site.btaМеталургичният комбинат „Кремиковци“ е открит на 5 ноември 1963 г.

На 5 ноември 1963 г. официално е открит Стопанският металургичен комбинат „Кремиковци“. По данни на отдел „Справочна“ системни проучвания на Кремиковското желязно находище започват да се провеждат още от март 1953 г. Те продължават до юни 1957 г. и се извършват от Главно управление за геоложки и минни проучвания. На 19 юли 1958 г. е подписано споразумение със СССР за оказване на техническа помощ на България в изграждането на металургичен завод и други промишлени предприятия и обекти. Главен проектант на комбината е Държавният институт за проектиране на металургични заводи на СССР в Москва. Проектантската работа започва през 1958 г. С Постановление 73 на Министерски съвет от 1960 г. е утвърден технико-икономическият анализ и плановото задание за проектиране на металургичен комбинат „Кремиковци“.

За официалното му откриване преди 61 години четем в бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА:

Славна победа на социалистическата индустриализация на родината 

Тържествено откриване на пет крупни обекта на Кремиковския металургичен комбинат

Металургичен комбинат Кремиковци, 5 ноември 1963 г. /спец. кор. на БТA Ем. Стоев, Л. Христов и Г. Ведроденски/ Кремиковци! По повеля на своята комунистическа партия и с братската съветска помощ преди три лета тук трудовата ръка на народа положи сред пусто поле основния камък на комбинат, какъвто още не бе строен на българска земя. Неговото име стана символ на всестранния социалистически възход на родината.[…]

5 ноември 1963 година! Днес влизат в строя пет крупни завода от системата на Кремиковския комбинат-първенец на нашата черна металургия, здрава основа за по-нататъшния разцвет на социалистическата ни промишленост и селско стопанство. […]

Този ден е паметен!

Близо 30 000 души са се стекли на площада пред сградата на централното управление на комбината. Многобройни лозунги и плакати приветстват кремиковските строители с техния радостен празник.(…)

В 10:00 ч., посрещнати с бурни продължителни ръкопляскания и възгласи, на официалната трибуна застана Първият секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет Тодор Живков и другите ръководители на партията и правителството – другарите Боян Българанов, Митко Григоров, Живко Живков, Иван Михайлов, Енчо Стайков, Станко Тодоров, Тано Цолов, Пенчо Кубадински, Георги Трайков, Начо Папазов, Лъчезар Аврамов, Иван Пръмов, председателят на бюрото на Народното събрание Фердинанд Козовски, подпредседателите на Президиума на Народното събрание Николай Георгиев и Георги Кулишев, членове на ЦК на БКП на Президиума на Народното събрание, завеждащият отдел „Строителство“ на ЦК на БКП Раденко Видински, председателят на Комитета по химия и металургия Георги Павлов, министърът на строежите Марин Грашнов, министри, секретари и членове на ПП на БЗНС и на Националния съвет на Отечествения фронт, председателката на Общонародния комитет за българо-съветска дружба Цола Драгойчева, видни общественици, ръководители на масови и политически организации и творчески съюзи. Тук са и командирите на кремиковското строителство – инж. Емил Червеняков, пълномощник на Министерския съвет и началник на строежа, Иван Тодоров, партиен организатор на ЦК на БКП на строежа, инж. Ангел Запрянов, директор на комбината, Александър Падуров, отговорник на групата съветски специалисти и главен инженер на комбината, Коста Лазаров, пълномощник на ЦСПС, Рашко Рашков, организатор на ЦК на Комсомола.[…]

***

Реч на другаря Тодор Живков

Металургичен комбинат Кремиковци, 5 ноември 1963 г. /спец. кор. на БТA Ем. Стоев, Л. Христов и Г. Ведроденски/ Драги строители на Металургичния комбинат – Кремиковци!

Драги работници, инженери и техници! Драги гости! Другарки и другари!

По поръчение на Централния комитет на Българската комунистическа партия и Правителството на народна република България откривам Металургичния комбинат – Кремиковци и присъединявам своята радост към вашата радост, към радостта на Партията, на целия народ от това знаменателно събитие[…] Само четири години изминаха от деня, в който тук, на Кремиковското поле, беше направена първата копка. И ето, пред очите ни вече се извисяват корпусите на построените досега заводи и цехове. Самоотверженият и героичен труд на строително-монтажния и експлоатационния колектив на комбината се увенча с победа – потече родният кремиковски чугун, влиза в строя гигантът на нашата черна металургия.[…] В този тържествен ден от името на Централния комитет на Българската комунистическа партия и Министерския съвет на Народна република България най-сърдечно поздравявам всички вас многохилядната армия от строители и монтажници, геолози и проектанти, работници, инженери и техници за вашите огромни усилия и умение, за героизма, мъжеството и твърдостта на духа, за вашия прекрасен пример на всеотдайно служене на Родината и народа! Най-сърдечно поздравявам ръководителите на строежа и комбината и лично пълномощника на Министерския съвет, заместник-министъра на строежите др. инж. Емил Червеняков и директора на комбината, заместник-председателя на Комитета по химия и металургия др. инж. Ангел Запрянов. Най-сърдечно поздравявам районната партийна организация, районния комитет, лично неговия първи секретар и др. Иван Тодоров; профсъюзната организация, нейното ръководство и лично пълномощника на Централния съвет на професионалните съюзи др. Коста Лазаров; комсомолската организация и нейното ръководство и лично организатора на Централния комитет на Комсомола др. Рашко Рашков. В изграждането и пускането в действие на Кремиковския комбинат огромна помощ ни оказваха и продължават да ни оказват съветските специалисти. За мен е особено радостно от името на Централния комитет и Министерския съвет най-сърдечно да поздравя нашите съветски братя и лично ръководителя на групата съветски специалисти и главен инженер на комбината др. инж. Александър Илич Падуров, да им благодаря от душа за помощта, която те с такава вещина ни оказваха в строителството на комбината, за техния ценен принос в социалистическото изграждане на нашата страна. За проявен трудов героизъм при изграждането на комбината народната власт удостоява сега с високи правителствени награди над 1700 строители и работници, инженерно-технически кадри и служители. Позволете от тази трибуна да приветствам от сърце и душа героите не социалистическия труд Здравко Борисов, Генади Милованов, Йордан Мицов, Васил Александров, Емил Червеняков и всички наградени другари и да им пожелая нови творчески успехи за благото на народа, за по-нататъшния възход на нашата социалистическа Родина!

Другарки и другари,

Въвеждането в действие на Кремиковския металургичен комбинат е голяма победа на всенародната борба за социалистическа индустриализация на страната. То е тържество на политиката на Българската комунистическа партия за изграждане на материално-техническата база на социализма у нас, за осъществяване на бърз технически прогрес и осигуряване на високи темпове на развитие на обществената производителност на труда и върху тази основа за постоянно повишаване на националния доход и жизненото равнище на народа. Сега ние с вълнение откриваме пет обекта на Металургичния комбинат в Кремиковци: Ремонтно-механичния завод, Завода за строителни конструкции, Топлоелектрическата централа с мощност 56 хиляди киловата, Коксохимическия завод с първа коксова батерия с мощност 350 хиляди тона металургичен кокс и Доменния цех с първа доменна пещ с мощност 560 хиляди тона чугун годишно. Нашата страна произвежда вече собствен кокс и увеличава значително производството на чугун. Сложена е здрава основа за мощно развитие на родната металургия и машиностроене.

Битката за Кремиковци ние ще продължим с неотслабващи темпове. С всеки изминат ден все по-уверено и по-силно ще тупти металургичното сърце на нашата Родина. Когато първият етап на строителството на комбината завърши окончателно, той ще произвежда 1 милион и 120 хиляди тона чугун, 1 милион и 256 хиляди тона стомана, 1 милион тона прокат. Освен това ще се произвеждат значителни количества олово, манган и барит. В химическите цехове на комбината ще се произвеждат над 20 вида химически продукти, които сега внасяме от други страни.

След първия етап ще пристъпим към по-нататъшното разширяване на комбината, за да можем да осигурим предвидените по директивите на Осмия конгрес на партията черни метали. И когато завърши вторият етап, и в действие влязат всички мощности, комбинатът ще произвежда около 3 милиона тона чугун, 3 милиона и 600 хиляди тона стомана и около 3 милиона тона прокат. По такъв начин общото производство на стомана на човек от населението у нас ще нарасне от 32 кг през 1960 година на около 150 кг в 1965 година и на около 440 кг през 1980 година, или ще се увеличи 11 пъти. Такъв е красноречивият език на цифрите.

Комбинатът в Кремиковци, който се строи на собствена руда, ще стане главна наша металургична база, мощен лост за по-нататъшното ускорено икономическо развитие на страната.[…]

Другарки и другари,

Кремиковският комбинат е в истинския смисъл на думата всенародно дело. Неговото успешно изграждане с такива бързи темпове е резултат на мобилизацията на материалните и морални сили на народа, на неговата решимост, въпреки трудностите и в неотстъпна борба за тяхното преодоляване, да умножава богатствата на Родината, да създава все по-добър и по-честит живот.

Във величествените корпуси на доменната пещ, на другите цехове и строежи са въплътени неговите надежди и непоколебима вяра в пълното тържество на социализма и комунизма в нашата страна. Ние не можем да си представим настоящето и бъдещото на България без развита цветна и черна металургия, без „Марица изток“, без Металургичния комбинат – Кремиковци. […]

Историята не ни дава никакво право да вървим бавно, да пропускаме ценно време. Напредналите в икономическо отношение държави отдавна са създали своя развита металургия. Ние сме принудени едва сега, във века на електричеството и атома, да правим това, да започнем да произвеждаме родна стомана и други метали. Трябва да се движим напред бързо и уверено, ако искаме да осигурим преуспяването на страната, да повишаваме народното благосъстояние. Развитието на черната металургия в нашата страна, изграждането на Металургичния комбинат в Кремиковци е обективна необходимост, която се диктува от жизнените интереси на народа, от нуждите на стопанското развитие на Народна република България при конкретните условия на страната. Затова именно Партията и правителството отделят толкова средства и сили за създаване на собствена металургична база.

Завоюваното досега в изграждането на комбината, перспективите на неговото развитие като високорентабилно и съградено на световно техническо равнище предприятие, вселяват във всички нас чувства на патриотична гордост, увереност в силите, увереност в пълната победа в борбата за повече метал.

За Металургичния комбинат – Кремиковци, за неговото огромно значение за развитието на цялата ни икономика, за героичните дела на строителите и работниците на комбината трябва да говорим с пълен глас. За него нека да пишем и говорим с възторга на стиховете на Елисавета Багряна, на Дамян Дамянов и други наши писатели и поети, посветени на Кремиковци; с възторга на стиховете на Георги Евдокиев, Елена Димитрова, Илия Балджиев, Найден Лазаров, Вяра Танчева и други, които работят и творят в Кремиковци. С какво пламенно чувство те възпяват дръзновените дела на кремиковските строители, възпяват Кремиковци, където са дошли смелчаци от цялата страна, за да разкрият заритото тук желязо и да го поставят в служба на народа.[…]

Инженери и славни кремиковски строители, монтажници и металурзи, техници и работници!

Твърдо сме уверени, че вие, които изпълнихте с чест възложените досега задачи, ще оправдаете и занапред доверието на Партията и Правителството, доверието на народа.

От тази трибуна призовавам вас, строители и монтажници, срочно да завършвате и предавате за експлоатация останалите цехове, заводи и други обекти на комбината, да ускорите изграждането на рудника, на Обогатителната и Агломерационната фабрика и особено на стоманодобивните и прокатните мощности, за да се пристъпи в най-близко време към производство на стомана и прокат, от които страната ни чувства остра нужда.[…] Изключително важен въпрос, който трябва с дружни усилия да решим, е все повече да се повишава икономическата ефективност на Металургичния комбинат. Задачата е в комбината да се осигури производството на висококачествени стомани, необходими за нуждите на страната и за износа по линията на специализирането и кооперирането с другите страни; комплексно да се използва кремиковската руда, като най-добре се оползотворяват ценните компоненти, които тя съдържа.

Ние очакваме от нашите геолози и научно-изследователски институти да продължат с още по-голямо усърдие проучвателните и изследователските работи за разкриване на нови запаси от железни руди, за тяхното обогатяване, за усъвършенстване на технологията на производството.[…]

[…] Слава на кремиковските строители, монтажници, металурзи, инженери, техници, майстори и работници в производството! Да ни е честит Металургичния комбинат – Кремиковци!

От 20 април 1989 г. „Кремиковци“ е държавна фирма, от 6 ноември 1991 г. – акционерно дружество. На 8 декември 1997 г. Агенцията за приватизация открива процедура за приватизацията на „Кремиковци“АД. На 14 юни 1999 г. 71 % от капитала на „Кремиковци“ АД са продадени на „Дару Металс“ АД с партньор италианската компания „Марчигалия“ за 1 долар. На 1 януари 2001 г. „Дару Металс“ АД се преименува на „Финметалс холдинг“ АД. На 15 август 2005 г. „Глобал Стийл Холдинг Лимитид“ (собственост на индийската фамилия „Митал“) придобива мажоритарния дял на „Финметалс Холдингс“ АД в „Кремиковци“ АД, а държавата в лицето на Министерство на икономиката и енергетиката запазва миноритарно участие (25.29%). На 22 юли 2008 г. „Кремиковци“ АД започва да работи с материали на клиента и заплащане парче (ишлеме) за украинската компания „Ворскла Стийл". На 6 август 2008 г. Софийският градски съд обявява неплатежоспособността на „Кремиковци“ АД. В съдебния акт е определена начална дата на неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Назначен е временен синдик на „Кремиковци“ АД. На 15 май 2009 г. със заповед на Министерство на икономиката и енергетиката е преустановено подаването на природен газ към Коксохимическия завод на комбинат Кремиковци, което на практика замразява останалите дейности на комбината. До решението за спиране на газа се стига, след като на 14 май 2009 г. окончателно се провалят преговорите с бразилския инвеститор CSN. На 12 април 2011 г. „Елтрейд къмпани“ ЕООД, София, купува обособена част от „Кремиковци“ при цена 316 млн. лв. Компанията е единствената, която депозира документи за участие в явния търг за продажба на предзаводската и производствената площадка на металургичния комбинат „Кремиковци“ заедно с активите, свързани с производствената дейност на комбината, намиращи се на територията им. През юли 2011 г. регистрираната на Британските вирджински острови компания „Бессиън мениджмънт лимитид“ купува дружеството „Елтрейд къмпани“.  Към януари 2024 г. оперативната дейност се управлява от синдик.