създали малко кълбо от клетки, които могат да послужат като източник на стволови клетки-родоначалници. Тези клетки могат да се развият във всички видове клетки и тъкани в организма. Това е голям пробив в клонирането за терапевтични цели.

2002 - Президентът на САЩ Джордж У. Буш осъществява най-голямата реорганизация в правителството от над 50 години насам, като подписва закон за създаване на Министерство на вътрешната сигурност, което ще обхваща дейността на 22 ведомства.

2008 - В Дания е произведен референдум за разширяване на самоуправлението на остров Гренландия. В подкрепа на по-широка автономия гласуват 75,54 процента, против са 23,57 процента. Договореният от местните власти с Дания режим на по-широка автономия предоставя на Гренландия право да се разпорежда със собствените си суровини и минерални ресурси - петрол, природен газ, злато, диаманти, уран, цинк, олово, а гренландският език става официален език на тази територия.

2011 - Парламентарни избори в Мароко след конституционната реформа, предложена от крал Мохамед Шести, съгласно която министър-председателят ще бъде избран от краля от редиците на партията победител и ще трябва да ръководи коалиционно правителство или правителство на националното единство. В изборите участват 31 политически партии. Близо 13,5 млн. души имат право да гласуват, за да изберат 395 депутата, като 60 места са запазени за жени, а 30 за млади хора.

2017 - Президентът на Русия Владимир Путин подписва закон, който ще позволи на властите да регистрират чуждестранни медии, работещи в Русия, като "чуждестранни агенти". Законът позволява дадено средство за масова информация да бъде  признато за "чуждестранен агент", ако получава финансиране от чужбина. След като  придобие статут на "чуждестранен агент", медията ще попада под ограниченията и задълженията, предвидени сега за нетърговски организации, се посочва на официалния руски портал за правна информация.

2019 - В Гърция са приети промени в конституцията, чиято цел е да се предотврати разпускането на парламента при невъзможност да се събере квалифицирано мнозинство за избор на президент. Промените предвиждат президентът да се избира с до пет тура в 300-членния парламент, които се провеждат през пет дни, а не както досега на три тура. При първите три тура  е необходимо квалифицирано мнозинство - от 200 гласа при първите две гласувания и от 180 при третото. При четвъртото е необходимо абсолютно мнозинство от 151 гласа, а при петия тур за избран се счита кандидатът, събрал най-много гласове.

2020 - В Париж, Франция, Сенатът (горната камара на парламента) приема резолюция, призоваваща правителството на Франция да признае Република Нагорни Карабах - сепаратистката област в Азербайджан с арменско мнозинство. Резолюцията, която е препоръчителна и с нищо не задължава правителството, е приета с 305 гласа "за", един "против" и 30 "въздържали се". В приетия текст "се осъжда военната агресия на Азербайджан, извършена с подкрепата на турските власти и на чуждестранни наемници.

2021 - В Русия при взрив във въгледобивната мина "Листвяжная" в Кемеровска област в Сибир загиват 51 души, ранени са 72. В момента на инцидента в мината е имало 285 работници. По случая е образувано наказателно дело - за нарушения на нормите за безопасност и други, в рамките на което са задържани петима души - директорът на мината Сергей Махраков, още двама от ръководството й и двама инспектори от федералната служба Ростехнадзор.

Родени на този ден българи:

Стоян Костурков, учител, публицист и политик (1866-1949).
Един от основателите (1905) на Радикалдемократическата партия в България и дългогодишен неин секретар. Редактор на вестниците "Демократ" (1905-1910) и "Радикал" (1910-1934). Депутат в 16-ото и 17-ото Обикновено народно събрание (1913-21 юни 1918). Министър на народното просвещение (21 юни 1918-6 октомври 1919). Депутат от 18-ото до 19-ото Обикновено народно събрание (1919-1923), депутат в 21-ото (1923-1927) и в 23-ото Обикновено народно събрание (20 август 1931-29 юни 1931). Министър на железниците, пощите и телеграфите (29 юни 1931-5 май 1934). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946). Министър на народното просвещение (29 септември 1945-23 ноември 1946).

Светослав Обретенов, композитор и хоров диригент (1909-1955).
Композитор и пианист в театъра в Русе (1936). Учител в Бяла Слатина, Ямбол и Пловдив (1937-1941). Композитор във Варненския драматичен театър и диригент на хор "Морски звуци" във Варна (1942-1944). Основател, организатор, пръв ръководител и главен диригент на Държавния радиохор (1 ноември 1944-16 май 1955), който от 1955 г. приема неговото име като Българска хорова капела "Светослав Обретенов" (дн. Национален филхармоничен хор "Светослав Обретенов"). Диригент на хор "Кавал" (1949). Автор е на кантатите "Димитровска родина" (1950), "Запей, наш бащин край" (1954), "Радост иде" (1955), на първата българска оратория "Партизани" (1952), на инструментални пиеси - "Шестте прелюдии" за пиано, "Детски албум" и др., на песни за смесен и за детски хор, на революционно-работнически и масови песни, на 14 солови песни, театрална музика и др. Лауреат на Димитровска награда (1950, 1952). Носител на Националната награда на мира (1955, посмъртно). Удостоен е със званието "Народен артист" (май 1970, посмъртно).

Любен Овчаров, писател, поет и публицист (1928-2008).
Работил е в сп."Криле". Автор е на книгите "Въздушните асове на България" (2003), "От небе до небе" (2003), "Полетът на самарянката: Документална повест за Райна Касабова" (2004), "Укротители на мълниите" (2005), "Не мога да надвикам тишината" (2006) и др. 

Георги Струмски (ист. име Георги Асенов Йорданов), писател, поет и белетрист (1932-2013).
Бил е учител в Пирдоп, Кюстендил и София (1955-1960). За първи път печата стихове през 1958 г. във в. "Народна младеж". Редактор в Радио София (1960-1964), главен редактор на в. "Пулс" (1964-1966), завеждащ отдел в издателство "Български писател" (1966-1972), заместник главен редактор на сп. "Обзор" (1972-1973). Секретар на Съюза на българските писатели (СБП) за връзки с чужбина (10 октомври 1973-21 октомври 1976). Член на Управителния съвет на СБП (10 октомври 1973-2 октомври 1980). Главен редактор на сп. "Славейче" (1976-2 април 1991). Автор е на книги за деца и възрастни, на документални книги за Ангел Каралийчев и Владимир Димитров-Майстора. По негови текстове са създадени и музикални творби от най-известните български композитори. Носител на почетния знак на София - първа степен (21 май 1976), на орден "Народна република България" първа степен (25 ноември 1982). Вписан е в Почетния списък на Международния съвет за детско-юношеска литература през 1986 г. за книгата "Портрети на момичета и момчета". Почетен гражданин на Кюстендил (2003). Творбите му са превеждани на 12 езика.

Николай Кънчев (Николай Кънчев Христов), български поет и преводач (1936-2007).
Автор е на сборниците със стихотворения "Колкото синапено зърно" (1968), "Времето раздадено на всички" (1989), "В полета на препарираната птица" (1995), "С яка от камък, воденичен камък" (2003), "Избрани стихотворения 1965-2005" (2006), "Вятърът прелиства календар без дати" (2007), "Първи и последни стихотворения" (2015) и др. Превежда грузинска и френска поезия. Носител на наградата на Съюза на преводачите за превода от френски на стихосбирки от Бернар Ноел, Мишел Деги и Ив Бофоа (1998), на Националната литературна награда на община Димитровград "Пеньо Пенев" (9 май 2000). През 2012 г. на негово име е учредена Награда за нова българска поезия "Николай Кънчев".

Стоян Стоев, актьор (1941-2000).
Актьор в Драматичен театър "Адриана Будевска" в Бургас (1965 Ц 1969), а от 1969 г. е в театър "Българската армия". Участвал е във филмите "Борис т" (1985), "Дом за нашите деца" (1986), "Мъже без мустаци" (1989), "Маргарит и Маргарита" (1989), "Под игото" (1990), "След края на света" (1998) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" (1980), на Награда на критиката "за дебют" за ролята на (Захари Стоянов) във филма "Апостолите" (1976), на Голямата награда "Златна роза" за филма "Те надделяха" (Варна, 1986) и др.  Удостоен със званието "Заслужил артист (1985).

проф. Тодор Балкански, езиковед (1944-2020).
Старши научен сътрудник в Института за български език при Българска академия на науките, завежда секция "Българска ономастика" в института. Създава две нови течения в българската наука: ономастична просопография и езикова археология.
Автор е на над 450 статии, студии и над 40 монографии, както и на книгата "Един езиковед за просопографията на Диктатора" за Тодор Живков.  Дисертациите му са на тема: кандидатска - "Омоними в българския език, получени по словообразувателен път"(1979) и докторска - "Българите в Румъния. Език. Етнос. Етнонимия" Ономастика. Проспографии"(1996).

На този ден са родени и:


Феликс Лопе де Вега Карпио, испански поет, драматург и писател (1562-1635).

Николай Пирогов, руски учен, хирург и анатом (1810-1881).
На 14 февруари 1847 г. по време на Кавказката война (1817-1864) Николай Пирогов извършва първата в света операция с използване на етерна наркоза на бойното поле. Смятан е за "баща на руската хирургия" и основоположник на военно-полевата хирургия.

Юлиус Роберт фон Майер
, немски лекар и физик (1814-1878).
Доказва Първия закон на термодинамиката - закона за съхранението на енергията (1842).

Андрю Карнеги, американски индустриалец и филантроп от шотландски произход (1835-1919).
Семейството му емигрира от Шотландия и се заселва в предградие на Питсбърг, щата Пенсилвания, САЩ (1848). Той започва работа като куриер в телеграфна служба (1949) и е назначен за личен телеграфист на началника на отдела на Питсбърг на железниците на Пенсилвания (1953). Успешно инвестира в спалните вагони на железниците (1856) и в компания за добив на нефт (1861). Открива завод за производството на стомана в Пенсилвания (1875) и създава компания за производството на стомана на негово име (1892). Той продава компанията на американския индустриалец Джей Пи Морган за 480 млн. долара (1901), което го прави най-богатият човек на света. Централната теза на неговия труд "Евангелието на богатството" (1889) е, че богатите имат морален дълг да бъдат големи филантропи. През 1901 г. той продава всичките си индустриални активи и близо 9/10 от получените 500 млн. долара използва за благотворителни цели. В съответствие с това създава в Питсбърг техническо училище "Карнеги" (1900), което се преименува в Институт по технология "Карнеги" (1912) и се слива с Института по индустриални изследвания "Мелън", за да формират заедно Университет "Карнеги Мелън" (1967). Андрю Карнеги е построил стотици обществени библиотеки и няколко големи научноизследователски центъра и фондации. Той дарява пари за построяването на концертна зала в Ню Йорк, наименувана в негова чест "Карнеги Хол". Фондацията на Карнеги спонсорира провеждането на Карнегиева анкета след Междусъюзническата война през 1913 г.

Иван Нечуй-Левицки, украински писател (1838-1918).

Карл Бенц, немски инженер (1844-1929).
Един от основоположниците на автомобилостроенето. На 29 януари 1886 г. Бенц получава патент за изобретения от него автомобил с бензинов двигател - триколесният Бенц моторваген е първият автомобил в света, представен е в Манхайм, Германия, на 3 юли 1886 г.

папа Йоан XXIII, глава на Римокатолическата църква (28 октомври 1958-3 юни 1963) (1881-1963).

акад. Николай Вавилов, съветски ботаник и генетик (1887-1943).

Анастас Микоян, съветски политик (1895-1978).
Народен комисар на външната и вътрешната търговия на СССР (1926-1934), народен комисар на хранителната промишленост (1934-1935). Министър на търговията на СССР (1935-1955). Първи заместник-председател на Съвета на министрите на СССР (1955-1964). Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (1964-1965).

Лудвик Свобода, чехословашки държавен и военен деец (1895-1979).
Президент на Чехословакия (30 март 1968-28 май 1975).

Георгий Василиев, съветски режисьор, актьор и сценарист (1899-1946).
Режисьор и сценарист е на филма "Чапаев" (1934). Носител на Държавната награда на СССР (1941, 1942).

ген. Аугусто Пиночет (Аугусто Пиночет Угарте), чилийски политик (1915-2006).
Президент на Чили (13 септември 1973-11 март 1990). Командващ сухопътните сили на Чили (септември 1973-10 март 1998). На 11 септември 1973 г. ген. Аугусто Пиночет извършва военен преврат в Чили. Правителството е свалено, президентът Салвадор Алиенде е убит. В страната е въведено военно положение. Военната хунта установява диктатура. Конституцията е суспендирана, забранeни са всички партии, влизащи в Блока на народното единство, разпуснат е парламентът. По политически причини са арестувани над 100 000 души, около 30 000 са екзекутирани, 2500 са безследно изчезнали, около 1 млн. чилийци напускат страната.

Чхун Джу-юн, южнокорейски предприемач (1915-2001).
Основател (1947) и почетен председател на автомобилната компания "Хюндай".

Франсис Лемарк (ист. име Натан Корб), френски певец, композитор и поет (1917-2002).

Нона Мардюкова, съветска актриса (1925-2008).
Участвала е в над 60 филма, сред които "Млада гвардия", "Диамантената ръка", "Комисарят", "Обикновена история". Народна артист на СССР (1974).

Тацио Сечиароли, италиански фотограф (1925-1998).

Ян Йонгблод, нидерландски футболист (вратар) и треньор (1940).
С националния отбор по футбол печели два сребърни медал от Световното първенство през 1974 г. в Германия и Световното първенство през 1978 г. в Аржентина и един бронзов медал от Европейското първенство през 1976 г. в Югославия.

Джонатан Каплан, американски режисьор и сценарист (1947).

Йоханес (Джони) Реп, нидерландски футболист (1951).

Аарон Мокоена, южноафрикански футболист (1980).

Шаби Алонсо (Шабиер Алонсо Олано), испански футболист (1981).

Маркус Хелнер, шведски състезател по скибягане (1985).
Трикратен олимпийски шампион - през 2010 г. във Ванкувър, Канада, когато печели два медала, и през 2014 г. в Сочи, Русия. От световни първенства печели един златен медал четири сребърни медала и два бронзови медала.

Това е денят на смъртта на:

Абат Прево (Антоан Франсоа Прево д'Екзил), френски писател (1697-1763).
Най-известният му роман е "Историята на кавалера Де Грийо и Манон Леско" (1731).

Пол Лафарг, френски деец на френското и международното работническо движение (1842-1911). 
Участник в Парижката комуна (1871). Заедно с Жул Гед основава Френската работническа партия (1879). Автор е на трудове по политическа икономия, естетика и др.

Йоханес Йенсен, датски писател (1873-1950).
Носител на Нобелова награда за литература за 1944 г. за умението му да съчетава поетичното въображение със силно интелектуално присъствие.

Ъптон Синклер, американски писател (1878-1968).
Автор е на романите "Джунглите" (1906), "Цар Въглен" (1917), "Джими Хигинс" (1919), "Петрол" (1927) и др.

проф. Александър Мутафов, български художник живописец (1879-1957).
Учител по рисуване в Дупница и София (1903-1920). По време на Първата световна война (1914-1918) е военен художник. Преподавател в Художествената академия (1920-1932). Един от основателите на дружество "Родно изкуство" (1919). Има 17 самостоятелни изложби в България и чужбина и участва в изложби на съвременно българско изкуство в чужбина. Рисува голям брой ескизи и малоформатни рисунки с акварел и туш, които са притежание на Националния военноисторически музей. Автор е и на морски пейзажи и композиции.

Осип Цадкин, френски скулптор (1890-1967).
 
Александър Довженко, украински режисьор (1894-1956).

проф. Христо Вакарелски, български етнограф и фолклорист (1896-1979).
Един от водещите български етнографи и фолклористи през ХХ в. Учител (1922-1925) в Панагюрище, Пазарджик, Роман и Самоков. Асистент и уредник в Народния етнографски музей в София (1927-1940), директор (1945-1948), ст.н.с. (1949-1962) и завеждащ секция "Материална култура" в музея (1953-1956). Директор на Народния музей в Скопие (1941-1944). Член-основател (1938) и председател (1945-1950) на Българско народоучно дружество. Почетен член на етнографски дружества в Полша, Унгария, Австрия и на Международното дружество за етнология и фолклор. Автор е на около 950 проучвания и изследвания, сред които "Бит и език на тракийските и малоазийските българи" (1935), "Български народни гатанки" (1936), "Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада" (1936, заедно с Божан Ангелов; 2005), "Български носии" (1941, заедно с Г. Петков), "Български народни носии сега и в миналото" (1942, заедно с Д. Иванов), "Българските празнични обичаи" (1943), "Добруджа. Материали към веществената култура на българите през периода на капитализма" (1964), "Етнография на България" (1974), Български погребални обичаи (1990), "Моят път към и през етнографията" (2002 ) и др. Христо Вакарелски участва в издаването на няколко сборника с фолклорни материали и изследвания върху сватбената песен, историческата народна песен и обредната песен. Много от трудовете му са преведени. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на науката" (май 1965). Първият българин, носител на Международната награда "Готфрид фон Хердер" на Виенския университет /Хердеровата награда/ (1965). Носител на орден "Червено знаме на труда" (декември 1971), на орден "Народна република България" първа степен (март 1972).

проф. Рашко Зайков, български физик (1901-1982).
Бил е един от асистентите на Алберт Айнщайн в Берлин, който помага за отпечатването в Германия на първия му научен труд "Приложение на теорията на Хилберт-Ньотер в афинната теория на полетата".  Първият българин, удостоен с Хумболтова стипендия (1926). Асистент по физика в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" (1928-1930). Математик-статистик в Статистическия институт за стопански проучвания при СУ "Св. Климент Охридски" (1935-1946). Референт ръководител на сектор "Тарифа и статистика" при Държавния застрахователен институт (1946-1953). Завеждащ секция "Теория на ядрото и елементарните частици" във Физическия институт при Българската академия на науките (1968-1970). Автор е на 11 значими публикации по приложна математика, 46 - по теоретична физика, 3 натурфилософски и 10 научнопопулярни публикации, повечето от които са издадени в чужбина.

проф. Генчо Генчев, български генетик (1906-1989).
Работил е в областта на цитогенетиката. Преподавател в Катедра по генетика и селекция при Агрономическия факултет (дн. Биологически факултет на  Софийския университет "Св. Климент Охридски") в София (1933-1974). Автор е на над 50 научни труда, учебници, ръководства и др. - "Генетика" (1945), "Обща селекция и семепроизводство" (1963), "Хетерозис" (1966), "Генетиката в селското стопанство" (1973) и др.

У Тан, бирмански политик (1909-1974).
Генерален секретар на ООН (30 ноември 1962-31 декември 1971).

Ружа Делчева (Ружа Делчева-Тихова), българска актриса (1915-2002).
Играла е в Народния театър "Иван Вазов" (1938; 1944-1989). Участвала е в игрални филми в киното, сред които "Страхил войвода" (1938), "Те победиха" (1940), "Точка първа" (1956), "Години за любов" (1957), "Цар Иван Шишман" (1969), "Куче в чекмедже" (1982), "Тази хубава зряла възраст" (1985) и др. Председателка на Съюза на артистите в България (8 април 1968-15 декември 1970) и в телевизионни мюзикъли. Лауреат на Димитровска награда (1950, декември 1959, август 1969). Удостоена със званията "Народен артист" (22 май 1963) и "Герой на социалистическия труд" (август 1974). Носителка на орден "Георги Димитров" (август 1985), орден "Стара планина" първа степен (11 декември 2000). Почетен гражданин на Стара Загора (24 януари 1969).

Антъни Бърджес, британски писател, композитор, преводач, лингвист и критик (1917-1993).
Автор е на 15 публицистични книги и повече от 50 романа, сред които "Портокал с часовников механизъм" (1961).

Жерар Филип, френски актьор (1922-1959).
Участвал е във филмите "Момчетата от кея на цветята", "Страна без звезди", "Идиот", "Дяволът в плътта", "Пармският манастир", "Червено и черно", "Фанфан лалето", "Красавиците на нощта", "Хубостта на дявола", "Приключенията на Тил Уленшпигел", "Г-н Рипоа", "Монпарнас 19", "Играчът", "Опасни връзки", "Треска в Ел Пао" и др.

Атанас Кръстев, български културен деец (1922-2003).
Известен е с прозвището Начо Културата. Той е основен инициатор и организатор на кампанията за реставриране на възрожденски къщи в Стария Пловдив. По негова идея през 1968 г. е създадено управление "Старинен Пловдив" към община Пловдив, на което той е дългогодишен директор (1969-1986). По времето, когато е директор на управлението, са възстановени най-значимите паметници на културата от национално и местно значение в Стария Пловдив. Издигнати са бази на Съюза на българските писатели, на журналистите и на учителите. Създаден е музей на художника Златю Бояджиев и мемориална къща-музей на издателя Христо Г. Данов. Пак по негова инициатива, от 1970 г. започва провеждането на ежегодните Национални есенни изложби в Стария град. Създадена е и колекция от произведения на изкуството към управление "Старинен Пловдив". Възстановени са автентичните интериори на старите къщи "Недкович", "Хиндлиян", "Бирдас" и др. След смъртта му през 2003 г. площадът пред "Балабановата къща" получава неговото името. Там през 2008 г. е поставен и негов паметник.

Георги Стоянов - Бигор, български кинокритик, сценарист и режисьор (1925-2014).
Основател на Филмотечно кино "Одеон" и директор на Българска национална филмотека (1960-1976). Бил е главен редактор в Студия за научнопопулярни филми,  в Студия за документални и игрални филми, редактор на сп. "Киноизкуство", главен редактор на сп. "Кино и време" (1972-1976). Дългогодишен наблюдател и водещ на телевизионното предаване "Кинопанорама" в Българска национална телевизия. Бил е член на Изпълнителния комитет на Световната федерация на филмотеките, експерт към комисии на ЮНЕСКО. Сценарист е на документалните филми "Альоша" (1969), "Партизан за бой се стяга" (1969), "Началото" (1972), "Като слънцето" (1972), "Двубоят" (1976). Автор е на книгите "Поезия в киното" (1966), "Четири поколения съветски кинорежисьори"(1966), "Звезди и поклонници" (1974), "Безначален и безкраен вятър" (1975), "Ръкопляскането забранено!" (1977), "Филми от златния фонд" (1980), "Магията на киното" (1993) и др.

Карел Рейш, британски режисьор от чешки произход (1926-2002).

Фидел Кастро Рус, кубински политик и водач на Кубинската революция (1959) (1926-2016).
Председател на Министерския съвет на Куба (14 февруари 1959-19 февруари 2008). Първи секретар на Централния комитет на Кубинската комунистическа партия (3 октомври 1965-19 април 2011). Председател на Държавния съвет на Куба (3 декември 1976-1 август 2006; 24 февруари 2008-19 април 2011).

Джеймс Улфенсън,
американски икономист от австралийски произход (1933-2020).
Президент на Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка) (1 юни 1995-31 май 2005).

Надежда Хвойнева, българска народна певица (1936-2000).
От 1958 г. е солистка в Ансамбъла за народни песни и танци при Българската телевизия и радио. От 1987 г. дълги години е солистка на ансамбъл "Мистерия на българските гласове", с който става носител на награда "Грами" (1990). Има над 300 записа на родопски народни песни за българското национално радио и "Балкантон". Лауреат на Деветия световен младежки фестивал (1968). Носителка на златен медал от Десетия световен младежки фестивал (1971). В родното й село Левочево в нейна памет се организира конкурс "С песните на Надежда Хвойнева".

Владимир Шевцик, руски оператор (1937-2015).
Оператор е на филмите  "Хора в океана", "Ние от джаза", "Парад на планетите", "Зимна вечер в Гагрите", "Чадър за младоженци" и др. Заслужен деец на изкуството на Русия (2000).

проф. Александър Йосифов, български композитор, диригент и политик (1940-2016).
Директор на "Балкантон" (1968-1986). Заместник-председател на Комитета за телевизия и радио (1986-1989). Заместник-министър на народната просвета (28 юли 1989-6 март 1990). Заместник-директор на Софийска опера и балет (1991-1993). Основател на Виенския клуб в София (1995) и председател на управителния съвет на клуба (октомври 1995-25 ноември 2016). Автор е на повече от 1500 музикално-сценични произведения, симфонични концерти, на камерна и хорова музика за деца, на  хорови, естрадни песни, на над 300 обработки на народни песни и танци, както и на текстови творби. Създал е над 600 естрадни  песни за популярни български изпълнители. Той е първият чужденец, награден на Международния конкурс за композиция в Токио, Япония, с Голямата награда "Канебо" за "Прелюд и фуга" N 2 за две клавирни дуа (1999). Почетен гражданин на Стара Загора (29 септември 2000). Носител на орден "Стара планина" първа степен (19 май 2005), на орден "Кирил и Методий" първа степен (18 октомври 2010) и др.

Джордж Бест, северноирландски футболист (1946-2005).
Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1968 г.

Евгени Диков
, български юрист (1955-2020).
В съдебната система започва работа като районен прокурор през 1981 г. в гр. Бяла Слатина. Заместник районен прокурор в Районна прокуратура - София (1983-1986). Прокурор в Софийска градска прокуратура (1 март 1989-7 февруари 1991). Заместник градски прокурор на София (7 февруари 1991-1 април 1992). Адвокат в Софийска адвокатска колегия (1 октомври 1992-6 януари 2003). Следовател в Националната следствена служба (6 януари 2003-29 май 2006). От м. май 2006 до м. декември 2013 г. работи във Върховната касационна прокуратура. Директор на Националната следствена служба и заместник главен прокурор (20 декември 2013-3 октомври 2017). Член на Висшия съдебен съвет (3 октомври 2017-25 ноември 2020). Автор и съавтор на "Методика за разследване на престъплението "трафик на хора", "Методика за провеждане на неотложни и първоначални действия по разследването - извършване на оглед на местопроизшествие, освидетелстване, претърсване и изземване" и "Методика за разследване на престъплението "тероризъм".  Обявен за "Юрист на годината" за 2013 г.  от сайта "Правен свят" (12 февруари 2014). Носител на Почетния знак на Прокуратурата на Република България за цялостния му  принос в професионалната кариера, за безупречно изпълнение на служебните задължения, висок професионализъм и нравствени качества, допринесли за издигане на авторитета на прокуратурата (11 декември 2020 г., посмъртно).

Марадона (Диего Армандо Марадона), аржентински футболист и треньор (1960-2020).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Архентинос Хуниорс" (Аржентина), "Бока Хуниорс" (Аржентина), "Барселона" (Испания), "Наполи" (Италия), "Севиля" (Испания) и "Нюелс Олд Бойс" (Аржентина). За националния отбор на Аржентина Марадона има 91 мача и 34 гола. С младежкия национален отбор печели златен медал от Световното първенство за младежи през 1979 г. в Япония. С мъжкия национален отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1986 г. в Мексико и сребърен медал на Световното първенство през 1990 г. в Италия. Един от най-запомнящите се мачове на Марадона, а и в историята на футбола, е четвъртфинала на Световното първенство в Мексико през 1986 г. срещу Англия. В този мач Марадона отбелязва 2 гола, наречени "Божията ръка" и "Голът на века". С "Наполи" (Италия) печели турнирът Купата на УЕФА (1989). Треньор на националния отбор на Аржентина (2008-2010). Заема второ място в класацията "Футболист на 20 век" на сп. "World Soccer" (1999) и първо място в класация на ФИФА "Футболист на 20 век"(2000). Носител на "Златна топка" за цялостна кариера (1995). Носител на "Златно стъпало" за 2003 г. Въведен в Залата на славата на италианския футбол (2014).

Ричард Бърнс, английски рали състезател (1971-2005).
Световен шампион в Световният рали шампионат за 2001 г.




/АЯ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:45 на 02.12.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация