site.btaНа 26 януари 2000 г. Европейската комисия предлага България и Румъния да бъдат извадени от „черния“ списък за Шенгенски визи
На 26 януари 2000 г. Европейската комисия предлага България и Румъния да бъдат извадени от „черния“ списък за Шенгенски визи.
Шенгенското споразумение е договор, подписан на 14 юни 1985 г. от Франция, Германия и страните от Бенелюкс – Белгия, Холандия и Люксембург. Договорът има за цел да премахне граничния контрол между страните и въвеждане на засилени проверки по общата им външна граница. Допълнителен протокол урежда предоставянето на политическо убежище и сътрудничеството на полицейските органи в борбата с трансграничната престъпност.
В емисия „Балкани“ от 26 януари 2000 г., БТА предава от Брюксел следното:
Европейската комисия предложи да бъде отменен визовият режим за България и Румъния
Брюксел, 26 януари 2000 г. /Специално за БТА от Зорница Венкова/ Европейската комисия предложи днес да бъде отменен визовият режим за България и Румъния при пътуване на техни граждани в страните от ЕС, съобщи високопоставен представител на комисията.
Еврокомисарите са взели това решение без дискусия на заседанието си днес в Брюксел. С него те предлагат на Съвета на министрите на вътрешните работи и на правосъдието България и Румъния да бъдат извадени от негативния визов списък.
Европейската комисия аргументира предложението си с два довода: Първо, затягането на пограничния контрол, гарантирането на сигурността на задграничните паспорти и факта, че България и Румъния са подписали нови споразумения за реадмисия, като спазват вече съществуващите. Второ, двете страни започват преговори за присъединяване, което поставя отношенията им с ЕС в качествено нов етап.
Докладът, който прие днес следобед Европейската комисия, предлага единен списък на страните, чиито граждани се нуждаят от виза, за да влязат на територията на Европейския съюз. Всъщност тази стъпка е свързана с мерките, които 15-те трябва да предприемат, за да приложат на практика решението на Европейския съвет от Амстердам.
Тогава държавните и правителствени ръководители се съгласиха да разширят на територията на целия съюз споразумението от Шенген. Тъй като до този момент де факто съществуваха два черни списъка - на Европейския съюз и на Шенген, с влизането в сила на споразумението от Амстердам те трябва да бъдат уеднаквени и сведени до един.
Именно на Европейската комисия се пада задачата да определи кои страни да бъдат включени в него. Предложението на комисарите е България и Румъния да бъдат изключени от негативния списък и включени в списъка на страните, чиито граждани не се нуждаят от краткосрочни визи за Европейския съюз.
Срокът, определен от държавните и правителствените ръководители на 15-те за прилагане на договореностите от Амстердам, е пет години. От друга страна, на срещата си във Виена на 11 и 12 декември 1998 година те приеха план за действие, според който страните членки трябва да изработят регламент за визовия режим в срок от две години. Той беше препотвърден и на неформалната среща на върха, посветена на правосъдието и вътрешните работи през октомври миналата година във финландския град Тампере.
Сега 15-те на ниво Съвет на министрите на вътрешните работи и на правосъдието трябва да вземат окончателното решение. То, според процедурата, трябва да бъде взето с квалифицирано мнозинство. Когато това стане, решението трябва да бъде върнато за одобрение и от Европейския парламент.
Евродепутатите вече многократно настояваха България да бъде извадена от негативния списък. След като те ратифицират решението, то трябва автоматично да влезе в сила, но специалистите не изключват необходимостта от кратък преходен период, през който страните членки да предупредят например граничните си служби, че гражданите на България не се нуждаят от визи.
На 25 септември 1995 г. Съветът на министрите на правосъдието и на вътрешните работи на Европейския съюз одобри регламент 2317/95, определящ списък от 101 държави, чиито граждани трябва да притежават визи при пресичане на външните граници на ЕС. В този списък е включена и България.
На 5 октомври 37-ото Народно събрание в декларация, като потвърждава, че България остава вярна на политиката си за интегриране в ЕС, която се опира на консенсус между основните политически сили, изразява протест срещу решението на съвета на министрите на ЕС и настоява за преразглеждането му.
По "визовия регламент" България води консултации през октомври 1997, юли, октомври и ноември 1998 г.
На 12 март 1999 година бе приет регламент 574/1999, уреждащ визовите отношения на държавите от ЕС с трети страни, към който бе приложен списък от 100 държави, чиито граждани се нуждаят от визи, когато пресичат външните граници на съюза. България бе в списъка под номер 12, Румъния - под номер 75.
***
В емисия „Вътрешна информация“ на БТА четем коментари и реакции от говорителя на Министерството на външните работи Радко Влайков и председателят на парламентарната Комисия по външна политика Асен Агов:
Процедурата по изваждане на България от негативния визов списък може да приключи до края на годината, смята Радко Влайков
София, 26 януари 2000 г. /БТА/ Задължителната процедура по изваждане на България от негативния визов списък при оптимално стечение на обстоятелствата е реалистично да завърши до късната есен или до края на годината. Това смята говорителят на външно министерство Радко Влайков.
Европейската комисия предложи днес да бъде отменен визовия режим за България и Румъния при пътуване на техни граждани в страните от Европейския съюз.
Предложението на Европейската комисия се предоставя на Европейския парламент, обясни процедурата пред журналисти Радко Влайков. Председателят на Европейския парламент изпраща решението на Еврокомисията в комисията по граждански свободи и вътрешни работи на парламента. Въпросът се дискутира в комисията, като нейните заключения под формата на доклад се внасят за обсъждане и гласуване в пленарна зала. Становищата на комисията могат да бъдат приети в пленарна зала изцяло или може в хода на дискусията да бъдат направени съответни корекции в тях.
Окончателното становище на Европейския парламент, прието на пленарно заседание, се изпраща на Съвета на министрите на вътрешните работи и правосъдието. Съветът на министрите започва дискусията по това решение в своите работни групи и органи. В много голяма степен тези обсъждания в работните групи протичат в неформална обстановка с немалка степен на двустранни разговори и лобирания, посочи г-н Влайков. След това съветът трябва да приеме с квалифицирано мнозинство новия вид регламент с двете му части - страни, чиито граждани се нуждаят от визи, и страни, чиито граждани не се нуждаят от визи.
Всички досегашни сигнали са, че страните от Шенген ще се съобразят с решенията на Европейския съюз, що се отнася до България, посочи Радко Влайков. Изваждането на България от негативния списък на Европейския съюз най-вероятно ще бъде възприето и от страните от Шенген. Това ще бъде една допълнителна процедура, но не толкова дълга, според говорителя на външно министерство.
По същество става въпрос за промяна на действащия в момента в регламент 574, основан на член 100 С от договора от Маастрихт, обясни г-н Влайков. Съгласно член 62 на Амстердамския договор се предвижда в срок от пет години от влизане в сила на договора, което стана на 1 май 1999 година, да бъде приет нов регламент относно издаването на визи за престой до три месеца.
В частност трябва да бъдат определени няколко типа документи, между които списък на страните, чиито граждани се нуждаят от визи, и на тези, чиито граждани са освободени от това задължение. Тези два списъка бяха наречени условно черен и бял списък.
Съгласно една промяна, приета от Европейския съвет на заседанието през декември 1998 година във Виена, срокът от пет години за определяне на два нови списъка - бял и черен, трябваше да бъде съкратен до две години. Изпълнението на този план за изграждане на зона за свобода, сигурност и правосъдие беше потвърдено и от извънредния Европейски съвет в Тампере през миналата година.
***
Асен Агов определи като много голям успех за България решението на Европейската комисия за визите
София, 26 януари 2000 г. /БТА/ Председателят на парламентарната Комисия по външна политика Асен Агов смята, че решението на Европейската комисия да предложи изваждането ни от негативния визов списък е много голям успех за България, който идва непосредствено след поканата за преговори за членство в ЕС.
Ние в никакъв случай няма да отслабим усилията си, за да можем да осъществим целта си - още през тази година българите да пътуват без визи в Европа, каза Агов по телефона пред БТА. Той бе помолен да коментира днешното решение на Европейската комисия да предложи на Съвета на министрите на вътрешните работи и правосъдието на 15-те България и Румъния да бъдат извадени от негативния визов списък.
В триъгълника Европейска комисия, Съвет на министрите на Европейския съюз и Европейски парламент ние сме преодолели два върха, остава третата институция - Съветът на министрите да реши този въпрос, каза Асен Агов.
***
Следва преглед на печата от 27.01.2000 г. и 28.01.2000 г.:
Преглед на печата от 27 януари 2000 г. - първа част
София, 27 януари 2000 г. /БТА/ БЪЛГАРИЯ ИЗЛИЗА ОТ ЧЕРНИЯ ВИЗОВ СПИСЪК
България не фигурира в новия черен визов списък на Европейския съюз /ЕС/, одобрен на 26 януари от Еврокомисията в Брюксел, съобщават от първите си страници вестниците.
След като ЕС извади България от черния визов списък "101", тя автоматично се превръща във външна граница на разширяващата се общност, смята "Труд".
Условията за изваждане от черния списък до голяма степен се припокриват с шенгенските изисквания и затова е възможно страните от Шенген да са съобразят с решението на останалите европейски държави и да премахнат визите за българи, пише "Труд". Вестникът припомня, че българите ще трябва да вадят визи за Великобритания, Ирландия и Швейцария, които са извън Шенген.
Дори и да сключим двустранна безвизова спогодба само с една от страните на Шенген, тя ще ни отвори пътя към всички останали, е мнението на председателя на Комисията по външна политика в 38-то Народно събрание Асен Агов, изразено във в. Демокрация".
Решаващо за отпадането на визовите ограничения ще бъде бързината, с която България ще въведе новите документи за самоличност, пише в коментар в. "Демокрация".
Българите едва ли ще залеят Европа, ако падне визовия режим, пише в. "24 часа". Вестникът цитира проучване на "Евродата", според което България е едва шеста по брой на емигранти от 13-те страни, кандидатки за членство в ЕС.
Неотдавна ООН изчисли, че през идните 50 години на Западна Европа ще ѝ трябват много повече имигранти, отколкото влизат сега, за да има кой да работи, защото собственото й население застарява поголовно, отбелязва вестникът.
"Монитор" цитира британският вестник "Дейли телеграф", според който свободният достъп на румънци и българи в ЕС може да засили вълната от имигранти. (...)
Няколко вестника цитират информация от Би Би Си, в която според източници от Брюксел министрите на вътрешните работи като цяло не са психологически готови да приемат премахването на визовия режим за България и Румъния. Според информацията те са по-загрижени за общественото мнение в своите страни, отколкото за общата политическа стратегия на ЕС за неговото разширяване.
Всички вестници отбелязват, че Гърция засилва контрола си по границата с България в района на Промахон-Кулата, за да ограничи нарастващия имигрантски поток. Цялата гранична зона ще се охранява от 3 март 2000 г. денонощно от специално обучени полицаи.
***
Преглед на печата – първа част
София, 28 януари 2000 г. /БТА/ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА ИЗВАЖДАНЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ ШЕНГЕНСКИЯ СПИСЪК
Вестниците отделят внимание на коментарите на български политици и на българския посланик в ЕС Антоанета Приматарова за предложението на Европейската комисия от сряда България да бъде извадена от шенгенския списък.
"Слагат ни в списък на страни без визи", е заглавието по темата в "24 часа". "Остава и Европейският парламент да гласува "за", коментира изданието. "Визите падат през септември", пише в заглавие вестникът с най-голям тираж "Труд".
В редакционен коментар "Българска армия" отбелязва, че "свободното движение на българите през границите на Стария
континент няма да ги направи веднага европейци, но поне ще изтрие унижението, с което ни бе подпечатал Шенген". Според вестника "Европа се променя към нас, но и ние трябва да се променим към Европа".
Под заглавие "Австрия: Махането на визите ще ви струва скъпо" вестник "Сега" цитира на първа страница изказване на австрийския министър на външните работи Волфганг Шусел, който припомня, че преди да влезе в шенгенската зона Австрия е похарчила милиарди шилинги за укрепване на сигурността на външните си граници. На друга страница изданието пише за скептицизма на Гърция по отношение на предложението на ЕК за отпадане на България и Румъния от черния списък. (...)
От 10 април 2001 г. се въвежда безвизов режим за българските граждани в страните, подписали Шенгенското споразумение, показва справка на отдел „Справочна“ на Българската телеграфна агенция (БТА).
Съгласно Регламент 539, приет на 15 март 2001 г. от Съвета по правосъдие и вътрешни работи на Европейския съюз, от 10 април 2001 г. българските граждани могат да пребивават в страните от Шенген без визи максимално до 90 дни на всеки шест месеца, считано от деня на първото влизане в която и да е страна от Шенгенското пространство, се посочва още в информацията от отдел „Справочна“.
На 1 януари 2025 г. България и Румъния станаха пълноправни членове на Шенгенското пространство
С вас работим повече от 17 години за постигането на тази цел. Преминахме през много предизвикателства, но успяхме. Затова в днешния ден можем да се поздравим с успеха, обърна се към представителите на румънската страна Атанас Илков.
България и Румъния доведоха до край един проект, който е от значение не само за двете държави, но и за Европа, каза от своя страна Кътълин Предою. Той допълни, че моментът е исторически и е заслужил политическото си значение.
/ДС/
news.modal.header
news.modal.text