site.btaНавършват се 550 години от рождението на Микеланджело Буонароти, който остави не само скулптурите си, но и над 300 стихтворения

Днес се навършват 550 години от рождението на известния италиански скулптор, архитект, художник, а и поет Микеланджело Буонароти, роден на 6 март 1475 г., сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА.

Микеланджело влиза в историята на изкуствата най-вече като незабравим художник и скулптор. Той обаче е писал и стихове, които приживе на ренесансовия гений са били много популярни. До наши дни са се запазили около 300 стихотворения на Микеланджело, разкриват информации, публикувани през години в емисиите на БТА, които допълват интересни щрихи към легендарната фигура на Микеланджело и за неговите произведения. Неизвестни досега творби продължават да изненадват почитателите на изкуството:

Открита е нова картина на Микеланджело 

Вашингтон, 10 юли 2002 г. /БТА/ Рисунка на Микеланджело, оценена приблизително на 12 млн. долара, е била намерена сред скици на неизвестни художници в задна стаичка в Националния музей по дизайн в Ню Йорк, съобщиха официални лица от музея, цитирани от Ройтерс.

Неподписаната скица, нарисувана с черна креда, представлява проект за направата на голям разклонен свещник. По неизвестен път скицата попаднала на неправилното място и за нея дълго време се знаело единствено, че е с италиански произход и датира от 1530-1540.

Музеят закупил рисунката през 1942 за 60 долара заедно с  пет други скици на подобна тематика. (…) 

***

Ватикана откри последната рисунка на Микеланджело

Ватикана, 7 декември 2007 г. /БТА/ Ватикана съобщи, че в архив е била намерена последната рисунка на Микеланджело, която досега беше смятана за изгубена, предадоха Ройтерс и АФП, като се позоваха на ватиканския вестник „Осерваторе Романо“.

Малката рисунка, направена през пролетта на 1563 г., когато ренесансовият художник е бил на 88 години, се смята за последната му известна скица, преди да почине през следващата година.

Рисунката е срез на купола на базиликата „Св. Петър“. 71-годишният тогава художник е бил архитект на базиликата от 1547 г. до малко преди да умре през 1564 г. Тя съдържа някои измервания и затова се предполага, че творецът я е направил, за улеснение на каменоделците. 

Според вестника на Ватикана Микеланджело е унищожил много от скиците си за базиликата. Вероятно тази се е запазила, защото е била нарисувана на строителната площадка и художникът я е дал веднага на работниците заедно с указанията си. Тя е нарисувана с кървавочервена креда върху хартия и е оцеляла до днес, защото част от хартията очевидно е била използвана повторно за изчисления от работниците. Рисунката е била намерена случайно в папки, съдържащи сведения за разходите около построяването на базиликата. 

Новите технологии не подминават и неговото изкуство, като обаче така се дава възможност да се популяризира и една по-малко позната част от творчеството му – стиховете:

Рисунки на Микеланджело са достъпни на iPad

Рим, 23 декември 2011 г. /БТА/   Колекция от рисунки и писма на Микеланджело от Ватиканската библиотека вече са достъпни на iPad и се превърнаха в хит в Италия. Произведенията на великия италиански художник могат да се гледат благодарение на ново приложение, което пусна библиотеката, сп. „Нешънъл джиографик“ и италианската маркетингова компания Froggy, съобщи агенция АНСА. 

Дигитализиран е Ватиканският кодекс 3211, известен още като Кодексът на Микеланджело, състоящ се от 111 ръкописа, датиращи от 1534-1563 г. В него са включени писма, есе, наброски на Микеланджело, както и оригинални версии на негови стихотворения, които по-късно са намерили място в сборника му със стихове Canzoniere (буквално „сборник със стихотворения, книга с песни“). Микеланджело е написал стиховете на отделни листове, а по-късно те са били съшити в отделна книжка. 

С помощта на приложението могат да бъдат разглеждани всички документи, а също да се прочетат коментарите към ръкописите. Предлага се и филм за историята на библиотеката, за съкровищата, които се съхраняват в нея.  

Микеланджело влиза в историята на изкуствата най-вече като незабравим художник и скулптор. Той обаче е писал и стихове, които приживе на ренесансовия гений са били много популярни. До наши дни са се запазили около 300 стихотворения на Микеланджело. 

Въпреки това в съвременния свят не всеки гледа на творбите само от гледна точка на изкуство, но и от собствената си призма на специалист:

Американски офталмолог откри, че Давид на Микеланджело е кривоглед

Сидни, 23 февруари 2005 г. /БТА/ Компютърна технология разкри, че дясното око на статуята Давид на Микеланджело гледа напред, а другото – наляво, съобщи Ей Би Си.

Това несъответствие в посоката на очите, известно като дивергиращ страбизъм, може да доведе до намаляване на зрението и чувствителност към светлината. Детайлът е останал незабелязан 500 години, защото статуята е висока 5 м и не може да бъде гледана на нивото на очите. 

Според австралийската специалистка по ренесансово изкуство д-р Луиз Маршал е малко вероятно с очите на Давид Микеланджело съзнателно да е предал болест. Замисълът на произведението е да бъде гледано отдалече и в никакъв случай не право в очите. Най-вероятно това е било начин да се засили тяхната изразителност.

Микеланджело създава Давид между 1501 г. и 1503 г. по поръчка на Гилдията на търговците на вълна на Флоренция. Произведението му се приема за съвършен баланс на силата, интелекта и неокласическата красота. 

Печелило ли се е тогава от изкуство – изследователите допълват  интересни подробности за живота му: 

Микеланджело – най-богатият художник на всички времена

Лондон, 23 януари 2003 г. /БТА/ Изненадващи изводи за благосъстоянието на великия италиански скулптор, художник и архитект Микеланджело е направил американският проф. Ръб Хетфийлд в книгата си „Богатството на Микеланджело“, която се появи сега на книжния пазар, пише в. Интърнешънъл хералд трибюн.

Американският професор преподава във Флоренция по програмата за обмен със Сиракузкия университет. Той твърди, че създателят на „Пиета“ и на „Давид“ е бил най-богатият художник на всички времена и народи.

Пет века след като бил изваян Давид, се разбира, че човекът, който никога не е жалил време и сили за създаване на шедьоври на Ренесанса, се е въздържал да харчи пари за себе си и за другите. Хетфийлд е намерил в архивите поразителни финансови документи, свидетелстващи за скрито от хорските очи състояние и за голямото скъперничество на гения.

От споменици на съвременниците на Микеланджело е известно, че творецът често и надълго се оплаквал от лишенията, които е принуден да понася. Заради това се смятало, че е беден. Така например по време на пътувания с помощниците си Микеланджело плащал само за едно легло за всички и причините не били от еротичен характер, а породени от желанието за икономии.

Изследванията на Хетфийлд, започнали преди около 8 години, получават широк отзвук, след като на бял свят излиза академичното му изследване. От изводите на професора следва, че великият Микеланджело умира през 1564 г., притежавайки състояние, което, изчислено към днешна дата, би възлизало на няколко десетки милиона долара.

Хетфилд съвсем случайно открил банковите сметки на Микеланджело, които дотогава не са били известни на никого. Той се опитвал да уточни кога именно са били нарисувани някои от фреските в Сикстинската капела и внимателно прочел писма на Микеланджело, написани през този период. Там ставало дума за тази работа и се споменавали банкови сметки. Хетфийлд намерил тези сметки там, където до този момент са били открити известните на всички сметки на Леонардо да Винчи.

В документите се споменавали суми в злато, равни на стотици хиляди сегашни щатски долари. „Виждайки тези цифри, напълно забравих за стенописите в Сикстинската капела“ – признава проф. Хетфийлд.

Оказва се, че работейки над Библиотека Лауренциана във Флоренция, Микеланджело е получавал месечно възнаграждение от тогавашния папа, което за година е равно на 600 000 сегашни щатски долара. За надгробния паметник на папа Юлий Втори Микеланджело е взел сума равна на над 10 млн. долара, макар така и да не завършил проекта, твърди проф. Хетфийлд. „Той е приемал поръчки, задължавайки се да направи 4 пъти повече от това, което физически е бил в състояние на стори и всеки път получавал солидни аванси“ – твърди професорът.

Къщата на Микеланджело в Рим, където той умира, е била с оскъдна мебелировка, без книги и скъпоценности, но затова пък там имало сандък със злато.

Монументалният труд на професора потвърждава една от хипотезите на изкуствоведите, а именно, че каквито и терзания да е имал Микеланджело, те не са били причинени от бедност.

Как е изглеждал самият Микеланджело:   

Уникален мраморен релеф може да е първият автопортрет на Микеланджело

Лондон, 18 октомври 2011 г. /БТА/ Уникален мраморен релеф, който се съхранява в частна колекция, може да е първият автопортрет на Микеланджело, съобщи Дискавъри, позовавайки се на италиански изкуствоведи. Релефът от бял мрамор е с диаметър около 35 см. На него е издялана глава на мъж с брада.

„Това е скулптура с много високо качество, издялана с точност и деликатност. Тя несъмнено заслужава много внимание“ - каза Алесандро Везоци, директор на „Музео Идеале“ в гр. Винчи.

Творбата е идентифицирана като евентуално дело на Микеланджело още през 1999 г. от покойния проф. Джеф Бек  от Колумбийския университет. В монографията си „Трите свята на Микеланджело“ той я нарича „възможен автопортрет на Микеланджело“ и я датира към 1545 г. Това увеличава интереса към релефа и през 2005 г. собствениците му – благородническо семейство от Тоскана, се съгласяват да го изложат за кратко в „Музео Идеале“. Сега скулптурата е изложена временно до края на месеца в музей в Капрезе, рожденото място на Микеланджело.

След допълнителни проучвания друг водещ изкуствовед Карло Стирнати подкрепи хипотезата на Бек.

„Мисля, че тази хипотеза е достоверна. Портретът е от Микеланджело, а може дори да е автопортрет.“

Чертите на релефа съответстват на други известни портрети на ренесансовия майстор, като този от Джулиано Буджардини и Джакопино дел Конте, съхранявани в музея Буонароти във Флоренция, както и бронзовата скулптура от Даниеле да Волтера в музея Ашмолиън в Оксфорд.

Анализ, направен от Корадо Грацуи и Алесандра Москато от университета на Пиза, показва, че мраморът за релефа е от Карара в Тоскана. С такъв мрамор работи Микеланджело по гробницата на папа Юлий Втори.

Грацуи и Москато установиха също, че релефът е стоял на открито повече от век и е почистен с киселина. Това обяснява защо повърхността е толкова гладка.

Макар и Микеланджело да не е оставил подписани автопортрети, смята се, че се е изобразил като Св. Вартоломей в „Страшният съд“ и като Никодим в „Пиета“.