site.btaЦариградската патриаршия сваля схизмата над Българската православна църква преди 80 години


Схизмата над Българската църква, наложена от Цариградската патриаршия през 1872 г., е вдигната на 22 февруари 1945 г., е отбелязано от отдел “Справочна” на БТА.
След като на 10 март (27 февруари ст. ст.) 1870 г. султан Абдул Азиз подписва ферман за учредяването на самостоятелна българска църква под името Българска екзархия, на 12 февруари 1872 г. за пръв български екзарх е избран ловчанският митрополит Иларион, но този избор не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари 1872 г. на негово място е избран видинският митрополит Антим I.
На 11 май 1872 г. Българската екзархия се обявява за автокефална (независима), а не за автономна, каквато е според султанския ферман. Това е използвано от Цариградската патриаршия като повод да обяви на 16 септември 1872 г. Българската православна църква за схизматична (отцепническа), тъй като не признава върховенството на Вселенския патриарх. Патриаршията запазва властта си в няколко български епархии, неприсъединени още към Българската екзархия.
На 22 февруари 1945 г. – месец след избирането на новия български екзарх Стефан (21 януари 1945), Цариградската патриаршия сваля схизмата и признава независимото устройство и самостойна административна уредба (автокефалия) на Българската православна църква.
БТА съобщава за събитието в брой 187 на бюлетина “Дневни вести” от 23 февруари 1945 г.:
Негово Блаженство Екзарха по случай вдигането на схизмата над Българската православна църква прие представители на печата, пред които направи следното изявление:
“Денят 22 февруари 1945 година става исторически ден, най-първо за светата православна църква въобще и по частно за нашата православна църква. В този ден, водените от известно време преговори между представители на Вселенската патриаршия и наш представител, е постигнато пълно разбиране за премахване на схизмата, която от 1872 година тежеше над църквата ни, спъвайки нейните канонически връзки с православните църкви и най-главно нейното общение с Вселенската патриаршия. Този акт бе мъчителен и в нашите международни и междуцърковни връзки и отношения. С неговото премахване Българската църква нормализира своите отношения най-първо с майката църква – Цариградската патриаршия, с останалите патриаршии и целия останал свят и заема своето историческо място, като една от старите църкви на Балканския полуостров между всички църкви на православния изток.
Нашата църква винаги се е съгласявала, че събитията около църковния въпрос в разгара на споровете внесоха никому ненужния дисонанс между Вселенската патриаршия и дейците на Българската екзархия, за да може едва днес, след 73 години тъжна радост, да изпита велика пасхална радост.
Един трън от снагата на православната цялост, който нарушаваше нейната здравина и хармоничност е изтръгнат, благодарение на мъдрото ръководство на вселенския патриарх Негово светлейшество Вениамин, Св. Синод и Цариградската патриаршия и от преизпълнената с любов към православната църква искрена и добра воля на клира и народа на Българската православна църква.
Ние ще имаме случая с надлежно послание да въздадем Богу чест и слава, признателност и благодарност на всички, които се потрудиха за това велико дело на омиротворение и братолюбие, и ще посочим в него всички благодарни сили и спасителни последици, които ще настъпят от възстановяване мира между двете църкви и чрез тях в целия православен свят.
Изпитваме духовна радост, че в неделя, 25 т.м. в патриаршеския град, в Цариград, ще се състои тържествен с местна литургия панихида молебен, в който ще вземат участие вселенският патриарх Вениамин, Св. Синод при него и високи преосвещенства наши делегати, за да се подчертае това общение.
По този случай ние тук, в престолния град, в Катедралния Храм, съвместно със Св. Синод, ще отслужим божествена служба и за първи път след раздялата ще споменем името на вселенския патриарх и на всички възточни патриарси.
Не се съмнявам, че българският народ, заедно с нас ще изпита, както казахме, пасхална радост, защото силата на Христовата църква е в нейния мир и нейната любов и, че наистина на една отдавна изгубила своето оправдание крамола, подклаждана не толкова от вътре, колкото отвън, се туря край. И православният изток с този велик акт на примирение и любов, в настоящите буреносни времена става колкото по-авторитетен, толкова и по-силен за Христовата заповед:
Да вси едино будем!”
***
Министерството на външните работи и на вероизповеданията е било уведомено днес, че вследствие постъпките направени в Цариград пред Вселенската патриаршия от страна на Негово Блаженство Екзарха и Св. Синод на Българската православна църква чрез едно нарочно пратеничество, състоящо се от трима владици: Борис Неврокопски, Софроний Търновски и Андрей Велички, Негово Светлейшество Цариградският вселенски патриарх Вениамин е съобщил, че схизмата, която от 73 години държеше Българската православна църква далеч от вселенската църква, е вдигната.
По този начин нашата народна църква заема наново мястото си всред другите православни църкви.
Министърът на външните работи и на изповеданията проф. Петко Стайнов е изказал по този случай телеграфически сърадванията на българското правителство до Цариградския вселенски патриарх Вениамин за това щастливо събитие, което доведе до събирането на православните църкви, и му благодарил за неговото енергично застъпничество да се уреди най-после едно положение, което от 73 години тегнеше над всички православни християни.
През 1953 г. е утвърден нов устав и е възстановена Българската патриаршия начело с патриарх Кирил.
/ДС/
news.modal.header
news.modal.text