site.btaСпасяването на българските евреи е пример за гражданска енергия, която може да преодолее различия в обществото ни, смятат от Държавния културен институт

Историята за спасяването на българските евреи е един изключителен пример за гражданска енергия, която може да преодолее трудности, разделящи ни като общество. Това каза пред БТА Явор Койнаков, главен експерт в отдел „Културна политика“ на Държавния културен институт (ДКИ) към министъра на външните работи, по време на откриването на изложбата „Памет и плакати“ в София.

Експозицията е подредена върху оградата на Националната художествена академия (НХА). Тя е по повод 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи.

„Това е изкуство на плаката, което търси улицата, търси погледа на много хора. Като артистичен резултат, мисля, че тази колекция от плакати има качествата да се появява и в изложбени зали“, каза Койнаков. По думите му изложбата разглежда теми, които са много актуални и важни. „Ние като общество имаме важна история, която ни позволява да гледаме открито към проблемите, които и днес изскачат, и да имаме увереността, че ще можем да ги преодолеем и да се справим с тях“, посочи той.

В експозицията са включени творби на Анна Симеонова, Иван Кашлаков, Кирил Златков, Люба Томова, Маргарита Дончева, Мая Стайкова, Мила Лозанова, Ненко Атанасов, Петър Чучулигов, Радослава Боор, Страхил Димитров и на унгарския плакатист Петер Поч. Произведенията вече са показани в Бургас, Пловдив, Сливен и Самоков.

„Използвахме изложбата за няколко презентации и дискусии с млади ученици. За късмет, двама от авторите са и преподаватели в художествени училища. И те организираха със своите ученици такъв тип среща“, разказа Явор Койнаков.

Той посочи, че дискусии са организирани в Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив и в Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ в Сливен. „Беше много впечатляващо да се срещнем с тях, защото това беше и амбицията. Такъв тип изкуство и артистичен език дава възможност да се проверят посланията и те да се търсят като послания към по-млада аудитория. Защото, уви, те може би не познават толкова добре историята и нейните детайли. Но срещата с тази колекция от плакати може да ги провокира към повече размисъл“, коментира Койнаков. Усещането и от дискусиите с младите хора е доста позитивно, допълни той.

Пред БТА Явор Койнаков разказа, че проектът за изложбата е започнал в Самоков. Организирахме творчески срещи в едно изключително място – т.нар. Сарафска къща, която е наследство на една от забележителните еврейски фамилии Арие, каза той.

Експертът от ДКИ посочи, че интерес към изложбата е проявен от Националната художествена гимназия в София, както и от училище в Русе. „Знаете, че има няколко национални художествени училища, в които учениците се обучават в сходна посока. Тоест, това е тяхната бъдеща професия и това е една провокация за тях – как можеш да съчетаеш творческата инвенция с анализа на история, с анализа на проблематиката и социалната ангажираност на едно изкуство“, коментира той.

Желание да организират такива изложби са заявили и доста от българските мисии в чужбина, допълни Койнаков.

„Към колекцията вече има интерес от българските посолства и запитвания да гостува в Брюксел, Копенхаген, за да може в рамките на тази година, която е посветена на отбелязването на 80 години от спасяването на българските евреи, да се види този разказ, да се види и това въздействие“, каза Снежана Йовева-Димитрова, директор на Държавния културен институт към министъра на външните работи.

„Ако допреди години правехме такива плакати, като някаква реминисценция от миналото, то сега наистина е важно те да бъдат показани на възможно най-много места“, отбеляза ректорът на Национална художествена академия проф. Георги Янков. Той допълни, че плакатите са важни за цялото общество, за да може то да обърне внимание на по-съществените и важни неща в днешното време на зависимости.

,,Очакват ни много велики дела, свързани с правата на човека и други важни теми, свързани със социалния плакат”, каза Албена Спасова от Международното триенале за сценичния плакат.

Проектът за плакатна колекция е реализиран от Държавния културен институт към министъра на външните работи съвместно с Международното триенале на сценичния плакат в рамките на проекта „Стратегическо сътрудничество между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и опазването на еврейското наследство“.