site.btaЗа усилията за опазване на Черно море през годините разказват архивите на БТА

Международният ден на Черно море се отбелязва днес. Той е обявен на 31 октомври през 1996 г. в Истанбул, Турция, по време на срещата на министрите на околната среда на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна. Целта е да се повиши осведомеността на международната общност за необходимостта от регионално сътрудничество за опазването на Черно море, информира отдел „Справочна“ на БТА.

В архивите на БТА през години се съобщава за ангажиментите на страните за опазване на Черно море:

Букурещ, 21 април 1992 г. /БТА/ Представителите на правителствата на България, Русия, Грузия, Турция, Румъния и Украйна подписаха днес в румънската столица международна конвенция за опазване на Черно море от замърсяване, предаде ИТАР-ТАСС. Документът включва правовите основи на сътрудничеството на черноморските държави за защита на морската среда и фауна, за предотвратяване на по-нататъшното замърсяване на водите от дейността на човека. От българска страни документът бе подписан от министъра на околната среда Валентин Василев.

***

Одеса, 7 април 1993 г. /БТА/ С приемането на декларация за защита на Черно море днес завърши двудневната среща на министрите на околната среда на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна. Както предаде ИТАР-ТАСС, в заключителния документ, подписан от шестте държави, се предвиждат конкретни мерки за защита на Черно море от замърсяване: решено е до 1996 г. да се разработят съгласувани национални планове за намаляване на изхвърляните в морето вредни вещества и за ликвидиране на аварийни ситуации; да се внедрят, където е възможно, безотпадъчни технологии; незабавно да се забрани изхвърлянето на радиоактивни материали в морето и да се създадат и подобрят охраняемите територии в крайбрежните зони на всяка черноморска държава.

***

Варна, 31 октомври 2001 г. /БТА/ През януари тръгва новият проект на Глобалния фонд за опазване на околната среда (ДЖЕФ) за намаляване на притока на биогенни елементи в Черно море – азот и фосфор. Тези елементи, според неотдавнашния диагностичен анализ, са основната заплаха за Черно море. Това каза изпълнителният директор на Постоянния секретариат на Черноморската комисия по опазване на околната среда в Истанбул Пламен Джаджев. Той поздрави участниците в заключителния форум на Черноморската мрежа на неправителствените организации и Асоциацията на българските черноморски общини честити с Международния ден на Черно море – 31 октомври , който се чества от пет години.

Според Джаджев до края на годината предстои приемането на няколко важни документа. Черноморската комисия и Дунавската комисия ще подпишат на 26 ноември в Брюксел меморандум за съвместни действия. По същото време ще бъде срещата на министрите на околната среда от страните, подписали Букурещката конвенция за Черно море и Конвенцията за опазване и устойчиво използване на река Дунав. Европейската комисия ще обяви от своя страна документ за нов подход, за по-висока степен на заинтересованост в опазването на Черно море от замърсяване, съобщи Пламен Джаджев.

***

Одеса, 31 октомври 2001 г. /БТА/ Екологическите проблеми на Черно море ще обсъдят на открития днес в Одеса международен симпозиум учени от Украйна, Русия, България, Грузия, Турция и Румъния, съобщи ИТАР-ТАСС. Тези страни подписаха през 1992 г. Международна конвенция за защита на Черно море от замърсяване. Симпозиумът е в рамките на Международния ден на Черно море, който се отбелязва от черноморските страни за пети път. Днес ще бъдат направени предварителните изводи за изпълнението на програмата за възстановяване и опазване на Черно море, която бе разработена преди 5 години. В Одеса работят национален и международен Център за специален мониторинг на водните ресурси на морето. През последните две години Центърът е проверил повече от 30 000 обекта, в това число 12 000 кораба, влизащи в пристанището на Одеса. На нарушителите на екологията са наложени глоби общо за над 200 хиляди долара.

В архивите на БТА се пазят две интервюта, публикувани няколко години по-рано, които описват значението на Черно море за българската държава. В списанието „Наука и техника“ през 1977 г. излиза статия, в която първият секретар на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия (ОК на БКП) – Бургас д-р Николай Жижев споделя, че благодарение на морето е създадена мощна нефтопреработваща и нефтохимическа промишленост. Той отбелязва и важността на рибната промишленост:

„Корабостроенето, което фактически ние предвиждаме да се развие особено интензивно през годините на седмата петилетка, също така се създаде и изгражда благодарение на морето“, отбелязва събеседникът. „Развитието на международния туризъм у нас и на такива крупни курортни комплекси, каквито са Слънчев бряг и южното черноморско крайбрежие, стана възможно именно благодарение на морето“, посочва той. И добавя, че „всички основни отрасли, които определят структурата на производството и темповете на развитие на целия край, са свързани непосредствено с морето“.

„Поради всичко това ние гледаме на морето като на основен и решаващ фактор в икономическото и социалното развитие на Бургаския окръг. Ето защо повече от всички сме дълбоко заинтересовани морето, черноморското крайбрежие, пясъчната ивица и реките да се запазят така, както ги е създала природата“, казва Жижев. „Смятам, че също така много важен и положителен момент е запазването от замърсяване на едни от най-интересните реки на България – Ропотамо и Велека“, добавя той в разговор с Л. Стоилов.

В друг брой на списанието е публикуван разговор с кандидат-члена на политбюро на Централния комитет (ЦК) на БКП и първи секретар на ОК на партията във Варна Тодор Стойчев, където се споменава комплексът „Черно море – българско крайбрежие“:

„Природата на нашия район е едно прекрасно съчетание на топло и гостоприемно море, широки и златисти плажове, голямо разнообразие на флора и фауна, живописен, богато озеленен бряг и лесопаркове в непосредствена близост до морето, което определя развитието на курортното дело и международния туризъм години напред, коментира Стойчев. И посочва някои проблеми – „Особено безпокойство у нас предизвиква ерозията на морския бряг. Известно е, че по нашето крайбрежие има редица зони на затихнали свлачища. През последните години под разрушителното въздействие на морската стихия, на почвените и повърхностни води някои свлачища в районите на Галата, Траката, Рибарско селище и Кранево се активизираха. (...) Известно е, че борбата против замърсяването на Световния океан е поставена на широки международни основи. През 1973 година беше приета нова международна конвенция за опазване на морските води, (...) В тези райони се поставят повишени изисквания към източниците на замърсяване и се регламентират редица профилактични мерки“, казва още Стойчев.