site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 27 септември в историята

27 септември 2022 г., вторник, 39-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Калистрат и дружината му. Св. апостоли от 70-те Марк и Аристарх.

По света се отбелязва:

Световният ден на туризма. Отбелязва се от 1980 г. с решение на третата сесия на Генерална асамблея на Световната организация по туризма в Торемолинос, Испания (септември 1979). Годишнина от приемането /1970/ на Устава на организацията. През 2022 г. домакин на Световния ден на туризма е Бали, Индонезия. Мотото на деня за 2022 г. е: "Да преосмислим начина, по който виждаме туризма". 

Националният празник на Туркменистан. Ден на независимостта. До 2017 г. празникът се отбелязва на 27 октомври. На тази дата през 1924 г. е издадено постановление за създаването на Туркменска ССР. На същата дата през 1991 г. е приет конституционен закон "За независимостта и създаването на държавното устройство на Туркменистан".

На този ден в България:

1898 - Княз Фердинанд I открива 15-километровата жп линия Гебедже (дн. Белослав) - Девня. На 11 февруари 1897 г. 9-ото Обикновено народно събрание приема Закон за разширение мрежата на Българските държавни железници, в който е предвидено изграждането на жп линия от Гебедже до девненските воденици. С прокарването на трасето се заема компанията "Атанас Казанджиев и Никола Дишков" с технически директор инж. Христо Арап-Наков Станишев, а полагането на железния път (с дължина 7,9 км) се извършва от работници на железниците под ръководството на полския инженер Казимир Мазалски. За строителството са използвани стари релси и траверси, останали от обновяването на железницата Русе - Варна. Изразходвани са 285 151 златни лева. На 28 септември 1898 г. по жп линията минава и първият влак натоварен с брашно.
1902 - С реч на граф Николай Игнатиев в град Шипка е открит храм-паметникът  "Рождество Христово" в прослава на загиналите в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Храмът е осветен на 15 септември 1902 г.  от Старозагорския митрополит Методий. Официалните празненства съвпадат с отбелязването на 25-ата годишнина от Шипченската епопея. Храмът е изграден по проект на руския архитект акад. Антоний Томишко в стила на руската църковна архитектура от 17 в. С Постановление 33 на Министерския съвет от 1970 г. манастирът е обявен за исторически паметник на културата от национално значение и по-късно влиза в историко-архитектурния резерват "Шипка-Бузлуджа". С Решение 1034 на Министерския съвет от 27 декември 2004 г. храм-паметникът "Рождество Христово" е деактуван като държавна собственост и е предаден изцяло на Българската православна църква. Манастирският комплекс се състои от църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и Духовна семинария. Най-впечатляващ е храмът, който е кръстокуполен, с квадратен наос и три абсиди. Под основното ниво на църквата е изградена крипта. Там е поставен иконостас, а в двете странични галерии са изработени 17 каменни саркофага, които съхраняват останките на героите, загинали в битката при Шипка.
1918 - В Радомир - главният сборен пункт на Войнишкото (Владайско) въстание, пред ликуващите войници Райко Даскалов обявява свалянето на монархията и провъзгласява България за република (т. нар. Радомирска република). За председател на Временното правителство е провъзгласен Александър Стамболийски, а за главнокомандващ - Райко Даскалов. На 30 септември 1918 г. правителствените войски преминават в контранастъпление. Въстаналите войници са разгромени. Войнишкото въстание е първият опит за премахване на монархията в България и замяната й с републиканско управление, което избухва на 24 септември 1918 г. Тогава въстанически отряд завзема Главната квартира на щаба на действащата армия в Кюстендил и арестува намиращите се в нея офицери. Въстанието е потушено на 2 октомври 2018 г. с превземането на Радомир от правителствените части.
1920 - България установява дипломатически отношения с Чехословакия. С Ньойския мирен договор (27 ноември 1919) България признава правителството на Чехословакия, която открива своя легация в София на 27 септември 1920 г. Тази дата е призната от двете страни за установяването на дипломатически отношения. Те са прекъснати през 1939 г. и възстановени с ранг на легации на 10 октомври 1945 г. От 26 април 1948 г. са издигнати в ранг на посолства. След разделянето на Чехословакия на Чехия и Словакия на 1 януари 1993 г. България установява дипломатически отношения с двете страни с ранг на посолства.
1947 - С постановление на Министерския съвет са създадени държавните земеделски стопанства (ДЗС) - държавни предприятия за производство на селскостопанска продукция. Създават се на основата на иззетите при аграрната реформа земи (1946). До края на 1948 г. са създадени 86 държавни земеделски стопанства с обща обработваема площ 300 000 дка. Бързото навлизане на техническия прогрес в селското стопанство налага тяхното уедряване през 1955 и 1957 г. От 1971 г. държавните земеделски стопанства са включени в аграрно-промишлени комплекси (АПК). На 22 февруари 1991 г. VII Велико народно събрание приема Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, с който се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на земеделските стопанства.
1962 - С Постановление 162 на Министерския съвет във Велико Търново е създаден Висш педагогически институт "Братя Кирил и Методий" (дн. Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий"). Открит е на 15 септември 1963 г. и утвърден с Указ 395/4 август 1964 г на Президиума на Народното събрание. Първите 340 студенти се обучават в четири специалности: Българска филология, Руска филология, История и Изобразителни изкуства.  През първата година обучението се осъществява от около 25 редовни щатни преподаватели и асистенти и 10-15 хонорувани професори и доценти от софийски висши учебни заведения и институти на БАН. С Указ 586/13 октомври 1971 г. на Държавния съвет на Народна република България се преобразува във Великотърновски университет "Св.св.Кирил и Методий".  
1975 - Пуснат е в действие Втори 440 мегаватов реактор на АЕЦ "Козлодуй". В 02 ч. 23 мин. 20 сек. на 31 декември 2002 г. блокът е изключен от националната енергийна система, съгласно решение на Министерският съвет от 19 декември 2002 г. във връзка с поети от България ангажименти в преговорите за присъединяване на страната към Европейския съюз.
1977 - С разпореждане 94 от 27 септември 1997 г. на Бюрото на Министерски съвет, територията на античния и средновековен град Августа Траяна-Верея в центъра на Стара Загора, е обявен за археологически резерват. 
1991 - Конституиран е първият състав на Висшия съдебен съвет (ВСС). Висшият съдебен съвет се създава съгласно чл. 130-133 от Конституцията на Република България, приета от VII Велико Народно събрание на 12 юли 1991 г. Организацията и дейността на съвета за първи път са регламентирани със Закона за Висшия съдебен съвет, приет от VII Велико Народно събрание на 21 август 1991 г. ВСС е висш административен орган на съдебната власт за ръководство на структурите на съдебната система в България. Той представлява съдебната власт, като осигурява и отстоява независимостта й, определя състава и организацията на работата на съдилищата, прокуратурите и следствените органи и обезпечава финансово и технически тяхната дейност. Състои се от 25 членове - юристи с най-малко 15 години юридически стаж. 
1992 - Във Варна е учредена Българската асоциация за театър - организация за популяризиране на театралното изкуство. Регистрирана е през 1993 г. като сдружение на  театри в страната (държавни, общински и частни), община Варна, Център за театър към Министерство на културата, Съюз на артистите в България, Сдружение на театралните директори в България, както и други театрални организации. Ежегодно организира  международен театрален фестивал в рамките на Фестивала на изкуствата "Варненско лято". 
2002 - Изобретение на ген. Михо Михов и инж. Сия Медникарова - метод и устройство за повишаване на стабилността на самолети при кацане, получава награда на изложението "Евроинтелект" в Йоханесбург, Република Южна Африка. 
2006 - В София е организирана годишна среща на Асоциацията на световните информационни агенции. Домакин е Българската телеграфна агенция. В срещата участват генералните директори и главните редактори на Ройтерс, Асошиейтед прес, ИТАР-ТАСС, Франс прес, Синхуа (Китай), КИОДО (Япония), АПА (Австрия), АНА и МПА (Гърция), ДПА (Германия), ААП (Австралия), Украинформ, Анадолската агенция, директорите на националните агенции на Италия, Испания, Холандия, Полша, Ирак, Дания, Казахстан, Дания, Албания, Йордания, Нигерия, Сенегал и Малайзия и др.
2006 - С Указ 407 на президента Момин проход, община Костенец, е обявен за град. През 1950 г. Момин проход е обявен за балнеоложки курорт с национално значение. Указът е обнародван на 16 октомври 2006 г.
2007 - В Брюксел, Белгия, министър-председателят Сергей Станишев и еврокомисарят по регионална политика Данута Хюбнер официално подписват решението за одобрението на оперативната програма "Развитие на конкурентноспособността на българската икономика - 2007-2013". Това е първата от седемте оперативни програми на България, одобрена от Европейската комисия.  Общата й стойност е 1, 162 млрд. евро, от които 988 млн. евро са от Европейския фонд за регионално развитие, а 175 млн. евро е националното съфинансиране.
2008 -  В 4.05 ч. на 15 мили източно от нос Емине потъва моторен кораб "Толстой", плаващ под севернокорейски флаг. Опериращата фирма е "Режина Шипмениджмънт" - Кипър, а корабособственикът е "Режина Шипмениджмънт" - Украйна /Киев/. От 9-членния екипаж са спасени само двама души.
2011 - Влизат в действие пречиствателните станции "Пасарел" и "Мала църква". Станцията "Пасарел" ще пречиства изцяло необходимите питейни водни количества от яз. "Искър" - около 7,5 л/сек. Станцията ще обслужва с. Пасарел, Столична община и прилежащите вилни зони. "Мала църква" ще осигурява пречистване по механичен път на около 2,3 м3/сек питейни води от язовир "Бели Искър" и ще обслужва около 250 000 жители на Столична община. Тя ще гарантира качество на водата, която идва от Рилския водопровод. Станцията ще обслужва селата Бистрица, Железница, Панчарево, Кокаляне, Плана, както и Самоков и други селища от община Самоков.
2016 - В София се провежда първата среща на кметовете на столици от Централна и Източна Европа и Китай "16 плюс 1" под наслов: "София - пресечна точка на нови възможности". Участват кметът на Белград - Синиша Мали, на Сараево - Иво Комшич, на Скопие - Коце Траяновски, на Талин - Таави Аас, и председателят на Народния конгрес на Пекин Ду Дъйн. Домакин на срещата е кметът на София Йорданка Фандъкова.
2018 - Специализираният наказателен съд запорира банкови сметки, имоти и дружествени дялове на Ветко и Маринела Арабаджиеви, по искане на Специализираната прокуратура. Те са обвинени за участие в организирана престъпна група за  данъчни престъпления и пране на пари. Обявени са за издирване чрез Интерпол. За постоянно в ареста е техният син Вълчо Арабаджиев, както и двете счетоводителки Ромелия Кирилова и Елена Караянева, които също са обвинени за участие в престъпна група, занимавала се с укриване на данъци и пране на пари. Съдебни заповеди за запор са издадени за 12 банкови сметки на Ветко и Маринела Арабаджиеви в различни трезори, в пет търговски дружества, над четири имота, собственост на Маринела Арабаджиева.
2019 - Народното събрание приема промените в Закона за местното самоуправление и местната администрация, с които се дава възможност в тези населени места, които ще продължат да имат статут на кметство, но в тях няма да се произведат избори за кметове на кметства, да могат да се назначат кметски наместници в съответствие с утвърдената от общинския съвет структура и обща численост на администрацията - т.е. Общинският съвет е органът, който ще определи в кои населени места могат да се назначават кметски наместници. 
2020 - Протестен митинг - концерт блокира източната част на кръстовището на Орлов мост в СОфия. Събитието е част от продължаващите вече 81 дни протести с искане за оставка на правителството на министър-председателя Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев. Участниците в митинга обявяват, както и предишните дни, че целта им e извоюване на истинска демокрация в страната, оставка на правителството, борба с корупцията и реално правосъдие. Сред ораторите има екоактивисти, студенти и хора със свободни професии. Те посочиха че протестният митинг се прави тук, защото по традиция от 1989 година на това място се защитават гражданските свободи на хората. Отсечката на бул."Цариградско шосе" от Орлов мост до алея "Яворов" е затворена за автомобили. 
2021 - Министърът на външните работи Светлан Стоев награждава българския гражданин Адриано Ситнилски със Златен почетен знак на МВнР за всеотдайната му дейност по евакуиране на гражданите на България от Афганистан, както и за съдействието му при извеждане от страната на дългогодишния служител на посолството ни в Кабул и неговото семейство. Златният почетен знак на МВнР е най-високото отличие на министерството за български граждани.

На този ден по света:

1529 - Войските на Османската империя предвождани от султан Сюлейман I Великолепни обсаждат столицата на Австрия Виена. През м. август 1526 г. султан Сюлейман I побеждава войските на унгарския крал Лайош II в битката при Мохач. В резултат на това османците завладяват Южна Унгария. На 10 май 1529 г. Сюлейман I потегля на поход от Истанбул, с цел да завладее напълно Унгария. Сюлейман I разполага с около 120 000 войници и 500 оръдия. На 27 септември 1529 г. османците достигат до покрайнините на Виена. Гарнизонът на Виена, командван от австрийския пълководец Вилхелм фон Рогендорф, наброявал около 17 000 войници и 75 оръдия. На няколко пъти османските войски се опитват да превземат града, но са отблъснати. На 14 октомври 1529 г. войските на Сюлейман I започват да се оттеглят, докато защитниците на града мислят за предаване. Отстъплението на османците се тълкува като чудо от виенчани. В църквата "Св. Стефан" е отслужена благодарствена меса. Обсадата е крайната точка на османското нахлуване в Европа и отблъскването на турските войски слага край на разширението на империята им в Европа.
1825 - В Североизточна Англия официално е открита първата в света жп линия с дължина 40 км (26 мили) между градовете Стоктън и Дарлингтън. Линията е проектирана от британския инженер Джордж Стивънсън, който пръв управлявал влаковата композиция с парен локомотив. Тя включвала 27 вагона, от които вагон, в който се возели директорите и собствениците на жп линията, 20 вагона за въглища, приспособени за пътници, и накрая 6 вагона, натоварени с въглища. Броят на пътниците бил 450 души, а влакът достигнал скорост от 15 мили в час. 
1922 - Кралят на Гърция Константин абдикира за втори път заради поражението на страната в Гръцко-турската война (1919-1922). През м. юни 1917 г. крал Константин I за първи път се отрича от престола в полза на сина си Александър по искане на върховния комисар на Антантата в Солун (градът е окупиран през м. октомври 1915 г. от англо-френските войски по време на Първата световна война 1914-1918). През 1920 г. след смъртта на сина си той се връща на престола. Въстанието в армията през м. септември 1922 г. и недоволството на народните маси след поражението в Гръцко-турската война (1919-1922) принуждават крал Константин I да се откаже от престола за втори път.
1938 - На церемония в Клайд, близо до Глазгоу, е спуснат на вода 80-тонният презокеански лайнер "Куин Елизабет". Корабът е конструиран от корабостроителницата "Джон Браун". Унищожен е от пожар в Хонконг на 9 януари 1972 г.
1940 - В Берлин, Германия, е подписан Тристранният пакт (Берлински договор) между Германия, Италия и Япония от министрите на външните работи на трите страни Йоахим фон Рибентроп, граф Галеацо Чано и Сабуро Курусу, с цел да координира действията им в установяването на световно господство и подялба на света между тях по време на Втората световна война (1939-1940). Според документа Германия и Италия получават водеща роля при установяването на новия ред в Европа, а Япония в Азия. Към Тристранния пакт на страната на Германия се присъединяват Унгария (20 ноември 1940), Румъния (23 ноември 1940), Словакия (24 ноември 1940) и България (1 март 1941). По-късно към пакта се присъединяват Финландия, Испания, Тайланд, Хърватия и части от Китай. Действието на Тристранния пакт се прекратява с края на Втората световна война (1939-1945). Действието на Тристранния пакт се прекратява с края на Втората световна война (1939-1945). 
1964 - В САЩ е публикуван докладът на комисията "Уорън" за убийството на президента Джон Кенеди. В него се заключава, че единственият отговорен за убийството е Ли Харви Осуалд, като се посочва, че макар той да е стрелял по президента Джон Кенеди "най-вероятно е убит вследствие на заговор". Ли Харви Осуалд е арестуван на 22 ноември 1963 г. за убийството на президента Джон Кенеди. На 29 ноември 1963 г. Конгресът на САЩ сформира Комисията "Уорън", наречена на името на върховния съдия на САЩ - Ърл Уорън, за разследване на убийството на президента Джон Кенеди. Ли Харви Осуалд е убит от полицая Джак Раби на 24 ноември 1963 г.
1993 - Участниците в 14-ата асамблея на Междупарламентарната организация на Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН) приемат Декларация за правата на човека, първата в историята на Азия.
1996 - Военни части на ислямското движение "Талибан" превземат столицата на Афганистан, Кабул. От власт са свалени президентът Бурханудин Рабани и министър-председателят на Временния съвет на Гулбудин Хекматиар. Същия ден е обесен бившият президент Мохамад Наджибула (30 ноември 1987-16 април 1992). Въведено е същинско ислямско ръководство, основаващо се на законите на шариата. Създаден е Временен управляващ съвет начело с Мохамад Рабани. През м. октомври 1997 г. движение "Талибан" обициално обявява, че името на държавата се променя на Ислямско емирство Афганистан.
1998 - Германската социалдемократическа партия печели изборите в Германия. Хелмут Кол подава оставка след 16 години на канцлерския пост.
1999 - Индонезийските въоръжени сили официално предават контрола върху Източен Тимор на Международни сили за възстановяване на мира и сигурността в Източен Тимор (ИНТЕРФЕТ). На 7 декември 1975 г. армията на Индонезия нахлува в Източен Тимор и анексира острова. На 17 юли 1976 г. Източен Тимор официално се присъединява към Индонезия и става нейна 27-а провинция. На 30 август 1999 г. в Източен Тимор под контрола на ООН се произвежда референдум, на който жителите гласуват за автономия в рамките на Индонезия или за независимост. Мнозинството от избирателите се обявява за независимост. Започват безредици. На 8 септември 1999 г. президентът Бахарудин Юсуф Хабиби обявява военно положение в Източен Тимор, отменено на 23 септември 1999 г. На 15 септември 1999 г. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция за изпращане на Международни сили за възстановяване на мира и сигурността в Източен Тимор (ИНТЕРФЕТ). 
2008 - В Куба правителството започва да издава на граждани "краткосрочни" разрешителни за частни таксита - практика,  преустановена в страната през 1999 г. Мярката цели да се преодолее кризата в транспортния сектор.
2011 - За пръв път в историята си Австралия разрешава жени войници да участват в бойни действия. Решението е част от нова политика за назначаване според способностите, а не според пола. Промените дават на жените достъп до 7 процента от постовете в австралийските сили за отбрана, които досега са им отказвани. В австралийските сили за отбрана (въоръжените сили), наброяващи общо 81 000 души,  служат около 8000 жени. Само 30 от 537-те висши офицери са жени и сред 167-те военни с чин бригаден генерал и нагоре има само седем представителки на нежния пол.
2013 - Архиерейският събор на Арменската апостолическа църква приема решение да причисли към лика на светиите 1,5 млн. жертви на арменския геноцид в Османската империя през 1915 г. Решението е взето на събор на епископите на арменската църква, които се събират в пълен състав за пръв път от 1651 г.
2014 - С публикуването в държавния вестник на Турция влиза в сила указ на правителството, с който се разрешава на ученичките да носят забрадки от пети клас в училище. Учениците трябва да ходят на училище с открито лице, без шалчета, шапки или други материали с политически символи, снимки или надписи; не могат да си боядисват косата, да имат татуировки или грим; не им се позволяват също пиърсинг, мустаци или брада.
2016 - Панамериканската здравна организация (ПЗО) оповестява, че американският континент е първият регион в света, където е изкоренена болестта морбили, смятана за една от важните причини за смъртност сред малките деца. Така болестта морбили (дребна шарка), която предизвиква сериозни усложнения, става поредното изкоренено на американския континент инфекциозно заболяване, което може да се предотврати чрез ваксиниране. През 1971 г. е изкоренена вариолата, през 1994 г. - полиомиелитът, а през 2005 г. - рубеолата. Този успех е плод на над 20-годишни усилия в рамките на широкомащабна кампания за ваксиниране срещу морбили, заушка и рубеола във всички страни в Америка. Преди началото на масовите ваксинации през 1980 г., болестта морбили предизвиква около 2,6 млн. смъртни случая годишно в света. На американския контитент тя е виновна за близо 102 000 смъртни случая между 1971 г. и 1979 г.  
2017 - Президентът на Русия Владимир Путин обявява, че Русия е унищожила последните си запаси от химически оръжия, наследени от времето на Студената война. Утилизирането на последния химически боеприпас на полигон в руската република Удмуртия е станало по заповед на върховния главнокомандващ Владимир Путин. Той е издал заповедта по телемост от резиденцията си в Ново Огарьово край Москва. За своето химическо разоръжаване Русия е получила финансова помощ от 16 държави, а също от Европейския съюз и американска неправителствена организация. Най-много средства са били отпуснати от САЩ, Германия, Великобритания и Канада. Русия и САЩ се ангажират да унищожат огромните си химически арсенали по силата на Конвенцията от 1997 г. за забрана на химическите оръжия. 
2019 - В Ню Йорк, САЩ, е създаден Алианс за мултилатерализъм по инициатива на Германия и Франция по време на 74-ата сесия на Общото събрание на ООН, открита на 17 септември 2019 г. На събитието участват около 60 министри на външните работи от страните членки на ООН. Целта е да се създаде мрежа от държави, които да действат съвместно за укрепването на ценностите на ООН, основани на принципите на демокрацията, спазването на правата на човека и върховенството на закона. Алиансът за мултилатерализъм ще работи в областите на киберсигурността, климата и сигурността.
2020 - В САЩ на 96-годишна възраст умира съветският дисидент Юрий Орлов. Той е основател на правозащитната организация Московската хелзинкска група, създадена през 1976 г., за да следи за спазването от Съветския съюз на поетите от него ангажименти в областта на човешките права с подписването през 1975 г. в Хелзинки на Заключителния акт на Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа. Ядрен физик по професия и ветеран от Втората световна война, Юрий Орлов е нейният първи ръководител. 
2021 - На гръцкия остров Крит е регистрирано земетресение с магнитуд 5,8 по скалата на Рихтер, при което загива един човек, а 20 души са ранени. Епицентърът на труса е на 23 км северозападно от селището Арви на южния бряг на острова. Дълбочината му е 10 км. Над хиляда са къщите, негодни за обитаване в резултат на земетресението. То е усетено на целия остров Крит, както и на остров Санторини. След земетресението в района са регистрирани над 40 вторични труса. На острова е обявено извънредно положение. 
   
Родени на този ден българи:

проф. Тодор Кулев, юрист и политик /1878-1942/.
Един от основателите на Народния сговор (1922). Декан на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1918-1919; 1920-1921). Депутат в 20-ото Обикновено народно събрание (21 май -22 септември 1923). Председател на 21-ото Обикновено народно събрание (9 декември 1923-4 януари 1926). Министър на правосъдието (4 януари 1926-15 май 1930). Депутат във 22-ото и 23-ото Обикновено народно събрание (1927-1934). 
проф. Тончо Радев, ветеринарен лекар физиолог /1898-1981/.
Ръководител на Катедра по физиология с физиологична химия на домашните животни във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1947-1953), ръководител на Централната научноизследователска лаборатория при Ветеринарномедицинския факултет на университета (1947-1956). Ръководител на Катедрата по физиология във Висшия ветеринарномедицински институт в София (1953-1966). Заместник научен секретар на Българска академия на науките /БАН/ (1951-1953). Чл.-кор. на БАН (1952). Завеждащ секцията по сравнителна физиология на животните в Института за експериментална ветеринарна медицина при БАН (1956-1971). Автор на повече от 90 научни труда, учебници и ръководства по физиология. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1963, 1968), на орден "Народна република България" първа степен (1973).
Венета Славчева, актриса /1909-1980/.
Играла е в Русенския общински театър (1931-1933), в пътуващите театри "Мара Тотева" на Георги Донев и "Нов свят" (1936-1937), в Софийския пътуващ театър (1937-1939), в театрите във Варна (1939-1941 и от 1943) и в Пловдив (1941-1942). Участвала е в постановките "Дванайсета нощ" от Уилям Шекспир, "Васа Железнова-1910" от Максим Горки, "Хъшове" от Иван Вазов, "Под игото" от Иван Вазов, "Вампир" от Антон Страшимиров, "Криворазбраната цивилизация" от Добри Войников и др. Удостоена е със званията "Заслужил артист" (22 май 1963) и "Народен артист" (май 1972). Носител на орден "Народна република България" първа степен (29 януари 1980).    
Васил Чернаев, цигулар /1912-1975/.
Концертмайстор на Софийската филхармония (1947-1949). От 1949 г. е концертиращ артист в Будапеща, Унгария (1954), Полша (1954), Румъния (1955), Париж, Франция (1957), Югославия (1964) и др. Лауреат на Димитровска награда (1950, удостоен със званието "Заслужил артист" (22 май 1963). Носител на орден "Народна република България"  първа степен (септември 1972). 
проф. Илия Йосифов, оперен певец и вокален педагог /1912-1993/. 
Солист в Софийската народна опера (1945-1962) и неин директор (1962-1966). Бил е ръководител на Централната студия за вокалисти в София (1953) и преподавател в Ленинградската (дн. Санктпетербургска) консерватория. Преподавател в Българската държавна консерватория (1963), декан на Вокалния факултет (1953-1955, 1959-1962). Удостоен със званието "Заслужил артист" (1949), "Народен артист" (май 1972), Лауреат на Димитровска награда втора степен (1950). Носител на орден "Червено знаме на труда" (1959), на орден "Народна република България" трета степен (1959), "Народна република България" първа степен (1972), на орден "Георги Димитров" (1987).
Пенчо Богданов, актьор, режисьор и сценарист на анимационни филми /1923-2013/.
Режисьор в Отдела за анимационни филми към Студия за игрални филми (1965-1993). Председател на Международната асоциация на анимационния филм (АСИФА) - България (1974-1987). Участвал е във филма "Дърво без горен" (1974), телевизионния сериал "Жребият" (1993) и др. Сценарист и режисьор е на анимационните филми "Колоната" (1976), "Понеделник - ден за добри дела" (1977), "Къщичка под снега" (1985)  и др. Режисьор е на анимационните филми "Бонбон" (1968), "Веселяци" (1969),"Солисти" (1972), "Щурчето" (1973), "Анимато" (1988), и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1977).
проф. Иван Станков, зооинженер и политик /1948/.
Заместник-декан на Аграрно-животновъдния факултет на Висш институт по зоотехника и ветеринарна медицина (1990-1997) в Стара Загора, декан на Аграрния факултет на Тракийския университет (2000-2007), ректор на университета (2008-2013). Бил е общински съветник в Стара Загора (2007). Министър на земеделието и храните (март-май 2013). Депутат в 43-ото Народно събрание (2014-2017). От 8 април 2017 г. е изпълнителен директор на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация. Той е сред създателите на породата овце "Южнобългарски коридел" (1990). Автор е на повече от 200 научни труда. През м. октомври 2018 г. е удостоен с почетното звание "Емеритус" на Деканския съвет на Аграрния факултет при Тракийския университет за дългогодишния му принос в израстването и развитието на факултета и университета. 
Свилен Блажев, художник /1953/.
Реализирал е над 25 самостоятелни изложби в България и в чужбина. Носител на награда за рисунка "Илия Бешков" на Съюза на българските х удожници (1984). Носител на годишната национална награда за живопис "Владимир Димитров - Майстора" (1 февруари 2014) и др. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големите му заслуги за развитието на културата и изкуството (20 май 2016).
Спас Джевизов, футболист и треньор /1955/.
През футболната си кариера е играл за отборите на "Ботев" (Пловдив), ЦСКА (София) и "Омония Никозия" (Кипър). За националния отбор по футбол има изиграни 20 мача и 3 отбелязан гол. Треньор е от 1987 г.
Боряна Пунчева, актриса, режисьор и сценарист /1956/.
Работила е като режисьор в Студия за телевизионни филми "Екран" (1981-1993). Главен режисьор в Българска национална телевизия /БНТ/ (от 1993), режисьор в  журналистическото предаване "Наблюдател" (1995-1996). Създател, режисьор и актриса на предаването "Клуб НЛО" по БНТ /150 епизода в продължение на 6 години/ (1996-2004). Директор на Българския културен институт във Варшава, Полша (2002-2007). Главен продуцент на Продуцентски център за филмопроизводство "Студия Екран" на БНТ (март 2010-13 януари 2020). От 1987 г. е член на Съюза на българските филмови дейци. Участвала е във филмите "Дами канят" (1980), "Хотел Централ" (1983), "Спасението" (1984),  "Пътят на музикантите" (1985), "Ешелоните на смъртта" (1986), "Ева на третия етаж"  (1987), "13-ата годеница на принца" (1987), "Брачни шеги" (1989), "Карнавалът" (1990) и др. Режисьор и сценарист е на повече от 30 документални филма - "Детска градина" (1981), " Тя и те трите"(1983), "Игра за момичета" (1991), "Генко " (1994), на телевизионните сериали "Под прикрие", "На границата" и "Четвърта власт".
Цветелина Бориславова (Цветелина Бориславова Карагьозова), предприемач /1958/.
Председател на Надзорния съвет на "СИБанк" (2001-декември 2010). От м. ноември 2002 г. е съосновател и председател на сдружение "Глобална България". Изпълнителен директор на фондация "Типинг пойнт" (1 ноември 2005-2006). От 13 юли 2006 г. е почетен консул на Исландия в България. От м. декември 2006 г. е основател и управител на фондация "Кредо бонум". От м. юли 2011 г. е член и председател на Надзорния съвет на Българо-американската кредитна банка.
Саша Безуханова, предприемач /1962/.   
Заместник-директор на фирмата за медицинска апаратура "Хелимед" (1990-1994). Генерален директор на "S&T България" (1995-1998).  Генерален директор на компанията "Хюлет Пакард България" (1998-2008). Председател на "Джуниър Ачийвмънт" България (2003-2008). Директор за бизнеса с публичния сектор в американската компания "Хюлет Пакард" в Централна и Източна Европа (2008-2012). Директор на направление "Публична администрация" за всички развиващи се пазари в "Хюлет Пакард" (2012-август 2013). Вицепрезидент на Българска международна стопанска асоциация /БИБА/ (2002-до 20 май 2005) и неин президент (20 май 2005-16 май 2006). Съосновател и съпредседател заедно с Иво Прокопиев на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/ (16 май-4 октомври 2006). Заместник-председател на КРИБ (2006-2010). Председател на Управителния съвет на Българско училище за политика "Димитър Паница" (22 април 2013-юли 2017). Основател и председател от 19 септември 2012 г. на Българския център на жените в технологиите  (BCWT) , част от Европейския център на жените в технологиите (ECWT). Председател (от 6 ноември 2013) на борда на Европейския център на жените в технологиите (ECWT). Основател на гражданската платформа "България може" /MoveBG/ (юли 2013). От 7 юли 2005 г. е почетен консул на Люксембург. Носителка на награда за най-добър млад мениджър в България на фондация "Еврика" (1997), на награда на "IDG България" за ИТ бизнес мениджър на годината (1996, 2001, 2002), на награда "Бизнес дама на десетилетието" (1991-1999), на "IDG България", на награда за най-добра репутация и постижения в областта на корпоративния мениджмънт в България (2003), на награда "Лице на българския бизнес" на в. " Файнаншъл таймс" (2006). Носителка на наградата "Дигитална жена" (Digital Woman Award) на лейди Ейда Лъвлейс - първата жена програмист в историята, която се връчва за изключителен принос в областта на информационните технологии и стимулирането на повече момичета и жени да се образоват и реализират професионално в сферата на информационните технологии (7 ноември 2013). Саша Безуханова е сред Топ 100 лидери-новатори на Нова Европа в класацията "New Europe 100" зa 2015 година.
Владимир Стоянов, футболист /1964-2019/.
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Черноморец" (Бургас), "Депортиво Ла Коруня" (Испания), "Локомотив" (София), "Ботев" (Пловдив) и "Спартак" (Пловдив).  За националния отбор по футбол има изигран 1 мач.
Милен Керемедчиев, политик /1968/.       
Бил национален координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, заместник-председател на Инвестиционния пакт към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, национален координатор по участието на България в следвоенното възстановяване на Ирак. Главен секретар в Министерството на икономиката (10 август 2001-20 март 2002). Заместник-министър на икономиката (20 март 2002-18 юли 2003). Генерален консул на България в Дубай (6 май 2005-21 януари 2008). Заместник-министър на външните работи (25 септември 2007- 27 юли 2009). Главен изпълнителен директор на "Български пощи" ЕАД (6 ноември 2009-3 юни 2010).
Здравко Здравков, архитект /1972/.
Началник на сектор "Градоустройство" в община Плевен (1998-2004). Главен архитект на община Червен бряг (м. март 2004-2007). Бил е водещ проектант на редица малки и средни предприятия, складови и строителни бази, на производствени комплекси, сред които завода на "Литекс моторс" АД в с. Баховица, община Ловеч. Ръководил е реконструкцията на машиностроителните предприятия "Палфингер" в Червен бряг и с. Тенево и заводите за маслодобив в Полски Тръмбеш, Кнежа и Долна Митрополия. Негово дело е проектът за реконструкция на стадиона на футболния клуб "Литекс" в Ловеч, който през 2008 г. става първият лицензиран стадион в България за участие в групите на Шампионска лига. От 16 май 2016 г. е главен архитект на София. Ръководеното от него архитектурно бюро "Квадра 04" ЕООД е носител на наградата от Националния конкурс "Сграда на годината" в категорията "Производствени и логистични сгради" (2011) за сградата на завода на "Литекс моторс" АД в с. Баховица, община Ловеч.
Иво Аръков, актьор и телевизионен водещ /1988/.   
Играе в киното и театъра. Участвал е във филма "Кецове" (2011), в сериала "Фамилията" (2013), "Съни бийч" (2020) и др. От 24 септември 2016 г. е водещ на предаването "Мармалад" по БТВ.

На този ден са родени и:

Козимо Медичи (Козимо ди Джовани Медичи), управител на Флоренция, банкер /1389-1464/.
Член на известния род на Медичите, управлявали Флоренция от 1434 г. до 1737 г. /с прекъсвания/ и притежатели на една от най-големите банкерски къщи в Европа.
Самюъл Адамс, американски политик, философ и общественик /1722-1803/.
Участник във Войната за независимостта на САЩ (1775-1783). Един от членоветe на комисията, изготвила и подписала Декларацията за независимостта на САЩ (4 юли 1776). Делегат на Континенталния конгрес (1774-1781), председател на Сената в Масачузетс (1782-1785; 1787-1788). Лейтенант-губернатор на Масачузетс (1789-1794). Губернатор на Масачузетс (1794-1797).
Шандор Кишфалуди, унгарски поет /1772-1844/.
Пол Емил Апел, френски математик /1855-1930/.
Грация Деледа, италианска писателка /1871-1936/.
Авторка е на романите "Елиас Портолу" (1903), "Майката" (1920) и др. Носителка на Нобелова награда за литература за 1926 г. за тънкото и умение да пресъздава живота на родното си място в контекста на общочовешки проблеми.
Жак Тибо, френски цигулар /1880-1953/.
Ото Нагел, немски художник /1894-1967/.
сър Мартин Райл, британски радиоастроном /1918-1984/.
Носител на Нобелова награда за физика за 1974 г. за неговите наблюдения и изобретения, по-специално за метода на апертурния синтез. Той си поделя наградата с британския радиоастроном Антъни Хюиш, който я получава за решителната му роля при откриването на пулсарите.  
Миклош Янчо, унгарски режисьор /1921-2014/.
Автор на около 40 късометражни и игрални филма, сред които "Камбаните заминават за Рим" (1958), "Развръзка и завръзка" (1963), "Такъв аз дойдох" (1964), "Обречените" (1966), "Блестящи ветрове" (1968), "Сироко" (1969) и др. Носител на награда за режисура в Кан за филма "Червен псалм" (1972) и "Златен лъв" за цялостно творчество във Венеция (1990). Той на два пъти е носител и на наградата "Кошут" - най-високото творческо отличие на Унгария.
Артър Пен, американски режисьор, сценарист и продуцент /1922-2010/.
Режисьор е на филмите  "Бони и Клайд" (1967), "Малък голям човек" (1970), "Револвер в лявата ръка" (1958),  "Чудотворката" (1962) , "Нощни действия" (1975), "По Мисури" (1976) и др.
Робърт Едуардс, британски учен /1925-2013/.
Той е наречен баща на "бебето в епруветка". На 25 юли 1978 г. във Великобритания се ражда Луиз Браун - първото бебе, заченато по метода "ин витро" в клиника "Боурн Хол" в Кеймбридж. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 2010 г. "за приноса му в развитието на оплождането ин витро".
Питър Бонети, английски футболист (вратар) /1941-2020/.
Печели златен медал от Световното първенство през 1966 г. в Англия с националния отбор по футбол. С "Челси" (Англия) печели турнирът Купа на носителите на купи (1971). 
Слободан Чашуле, македонски журналист и политик /1945-2015/. 
Един от създателите на ТВ Скопие, кореспондент на ТВ Скопие в Чили и Перу, кореспондент на агенция "Танюг" за Латинска Америка и Карибите, главен редактор на "Танюг" в Македония. В периода 1990-1994 г. е директор и главен редактор на Македонското радио, след това - генерален директор на "Нова Македония" - Скопие. Министър на външните работи на Македония (30 ноември 2001-31 октомври 2002).
Дик Адвокаат, нидерландски футболист и треньор /1947/.
ген.-майор Думитру Дорин Прунариу, румънски инженер, първият румънски космонавт /1952/. 
Член на екипажа на космическия кораб "Союз-40" към орбиталната станция "Салют-6" заедно с Леонид Попов (14-22 май 1981). Председател на Румънската космическа агенция /ROSA/ (1998-2003). Посланик на Румъния в Русия (2004-2005).
Клаудио Джентиле, италиански футболист и треньор /1953/.
Гуинет Полтроу, американска актриса /1972/.
Играла е във филмите "Ема" (1996), "Влюбеният Шекспир" (1998), "Талантливият мистър Рипли" (1999), "Силвия" (2003), "Любов и други катастрофи" (2006), "Плът на раздора", "Хук", "Седем", "Големите надежди" "Кланът Тененбаум", "Железният човек", "Железният човек 2", "Отмъстителите", "Железният човек 3", телевизионният сериал "Клуб Веселие" и др. Носителка е на награда "Оскар" (1998) за главна женска роля във филма "Влюбеният Шекспир". От 2010 г. има звезда на Холивудската алея на славата. През 2013 г. е обявена за "най-красивата жена" от сп. "Пийпъл".
Франческо Тоти, италиански футболист /1976/.
Носител на "Златната обувка" за 2007 г.  Носител на "Златно стъпало" за 2010 г., която се връчва от Монако.
Стефан Рюфие, фрески футболист (вратар) /1986/.
Симона Халеп, румънска тенисистка /1991/.
Спечелила е 2 титли от турнирите на "Големия шлем". Водачка  на световната ранглиста на Женската тенис асоциация (WTA) /9 октомври 2017/. Обявена е за "Играч на годината" от WTA (2018). 

Това е денят на смъртта на:

Раммохан Рай, индийски просветител, писател и реформатор /1772-1833/.
Александър Екзарх (Александър Стоилов Боев-Бейоглу), български възрожденски деец, дипломат, просветител и журналист /1810-1891/.
Един от активните дейци в борбата за създаване на независима Българска екзархия. Почетен член на Българско книжовно дружество (1884). Издава в Цариград с финансовата помощ на правителството на Русия българския вестник "Цариградски вестник (1848-1862). Подпомага развитието на учебното дело както със статии, така и с организране строжа на училища, със снабдяването им с книги. Съдейства за изпращане на български ученици в чужбина. След Освобождението на България той е един от кандидатите за първи княз на България.
Иван Гончаров, руски писател /1812-1891/.
Едгар Дега, френски художник - живописец, график и скулптор /1834-1917/.
Автор е на над 2000 пастелни и маслени картини, акварели, както и над 150 скулптори.
Иван Драсов, български революционер, деец на българското националноосвободително движение /1848-1901/. 
Бил е за секретар на Ловчанския революционен комитет. Съратник на Васил Левски и Христо Ботев. Избран в Българския революционен централен комитет (1875). Участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875) и на Априлското въстание (1876). След освобождението на България от османско иго (1878) е избран за първи кмет на Ловеч. През 1899 г. е окръжен управител на Варна. Избиран е за депутат. Бил е окръжен управител в Берковица, Трън, Севлиево, Свищов, Търново (дн. Велико Търново). Дописник на в. "Право", сътрудник и редактор на в. "Възраждане", прави опити и като преводач.
Пиер Дегейтер, френски композитор /1848-1932/.
Автор e на музиката на пролетарския химн "Интернационалът" (1888).
Юлиус Вагнер фон Яурег, австрийски психиатър и невролог /1857-1940/.
Въвежда метод за лечение на прогресивна парализа ( форма на сифилис, засягаща главния мозък) чрез изкуствено заразяване с малария. Формулира научните принципи на пиротерапията (лечение чрез изкуствено повишаване на телесната температура, която е първата форма на шокова терапия, използвана в психиатрията. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1927 г. за откриването на терапевтичната стойност на заразяването с малария в лечението на прогресивната парализа.
Реми де Гурмон, френски писател /1858-1915/.
Аристид Майол, френски скулптор и художник /1861-1944/.
Стефан Костов (Ст. Л. Костов, Стефан Лазаров Костов), български писател, драматург и етнограф /1879-1939/.
Уредник (1909-1924) и директор (1924-1939) на Етнографския музей в София. Председател на Артистичния съвет на Народния театър (16 ноември 1926-29 април 1927), и.д. директор на Народния театър (30 април-10 декември 1927). Дописен член на Българската академия на науките (1928). Автор е на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси и на една игра с кукли, между които "Големанов" (1927), "Златната мина" (1925), "Симеон" (1929), "Вражалец" (1933) и др. Късите му хумористични разкази са събрани в сборника "Царската сватба" (1936).
Георги Кулишев (Георги Кулишев Гугов), български журналист и политик /1885-1974/.
Редактор на в. "Вардар" (1929-1930), в. "Българин" (1912), в. "Родина"(1915-1918), в. "Македония"(1926-1934), сп. "Македония" (1922) и др. Главен секретар на Министерския съвет (1945-1946), министър на външните работи (31 март-22 ноември 1946). Член  на българската делегация на Парижката мирна конференция (1946). Политически секретар на Народен съюз "Звено" (1947-1949). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (15 декември 1945-1946) и от 1-ото до 6-ото Народно събрание (1949 -27 септември 1974). Член на Президиума на 1-ото Народно събрание (20 януари 1950-10 януари 1954). Подпредседател на Президиума от 2-ото до 5-ото Народно събрание (10 януари 1954-18 май 1971). Подпредседател на 6-ото Народно събрание (7 юли 1971 - 27 септември 1974). От 1945 г. е член Националния съвет /НС/ на Отечествения фронт /ОФ/, заместник-председател на НС на ОФ (1972-1974). Носител на орден "Г. Димитров" (1960, 1964, 1965).
акад. Стефан Христов, български химик /1910-2002/.
Работил е в областта на квантовата теория на кинетиката на химическите реакции и на електрохимическите процеси. Асистент по аналитична химия (1941-1943) и физикохимия (1943-1947)  в Отдела по индустриална химия към Машинния факултет на Държавната политехника. Ръководител на катедрата по физикохимия (1947-1976) и ректор (1964-1966) на Висшия химико-технологически институт в София. Заместник-секретар на Отделението за химически науки при БАН (1962-1972). Лауреат на Димитровска награда за създаването и приложението на метода на потенциалните бариери в областта на кинетиката на химически и физически процеси (1966), удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (май 1972). Носител на орден "Народна република България" второ степен (1970) и "Народна република България" първа степен (1980), на орден "Георги Димитров" за активна научна дейност в областта на физикохимията и във връзка с неговата 75-ата годишнина (1985), на орден "Стара планина" първа степен, за изключителните му научни постижения в областта на физикохимията и квантовата химия" (11 декември 2000).
Михаил Стелмах, украински писател /1912-1983/.
Надя Афеян (ист. име Надежда Иванова Афеян), българска оперна певица /1917-2000/.
Пяла е в Софийската народна опера (1947-1977) и в Берлинската опера  (1962-1972). Лауреат на Димитровска награда (1952), носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959), орден "Народна република България" втора степен за високи постижения в областта на балетното изкуство и във връзка с нейната 70-годишнини (ноември 1987). Удостоена със званието "Народен артист" (май 1969), званието "Камерзенгер" за големи заслуги за развитието на певческото изкуство и на музикалната култура в ГДР (октомври 1969).
Херман Нойбергер, немски спортен деец /1919-1992/.
Президент на Германския футболен съюз (1975-1992).
Драган Тенев, български юрист, писател и изкуствовед /1919-1999/.
В продължение на 25 години е работил като съдия, адвокат и юрисконсулт. Основател и водещ на предаването "Минаха години" на Българската национална телевизия. Бил е заместник главен редактор в агенция "София прес". Автор е на "Малки разкази за велики хора" (1961), "Кавалерийски фрагменти" (1963), "Гарибалди. Един живот накратко" (1967), "Николай Павлович. Един живот за бъдещето" (1967), "Чудната история на изкуството" (1970), "Стъпалата на славата" (1972), "Ехо от Шипка" (1975), "40 разказа за велики композитори " (1979), "Неаполитанската песен" (1980), "Дъбът или животът на Вазов" (1984), "Слънцето изгря най-късно на изток" (1987), "Пледоарии пред огледалото" (1988), "Новели за познатите ни непознати" (1991), "Тристахилядна София и аз между двете войни" (1992), "Гениалният немирник" (1994), "Писма до Северина" (1997), "Стари моментни снимки без ретуш" (1999). Почетен гражданин на София (1993) и на Шумен (29 септември 1994). 
Юрий Орлов, съветски физик и правозащитник /1924-2020/.
Oсновател и първи ръководител на правозащитната организация Московска хелзинкска група (1976).
Доналд О'Конър, американски танцьор, певец и актьор /1925-2003/.
Участвал е в мюзикълите "Аз пея под дъжда" (1952), "Том Сойер - детектив" (1938), "Мелодия за двама" (1937) и др. Носител на наградите "Златен глобус" (1953) и "Еми" (1954).
Ева Руткай, унгарска актриса /1927-1986/.
Ивелин Димитров, български композитор, хоров диригент и музикален педагог /1931-2008/.
Основател на камерна капела "Полифония" (1968). Автор е на десетки опуси, няколко симфонии, оркестрова и вокално-инструментална музика, песни за детски, женски и смесен хор и др. Почетен гражданин на Силистра (1991).
Иван Пауновски, български писател и литературен критик /1935-1990/.
Редактор във в. "Литературни новини" (1961-1964) и в издателство "Народна култура" (1964-1973). Завеждащ отдел (от 1973)в сп. "Пламък". Бил е сътрудник на всички централни литературни издания. Автор на студии, очерци, портрети, статии, есета, рецензии, предговори и др. Автор е на "И пак да си спомниш" (литературна критика, 1969), "Възмездието" (документална повест, 1971, 1982, 1988), "Малки неща" (литературна критика, 1978), "Впечатления" (1984), "Минало несвършено" (1985), "Точка Разни" (1987), "Но защо?" (1993), Съчинения в 2 тома и др. Съставител на "Спомени за Пушкин" (1974), "Българската критика за Христо Ботев" (1983), "Рицар на чаровната печал: Съвременници на Иван С. Тургенев разказват" (1987, съвместно с Милка Минева).
Тунджел Куртиз, турски актьор, режисьор, продуцент и сценарист /1936-2013/.
През близо 50-годишната си кариера е участвал в над 70 продукции, сред които телевизионните сериали "Гордата Аси" (2008) и "Великолепният век" (2012-2013). 
Димитър Хаджииванов, български инженер и политик /1942-2012/.
Главен изпълнителен директор на "Неохим" ЕАД - Димитровград (1995-1999). Кмет на община Димитровград (23 октомври 1999-26 юли 2000, 2 ноември 2003-28 октомври 2007). 
Огнян Фунев, български художник плакатист и поет /1945-1994/.
Работил е в областта на графиката, плаката и оформлението на книги. Има отпечатани над 500 плаката. Участвал е в изложби в Австрия, Германия, Унгария, САЩ.
Мохамад Наджибула, афганистански държавник /1947-1996/.
Генерален секретар на Партията на отечеството (4 май 1986-28 юни 1990). Президент на Афганистан (30 ноември 1987-16 април 1992). Oбесен от талибаните на 27 септември 1996 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:23 на 07.12.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация