site.btaВ Кувейт, на 30 октомври 1989 г., е първата среща на български и турски министри след майските протести на български турци за правата им

Преди 35 години – на 30 октомври 1989 г., в Кувейт се състои първата среща между български и турски официални лица след майските протестни събития за връщането на имената на българските турци и спазването на правата им и последвалото отваряне през юни на границата за тези, които искат да отидат да живеят в южната ни съседка. 
Напускането на 300 000 български турци предизвиква в началото на лятото на 1989 г. влошаване на отношенията между двете  съседни страни.
Целта на срещата в Кувейт е да започнат разговори между двете държави.
Мястото на срещата не е случайно. По това време Кувейт ръководи Организацията “Ислямска конференция” и по инициатива на емира на страната шейх Джабер ал Ахмад ал Джабер ас Сабах се организира това помирително събитие. Самият емир посещава България и Турция в началото на септември, за да организира срещата. 

Ето какво може да се открие в различните бюлетини на БТА за събитието: 

Посещението на емира на Кувейт е отразено в бюлетин “Вътрешна информация”:

България-Кувейт
Динамично развитие на приятелството и сътрудничеството

Варна, 6 септември 1989 г. /БТА/ По покана на председателя на Държавния съвет Тодор Живков днес на делово посещение в нашата страна пристигна емирът на държавата Кувейт шейх Джабер ал Ахмад ал Джабер ас Сабах.
На варненското летище той бе посрещнат от другаря Тодор Живков. Тук бяха заместник-председателят на Министерския съвет Петко Данчев, председателят на Изпълнителния комитет на Областния народен съвет Димитър Попов, главният мюфтия на мюсюлманите в България Недю Генджев и други официални лица. (…) Присъства посланикът на Кувейт у нас Талиб ал Накиб. (…)
В резиденция “Евксиноград” се състояха разговори между Тодор Живков и Джабер ал Ахмад ал Джабер ас Сабах. Отбелязано бе, че традиционно добрите отношения между България и Кувейт се развиват динамично, в духа на постигнатите договорености между двамата държавни ръководители през 1981 и 1982 година. (…)
Бяха обсъдени и някои актуални международни проблеми. (…)
Разговорите протекоха в конструктивна, приятелска атмосфера. (…)

В секретните бюлетини има информация от чуждите световни медии преди срещата. В поверително приложение С-2  на БТА четем:

За предстоящата българо-турска среща в Кувейт 

Радио “Дойче Веле”, 28 октомври 1989 г. /12:30 ч./ На 30 т.м. в Кувейт ще се срещнат турският министър на външните работи и българският заместник-външен министър Йорданов (заместник министър-председател – бел. ред.). Делегациите на двете страни ще се опитат да намерят начин за преодоляване на мъртвата точка в отношенията между Турция и България. След дългия период на вледенени отношения поради поведението на българските власти спрямо турското малцинство в България, срещата в Кувейт се счита за добър шанс за нормализиране на отношенията между двете страни. Нашият кореспондент от Анкара Мурат Йеткин информира за настроението в турската столица и за становището на турското правителство. 
Турското външно министерство заявява, че срещата в Кувейт може да се окаже важна стъпка към разрешаването на проблема, при положение че българската страна се съгласи да признае съществуването на турско малцинство в България. 
Министерството посочва, че дори и в най-добрите фази на българско-турските отношения българското правителство не е признавало този факт и че ако сега българската делегация промени становището си, това ще е сигнал за истински прелом в поведението на българското правителство.
Турското Министерство на външните работи е изготвило четиристепенен план за хода на преговорите в Кувейт. В първата фаза турската делегация ще се опита да накара българските представители да признаят факта, че в България има турско малцинство. Във втората и третата фаза ще бъдат обсъдени демократичните граждански права на българските граждани от турски произход, както и правата им на собственост. В четвъртата фаза Турция ще представи на българската делегация проектоспоразумение, засягащо правата на онези членове на турското малцинство, които вече са напуснали България.
Говорители на турското външно министерство заявяват обаче, че преговорите могат въобще да не стигнат до втората фаза, ако българската делегация продължава да отрича наличието на турско малцинство в България. Планът за преговорите с българските представители е бил обсъден на заседание на правителството и на Националния съвет за сигурност. Други подробности не бяха оповестени.
Изглежда, че представителите на турското външно министерство и на правителството не хранят голям оптимизъм относно предстоящата среща в Кувейт. (…)
Междувременно турските вестници критикуват остро правителството заради неговото променливо поведение по въпроса за турското малцинство в България. Вестниците осъждат турското правителство и го упрекват, че то не е удържало дадените на тези хора обещания, че фактически ги принуждава да се завърнат в България и че по този начин излага Турция пред света. Вестниците посочват, че от 310 хиляди турци, които пристигнаха в България, около 50 хиляди вече са се върнали обратно в България.
Дописката, която чухте, ни беше изпратена от нашия кореспондент Мурат Йеткин от Анкара, преди да бъде разпространена новината, че Турция е решила да затвори границата си към България за турци, които искат да се върнат обратно в България. Осведомителните агенции разпространиха изказването на Нихат Йозгюл, началник на гранично-пропускателния пункт Капъкуле, който заяви, че заповедта за затварянето на границата дошла от Анкара. Само два часа по-късно бе разпространена контрановина, че границата отново е отворена. С други думи, тя е била затворена само за времето от 8:30 до 10:30 часа. Началникът на гранично-пропускателния пункт заяви този път, че станало недоразумение между правителството и граничните органи.
Наблюдателите считат обаче, че недоразумението е имало no-друг характер, а именно противоречие между държавния министър Конукман, който е натоварен с координацията на мерките във връзка с пристигналите от България турци, и Министерството на външните работи, оглавявано от Йълмаз. Смята се, че в крайна сметка Йълмаз се е наложил и така се е стигнало до отменянето на заповедта за затваряне на границата. 

Официално от българска страна срещата в Персийския залив е анонсирано в бюлетина “Вътрешна информация”:

Предстояща среща на правителствени делегации на България и Турция

София, 29 октомври 1989 г. Днес за Кувейт замина правителствена делегация на НР България, която ще участва в разговори с правителствена делегация на Република Турция, ръководена от министъра на външните работи Месут Йълмаз.
Поради вирусно заболяване на министъра на външните работи Петър Младенов, българската правителствена делегация се ръководи от заместник-председателя на Министерския съвет Георги Йорданов.
Срещата ще се проведе в резултат на посредническата мисия на емира на Кувейт шейх Джабер ал Ахмад ал Джабер ас Сабах.
На изпращането присъстваха български официални лица, както и временно управляващият посолството на държавата Кувейт у нас Абдулах Хасан ал Харс. 

В секретните бюлетини има информация от чуждите световни медии. В поверително приложение С-2 четем:

Капъкуле, 29 октомври 1989 г. /Кор. на Ройтер Хю Поуп/ Етнически турци със сломени сърца и разбити мечти се връщат обратно в България, след като са разбрали, че животът в духовната им родина е кошмар.
Мюсюлманска Турция и комунистическа България се срещат утре в неутрален Кувейт за първи път в опит да разрешат въпроса, чийто корен се крие в желанието на една общност да съхрани своето самосъзнание и в опита на държавата да изличи тази общност. 
Кувейт, председател на Организацията “Ислямска конференция”, направи дипломатически удар, когато склони двете враждуващи съседни страни да седнат на масата за преговори.
През последните седмици на размяна на остри реплики между Анкара и София 50 хиляди души, присъединили се през лятото към човешкия поток от България към Турция, се завърнаха към едно несигурно бъдеще в комунистическата държава, оплаквайки се, че за тях няма работа, пари, жилища и медицинска помощ в Турция.
“Разбихме мечтите на милиони”, писа турският журналист Али Биранд в либералния вестник “Миллиет”, въпреки че броят на присъединилите се към бежанския поток надхвърля едва 300 хиляди.
Българският заместник министър-председател Георги Йорданов и турският министър на външните работи Месут Йълмаз ще оглавяват дипломатическите екипи на преговорите, на които по мнението на политическите коментатори и от двете страни ще бъдат изречени остри думи.
Турският външен министър Месут Йълмаз заяви днес преди заминаването си за Кувейт: “Ние се надяваме, че възможността... няма да бъде пропиляна, тъй като това е ценен шанс да се даде положителен и необратим тласък към намирането на адекватно решение на проблема за турското етническо население в България.” Той посочи пред журналисти, че Турция е за реалистичен подход към проблема.
Положението на наброяващото 1,5 милиона души турско етническо малцинство стана достояние на свата прав месец май тази година, когато в редица български градове етнически турци излязоха по улиците. Турция твърди, че при протестните акции са били убити 60 души. На 29 май българският ръководител Тодор Живков реши да даде паспорти на етническите турци, желаещи да напуснат страната. На 14 юни турският министър-председател Тургут Йозал заяви: “Ние ще приемем всички.”
Десетки хиляди семейства бяха разделени, след като 310 хиляди етнически турци се отправиха към Турция между юни и август. Но не мина много време и действителността охлади първоначалния ентусиазъм. Мнозина намериха в Турция далеч по-труден живот, изгубиха домовете си, оставиха зад гърба си роднини и приятели.
Днес разбитите надежди са обичайно явление на турско-българската граница, където хиляди се редят на опашки, за да се завърнат, и само малка струйка от хора тече в обратна посока към Турция. (…) 

***

Официална информация за българското посещение в Кувейт и самата среща може да се намери в бюлетина “Международна информация”: 

Завършиха българско-турските разговори
Поставено е оптимистично начало

Кувейт, 30 октомври 1989 г. /Спец. кор. на БТА Красимир Велчец/ Приключиха разговорите тук между правителствените делегации на НР България и на Република Турция, водени от заместник-председателя на Министерския съвет Георги Йорданов и от турския външен министър Месут Йълмаз.
Преди началото на срещата днес сутринта, емирът на Кувейт шейх Джабер ал Ахмад ал Джабер ас Сабах прие ръководителите на двете делегации. Георги Йорданов му предаде сърдечни поздрави от председателя на Държавния съвет Тодор Живков, както и високата оценка, която той дава за усилията на кувейтския държавен глава да бъде уредена българско-турската среща. Шейх Джабер ас Сабах изрази задоволство от започването на двустранните разговори и подчерта, че неговата страна винаги се е стремяла да помогне за ликвидиране на противоречията между България и Турция. (…)
Българско-турските разговори бяха официално открити от заместник-председателя на Министерския съвет и министър на външните работи на Кувейт шейх Сабах ал Ахмад ал Джабер ас Сабах. В приветствието си към участниците в срещата той изрази благодарност към ръководителите на двете делегации за готовността им да се срещнат в Кувейт. Шейх Сабах ал Ахмад ас Сабах изтъкна, че тя е израз на желанието им да започнат открит и добронамерен диалог.
След откриването, на което присъства и генералният секретар на Организацията “Ислямска конференция” Хамид ал Габид, заместник-председателят на Министерския съвет Георги Йорданов и турският външен министър Месут Йълмаз започнаха разговори, които сутринта и след обед продължиха близо пет часа. След приключването им бе прието съвместно комюнике. В документа се казва: 
“Заместник-председателят на Министерския съвет на Народна република България Георги Йорданов и министърът на външните работи на Република Турция Месут Йълмаз се отзоваха на поканата, направена с добра воля от заместник-председателя на Министерския съвет и министър на външните работи на държавата Кувейт шейх Сабах ал Ахмад ал Джабер ас Сабах, на емира на Кувейт шейх Джабер ал Ахмад ал Джабер ас Сабах и проведоха среща на 30 октомври 1989 г. в Кувейт.
С цел да се нормализират обтегнатите през последните години българско-турски отношения двамата министри проучиха дали съществува политическа воля и необходимата основа за започване на резултатен диалог за нормализирането на отношенията. (…) 
В светлината на насърчаващите впечатления от тези разговори министрите се договориха да се срещнат отново в Кувейт през ноември 1989 г. (…)”
В Кувейт документът се оценява като показателен за стремежа на двете страни да продължат започнатия диалог. Това накара и повечето наблюдатели тук да изразят надежда, че той ще се развива в дух на конструктивност и добронамереност. Отбелязва се, че проблеми за разрешаване и спорни въпроси между две държави, още повече съседни, е имало често и не от вчера, но когато разумът е надделявал, винаги масата за преговори е отпращала временните недоразумения в историята.  

***

За срещата, видяна от световните медии, може да намерим информация отново в поверителни приложения С-1 и С-2 на БТА: 

За срещата в Кувейт 

Кувейт, 30 октомври 1989 г. /Ройтер/ Турция и България се срещнаха днес в Кувейт на първите си разговори на високо равнище, откак повече от 300 хиляди етнически турци избягаха от България в Турция това лято. 
Турският външен министър Месут Йълмаз описа първия разговор, продължил два часа, като “окуражаващ”.
Според турски дипломати този разговор е бил посветен изключително на проблема с турското мюсюлманско малцинство в България, като по този начин били разпръснати опасенията, че българската страна ще повдигне много двустранни въпроси. 
Заместник-председателят на Министерския съвет на НРБ Георги Йорданов отказа да направи изявление, като каза на репортерите да бъдат търпеливи. 
“Това е първата среща. Надяваме се, че тя ще бъде като мост, за да се премине реката”, каза кувейтският министър на външните работи шейх Ас Сабах, домакин на срещата. “Ще обядваме заедно. Ще видим докъде са стигнали. Оттам ние ще продължим”, заяви той пред кореспондент на Ройтер. 
Стефан Стайков, началник отдел “Балкански страни” в българското външно министерство, каза че въпросите ще се обсъждат открито.
Той посочи, че “България е готова да разговаря по “хуманитарни въпроси – събиране на разделени семейства например (и) осигуряване на улеснения за онези, които са пресекли границата, и са пътували в чужди страни”.
“Дойдохме с намерението да водим сериозен и конструктивен диалог”, каза той пред Ройтер. 

***

Анкара, 31 октомври 1989 г. (БТА) Радио “Гласът на Турция” предаде, че една от основните теми на днешния турски печат е срещата Йълмаз-Йорданов в Кувейт и се спря подробно в прегледа си на печата на две публикации на вестник “Миллиет”. Под заглавие “Положителна атмосфера във връзка с българския проблем” вестникът съобщава, че Йълмаз и Йорданов ще се срещнат още веднъж в Кувейт през следващия месец. В информацията се цитират изявленията на турския външен министър Месут Йълмаз, че “разговорите не са негативни, но са недостатъчни” (…). Вестникът отделя място и на изявлението на заместник-председателя на Министерския съвет на България Георги Йорданов, който “поискал от журналистите да проявяват търпение и заявил, че разговорите са протекли в конструктивна атмосфера”.  

***

Кувейт, 1 ноември 1989 г. /Спец. кор. на БТА Красимир Велчев/ В коментарите за разговорите между заместник-председателя на Министерския съвет на НРБ Георги Йорданов и турския външен министър Месут Йълмаз, кувейтските вестници по различен начин аргументират оптимизма си относно бъдещото развитие на българско-турския диалог.
Близкият до канцеларията на емира “Ал Уатан” разкрива, че е имало уговорка след започването на разговора външният министър шейх Сабах ал Ахмад ал Джабер ас Сабах да бъде готов в случай на бързо възникнали непреодолими противоречия веднага да се намеси и “успокои духовете”. Същевременно се подчертава, че нито кувейтските посредници, нито Организацията “Ислямска конференция” не са представили свои предложения на преговарящите страни, като единствената им задача е била да ги привлекат на масата за преговори и да направят всичко възможно по-дълго време да останат на нея.
Консервативният “Араб Таймс” отдава повече заслугата за успешното начало на турската страна, която била подходила “разумно към преговорите и без да прави излишна пропагандна шумотевица, пак е успяла да наложи на българско-турските разговори да бъдат разгледани преди всичко проблемите, свързани с 1,5-милионното турско мюсюлманско малцинство в България”. (…)
По-умерените “Ал Кабас” и “Ал Анба” поместват неутрални коментари, като изтъкват преди всичко посредническата роля на кувейтския емир, довела до организирането на срещата. Същевременно те посочват, че за да се постигне успех на по-нататъшните преговори, несъмнено двете страни трябва да проявят разум, добра воля и да бъдат готови на взаимни отстъпки. За почти всички кувейтски наблюдатели, в започнатия диалог България и Турция “не трябва да търсят политическа победа, а с общи усилия и хуманизъм да разрешат проблемите на много хора, изповядващи исляма”.

***

След успеха на Кувейт да събере български и турски официални лица на една маса и други източни държави проявяват интерес към подобни инициативи. За тези инициативи информацията отново е в поверителните приложения на БТА: 

За срещата в Кувейт

Техеран, 2 ноември 1989 г. /Анадолска агенция/ След срещата между турския и българския външен министър (така е в текста – бел. прев.) в Кувейт, и Иран пожела да посредничи между двете страни.
Високопоставено лице от Министерството на външните работи на Иран предложи в Техеран да бъде организирана среща на високопоставени лица от двете страни за разрешаване на проблемите между Турция и България.
Али Изади, завеждащ отдел “Източна Европа” в иранското външно министерство, заяви във в. “Техеран Таймс”, че Иран желае да посредничи между Анкара и София, “за да бъдат разрешени проблемите на турското мюсюлманско малцинство в България”. (…)
“Като се имат предвид добрите отношения на Иран и с Турция, и с България, възможно е в Техеран да бъде свикана конференция, за да бъде намерено решение на въпроса”, каза той. (…)

***

Анкара, 2 ноември 1989 г. /Анадолска агенция/ Говорителят на Министерството на външните работи Мурат Сунгар заяви, че насрочената за този месец в Кувейт втора среща на външния министър Месут Йълмаз и на българския заместник министър-председател Георги Йорданов ще има проучвателен характер. (…) Като посочи, че точната дата на втория тур от разговорите още не е определена, Сунгар повтори, че съгласно постигнатото споразумение между Йълмаз и Йорданов освен разпространеното съвместно комюнике няма да бъде правена никаква друга декларация. На въпрос относно предложението на Иран да бъде домакин на преговорите Сунгар отговори, че ако от Иран постъпи искане по този въпрос, то ще бъде проучено. 
Същевременно говорителят каза, че мястото на срещата е определено и от тази гледна точка не съществува никакъв проблем. Отбелязвайки, че турската страна си е взела бележка за думите на посланика на Съветския съюз в Анкара Алберт Чернишев, в смисъл че за осъществяването на срещата в Кувейт е изиграло роля и съветското посредничество, Сунгар напомни, че Турция винаги е заявявала, че одобрява усилията на Съветския съюз по този въпрос. (…) 

***

В дните след срещата медиите в Турция разказват за колебанията преди визитата в Кувейт, за тези събития може да се прочете в поверителните приложения, в случая в С-2 на БТА:

Антибългарската кампания по повод българските мюсюлмани

Анкара, 3 ноември 1989 г. (БТА) На 28 октомври турските всекидневници и централната информационна програма на Турската телевизия се спират на българо-турската среша в Кувейт. След като на турското външно министерство станало известно, че Петър Младенов няма да участва на срещата, се състояли редица съвещания и накрая било решено Йълмаз да замине за Кувейт. Отговорен служител от турското външно министерство заявил, че е възможно П. Младенов да е болен, тъй като не участвал на заседанието на външните министри на Варшавския договор. Поради тази причина в министерството смятали, че не трябва да се правят излишни коментари относно неучастието на Младенов в срещата.
Според отговорни служители от турското външно министерство целта на Турция на срещата в Кувейт била не да притисне България, а да ѝ даде възможност да реши въпроса, заради който била изгубила престиж на международната арена. (…)