site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 11 август в историята

11 август 2022 г., четвъртък, 32-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк и архидякон Евпъл. Св. мчца Сосана девица. 

По света се отбелязва:

Националният празник на Чад. Ден на независимостта /1960/.

На този ден в България:

1846 -  В Шуменското взаимоучително училище е организирано първото театрализирано училищно тържество - начало на художествената самодейност в България. То е проведено под ръководството на учителя Стефан Изворски. Тържеството е описано в сп. "Любословие" от 1846 г. 
1970 - В Нефтохимическия завод край Бургас е произведен първият български синтетичен каучук.
1984 - Официално е открит делфинариумът във Варна. Той се намира в северната част на Морската градина и е единствен по рода си в България. Сградата е с оригинална архитектура от алуминий и стъкло  във формата на стъклен куб с размери 30 х 30 м и височина 14 м по проект на колектив с ръководител арх. Симеон Саралиев. Разполага с около 1200 места. Басейнът на делфините е с размери 12 м на 15 м и дълбочина 6 м, като водата е от Черно море. Първите делфини - Пипи, Попи, Сплит и Рейна, са от кубински делфинариум и са от вида Tursiops truncatus (бутилконоси делфини). 
1995 - При катастрофа на околовръстния път в София камион ГАЗ - 53, в който пътуват войници от  поделение 58410,  се врязва в насрещно движещ се трактор. Загиват 14 военнослужещи. Основната версия на инцидента е, че по камиона е стреляно с автомат "Калашников". На 3 май 2001 г. наказателното производство за катастрофата е спряно с мотивите, че не е разкрит извършителят.
2001 - В община Ивайловград е обявено бедствено положение заради пожара, който гори в Източните Родопи от три денонощия. Той се простира на фронт от над 20 км. Засегнати са над 30 000 дка смесена гора между селата Мандрица, Горно Луково, Долно Луково, Костилково, Меден бук и Железари.  
2012 - В Сливен е учреден Обществен съвет за сътрудничество с българите от молдовския град Тараклия и украинския град Мелитопол, много от които са потомци на изселници от Югоизточна България. В съвета са включени представители от община Сливен, Търговско-промишлената палата, Института за регионални изследвания и анализи, Регионалния исторически музей, Професионална гимназия по икономика и други.
2021 - Със заповед на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов съдът преустановява използването на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) до отстраняване на пречките за пълноценното й използване. Новопостъпилите дела във Върховния касационен съд ще се образуват чрез Автоматизираната система за управление на делата (АСУД), а заведените в ЕИСС дела и преписки ще бъдат  прехвърлени в АСУД. В мотивите на заповедта се посочва, че ЕИСС не допринася за осъществяването на електронното правосъдие, както е предвидено чрез Единния портал за електронно правосъдие, и че при използването на ЕИСС са констатирани рискове относно нейната сигурност, които са от естество да засегнат обективната независимост на съда. 

На този ден по света:

1791 - Руският флот под командването на адмирал Ушаков побеждава турската ескадра край нос Калиакра в Черно море по време на Руско-турската война (1787-1791). Това е последната битка между флотилиите на Руската империя и Османската империя в хода на войната.
1863 - В Удонг, Камбоджа, е подписан френско-камбоджански договор, според който Камбоджа става протекторат на Франция, от 1884 г. е колония на Франция. Договорът е подписан от губернатора на френската колония Южен Виетнам Пиер дьо Ла Грандиер и краля на Камбоджа Нородом. На 12 март 1945 г. Камбоджа едностранно обявява независимост. На 12 януари 1946 г. влиза в сила временно споразумение за предоставянето от Франция на Камбоджа на статут на вътрешна автономия. Първата конституция, обнародвана на 6 май 1947 г., обявява Камбоджа за конституционна монархия. На 8 ноември 1949 г. е подписан френско-камбоджански договор, с който е призната независимостта на Камбоджа. На 9 ноември 1953 г. Франция е принудена да изтегли войските си и да прекрати дейността на колониалната администрация след началото на национално-
освободителната борба през 1952 г. Независимостта на Камбоджа е официално потвърдена по време на Женевската конференция за Индокитай (8 юли 1954-21 юли 1954).
1942 - Град Черкеск е завладян от немските войски по време на Втората световна война (1939-1945). Окупацията продължава около 6 месеца. Градът е освободен от съветските войски на 17 януари 1943 г.
1962 - Започва първият в историята групов космически полет. Съветският космически кораб "Восток-3", управляван от космонавта Адриян Николаев е изстрелян на 11 август 1962 г. На следващия ден (12 август 1962) е изстрелян и корабът "Восток-4", пилотиран от Павел Попович. Благодарение на изключителната точност при извеждането в орбита на двата космически кораба параметрите на орбитите им са много близки - по време на съвместния полет най-краткото разстояние между тях е 6,5 км. Те се приземяват успешно на 15 август 1962 г.
1990 - Обединителен конгрес на либералите от ФРГ и ГДР в Хановер - създадена е Свободната демократическа партия на Германия.
1994 - От космодрума Куру, Френска Гвиана, е изстрелян първият турски спътник за връзка "Тюрксат-1Б4".
1994 - Председателят на Държавния съвет на Куба Фидел Кастро отменя ограниченията за всички, които искат да напуснат страната. До края на м. август заминават над 20 000 души.
1999 - Пълно слънчево затъмнение - последното за 20-и век е наблюдавано от Атлантическия океан, от страни в Европа, Западна Азия и Северна Африка. Затъмнението е наблюдавано от България, като за даден момент от времето сянката има елипсовидна форма. При движението си на югоизток тази елипса описва ивица широка 75 км. В останалите части на страната се наблюдава частично затъмнение. Затъмнението е относително кратко - максимална продължителност на пълната фаза е 147 секунди. Централната линия на сянката влиза в България в 14.09 часа близо до Силистра и напуска около Шабла в 14.12 часа.
2003 - Организацията на Северноатлантическия договор /НАТО/ поема командването на Международните сили за поддържане на сигурността в афганистанската столица Кабул - ИСАФ. 
2006 - Президентът на САЩ Джордж У. Буш  обявява Национална стратегия за "интернационализиране на мерките  срещу клептокрацията". Целта на инциативата е борбата с корупцията по най-високите етажи на властта в световен план, наричана от него "клептокрация" (власт на крадците-бел.ред.), като бъде пресечен достъпа на корумпирани  управници до международната финансова система, да бъдат отрязани възможностите на управниците, уличени в злоупотреба със служебно положение, да получат физическо или финансово убежище, да се вземат ефективни мерки срещу прането на пари, а отклонените средства да бъдат възстановявани.
2009 - В Мюнхен, Германия, бившият офицер от нацистката армия Йозеф Шойнграбер е осъден на доживотен затвор заради убийството на цивилни граждани през Втората световна война (1939-1945). На 24 юни 1944 г. в областта Тоскана след сблъсък с партизани Йозеф Шойнграбер, който тогава е бил на 25 години, ръководи като командир на отряд от германски алпийски стрелци наказателна операция срещу цивилни италианци. Те са избити заради убийството на двама германски военни от партизаните. Загиналите при акцията са 14 или 15 души. Шойнграбер е осъден задочно на доживотен затвор през 2006 г.  и от военен съд в Северна Италия. Германия не екстрадира свои граждани против волята им, така че Йозеф Шойнграбер не е бил подведен под отговорност преди съдебното решение от 11 август 2009 г.
2012 - Президентът на Турция Абдуллах Гюл одобрява закон, който дава право на граждани на 183 държави да купуват имоти в Турция. Това са главно граждани на европейските държави и на арабските страни от Залива. Граждани на България, Грузия, Гърция ще имат това право, при условие че имотите няма да бъдат в граничните области. До момента при операции с недвижимо имущество задължително се е прилагало условието за реципрочност със съответната държава, което не позволява на много чужденци, включително европейски граждани, да имат право на притежание на недвижимо имущество, въпреки че живеят много години в страната. 
2012 - В северозападната част на Иран са регистрирани две земетресения. Първият трус с магнитуд 6,2 по скалата Рихтер е регистриран в 16.53 ч. местно време (12.23 ч. по Гринуич) с епицентър на около 60 км от град Табриз. Единайсет минути по-късно има втори трус с магнитуд 6 по скалата на Рихтер. Най-силно са усетени в градовете Ахар и Варзеган, както и в околните села на района, известен като ирански Азербайджан.  Най-малко 220 души загиват и над 1500 са ранени. В 60 села са разрушени между 60 и 80 процента от къщите, а четири села са разрушени на сто процента. 
2013 - В гр. Зелигенщат, близо до Франкфурт, Германия, за първи път е сключен хомосексуален брак в протестантска църква. Съюзът между Рюдигер и Кристоф Цимерман е официално регистриран в брачния регистър на църквата. Хомосексуалният граждански брак не съществува като такъв в Германия, но хомосексуалните двойки могат да регистрират официално съюза си от 2001 г. чрез "договор за съвместен живот", който им дава права, подобни на брачните, освен в данъчната сфера и за осиновяване. 
2014 - В гр. Фъргюсън, щата Мисури, САЩ, избухват размирици след смъртта на застреляния от полицията чернокож младеж Майкъл Браун на 9 август 2014 г. Размириците обхващат и съседни селища. Нанесени са щети на над 20 магазина, 32 души са арестувани за физическо насилие и грабеж, двама полицаи са ранени. Размириците продължават втора поредна нощ. Демонстрантите замерят полицаите с камъни, бутилки и монети, а полицията отвръща със сълзотворен газ. Над 50 души са арестувани. 
2016 - В Украйна президентът Петро Порошенко нарежда на всички военни части близо до Крим и по линията на съприкосновението в Донбас да преминат на най-високо равнище на бойна готовност. Мярката е в резултат на засиленото напрежение между Русия и Украйна след обвиненията на Русия за нахлуване на украински диверсанти в Крим с цел подготовка на терористични актове на полуострова. Украйна отхвърля тези обвинения и ги нарича циничен претекст на Москва за военни заплахи срещу нея. 
2017 - Най-малко 36 души загиват, а 13 са ранени в катастрофа на автобус в тунел в Северен Китай на автомагистрала в провинция Шенси. Автобусът се блъснал в стена на тунел. В автобуса е имало 49 души. Сред загиналите има осем жени и две деца. Това е една от най-смъртоносните пътни катастрофи в Китай от 2008 г. насам, когато  при пропадането на автобус в пропаст в югозападната част на страната загиват 51 души.
2018 - Съд в Сан Франциско осъжда американския агрохимическа компания "Монсанто" да плати близо 290 млн. долара обезщетение на градинар, който е с рак в терминална фаза, защото не го е информирал за рисковете от хербицида "Раундъп". Съдебните заседатели преценяват, че компанията "Монсанто" е действал злонамерено и че хербицидът му "Раундъп", както и професионалната му версия "РейнджърПро", съществено са допринесли за заболяването на 46-годишния Диуейн Джонсън.  Американският концерн е осъден да заплати 250 млн. долара наказателни щети и 39,2 млн. долара компенсация. Диуейн Джонсън, който е баща на две деца, е диагностициран с рак на кръвта - неходжкинсова лимфома, която е нелечима. Между 2012 и 2014 г. той е пръскал "Раундъп", който съдържа спорното вещество глифозат, както и "РейнджърПро". Глифозатът е смятан за потенциално канцерогенен. Компанията "Монсанто" обявява в изявление, че ще обжалва съдебното решение и заявява, че според редица изследвания глифозатът не причинява рак. Диуейн  Джонсън е един от стотици раково болни хора, които съдят "Монсанто". Неговият иск е разгледан с предимство, тъй като заболяването му е в терминална фаза.
2019 - Започва строителството на газопровода ТАПИ (Туркменистан - Афганистан - Пакистан - Индия) на територията на Афганистан. ТАПИ е проект за магистрален газопровод с дължина над 1800 км, по който Туркменистан планира да доставя газ в Пакистан, Афганистан и Индия. Предвидено е тръбопроводът да мине през териториите на четири държави: от газовото находище Галкиниш в Южен Туркменистан през градовете Херат и Кандахар в Афганистан, пакистанските градове Квета и Мултан до град Фазилка в Западна Индия, близо до индийско-пакистанската граница. 
2020 - Президентът на Русия Владимир Путин съобщава, че Русия е регистрирала първата в света ваксина срещу коронавируса "Ковид-19". Ваксината е наречена "Спутник V." на едноименния съветски спътник - първият космически апарат, изстрелян в орбита, а V. е съкратено от ваксина. Препаратът е разработен от Националния изследователски център по епидемиология и микробиология "Н. Ф. Гамалея" към Министерството на здравеопазването на Русия. 
2021 - Парламентът на Полша приема закон, който няма да позволи на собственици на имоти, включително на оцелели от Холокоста и техни наследници, да си върнат собственост, иззета от полския комунистически режим. Приетата поправка към Административнопроцесуалния кодекс ще попречи да бъдат обявявани за невалидни решения, свързани със собственост и други административни решения, ако са минали 30 години от издаването им. Това засяга и еврейски, и нееврейски собственици, чиито имоти са били конфискувани по времето на комунизма. Според властите в Полша законодателната промяна се прави, за да бъдат решени въпроси, останали неуредени от десетилетия. Израел осъжда законодателството. Според министъра на външните работи на Израел Яир Лапид то "накърнява както паметта за Холокостта, така и правата на неговите жертви".

Родени на този ден българи:

Михалаки Георгиев (Михалаки Георгиев Лозанов), писател, дипломат и общественик /1852-1916/.
Учител във Видин (1874-1878), Лом (1980-1982) и София (1882-1884). Управител на Видинската митница (1878). Организатор и директор на Първото българско земеделско и промишлено изложение в Пловдив (1882). Дописен член на Българското книжовно дружество /от 1911 г. - Българска академия на науките/ (1884). Дипломатически представител във Виена и в Белград (1894-1899). Създател и редактор (1884-1885) на едно от първите земеделскостопански списания "Домакиня", редактор на в. "Балканска трибуна" (1906-1908). Съставя първия български "Учебник по ботаника за средните учебни заведения в България" (Белград, 1882). Пише критикореалистични разкази за политическите нрави и власт, за социалната криза в българското село - "Кърваво примирие" (1890), "С тебешир и въглен" (1891), "от зло на по-зло" (1894) и др. Майстор на хумористичния разказ - "Меракът на чичо Денчо" (1901), "Разкумил кума си" (1901) и др.
Вацлав Добруски, археолог, епиграф и нумизмат от чешки произход /1858-1916/.
Един от основоположниците на българската археология. Преподавател по латински език в Софийската класическа гимназия (1 октомври 1886-13 януари 1893). Частен хоноруван доцент и пръв преподавател по антична археология, класическа филология, епиграфика и нумизматика във Висшето училище (1890-1910). Пръв директор на Народния археологически музей (14 януари 1893-1 февруари 1910). С издаването на "Археологически известия на Народния музей  в София" (1 кн., 1907) Вацлав Добруски слага начало и на българската археологическа периодика.
Кимон Георгиев (Кимон Георгиев Стоянов), политик и държавник /1882-1969/.
Един от основателите на Военния съюз (1919) и на Народния сговор (1922). При създаването на Демократическия сговор (10 август 1923) влиза в неговото ръководство. Депутат в 21-ото и 22-ото Обикновено народно събрание (1923-1931). Министър на железниците, пощите и телеграфите (4 януари 1926-3 март 1928), министър на външните работи и изповеданията и управляващ министерството на войната (19 май-23 май 1934) и министър на правосъдието (23 май 1934-22 януари 1935). Министър-председател на България (19 май 1934-22 януари 1935; 9 септември 1944-31 март 1946; 31 март-23 ноември 1946). Министър без портфейл (31 март-23 ноември 1946), министър на войната (25 септември-23 ноември 1946). От 1942 г. е член на Националния комитет на Отечествения фронт. Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946). Подпредседател на Министерския съвет и министър на външните работи и изповеданията (23 ноември 1946-11 декември 1947). Депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949). Избиран е за депутат в 1-ото, 2-ото, 3-ото и 4-ото Народно събрание. Подпредседател на Министерски съвет и министър на електрификацията и мелиорациите (11 декември 1947-20 януари 1950). Министър на електрификацията и мелиорациите (20 януари-3 февруари 1950), министър на електрификацията и мелиорациите /от 9 февруари 1951 - Министерство на електрификацията/ (3 февруари 1950-16 януари 1954). Министър на електрификацията /от 1 февруари 1957-Министерство на електрификацията и водното стопанство/ (16 януари 1954-15 януари 1958). Заместник-председател на Министерския съвет (15 януари 1958-17 март 1962) и министър на електрификацията и водното стопанство (15 януари 1958-16 март 1959). Председател на Комитета по строителство и архитектура (16 март-25 декември 1959). Депутат в 4-ото Народно събрание (15 март 1962-8 декември 1965). Заместник-председател на Националния съвет на Отечествения фронт (1962-1969). Носител на орден "Георги Димитров" (1952, 15 септември 1957, 1959, 1962, 1967), на орден "Народна република България" първа степен (1947).
ген.-лейт. доц. Иван Хариев, лекар /1919-2012/.
Участник във въоръжената антифашистка борба, лекар на партизанския отряд "Чавдар" (1943-1944), политкомисар на Локорската чета на II партизанска бригада "Чавдар" (1944). Участник в Отечествената война (1944-1945). Заема ръководни длъжности в Българската народна армия /БНА/ (1946-1949). Инициатор за създаването на Научноизследователски авиомедицински институт в София (1951). Началник на Медицинската служба на БНА (1952-1958). Началник на Висшия военномедицински институт в София (1967-1973). Заместник-председател на Комитета за отдих и туризъм (1973-1976). Председател на Съюза на тракийските културно-просветни дружества в България (1976). Заместник-председател на Общонародния комитет за защита на природата (1977-1980). Автор е на мемориалната книга "Недовършен разговор" (1969). Носител на орден "Георги Димитров"(1979,1989).
Стефан Самсиев, актьор /1932-2009/. 
Играл е в театрите в Сливен (1958-1959), Димитровград (1959-1961) и Варна (1961-1976). Директор на Музикално-драматичния театър "Константин Кисимов" във Велико Търново (15 август 1976-1 септември 1991). Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1981).
Васил Бъчваров, актьор /1943-2007/.
Играл е във филмите "Процесът" (1968), "Трудна любов" (1974), "Селкор" (1974), "Среща на силите" (1982),  "Издирва се" (1984), "Денят на владетелите" (1986), "Заплахата" (1989) и др.
Христо Калчев, писател /1944-2006/.
Работил е като драматург в театрите в Русе, Пазарджик и Благоевград. Водил е рубриката "Рубикон" във в."Демокрация" (1990-2002). Автор е на поредица, наречена от него "вулгарни" романи, сред които "Нерон Вълка" (1996), "Калигула Бесният" (1996), "Цикълът на Месалина" (1996), "Ликвидирайте генерала" (1998), "Кървавият път на коприната" (1999), "Спрете полета на сокола" (2004) и др.
Елена Драгостинова, музикален критик и публицист /1953/. 
Била е 27 години редактор във в. "Култура". Автор е на повече от 500 публикации в областта на музикалната критика и публицистика. Автор и водещ е на музикални предавания по Българското национално радио и "Дарик радио". От 15 октомври 2003 г. е директор на Музикален център "Борис Христов" (от 2011 г. Музей "Борис Христов"). Носителка на първа награда на Съюза на българските композитори за музикална публицистика (1981).
проф. Ивайло Мирчев, художник /1954/.
От 1983 г. преподава в Националната художествена академия. Председател на Съюза на българските художници (декември 2004-15 април 2011). Участва в много изложби в България и в чужбина, сред които в  Италия, Германия, Русия, Нидерландия, Швеция, Полша, Австрия, Египет, Китай, Турция, Чехия, Словакия  и  др. Носител на награда "Южна пролет" - Хасково (1986), на Националната награда за живопис "Владимир Димитров-Майстора" (1 февруари 2015).
Румен Борисов, историк и политик /1958/.
Съветник на министъра на отбраната и парламентарен секретар на Министерството на отбраната (2001-16 август 2005). Секретар на  Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (5 април 2007-5 април 2012). От 27 февруари 2017 г. е заместник-председател на Държавна агенция "Архиви".
Ценко Минкин, композитор /1959/.
Съучредител на Агенцията за авторско право "Музикаутор", член (от 1992) и председател на Управителния съвет на агенцията (9 март 2009-2012). Музикален редактор на "Балкантон" (1998-2006).Заместник-председател на Национален фонд "Култура" към Министерство на културата (2011-2015). Член на Управителния съвет на Съюза на българските композитори  (1993-1999, 2008-2011), главен секретар (2013) и от ноември 2014 г. е председател на Съюза. Автор е на над 120 камерни, вокални, симфонични произведения; на хорови и други произведения; на музиката към над 50 игрални и документални филми, от които има 15 награди от световни кинофестивали. Негови творби са изпълнявани в Италия, Франция, Германия, Австрия, Гърция и други страни. Носител е на "Златната лира" от фестивала "Сливенски огньове" (1979), на Наградата на София за музика (1989), на Наградата на Съюза на българските писатели за принос към българската литература (1996), на Почетна грамота на Министерство на културата за принос в развитието и популяризирането на българската култура (1998), на Награда "Златното петолиние" на Съюза на българските композитори за "Света Божествена Литургия на Свети Йоан Златоуст" (2005), на наградата на Министерството на културата "Златен век" за приноса му към развитието и популяризирането на българската култура и изкуство и по повод на Деня на народните будители - 1 ноември (11 ноември 2019). 
Деян Енев, писател /1960/.
Бил е журналист във в. "Марица", в. "Новинар", в. "Експрес", в. "Отечествен фронт", в. "Сега" и в. "Монитор". Автор е на повече от 15 книги, сред които са сборниците "Цирк "България", "Четиво за нощен влак" (1987), "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994), "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000), "Господи, помилуй" (2004) и др. Носител на Националната награда за българска художествена литература "Христо Г. Данов" (2000), на Годишната награда на Съюза на българските писатели (2000), на Голямата награда за нова българска проза "Хеликон" (2004), на наградата "Чудомир 2016" за  кратък хумористичен разказ на Фондация "Чудомир" и в. "Стършел" (29 март 2016), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големите му заслуги за развитието на културата и изкуството (20 май 2016). 
Никола Енев, художник /1960/.
Работи предимно в областта на художественото лято стъкло и витража, класическата мозайка, металопластиката. Негови са основните проекти и изпълнение от художествено лято стъкло в интериорите на хотелите "Анел" и "Метрополитен" - София, "Дипломат Плаза" - Луковит, "Скалите" - Белоградчик, "Додо бийч" - Китен, Арткомплекс - Созопол и др. 
Стефан Топуров, състезател по вдигане на тежести и треньор /1964/.
Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 1988 г. в Сеул, Република Корея. Световен шампион през 1987 г. в Острава, Чехия. Европейски шампион през 1984 г. във Виториа, Испания, и през 1987 г. в Реймс, Франция.  От световни първенства печели и два сребърни медала (1983 г. и 1986 г.). Печели и два сребърни медала от европейски първенства (1983 г. и 1988 г.). Стефан Топуров  има 22 световни и четири олимпийски рекорда и е първият човек в света, който повдига над главата си тежест три пъти колкото собственото си тегло. Това се случва на 24 октомври 1983 г. на Световното първенство в Москва, Русия. Почетен гражданин на Асеновград.
Николай Ненчев, юрист и политик /1966/.
Началник на кабинета на вицепрезидента Тодор Кавалджиев  (1997-2002). Депутат в 43-ото Народно събрание (27 октомври-7 ноември 2014). Министър на отбраната (7 ноември 2014-27 януари 2017). 
Владислав Карамфилов (Влади Въргала), актьор и режисьор /1967/. 
Участвал е в телевизионните предавания "Ку-ку" по Българската национална телевизия, "Коктейлите на Влади" по Ефир 2 на БНТ, "Пирон" по БНТ и "Шаш" по БНТ, "Царете на комедията" по Нова Телевизия. Сценарист, продуцент и режисьор на филма "Операция "Шменти капели" (2011), автор, режисьор и изпълнител на главната роля във филма "Пантуди" (1993). 
Валентин Илиев, футболист и треньор /1980/.           
През футболната си кариера е  играл за отборите на"Ботев" (Враца), "Металург" (Запорожие, Украйна), ЦСКА (София), "Терек" (Русия), "Университатя" (Румъния), "Стяуа" (Румъния) и "Волин" Лутц (Украйна). За националния отбор по футбол има изиграни 23 мача. Треньорската си дейност започва през 2016 г.

На този ден са родени и:

Фридрих Лудвиг Ян, немски педагог, основател на физкултурното движение /1778-1852/.
Кристиан Ейкман, нидерландски лекар и микробиолог /1858-1930/.
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1929 г. заедно с Фредерик Хопкинс за приноси в откриването на витамините.
Джузепе ди Виторио, италиански политик /1892-1957/.
Генерален секретар на Общата италианска конфедерация на труда (1947). Председател на Световната федерация на профсъюзите (1949-1957). 
Аарон Клуг, британски физик и молекулярен биолог /1926-2018/.       
Носител на Нобелова награда за химия за 1982 г. за развитието на кристалографския метод и изясняване структурата на биологично важните комплекси нуклеинова киселина - белтък.
Фернандо Арабал, испански писател, сценарист и драматург /1932/.
Автор е на пиесите "Пикник на бойното поле", "Автомобилно гробище", "Архитектът и императорът на Асирия", "Великият церемониал", сценарист е на филмите "Да живее смъртта", "Дървото на Герника", на телевизионния филм "Сбогом, Вавилон!" и др.
Йежи Гротовски, полски театрален режисьор и педагог /1933-1999/.
Режисьор на театрални постановки, сред които "Орфей" (1959), "Кордиан" (1962), "Трагичната история на д-р Фауст" (1963), "Хамлет" (1964), "Непоколебимият принц" (1965) и др. 
Патрисио Гусман, чилийски режисьор /1941/.
Оскар Берхер, гватемалски политик /1946/. 
Президент на Гватемала (28 декември 2003-14 януари 2008).
Масамилиано Алегри, италиански футболист и треньор /1967/.
Джанлука Песото, италиански футболист /1970/.
Печели сребърен медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия, с националния отбор по футбол. С "Ювентус" (Италия) печели турнирът Шампионска лига (1996), Супер купата на УЕФА (1996) и турнирът Интертото (1999).
Иван Кордоба, колумбийски футболист /1976/.
Валтер Айови, еквадорски футболист /1979/.
Себастиан Скилачи, френски футболист /1980/.

Това е денят на смъртта на:

Янош Хуняди, трансилвански пълководец /ок. 1385/1387-1456/.
Регент на Унгарското кралство(1444-1453). 
Вартоломей Копитар, словенски филолог и библиограф /1780-1844/.
Лидия Койдула (ист. име Лидия Емилие Флорентине Янзен), естонска поетеса и драматург /1843-1886/.
Андрю Карнеги, американски индустриалец и филантроп от шотландски произход /1835-1919/.
Семейството му емигрира от Шотландия и се заселва в предградие на Питсбърг, щата Пенсилвания, САЩ (1848). Той започва работа като куриер в телеграфна служба (1949) и е назначен за личен телеграфист на началника на отдела на Питсбърг на железниците на Пенсилвания (1953). Успешно инвестира в спалните вагони на железниците (1856) и в компания за добив на нефт (1861). Открива завод за производството на стомана в Пенсилвания (1875) и създава компания за производството на стомана на негово име (1892). Той продава компанията на американския индустриалец Джей Пи Морган за 480 млн. долара (1901), което го прави най-богатият човек на света. Централната теза на неговия труд "Евангелието на богатството" (1889) е, че богатите имат морален дълг да бъдат големи филантропи. През 1901 г. той продава всичките си индустриални активи и близо 9/10 от получените 500 млн. долара използва за благотворителни цели. В съответствие с това създава в Питсбърг техническо училище "Карнеги" (1900), което се преименува в Институт по технология "Карнеги" (1912) и се слива с Института по индустриални изследвания "Мелън", за да формират заедно Университет "Карнеги Мелън" (1967). Андрю Карнеги е построил стотици обществени библиотеки и няколко големи научноизследователски центъра и фондации. Той дарява пари за построяването на концертна зала в Ню Йорк, наименувана в негова чест "Карнеги Хол". Фондацията на Карнеги спонсорира провеждането на Карнегиева анкета след Междусъюзническата война през 1913 г. 
Робърт Уд, американски физик /1868-1955/.
Откривател на явлението оптичен резонанс (1902). 
акад. Никола Обрешков, български математик и политик /1896-1963/.
Завеждащ Катедрата по висша алгебра и теория на вероятностите (7 декември 1928-11 август 1963) и Катедрата по математическа статистика и застрахователна математика (1945-11 август 1963) към Софийския университет "Св. Климент Охридски", декан на Физико-математическия факултет на университета (1935-1936). Директор на Математическия институт при Българската академия на науките (1951-1963). Заместник-председател на Бюрото на Съюза на научните работници в България /дн. Съюз на учените в България/ (22 март 1956-декември 1959) и от декември 1959 г. заместник-председател на Съюза на научните работници в България. Член на Бюрото на Националния комитет за защита на мира (1950). Член на Световния съвет на мира (1954). Депутат в 4-ото Народно събрание (15 март 1962-11 август 1963). Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1956). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (1963). В негова чест през 1974 г. Българското математическо дружество учредява награда "Акад. Никола Обрешков" за особени постижения в областта на математиката и физиката. 
Карл Валдемар Циглер, немски химик /1898-1973/.
Изследва свободните радикали и синтеза на органометални съединения. Той установява, че при използването на титанов тетрахлорид и триалкилалуминий полимеризацията протича при нормално налягане, а полученият полиетилен е с повишена твърдост и термоустойчивост (1952). През 1953 г. патентова откритието си. Носител на Нобелова награда за химия за 1963 г. заедно с италианския химик Джулио Ната за откритията им в областта на химията и технологията на висшите полимери.
проф. Георги Каракашев, български художник и сценограф /1899-1970/.
Преподавател по рисуване в Образцовата мъжка гимназия в София (1931-1932), в Девическата гимназия  (1933-1934) и в Мебелното училище (1934-1945) в Русе. Сценограф в  драматичния театър в Русе (1945-1948), в Младежкия театър в (1948-1952). Главен художник в Народния театър "Иван Вазов" (1952-1970). Преподавател по художествено оформление на спектакъла във Висшия институт за театрално изкуство (1951-1957). Ръководител на катедра "Сценография" във Висш институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович" (от 1955).
Макс Тейлър, американски бактериолог от южноафрикански произход /1899-1972/.
Създал ваксина против жълта треска, при която страничните действия са много по-редки и леки, удобна е за масово производство. Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1951 г. за открития, отнасящи се до жълтата треска и начините за борба с нея.
Мара Георгиева (Мара Георгиева Нанева), българска скулпторка /1905-1988/.
Сред ворбите й са бюстове паметници - "Пейо Яворов" (1933, Чирпан), "Хаджи Димитър" (1940, София), "Добри Христов" (1961, Варна) и др., фигурални портрети "Владимир Димитров-Майстора" (1966, с. Шишковци, Кюстендилско) и др., фигурални композиции - "Градинарки" (1937), "Жетварка" (1955, Национална художествена галерия) и др. Тя е един от скулпторите на Паметника на съветската армия в София (1954). Лауреат на Димитровска награда (август  1969). Удостоена е със званието "Народен художник" (август 1974). Носителка на орден "Народна република България" първа степен (май 1975), на орден "Георги Димитров" (юли 1985) и др. Почетен гражданин на Стара Загора (21 април 1970).
Ванга (ист. име Вангелия Пондева Гущерова), българска лечителка и пророчица /1911-1996/.
На 15 години Ванга загубва зрението си след като в един летен ден я застига вихрушка, в землището на Ново село, община Струмица, и по-късно, след дълго търсене е открита, затрупана с камъни и пръст в една нива. В началото на 1941 г. за пръв път се проявяват паранормалните й способности и ясновидска й дарба. Тя започва да предсказва на близки и познати съдбата на техните мъже и бащи, заминали на фронта на Втората световна война. С предсказанията си за бъдещето добива популярност не само в България, но и в чужбина. Едни от тях са точната дата на смъртта на Борис III - 28 август 1943 г. , разпадането на Чехословакия и на Съветския съюз, връщането на Симеон Сакскобургготски, но не като цар, потъването на подводницата "Курск" и атентатите от 11 септември 2001 г. Лекува с билки. През 1966 г. на Държавния научноизследователски институт по сугестология, развита от ръководителя на Института Георги Лозанов, е възложено да изследва феномена Ванга. През следващите пет години в него са извършени анкетни проучвания на 7000 души, които са посетили Ванга. Резултатите показват, че на 70 процента от хората Ванга познава миналото, настоящето и бъдещето. През последните години от живота си построява със свои средства и дарения параклиса "Св. Петка Търновска" в местността Рупите до Петрич. Конкретният проект и изографисването (недовършено) са дело на Светлин Русев. На 5 май 2008 г. в град Петрич тържествено е открит за посетители домът музей на Ванга. Издадени са много книги за Ванга, сред които "Ванга" (1989) на Красимира Стоянова,  "Ванга от рода на прокълнатите" (2003) на Капка Георгиева, "Пророчествата на Ванга" (2009) на Жени Костадинова, "Ванга - земна и неземна" (2013), на  фондация "Ванга" и др. Направени са и документални филми за Ванга, сред които "Феномен" (1976) на режисьорката Невена Тошева, руският сериен филм "Вангелия" (2013), на който първи епизод Българската национална телевизия излъчва на 19 март 2014 г. Ванга е почетен гражданин на Петрич (27 октомври 2012, посмъртно).
проф. Сашо Божинов, български лекар невролог /1914-2002/.
Доайен на българската неврология. Ръководител на Катедрата по неврология към Висшия медицински институт - София (1956-1980). Бил е декан (1970-1971) и заместник-ректор на Висшия медицински институт - София, а след създаването на Медицинска академия - София неин зам.-ректор. Работи върху изследвания на енцефалити, енцефалопатии, интоксикации и дегенеративни заболявания на нервната система. Автор е на над 250 научни публикации на български, руски, френски, английски, полски и унгарски език. Самостоятелно и в съавторство издава 23 монографии, учебници и ръководства. Почетен член е на научните медицински дружества по неврология във Франция, Белгия, Чехословакия и Полша. Бил е дългогодишен главен републикански специалист по неврология. Проф. Сашо Божинов е сред участницити на учредителното събрание на Световната федерация на невролозите /WFN/, което се провежда от 22 до 26 юли 1957 г. в Брюксел, Белгия, на което присъстват представители на 29 държави. 
проф. Любомир Кабакчиев, български актьор /1925-1986/.
Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1953-1986). От 1960 г. е преподавател във Висшия институт за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Председател на Съюза на артистите (24 декември 1970-11 август 1986). Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (4 април 1981-11 август 1986). Депутат в 9-ото Народно събрание (17 юни-11 август 1986). Участвал е във филмите "Забравете този случай" (1985), "Хора и богове" (1979), "Войници на свободата" (1977), "На всеки километър" (1969 и 1971), "С пагоните на дявола" (1967), "13 дни" (1964), "Стръмната пътека" (1961), "Ребро Адамово" (1958), "Утро над Родината" (1951) и др. Удостоен e със званието "Народен артист" (1970). Носител на орден "Народна република България" първа степен (ноември 1975). 
сър Видиядхар Сураджпрасад Найпол (В.С. Найпол), британски писател от индийски произход /1932-2018/.
Роден е в семейството на индийски eмигранти в Тринидад и Тобаго, където живее до 18-годишна възраст. Автор е на романи и къси разкази, сред които на романите "Завой на реката" (1979), "Дом за мистър Бисвас" (1961), "Половин живот" (2001). Носител на международната литературна награда "Ман Букър" (1971), удостоен с рицарски сан от кралица Елизабет Втора (1990). Носител на Нобеловата награда за литуратура за 2001 г.
Робин Уилямс, американски актьор /1951-2014/.
Участвал е във филмите "Добро утро, Виетнам" (1987), "Кралят на рибарите" (1991), "Хук" (1991), "Мисис Даутфайър" (1993), "Джуманджи" (1995), "Добрият Уил Хънтинг" (1997), "Флабър" (1997), "Пач Адамс" (1998), "Двестагодишен човек" (1999) и др. Носител е на награда "Оскар" за най-добра  второстепенна мъжка роля във филма "Добрият Уил Хънтинг" (1997), на четири награди "Златен глобус", на пет награди "Грами", на две награди на Гилдията на филмовите актьори и на две награди "Еми". Робин Уилямс заема 13-о място в списъка на 100 най-големи комици за всички времена. През 2009 г. той е включен в Залата на славата на "Дисни" като "Дисни легенда". Самоубива се в дома си в окръг Марин каунти, щата Калифорния, на 11 август 2014 г. 
Румен Андреев, български юрист /1951-2018/. 
От 1977 г. работи в системата на МВР като следовател трета степен в Главно следствено управление. От 1979 до 1992 г. е преназначаван последователно на длъжностите "Старши следовател" и "Главен следовател", а през 1992 г. е преназначен като началник на отдел "Престъпления срещу националната сигурност" в същото управление. Заместник-директор на Национална следствена служба (22 декември 1994-14 септември 2005). Член на Висшия съдебен съвет от квотата на следователите (14 ноември 2003-16 септември 2005). Заместник-министър на вътрешните работи (16 септември 2005-30 май 2009). От 18 юни 2009 г. до пенсионирането си е следовател. 

 

 

 

 

/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:47 на 03.10.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация