site.bta"Не можеш да мразиш нещо, което разбираш", е водещото послание от дебатите в Международна младежка конференция за спасяването на българските евреи в Бургас

Не можеш да мразиш нещо, което разбираш. Тази фраза обобщава първата част от дискусията, заяви Луиза Славкова, изпълнителен директор на SofiaPlatform и модератор на част от дебатите в първата Международна младежка конференция на тема „Спасяването на българските евреи – възможен модел на поведение за младите хора днес“. Във втората част, водена от Фелисия Валдман, заместник-ръководител на румънската делегация на IHRA, тя предизвика участниците да обсъдят условията за получаване на почетното звание "Праведници на нацията". Приет бе и „Етичен кодекс на пазителите на паметта“, който има за цел да определи ценностите, принципите и стандартите за етично поведение, към които младите обещават да се придържат.    

Луиза Славкова предизвика младите участници да споделят дали са познавали историята за спасяването на българските евреи преди 80 години, дали познават конкретни примери за отделни човешки истории. Имаше въпрос кой ще продължи да предава тези разкази, когато последните свидетели на събитията вече не са сред живите, както и дали те самите са попадали в ситуации на проява на дискриминация и как са реагирали.

Част от учениците споделиха, че повод да се запознаят с историята за спасяването на българските евреи е било именно участието им в конкурса, докато други разказаха, че имат близки или учители, които са отделили специално внимание на темата. 

Учениците цитираха имената на Димитър Пешев, на митрополит Стефан и митрополит Кирил и дадоха пример с това, че „петиция от 43 народни представители може да се спре депортация на почти 48 хиляди български евреи“. 

Цвета Диловска, ученичка от Ботевград припомни документалния филм „Въпрос на оцеляване“ с автор Елка Николова, който бе част от програмата във фестивала тази година. Тя заяви: „Неговата цел беше да покаже комплексността на въпроса за оцеляването или спасяването. Не може да мразиш нещо, което разбираш. Когато опознаеш общността и нейната култура, цениш я и черпиш от нея, тази любов между хората прави акта на спасяването възможен.“ 

Цитирани бяха още имената на Хени Лорър, Бай Синдо, Радко Бораджиев, за когото ученичка от гимназия „Ломоносов“ в София представи свой видео разказ на откриването на фестивала в неделя, 18 юни. Спомената от учениците бе и Хана Аренд и наученото от нея, че хората не бива да чакат герои, които да дойдат да ги спасят, а да взимат нещата в свои ръце. "Трябва да се научим да вършим добро, колкото за другите, толкова и за себе си", допълни друг млад участник.  

"Вярвам, че в настоящия модерен свят, в който живеем, хората се страхуват да бъдат различни", каза Милица Иванова, от Първа езикова гимназия във Варна. Тя предложи свой съвременен прочит на фразата „За това, за което не може да се говори, трябва да се мълчи“, която според нея днес трябва да звучи по-скоро по следния начин: "За това, за което не може да се говори, за него трябва да се пише". Мисля, че всички млади хора тук сме доказателство за това, допълни тя. 

Не трябва да допускаме лъжи в изкуството, защото така обиждаме ценността на истината, ценността на изкуството и ценността на словото, каза  друг ученик от дебата. 

Фелисия Валдман, заместник-ръководител на румънската делегация на IHRA и директор на Goldstein Goren Center for Hebrew Studies в Университета на Букурещ, Румъния, постави на участниците въпроса дали познават званието "Праведник на света“, което държавата Израел дава на граждани от нееврейски произход, помогнали за спасяването на евреи по време на Холокоста. Тя представи критериите за номинация и разказа за различните видове хора и техните действия спрямо евреите по време на Втората световна война. Едните са онези, които ги застрашават, други - които ги спасяват, и трети, които избират да не са нито едното, нито другото, а да са просто наблюдатели. 

Младите участници в дебата коментираха, че освен помощ като храна, вода, средства, подслон и сигурност, в такива ситуации хората имат нужда и от любов. "Когато мислим, че не можем да направим нищо, за да променим ситуацията, е важно да разберем, че е наш дълг да направим нещо и да променим света към по-добро", бе един от коментарите на младите участници. Според тях не бива да се игнорират дори и най-малките знаци на ксеонофобия, която е съществувала и съществува много преди и след войната.  

Младите автори отбелязаха и значението на това демонстрацията на любов към държавата да бъде озаптявана, както и да се прави разлика между патриотизъм и краен национализъм, защото Хитлер е бил избран доброволно от хората, като е манипулирал мнението им - нещо, което, според младежите, се наблюдава и сега в някои държави. "Идеологическият излишък и радикализмът раждат ценностния дефицит. Винаги трябва да се търси баланс между изобилие и дефицит", допълни една от ученичките.

Алберта Алкалай, основател на Центъра за еврейско-българско сътрудничество отбеляза, че има 20 български "Праведници на света", като мемориални плочи с информация за тях са поставени по частна инициатива в двора на 134 СУ "Димчо Дебелянов" в София. Неговият директор Весела Палдъмова отправи покана към всички да ги посетят. 

Конференцията се провежда под патронажа на вицепрезидента на Република България Илияна  Йотова и в него участват 30 млади автори от девет държави, финалисти в десетия литературен конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“. Събитието е част от програмата на тридневния Международен младежки литературен фестивал „Приятелството – смисъл и спасение“, организиран от Центъра за еврейско-българско сътрудничество "Алеф".