site.btaНа 8 юли 1936 г. медиите в Югославия отразяват съставянето на второто правителство начело с Георги Кьосеиванов

На 8 юли 1936 г. кореспондентът на белградския вестник „Време“ в София публикува материали свързани с политическото положение в България. Взети са интервюта от министър-председателя Георги Кьосеиванов, който съставя втория си кабинет четири дни по-рано и от бившия премиер Александър Цанков (1923-1926). Интересът на югославската преса към политиката в България е продиктуван от промяната на партийния живот в България.

След преврата от 19 май 1934 г., осъществен от кръга „Звено“ и „Военен съюз“, отмяната на Търновската конституция и забраната на политическите партии, цар Борис Трети заема ролята на арбитър между различни политически групи и успява да назначи кабинети, които са съставени от негови приближени. През януари 1935 г. той налага замяната на премиера Кимон Георгиев с генерал Пенчо Златев. След обявяването на кабинета на Андрей Тошев с манифеста от 21 април 1935 г. цар Борис формално заявява своята власт и контрол над управлението. Въпреки че се провеждат парламентарни избори и има опозиция, те са контролирани от монарха. В тези условия премиер на България става Георги Кьосеиванов, който е начело на четири правителства в периода от 23 ноември 1935 г. до 15 февруари 1940 г.

За интереса на югославската преса към политическия живот в България през 1936 г. четем в бюлетина на БТА „Преглед на чуждестранния печат“:

Министър-председателят Кьосеиванов за политиката на правителството 

Белград, 8 юли 1936 г. /Време/ Вестник „Време“ обнародва следните изявления на министър-председателя Кьосеиванов пред софийския дописник на вестника: „От факта, че удостоен с доверието на Негово Величество Царя, пак аз съставих кабинета и запазих портфейла на министерството на външните работи, става ясно, че настоящият кабинет ще продължи и занапред и ще допълни политиката на предшестващия и ще насочи всичките си усилия за затвърждаването на една здрава и справедлива държавна власт.

По отношение на вътрешната политика програмата на новото правителство се съдържа в манифеста на Негово Величество Царя от 21 април 1935 година, манифест, преподписан от мен самия и от двама от моите колеги в настоящия кабинет. Вън от грижите, които правителството ще положи за съживяване на стопанския живот и за облекчение на икономически слабите, грижи, които в най-близко бъдеще ще намерят своя реален израз, голямата и отговорна задача на правителството ще бъде да произведе през октомври свободни законодателни избори и по този начин да приобщи народа към управлението на страната. Всички мерки ще се вземат и всички честни и лоялни усилия ще се положат, за да може народа чрез едни напълно свободни избори да си каже думата. Гаранция за това е, че начело на двете важни министерства: това на правосъдието и това на вътрешните работи са поставени най-висшите магистрати в страната – председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховната сметна палата. Със същото безпристрастие и със същото чувство на законност, с което десетки години наред са изпълнявали безупречно своите съдебни функции, те ще се справят и с новата си отговорна задача, която има да изпълнят. Независимо от това, правителството няма да участва със своя листа в тези избори.

Съставеният от мен кабинет е безпартиен. Обстоятелството, че в него влизат някои лица, които са познати като сподвижници на известни обществени течения не изменя ни най-малко безпартийния му характер. Във всички кабинети след 19 май, освен в предшествания, такива лица са участвали в управлението и при все това тези кабинети не са имали ни най-малък партиен оттенък.

Повтарям, главната и пряка задача на днешния кабинет е да произведе свободни законодателни избори и по този начин да създаде първото и най-важно условие за нормализиране на обществения живот в страната. И това той ще направи. По отношение на външната политика не мога освен да повторя онова, което тъй ясно и категорично се каза в правителствената декларация. Външната политика на България е вече напълно затвърдена и смело може да се каже, че тя не е политика на отделни лица или групи, а е в истинския смисъл на думата национална външна политика. Искрено привързана към Обществото на Народите, България се стреми и прави всичко зависещо от нея да развие приятелски отношения с всичките си съседи и сърдечно сътрудничество с всички държави.

Политиката на сближение с Югославия, тъй дълбоко залегнала в сърцето на двата народа, осветена в историческите срещи на нашите двама владетелите само ще бъде продължена от днешното правителство, но ще бъде подета с още по-голям ентусиазъм. Политиката на сближение с Югославия не е политика на вчерашното, днешното или утрешното правителство, тя е политика на българския народ, защото независимо от чувствата, сред българския народ е широко проникнало и се е дълбоко затвърдило убеждението, че това сближение, без да внушава опасения за когото и да било, е ценен залог за балканския и общия мир. Тази политика на сближение се крепи в здравия инстинкт на народа и в никой случай не може да бъде засегната от преходната съдба на един или друг случаен неин изразител.“

***

Изявления на Ал. Цанков 

Белград, 8 юли 1936 г. /Време/ Съобщават от София: Нашият дописник посети днес преди обед Александър Цанков, бивш министър-председател и водач на народното-социално движение, шеф на една от най-големите политически групи в България, която даде двама свои представители в новото правителство на Кьосеиванов. Г-н Цанков бе много любезен и даде следните изявления за „Време“. - Първо, каза Цанков, ние очаквахме промяната отдавна. Аз исках от Държавния глава да извърши една колкото се може по-коренна промяна, в смисъл, образуване на хомогенно правителство, което бързо ще произведе избори, за да даде възможност на народа да участва в държавното управление, а с това да се възстанови политическия и парламентарен живот в страната. Това разбирам аз под думата нормализиране. Трябва да признаем, че 19 май е един исторически факт. Макар че разстрои социалния живот в държавата, все пак той е един факт, за който трябва да се държи сметка. Така аз схващам думите на Царския манифест от 1935 г. Трябва да се тури край на старото партизанско управление, да се уреди държавния живот и да се нагоди към условията, създадени след войната. Аз мисля, че старите партии са една отживелица. Те са отживелица и за днешното положение, и за задачите на новите поколения.

-Говори се, че вие сте противник на партиите, но привърженик на диктатурата?

-Аз не съм за диктатурата, отговори Цанков. Винаги съм бил за силно, авторитарно и способно правителство, но в същото време за правителство, което има подкрепата на организираните народни маси. 19 май направи грешка, като помисли, че със закон могат да се разтурят партиите. Само идейната политическа борба може да даде възможност за регулиране на политическите сили. Аз исках в правителството да влязат и други групи, за да се води изборната борба в дух на примиримост. Ако това не се изпълни, вината не е моя. Условието ми за участието на мои приятели в правителството беше: общо и тайно гласоподаване. Ние сме за конституционната парламентарна монархия.

-Какво ще ни кажете за изборната система?

-Аз искам кандидатирания на личности. Миналото трябва да се забрави. То е вече история, с която ще се занимават историците. Не трябва да се забравя, че аз бях първия, който още през декември 1925 година посети Белград. Отидох там при едно много тежко положение. Моята задача беше не толкова да разведря тежката атмосфера, колкото да уверя Пашич и Нинчич, че ние искаме коренни промени в отношенията между двете страни. Работа мъчна и за двете страни. Аз не си правех илюзия, че тая работа ще стане бързо, но бях уверен, че трябва да се направят първите крачки за сближението на двата народа. Моето мнение беше, че трябваше първо да се започне с опознаването между държавниците, и аз отидох да се представя. Аз вярвах, продължи Цанков, в братското споразумение между двата братски народа. Нашите отношения станаха братски и приятелски – също такива, каквито са и отношенията между царстващите домове, а това радва цяла България. Аз съм напълно за политиката на сближение между двете държави и двата народа и това ще покажа на дело.

Запитахме го за македонските организации.

-В това отношение днешното положение няма да се промени.

Второто правителство на Георги Кьосеиванов работи от 4 юли 1936 г. до 14 ноември 1938 г. То е петдесет и петото правителство на Царство България. Освен министър-председател, Георги Кьосеиванов е министър на външните работи и вероизповеданията. Безпартийният кабинет, който е назначен с Указ 282 на цар Борис Трети, е съставен от военни и граждански политически дейци, приближени на монарха и включва десет министерства.

Въпреки забраната на политическите партии и обвиненията в авторитаризъм към Борис Трети, кабинетите на Георги Кьосеиванов се характеризират с икономически възход на страната и ускорено строителство на инфраструктура. С приемането на новия избирателен закон в началото на 1937 г. жените майки със законен брак за първи път получават право да гласуват. Според новият закон гласуването за мъжете е задължително, въведен е и образователен ценз за заемане на публични длъжности.