site.btaНа 14 май 1955 г. в Полша е подписан Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ, известен като Варшавски договор

Преди 70 години на 14 май 1955 г. в столицата на Полша, Варшава, е подписан Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ, по-известен като Варшавски договор. Споразумението е сключено между България, Албания, Германската демократична република (ГДР), Полша, Румъния, Съветския съюз, Унгария и Чехословакия.

В България договорът е ратифициран на 28 май 1955 г. от Народното събрание.

Тази обща военна организация на страните от Източния блок е създадена като отговор на Северноатлантическия алианс, създаден на 4 април 1949 г. и присъединяването към него на Западна Германия на 9 май 1955 г.

Варшавският договор предвижда взаимни консултации по важни международни въпроси, военна помощ при нападение над някоя от договарящите се страни, обединено командване на въоръжените им сили, създаване на Политически консултативен съвет.

За първи главнокомандващ на обединените въоръжени сили е назначен маршалът на СССР Иван Степанович Конев, който заема поста до 1960 г., когато се пенсионира от военна служба.

Договорът е сключен за срок от 20 години и в него е записано, че е „открит за присъединяване на други държави независимо от техния обществен и държавен строй“.

Организацията на Варшавския договор съществува до 1 юли 1991 г. На тази дата, в контекста на приключилата Студена война и процеса по разпад на СССР, е подписан Протокол за прекратяване действието на Варшавския договор в Прага, Чехия. 

За подписването на Варшавския договор четем в бюлетина на БТА „Международна информация“. Коментари и анализи в западната преса по повод Варшавското съвещание намираме в бюлетина „Международна информация-Поверителен“:

Подписването на договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ

Варшава, 14 май 1955 г. /ТАСС/ На 14 май 1955 година в 10 часа в помещението на Държавния съвет на Полската народна република се състоя подписването на Договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между Народна република Албания, Народна република България, Германската демократична република, Полската народна република, Румънската народна република, Съюза на съветските социалистически републики, Унгарската народна република и Чехословашката република.

Договорът подписаха:

По пълномощие на Президиума на Народното събрание на Народна република Албания – М. Шеху

По пълномощие на Президиума на Народното събрание на Народна република България – В. Червенков

По пълномощие на президента на Германската демократична република – О. Гротевол По пълномощие на Държавния съвет на Полската народна република – Ю. Циранкевич По пълномощие на Президиума на Великото национално събрание на Румънската народна република – Г. Георгиу-Деж

По пълномощие на Президиума на Върховния съвет на Съюза на съветските социалистически републики – Н. Булганин

По пълномощие на Президиума на Унгарската народна република – А. Хегедюш

По пълномощие на президента на Чехословашката република – В. Широки. (…)

Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между Народна република Албания, Народна република България, Германската демократична република, Полската народна република, Румънската народна република, Съюза на съветските социалистически републики, Унгарската народна република и Чехословашката република

Договарящите се страни, потвърждавайки отново своя стремеж към създаване на система за колективна безопасност в Европа с участието на всички европейски държави, независимо от техния обществен и държавен строй, което би позволило да се обединят техните усилия в интерес на осигуряването на мира в Европа, вземайки предвид в същото време положението, създало се в Европа вследствие на ратифицирането на Парижките споразумения, които предвиждат образуването на нова военна групировка под формата на „Западноевропейски съюз“ с участието на ремилитаризирана Западна Германия и с включването й в Северноатлантическия блок, което засилва опасността от нова война и създава заплаха за националната безопасност на миролюбивите държави, убедени, че при тези условия миролюбивите държави в Европа трябва да вземат необходимите мерки за осигуряване на своята безопасност и за поддържането на мира в Европа, ръководейки се от целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации, в името на по-нататъшното укрепване и развитие на дружбата, сътрудничеството и взаимната помощ съобразно с принципите за зачитане на независимостта и суверенитета на държавите, а също и за ненамеса във вътрешните им работи, решиха да сключат този Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ и назначиха свои пълномощници…, които след като представиха своите пълномощия, преценени, че отговарят на необходимата форма и че са в пълен ред, се съгласиха със следното:

Член 1.

Договарящите се страни се задължават в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации да се въздържат в своите международни отношения от заплаха със сила или употребата на сила и да разрешават своите международни спорове с мирни средства така, че да не застрашават международния мир и безопасност.

Член 2.

Договарящите се страни заявяват, че са готови да участват в дух на искрено сътрудничество във всички международни действия, които имат за цел осигуряването на международния мир и безопасност и ще отдават всичките си сили за осъществяването на тези цели. При това договарящите се страни ще се стремят по споразумение с другите държави..., за всеобщо намаляване на въоръженията и забрана на атомното, водородното и другите видове оръжия за масово унищожение.

Член 3.

Договарящите се страни ще се консултират помежду си по всички важни международни въпроси, които засягат техните общи интереси, ръководейки се от интересите на укрепването на международния мир и безопасност. Те ще се консултират незабавно помежду си винаги, когато по мнение на която и да било от тях възникне заплаха от въоръжено нападение срещу една или няколко държави-участници в Договора…

Член 4.

В случай на въоръжено нападение в Европа срещу една или няколко държави-участници в договора от страна на някоя държава или група държави, всяка държава- участник в договора в правото си на индивидуална или колективна самоотбрана, съгласно член 51 от Устава на Организацията на обединените нации, ще окаже на нападнатата държава или държави незабавна помощ, индивидуално и по споразумение с другите държави-участници в договора, с всички средства, които тя сметне за необходими, включително и прилагане на въоръжена сила.(…) За мерките, взети въз основа на този член, ще бъде съобщено на Съвета за сигурност, съгласно положенията на Устава на Организацията на обединените нации. Тези мерки ще бъдат прекратени веднага щом Съветът за сигурност вземе мерки, необходими за възстановяването и поддържането на международния мир и безопасност.

Член 5.

Договарящите се страни се споразумяха да създадат Обединено командване на своите въоръжени сили, които ще бъдат отделени и поставени, по споразумение между страните, на разположение на това командване, действащо въз основа на съвместно установени принципи. Те ще взимат също и други съгласувани мерки, необходими за укрепване на тяхната отбранителна способност…

Член 6.

За провеждането на предвижданите в този договор консултации между държавите-участници в договора и за разглеждането на въпросите, които възникват във връзка с осъществяването на този договор, създава се Политически консултативен комитет, в който всяка държава-участник в договора, ще бъде представена от член на правителството или от друг специално назначен представител.(…)

Член 7.

Договарящите се страни се задължават да не участват в каквито и да било коалиции или съюзи и да не сключват никакви споразумения, чиито цели противоречат на целите на този договор. Договарящите се страни заявяват, че техните задължения по действащите международни договори не противоречат на положенията на този договор.

Член 8.

Договарящите се страни заявяват, че ще действат в дух на дружба и сътрудничество за по нататъшно развитие и укрепване на икономическите и културните връзки между тях, следвайки принципите за взаимно зачитане на тяхната независимост и суверенитет и за ненамеса във вътрешните им работи.

Член 9.

Този договор е открит и към него могат да се присъединят други държави, независимо от техния обществен и държавен строй, които изявят готовност чрез участие в този договор да спомогнат за обединяването на усилията на миролюбивите държави, за да се осигури мирът и безопасността на народите. (…)

Член 10.

Тези договор подлежи на ратифициране, и ратификационните грамоти ще бъдат предадени на съхранение на правителството на Полската народна република…

Член 11.

Този договор ще остане в сила в продължение на 20 години…

В случай, че в Европа бъде създадена система за колективна безопасност и за тази цел бъде сключен общоевропейски договор за колективна безопасност, към което неотклонно ще се стремят договарящите се страни, настоящият договор ще изгуби своята сила от деня на влизането в действие на общоевропейския договор.

Съставен във Варшава на 14 май 1955 година. (…)

***

„Ню Йорк Хералд Трибюн“ за Варшавското съвещание

Ню Йорк, 14 май 1955 г. /Юнайтед прес/ Вестник „Ню Йорк Хералд Трибюн“ настоява в днешния си брой западните страни да разобличат „камуфлажа“ на договора, сключен между комунистическите страни във Варшава. Вестникът пише: „Днес във Варшава се подписва нещо като имитация на договор за сключване на имитация на съюз, за да се отклони вниманието от действителната солидарност в комунистическата империя.

Да се заставят поробените от Кремъл държави да гласуват организирането на военен съюз в столицата на една нация, чиято армия е напълно русифицирана, като се започне от маршал Рокосовски и се стигне до редника, е необикновено безсрамие. Неоспорим факт, че всички останали сателити се намират също под заповедите на Кремъл.

Целта на русите е доста прозрачна. В замяна на разтурянето на НАТО те предлагат да разтурят Варшавския механизъм, което би оставило основната солидарност на блока на Коминтерна невредима. Целта на усилията на западните дипломати би трябвало да бъде да разобличат тази измама без да губят време и да съсредоточат вниманието си върху действителността в комунистическата империя. Твърде често при размяната на дипломатически ноти Западът има тенденцията да приема комунистическото единство за пълна истина, да заема отбранително становище спрямо руските нападки срещу западните съюзи и бази и да се отнася със сателитните държави, като че ли те в действителност са независими. Трябва упорито да се втълпява, че поробването на съседните на Русия държави от Съветския съюз предшества и предизвика създаването на НАТО и че руските бази в Централна Европа предшестваха и наложиха изгражданото на системата на бази на НАТО. Не трябва да се допуска никаква мъглива пропаганда относно суверенитета или съюзите зад желязната завеса да засенчва тези истини.

***

Английски вестници за съветското предложение за разоръжаване и по въпроса за четиристранна среща 

Лондон, 14 май 1955 г. /ДПА/ Според либералното седмично списание „Икономист“ новата съветска инициатива по въпроса за разоръжаването трябва да се разглежда във връзка с „по-голямата стратегия“ на Съветския съюз, към която спадат исканията за премахване на военните бази на западните страни и Варшавския съюз като ембрионална форма на предложената от Молотов общоевропейска система за сигурност. Списанието пише: „Само по себе си новото поведение на Съветите по въпроса за разоръжаването би могло да послужи като извънредно окуражаващ пример за това, какво може да получи Западът, ако преговаря търпеливо, непоколебимо и настойчиво. Обаче за нещастие то не е единствен факт за преценка. Същевременно русите дадоха да се разбере, че техните условия за едно общо разрешаване на въпросите, под каквато и форма да стане то, обхващат същите съвсем неприемливи условия, както и преди... Новият „съюз“, сключен между източноевропейските съюзници, който включва сега източногерманската „Демократична република“ не представлява просто само една контрамярка срещу новата структура на НАТО и на Западноевропейския съюз включително и Западна Германия. Напротив, във своята встъпителна реч във Варшава маршал Булганин оповести, че това, което ще бъде изградено, е система за сигурност, в която ще може да се включи всеки и че тя бива създавана поради обстоятелството, че НАТО отказа да приеме Съветския съюз за свой член. Съюзът сключен във Варшава, трябва да се разбира в действителност като известната вече предложена от Молотов „Общоевропейска система за сигурност“ в ембрионална форма. На германските социалдемократи и на други неутралисти, които предлагат да се създадат подобни общоевропейски системи за сигурност, сега ще се удаде удобен случай да видят какво ще правят учредителните членове от техния клуб. Хвърленият поглед би могъл да изясни нещата.“

***

Коментар за договора, сключен във Варшава

Лондон, 14 май 1955 г. /Юнайтед прес/ Днес Москва постави официално всички източноевропейски въоръжени сили под руско военно командване по силата на Договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ, подписан във Варшава, докато тя продължава своята дипломатическа офанзива, имаща за цел да неутрализира Централна Европа. Като се направи анализ на пълния текст на Варшавския договор и на протокола за образуване на Обединено командване, така както те бяха предадени по Радио Москва, съществуват указания, че е била оставена отворена вратичка за Източна Германия да напусне съюза, ако бъде постигнато съгласие между четирите Велики сили за разрешаване на германския въпрос. Това очевидно е впечатлението, което договорът има за цел да остави, като предвижда следното: „Въпросът за участието на Германската демократична република в мероприятията, засягащи въоръжените сили на Обединеното командване, ще бъде разгледан по-късно.“ Експертите по съветските въпроси тук заявяват, че това е направено с цел да се накара Западът да разбере, че Източна Германия не е безвъзвратно обвързана с този съюз и че обединяването на Германия е все още възможно. Забележително е да се отбележи, че нито самият договор, нито което и да е от комюникетата, публикувани от Варшава, не споменават нищо за съществуването на каквато и да било източногерманска армия.

Друга идея, която текстът на договора се опитва старателно да проведе е, че съюзът не е агресивен и че той е достъпен за всички, които пожелаят да се присъединят към него. Според становището на комунистите, Варшавският съюз е първата стъпка към практическото осъществяване на системата за европейска колективна сигурност.

От текста на договора става ясно, че участващите държави не ще могат да участват в никаква други съюзи. (…) Условията за присъединяване на други страни към договора са такива, че е съмнително дали съветската делегация, която ще посети Белград и която ще бъде ръководена от първия секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз Никита Хрушчов и от министър-председателя Николай Булганин, ще се опита да убеди президента Тито да се присъедини към този договор.(…)

***

Париж, 14 май 1955 г. /Франс прес/ Коментирайки сключването на Договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между осемте страни от Източна Европа някои наблюдатели спират вниманието си върху член 5 от договора, с който се създава единно командване, поверено на генерал Конев и въоръжени сили, които ще бъдат подчинени на това командване чрез споразумение между договарящите се страни.

Наблюдателите смятат, че съществуват основания да се смята, че по такъв начин Съветския съюз ще получи необходимото разрешение да поддържа въоръжени сили не само в Унгария и Румъния, от където по силата на договорите от 1946 година съветските въоръжени сили би трябвало да се оттеглят 90 дни, след като австрийският договор влезе в сила, но и от Чехословакия и България, където засега няма съветски гарнизони. Редактирането на договора в неговата цялост потвърждава, според същите наблюдатели загрижеността на съветските и сателитните управници да оставят вратата отворена за бъдещи преговори за Германия, европейската безопасност и разоръжаването. Тази загриженост проличава и в член 11 на договора, който постановява, че в случай че системата за колективна безопасност в Европа, предложена от Молотов на конференцията в Берлин през януари 1954 година, бъде осъществена, „Договорът на осемте страни би изгубил своята сила от деня, в който влезе в действие общото споразумение за колективна безопасност“.

Тази редакция обяснява намерението на съветските управници да си послужат с договора, сключен във Варшава, като с разменна монета през време на четиристранната конференция, която се предвижда да се състои. Изглежда, че след конференцията във Варшава Съветите предвиждат сключването на общо споразумение между Изтока и Запада да стане върху следните три основни положения: 1. Сключване на пакт за безопасност, (в действителност пакт за ненападение, гарантиращ статуквото между двата блока, които разделят Европа. 2. Обединяване и неутрализиране на Германия по образец на Австрия, което би могло да бъде предложено със съответните изменения и по отношение на други страни, и по-специално по отношение на Югославия. 3. Споразумение за разоръжаване, постановяващо постепенното оттегляне на войските на двата блока и евакуирането на базите съгласно съветските предложения, от 10 май. Всички тези проекти на Съветския съюз са направени, по доста неясен начин, за да могат да провеждат еластична тактика спрямо евентуалните западни контрапредложения.

***

По време на 36-годишното си съществуване силите на Варшавския договор са използвани няколко пъти – по време на Унгарската революция и манифестациите в Полша през 1956 г., които са потушени от съветски войски под командването съответно на маршал И. С. Конев и маршал Рокосовски и по време на „Пражката пролет“ в Чехословакия през август 1968 г., когато войски на СССР, Унгария, ГДР, Полша и България навлизат в ЧССР.

Тези интервенции са в нарушение на Договора, където се посочва, че отношенията между подписалите го се основават на „взаимна ненамеса във вътрешните работи и зачитане на държавния суверенитет и независимост“. Нахлуването в Чехословакия се обосновава с доктрината „Брежнев“, според която СССР си запазва правото на намеса в държавите от Източния блок при опасност от отклоняване от комунистическите идеи.

По време на „Пражките събития“ румънският президент Николае Чаушеску не изпраща войски, критикувайки намесата в Чехословакия. Албания също напуска Организацията през септември 1968 г., въпреки че спира да я подкрепя още през 1961 г. след съветско-китайския разкол. През септември 1990 – непосредствено преди обединението на Германия, ГДР също напуска Варшавския пакт.

Днес всички бивши членки на Варшавския договор с изключение на Русия са членове на Северноатлантическия алианс (НАТО).