site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 17 август в историята

17 август 2022 г., сряда, 33-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Мирон. Преп. Алипий иконописец.

По света се отбелязва:

Националният празник на Габон. Ден на независимостта /1960/.

Националният празник на Индонезия. Ден на провъзгласяването на независимостта /1945/.

 На този ден в България:

986 - В прохода Траянови врата при Щипон (дн. Ихтиман) българска войска, предвождана от цар Самуил, разгромява нахлулите в България византийски войски, водени от император Василий II. Почти цялата византийска армия е унищожена, а самият Василий II едва успява да се спаси. Това е най-голямото поражение, което византийският император претърпява в походите си за покоряване на България.
1891 - В местността Кулата е направена първата копка на първия рудник в България "Стари рудници" на държавна мина "Перник". Поставя се началото на държавните мини в Перник. Това е първото най-голямо минно предприятие в България, действащо до 1966 г., когато е затворено поради изчерпване на залежите от кафяви въглища в района. През 1986 г. рудникът е превърнат в подземен Музей на минното дело. 
1993 - Излиза бр. 1 на в. "Еврофутбол". Последният брой излиза през 2020 г.
2001 - В с. Мала Перешчепина, Полтавска област в Украйна, където се предполага, че е погребан хан Кубрат, е организиран първият Общобългарски събор. Продължава до 19 август 2001 г. Главен инициатор на срещата е Николай Габер, българин по произход, председател на Патриотичната партия в Украйна, депутат в Народно събрание на Украйна и председател на Организационния комитет по  провеждането на събора. По негова идея гробът на хан Кубрат е осветен и на мястото е издигната паметна плоча. Близо до него е направена и първата копка на православен храм, където е предвидено да бъдат вградени камъни от четирите български столици - Плиска, Преслав, Велико Търново и Охрид. На събора присъстват българи от Украйна, Молдова, Румъния и България. 
2005 - С официална военна церемония и издигане на националните флагове на България и САЩ на полигона Ново село край Сливен започва първото българо-американско военнополицейско учение "Бдителен страж 2005", в което  участват 200 български и американски военнослужещи с 25 единици военна техника. 
2010 - На пресконференция археологът проф. Николай Овчаров съобщава, че последните открития на Перперикон са каменен човешки идол от 5 в. пр. н.е., бронзова брадва от късната античност и тракийски боен нож - махайра. Овчаров съобщава, че проучванията доказват, че Перперикон е най-големият град в Родопите като цяло и един от най-големите градове на Балканския полуостров през античността и Средновековието. Площта на Перперикон с подградията от север и от юг е повече от 240 дка. 
2015 - Прокуратурата повдига обвинение срещу кмета на Карлово Емил Кабаиванов по обвинение, че в периода 24 април 2013 г. - април 2014 г. умишлено не е положил достатъчно грижи по силата на сключен договор между Министерство на околната среда и водите и община Карлово за доизграждане и модернизация на канализационна мрежа в града. Щетата според прокуратурата е за близо 23 000 лв. - това са плащания по трудови правоотношения с трима негови познати, които той поканил да се водят на работа и да получават средства по проекта, без реално да извършват каквато и да било дейност. 
2016 - Националният съвет на Българската социалистическа партия избира ген. Румен Радев за кандидат за президент на изборите през 2016 г. При тайното гласуване той получава 99 гласа, Румен Гечев - 38, а Таско Ерменков - 13.
2018 - В 23:59:59 ч. на 17 август се прекратяват близо 197 000 полици по застраховка "Гражданска отговорност", сключени с българския клон на фалиралата кипърска застрахователна компания "Олимпик". От КАТ дават гратисен период на водачите с прекратена полица и няма да глобява шофьорите в следващите дни. По данни на Комисията за финансов надзор (КФН) чрез клона си в България компанията извършва дейност от 2009 г. насам и е предлагала с 30 на сто по-ниски цени за задължителната полица. Към май 2018 г. компанията е успяла да завземе 9.2 на сто пазарен дял. Едноличен собственик на застрахователната компания е испанецът Диего Гонзалес Алонсо. Компанията е "Олимпик" е оперирала само в Кипър и в България. Българите с прекратени полици ще могат да търсят парите си от компанията след като съдът в Кипър се произнесе по ликвидацията на фирмата и бъде назначен постоянен ликвидатор. Застрахователна компания "Олимпик" дължи 9 350 000 лв. на 197 551 българи за прекратени предсрочно полици по "Гражданска отговорност". Размерът на сключените полици е за близо 40 млн. лв., но много от тях на разсрочен план, затова загубите на шофьорите ще са по-малки. 
2019 - На извънреден брифинг административният ръководител на Окръжната прокуратура в Бургас Георги Чинев съобщава, че над 75 кг кокаин са били открити в складова база на ул. "Индустриална" в Бургас. Кокаинът е на стойност около 2 500 000 евро и бил скрит в кашони с банани. На 27 юли 2019 г. на пристанище "Бургас" акостира кораб на международна компания, пътувал от Еквадор през Италия. На 29 юли 2019 г. от кораба са разтоварени 19 контейнера, в които имало 20 626 кашона с банани. Два дни по-късно стоката е била разтоварена в складовата база в Бургас, а получател е българско търговско дружество. Наркотикът е открит от работник в склада, който е  сигнализирал в полицията. Кокаинът бил в кашоните с банани в пакети с тегло по 2,5 кг и разположени така, че при отваряне на пръв поглед да се виждат плодовете. Те били покрити със специфично фолио от метал, най-вероятно за избягване на проверки през рентген.
2020 - Председателят на Парламентарната група на партия "ГЕРБ" Даниела Дариткова депозира в деловодството на Народното събрание проект за нова Конституция на Република България. Документът е изпратен до председателите на всички парламентарни групи в парламента и до депутатите, нечленуващи в парламентарни групи. С това партия "ГЕРБ" кани на разговори и консултации по представения проект всички парламентарни групи, с цел да бъде постигнато широко съгласие между народните представители за свикване на Велико народно събрание.
2021 - Върховният административен съд (ВАС) връща за ново разглеждане от друг състав на Административния съд в София дело, образувано по жалба на
"Евросъдружие" ООД във връзка с включването му в списъка "Магнитски".  Причината е, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, като не е извършил дължимите по закон
процесуални действия. Делото е образувано пред ВАС по частна жалба на дружеството срещу разпореждане на Административния съд - София. С него е отхвърлено искането за отмяна на действия на Националната агенция по приходите, Министерството на финансите и Българската народна банка за публикуване, поддържане и включване на трите дружества в рестриктивен списък по наложените от САЩ санкции по закона Магнитски. Върховните магистрати приемат, че първата инстанция е постановила разпореждането, без да уведоми посочените администрации за започнатото съдебно производство. Според ВАС Софийският административен съд не е изпълнил и задължението си да събере становищата на страните в производството, както и необходимите данни, за да установи извършват ли се твърдяните действия, от чие име и на какво основание. По този начин първоинстанционният съд не е осъществил проверка и е постановил съдебния акт в нарушение на съдопроизводствените правила. 

На този ден по света:

1807 - Успешно плаване за първи път в света на пътнически параход, задвижван с парен двигател. Параходът с гребни колела "Клермонт" (Норт Ривър Стиймбоат), конструиран от американския инженер Робърт Фултън, осъществява пробно първия си рейс с пътници на борда по течението на р. Хъдсън от Ню Йорк до Олбани в САЩ за 32 часа, изминавайки растоянието от 150 мили (241 км). През м. септември 1807 г. по този маршрут е открита редовна линия, а "Клермонт" става първият в света параход, използван с търговска цел.
1896 г. - Открито е злато в участък, където се сливат реките Клондайк и Юкон в Канада. Начало на т.нар. златна треска в Клондайк. До края на 1898 г. в района на р. Клондайк пристигат около 30 000 златотърсачи, които се установяват в новосъздадените градове Скагуей и  Дайе. През 1900 г. е добито най-голямо количество злато, оценено на 22 млн. долара. След това златотърсачите се прехвърлят в Аляска, САЩ, където е намерено злато в района на Ноум (1899) и Феърбанкс (1903). Откриването на злато в долината на р. Клондайк и в Аляска е причина за демаркирането на границата между САЩ и Канада през 1903 г., която до този момент не е определена.
1977 - Успешно достигане за първи път в света на съветския атомен ледоразбивач "Арктика" до Северния полюс, разбивайки леда на Централния арктически басейн с дебелина от три метра. На 9 август 1977 г.  ледоразбивачът "Арктика"  отплава от Мурманск под командването на кап. Юрий Кучиев и екипаж от 150 души, като заедно с научните и технически специалисти общият им брой е 207 души. Ледоразбивачът,  дълъг 148 м и широк 30 м , е пуснат на вода на 3 юли 1971 г.
1982 - Произведен е първият в света компактдиск във филиала на холандската компанията за електроника "Филипс" в Лангенхаген, Германия.
1999 - Регистрирано е земетресение с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер в град Измит, Турция, на 70 км югоизточно от Истанбул и на 50 км северно от Бурса. По официални данни жертвите на земетресението са около 17 000 души, но според някои оценки достигат 35 000 души. Материалните щети се оценяват на около 10 млрд. американски долара. Унищожени са около 100 000 жилища. Земетресението предизвиква пожар в голяма петролна рафинерия в Измит, както и изтичане на петрол от нея в Мраморно море, което довежда до сериозно замърсяване на водите.
2001 - В Тбилиси, Грузия, е обявена присъдата срещу участниците в атентата срещу президента на Грузия Едуард Шеварднадзе, извършен на 9 февруари 1998 г. в Тбилиси. Тринадесет души, обвинени в участие в атентата, са осъдени на  различни срокове лишаване от свобода. Най-тежките присъди от 20 г. получават двамата преки извършители на покушението. На 17 години е осъден Гурам Абсандзе, бивш министър на финансите, за организирането и финансирането на атентата. 
2005 - Временната мисия на ООН за управление на Косово (ЮНМИК) предава контрола над последния полицейски участък в Косово на косовската полиция. За всички 33 полицейски участъка в администрираната от ООН област от тази дата отговаря местната полиция.
2009 - В Русия при експлозия в Саяно-Шушенската ВЕЦ загиват 67 души, 8 се смятат за изчезнали. Това е най-голямата авария в историята на руската енергетика.
2010 - Американското списание "Нюзуик" публикува класация, според която Финландия е най-добрата страна за живот в света. За изготвяне на класацията, в която участват сто държави, списанието е взело под внимание пет показателя: образование, здравеопазване, качество на живот, икономическа динамика и политически климат. България е на 38-о място, следвана от Румъния на 39-о, която е получила най-ниска оценка по показател икономическа динамика. В първата десятка освен Финландия са Швейцария, Швеция, Австралия, Люксембург, Норвегия, Канада, Холандия, Япония и Дания. Съединените щати заемат 11-о място, а Русия е на 51-о място. Китай е поставен на 59-о място. На последното стотно място се нарежда Буркина Фасо.
2011 - В училищата на Черна гора са доставени читанки с новата азбука, въведена в страната. Учениците от основните училища от м. септември 2011 г. учат азбука с 32 букви вместо досегашните 30. Въведени са две нови букви - за меко "ж" и меко "ш", а буквата за звука "дж" ще бъде използвана по-често в писмения език. Тези букви ще се изучават в учебниците по черногорски език, но на практика не се използват в учебниците по другите предмети.
2012 -  В Истанбул, Турция, в азиатската част на града е открита новата линия на метрото. Тя има 16 подземни станции с впечатляващи мозаечни пана, на които са изобразени Момината кула, кулата Галата и други забележителности на Истанбул и 144 вагона, които се движат през интервал от 90 секунди. Новата линия на метрото свързва двата най-големи квартала в азиатската част на града - Кадъкьой и Картал, и е с дължина 22 км, като разстоянието се изминава за 32 мин. Новата подземна линия е първата по рода си на азиатския бряг. 
2013 - На границата с Непал е арестуван един от най-издирваните в Индия терористи - Абдул Карим Тунда, тясно свързан с базираната в Пакистан екстремистка мюсюлманска групировка "Лашкар е тайба". Тунда е един от 20-те най-опасни престъпници, търсени от индийската полиция. Той носи отговорност за извършването през 90-те години на 20 в. на 40 взрива в Делхи и Мумбай, отнели живота на 25 души и ранили около 500.   
2016 - Властите в Турция арестуват 24 служители на прокюрдския в."Йозгюр Гюндем", включително журналисти, след като турски съд нарежда на 16 август 2016 г. временното закриване на вестника заради предполагаема "терористична пропаганда". Съдът постановява, че вестникът е действал като "медиен орган" на нелегалната Кюрдска работническа партия /ПКК/. С тези нови арести броят на служителите на медии, поставени под арест след опита за преврат на 15 юли 2016 г., достига близо 100 души. Правителството обвинява живеещия в САЩ мюсюлмански проповедник Фетхуллах Гюлен в организиране на опита за преврат, като близо 130 медии, свързани с движението на Гюлен, са закрити след опита за преврат.
2017 - САЩ са постигнали споразумение за износ на свинско месо в Аржентина за първи път от 25 години. Аржентина блокира вноса на свинско от САЩ през 1992 г. заради опасения за здравословното състояние на животните. Белият дом обявява в комюнике, че свежото, охладеното и замразеното свинско и свинските продукти от американски животни ще могат да се изнасят в южноамериканската страна. 
2018 - В Исламабад, бившият шампион по крикет 65-годишният Имран Хан е избран от парламента за министър-председател на Пакистан с 176 гласа "за" при необходими 172 гласа. Вотът се провежда след парламентарните избори в Пакистан на 25 юли 2018 г., които партията на Имран Хан "Пакистан Техрик-и-инсаф" ("Движение за справедливост") печели. Победата на Имран Хан на изборите на 25 юли 2018 г. поставя началото на нова политическа ера в Пакистан, като слага край на десетилетия на редуване на властта на партиите Пакистанска мюсюлманска лига (Наваз) и  Пакистанска народна партия и на военните.
2019 - Полицията в Словения съобщава, че броят на нелегалните преминавания на границите на Словения е нараснал рязко, като посочва, че най-много нелегални мигранти пристигат от Пакистан, Алжир и Афганистан. През м. юли 2019 г. е отчетен най-голям брой нелегални пресичания на границата след мигрантската вълна от 2015-2016 г., като са задържани са 1740 нелегални мигранти. През първите 7 месеца на 2019 г.общият брой на нелегалните мигранти е бил 7415 души. Полицията е върнала в съседни държави 4908 нелегални мигранти, а в Словения са били върнати 416 души, излезли нелегално от територията на страната, 24 от които са били словенски граждани. В Словения в момента има 346 мигранти, които са поискали убежище, а 680 вече са получили статут на международна закрила.
2020 - Новоизбраният президент на Доминиканската република Луис Абинадер встъпва в длъжност. Сред гостите на церемонията по встъпването му в длъжност е американският държавен секретар Майк Помпейо. Луис Абинадер спечелва президентските избори на 5 юли 2020 г. като кандидат на опозиционната Модерна революционна партия.
2021 - Съд в Беларус осъжда 41-годишния опозиционен активист и политически затворник Степан Латипов на 8 години и половина затвор при тежък режим. Той е обвинен в съпротива при арест и участие в организирането на протести срещу президента Александър Лукашенко. Репортер на ДПА е документирал ареста на активиста на 15 септември 2020 г. и той не се е съпротивлявал. Степан Латипов е стоял на улицата по време на мирен протест. В Беларус има над 600 политически затворници. През 2020 г. в страната има множество протестни демонстрации срещу оспорваното преизбиране на 9 август 2020 г. на Александър Лукашенко за пореден мандат.

Родени на този ден българи:

Марий Ягодов (ист. име Марин Петров Бочев), поет, писател и драматург /1912-1996/.
Учител в с. Долни Дъбник (1931-1940) и с. Войница, Велешко (1940-1941). Участник в Отечествената война (1945) като военен кореспондент. Работи във в. "Земеделско знаме" (1945-1947; 1953-1967) и в Българска земеделска народна банка (1946-1953). Член е на Съюза на българските писатели. Печата за първи път през 1931 г. във в. "Мисъл". Автор е на стихове, драми, исторически хроники, романи. Сред произведенията му са "Дим над градовете" (стихове, 1938), "Земя" (драма в 3 действия, 1938, 1946), "Тревога" (стихове, 1939), "Нова чест" (драма в 3 действия, 1945), "Ние можехме да бъдем безсмъртни. Портрети-репортажи от село" (1946), "Сватби в Анимерската котловина" (1982) и др. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (1985). 
Илия Панев, футболист и треньор /1929-1997/.
През футболната си кариера е играл в "Динамо" (Враца) и "Академик" (София). Загива в автомобилна катастрофа на 17 април 1997 г.
проф. Стефан Кънев, физик /1929-2012/.
От 1963 г. е преподавател във Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Заместник-директор на Физическия институт с Атомна научно-експериментална база при Българската академия на науките /БАН/ (1971-1972). Заместник-директор на Института по физика на твърдото тяло при БАН (1972-1978). Чл.-кор. на БАН (2004). Основател и пръв директор на Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници към БАН (1978-1994). От 1978 г. е член на Изпълнителния комитет към ЮНЕСКО за европейския регион по проблема "Слънчева енергетика", председател на комитета (1981-1985). Притежава 26 авторски свидетелства и патенти, създава оригинални прибори и няколко внедрявания в индустрията. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1977, 16 август 1979).
Никола Гюзелев, оперен певец бас /1936-2014/.
Като артист в Народната опера (1961-1993) има над 70 оперни образи. Пял е на големите оперни сцени в Европа, Северна и Южна Америка, Япония. От началото на 90-те години на 20-и в. е директор на Българската академия на изкуствата "Борис Христов" в Рим, където самият той преподава. Лауреат на Димитровска награда (17 юни 1966). Носител на орден "Георги Димитров" (август 1986), на наградата "Златна муза" на едноименната фондация (1996), на орден "Стара планина" първа степен (24 септември 1996), на Почетна награда на Международната академия на изкуствата в Париж, Франция (8 януари 1998). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Българската академия на науките (2009). Носител на наградата "Златен век" огърлие на Министерството на културата (20 май 2014, посмъртно) и др. 
проф. Любомир Миков, историк, изкуствовед /1947/.
Има повече от 30-годишен опит в изследването исляма, османската архитектура в България и на Балканите. Преподавател в Националната художествена академия и в Нов български университет. Автор е на над 13 книги и на около 180 студии и статии.
проф. Захари Захариев, политик /1949/.
Депутат в 36-ото Народно събрание (1991-1994). От 1990 г. е председател на Федерацията за приятелство с Руската федерация и страните от ОНД. От 1990 г. е основател и председател на Управителния съвет на фондация "Славяни". От 2017 г. е председател на Национална асоциация "Един пояс, един път". Автор е на 11 самостоятелни монографии и над 20 студии, участвал е и в редица колективни научни трудове. 
Сотир Ушев, икономист и политик /1960/.
Ръководител на Инспектората към Агенцията за социално подпомагане (1 януари-1 юли 2003), главен секретар на Агенцията за социално подпомагане (1 юли-15 юли 2003) и заместник изпълнителен директор на агенцията (15 юли-21 ноември 2003). Заместник изпълнителен директор на Агенцията по заетостта (24 ноември-22 декември 2003) и неин изпълнителен директор (22 декември 2003-21 май 2009). Управител на Националния осигурителен институт (21 май 2009-25 февруари 2010). Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" (15 юли 2013-м. септември 2014).
Румен Порожанов, икономист /1964/.
Дългогодишен служител на Министерството на финансите, експерт в отдел "Финансиране на специални дейности" (1992-1995), началник на отдел "Финанси, земеделие, търговия и услуги" (1995-август 2001),  директор на дирекцията "Финанси на реалния сектор" (2001-2009), началник на кабинета на министъра на финансите (август 2009-31 март 2011). Председател на Надзорния съвет на Българска банка за развитие (октомври 2009-1 юни 2011). Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" (31 март 2011-29 август 2013; 27 ноември 2014-1 февруари 2017). Председател на Управителния съвет на Центъра за стратегически анализи, финансиране и европейски фондове (26 февруари-10 септември 2014). Министър на финансите (6 август-7 ноември 2014). Министър на земеделието, храните и горите (4 май 2017-14 май 2019).
Десислава Терзиева, юрист и политик /1965/.
Изпълнителен директор на "Пристанище Варна" ЕАД (2001-2013). Министър на регионалното развитие (29 май 2013-6 август 2014). 
Антония Йорданова, състезателка по лека атлетика (скок дължина) /1976/.     
Галя (Галина Курдова), певица /1978/.
Заедно с Миро пее в дует "Каризма" (2001-2007), след което има самостоятелна певческа кариера.
Невена Цонева, певица /1986/.
Победителка в първото издание на музикалното шоу "Мюзик айдъл" в България (7 юни 2007). 

На този ден са родени и:

Пиер дьо Ферма, френски юрист и математик /1601-1665/.
Има голям принос в развитието на съвременния математически анализ, теорията на числата, аналитичната геометрия и теорията на вероятностите.
Ян III Собиески, крал на Полша (1674-1696) /1629-1696/.
Йозеф Добровски, чешки просветител, славист /1753-1829/.
Полага основите на сравнителното изучаване на славянските езици, култура и  история. Разработил периодизацията на чешката литература и език. Издава първата научно издържана граматика на старобългарския език под заглавие "Студия върху стария диалект на славянския език". 
Томас Ходжкин, британски лекар /1798-1866/.
През 1832 г. описва "лимфомата" - раковото заболяване на лимфните възли, наречено на негово име "Синдорм на Ходжкин". 
Петер Беноа, белгийски композитор и музикален педагог /1834-1901/.
През 1876 г. в Антверпен основава Фламандското музикално училище (по-късно Кралска фламандска музикална консерватория), където е директор до смъртта си. 
Самюъл Голдуин, американски кинопродуцент /1882-1974/.
Един от създателите на кинокомпанията "Метро Голдуин Майер" (април 1924).
акад. Антонин Филатов, съветски хематолог - хирург /1902-1974/.
За първи път в СССР извършва обратно преливане на кръв (1928). За първи път в света извършва преливане на кръвна плазма (1932). Създава Лаборатория за съхраняване на тъканите (1954) и  Център за борба с тромбоемболичните заболявания (1968). Носител на Държавна награда на  СССР (1953, 1975).
Ада Фалкон, аржентинска певица /1905-2002/.
Известна като "императрица на тангото". 
Марселу Каетану, португалски политик /1906-1980/.
Министър-председател на Португалия (27 септември 1968-25 април 1974). Свален от власт с военен преврат - т. нар. революция на карамфилите.
Марк Фелт, американски агент от Федералното бюро за разследване (ФБР) /1913-2008/. 
Заместник-директор на Федералното бюро за разследване (ФБР) (1971-1973). Той е източникът, известен като "Дълбокото гърло", издал тайната за аферата "Уотъргейт" (17 юни 1972) пред в. "Вашингтон пост", довела до оставката на президента Ричард Никсън на 9 август 1974 г. Идентичността на Марк Фелт, една от най-дълбоките и усърдно пазени тайни в американската политическа история, е разкрита на 31 май 2005 г. от бивш високопоставен агент от ФБР пред сп."Ванити феър". 
Морийн О'Хара, американска актриса от ирландски произход /1920-2015/.
Участвала е във филмите "Гърбушкото от Нотр Дам" (1939), "Колко зелена бе моята долина" (1941), "Тихият човек" (1952) и др. 
Цзян Цзъмин, китайски политик /1926/.
Председател на Китайската народна република (държавен глава) (27 март 1993-15 март 2003). Генерален секретар на ЦК на Китайската комунистическа партия (24 юни 1989-15 ноември 2002). Председател на Централния военен съвет на КНР (3 март 1990-19 септември 2004). Върховен главнокомандващ на въоръжените сили на КНР (9 ноември 1989-19 септември 2004).
сър Видиядхар Сураджпрасад Найпол (В.С. Найпол), британски писател от индийски произход /1932-2018/.
Роден е в семейството на индийски eмигранти в Тринидад и Тобаго, където живее до 18-годишна възраст. Автор е на романи и къси разкази, сред които на романите "Завой на реката" (1979), "Дом за мистър Бисвас" (1961), "Половин живот" (2001). Носител на международната литературна награда "Ман Букър" (1971), удостоен с рицарски сан от кралица Елизабет Втора (1990). Носител на Нобеловата награда за литература за 2001 г.
Олег Табаков, руски актьор /1935-2018/.
От 1956 г. играе в театър "Съвременник" в Москва, на който е негов ръководител (1971-1976). Основател на театрално студио "Табакерка". От 2004 г. той е художествен директор на театър МХАТ в Москва. Участвал е във филмите "Война и мир" (1967) под режисурата на Сергей Бондарчук, който е първият съветски филм, удостоен с награда "Оскар" за чуждоезичен филм (1969), "Седемнадесет мига от пролетта" (1973), "Москва не вярва на сълзи" (1979), който също е удостоен с награда "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм (1981) и др.
Валерий Левентал, съветски театрален художник /1938-2015/.
Главен художник на Болшой театър (1988-1995). Народен художник на СССР (1989). Носител на Държавната награда на Руската федерация (1994). Удостоен е със званието почетен професор на Всесъюзния държавен институт по кинематография (2006).
Муслим Магомаев, съветски певец и композитор от азерски произход /1942-2008/.
В концертния му репертоар има над 600 произведения, сред които руски романски, класически, естрадни и неаполитански песни. Народен артист на СССР (1973).   
Робърт де Ниро, американски актьор /1943/.
Участвал е в повече от 100 филма, сред които "Кръстникът 2" (1974), "Шофьор на такси" (1976), "Имало едно време в Америка" (1984), "Недосегаемите" (1987), "Добри момчета" (1990), "Нос Страх" (1991), "Франкенщайн" (1994), "Казино" (1995), "Жега" (1995), "Мъже на честта" (2000) и др. Носител на две награди "Оскар" - за най-добра поддържаща мъжка роля във филма "Кръстникът 2" (1974) и за най-добра мъжка роля в "Разяреният бик" (1980). Носител на наградата "Златен лъв" на международния кинофестивал във Венеция за "История от Бронкс" (1993) и на наградата за цялостно творчество "Сесил Б. де Мил" на Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд (17 януари 2011).
Реджеп Мейдани, албански политик /1944/.
Президент на Албания (27 юли 1997-24 юни 2002).
проф. Хайнер Гьобелс, немски композитор, режисьор и куратор /1952/.
Като композитор създава творби за ансамбли, оркестри, за радио, както и музикално-театрални творби. Създал е инсталационни произведения за центъра "Жорж Помпиду" в Париж, Франция, за  Музея за съвременно изкуство в Лион, Франция и др. Носител на Европейската театрална награда (2001) и на международната награда "Хенрик Ибсен" (2012). От 1999 г. до 2018 г. преподава в Института за приложно театрознание на университета "Юстус Либиг" в Гийсен, Германия,  а от 2002 г. до 2011 г. е негов главен изпълнителен директор.  Президент на Театралната академия в Хесен, Германия (2006-2018). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза"  на Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (6 юни 2018).
Нелсън Пикет (Нелсън Пикет Сото Майор), бразилски автомобилен състезател /1952/. 
Участва във "Формула 1". Трикратен световен шампион през 1981 г., 1983 г. и 1987 г.
Херта Мюлер, немска писателка от румънски произход /1953/.
Книгите й са преведени на повече от 20 езика. Носителка на Нобелова награда за литература за 2009 г.
Шон Пен, американски актьор /1960/.
Участвал е във филмите "Аз съм Сам" (2001), "Осъденият на смърт идва" (1995), "Тя е прекрасна" (1997), "Тънка червена линия" (1998), "Цялото кралско войнство" (2006), " Тайният живот на Уолтър Мити" (2013),  "Гангстерски отдел" ( 2013) и др. Носител на две награди "Оскар" за най-добра мъжка роля във филмите "Реката на тайните" (2004) и "Харви Милк" (2009).
Хелън Маккрори, британска актриса /1968-2021/. 
Участвала е във филмите "Казанова" (2005), "Да бъдеш Джейн Остин" (2007), "Хари Потър и Нечистокръвният принц" (2009), "Хари Потър и даровете на смъртта: Част 1" (2010), "Хари Потър и даровете на смъртта: Част 2" (2011), "Изобретението на Хюго" (2011), "007  Координати: Скайфол" (2012), в сериала "Остри козирки" (2013-2019) и др. Носителка на награда БАФТА (1997). 
Джим Къриър, американски тенисист /1970/.
Спечелил е 4 титли от турнирите на "Големия шлем". Водач на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) /10 февруари 1992/. Обявен за "Играч на годината"  от Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) за 1992 г. Приет в Международната тенис зала на славата в Нюпорт, САЩ (2005).
Тиери Анри, френски футболист /1977/.
Печели златен медал от Световното първенство през 1998 г. във Франция, сребърен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия и златен медал от Емропейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия с националния отбор по футбол. Носител на "Златната обувка" за 2004 г. и 2005 г. (заедно с Диего Форлан).
Уилям Галас, френски футболист /1977/.
Дани  Гуиса, испански футболист /1980/.
Печели златен медал от Европейското първенство през 2008 г. в Австрия и Швейцария, с националния отбор по футбол.
Фил Джагиелка, английски футболист /1982/.
Едгар Сали, камерунски футболист /1992/.

Това е денят на смъртта на:

Ханс Якоб Кристоф фон Гримелсхаузен, немски писател /ок.1620/1621-1676/.
акад. Александър Бутлеров, руски химик /1828-1886/.
Един от създателите на теорията за строежа на органичните съединения (структурна теория) и на учението за тавтомерията като динамична изомерия. Синтезирал третични алкохоли, уротропин (1859), захарно вещество (1861), ръководейки се от структурната теория. 
Карл Целер, австрийски композитор /1842-1898/.
Представител на виенската класическа оперета. Автор е на оперетите  "Птицепродавецът" (1891), "Рудничарят" (1894) и др. Други негови произведения с музикален фолклор са "Карбонарии" (1880) и "Скитникът" (1886).
Николай Шилов, съветски физик и химик /1872-1930/. 
Ото Щерн, американски физик /1888-1969/.
Носител на Нобелова награда за физика за 1943 г. за приноса му в развитието на метода на молекулните снопове и за откриването на магнитния момент на протона.
Илия Волен (ист. име Марин Христов Стаменов), български писател /1905-1982/.
Редактор на сп. "Детско знаме" (1934-1935), библиотекар в Народния театър "Иван Вазов" (1936-1951). Редактор в издателство "Български писател" (1951-1961). Заместник-председател на Съюза на българските писатели (9 юли 1962-15 април 1966). Заместник главен редактор на сп. "Септември" (1962-1966) и негов редактор (1970-1972). Лауреат на Димитровска награда (1966). Удостоен със званието "Народен деятел на културата" (май 1975). Носител на орден "Народна република България" първа степен (октомври 1965; октомври1975).  
Павел Серебряков, съветски пианист и педагог /1909-1977/.
Мохамад Зиа ул Хак, пакистански политик /1924-1988/.
Президент на Пакистан (16 септември 1978-17 август 1988).
Теодор Димитров, български дипломат /1932-2002/.
Повече от 30 г. работи в Библиотеката на Европейската служба на ООН в Женева, Швейцария, от 1 септември 1960 г. завежда отдел "Комплектоване и каталогизация" към библиотеката, а по-късно е заместник-директор на библиотеката. Вицепрезидент, генерален секретар и президент на Световната асоциация на библиотеките (1972-1980).
Александър Вампилов, съветски писател и драматург /1937-1972/.
Издава първия си сборник с хумористични разкази "Стечение на обстоятелствата" под псевдонима А. Санин (1961). Първата му комедия "Дом с прозорци към полето" е напечатана в иркутския вестник "Съветска младеж" (1964). Автор е на пиесите "Раздяла през юни" (1966), "Двадесет минути с ангел", "Най-големият син", "Лов на диви патици" (всички - 1970), "История с метранпаж" (1971). Загива трагично на 17 август 1972 г., като се удавя в езерото Байкал. Посмъртно е публикувана драмата му "Миналото лято в Чулимск" (1972) и еднотомника "Избрано" (1975). В България е издадена книгата му "Бели градове" (НК, 1981) в превод на Златко Стайков и др.
Арсен Дедич, хърватски певец и композитор /1938-2015/.
Издал е 25 авторски албума, няколко стихосбирки, писал е музика за филми, телевизионни драми и театрални постановки. 
Стефан Крайчев, български журналист, преводач и писател /1941-2009/.
Дългогодишен журналист в Българското национално радио. 
Юри Жиров, български режисьор и сценарист /1944-2011/.
Режисьор е на филмите "Трудни деца" (1982), "Всеки ден от живота" (1986), "Дишай" (1988), "Стената" (1992), "Николай Майсторов - сподавен вик" (2007), "Теодора - Изкушението да си жив" (2009). За филма си "Дишай" е удостояван с множество български и международни награди, сред които награда на Съюза на българските филмови дейци (1990). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен и др.
Патрик Рикар, френски предприемач /1945-2012/.
Собственик на компанията за алкохолни напитки "Перно Рикар", създадена през 1932 г. от неговия баща Пол Рикар. След сливането на компанията (1975) с конкурентната "Перно" той става главен изпълнителен директор на обединената компания "Перно Рикар" (1978-2008). Компанията е вторият по големина в света производител на вина и спиртни напитки, притежаваща някои от най-прочутите марки алкохол, включително водка "Абсолют", уиски "Джеймисън" и шампанско "Перие-Жуе". Председател на Съвета на директорите на "Перно Рикар" (2008-2012).


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 10:46 на 29.09.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация