site.btaНа 11 февруари 1952 г. в Съюза на българските писатели приключва обсъждането на романа „Тютюн“ от Димитър Димов

На 11 февруари 1952 г. в Съюза на българските писатели (СБП) приключва обсъждането на романа „Тютюн“ от Димитър Димов. Дискусията за публикувания в края на 1951 г. роман се провежда от 8 до 11 февруари, в нея участие взимат голям брой членове на СБП и читатели. Романът „Тютюн“ е атакуван от критици и писатели. Квалифициран е като попадащ в полето на „буржоазно-упадъчното“, „прекомерното психологизиране“, „булевардното“, „сантименталното“.

Доклад по темата изнася проф. Пантелей Зарев, който е вътрешен рецензент на книгата, отпечатана от издателство „Народна култура“.

Обсъждането прераства в теоретическа и идеологическа полемика според терминологията на социалистическия реализъм. В резултат на отправените критики Димов преработва романа, като добавя около 250 страници, разширяващи картината на работническата класа и съпротивителното движение. Назначен е и редактор - „надзорник“, Яко Молхов, упълномощен да „помага“ при работата по езика на книгата. 

В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА от 18 февруари 1952 г. откриваме материал, който проследява дебата в СБП по книгата на Димитър Димов „Тютюн“, провел се седмица по-рано:

***

Обсъждане на романа „Тютюн“ от Димитър Димов

София, 18 февруари 1952 г. /БТА/ През миналата седмица секциите „Прозаици“ и „Критици“ при Съюза на българските писатели уредиха обсъждане на романа „Тютюн“ от Димитър Димов. В обсъждането участваха голям брой съюзни членове, а също така и много гости - читатели на романа. В продължение на три дена по изнесения доклад от проф. Пантелей Зарев, лауреат на Димитровска награда, и съдоклад от Емил Петров се изказаха 25 души.

Участващите в разискванията изтъкнаха, че авторът е успял нашироко платно да навлезе в една област, в която нашата литература досега не е навлизала. С художествено майсторство и дълбочина е изобразено как десетки години наред нашият народ по най-варварски и хищнически начин бе експлоатиран от българската буржоазия и германските концерни. В романа „Тютюн“ е обрисувана работническата класа, която води решителна борба срещу тази върхушка от тютюневи концерни за защита на своите интереси. С голям размах и образно е описана общата стачка на тютюневите работници срещу въвеждането на тонгата (преса за сушен тютюн – бел. ред.) при манипулацията на тютюна. Авторът разкрива могъщото влияние на Българската комунистическа партия върху трудещите се слоеве на населението.

Той е успял да обрисува една голяма галерия от положителни и отрицателни герои, да ги уплътни и направи живи хора. Но наред с това романът „Тютюн“ страда от сериозни недостатъци. Докато широко и вярно са обрисувани образите на буржоазията, бедно и неправдиво е изобразена работническата класа. В изказванията се посочи, че буржоазната упадъчна литература със своя психологизъм и еротика е влияела на автора при написването на романа „Тютюн“.

Всички изказали се препоръчаха на Димитър Димов да изучи по-дълбоко борбите на българската работническа класа срещу фашизма, да очисти книгата си от баласта на буржоазното влияние, да преработи основно романа, за да стане той пълноценно реалистично произведение на нашата литература.

Накрая Димитър Димов говори за методите, с които си е служил при написването на романа и изрази своето съгласие да поправи редица образи и сцени от произведението си.

***

През март 1952 г. споровете около романа „Тютюн“ се пренасят в периодичния печат. На 6 март 1952 г. проф. Пантелей Зарев излиза с пространна статия, публикувана във в. „Литературен фронт“, озаглавена „За пълна победа над антиреалистичните явления“. Статията представя анализ на дискусията върху романа „Тютюн“. Той препоръчва издаването на книгата, като съветва издателството да отстрани някои съществени според него слабости. Следващата седмица Никола Фурнаджиев му отговаря пак там с „Една вредна критика за романа „Тютюн“. Кулминацията е редакционната статия на в. „Работническо дело“ – „За романа „Тютюн“ и неговите злополучни критици“ от 16 март 1952 г. Статията е на Христо Радевски и главния редактор Атанас Стойков. Окончателната редакция е на генералния секретар на ЦК на БКП Вълко Червенков, който се изказва положително за романа и препоръчва неговото отпечатване.

Паралелно с полемиката в периодичния печат вървят и публични обсъждания на романа. БТА предава:

Публично обсъждане на романа „Тютюн“ в Хасково

Хасково, 24 март 1952 г. /БТА/ Излизането на романа „Тютюн“ от Димитър Димов се посрещна с голям интерес от тютюневите работници и трудещите се от Хасково. Много работници, културни дейци, военнослужещи и учащи се вече прочетоха новия роман. На 23 март в салона на Народния театър бе проведено публично обсъждане на романа, организирано от литературния кръжок при народното читалище „Заря“.

Доклад за романа изнесе Александър Задгорски, отговорен редактор на окръжния вестник „Родопска борба“. Той подчерта, че авторът с голяма вещина разкрива цялата гнилост на противонародната българска буржоазия, която хищнически ограбваше народа и продаваше неговите интереси на германските империалисти.

След доклада се развиха оживени разисквания. Изказаха се много тютюневи работници, учители, офицери и културни дейци. Всички изтъкнаха, че романът „Тютюн“ е голям успех за нашата литература. Др. Янко Арнаудов, дългогодишен работник, сега директор на клона на Държавния тютюнев монопол в Хасково, каза, че в романа „Тютюн“ правдиво е отразена жестоката, безчовечна експлоатация, на която бяха подложени тютюноработниците от българската буржоазия и германските концерни. Той подчерта, че с голямо художествено майсторство авторът е отразил стачните борби на работническата класа срещу грабителството на капиталистите, за икономически и политическа права и свободи.

***

Обсъждане на романа „Тютюн“ в Пловдив

Пловдив, 3 юни 1952 г. /БТА/ На 29 май в Дома на Народната армия бе проведено публично обсъждане на романа „Тютюн“ от Димитър Димов. На обсъждането присъстваха културни и обществени дейци, учащи се и много трудещи се. В доклада си Исак Паси, лектор в едногодишната партийна школа на ЦК на БКП в Пловдив, направи анализ на романа, като изтъкна неговите положителни качества. Той подчерта, че романът „Тютюн“ е крупно постижение на новата българска литература.

Изказаха се много литератори, адвокати, студенти, работници, военнослужещи. Офицерът Христо Анзъров подчерта, че романът „Тютюн“ ще засили патриотичното възпитание на нашата младеж и, ако приятелите и вдъхновителите на „Моревци“ от капиталистическия свят се опитат да нахлуят в нашата страна, те ще срещнат твърдите редици на нашата работническа класа, на нашия трудов народ. На обсъждането присъстваше и авторът на романа Димитър Димов. Той изтъкна големите грижи на българската комунистическа партия, Правителството и лично на другаря Вълко Червенков към творците на нашата литература, наука и изкуство.

***

Казусът „Тютюн“ до такава става пример за „неправилна марксическа критика“, че по време на събрание на СБП по случай 40 години от смъртта на Пенчо Славейков, романът е даден като пример за неправилно отричане на български писатели, творили преди 9 септември 1944 г. В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА четем за събранието:

Събрание на българските писатели, посветено на 40-годишнината от смъртта на Пенчо Славейков

София, 4 юни 1952 г. /БТА/ Преди 40 години, прокуден от своята любима родина от управляващата буржоазна клика у нас, почина в италианското градче Комо Брунате един от най-крупните представители на българската литература - поетът Пенчо Славейков.

По случай годишнината от неговата смърт тази вечер Съюзът на българските писатели проведе тържествено събрание. Доклад за живота и творчеството на Пенчо Славейков изнесе литературният критик Георги Веселинов.

Докладчикът подчерта, че българската буржоазия фалшифицираше литературното му наследство. Буржоазната критика тълкуваше неговото творчество едностранчиво, като премълчаваше демократизма и борческата стихия у него. Но научната, непоследователна и тенденциозна критика беше оглавена от теоретика на идеалистическата и формалистическа естетика у нас д-р К. Кръстев.

В нашата литературна критика след 9 септември 1944 година Пенчо Славейков беше неправилно отречен. Писаното против неговото творчество в по-голямата си част носи порочен характер. Трябваше да се яви статията на вестник „Работническо дело „За романа „Тютюн“ и неговите злополучни критици“, за да се вземе ново, марксистко-ленинско отношение и към литературното наследство на Пенчо Славейков.

Със своето литературно творчество, със своята обществено-политическа активност, Пенчо Славейков принадлежи не на буржоазията, а на българския народ. Честването 40-годишнината от смъртта на Пенчо Славейков поставя началото на редица изказвания за творчеството му и ще допринесе за определяне неговото заслужено място в българската литература. По доклада станаха оживени разисквания.(…)

***

На 30 юни 1952 г., въпреки критиките на СБП към романа „Тютюн“ от 11 февруари 1952 г., полемиката в периодичния печат и публичните обсъждания, Димитър Димов е удостоен с Димитровска награда за литературни произведения. БТА отразява награждаването на лауреатите:

В Министерския съвет на Народна Република България

Удостояване с Димитровски награди за постижения в областта на науката изобретателството и рационализацията, земеделието, литературата и изкуството през 1951 година

София, 30 юни 1952 г. /БТА/ За постижения в областта на науката, изобретателството и рационализацията, земеделието, литературата и изкуството през 1951 година Министерският съвет на Народна република България удостоява с Димитровски награди: (…)

Димитровски награди за постижения в областта на литературата и изкуството

а) Художествена проза награда първа степен от 16 000 лева

Димитър Тодоров Димов - за романа му „Тютюн“.(…)

Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в Ловеч. 

Най-известната творба на Димитър Димов е романът „Тютюн“, издаден за първи път през 1951 г. Второто издание от 1954 г. е преработено под натиска на догматичната литературна критика и разширено от Димитър Димов с описания на работническата класа. 

Творбите на Димитър Димов са преведени на повече от 30 езика. Първият цялостен превод на отделна творба на писателя е словашкият на „Тютюн“, дело на Мария Тополска и Ф. Кудлач (Братислава, 1954). През 1955 г. се появява и на унгарски, а през 1956 г. – на руски език. През 80-те години излизат първите две издания на испански в Мексико и Венецуела. През 1981 г. излиза първото издание на арабски език в Дамаск (Сирия). Романът е издаден още на гръцки, немски, арменски и др. Романът „Тютюн“ е екранизиран през 1961 г. като режисьор е Никола Корабов.