site.btaНа 3 юли 1908 г. започва Младотурската революция в Османската империя

На 3 юли 1908 г. започва Младотурската революция – първата демократична революция в Османската империя. Тя има за цел възстановяване на конституцията от 1876 г. и ограничаване на абсолютната власт на султан Абдул Хамид Втори.

Революцията е извършена от офицери и представители на младата турска интелигенция. Организатор е комитета „Обединение и напредък“, който е създаден през 1889 г. Поводът, който подтиква младотурското движение към действия е проведената среща в Ревал (Талин) през юни 1908 г. между руския цар Николай Втори и английския крал Едуард Седми. В Ревал е постигнато споразумение за засилване на чуждестранния контрол в Македония, а в по-общ план – все по-голямата намеса на Великите сили във вътрешните дела на Османската империя.

На 3 юли 1908 г.  Ахмед Ниязи бей и Енвер бей вдигат бунт сред военнослужещите на Трети корпус от армията в Ресен. От комитета „Обединение и напредък“ се присъединяват към бунтовниците, а след това поемат и ръководството им под знака на политическата си платформа, която включва демократични искания за права и свободи, изразени чрез конституция. Военните части, командвани от Ниязи бей влизат в Битоля и пленяват местния военен командир Осман паша. Впоследствие група от около 200 военни и цивилни потегля към столицата с искания за възстановяване на конституцията от 1876 г. Въстанието, което започва в Македония, бързо се разпространява сред военните подразделения на цялата европейска територия на империята. Правителството в Цариград не успява да организира въоръжено противодействие.

На 24 юли 1908 г. султан Абдул Хамид Втори капитулира и официално обявява, че възстановява конституцията от 1876 г. и дава съгласието си за произвеждането на парламентарни избори в страната. След поемането на управлението на страната, комитетът „Единение и напредък“ се преустройва в политическа партия.

Революцията постига непосредствените си цели, но в дългосрочен план се проваля и създава предпоставките за окончателното разпадане на империята и създаването на съвременната Турска република.

За началото на революцията и развитието на събитията четем в бюлетина на БТА:

Солун, 23 юни 1908 г. /Кор. Бюро/ Съобщават от Битоля, че майор Ниязи ефенди, командир на находящия се в Ресен батальон, Джемал бей, председател на градския съвет в Ресен, помощникът на полицейския комисар и един друг чиновник заявили публично, че започват борба за защитата на младотурските идеи. След това, начело на 200 души турци и на 18 въоръжени войници, те взели от касата на ковчежничеството 600 лири турски и от складовете 85 Маузерови пушки, 15 каси патрони и други припаси и тръгнали към планината. Същият ден двама млади офицери, Саади ефенди и Осман ефенди, находящи се… близо до Преспа, заедно със 120 души задигнали от складовете пушки и муниции и тръгнали да се присъединят към въстаниците. Ресенският валия пристигнал в Битоля с две писма, подписани от Ниязи ефенди. Писмата били адресирани до Хилми паша и до битолския валия.

В писмата си Ниязи ефенди заявявал, че в името на Бога и на истината започва борба за прокарването на идеите, които ще осигурят сигурност и спокойствие в отечеството му. Понеже на нашето знаме са написани думите свобода и истина, казвал той в писмата си, ние ще браним свободата и имота на всички без разлика на вяра и народност. Той се надявал, че тая велика кауза ще се посрещне от всички със симпатии.

Според последните съобщения, революционното движение се разпространявало към Охрид и Лерин. Двама офицери от битолския гарнизон избягали, за да се присъединят към въстаниците, но един бил обхванат от разкаяние и се върнал в Битоля. Не се знае нищо върху поведението на бунтовниците спрямо населението.

***

Цариград, 3 юли 1908 г. /Кор. бюро/ Последните известия, че младотурската пропаганда в Македония си била служила с посредничеството на български комитети и чети, не се потвърждават. Има обаче сведения, че младотурски вестници, брошури и летящи листове се внасят тайно през Сърбия и Гърция, особено през последната. За тази цел са дори ходили офицери на гръцката граница.

Това съобщение заслужва известна вяра, тъй като една част от турските офицери и чиновници в Македония са гъркофилски настроени. Тукашните дипломатически кръгове следят с голямо внимание македонските събития, като ги вземат за сериозни. Обаче всички вярват, че движението ще бъде потушено.

Цариград, 3 юли 1908 г. /Кор. бюро/ Вижда се, че Портата, ще се възползва от днешното революционно положение, като го представи за резултат на досегашната реформена акция, за да се противопостави на новата реформена програма под предлог, че прилаганото на последната е невъзможно, защото с нея ще се забърка още повече положението.

Според турски източник от показанията на докараните тук офицери се установило, че в започналото движение в третата корпусна област вземат участие главно генерал-щабните офицери и излезлите наскоро от военните училища млади офицери. В движението участвали няколкостотин души офицери. Тук са докарани 28 души офицери от Трета корпусна област, които, както се чува, няма да бъдат помилвани, а ще бъдат съдени от военен съд.

На 11 юли 1908 г. (24 юли 1908 г. н. стил) султан Абдул Хамид решава да възстанови конституцията от 1876 г.:

Цариград, 11 юли 1908 г. /БТА/ Тази сутрин към четири часа, след едно бурно заседание, което траяло пет часа султанът се решил да възстановя конституцията, която се издаде през 1876 година. До последната минута султанът отказвал да стори това, защото двамата му секретари Таксим паша и Изет паша го насърчавали да не отстъпва на бунтовниците.

Кючук Саид паша описал на султана истинското положение. Вторият армейски корпус, казал той, е в пълно въстание, Третият корпус се готви да тръгне за Цариград, Битоля е превзета от въстаниците, маршал Осман паша е пленен, идващите от Смирна войски не желаят да вървят в Македония, защото са узнали, че ги пращат не против четите, а против едноверци. Походът на бунтовниците към Цариград е невъзможно да се спре. Саид паша, подкрепен от Кямил паша, заявил, че не може при тия условия да гарантира живота на султана и че се оттегля, за да се спаси от отговорност. Султанът едва тогава се съгласил да отстъпи и издал ираде за възстановяване на конституцията и за свикване на парламент. Камарите ще се съберат на първи ноември. Вестниците съобщават това по следния начин. Издадено е императорско ираде, с което се заповядва да се свика парламент съобразно с конституцията, която е дело на Негово императорско Величество султана. Това императорско решение е съобщено с циркулярна телеграма на всички валии и мютесарифи. Те са натоварени да вземат мерки за произвеждане на изборите.

Новината направи голяма сензация. Всички се трупат да четат турските вестници, които предават обширни коментарии върху събитието. Войските, които отиваха в парадна униформа на селямлъка, се поздравяваха от огромно множество, което викаше: „Да живее армията, да живее султана, да живее конституцията!“

Церемонията се извърши без всякакви инциденти. Военния министър Омер Ружди паша се намираше в каляската на султана. Това причини изненада, защото военното министерство не е вече самостоятелно учреждение. Албанците, които през последните дни са правили големи безредици в двореца, не присъстваха на селямлъка. Те бяха заместени от кавалерията „Ертугрул“ (Ертугрул Гази – турски войн и племенен лидер от 13 век). Ще се даде обща амнистия за армията. Чакат я от минута на минута.

Градът не е променил обикновения си изглед. Населението изглежда много изненадано, но задоволството е общо. Войници и граждани се нахвърлят върху турските въстаници и ги коментират страстно.

***

Цариград, 11 юли 1908 г. /Кор. бюро/ Тук стигна известие, че Битоля е взета без сражение от Ниязи ефенди; гарнизонът не оказал никакво съпротивление.

Осман Фейзи паша бил пленен и бил изпроводен от Ниязи ефенди в Скопие. В разните македонски градове, обзети от революцията, конституцията била прогласена със съдействието на властите. В Солун събитието било поздравено със топовни залпове Агентите на младотурците пропагандирали по улиците между населението без полицията да им се бърка. Офицерите също свободно говорели на населението. (…)

***

Цариград, 11 юли 1908 г. /Кор. бюро/ Откровените приятели на Портата съжаляват, че възстановяването на конституцията последва толкова късно и не предвари обявяването от страна на младотурците, за да не се накърнява характера на нейното доброволно възстановяване. От друга страна трябва, обаче да се констатира, че както меродавните турски кръгове, тъй и дипломатическите сфери с много малки изключения омаловажаваха младотурската пропаганда и движението в Трета корпусна област. Малцина от тия кръгове признаваха сериозността на положението и наскоро след започването на движението препоръчваха като единствено спасително средство даването на конституция. За отбелязване е обстоятелството, че обявяването на конституцията от страна на младотурците е станало с незначителни жертви. Досега са известни в Македония убийството на еласонския каймаканин (Еласона – н.п в Гърция) и на един полицейски комисар в Сяр. Числото на жертвите на движението възлиза на десетина души. За учудване, че досега е спазена дисциплината между войските и мохамеданите, защото сега са господари на Македония. Това обстоятелство, естествено, ще послужи да се сложи засега на страна реформената програма и реформената акция, като ще се чака да се види как ще се промени положението.

Когато днес преди пладне войските отиваха на селямлъка, гърците устроиха пред борсата в Галата овация, като викаха: „Да живее султана, да живее армията!“ Това видимо изненада по-голямата част от армията, само младите офицери бяха очевидно доволни. Тукашната борса ознаменува даването на конституция със силно повишение на цените на ценните книжа. Младата турска интелигенция е въодушевена, без обаче да проявява явно своето въодушевление, масата е равнодушна. Всички редакции, книжарници, печатници и къщите на някои турци и перси са окичени със знамена.

Тая вечер в Стамбул ще има осветление. Турският печат е отправил до султана благодарствена телеграма. Турските редакции се съвещават сега, дали трябва да се признае досегашната строга цензура. Директорите и стопаните на вестниците са настроени консервативно, но редакторите са за съвършеното незачитане на цензурата.

Депешите до европейските вестници и агенции, с които се съобщаваше  за въвежданото на конституция в Турция, – обстоятелство, съобщено и в турските вестници, – с часове се задържаха от цензурата. Дадената от цензурата заповед гласи, че не е дадена конституция, а че е възстановена конституцията. Днешния селямлък стана както обикновено. В дипломатическата ложа присъстваха само гръцкия и сръбския министри и неколцина туристи. Изгледа и държанието на султана беше, както обикновено. По време на селямлъка се говореше, че утре ще се даде амнистия за всички политически престъпници.

***

Цариград, 24 юли 1908 г. /Kор. бюро/ За отбелязване е обстоятелството, че членове на младотурския комитет присъстват не само като зрители в казармите при полагането клетва за вярност на конституцията, но прочитат и формулата на клетвата, в която поставят и фразата, че войската ще пролее и последната капка кръв за поддържане на комитета, за защита на свободата и отечеството и ще бъдат верни на султана само докато той пази конституцията.

Тези и други факти показват, че младотурския комитет все повече и повече се превръща във второ правителство.

***

Цариград, 24 юли 1908 г. /Kор. бюро/ Младотурския комитет „Обединение и напредък“ обнародва едно извънредно дълго съобщение, отправено до населението, в което се казва, че султана е дал конституция и свобода, обстоятелство, което е предизвикало в цялата страна дълбока благодарност по отношение на султана. И 15-дневните манифестации показват, че народа, без разлика на вяра и народност, е предан на султана. Но време е вече тия манифестации да престанат. В това отношение комитета съветва всички да се предадат на мирни занятия.

Султана е направил едно изявление, в което е казал, че е уверен във верността и в добрите намерения на комитета „Обединение и напредък“ и че желае благополучие и щастие на страната. Между владетеля и народа не може да има измама. Страната е снабдена с лоялно и честно министерство. Новото министерство е достойно за доверието на всички.

Комитета съветва народа да се привърже с чисто сърце към министерството. От днес правителството започва в кръга на своите права да прилага реформите. Само при условие да бъде оставен да работи. Населението по никакъв начин не трябва да се меси в неговите дела.

Целта, която се преследва, е да се избегнат кръвопролития. Кръвопролития досега не станаха и това учуди чуждия свят. Така че, трябва да се внимава, да се не изпуснат спечелените плодове. За това Комитета препоръчва обединение и съгласие в общата работа.

Комитета няма пълномощия да се меси в работите на правителството или да иска назначението на чиновници. Комитета ограничава своята деятелност в кръга на законите и ще продължава да държи това поведение.

Колкото се отнася до мерките, които трябва да се вземат против известни личности от стария режим, естеството на тия мерки влиза в компетентността на държавните учреждения. И заради това трябва да се избегне противозаконната намеса в делата на тия учреждения, в които никой няма право да се меси. Да се иска в името на народа наказанието на когото и да бъде е неуместно. Заради това Комитета препоръчва да се уважава властта, да се почита султана и да се доверява на министерството, за да може то да върши спокойно своята работа.

След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. проблемите на населението от Македония и Одринско се задълбочават. Султанската власт не се справя с нарастващите националноосвободителни движения на народите в империята. Засилва се влиянието на Великите сили върху вътрешната политика на Османската империя. Разгромът на въстанието в съчетание с недоволството, както на християнското население, така и на мюсюлманите, довежда до избухването на революция, обещаваща преустройство на съществуващия ред в Османската империя.

От младотурската революция се възползва и България. Следейки развитието на събитията през юли 1908 г., българската дипломация се активира с намерението да отхвърли формалния васалитет на княжеството постановен в Берлин през юни 1878 г. Тези усилия водят до обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г.