site.btaСъбитията на 14 декември 1989 г. – 35 години от "живата верига" около Народното събрание

Преди 35 години повече от 20 хиляди души, предимно студенти, правят "жива верига" около парламента, разгневени от новината за отлагането на премахването на чл. 1 от Конституцията на Народна република България, в който са формулирани принципите за ръководната воля на БКП.

Гласуването по него е отложено за януари 1990 г. заради конституционното изискване да е изтекъл едномесечен срок от внасянето на предложението, сочи информация на отдел "Справочна" на БТА. Президентът Петър Младенов се опитва да успокои протестиращите, но те го освиркват. В този момент, според заснети кадри от оператора Евгений Михайлов, които стават известни няколко месеца по-късно, Младенов е произнесъл фразата "По-добре танковете да дойдат!" На 15 декември 1989 г. на продължаващата сесия на Народното събрание са отменени някои членове на Наказателния кодекс, използвани за репресии срещу политически противници, и са амнистирани осъдените по тези членове. Чл. 1, ал. 2, 3 от Конституцията на НРБ са отменени от Народното събрание на 15 януари 1990 г.

Събитията предизвикват голям международен отзвук. В служебния бюлетин С-1 на БТА могат да се прочетат как отразяват събитията чуждите медии:

Радио Би Би Си, 14 декември, 1989 г. (Из политическата програма "Светът в действие")  Днес центърът на политическите страсти в България се премести в Народното събрание. От София нашият специален пратеник Димитър Димитров ни изпрати преди малко следния репортаж:

"Сесията на Народното събрание започна със скандирания около сградата на Народното събрание за демокрация и оставка. Няколко хиляди студенти от независимите студентски дружества проведоха преди това митинг пред Народния театър, където бе изложен текстът на тяхната петиция до Народното събрание за премахване не само на член 1 от Конституцията, гарантиращ ръководната роля на комунистическата партия, а и на други членове от Конституцията, които например постановяват, че родителите трябва да възпитават депата си г дух на комунизъм и че образованието в Народна република България се базира на марксизма-ленинизма. Студентите също настояваха и за автономия на университетите.

От Народния театър студентската колона се отправи към Народното събрание, където два часа преди насроченото време за образуване на човешка верига те дадоха израз на стремежите си с викове за демокрация.

В съшия момент председателят на Народното събрание Станко Тодоров, откривайки сесията, изтъкна, че би било неконституционно Народното събрание да обсъжда сега законопроекта за изменение на член 1 от Конституцията, защото Конституцията изисква да изминат 30 дни от внасянето на предложението, и Станко Тодоров предложи да се отложи за януари променянето на члена, гарантираш ръководната роля на БКП.

Това предложение на председателя на Народното събрание бе прието с 5 гласа против и 8 въздържали се.

По първа точка от дневния ред - указите на Държавния съвет oт последните месеци, Законодателната комисия на Народното събрание внесе предложение да се отхвърли указът за гражданската мобилизация, който бил неконституционен и накърнявал правата на гражданите.

В момента обстановката се разгорещяват както вътре в Народното събрание, така и около него. Вътре Михаил Геновски от БЗНС разпалено критикува закона за фирмите и указа за селскостопанската дейност. А отвън множеството скандира "Излезте, излезте”.

Коментарите продължават и през следващите дни:

Лондон, 15 декември 1989 г. /Кор. на БТА  В.Крумов/ В информациите днес на повечето британски вестници за сесията на Народното събрание централно място заемат подробности около демонстрацията пред сградата на българския парламент. Само пратеникът на в. "Индипендънт" в София Робин Стъмър преценява броя на участниците в нея на около 10 хиляди. Останалите сочат, че от 30 до 50 хиляди души са участвали. Само "Гардиън" сочи, че демонстрацията е била организирана от Съюза на демократичните сили (СДС).

Кореспонденциите на "Таймс", "Файненшъл таймс", "Гардиън", "Дейли телеграф" и "Индипендънт" съдържат също информация за решенията на Народното събрание, като някои вестници подчертават, че всъщност с това са удовлетворени повечето искания на реформаторите и опозицията.

Вестниците подчертават, че "Желю Желев заедно с Петър Младенов успокояваше тълпата пред Народното събрание"…

…"Файненшъл таймс" пише: "БКП продължава да има предимство пред опозицията, групирана в СДС. Досега не са се появили напористи и с голям авторитет лидери, които да канализират исканията на тълпите в конкретна политическа програма."

***

София, 15 декември 1989 г. /Ройтер/ В опит да неутрализира нарастващия гняв на обществеността от забавянето на реформите комунистическото ръководство в България обеща официално днес да сложи до един месец край на партийния монопол върху властта.

Разтърсен от снощната масова проява на обществено нетърпение, парламентът прие рано тази сутрин декларация, в която обеща на следващата си сесия да премахне залегналото в Конституцията право на комунистическата партия да управлява страната. Тази декларация имаше за цел да предотврати нови масови протести, подобни на снощната демонстрация на около 40 000 души, които се събраха пред сградата на парламента, за да настояват за незабавно премахване на член първи от Конституцията. 

При подновяването на сесията на Народното събрание днес сградата на парламента бе опасана от милиционерски кордон, за да се разчисти площадът, на който снощи протестиращите българи освиркаха новия ръководител Петър Младенов, когато той излезе навън, за да ги успокои. 

Днес парламентът единодушно отхвърли членове от Наказателния кодекс, съгласно които граждани могат да бъдат съдени за "антидържавна дейност", и обяви амнистия за всички, които са били осъдени по тези членове. Създадена бе и комисия за разследване на корупцията, чиято дейност ще може да се наблюдава и от представители на независими групи. 

Освен това за първи път в парламента бяха съобщени подробности за военните разходи. Депутатите осъдиха също грубите Действия на милицията срещу членове на независимите групи и заявиха, че всички подобни случаи ще бъдат разследвани до март 1990 г. 

***

Рим, 15 декември 1989 г. /Кор. на БТА Р. Михайлов/ Всички днешни вестници публикуват съобщения за взетото от Народното събрание решение за отсрочване с един месец на обсъждането на внесеното от парламентарната група на БКП предложение за отменяне на член първи от Конституцията. 

Всекидневниците насочват вниманието на читателите си преди всичко върху факта, че решението било предизвикало сериозно недоволство сред опозицията и станало причина за организиране на внушителна протестна демонстрация пред Народното събрание. –„Република“, "Кориере дела Сера", "Джорнале“ и "Унита" обясняват, че "отсрочването" не противоречи на законите на страната,  но то било изтълкувано от манифестантите като "опит на комунистите да печелят време, за да прегрупират силите си". Печатът цитира и пасажи от обръщението на Петър Младенов към демонстрантите, с което той ги бил уверил, че "депутатите са отговорни за бъдещето на България и желаят превръщането й в истинска демократична държава". Отбелязва се, че тези думи били посрещнати с възгласи: "Подай си оставката!", "Не те искаме повече!" и др.

"Унита" и "Република" изразяват оптимизъм по въпроса за отменянето на член първи от Конституцията и пишат, че това ще стане най-вероятно през януари. "Унита" подчертава също така, че въпреки съпротивата сегашното ръководство на БКП ще доведе до успешен край започнатите реформи.

***

Атина, 15 декември 1989 г. /Кор. на БТА В.Тунев) Почти всички атински вестници, радиото и телевизията информират за сесията на Народното събрание. Акцентът се поставя върху "50-хилядната демонстрация, обградила сградата на парламента, в знак на протест срещу забавянето на премахването от Конституцията на член 1 за ръководната роля на БКП в обществото".  Този момент се извежда в заглавие от повечето всекидневници: "Младенов срещу 50-хилядна демонстрация в София" (в."Елефтеротипия"), "Гняв на българите" (в. "Катимерини“), "Нова демонстрация в София"(в. "Проти"), "Младенов: Повярвайте ни, иначе отиваме към национална трагедия" (в. "Етнос"), "Разгневена тълпа в София срещу Младенов" (в. "Месимврини"). Публикациите се придружават със снимки от демонстрацията. Цитират се издигнатите лозунги. Вестник "Етнос" отбелязва: "В най-драматичния момент новият лидер на България П. Младенов се опита да убеди тълпата в необходимостта от търпение и вяра, в новото ръководство, но бе освиркан и принуден да се прибере в сградата на парламента." Вестник "Проти" изтъква, че "демонстрантите в България следват формите и методите на протест в Чехословакия, които успяха да принудят партийното ръководство да подаде групово оставка".

Другият общ момент в гръцките публикации е изтъкването на факта, че "Т. Живков и неговите най-близки сътрудници бяха лишени от мандатите си като депутати".

***

София, 19 декември 1989 г. /БТА/ В броя си от 15 декември канадският вестник "Отава ситизън" помести информация на кореспондента на "Ню Йорк таймс" в София Клайд Хабермън за демонстрацията пред Народното събрание миналата седмица. Под заглавие "Българите искат свалянето на комунистите от власт" Хабермън пише: 

"Около 20 000 скандиращи българи образуваха жива верига около сградата на парламента с искане незабавно да се сложи край на монопола на комунистическата партия над властта. Това бе един спонтанен израз на протест, каквито не се виждат често в България. Демонстрацията показа, че много хора тук не вярват на обещанието на комунистите, че последните ще се откажат от закрепеното в Конституцията тяхно право да управляват."

По-нататък авторът разказва как се е стигнало до решението обсъждането на въпроса за премахване на член 1. ал. II и III от Конституцията да бъде отложен за януарската сесия на Народното събрание и за реакцията на демонстрантите срещу това решение.

"Новият партиен ръководител Петър Младенов, продължава Хабермън, предприе необичайна стъпка - той напусна сесията на парламента и излезе навън, за да помоли тълпата да се разотиде. "Опитайте се да разберете нашата отговорност, а също и своята, провикна се той. Така само тласкате майка България към пропаст." Неговите думи обаче само разпалиха още повече страстите и от тълпата се чука викове: "Мафия!" и "Засрамете се!".

Авторът посочва, че в този момент представители на Съюза на демократичните сили предприели действия за укротяване на тълпата, тъй като се опасявали, че нещата може да излязат извън всякакъв контрол. Цитира се обръщението на Желю Желев към демонстрантите.

Хабермън добавя, че Народното събрание е приело резолюция, в която осъжда невъздържаните действия на демонстрантите. Кореспондентът на "Ню Йорк таймс* обаче е останал с по-различно впечатление за тази демонстрация: "През повечето време демонстрацията беше колкото гневна, толкова и жизнерадостна, и въпреки опасенията на организаторите в нито един момент нямаше признаци, че страстите може да надхвърлят границите на допустимото."

Видеозаписът с репликата на Петър Младенов за танковете предизвиква отзвук няколко месеца по-късно, след като е излъчен в предизборен клип на опозицията на 14 юни 1990 г. Назначена е и експертиза. В емисията „Вътрешна информация“ на БТА може да се прочете съобщението за заключението:

Съобщение на Главно следствено управление

София, 4 юли 1990 г. /БТА/ В БТА се получи следното съобщение на Главно следствено управление:

Днес, 4 юли 1990 т., на Главното следствено управление беше обявено заключението на комплексната техническа експертиза, назначена на 29 юни 1990 г. по следствено дело НР.21/90 г., образувано за  изясняване на обстоятелствата, при които е заснет видеозапис от 14 декември 1989 г. с участието на председателя /президент/ Петър Младенов. 

Досега у нас не е извършвана подобна експертиза, при това с участието на 31 специалисти от различни области на науката, техниката и изкуството. 

В заключението е прието, че видеозаписът от 14 декември 1989 г. е автентичен и по него не са правени допълнителни манипулации. След обсъждане на заключението и останалите събрани по делото доказателства следствието ще изложи становището си по него, за което нашата общественост ще бъде своевременно информирана.

На следващия ден БТА  публикува и изявление на лидера на СДС Желю Желев:

Изявление на председателя на Координационния съвет на Съюза на демократичните сили

София, 5 юли 1990 г. /БТА/ Председателят на Координационния съвет на СДС Желю Желев предостави на БТА следното изявление: Снощи си позволих да коментирам обръщението на председателя/президента/ на Републиката, като обърнах внимание на това, че основните условия на студентската стачка започват да се изпълняват. Желаех чрез това да помогна за по-бързото и успешно приключване на студентската стачка, исканията на която винаги съм считал за справедливи и съм ги поддържал.

При по-внимателното запознаване с текста на неговото изявление ме смути отсъствието на извинение и морално разкаяние за тежките обвинения, които Петър Младенов хвърли срещу колегите от предизборното телевизионно студио на СДС. След като малко по-късно експертизата по категоричен начин потвърди верността на думите, казани на 14 декември 1989 г. – „Най-добре да дойдат танковете“, стана ясно, че председателят на Републиката не само е излъгал, но се е опитал да окаже и морален натиск върху авторите на касетата.

Един държавен глава може да си изтърве нервите – човешко е, но не може да си позволява да бъде нечестен, при това пред очите на целия народ. При тези факти мисля ,че неговото положение на държавен глава става неудържимо и намирам, че той трябва да си подаде оставката, която да депозира във Великото народно събрание, като предварително информира обществеността за това. При създадените обстоятелства това е единственият начин да се излезе от безизходното положение.

На 6 юли 1990 г. Петър Младенов подава оставка. Неговото заявление до Великото Народно събрание е запазено в архивите на  „Вътрешна информация“ на БТА: 

София, 6 юли 1990 г. /БТА/ Държавният глава Петър Младенов е изпратил до Великото Народно събрание следното послание: 

Господа народни представители, в последно време в страната се създаде силно социално напрежение, съпроводено със стачки и прояви на гражданско неподчинение. Сред основните искания на стачкуващите се сочи и подаването на оставката на председателя на Републиката, когото те обвиняват в призив към насилие.Считам, че целият ми живот, както и политиката на българската държава след 10 ноември 1989 г., за която изцяло поемам политическата отговорност, категорично доказват противното. Същевременно не бих искал да оставям повод за нарастване на напрежението, което по мое дълбоко убеждение би погубило нашата зараждаща се демокрация. Затова моля Великото народно събрание да приеме моята оставка като председател/президент/ на Републиката. Честно живях и работех, никога не съм мислил за друго, освен за добруването на държавата и народа ни. Мисля, че на 10 ноември 1989 г. изпълних своя граждански дълг. Народът и историята са тези, които ще съдят всички ни. На нашия народ желая щастие и успехи в изграждането на демократичното общество“.