site.btaСпасяването на българските евреи е една от най-светлите страници в историята ни, за която не се говори достатъчно в обществото и в учебниците, смята Даниела Фархи

Хората не бива де се оценяват според етноса или цвета, а според постъпките им и кръгозора. Това каза в интервю за БТА варненската журналистка Даниела Фархи, която е научила тази максима от баща си Хаим Фархи. По случай 80-годишнината от спасяването на българските евреи тя разказа какво знае от баща си за това как е оцеляло семейството му по време на Втората световна война. За нея спасяването на българските евреи е една от най-светлите страници в историята ни, за която обаче не се говори достатъчно нито в обществото, нито в учебниците.

Хаим Овадия Фархи е роден през октомври 1927 г. във Варна. Детството си изкарал в центъра на града, а в махалата съседи са им били гърци, арменци, турци. До 4-и клас е учил в еврейско училище. Прогимназия е завършил в българско. След това влязъл в мъжката гимназия в града, но още в началото бил принуден да прекъсне, защото през юли 1943 г. семейството е било интернирано, както били прогонени всички еврейски семейства, разказа Даниела Фархи. Имали са право да изберат между Омуртаг, Търговище и Преслав, допълни тя. Изборът на семейството паднал върху Омуртаг. От този град спомените на баща й били доста противоречиви. Разказвал, че заради наличието на партизани в района, е бил въведен полицейски час от 16:00 до 9:00 часа сутринта, който обаче бил валиден не само за евреите, а за цялото население. Сред детските спомени на Хаим Фархи е имало и трупове на убити партизани, увесени за назидание в центъра на града.

Семейството било от шест души – двама възрастни и четири деца, допълни Даниела Фархи. Най-големият син, тогава 18-годишен, бил изпратен в Свети Врач (днес Сандански) по силата на Закона за защита на нацията в трудов лагер да чука камъни. Останалата част от семейството било „настанено“ в две стаи. Бащата на Хаим Фархи бил тенекеджия, при изгонването им от Варна успял да вземе със себе си част от инструментите си и в Омуртаг започнал да поправя разни предмети на хората. Властимащите обаче му забранили да работи, защото бил с жълтата звезда. Тогава съпругата му започнала да пере тайно чужди дрехи, за да може все пак семейството да оцелява.

„Баща ми казваше, че отношението на обикновените българи към евреите в Омуртаг, било до голяма степен неутрално. Комшиите им, виждайки в каква мизерия е изпаднало семейството, им помагали“, разказа Даниела Фархи. При тръгването от Варна са имали срок от три дни да съберат каквото могат преди да бъдат прокудени, посочи тя. След заминаването им, в дома им веднага се настанил секретарят на полицейското комендантство в крайморския град.

Най-страшните дни всъщност са били доста преди депортирането, допълни Даниела Фархи. Тя уточни, че семейството било в списъка от 700 (от общо около 1300) варненски евреи, които трябвало да бъдат натоварени в ешелоните за концлагерите в окупираната Полша. Събрали всички и им казали в кой ден, в колко часа трябва да се явят в сборния пункт, разказа Фархи. Според спомените на баща й никой не знаел къде точно ще ги карат, нито защо, но всички били наясно, че няма да е за хубаво и ги очакват страшни неща. Чакали няколко дни, но така и никой не дошъл да ги товари на влака. По-късно им казали, че ще бъдат интернирани в други градове на България, допълни Фархи. Допълни, че според баща й с отпращането им от Варна всъщност българската власт е искала да махне евреите от големите градове, за да не се набиват в очите на германците. Така е можело да имат оправдание, че тези с жълтите звезди са пратени в трудови лагери и изискванията на Райха се изпълняват, но по наш си, български, начин, каза Фархи.

Баща й е приемал с голяма обида жълтата звезда. Може би защото е бил точно в пубертета, разказваше, че му е било много болно, посочи Фархи. По думите й един от най-тежките му спомени е бил свързан с честването на 3 март. Тогава отишъл в училище, за да участва в манифестацията, а негов съученик го изгонил, защото не бил човек. Иначе казваше, че лошо отношение от учител не е видял, а и от съучениците си – също, проблеми създавали двама-трима бранници, допълни журналистката.

Баща ми на мен почти нищо не ми казваше за миналото, всъщност научих много неща, докато разказваше на децата, каза още Фархи. По думите й основното послание на Хаим Фархи към внуците му било да оценяват колко струва човекът според постъпките му. Баща ми казваше, че не бива да оценяват хората по етноса или по боята им, а по кръгозора, по образованието им, допълни Даниела Фархи. Спомня си, че баща й много често е помагал на сина й Павел да си готви уроците и често е бил огорчен. Беше му много мъчно, че децата ги изпитват само чрез тестове, че не ги учат да мислят, обясни Даниела Фархи. По думите й Хаим Фархи смятал, че днешното образование умишлено прави от учениците полуроботи, хора без собствено мнение, а такива подлежат лесно на манипулации и от тях не можеш да очакваш да постигнат нещо велико. Тя също е критично настроена особено към учебниците по история, където спасяването на българските евреи е силно ограничено като присъствие. За това, което България е направила, трябва да се говори, да бъде обособено в отделни цели уроци, смята журналистката. И направи паралел с Израел. По думите й е била шокирана при първото си посещение в тази държава през 1992 г. „Когато кажеш, че идваш от България, всички ти се радват, говорят какво е направила нашата държава, а тук, нашите деца, не знаят какво е било“, с огорчение каза Фархи.

Спомня си още, че тъй като останала очарована от Израел, била готова да се изсели там. По ред причини не станало. През 1996 г. отново отишла и когато се прибрала, започнала да агитира родителите си да заминат заедно. Майка й Павлина, която е българка, била готова да тръгне, баща й обаче отсякъл, че не мърда от България. Той много обичаше да пътува, но в никакъв случай не искаше да се отдели от корените си, сподели Фархи.

След 1989 г. баща й се включва активно в съживяването на живота на еврейската общност във Варна, особено след създаването на клуб „Шалом“. Той беше приказлив, харизматичен и покрай сериозните разговори винаги вкарваше и по някой виц, с усмивка си спомня Фархи. На въпрос дали е разказвал анекдоти за евреи, отвръща, че това е бил любимият му „спорт“. Тъй като познаваше и много арменци, които идваха понякога и в клуба, в арсенала си имаше и страшно много вицове за отношенията между двата етноса, допълни Фархи.

Другият й красив спомен е за петъчната семейна вечеря. Баща ми въведе правилото на Шабат да се говорят и обсъждат само хубави неща, беше забранено да се говори за проблеми, разказа Фархи. Сподели още, че Хаим Фархи до последно е запазил жълтата звезда от детските си години. На празници понякога я изваждал на масата, но не за да натъжава околните. Той казваше, че всичко трябва да се помни, да се разказва открито истината и да се набива в главите на по-младите, за да не повтарят грешките, обобщи Фархи.

Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.