site.btaБългария спаси своите евреи, защото народът ни е толерантен и състрадателен, смята Ерна Томова

България спаси своите евреи, защото народът ни е толерантен и състрадателен. Това каза в интервю за БТА Ерна Томова във връзка с 80-годишнината от спасяването на българските евреи. 

Ерна Томова е родена през януари 1938 г. във Варна. От години живее в Израел, но прави всичко възможно да се завръща редовно в родния град. Тя е една от живите свидетели на случилото се след приемането на Закона за защита на нацията през 1941 г. Разказва, че макар да е била малка, много неща са запечатани в паметта й. Такива неща, дори да искаш, не можеш да забравиш, казва Томова. Един от най-неприятните й спомени е, когато в дома им дошли двама мъже да запечатат радиоапарата на семейството. „Бяха като извадени от филм – с вдигнати яки, с бомбета“, разказва тя. Помни и думите, с които са се обърнали към майка й, която е българка. Попитаха я как не я срам да се отрече от майка си и баща си, за да се омъжи за чифутин, разказва Томова и уточнява, че тогава не е разбрала значението на думите. Чак когато пораснала, разбрала, че майка й е приела юдаизма, за да може да се омъжи за любимия си. „Аз не разбирах защо някои хора говорят така, защото в петък ходехме у гранд мама, в неделя – у маминка, и никъде никой не обиждаше никого“, допълва Томова.

След 1941 г. баща й - Соломон Шабат Хасид, е вкаран в трудов лагер за евреи. Първо беше в Атия, където пресушаваха блата и там се разболя от малария, разказва Томова. По думите й понякога пускали в отпуск баща й, а един от мъчителните й спомени е как го е тресяло заради болестта. След Атия баща й го откарват в друг лагер, в Плевенско, където е трябвало да вади и чука камъни.

Преди това баща ми работеше като главен счетоводител в стъкларската фабрика в Гебедже (бел.ред. днес Белослав), разказва Томова. След 1941 г. веднага е бил уволнен и изпратен в лагер. Майка й останала във Варна, но без да има право да работи. Когато останахме без доходи, мама започна да продава костюмите на баща ми, спомня си Томова. След това собствениците на фабриката в Гебедже все пак взели жената на работа като сортировачка. Ходех понякога с нея, не й беше лесно, разказа Томова. Междувременно майка й разчитала и на помощта на родителите си, на приятели, за да се справя с отглеждането на малката си дъщеря.

Семейството на баща ми беше изселено в Търговище, освен него и чичовците ми бяха изпратени в лагер, допълва Томова. На въпрос дали тя лично е била тормозена заради това, че е от еврейски произход, отвръща, че не си спомня да е била удряна или гонена, но е имало хора, които са я обиждали и са й викали чифутка.

Баща ми почина през 1943 г., едва 36-37 годишен, в лагера в Плевенско, връща се назад във времето Томова. По думите й бил пуснат в отпуск и се върнал във Варна. Спомня си още, че тогава майка й правела печен пипер и пълнела буркани. Баща ми искаше да види родителите си, взе ме и отидохме в Търговище, разказа Томова. Там обаче получил маларичен пристъп и вдигнал много висока температура. „Дойде лекар, нашите го молеха да не връща татко в лагера, но той обясни, че не може, защото ще го изправят през военен съд“, спомня си Томова. Така, баща й, с 40 градуса температура, заминал обратно за лагера. Пътували с камион, по пътя ги валял силен дъжд, което го довършило, допълни Томова. Като интересен факт отбелязва, че управата на лагера все пак откарала баща й в болница в Ловеч. Там обаче получил инфаркт и починал. „Помолил човекът на леглото до него да напише писмо на майка ми да отиде да го прибере, само че то пристигнало във Варна след известието, че е починал“, допълни Томова. По думите й майка й имала желание да погребе съпруга си у дома, във Варна, но не й разрешили. Затова гробът на баща ми е в Плевен, а аз съм ходила там два пъти, разказа жената. Уточнява, че докато баща й е изживявал последните си часове, тя е била все още в Търговище, защото леля й чакала разрешение да я прибере във Варна. „Вечерта преди да пристигне телеграмата, че татко е починал, цяла нощ плаках, исках да се прибирам“, спомня си още Томова. Допълва, че баща й е имал много златни зъби, преди да бъде погребан обаче, са били изкарани всичките. Освен че е обидно, това говори и за манталитета на тези хора, посочва жената. И допълва, че днес името Соломон Шабат Хасид е изписано на Мемориала на жертвите от Холокоста в Йерусалим.

Историята трябва да се помни, да не се забравят жертвите, е категорична Томова. За нея е страшно, че и днес все още има хора, на които не им се ще да признаят, че е имало Холокост.

На въпрос защо само България е успяла да спаси своите евреи, Томова отвръща, че отговорът се крие в гена на народа ни. „Ние сме толерантни и състрадателни“, смята Томова. Припомня, че и другаде е имало хора, които с риск за живота си са укривали евреи. Тук се е подходило по друг начин и това трябва да се знае и помни, посочи Томова.

За нея е напълно разбираемо, че темата за спасяването на българските евреи не е коментирана много-много преди 1989 г. „Комунистите никога нямаше да признаят, че цар Борис Трети е направил нещо хубаво, че не е позволил евреите да бъдат изпратени в лагерите на смъртта“, посочва Томова. И допълва, че не може да си обясни обаче защо през последните 30 години темата пак остава някак встрани и по нея не се говори особено, дори и учебниците по история й отделят съвсем скромно място. „В Израел пазят паметта, присъствала съм на чествания, на поклонения и българският посланик винаги е поканен и изнася слово“, разказва жената. Според нея българите би трябвало да се гордеем с това, което сме направили по време на войната, че сме спасили 50 хиляди живота. „Не знам защо не е така, но всъщност има и толкова други неща, с които да се гордеем, а не го правим“, огорчено добавя Томова.

Хората казваме, че искаме да сме свободни, а когато се почувстваме такива, започва да ни липсва юмрукът, казва още Ерна Томова. Тя е категорична, че всеки трябва да се бори, да отхвърля оковите, които спират духовното и културното развитие на човека, на нацията, на света. И за целта трябва да помним – историята, жертвите, тези, които са дали живота си за нас и днешното време, обобщава Томова.

Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.